Решение № 187 от 22.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Пловдив, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Катя Ст. Пенчева при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20265001000050 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

То е започнало по подадена от „ДЕТЕЛИНА - ДРИТА“ ЕООД, ЕИК 160064229, гр. Пловдив въззивна жалба против постановеното от Пловдивския окръжен съд по т. дело № 369/2024 г., решение рег. № 423 от 31.10.2025 г. в частта, с която „ДЕТЕЛИНА - ДРИТА“ ЕООД, ЕИК 160064229, *** е осъдено да заплати на „ХЕБРОС БУС“ АД, ЕИК 204719212, *** сумата от 33 456 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на автогарови услуги от 03.06.2020 г. и анексите към него, дължимо за периода от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба на 19. 06. 2024 г., както и сумата от 5 503,43 лв. разноски по делото

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните 1 доказателства намери за установено следното:

На 19.06.2024 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща „ХЕБРОС БУС“ АД, ЕИК 204719212, гр. Пловдив искова молба против ДЕТЕЛИНА - ДРИТА“ ЕООД, ЕИК 160064229, гр. Пловдив.

В обстоятелствената част на същата се говори, че между „Детелина Дрита“ ЕООД и Община Куклен на 02. 06. 2020 г. в писмена форма бил сключен договор № 62. С него на дружеството се възлагало да извършва за срок от 6 месеца обществен превоз на пътници по автобусните линии Пловдив - Куклен, Пловдив - Руен, Пловдив - х. Здравец, Пловдив - Цар Калоян, Куклен – Асеновград, Пловдив - Добралък и Куклен - Руен. Това и обстоятелството, че за осъществяване на превозите по някои от линиите се налагало ползване на автогара, респ. автогарови услуги в гр.Пловдив станало причина на 03.06.2020 г. по инициатива на превозвача да се сключи договор с „Хеброс бус“ АД. С него се предоставяло възмездно на „Детелина - Дрита“ ЕООД правото на престой на МПС в сектори № 5, 6 и 8 от автогара „Родопи“ за срок от 6 месеца. Срещу така предоставеното му право на престой във всеки от секторите за всеки отделен курс превозвачът се задължил да плаща възнаграждение в размер на 4 лв. без ДДС /4,80 лв. с ДДС/ за автобус до 20 места и в размер на 8 лв. без ДДС /9,60 лв. с ДДС/ за автобус над 20 места.

На ищеца с договор от 02.12.2020 г. Община Куклен възложила за още 6 месеца осъществяването на превозите по посочените по- горе линии. Това станало и причина с анекс да се удължи действието и на договора за предоставяне на автогарови услуги за още 6 месеца.

На 31.05.2021 г. след проведена процедура по ЗОП между Община Куклен и „Детелина - Дрита“ ЕООД бил подписан договор № 82 за възлагане на автобусен превоз на пътници по същите линии, но вече за срок от пет години. С оглед на същия по искане на превозвача на 08.06.2021 г. бил сключен и втори анекс към договора за предоставяне на автогарови услуги. С него договорните правоотношения били продължени с пет години, считано от датата на подписването му, а останалите уговорки между страните се запазили. На 16.02.2022 с трети анекс страните по този договор се уговорили, че дължимото възнаграждение за предоставеното му право на престой във всеки от секторите се променя на 5 лв. без ДДС /6 лв. с ДДС/ за автобус до 20 места и на 9 лв. без ДДС /10,80 лв. с ДДС/ за автобус над 20 места.

2

Във връзка с така възникналите и действащи отношения между страните касаещи ползването на автогаровите услуги ищецът с писмо изпратил до ответника на 25.01.2023 г. копие от сключен на 18.11.2022 г. нов договор за възлагане на обществена поръчка между него и Община Куклен. Предметът му бил идентичен с този на договора от 31.05.2021 г., а срокът му на действие също бил 5 години. Във връзка със същия не се сочи да е подписан анекс към договора за предоставяне на автогарови услуги, а се твърди, че в отношенията между страните не настъпила промяна и ищецът продължил да ползва услугите с оглед извършването на обществени превози.

