Решение № 3145 от 02.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3145 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. А. Д. при участието на секретаря В. Д. К. като разгледа докладваното от М. А. Д. Административно наказателно дело № 20231110214003 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Г. П. С. срещу наказателно постановление /НП/ № .............. г., издадено от директор на РД „АА“, с което на Г. П. С., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания:

1.На основание чл.103, ал.2, т.8 от Закон за автомобилните прЕ.зи (ЗАвПр) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.43, ал.2, т.2 от Наредба №40 от 14.01.2004г. на МТС, МВР и МОСВ;

2. На основание чл.103, ал.2, т.6 ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.43, ал.1, т.2 от Наредба №40 от 14.01.2004г. на МТС, МВР и МОСВ;

3. На основание чл.105, ал.2 ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на т.8.1.5 от Приложение Б на ADR вр. чл.14, ал.1, пр.1 ЗАвПр;

4. На основание чл.103, ал. 3, т.3, пр.1 ЗАвПр е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.40, ал.1, пр.1 от Наредба №40 от 14.01.2004г. на МТС, МВР и МОСВ.

1

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е санкционираното физическо лице, което в подадена жалба, релевира доводи за отмяната му. Изтъква се, че наказващият орган не е установил всички елементи от състава на така вменените му нарушения, а именно наличието на виновно осъществено от негова страна поведение. Акцент се поставя върху задължението на прЕ.звача на опасни товари да информира водача и да осигури нужната му документация за реализирането на законосъобразен прЕ.з на опасни товари. С тези доводи се обобщава, че нарушенията не са осъществени виновно и не е следвало да бъде ангажирана отговорността му.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят - Г. П. С., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна - Директор на РД „АА“, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбоподател е Г. П. С., с ЕГН **********, живущ в село ................., водач на МПС в „И.П.“ ЕООД, ЕИК ..................

С пътен лист №...............3г., издаден от името на дружеството „И.П.“ ЕООД (прЕ.звач) за извършването на прЕ.з с влекач „И..............“, с peг. №......... и полуремарке „Ш. Г. .......“, с per. № ............, бил определен жалбоподателят С.. Същият, в качеството си на водач, следвало да извърши обществен прЕ.з на литиЕ.-йонни батерии с тегло 17 328 кг. На 23.05.2023 г., в гр. Девня товарният автомобил, собственост на прЕ.звача „Иван Плугчиев“ ЕООД, бил натоварен с 17 328 кг. литиЕ.-йонни батерии (UES04647734). Товарът следвало да бъде получен от „ELECTRIC” АД и разтоварен в гр. Радомир. За обществения прЕ.з била изготвена Товарителница за обществен автомобилен прЕ.з в страната серия №8223540.

На 23.05.2023г. в 13:28 часа жалбоподателят С. пристигнал на пристанище Варна Запад, от където било натоварено, управляваното от него МПС, както и била издадена експедиционна бележка №748089 и след което се оправил в посока гр. Радомир.

На 25.05.2023г. около 12:30 часа, движейки се по автомагистрала Струма, на 7 ми километър, при тунел „М. Б.“, в посока гр. П., управляваният от жалбоподателя С. товарен автомобил бил спрян за извършването на проверка от свидетеля И. Т., на длъжност „инспектор“ при РД „АА“ - София.

В хода на проверката от жалбоподателя С. било изискано да представи удостоверение за преминато обучение за водачи, прЕ.зващи опасни товари и 2 същият им представил свидетелство с № 060475 със срок на валидност до 04.09.2019г. След което контролните органи поискали от водача С. да им представи писмени инструкции от Приложение №1а, както и допълнителното оборудване, с което следва да разполага при настъпване на аварийни ситуации - преносим осветителен прибор, защитни ръкавици и очила, но жалбоподателят не разполагал с такива.

При тази хронология свидетелят Т., в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя, съставил Акт за установяване на административно нарушение №..............3г. срещу жалбоподателя С., с който приел за установено, че същият като водач, извършващ обществен прЕ.з на опасни товари, като е управлявал МПС без валидно удостоверение за преминато обучение за водачи, извършващи прЕ.з на опасни товари, без писмени инструкции от Приложение №1а, както и без да разполага с допълнително оборудване за аварийни ситуации е нарушил разпоредбите на чл.43, ал.2, т.2 от Наредба №40/14.01.2004г., чл.43, ал.1, т.2 от Наредба №40/14.01.2004г. и т.8.1.5 от Приложение Б на ADR вр. чл.14, ал.1, пр.1 ЗАвПр. В допълнение било прието за установено, че пътното прЕ.зно средство не е сигнализирано с кемлерови табели с надпис „3480“, за вида на прЕ.звания опасен товар нарушение на чл.40, ал.1, пр.1 от Наредба №40/14.01.2004г. Актът бил връчен на жалбоподателя непосредствено след съставянето му, който го приел без възражения.

