Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2352 от 25.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13424/2024
Вид
Решение № 2352
Подписан
25.06.2026
Състав
ЛОРА МИТКОВА МИТАНКИНА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2352 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110213424 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. У./M. U./ чрез адв. И. Д. срещу наказателно постановление/НП/ № 42-0011224/29.08.2024г., издадено от началника на ОО”АА”, гр. София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 от Закона за автомобилните превози/ЗАвПр/ за нарушение на чл. 8, пар. 2, изр. 2, вр. чл.

78, ал. 1, т. 1 ЗАвПр и чл. 2, пар. 3 от Регламент 561 AETR, ДВ 28 от 1995г.

С жалбата се моли за отмяна на издаденото НП. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил нарушение, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения. В допълнителни молби адв. Д. поддържа, че са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени неправилно място и дата на нарушението.

Наведен е и довод за нарушения на чл. 44, ал. 4, вр. ал. 1 ЗАНН, както и на чл.

21, ал. 2 НПК. Счита се, че неправилно е посочена и правната квалификация, което се преценява като нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

От адв. Д. е депозирано писмено становище.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

1

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 29.08.2024 г. К. В., инспектор в ОО“АА“ София, съставил АУАН № 3243/29.08.24г. на М. У./M. U./ за това, че на 29.08.2024г. в 13:09:33 часа на автогара Сердика, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 102, сектор 5 като водач на МПС „***“ с рег. № *********** от категория М3 извършвал международен превоз на пътници по редовна автобусна линия гр. София-гр. Истанбул видно от разрешително № **********. В АУАН е отразено, че за 24-часовия период от 19 часа и 07 минути на 18.08.2024г. до 01 часа и 01 минути на 19.08.2024г. след края на предходната ползвана нормална дневна почивка водачът не е ползвал намалена дневна почивка от минимум 9 последователни часа, като намалението е 3 часа и 6 минути. Отразено е, че за посочения период водачът е ползвал почивка от 5 часа и 54 минути, което е видно от извлечение от дигиталната карта на водача за описания период. Нарушението е квалифицирано по AETR ДВ 28 от 1995г., чл. 8, пар. 2, изр. 2 вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвПр и чл. 2, пар. 3 от Регламент 561.

М. У. е турски гражданин, като няма данни в производството да е назначен преводач от турски на български и обратно.

На 29.08.2024г. е издадено въз основа на АУАН НП № 420011224/29.08.2024г., като на жалбоподателя на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАвПр за нарушение на чл. 8, пар. 2, изр. 2, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвПр и чл. 2, пар. 3 от Регламент 561 AETR, ДВ 28 от 1995г. е наложена глоба в размер на 500 лева.

Видно от заповед № РД-08-107/29.02.2024 г. на министъра на транспорта и съобщенията началникът на ОО”АА”, гр. София е оправомощен да издава наказателни постановления при установени нарушения на ЗАвПр.

Видно от заповед № 543/15.05.2024г. Г. Н. е временно преназначен на длъжност началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ София.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, като съдът счете, че за изясняване предмета на делото и правилното му решаване не е необходим разпит на актосъставителя.

2

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Основателни са доводите на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения.

Нарушена е разпоредбата на чл. 44, ал. 4 ЗАНН. Текстът предвижда, когато се констатира, че нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България, АУАН да се предоставя незабавно на вниманието на наказващия орган. В случая АУАН е съставен на 29.08.2024 г., на същата дата – 29.08.2024г., е издадено и обжалваното НП. Следва да се обърне внимание, че е необходимо спазване на условие - прилагане на писмени обяснения или възражения от страна на нарушителя, респ. изричен отказ да се направят такива. Единствено представянето или категоричното отказване да се дадат възражения обаче би могло да обоснове осъществяване на процедурата при стриктно съблюдаване на закона, доколкото само така се гарантира упражняване в пълнота правото на защита. По делото липсват приложени възражения или други източници, от които да се изведе информация за предоставяне на подобна възможност за нарушителя. Напротив, нито в АУАН, нито в НП е отбелязано депозирането на възражения. Бързината на производството не следва да се абсолютизира за сметка на правото на защита на нарушителя. Незабавното предоставяне на акта на административно наказващият орган не означава незабавно или в максимално кратък срок на произнасяне по същия без да се изчака изтичането на срока за възражение.