Реално промяна в отношенията настъпила от декември на 2023 г. с оглед на това, че дружество преустановило всякакви плащания към „Хеброс бус“ АД за предоставяните му ежедневно автогарови услуги. За периода от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. дължимите от него възнаграждения били в размер на общо 33 456 лв. с ДДС. За удостоверяване на същите за всеки от месеците били издадени шест броя данъчни фактури, както следва:

-

Фактура № 6100002262 от 31.12.2023 г. за 6 012 лв. с ДДС, -

Фактура № 6100002368 от 16.02.2024 г. за 6 108 лв. с ДДС, -

Фактура № 6100002422 от 29.02.2024 г. за 5 652 лв. с ДДС, -

Фактура № 61000022496 от 31.03.2024 г. за 5 407, 20 лв. с ДДС, -

Фактура № 6100002591 от 30.04.2024 г. за 6 088, 80 лв. с ДДС и -

Фактура № 6100002652 от 31.05.2024 г. за 4 188 лв. с ДДС.

По повод на същите е казано, че ищецът остойностявал предоставените услуги за месеца и издавал фактурите в края на същия въпреки, че по договор превозвачът следвало да заплаща стойността на ползваните услуги авансово до 25-то число на месеца, предхождащ месеца, за който се отнася възнаграждението.

Така описаните счетоводни документи били изпращани от ищеца на ответника ежемесечно по куриер, но той връщал пратките като недоставени, което наложило да бъде уведомен за тях и по електронната си поща.

На тази база е направен извод за наличие на задължения за плащане на възнаграждения за ползваните услуги в периода м. 12.2023 г. - м. 05.2024 г. вкл. в общ размер от 33 456 лв. с ДДС.

В ИМ се споменава и за сключен между страните по настоящето дело на 3

05.06.2020 г. договор, с който „Хеброс бус“ АД предоставил на „Детелина Дрита“ ЕООД за временно и възмездно ползване помещение в търговския център на автогара „Родопи“ с предназначение офис за продажба на билети по линиите, за които дружеството ползва автогарови услуги.Месечната наемна цена била в размер на 400 лв. без ДДС. От м. 02.2024 г. същата не била плащана, нито се погасявали консумативни разноски за помещението.

Дължимия наем за месеците февруари 2024 г.- юни 2024 г. бил в общ размер от 2 400 лв. с ДДС. Стойността на консумираната енергия пък била 104, 70 лв.

Непогасените задължения били в общо размер на 2 504,70 лв. с ДДС, като за тях ежемесечно били издавани фактури. Те също били изпращани на ответника, но той отказвал да ги получи.

На база изложеното е отправено искане за осъждането на Детелина Дрита“ ЕООД да заплати на „Хеброс бус“ АД сумите от 33 456 лв. с ДДС и 2 504,70 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете.

С отговор подаден в срок ответното дружество изразява становище за неоснователност на исковете.

В подкрепа на същото заявява, че автогаровите услуги не били предоставяни и респ. ползвани през периода. По повод на това се сочи, че от съдържането на издадените във връзка със същите фактури не можело да се направи извод, че удостоверената в тях като предоставена услуга е в изпълнение на сключен между страните договор. Излага се становище, че между тях и представите с исковата молба договори и анкеси нямало връзка с оглед разминаванията в цената на услугите. Твърди се и че 6-те бр. фактури за автогарови услуги и 5 - те бр. фактури за наемна цена и консумативи не били връчвани на ответното дружество, вкл. и на електронната му поща. По повод на последното е споменато, че ел. адрес, до който ищецът е адресирал електронните си писма никога не е била определян от страните като такъв за кореспонденция.

