Акт № 13823 от 27.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13823

Варна, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ административно дело № 20267050702386 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.107, ал.2 от ЗАвПр вр. чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба от Д. Н. Н., [ЕГН], чрез адв. М. Б. – АК – Благоевград, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-22-0092 от 12.06.2026г. на и.д. Началник ОО „Автомобилна администрация“ – Бургас, в частта, с която на Н. е наложена мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвП - временно отнемане свидетелство за управление на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година.

Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. Излага подробни възражения срещу описанието й в издадения АУАН, като твърди, че е неясно нарушението, което й е вменено във вина, и подчертава, че АУАН е основата, послужила за издаване на обжалваната ЗППАМ. Намира, че при издаване на заповедта не са спазени разпоредбите на процесуалния закон по чл. 59, ал.2 от АПК. Счита, че срокът на налагане на мярката е незаконосъобразно определен и противоречи на чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Твърди, че е нарушен и принципът на съразмерност, и по- конкретно на разпоредбата на чл. 6, ал.2 от АПК, която предвижда, че административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по - голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава. Посочва, че транспортът е осъществен на приятелски начала, по уговорка с родители, тъй като от 01 юни дружеството „Транс Груп Обзор" (което е изпълнявало до този момент договор за обществена поръчка) е отказало да изпълнява повече този договор за възлагане на платен от община Несебър превоз на ученици. По изложените съображения иска отмяна на оспорената заповед в обжалваната част.

В съдебно заседание оспорващият не се явява, не се представлява. Депозира писмено становище, с което жалбата се поддържа на изложените основания.

Ответникът по жалбата – Началник ОО „Автомобилна администрация“ – Бургас, не се явява, не се представлява. В съпроводителното писмо по преписката моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатско хонорар.

Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е депозирана от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта в обжалваната част, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата до съда е подадена в законоустановения 14-дневен, въпреки липсата на преки доказателства за датата на връчване на акта, тъй като е депозирана чрез органа на 17.07.2026г., а решението на горестоящия орган е било изпратено за връчване на 10.07.2026г.

От приложените по преписката доказателства се установява от фактическа страна, че съгласно писмо е рег. № 17-00-09-161/11.06.2026г. е установено нарушение от инспектор Я. М. и младши полицейски инспектор Н. П. на дата 09.06.2026г. в [населено място] от водач Д. П., която извършва нерегламентиран превоз на 2 броя пътници (деца) по маршрут от [населено място] до [населено място] и [населено място], с лек автомобил [Марка] с peг. № [рег. номер] от кат. M1, собственост на фирма "Транс Груп Обзор" ЕООД, което не е вписано в списък към лиценз на Общността и не притежава заверено копие към лиценз на Общността за превоз на пътници.

От направена справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е установено, че превозът се извършва без моторно превозно средство с peг. № [рег. номер] от категория M1, собственост на собственост на „ТРАНС ГРУП ОБЗОР“ ЕООД, да е вписано в списък към лиценз на Общността и не притежава заверено копие към лиценз на Общността за превоз на пътници.

На 12.06.2026г. срещу Д. П. бил съставен АУАН № 350528/12.06.2026 г., затова че на 12.06.2026г., около 13:00 ч. в У. О., на [улица], във връзка с писмо с наш рег. № 17-00-09-161/11.06.2026г. за установено нарушение от инспектор Я. М. и младши полицейски инспектор Н. П. на дата 09.06.2026г. в [населено място] от водач Д. П., че извършва нерегламентиран превоз на 2 броя пътници (деца) по маршрут от [населено място] до [населено място] и [населено място], с лек автомобил [Марка] с peг. № [рег. номер] от кат. M1, собственост на фирма "Транс Груп Обзор" ЕООД, което не е вписано в списък към лиценз на Общността и не притежава заверено копие към лиценз на Общността за превоз на пътници.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и НП № 22-0000290/09.07.2026г. на Началник ОО „АА“ – Бургас, в което било изцяло възприето описанието на нарушението от съставения АУАН.

Предвид съставения АУАН, и на основание чл. 107, ал.1 от Закона за автомобилните превози, с оспорената т.1 на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-22-0092 от 12.06.2026г. на и.д. Началник ОО „Автомобилна администрация“ – Бургас, административният орган наложил на Д. Н. Н. ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" от ЗАвП - временно отнемане свидетелство за управление на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 година, затова че около 13:00 часа, в [населено място] , участък – Обзор, [улица] във връзка с писмо с наш Рег. № 17-00-09-161/11.06.2026г. за установено нарушение от инспектор Я. М. и младши полицейски инспектор Н. П. на дата 09.06.2026г. в [населено място], на [улица]от водач Д. Н. с [ЕГН], че извършва нерегламентиран превоз на 2 броя пътници (деца) по маршрут от [населено място] до [населено място] и [населено място], с лек автомобил [Марка] с рег. [рег. номер] от кат. М1 , собственост на фирма „Транс Груп Обзор“ ЕООД, видно от сведение от Д. Н. Н., Докладна записка с рег.№ 304р-14906/10.06.2026г., Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги рег. № 581/15.09.2023г., без да притежава за цитирания по- горе лек автомобил Удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Република България или Заверено копие към Лиценз на Общността.

