Решение № 301 от 12.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20251001000572 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ГПП Мениджмънт“ ЕООД с ЕИК: 206957640 и насрещна въззивна жалба от М. Й. М. с ЕГН: ********** против различни части от решение 260/21.02.2025 г. по т.д. № 966/2024 г. на СГС. С този съдебен акт /поправен по реда на чл. 247 ГПК с решение 262/21.02.2025 г. и решение 528/09.04.2025 г./, „ГПП Мениджмънт“ ЕООД е осъден да заплати на М. Й. М. /ищец в първоинстанционното производство/, ЕГН ********** сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушаване на наследеното от нея авторско право на арх.С. И. Б., чрез използване на създаденото от последния архитектурно произведение без заплащане на възнаграждение-преработка на произведението на архитектурата, представляващо сграда на Телефонната и телеграфска станция в гр.София, ул.“Ген. Гурко“ № 2-4, с идентификатор ***, съгласно КККР на гр.София, посредством осъществяването на инвестиционен проект и строеж "Реконструкция, промяна на покрива в мансарден етаж, преустройство и промяна предназначението на обществено[1]административна сграда "ПТС-Телефонна палата" в многофункционална обществено-обслужваща сграда с конферентни зали, офиси, технологични помещения, две платформи за достъп, подземен гараж и реконструкция на абонатна станция", ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Отхвърлени са следните искови претенции – на М. М. да бъде осъдена дружеството „ГПП Мениджмънт“ ЕООД да й заплати обезщетение за нарушаване на 1 авторско право чрез използване на архитектурно произведение-проекти и преработката на произведението на архитектурата - сградата на Телефонната и телеграфска станция в гр.София, ул.“Ген. Гурко“ № 2-4, с идентификатор ***, съгласно КККР на гр.София, за претърпени имуществени вреди и за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лв., считано от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Изцяло са отхвърлени и исковете на М. Й. М. против „Вамос“ ООД да заплати солидарно с „ГПП Мениджмънт“ ЕООД обезщетение за нарушаване на авторско право чрез използване на архитектурно произведение-проекти и преработката на произведението на архитектурата - сградата на Телефонната и телеграфска станция в гр.София, ул.“Ген. Гурко“ № 2-4, с идентификатор ***, съгласно КККР на гр.София в общ размер на 60 000 лв., от които за претърпени имуществени вреди сумата от 40 000 лв., а за неимуществени вреди 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

По изложени в жалбите подробни съображения, „ГПП Мениджмънт“ ЕООД и М. М. изразяват недоволство от уважената, респ. от отхвърлената част от исковете. М. М. не изразява недоволство от отхвърлените й искове спрямо „Вамос“ ООД, а единствено спрямо отхвърлителната част касателно „ГПП Мениджмънт“ ЕООД. В този смисъл, от едноличното дружество с ограничена отговорност искат от САС да се отмени решението на СГС в частта, с която са осъдени да платят 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушаване на наследеното от нея авторско право на арх.С. И. Б. и тази претенция, да се отхвърли, докато в останалите части решението на СГС като правилно следвало да се потвърди. М. иска от въззивния съд да й се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лв., считано от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението от гореописаното твърдяно непозволено увреждане, извършено от „ГПП Мениджмънт“ ЕООД , докато в останалата част решението на СГС не се оспорва от нея.

С писмени отговори по чл. 263 ГПК, М. М. и „ГПП Мениджмънт“ ЕООД взаимно оспорват жалбите си като неоснователни. От „Вамос“ ООД също е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от М., в който се заявява, че решението на СГС спрямо тях е влязло в законна сила, като необжалвано от никого в тази му част, при което считат, че не следва да бъдат конституирани като страна във въззивното производство.

Предвид допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, както и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, в която вещото лице след като се запознае с наличните по делото и при „ГПП Мениджмънт" ЕООД технически документи и посочените документи за преустройства на процесната сграда в Писмо изх. №9400- 10214/14.03.2024 г на Министерство на Културата, изпратено до М. М., приложено към исковата молба, да отговори на следните въпроси:

1. Кога е построена процесната сграда и въз основа на архитектурния проект на кой архитект? Кога и какви преустройства и реконструкции са извършени на процесната 2 сграда от създаването й - до 30.12.2022 г. ?

2. Кога и от кои архитекти са направени проекти за архитектурни изменения на сградата от създаването й до придобиване на сградата от "ГПП Мениджмънт" ЕООД на 30.12.2022 г.? Реконструкциите по т. 1 извършвани ли са в съответствие с проектите за изменения на сградата?

3. С предвидената реконструкция на сградата, съгласно Разрешение за строеж №162/04.07.2019 г„ издадено на ТД „НГ Пропърти“ ЕАД, ЕИК 204519674, настъпват ли съществени промени в досегашния вид на сградата - какви промени са предвидени във вида на покрива и променя ли се фасадата на сградата?

4. Въз основа на какви данни, техническа информация, документи, проекти, конкретно в част „Архитектура“, "Вамос" ООД е изготвило инвестиционния проект въз основа на който е издадено „Разрешение за строеж №162“ за „Реконструкция, промяна на покрива в мансарден етаж, преустройство и промяна предназначението на обществено - административна сграда „ПТС - Телефонна палата“ в многофункционална обществено обслужваща сграда с изложбени площи, офиси, технологични помещения, две платформи за достъп „подземен гараж и реконструкция на абонатна станция„ в поземлен имот с идентификатор 6134.101.33.1. ?

5. При изготвяне на инвестиционния проект за реконструкция на сградата в част „Архитектура“, използвало ли е "Вамос" ООД архитектурни проекти на С. И. Б.?

