Решение № 1512 от 13.03.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 11957/2023
- Вид
- Решение № 1512
- Подписан
- 13.03.2025
- В сила
- 29.12.2025
- Състав
- Стефан Кюркчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23г · Закон за автомобилните превози
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 132, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 149, ал. 1-3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 149, ал. 1-3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 149, ал. 1-3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 24, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 3, т. 2 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1512 гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20231100111957 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
497 КЗ вр. с 86 от ЗЗД.
Ищцата Л. А. З. поддържа твърдение, че е понесла значителни неимуществени вреди, в резултат от пътно-транспортно произшествие, което настъпило на 02.05.2023 г. в гр. София и в което тя участвала в качество на пътник в автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА“, с рег. № *******.
Пътният инцидент настъпил, когато при движение на споменатия автобус по бул. „Царица Йоана“, в района на спирка МГТ „Пощата“, водачът му потеглил и непосредствено след това спрял рязко, при което ищцата паднала в салона на автобуса. Поддържат се доводи, че процесният инцидент е настъпил поради виновното противоправно поведение на водача на автобуса, който не бил съобразил поведението си с правилата за движение по пътищата, регламентирани в нормите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, както и на чл. 132, т. 2 от ЗДвП. По случая било образувано ДП № 11126/2023 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 13196/ 2023 г. по описа на Софийска районна прокуратура. Ищцата твърди, че вследствие от настъпилото пътнотранспортно произшествие, тя получила следните 1 травматични увреждания – фрактури на 3-та и 4-та метатарзални кости в ляво и фрактура на базата на Д 2,3 и 4 тарзални кости в ляво, поради което след инцидента била закарана по спешност в УМБАЛСМ „И. И. Пирогов”, където претърпяла оперативна интервенция и болнично лечение. След изписване от споменатото лечебно заведение, на ищцата било назначено продължително домашно лечение, като били дадени указания за режим на покой, спазване на хранително-диетичен режим и прием на антикоагуланти за период от 20 дни. Ищцата поддържа твърдения, че в резултат от получените телесни увреждания, тя понесла значителни неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания със значителен интензитет, но при това била принудена да търпи сериозни затруднения при осъществяване на ежедневните си дейности поради невъзможността й да се придвижва самостоятелно, да се обслужва битово, поради което била зависима от помощта на близки и изпитвала постоянен психически дискомфорт и стрес.
Ищцата сама оценява неимуществените вреди, които е претърпяла на сумата от 40 000 лева.
Независимо от изложеното, ищцата поддържа твърдения, че в резултат от настъпилото пътно-транспортно произшествие тя е понесла и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на парични средства, необходими за лечението и възстановяването й на обща стойност от 1717, 38 лева. Гражданската отговорност на водача, който бил отговорен за деликта, била застрахована от ответното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане“ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица, валидна към датата на процесното ПТП. В изпълнение на задължението си по чл. 380 от КЗ – на 20.07.2023г., ищцата отправила доброволна претенция към застрахователното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение, но с Писмо изх. № 99-6906/20.10.2023г. ответникът отказал изрично да заплати търсеното застрахователно обезщетение по предявената претенция.
При изложените фактически твърдения, ищцата претендира за осъждане на ответното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане“ да й заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 40 000 лева, както и да й заплати застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 1717,38 лева, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 20.07.2023 г. (датата 2 на сезиране на застрахователното дружество) до датата на окончателното им изплащане. Предвид очаквания положителен изход от спора, ищцата претендира и за сторените съдебни разноски.
Ответното дружество ЗАД „ОЗК - Застраховане“ оспорва основателността на предявените искове. В подадения отговор на искова молба, ответникът поддържа становище за оспорване на описания механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие, както и твърденията, че е било осъществено виновно и противоправно поведение от страна на водача на процесния автобус при настъпване на инцидента. Излагат се съображения, че водачът на автобуса е бил поставен в обективна невъзможност да избегне настъпването на ПТП. Ответникът заявява, че настъпването на инцидента било случайно събитие по смисъла на чл. 15 от НК, което освобождавало водача от отговорност. В тази връзка, ответникът поддържа, че рязкото спиране се дължи на обстоятелства, които водачът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди – като несигнализирано препятствие на пътния участък (неравност или дупка), внезапно преминаване пред автобуса на пешеходец или МПС и др. Оспорва обстоятелството ищцата да е пътувала правомерно, със закупен билет, поради което поддържа, че същата не е надлежно материално легитимирана да претендира обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като поддържа тезата, че тя е пътувала изправена, без да се хванала на указаните за това места в пътническия салон, поради което тялото й свободно се е придвижило напред, вследствие на което са настъпили твърдените вреди.
Ответникът оспорва факта на настъпване на описаните от ищцата вредоносни последици - вида, тежестта и размера на получените телесни увреждания, продължителността на твърдените болки и страдания, както и на възстановителния период, а също така и наличието на пряка причинноследствената връзка между получените увреждания и механизма на настъпване на процесното ПТП. Оспорва, че описаното състояние на ищцата в приложената от нея епикриза отговаря на действителното, както и твърденията, че е претърпяла счупване на 3-та и 4-та метарзални кости, както и да има фрактури на базата на Д 2,3 и 4 тарзални кости вследствие на процесното ПТП, като се твърди, че доколкото счупване се установи, то 3 същото се дължи на влошеното здравословно състояние на ищцата и наличните при нея съпътстващи заболявания, вследствие на които при нея е налице значителна „крехкост“ на костите.
