Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1405 от 08.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 152/2024
Вид
Решение № 1405
Подписан
08.10.2025
Състав
Цвета Желязкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 67 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 71 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 71, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 71, ал.3 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 72 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 72, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 73 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 23, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 25, параграф 1 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)
  • чл. 367 · Търговски закон
  • чл. 373, ал. 3 · Търговски закон
  • чл.373, ал.5 · Търговски закон
  • чл. 374, ал.1 · Търговски закон
  • чл.374,ал.5 · Търговски закон
  • чл. 377 · Търговски закон
  • чл. 379 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1405 гр. София, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20241100900152 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

В исковата молба и молби-уточнения от 28.02.2024 г., от 05.04.2024 г. се твърди, през месец октомври 2022 г. ищецът „СанМ. България“ ЕООД е организирал преместване на местожителството на бъдещия служител - шведският гражданин Й.Б.Х. от Швеция до България. Ищецът се обърнал към ответното търговско дружество, което извършва дейност по пренасяне, опаковане, съхраняване и складиране на движими вещи. Със съобщение до електронната поща на ответника, ищецът отправил покана до „Санта Фе България“ ЕООД за изпращане на оферта за преместване на цялото лично имущество на Й.Х. във връзка с промяна на неговото местожителство от Кралство Швеция към Република България, като личните вещи на служителя следвало да се преместят от дома му в Людивка - Кралство Швеция до град Пловдив в Република България. В периода от 27.09.2022г. до 04.10.2022 г. представителите на двете дружества обменили редица съобщения на електронните си пощи. Със същите те уточнили спецификите на договора за транспортиране на личните вещи на Й.Х.. На 04.10.2022г. ответникът изпратил окончателна оферта. Тя била приета от ищецът конклудентно с електронно съобщение от 24.10.2022 година. С посоченото съобщение ответникът указал датите на които следва да се транспортира на имуществото на Й.Х.. С електронно съобщение от 26.10.2022 г. управителят на ответника изпратил отделна оферта за предоставяне на складовите услуги. Сочи се, че на 10.11.2022 г. шведското дружество „Алфа Мувинг“, извършило предварителен оглед на личното имущество на Й.Х., като шведското дружество изготвило инвентарен списък, който съдържал цялото имущество на Й.Х., което следвало да се транспортира във връзка с преместването на неговото местожителство. Опаковането и товареното на имуществото се извършило на 13.12.2022 г., като в изготвения на инвентарен списък присъствали всички лични вещи, описани подробно и заснети фотографски в предварителния инвентарен списък от 10.11.2022 година.

1

Твърди се, че в периода от 13.12.2022 г., ответникът превозвал личните вещи на Й.Х., като същите, без разпореждане от страна на възложителя по договора, първо били превозени до склад в София, а после до склад в Пловдив, и на 21.01.2023 г. до адрес, посочен от г-н Х.. На 16.01.2023 г. управителят на ответното дружество изпратил детайлна разбивка на цената на предоставените услуги в размер на 31 188 лева (с ДДС). Навежда твърдения, че извършването на окончателната доставка било удостоверено с подписване на приемо-предавателен протокол от 21.01.2023 година.

Същият бил подписан от „Корект Преместване“ ООД - подизпълнител на ответника и Й.Х.. Сочи, се, че още в същия документ Й.Х. отбелязал, че много от кутиите са в лошо състояние, някои вещи изглеждат унищожени, както и, че ще добави допълнителни забележки. Навежда се, че при осъществяване на внимателен преглед на своето имущество Х. открил, че няколко вещи с висока стойност липсват, а редица други били увредени до степен на неизползваемост.

С електронно съобщение изпратено на 23.01.2023г. от ищецa до ответника „САНМ. БЪЛГАРИЯ“ ЕООД уведомява превозвача, че Й.Х. е установил увреждане на личното си имущество, както и липсата на вещи на висока стойност.

