Решение № 963 от 30.01.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 963

Пловдив, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 1772 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Предмет на разглеждане в настоящото производство е жалбата на Р.Д.П., ЕГН ********** ***, срещу Решение № 2153-15-182/28.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане №

РНП-2-4-15-01337209/04.04.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив в частта, с която му е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за лична пенсия и осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) в размер на 26 546,90 лв., от които 18 783,56 лв. главница за периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2020 г. и лихва – 7 763,34 лв., начислена към 04.04.2023 г., както и допълнително начислена лихва по чл. 113 от КСО след 04.04.2023 г. до окончателно погасяване на задължението. Жалбата на П. в останалата част, а именно, досежно заличеното като погасено по давност задължение за периода от 02.12.2016 г. до 31.12.2017 г. в размер на 12 377,39 лв., от които главница в размер на 7 772,21 лв. и лихва за минало време в размер на 4 605,18 лв., е оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 18.09.2023 г.

Жалбоподателят чрез пълномощник адв. Б. изразява становище, че решението в оспорената му част е незаконосъобразно, поради което настоява за неговата отмяна. Претендира сторените разноски. Допълнителни съображения излага в депозирано по делото становище.

Ответникът

– Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. В. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище.

Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Не е спорно между страните, че във връзка с подадено от жалбоподателя Заявление за отпускане на пенсия с вх. № 2113-21-10676/02.12.2016 г. (л. 5 и сл.) и приложените към него документи, е издадено Разпореждане № **********/протокол № N51491/22.12.2016 г. от Ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ – Пловдив, с което, считано от 02.12.2016 г. пожизнено по чл. 69б, ал. 1 от КСО на П. е отпусната ЛПОСВ при навършена възраст 54 г. и 01 м. и осигурителен стаж от Първа категория труд и по чл. 104, ал. 2 от КСО – 08 г. 07 м. и 20 дни, осигурителен стаж от Трета категория труд – 07 г. 09 м. и 02 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 от КСО – 08 г. 02 м. и 00 дни и на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд – 46 г. 07 м. и 25 дни, в минимален размер съгласно чл. 70, ал.

9 от КСО – 161,38 лв. до определянето на размера й по реда на КСО (л. 25).

Съответно с Разпореждане № **********/протокол № N51030/23.01.2017 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив е изменена ЛПОСВ при същия осигурителен стаж, като е определена такава в размер на 544,24 лв. (л. 26).

По повод подадено възражение от жалбоподателя (л. 29), е издадено Разпореждане № **********/протокол № N51090/07.03.2017 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отменено разпореждането от 23.01.2017 г. и е отпусната ЛПОСВ в размер на 589,82 лв. при същия установен осигурителен стаж (л. 34).

Така отпуснатата пенсия е своевременно преизчислявана и осъвременявана с разпореждания, издадени от Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив (л. 35 и сл.).

Във връзка с извършване на преглед на пенсионните досиета, е изискано от Р.П. с писмо изх. № 2175-15-142#1/27.02.2020 г. представянето на всички документи за осигурителен стаж, послужили за отпускане на ЛПОСВ с Разпореждане № **********/протокол № N51030/23.01.2017 г. (л. 60), в отговор на което на 20.05.2020 г. лицето е представило Трудова книжка № 868/14.10.1982 г., удостоверение № 501/30.09.1982 г. и ВОК № 24382/15.11.1960 г. (л. 71 и сл., л. 122-125 и л. 145-154).

С оглед установяване на действително положения осигурителен стаж, е изискана информация от ТП на НОИ – Варна, ТП на НОИ – Кърджали, с оглед на което и с Разпореждане от 28.05.2020 г. на Ръководител ПО ри ТП на НОИ - Пловдив е спряна, считано от 01.06.2020 г. ЛПОСВ на П. (л. 74), като след събирането на всички относими доказателства, в т.ч. и извършени проверки, е последвало издаването на Разпореждане № **********/протокол № 2140-15-289/23.04.2021 г. от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, поправено с Разпореждане № **********/протокол № 2141-15-9/15.06.2021 г. от Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отменено Разпореждане № **********/протокол № N51090/07.03.2017 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи и е отказано отпускането на ЛПОСВ (л. 138 и сл.).

Срещу така постановените разпореждания П. е депозирал жалба (л. 155), по повод на което е издадено Решение № 2153-15-278/10.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което жалбата е оставена без уважение (л. 173 и сл.). Това решение е обжалвано по съдебен ред, по повод на което е образувано адм. дело № 2305/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, приключило с Решение № 1149/17.06.2022 г., оставено в сила с Решение № 3211/27.03.2023 г., постановено по адм. дело № 9370/2022 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, с което жалбата на П. е отхвърлена (л. 182 и сл.). Или, разпореждането, с което са отменени разпореждането за отпускане на ЛПОСВ и всички последващи го и е отказано отпускане на ЛПОСВ, е влязло в законна сила на 27.03.2023 г.

И най-сетне, с Разпореждане № РНП-2-4-15-01337209/04.04.2023 г. Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив е разпоредил на жалбоподателя да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 38 924,29 лв., от които главница за периода от 02.12.2016 г. до 31.05.2020 г. в размер на 26 555,77 лв. и законна лихва в размер на 12 368,52 лв., начислена на основание чл. 113 от КСО до 04.04.2023 г., както и лихва по чл.