Ето защо и в противоречие на чл.

44, ал.

2

ЗАНН административнонаказващият орган не е спазил изтичането на 7-дневния срок за подаване на възражения от нарушителя. Само по себе си това допуснато нарушение е от категорията на съществените и влече като последица отмяната на НП.

Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН АУАН се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че 3 нарушителят е турски гражданин, който не владее български език. Също така не са налице доказателства при предявяване на АУАН на нарушителя да е бил назначен преводач, респективно М. У. не е бил запознат със съдържанието на акта на разбираем за него език. Тъй като нарушителят не е разбрал съдържанието на акта, то той е бил лишен и от възможността да упражни правото си на възражение.

Съобразно чл. 84 ЗАНН, която разпоредба препраща за неуредените въпроси към НПК, субсидиарно следва да бъдат приложени правилата на чл 21, ал 2 НПК, съобразно който лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или друг език, като в тези случаи се назначава преводач. Съгласно чл. 142, ал. 1 НПК когато обвиняемият не владее български език, му се назначава преводач.

В тежест на административнонаказващия орган е било да назначи преводач и да се убеди, че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и правата, с които разполага въз основа на образуваното административнонаказателно производство.

Съгласно чл. 55, ал. 3 НПК правото на нарушителя, когато не владее български език, включва и предоставянето в писмен вид на разбираем за него език на актовете, имащи значение и пряко свързани с отговорността му. В случая липсват доказателства че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са били предявени на жалбоподателя с писмен превод.

На следващо място е допуснато нарушение на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Съобразно посочената разпоредба освен възраженията при съставяне на акта в седемдневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. В процесния случай атакуваното НП е издадено в същия ден, в който е съставен и АУАН. Поради това с издаването на НП в деня, в който е образувано админнистративнонаказателното производство със съставяне на АУАН, жалбоподателят е лишен от предвидената в ЗАНН възможност за защита, като възрази писмено в седемдневен срок срещу акта.

Това също е ограничило правото му на защита и следва да се приеме като допуснато съществено процесуално нарушение.

Съдът не споделя довода за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. АУАН, съответно НП съдържат точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на датата и 4 мястото на извършването му. В случая правилно са определени мястото и датата на извършване на нарушението, като в акта и в НП като място на нарушението е посочено това, на което водачът е бил спрян за проверка, респективно е било установено нарушението, както и датата, на която нарушението е установено, които се определят от характера на нарушението, свързано с неползване на намалена дневна почивка от минимум 9 последователни часа, като намалението е 3 часа и 6 минути.

Основателен е доводът и за нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

Посочената в НП правна квалификация на нарушението е следната - чл. 8, пар.

2, изр. 2, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвПр и чл. 2, пар. 3 от Регламент 561 AETR, ДВ 28 от 1995г. Така изписана правната квалификация не дава възможност на съда и на жалбоподателя да разберат коя разпоредба от кой нормативен акт е, тъй като се съдържа твърдение, че чл. 8, пар. 2, изр. 2-ро е разпоредба, която се съдържа в ЗАвПр. Член с такъв параграф в ЗАвПр не съществува. Не може да се прецени и дали се съдържа в НП твърдение, че тази разпоредба е от посочения регламент, който не е индивидуализиран, или от AETR, който също е посочен като нарушен акт. Поради това съдът приема, че правната квалификация е неясна и неточна и затруднява правото на защита на нарушителя.

Допуснатите съществени процесуални нарушения, посочени по-горе от съда, обуславят извод, че наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

При този изход на делото жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Видно от договор за правна защита и съдействие адв. И. Д. е оказал безплатна правна защита на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.

С оглед на това на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и списък на разноските съдът осъди ИА“АА“ да заплати в полза на адв. И. Д. 204.52 евро/равняващи се на 400 лева/.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 42-0011224/29.08.2024г., 5 издадено от началника на ОО”АА”, гр. София, с което на М. У./M. U./ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. на основание чл. 93б, ал. 7, т. 3 ЗАвПр за нарушение на чл. 8, пар. 2, изр. 2, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗАвПр и чл. 2, пар. 3 от Регламент 561 AETR, ДВ 28 от 1995г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на адв. И. Д. от АК-Хасково 204.52 евро/равняващи се на 400 лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6