Липсващите увредените вещи са конкретизирани както следва:

Липсващи вещи:

1. Копринен килим ръчна изработка 6 ft x 9 ft по фактура 42456 от 11.08.2015 г. на стойност 7500 лева.;

2. Копринен килим ръчна изработка 8 ft х 10 ft по фактура 42524 от 11.10.2015 на стойност 10500 лева;

3. Сак за голф стикове, заедно с пълен комплект стикове за голф по фактура 635982237680090653/5.07.2016 на стойност 2000 лева.;

Увредени били следните вещи: матрак Aireloom INGRID по фактура S002371953, светлосин, с размери „Кингсайз“, т.е. 76x80 инча (193 x 203 см) - негоден за употреба и затова се претендира възстановяване на неговата пазарна стойност възлизаща на 7000 лева.

Твърди се, че при превоза е разрушена вътрешната цялост на матрака и вещта не може да се ползва като матрак. Вещта била изхвърлена от г-н Х. и не можел да бъде представен за оглед от вещото лице;

2. два броя единични матраци - светлосини на цвят със стандартни размери 100x200 см., за които се твърди, че са повредени до степен на неизползваемост.

Претендира се заплащане на тяхната пазарна стойност, възлизаща на 3000 лева.

Твърди се, че тези вещи били съхранявани по начин, по който били изложени на толкова много влага, че започнал да се развива мухъл, и тъй като вече не можели да се използват като матраци, преди една година те били изхвърлени от г-н Х..;

3. червен тапициран стол, с продуктов код FCH-HY-F01, с модернистичен дизайн „яйце“, тапициран с червена кожа на стойност 3227,03 лв., определена според доларовата му цена от 1800 щатски долара – стойността на която може да се закупи от онлайн магазини в САЩ. Твърди се, че столът бил третиран по начин, по който тапицерията е била повредена и не може да се използва, преди да бъде поправена по професионален начин. Уточнено е, че столът се намира в с. Войсил. Претендира пълната стойност на стола, ако столът не може да бъде поправен или ако разходите за поправката надвишават стойността на стола. При условията на евентуалност, ако разходите за поправката са по-ниски, моли да се присъди обезщетение в размер на 2 необходимите за поправката разходи, съгласно заключението на вещото лице;

4. статуя (статуетка) на корона с пазарна стойност 900 лв., златист цвят, която се съхранява в гр. Пловдив. Претендира пълната стойност на статуята, ако тя не може да бъде поправена или ако разходите за поправката надвишават стойността й. При условията на евентуалност, ако разходите за поправката са по-ниски, моли да се присъди обезщетение в размер на необходимите за поправката разходи съгласно заключението на вещото лице.

Поддържа се, че в съобщение от 23.01.2023 г. управителят на ответното дружество признал, че вредите се дължали на лоша опаковка на личните вещи на шведа, поставена от подизпълнителите на „Санта Фе България“ ЕООД в Кралство Швеция, но въпреки това признание, управителят на ответника заявил, че представляваното от него дружество не носи отговорност. С ново електронно съобщение от 30.01.2023 г. ищецът още веднъж уведомил ответника за липсващите вещи, като отправил и искане ответното дружество да извърши проверка и да установи къде се намират вещите на г-н Х., които не били доставени в Република България.

Поддържа се, че „Санта Фе България“ ЕООД не открило липсващите вещи и не предложило да обезщети нанесените от некачествено предоставената услуга вреди. В края на месец април 2023 г. ищецът връчил по пощата покана до ответника да заплати обезщетение, като на 29.06.2023 г. и 17.01.2024 г. до електронния адрес на ответното дружество били изпратени допълнителни покани определяне на справедлив размер на обезщетение, но ответникът не приел същите.

Поддържа се, че с електронно съобщение от 22.06.2023 г. ответникът признал нанасянето на посочените по-горе вреди, като предложил обезщетение в общ размер на 780 евро, като в последствие със съобщение от 12.11.2023 г. го намалил до 625 евро съобразно общите условия на ответника. Оспорва се приложимостта на ОУ към договорните отношения между страните – не били представени на ищеца, нито са достъпни на електронния адрес на ответното дружество, както и не са приложени към офертата от 04.10.2022 г., както и няма препращане към същите.