113 от КСО до окончателното погасяване на задължението (л. 201-202). За да стори това, органът е приел, че с влязло в сила Разпореждане № **********, протокол № 2140-15-289/23.04.2021 г. е прекратена получаваната от Р.Д.П. пенсия за ОСВ, считано от 02.12.2016 г., както и на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б.

„г“ от КСО и чл. 69б, ал. 1 от КСО е отменено разпореждане № **********, протокол № N 51090/07.03.2017 г. (погрешно посочено като такова от 03.03.2017 г.) и всички последващи и е отказано отпускането на ЛПОСВ на П..

Констатирано е, че лицето е получавало ЛПОСВ от 02.12.2016 г., отпусната на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО при навършена възраст 54 години и 01 месец, като размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж от Първа категория труд – 08 г. 07 м. и 20 дни, осигурителен стаж от Трета категория труд – 07 г.

09 м. и 02 дни, осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от КСО – 08 г. 02 м. и 00 дни и на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд – 46 г. 07 м. и 25 дни. Във връзка с извършен преглед на пенсионните досиета през 2020 г. се посочва, че е стартирано производство по проверка на правомерността на отпуснатата на П. пенсия за ОСВ, в което са предприети всички възможни и необходими действия по установяване на точния размер на осигурителния му стаж при спазване принципите на истинност и служебно начало, визирани в разпоредбите на чл. 7 и чл. 9 от АПК. В рамките на извършената проверка на основание чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО по събраните редовно оформени документи е установен осигурителен стаж от Първа категория труд – 12 г. 00 м. и 15 дни, осигурителен стаж от Втора категория труд – 00 г. 09 м. и 27 дни и осигурителен стаж от Трета категория труд – 11 г.

02 м. и 11 дни, като общата продължителност на осигурителния стаж съгласно чл.

104 от КСО е 32 г. 03 м. и 17 дни. При наличието само на този действително положен осигурителен стаж е прието, че П. няма право на ЛПОСВ при условията на чл. 69б от КСО, тъй като не отговаря на условието за сбор от навършена възраст и продължителност на осигурителния стаж 100 точки – към 02.12.2016 г. (датата на заявлението) П. има сбор от 86 точки (навършена възраст 54 години 01 месец и 14 дни и осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд - 32 г. 03 м. и 17 дни). В подкрепа на направения от пенсионния орган извод за недобросъвестност от страна на П. при получаването на пенсия, на която същият не е имал право, е цитирана разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НПОС (в редакцията й за процесния период), съгласно която за административния орган липсва нормативноустановено задължение да съхранява в пенсионните досиета на лицата документи за осигурителен стаж, тъй като тези документи не са част от задължителното съдържание на пенсионното досие, а подлежат на връщане на лицата след произнасянето на административния орган. След разглеждане на всички факти и обстоятелства е прието, че П. е бил недобросъвестен както при подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, така и при получаване на същата, на която не е имал право, тъй като си е послужил с документи с невярно съдържание с цел облагодетелстване с пенсионни права, поради което и на основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицето, което ги е получило, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.

По жалба на лицето (л. 204) с Решение № 2153-15-182/28.06.2023 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив е заличено погасеното по давност задължение за периода от 02.12.2016 г. до 31.12.2017 г. в размер на 12 377,39 лв., от които главница в размер на 7 772,21 лв. и лихва за минало време в размер на 4 605,18 лв., установено с Разпореждане № РНП-2-4-15-01337209/04.04.2023 г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив и е оставено в сила разпореждането в останалата му част, която част е именно и предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство. Като неразделна част от решението са приложени Справка № 1 за размера на първоначалното задължение за периода от 02.12.2016 г. до 31.05.2020 г., Справка № 2 за размера на погасеното по давност задължение за периода от 02.12.2016 г. до 31.12.2017 г. и Справка № 3 за размера на оставащото задължение за периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2020 г. (л. 208 и сл.).

В хода на съдебното производство по делото са приети: разпечатка от пенсионни записи по ЕГН на жалбоподателя, представено от ответника, съдържаща данни с изплатените суми на П. (л. 235); писмо № 7374/28.09.2023 г. от Административния ръководител на Окръжна прокуратура – Пловдив, съгласно което, към 26.09.2023 г. не са установени данни за образувани досъдебни производства срещу Р.Д.П. (л.

248). Приложено по настоящото дело е и адм. дело № 2305/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ведно с приложеното към него адм. дело № 9370/2022 г. по описа на ВАС, Шесто отделение.

Във връзка с направено искане от жалбоподателя, е допуснато изслушването на ССЕ, изготвена от вещото лице А.С., неоспорена от страните, в която експертът в табличен вид е проследил актовете, с които на жалбоподателя е отпускана и изменяна ЛПОСВ, като отново в табличен вид са представени изплатените суми с уточнението, че при П. не е налице т.нар. „стар“ и „нов“ размер на пенсията (както той твърди), тъй като веднъж определена, пенсията не е била намалявана, но в софтуера на НОИ се ползва такава абревиатура в случаите, когато има промяна в размера на пенсията. Първоначално на лицето се посочва, че е бил определен минимален размер на пенсията от 161,38 лв. с разпореждането от 22.12.2016 г. за периода до изчисляване на действителния размер от 544,24 лв., което е удостоверено с разпореждането от 23.01.2017 г. На следващо място вещото лице е установило, че размерът на ЛПОСВ на жалбоподателя е бил преизчисляван всяка година в увеличение на заложените в бюджета увеличения на всички пенсии, единствено през м.12.2016 г. и м.01.2017 г. за лицето е бил определен т.нар.