Оспорва претенциите и по размер, като поддържа, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е прекомерно завишен с оглед принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, практиката за приложението на посочената норма, а предявеният иск за имуществени вреди бил недоказан. Оспорва се и акцесорният иск за присъждане на законна лихва като неоснователен, както и началния момент, от който се твърди застрахователят да е изпаднал в забава.
Предвид очаквания положителен изход от спора ответникът претендира и за сторените съдебни и деловодни разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетите като доказателства по делото преписи от книжа по ДП № 11126/2023 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 13196/2023 г. по описа на СРП – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К239/02.05.2023 г., Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.05.2023 г., Скица и Албум установяват настъпването на процесното ПТП на 02.05.2023 г., в гр. София, на бул. „Царица Йоана“, около 12.25 часа, при което при движение на автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА“, с рег. № *******, управляван от водача В. М. Миладинов по бул. „Царица Йоана“, в района на спирка МГТ „Пощата“ е настъпило ПТП, при което в салона на автобуса е паднала пътничката Л. А. З. – ищца по делото.
Приетите като доказателства преписи от книжа по ДП № ЗМ 11126/2023 г. по описа на СРТП – ОР – СДВР, пр. пр. № 13196/2023 г. по описа на СРП установяват, че на 02.05.2023 г. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК Като доказателства по делото са приети медицински документи: епикриза по ИЗ № 17322/2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ гр. София, която съдържа специализирана медицинска информация относно здравословното състояние на Л. А. З. след настъпването на процесното ПТП, където пострадалата е постъпила за лечение на 02.05.2023 г. и е изписана на 09.05.2023 г. Съдържанието на споменатите документи не се обсъжда 4 подробно, доколкото е обект на анализ от допуснатата съдебно- медицинска експертиза.
Приетата като доказателство фактура № 7000048039 от 09.05.2023 г., с приложен фискален бон установяват направен от ищцата Л. А. З. финансов разход в размер на сумата от 1606 лева – за закупуване на мини реко права плака с 12 дупки комплект с винтове, титан.
Приетата като доказателство фактура № 1800147721 от 26.05.2023 г., с приложен фискален бон установяват направен финансов разход в размер на сумата от 111, 38 лева – за закупуване на стол за баня с облегалка PRIMA.
Заключението на изслушаната и приета, съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х. И. (технология и безопасност в автомобилния транспорт) мотивира следните изводи за правнозначимите факти:
От заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява следния механизъм на пътно- транспортното произшествие, а именно същото е било реализирано на 02.05.2023 г., в светлата част на денонощието, около 11.06 часа, при движение на автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА“ с peг. № ******* с водач В. М. М. в гр. София, по автобусна линия № 108, по бул. „Царица Йоана“ с посока на движение от бул.
„Добринова скала“ към бул. „Панчо Владигеров“. В района на кръстовището с ул. „Ген. Михайл Савов“, водачът на автобуса предприел действия по рязкото му спиране, в резултат на които действия по управление на автобуса от страна на водача му, пътуващата в автобуса пътничка Л. А. З. загубила равновесие, паднала и получила описаната в Констативния протокол за ПТП контузия.
На база събраните материали по делото, вещото лице мотивира извод, че пострадалата се е качила на спирка „бл. 301“ на бул. Царица Йоана в ж.к.
„Люлин“, която се е намирала на 280 метра от приетия при огледа ориентир, като след качването й същата е валидирала превозния си документ, след което е последвало намаление на скоростта на автобуса. При валидирането на превозния документ, пострадалата е била правостояща. Становището на вещото лице е, че в материалите по делото не са налични категорични данни, на база на които да може се даде еднозначен отговор дали пострадалата се е държала за пособията, предназначени за това в процесния автомобил.
5
Според аналитичните изводи на вещото лице, от представените по делото изображения от фотоалбума, процесният автобус Марка „Ютонг“, модел „Зк613м ХГА“ с peг. № ******* фабрично не е оборудван с обезопасителни колани, както и с подлакътници или други пособия, които да ограничат движението на пострадалата. Посоченото обстоятелства дава основание на експерта да даде становище, че поради липсата на обезопасителни колани, пострадалата - пътник в автобус не е имала възможност и задължение за поставяне на обезопасителен колан, като в случая наличието на правилно поставен обезопасителен колан е обективно неосъществимо поведение.
Спред становището на вещото лице, скоростта на движение на процесния автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК6126ХГА“ с peг. № ******* – сравнимо преди и след настъпване на процесното произшествие е била една и съща и е била не по-висока от 30 км/ч.. Посоченото дава основание на експерта да даде заключение, че скоростта на движение на автобуса в момента на настъпване на процесното ПТП е била около 30 км/ч. При намаляване на скоростта от страна на водача на автобуса, същият го е привел в режим на спиране, близък до аварийно спиране, но без да остави следи върху пътното покритие, каквито не са били констатирани при извършения оглед на мястото на ПТП. Според становището на експерта, действащото в този случай спирачно закъснение е било в границите на 4-5 m/s2, което от своя страна е въздействало върху превозното средство и пътниците с инерционна сила, насочена по посока на движение на автобуса.