Ищецът претендира ответникът да му заплати стойността на загубените вещи и разходите за поправка на повредените вещи като обезщетение поради неточно изпълнение на задълженията на ответника по договора за превоз на лични вещи на служителя на ищеца.

Поддържа се, че ищецът търпял загуба от неизпълнението на ответника в размер на настъпилото увеличение на пасива на имуществото на ищеца като резултат от възникналото задължение да заплати обезщетение на третото лице Й.Х. за изгубените или унищожени и повредени негови движими вещи. Моли съда да осъди ответника да му заплати сума в размер на 34 227,03 лева - обезщетение за претърпени вреди от неизпълнението на сключения между страните договор за превоз на вещи при промяна на местожителството по Поръчка РК08Р1069993, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба 22.01.2024 г. до окончателното й изплащане.

В отговора на искова молба от ответното дружество Санта Фе България ЕООД, предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер.

Твърди се, че ответното дружество е изпълнило точно задълженията си по процесния договор. Навежда се, че след натоварване и по време на превоза на вещите от изпращача била направена промяна в датата и мястото на получаване, като с тези нови изисквания ответникът се съобразил напълно, в това число и с искането товарът да бъде оставен на съхранение докато пристигне в България.

3

Оспорва се твърдението на ищеца, ответника да е увредил процесните вещи.

Твърди се, че вещите, обект на договора, са лични и употребявани преди превоза в продължение на години, т.е амортизирани. Твърди се още, че са доставени на посоченото място в договора в същото състояние, в което са приети. Оспорва се твърдението, че матрак, марка Aireloom INGRID, за който се претендира повреда, е идентичен с описания при превоза матрак, тъй като нямало данни именно превозваният матрак да е от твърдяната марка и с претендираната стойност. Оспорва твърдението, че превозваните общо 3 матрака са увредени от влага. Оспорва, че е пренасяна статуетка, съответно, че по време на превоза е увредена такава. Излага, че претенция за повреда в тази статуетка била въведена за първи път повече от три месеца след предаването на вещите на получателя, като счита, че за такъв недостатък, ищецът е следвало да положи дължимата грижа да уведоми ответника в предвидения по закон и договор срок. Оспорва твърдението, че са налице липсващи вещи (два килима и сак за голф стикове заедно с пълен комплект стикове за голф), тъй като липсва идентификация на килимите, материята от която са направени, производителя им и начина на изработка. Оспорва описанието, извършено от ищеца в справката по чл.366 ГПК, тъй като не били представени описаните от ищеца фактури за червен тапициран стол. Счита, че по отношение на всички описани вещи не се установявала връзка с превозваните такива и липсвали доказателства каква е стойността им.

Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение в размер на пълната покупна стойност, тъй като ако обезщетение се дължи, същото следвало да бъде съобразено с реалната стойност на вещите.

Счита, че по отношение на сключения договор за превоз между страните са приложими общите условия на ответното дружество, тъй като всички общи условия уреждащи дейността на дружеството са достъпни на Интернет страницата на дружество, като интернет страницата била посочена във всеки имейл, изпратен от името на ответника, като в нея дружеството обявило на всички свои клиенти условията за извършване на предлаганите от него услуги.

Счита за неоснователно твърдението, че ОУ не се прилагат, понеже са на английски език, тъй като в конкретния случай голяма част от документацията, съставена и изпращана и от двете страни била на английски език, включително оферти, имейли, поръчка РК08Р1069993 и пр.

Сочи се, че съгласно чл.10 от ОУ на ответника, отговорността му за повреди и липси е ограничена до максимум 5 евро на куб. фут.

Твърди че, превозените лични вещи са получени от Й.Х. на 21.01.2023 г. и той следвало в срок до 1 месец от получаването им да уведоми ответника за наличие на повреди, като за повредената статуетка за първи път бил получен имейл на 03.05.2023 г., т.е. повече от два месеца след изтичане на преклузивния срок предвиден в чл.373 ал 5 от ТЗ.

Относно матраците твърди, че уведомяване е направено с имейл от 23 01.2023 г., който съдържа коментар от Й.Х., че има влага в матрак и че е малко одран, без индивидуализация на матрака.