Решение № 328 от 23.07.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Перник, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Хр. Ангелова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ В. КАЛЕЙНА като разгледа докладваното от Христина Хр. Ангелова Административно наказателно дело № 20251720201543 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.58д-63 от ЗАНН .

Образувано е по жалба на D. M. против наказателно постановление №34-0000890/29.09.2025 година, издадено от и.д. Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Перник, с което на основание чл.95 ал.1 т.2 от Закона за автомобилните превози за осъществен състав на административно нарушение по чл.95 ал.1 т.2 пр.2-ро от същия нормативен акт му е наложено административно наказание „Глоба“на 255,65 евро/левовата равностойност на 500 лв.

Първоначално определения по делото съдия-докладчик се е произнесъл с Определение от 15.01.2026 година с което е оставил без разглеждане подадената от D. M. чрез адв.Е. Х.-АК-гр.Р. жалба срещу наказателно постановление №34-0000890/29.09.2025 година, издадено от и.д.

Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Перник и е прекратил производството по делото.Този съдебен акт е бил отменен с Определение №609/24.03.2026 година по КАНД№99/2026 година по описа на АС-гр.Перник и делото е върнато на същия съдебен състав за продължаване 1 на съдопроизводствените действия.С Определение №345/31.03.2026 година първоначално-определения съдия-докладчик се е отвел от разглеждането на делото.

D. M. e обжалвал наказателното постановление чрез защитника си адв.Е. Х.-АК-гр.Р. в законоустановения срок. В жалбата си,депозирана срещу него е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.В съдебно заседание, редовно призован не се явява и не доразвива доводите си, изложени в жалбата.

Административнонаказващият орган–и.д.

Началник

ОО

“Автомобилна администрация”гр.Перник, редовно призован не е изпратил процесуален представител за съдебното заседание.В съпроводителното писмо към административно наказателната преписка е изразено становище, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства ,доводите на страните по реда на чл. 14 и чл.18 от НПК намира за установено следното :

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес. Допустима е.Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 29.09.2025 година А. Х. А. в качеството на “инспектор” в ОО“АА” гр.Перник в присъствието на свидетеля по акта К. Д. М. е съставил на D. M. акт за установяване на административно нарушение бланков номер 00701/29.09.2025 година в обстоятелствената част на който като виновно поведение на същия отразил,че на посочената дата по АМ „Струма“, 3 тунел ,км.15 в посока гр.Благоевград е управлявал моторно превозно средство марка „Волво“ с ДК№******* от категория N3 с прикачено към него ремарке ЛАГ 03 СТ с ДК№******** от категория 04 по маршрут Република БългарияРепублика Македония ,като извършвайки международен превоз по ADR бил с повреден ограничител на скоростта.

Цифрово в акта е отбелязано,че е нарушена разпоредбата на чл.95 ал.

1 т.2 пр.2-ро от Закона за автомобилните превози.

2

Актът е подписан от актосъставителя, както и от свидетеля по него.На последния е положен подпис на нарушителя. В графата от акта в която се предоставя процесуална възможност нарушителят да даде обяснения и изложи възражения по описаното в неговата обстоятелствена част нарушение е положен собственоръчно изпълнен текст, съдържащ волеизявление за неразбиране на неговото съдържание.

Препис от акта е връчен на нарушителя срещу разписка на датата на неговото съставяне 29.09.2025 година.Към акта е приложена декларация от името на жалбоподателя в която в противоречие с посоченото в акта се съдържа собственоръчно изпълнен текст,че не желае да му бъде осигуряван преводач,тъй като напълно разбира съдържанието на акта.

Въз основа на съставения акт и.д.Началник ОО „АА“ гр.Перник е издал наказателно постановление №34-0000890/29.09.2025 година, с което на D. M. на основание чл.95 ал.1 т.2 от Закона за автомобилните превози за осъществен състав на административно нарушение по чл.95 ал.1 т.2 пр.2-ро от същия нормативен акт е наложено административно наказание „Глоба“на 255,65 евро/левовата равностойност на 500 лв./

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена,позовавайки се на приложените по административно наказателната преписка писмени документи,а именно-акт за установяване на административно нарушение бланков номер 00701/29.09.2025 година, наказателно постановление

№34-0000890/29.09.2025 година,Заповед за компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган,разпечатка от ограничител на скоростта,Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-4795/29.09.2025 година,които по реда на чл.283 от НПК и чл.84 от ЗАНН съдът прие, приложи и цени като доказателства по делото. В хода на съдебното следствие е проведен разпит в качеството на свидетел на К. Д. М., който е свидетел по съставения акт за установяване на административно нарушение. След като е бил предупреден за наказателната отговорност,която би понесъл в случай на лъжесвидетелстване е дал подробни показания относно начина на установяване на нарушението и извършените действия в хода на извършената проверка. Съдът кредитира с доверие тези показания.

3

По допустимостта:

Видно от приложените по делото писмени документи на 29.09.2025 година наложеното с наказателното постановление административно наказание „Глоба“ в размер на 255,65 евро /левовата равностойност на 500 лв.

/е изцяло заплатено.