При идентично описание на нарушението и неговата правна квалификация, директор на РД „АА“ издал оспореното наказателно постановление №.............г., с което за всяко от административните нарушения наложил на жалбоподателя С. административни наказания, както следва: 1. на основание чл.103, ал.2, т.8 ЗАвПр административно наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.43, ал.2, т.2 от Наредба №40 от 14.01.2004г.; 2. На основание чл.103, ал.2, т.6 ЗАвПр административно наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.43, ал.1, т.2 от Наредба №40 от 14.01.2004г.; т. 3 на основание чл.105, ал.2 ЗАвПр административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на т.8.1.5 от Приложение Б на ADR вр. чл.14, ал.1, пр.1 ЗАвПр; т.4 на основание чл. 103, ал.З, т.З, пр.1 ЗАвПр административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.40, ал.1, пр.1 от Наредба №40 от 14.01.2004Г.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля Т., експедиционна бележка №748089, пътен лист №............, товарителница №............., справка за придобити модули, копие от свидетелство за регистрация част II, Заповед № ............г., Заповед № .................г., длъжностна характеристика и други.

3

Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., които са последователно поднесени и от които се извлича информация за извършената проверка спрямо жалбоподателя, в хода на която същият не е притежавал валидно удостоверение, писмени инструкции, оборудване, както и сигнализиращи вида на товара табели. Свидетелят не успя да възпроизведе дата, място и проверяван субект, вид на товара, с който е било натоварено проверяваното прЕ.зно средство, което съдът отдаде на изминалия период от време и характера на осъществяваната от него ежедневна дейност.

От приложения пътен лист №7261213, както и товарителница №8223540 се извеждат индивидуализиращите данни на провереното МПС, неговият водача, дата на натоварване, маршрут, както и изпращач/прЕ.звач на товара.

Видно от така посочените писмени материали се конкретизира, че МПС е било натоварено с 17 328 килограма литиЕ.-йонни батерии. В нито един от документите, касаещи вида и обема на товара обаче не се съдържа информация за тяхното съдържание, опаковане, етикиране или сигнализиране, че същите представляват опасен товар. Такива доказателства не са събрани и от наказващия орган, доколкото не е изготвен своевременно протокол или друг документ, в който да се онагледи видът на прЕ.звания от жалбоподателя С. товар.

На следващо място съдът изключи от доказателствената съвкупност по делото приложените черно-бели фотоизображения, доколкото същите не са събрани по предвидения за това процесуален ред и от същите не се установява дата, място на тяхното създаване, източник, както и не са изключени възможностите за манипулиране или коригиране на съдържанието им.

Приложените по делото заповеди съдът цени с доверие и същите удостоверяват материалната и териториална компетентност на контролния орган.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Двата основни за настоящото производство акта, са изготвени от компетентни органи. Контролът по прилагане на Наредба №40 от 14.01.2004г., съгласно чл.44 от същата, се осъществява от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и при констатирани нарушения контролните органи съставят актове за установяване на административни нарушения.

Съгласно чл.48 от Наредбата и приложената длъжностна характеристика се установява, че актосъставителят И. Т., заемащ длъжността „инспектор“ в ИА 4

„АА“, е компетентен да съставя актове за установяване на нарушения, а съгласно Заповед № ............г., директорът на РД „АА“ е компетентен да издава наказателни постановления за установени нарушения на ЗАвПр.

Контролните органи са действали, в предвидените в чл.34 ЗАНН срокове, при съблюдаване на правилата на чл.40 ЗАНН. Въпреки горното, в хода на образуваното административнонаказателно производство, са допуснати редица процесуални нарушения, които се явяват съществени, доколкото ограничават правото на защита на жалбоподателя и не биха могли да бъдат отстранени или компенсирани на този етап от производството.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за четири отделни административни нарушения в основата, на които стои несъобразяване с изискванията за осъществяване на прЕ.з на опасни товари. Преди обаче да ангажира отговорността на жалбоподателя, актосъставителят, рамкирайки времЕ., пространствено и предметно нарушенията, съответно наказващият орган, проверявайки законосъобразността на Акта, са били длъжни да установяват и възпроизведат всички факти от предмета на доказване и да ги подведат под съответните правни норми, посочвайки изрично всички елементи от състава на четирите нарушения. По този начин се дава възможност санкционираното лице, в пълна степен, да разгърне защитата си и да може да развие своите тези и по фактите, и по правото. Чрез горното се постига равнопоставеност между страните в производството.

Една от гаранциите предвидени от законодателя, с цел надлежно упражняване на правата на санкционираното лице, се съдържа в разпоредбите на чл.42/респективно чл.57 ЗАНН, касаещи минимално необходимото съдържание, което следва да присъства в двата основни за настоящото производство акта. Изхождайки от тези принципни постановки и запознавайки се с обстоятелствената част на оспореното наказателно постановление, дословно пренесена от тази на акта за установяване на административно нарушение, се достига до категоричен извод за липса на достатъчно точно и ясно поднасяне на фактите на нарушенията и обстоятелствата, при които са осъществени. Избраният от наказващия орган подход, а именно да пренесе текстовото съдържание на приетите за нарушени разпоредби, но без да ги изпълни с доказани виновно осъществени от жалбоподателя действия/бездействия, в разрез с конкретни правни норми не изпълва минимално предвидените стандарти, чрез които се осигурява възможност за защита на законни права и интереси от страна на санкционираните правни субекти.

В случая нарушените разпоредби на Наредба №40 от 14.01.2004г. на МТС, МВР и МОСВ са бланкетни такива и препращат към други такива, 5 които следва да ги запълнят със съдържание.

Липсва фактология, която от своя страна да бъде подведена под съответната правна квалификация по начин, по който това ще бъде ясно както за санкционираното лице, така и за съда, с цел да бъде проследен начинът, по който наказващият орган е формирал своето вътрешно убеждение.