Процесната ЗППАМ е била обжалвана от Н. по административен ред, като с Решение № 67-00-09-800/11/03.07.2026г. на Главния директор на ГДАИ жалбата на Н. е била отхвърлена.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвПр принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ или от упълномощени от него лица. По делото е приложена заповед № РД-01-67/29.02.2024г., издадена от изп. директор на ИА „Автомобилна администрация“, от която е видно, че началниците на областни отдели „Автомобилна администрация“ са оправомощени да прилагат тези мерки на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на ИА „Автомобилна администрация“. С оглед на това, съдът намира, че заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, в условията на допустима от закона делегация.

Оспореният индивидуален административен акт е постановен в предвидената писмена форма, но е фактически и правно немотивиран, като за преодоляването на този съществен порок не спомага и препращането към констатациите на съставения АУАН. Същите са дословно и безкритично пренесени, както в оспорената заповед, така и в издаденото НП, като са лишени от логическа и словесна последователност и смислова свързаност. От нито един от посочените актове, включително и от издадената ЗППАМ, не става ясно кои са конкретните фактически обстоятелства и изпълнително деяние, които са послужили като основание за прилагане на принудителната административна мярка, кога и къде е осъществено то. Налице е механично изброяване на обстоятелства и доказателства, свързани с твърдяното нарушение, без ясно очертаване на съставомерното деяние и неговите параметри, послужило като основание за издаване на ЗППАМ. В съдържанието на описателната част на съставения АУАН се посочва, както деяние от 12.06.2026г., около 13:00 ч., извършено в [населено място], на [улица] /следващо бланковата форма „затова, че…“/, така и деяние от 09.06.2026г., извършено в [населено място], на [улица]/обвързано с неприложено по преписката писмо Рег. № 17-00-09-161/11.06.2026г./. В съдържанието на процесната заповед е останал само часът, като не е ясно с коя от двете горепосочени дати е обвързан той. Дори да се допусне, че първите дата, час и място са свързани със съставянето на съответния АУАН, подобно двусмислено, неясно и подвеждащо описание е недопустимо при актове от санкционен и принудителен административен характер. Нещо повече, от диспозитивната част на заповедта по никакъв начин не се разбира всяка от обоснованите ПАМ на кой адресат бива наложена. Изложеното съставлява съществен порок на формата и самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен, тъй като не просто засяга, а лишава адресата на ПАМ от ефективно право на защита, а съда – от възможност да извърши проверка за материална законосъобразност на акт.

На следващо място, настоящият състав намира, че процесната заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 35 АПК визира, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между жалбоподателя и лицата – пътници в лекия автомобил, като изцяло необсъдени са останали релевираните от оспорващия възражения, включително за характера на извършения превоз. За прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“б“ и т. 4, б.“б“ ЗАвтП е необходимо да е осъществено административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. По делото не се оспорва обстоятелството, че процесното МПС не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП и представлява превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвтПр, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него. Видът на превоза е и единият от спорните моменти между страните. Трайно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 2, във вр. с т. 4, б. "б. " от ДР на ЗАвтПр налага извод, че основната предпоставка, по която се различават "общественият превоз" и "превозът за собствена сметка" е възмездният характер на дейността. Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка. За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтПр за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Именно последното обстоятелство не се установява с категоричност по делото, въпреки указаната на органа в хода на съдебното производство доказателствена тежест. Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза. Същият единствено е приложил Договора за възлагане на обществена поръчка за услуги № 581/15.09.2026г., без да анализира и обоснове защо е счел, че процесния превоз на две деца с автомобил с кат.М1 е в изпълнение на този договор. Административният орган е изградил извода си за извършване на обществен превоз на пътници срещу заплащане, при липса на достатъчно доказателства, събрани по предвидения в закона ред. Тази доказателствена недостатъчност не би могла да бъде компенсирана и от евентуални показания на актосъставителя, тъй като те не могат за установят видя на превоза. Следва да се има предвид също, че съставеният срещу водача акт за установяване на административно нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗАвтП не се ползва с презумптивна доказателствена сила, включително по отношение на факта, че превозът е "обществен".

Разпечатката съдържа 26 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f74ed748-6036-4c54-bfcc-7c044a617089