С ДИМ са оспорени подробно направените в отговора защитни възражения от ответното дружество и най вече тези свързани с липсата на предоставени и ползвани автогарови услуги през исковия период.По този повод е направен анализ да договора за превоз на пътници между Община Куклен и ответника. Споменато е, че е действащ и се изпълнява редовно от 4 превозвача. По повод на това изпълнение е казано и че според описаните в техническата спецификация към този договор маршрутни разписания 22 бр. от тях ежедневно имали за начална или крайна точка автогара Родопи. Така се прави извод, че това правело 660 курса месечно в делнични дни и 132 курса месечно в празнични, т.е. общо 792 бр. курса. По повод на тази брой е подчертано, че съгласно чл. 4.1. размерът на възнаграждението за автогарови услуги се определял въз основа на вида и броя курсове, които превозвачът следвало да изпълни. Така при съпоставка на бройката от предходното изречение с бройката фактурирани услуги сочело, че с ИМ се търсело дори помалко от дължимото съобразно утвърдените маршрутни разписания.

Досежно доводите за разлика между цената на услугите по фактурите и тази предмет на договора и анексите е направен анализ на чл. 22 от ЗАП. На база същия и факта, че към момента нямало утвърдена и действаща Методика, за която ставало реч в чл. 22, ал. 5 на ЗАП е достигнато до извод, че собственикът на автогарата имал право да определя и променя цената на автогаровите услуги едностранно. При същото обаче той следвало да спазва изискването да прилага еднакви критерии при определянето й за всички превозвачи. В тази връзка е посочено, че изпълнителният директор на „Хеброс бус“ АД със заповед № 45 /31.10.2023 г. актуализирал цените за ползване на сектори от автогарите Север, Юг и Родопи като тя била изпратена на всички превозвачи, вкл. и на ответното дружество.

Ответникът е подал отговор на ДИМ. В него е посочено, че се поддържат вече направените защитни възражения. По отношение по допълнителните аргументи за обосноваване основателността на исковете направени с ДИМ и представените с нея доказателства е казано, че и те не водят до извод за предоставяне на автогарови услуги от ищеца и ползване на такива от ответника пред исковия период. По отношение на заповедта, с която едностранно е променена цената на услугата е изразено становище, че е нищожна поради липса на възможност автогаров оператор едностранно да изменя цената на услугата и с това едностранно да изменя съдържането на вече съществуващи облигационни отношения. По тази причина е изразено становище, че тя няма как да породи действие по отношение на сключени преди издаването й договори.

В хода на производството ответното дружество е оспорило и ползването 5 в периода м. 02.2024 год. до м. 06.2025 г. на помещението, за което се претендира наем.

Така след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства съдът е постановил решението предмет на обжалване.

С него на първо место е прието, че през исковия период договора за автогарови услуги от 03.06.2020 г. и анексите към него са действали. В подкрепа на този извод е посочено, че срокът на договора не е бил изтекъл, нито пък са били ангажирани доказателства за прекратяването му на някое от основанията предвидени в чл. 7 и 8 от същия. Посочено е и че не са ангажирани и доказателства ответникът да се е възползвал от предвидената в чл. 5.2 възможност за отказ от договора в 7 дневен срок с оглед получаването заедно с допълнителната искова молба на приложеното към нея като доказателство - заповед за повишаване на цените на автогаровите услуги.

Прието е, че окончателно дължимото възнаграждение се дължи на база реално изпълнени от превозвача курсове за съответния месец. След анализ на отчетните справки, които ответникът е съставял и представял пред Община Куклен е достигнато до извод, че броят на извършените курсове преминали през автогарата е по-голям от тези фактурирани от ищеца. В подкрепа на становището, че при тези курсове няма как да не е ползвана автогарата е направено позоваване на чл. 22 от ЗАП и чл. 52 от Наредба № 33/1999 г.

Относно цената на същите е посочено, че в чл. 5.1. е материализирано съгласие на страните „ХЕБРС БУС“ едностранно да изменя договора при наличие на определени предпоставки. Прието е, че същите са налице, т.е. че с цитираната по- горе заповед води до промяна в размера на възнаграждението.