Решение № 65 от 20.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Пловдив, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330205286 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №36-0002287 от 28.08.2025г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на И. Д. М., ЕГН:********** на осн. чл.105, ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, с равностойност в евро - 102,26 евро за нарушение на чл.2, ал.1, пр.1 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТ и на осн. чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/, с равностойност в евро – 766,94 евро за нарушение на чл.36, §1, т.(i) от Регламент ЕС №165/2014.

По съображения изложени в жалбата, наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. С. П., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Пловдив, редовно призована, не се представлява от процесуален представител. В писмено становище до съда се излагат доводи за потвърждаване на процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

1

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ номер 00784 от 07.08.2025г., с който се констатира, че на датата на издаването му в гр.

Пловдив, на ул. „Напредък“ срещу паркинга на КАТ – гр. Пловдив, жалбоподателят, като водач, управлява МПС „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 413 ЦДИ“ с рег. № **** от кат. N2 /обозначен като автомобил за репатриране на автомобили/, собственост на „Мимо Асистънс“ ООД, ЕИК:204352588, като извършва превоз на лек автомобил /пътна помощ/ на територията на гр.

Пловдив с удостоверение №36-00015/12.01.2021г. и при проверката се установява, че водачът извършва превоза с МПС от категория №2, за управлението на което се изисква свидетелство за управление на МПС от категория С, без да притежава валидна карта за квалификация на водача за съответната категория МПС, което управлява. Отразено е, че е извършена справка в ЕИС на ИА „Автомобилна администрация“ – гр. София. Като т.2 от АУАН е посочено, че при извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент №561/2006г. на ЕО, водачът на МПС, оборудвано с аналогов тахограф, не представя тахографски лист за текущия ден и тахографски листове от предходните 28 дни за периода от 10.00 часа на 10.07.2025г. до 10.00 часа на 07.08.2025г. Описаното е квалифицирано като нарушения съответно по т.1 от АУАН - на чл.2, ал.1, пр.2 от Наредба №41 от 04.08.2008г. на МТ и по т.2 от АУАН - на чл.36, §1, т./i/ от Регламент /ЕС/ №165/2014г.

В наказателното постановление фактите са описани по сходен начин, като им е дадена и същата правна квалификация.

В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят К. К., който е потвърдил констатациите по АУАН и излага същата фактическа обстановка. Съдът кредитира показанията на посочения свидетеля, като логични, дадени добросъвестно и в съответствие с приложените по делото писмени доказателства.

На базата на събраните по делото гласни, а също и писмените доказателства, съдът счита, че описаното в АУАН и наказателното постановление поведение на жалбоподателя е категорично установено.

Относно нарушението по т.1 от АУАН и НП:

Съгласно чл.2, ал.1, пр.2 от Наредба №41 от 04.08.2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на 2 пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна помощ, трябва да отговарят на изискването за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. В конкретния случай автомобилът управляван от жалбоподателя е специален автомобил, от категория N2, като съгласно чл.150а от ЗДвП за управление на такъв автомобил се изисква свидетелство за управление на МПС от категория С. Автомобилът е бил използван за извършване на пътна помощ в момента на проверката, в която връзка са свидетелските показания и приложените към АУАН фотоснимки.

Видно е от приложената разпечатка от информационната система на ИА „Автомобилна администрация“, че по направената справка по ЕГН на водача не е отразено изобщо издаването на карта за квалификация на водача, каквато се изисква в случаи като настоящия. Ето защо и категорично е установено, че с поведението си водачът М. е нарушил разпоредбата на чл.2, ал.1 от цитираната Наредба №41, поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за констатираното нарушение.

Относно нарушението по т.2 от АУАН и НП:

Що се касае до това нарушение следва да се има предвид, че съгласно чл.36, §1, т./i/ от Регламент №165/2014г. на ЕП и на Съвета относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) №561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, която разпоредба е озаглавена „записи, извършвани от водача“, когато водачът управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни. В случая, категорично е установено, че процесният автомобил, с който е осъществявана пътна помощ, е разполагал с аналогов тахограф /което изрично е вписано както в АУАН, така и в НП/, както и че водачът при проверката не е представил изисканите от актосъставителя в качеството му на контролен орган - инспектор, оправомощен съгласно чл.91 от ЗАвПр да осъществява проверки, тахографски листове за деня и за 28 дни назад.