Според съдържанието на разпоредбата на чл.79б ал.1 от ЗАНН:“ в случай, че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да я заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление в размер на 80 процента на общия размер на наложената санкция .“По конкретното административнонаказателно производство заплащането на административното наказание глоба в размер на 255,65 евро /левовата равностойност на 500 лв./е извършено в срока за обжалване на наказателното постановление в пълен размер. В нормата на чл.79б ал.2 от ЗАНН е предвидено, че в случаите на ал.1 от ЗАНН наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането.

Видно от материалите по административнонаказателната преписка на жалбоподателя с акта за установяване на административно нарушение и с издаване на наказателното постановление е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-4795/29.09.2025 година „Временно спиране от движение на моторно превозно средство марка „Волво“ с ДК№****** от категория N3 с прикачено към него ремарке ЛАГ 03 СТ с ДК№******* от категория 04 до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба в размер на 255,65 евро /Левовата равностойност на 500 лв./Заплащането на глобата в пълен размер е основание за отмяна на наложената принудителна административна мярка.Същото обаче не препятства правото на нарушителят да обжалва издаденото наказателно постановление пред съответния първоинстанционен съд в който смисъл е и Решение №12/27.11.2025 година по КД№7/2025 година по описа на КС на РБ.

По основателността:

За да се произнесе по същество на правния спор и по-конкретно по основателността на жалбата съдът съобрази ,че настоящото производство е от административно наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето,посочено 4 в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление .Следва да се отбележи,че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила.В тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими доказателствени средства,че административното нарушение е извършено виновно от лицето,привлечено към административно наказателна отговорност.

Безспорно е установено по делото и по този въпрос не се спори между страните,че на посочените в акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление дата и място жалбоподателят е имал качеството на водач на моторно превозно средство.Същият по маршрут Република България-Република Македония е управлявал моторно превозно средство марка „Волво“ с ДК№****** от категория N3 с прикачено към него ремарке ЛАГ 03 СТ с ДК№******* от категория 04.Извършвал е по този маршрут международен превоз на товари.Според изискването,въведено в разпоредбата на чл.89д от Закона за автомобилните превози автомобилът бил оборудван с устройство за ограничаване на скоростта.Изискванията за задължителната употреба на устройства за ограничаване на скоростта ,монтирани в моторните превозни средства са определени с наредба,издадена от Министъра на транспорта,информационните технологии и съобщенията.

В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е посочено,че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство с повреден ограничител на скоростта.Административното нарушение е квалифицирано като такова по чл.95 ал.1 т.2 пр.2-ро от ЗАвПр .Според съда е направена неправилна правна квалификация на същото.Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ЗАвПр превозвачите и водачите са длъжни да спазват изискванията на Регламент /ЕО/ №561/2006 година и Регламент ЕИО №3821/85 година на Съвета относно контролните уреди за регистрацията на движението на данните за движението на автомобилния транспорт.Това означава,че при нарушение на някои от посочените в чл.78 от ЗАвПр регламенти отговорността на управляващия моторното превозно средство е по закона, тъй като представлява нарушение на същия. Неправилната правна квалификация на административното нарушение се явява съществено нарушение на процесуалните правила,водещо до извод за отмяна на същото на процесуално основание.

5

От страна на актосъставителя и на административнонаказващия орган е допуснато и нарушение на чл.42 ал.1 т.4 респ. чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,въвеждащи изискването и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление да се съдържа описание на нарушението и на обстоятелствата при които е извършено.И в двата акта бланкетно е посочено, че жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство с повреден ограничител на скоростта,без да са посочени никакви обстоятелства в какво се изразява констатираната повреда и какво е дължимото поведение на жалбоподателя във връзка с нея.Горното поставя на обсъждане въпросът дали ограничителят на скоростта е бил повреден или е използван от водача в нарушение на изискванията на наредбата.

На следващо място:

И в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е извършено непълно описание на мястото на извършване на нарушението-процесуално нарушение на разпоредбата на чл.42 ал.1 т.3 ,респективно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.Горното в известна степен поставя на обсъждане и преценката на съда относно компетентен ли е по правилата на местната подсъдност да разгледа образуваното по жалба срещу издаденото наказателно постановление административнонаказателно производство.

Съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН доколкото няма особени правила за производство пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления се прилагат разпоредбите на НПК.При съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение е налице положен подпис от страна на D. M. в качеството на нарушител.Съгласно разпоредбата чл.94 ал.1 т.4 от НПК:”участието на защитник е задължително ,когато обвиняемия/в конкретния случай с оглед предмета на производството в процесуалното качество на нарушител/не владее български език.”Участието на защитник не е задължително съгласно ал.2 на същата разпоредба ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник. Следва да се отбележи,че с акта за установяване на административно нарушение се поставя началото на административно наказателното производството. Именно от съставянето на същия произтичат и определени процесуални права за привлеченото като нарушител лице. Съдът 6 отчита факта,че на бланките, на които се съставя акта за установяване на административно нарушение и на наказателните постановления няма предвидени и поставени такива графи. Съдът е категоричен, че е било задължително при предявяване на акта нарушителят да заяви в писмен вид/няма пречка това да се извърши на мястото от бланката на акта, предназначено за излагане на възражения и даване на обяснения/,че владее писмено и говоримо български език, че не желае да има защитник и евентуално преводач. Съдът отново държи да отбележи, че в акта е налице собственоръчно изпълнен текст ,изразяващ неразбиране на съдържанието му.