6. След построяването на процесната сграда, променян ли е нейният първоначален /оригинален/ вид, какви промени са извършвани от други проектанти? Кога и от кои архитекти са правени проекти за архитектурни изменения на сградата след създаването й.

Съдът констатира, че е предявен по делото иск с правно основание чл.95, ал.1 ЗАПСП във връзка с чл.53 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД относно осъждането на ответниците „ГПП Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 206957640 и „Вамос“ ООД, ЕИК 206957640 да заплатят солидарно на ищцата М. М. обезщетение за нарушаване на авторско право чрез използване на архитектурно произведение-проекти и преработката на произведението на архитектурата - сграда на Телефонната и телеграфна станция в гр.София, в общ размер на 60 000 лв., от които за претърпени имуществени вреди сумата от 40 000 лв., а за неимуществени вреди 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Ищцата основава претенциите си с твърденията, че е внучка на проф.арх.С. Б., който е автор на архитектурния проект на сградата на Телефонната палата в гр.София. Тя сочи, че съгласно чл. 12, ал.1 и ал.2 ЗАПСП авторското право върху произведения на архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице. В случая авторското право върху произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния проект.

Ищцата сочи, че според чл.19 ЗАПСП авторът има право на възнаграждение за всеки вид ползване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. Съгласно чл. 27, 3 ал. 1 от ЗАПСП авторското право се закриля, докато авторът е жив и 70 години след неговата смърт. Проф. арх. С. И. Б. е починал на 09.10.1962 г. и към настоящия момент негови наследници по закон са М. Б. Н., която е негова дъщеря и ищцата М. Й. М. негова внучка.

Ищцата твърди, че съгласно чл.69 ЗАПСП за всяко последващо използване на архитектурен проект на вече построена сграда или друг създаден обект е необходимо писменото съгласие на автора. Подобно съгласие не е искано и не е давано от наследниците на автора на проекта във връзка с използването на проекта по повод на преработката му. Ищцата сочи, че съгласно § 2, т. 9 от ДР на ЗАПСП "произведения на архитектурата" са проекти на сгради и съоръжения, устройствени планове и схеми, утвърдени по реда на действащото законодателство, сгради и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на архитектурата с другите изкуства, както и оформленията на интериори с траен характер, регистрирани от съответната организация за колективно управление на права, а според § 2, т.

9а и т.9б от ДР на ЗАПСП "преработка на архитектурен проект" е приспособяването или използването му за създаване на нов проект и внасянето в него на всякакъв вид промени, а „преработка на произведение на архитектурата“ (сграда) е неговото пристрояване, надстрояване, преустройство и промяна на предназначението му. По силата на чл. 18, ал. 2, т. 8 от ЗАПСП носителят на имущественото авторско право проф.арх.Б., а след смъртта му, наследниците му по закон имат правото да разрешат преработката (пристрояване, надстрояване, преустройство и промяна на предназначението) на вече построената сграда Телефонна палата в гр.София, независимо от правото на собственост, възникнало в полза на дружеството ответник "ГПП Мениджмънт" ЕООД, ЕИК 206957640, както и да получат възнаграждение за това. За да реализира ищцата това си право на възнаграждение тя е изпратила изрична покана, чрез ЧСИ до „ГПП Мениджмънт" ЕООД, която е получена от последното на 05.12.2023 г. Във връзка с тази покана били реализирани две срещи с ответника в опит да се постигне споразумение, но такова не било постигнато. Подобна покана била изпратена и до втория ответник „Вамос“ ООД, който отговорил на ищцата писмено. Ищцата твърди, че процесният архитектурен проект е изготвен за първата и единствена с такива размери в България телефонна и телеграфна станция, тоест самият проект има голямо обществено значение, както за българското общество, историческата ни памет, за развитието на страната ни в архитектурно отношение, така и за изграденото име и репутация от проф. арх. Б., който в краткия си житейски път е постигнал много и е отдал труда и знанията си за бързото развитие на архитектурата и строителството в България така, че проектираните и строени сгради в този период, да не отстьпват по нищо на строените такива в европейските страни, като Германия, Франция, Италия, Англия, Швейцария и др.

Промяната на предназначението на сградата от обществена сграда - Телефонна палата, в сграда - хотел, обезличава напълно труда, усилията и знанията, които е използвал проф.арх.

Б., за да проектира първата и единствена за България сграда с такова предназначение, а и с огромни размери за времето си. Тези преустройства ще доведат до загуба на автентичния вид на сградата, която от единствена по рода, вида, размерите и предназначението си, ще се превърне в поредния хотел в центъра на гр.София, т.е. ще загуби историческото си значение.

Ищцата отбелязва, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че с писмо № 2637 от 4

07.06.1988г на НИПК сградата на Телефонната палата е декларирана като единичен архитектурно - строителен паметник на културата и имотът попада в обхвата на територия с културно - историческо наследство със статут на групова недвижима културна ценност „Зона на исторически развилия се обществен градски център /А1/, гр.8 в гр.София, декларирана с Писмо №4469 от 22.08.1986 г. на НИПК като групов паметник на културата, с предназначение и наименование Телефонна палата, а не като хотел. Затова с промяната на предназначението на цялата сграда в хотел, на практика ще се загуби значението й на културна ценност, показваща и свидетелстваща за историческото развитие на градския центьр. Ищцата сочи, че на 30.12.2022 г. по силата на Нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том X, рег.№930972, дело № 1683 от 2022 г. на Нотариус с рег.

Разпечатката съдържа 27 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6508e222-fb37-4844-91c6-ad4c7629fe60