Съгласно чл.3 от Регламент 165/2014г. тахографите се монтират и използват в превозни средства, регистрирани в държава-членка, които се използват за автомобилен превоз на пътници или товари и за които се прилага 3

Регламент (ЕО) №561/2006. Според чл.3, б.“е“ от Регламент 561/2006г., същият не се прилага за автомобилен превоз, извършван със специализирани ремонтни превозни средства, извършващи дейност в радиус от 100 км от тяхната база.

От доказателствата по делото се установява, че към датата на сочената проверка автомобилът, управляван от жалбоподателя М., е осъществявал пътна помощ в рамките на гр. Пловдив, като услугата е осъществена от юридическото лице „Мимо Асистънс“ ООД, разполагащо с удостоверение за регистрация за извършване на пътна помощ. Видно от вписването в публичния регистър на лицата, извършващи пътна помощ към ГД АА, посоченото дружество фигурира в същия регистър и е със записан адрес на експлоатационната му база в гр. Пловдив, ****, като с оглед на това извършваната конкретна дейност е била в радиус до 100 км от базата на извършващия дейността. Независимо от това обаче според съда в случая не е основателно възражението на жалбоподателя, че понеже превозът, осъществяващ пътна помощ, е бил извършен в рамките на гр.Пловдив, т.е. на разстояние под 100 км., то дейността попада в изключението по чл.3, б.“е“ от Регламент /ЕО/ 561/2006г. Първо, защото се касае за основна дейност по извършване на пътна помощ и второ, никъде в удостоверението не е визирано ограничение процесното ППС - специален автомобил МПС „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 413 ЦДИ“ с рег. № **** от кат. N2 /обозначен като автомобил за репатриране на автомобили/ да се използва само в радиус от 100 км. от базата на предприятието. Следва да се отбележи, че тахографският лист има за цел да регистрира и показва данните за движението на автомобила, за определените периоди на управление на същия, прекъсване и почивка на водачите, датата и мястото където започва и приключва използването на тахографския лист и др. съобразно чл.34, §6 от Регламент / ЕС/ №165/2014. Въвеждането на изискването за тахограф е с цел подобряване условията на труд и безопасността на движението, а задължението на водачите на достоверни данни по отношение на часовото време по тахографския лист с действителното официално време в държавата на регистрацията на превозното средство е една от гаранциите за спазване изискванията за почивка и оттам гаранция за безопасността на движението, доколкото не следва да се допуска управление на превозни средства от уморени водачи. Такъв контрол нямаше да е необходим, ако автомобилът – МПС „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 413 ЦДИ“ с рег. № **** е могъл да се използва само в радиус от 100 км. от базата на предприятието. Действително в случая автомобилът е бил използван в рамките на гр. Пловдив, т.е. на разстояние много по-малко от 100км. За същия автомобил обаче няма законово ограничение да се използва и на разстояния над 100км., поради което важат изискванията на нормите, регламентиращи представяне на тахографски листове, чрез които се контролира движението на автомобила. Поради това не може да се сподели и становището на жалбоподателя, че случаят попада в изключенията.

С оглед на изложеното съдът намира, че в случая е установено 4 категорично и второто посочено в наказателното постановление нарушение.

Според съда не е било налице основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН по отношение на което и да било от двете нарушения с оглед на техния характер и обществените отношения, които засягат. Изискването за притежаване карта за квалификация на водача, което е свързано с особения характер на дейността по осъществяване на превозите, при които се извършва пътна помощ, е въведено в Наредба №41/2008 г., а тя е издадена на основание чл.7б, ал.5 и чл.7г, ал.4 от ЗАвПр и въвежда изискванията на Директива 2003/59 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003г. относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент /ЕИО/ №3820/85 на Съвета и Директира 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета. Регламент 165/2014г. пък цели подобряване на социалните условия за работниците и служителите, които са обхванати от него, както и подобряване на общата безопасност по пътищата.

Поради това и неспазването на общностните правила, които са свързани с подобряване на пътната безопасност, всякога разкрива по-висока степен на обществена опасност на деянието.

Правилна е преценката на наказващия орган относно приложимите санкционни норми, като в случая досежно нарушението по т.1 от наказателното постановление, съответната такава е тази по чл.105, ал.1 от ЗАвПр, която предвижда глоба във фиксиран размер от 200 лева. В насока приложимостта именно на тази санкционна норма при нарушение по чл.2 от Наредба № 41/2008 г. на МТ е налице и обилна съдебна практика, обективирана напр. в Решение №33/2022г. по КАНД №15/2022г. на Административен съд Смолян, Решение №102/2022г. по КАНД 2779/2021г. на Административен съд Варна, Решение № 2071/2021 г. по КАНД № 2302/2021 г. на Административен съд Пловдив и др.