Решение № 64 от 19.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Калпачка при участието на секретаря Ваня Казакова като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20245300900642 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, евентуален иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Хеброс Бус“ АД против „Детелина – Дрита“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждането на ответника да му заплати възнаграждение за предоставени на Автогара «Юг», Пловдив, автогарови услуги за периода м. 01. 2024 г.

- м. 09.2024 г., на основание сключен договор за автогарови услуги, в общ размер от 63 912 лв. (формирано от задълженията по следните фактури: Фактура № 6100002367/16.02.2024 г. на стойност 8 644, 80 лв.; Фактура № 6100002394/29.02.2024 г. на стойност 8 160,00 лв.; Фактура № 6100002473/31.03.2024 г. на стойност 8 078,40 лв.; Фактура № 6100002549/30.04.2024 г. на стойност 7 116, 00 лв.; Фактура № 6100002626/31.05.2024 г. на стойност 6 312, 00 лв.; Фактура № 6100002691/30.06.2024 г. на стойност 6 091,20 лв.; Фактура № 6100002767/31.07.2024 г. на стойност 6 717, 60 лв.; Фактура № 6100002848/31.08.2024 г. на стойност 6 324, 00 лв. и Фактура № 6100002919/30.09.2024 г. на стойност 6 468,00 лв.) ведно със законната лихва върху главницата, начиная от завеждане на исковата молба до изплащането и. Евентуално, при положение, че съдът не приеме наличието на сключен между страните договор, то моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 63 912 лв., като такава, с 1 която неоснователно се е обогатил, спестявайки си заплащане на дължимо, на основание чл. 22, ал.1 от Закона за автомобилните превози, възнаграждение за ползвани автогарови услуги, предоставени от ищеца на автогара „Юг“, Пловдив, за периода м.01.2024 г. - м. 09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от завеждане на иска до изплащането й.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за автогарови услуги, считано от 02.01.2024 г., съгласно получена от ответника покана за сключване на договор от 28.12.2023 г., при цени за преминаване, престой и предоставяне правото на продажба на билети на превозвачи, ползващи автогарови услуги на автогарите, собственост на „Хеброс Бус“ АД, като за автогара „ЮГ“, цената за ползване на сектор за автобус до 20 места била определена на 6,00 лв. без ДДС, респ. на 7.20 лв. с ДДС за курс, а за автобус над 20 места на 10, 00 лв. без ДДС, респ. на 12,00 лв. с ДДС за курс, със заповед № 45/31.10.2023 г., издадена на основание чл. 22, ал.2 от Закона за автомобилните превози. Тъй като между страните, преди процесния, е имало друг сключен договор, прекратен, поради изтичане на срока, след което ответникът продължил да ползва предоставяния му сектор 4, макар без изрично сключване на нов договор, доколкото одобрения маршрут по сключения между ответника и Община Асеновград договор за обществен превоз на пътници по маршрут Асеновград – Пловдив, както и императива на чл. 22 Закона за автомобилните превози (ЗАП), налагало предоставяне ползването на автогарата на превозвача. На ответника била издадена фактура за предоставените услуги за месец декември 2023 г. на стойност 8616 лв., ведно с изготвен нов договор, който не бил върнат подписан от ответника, но същият заплатил издадената му въз основа на него фактура № 6100002239/31.12.2023 г. с банков превод от 12.02.2024 г., с което демонстрирал приемане на договорните отношения и съгласие с единичната цена. След това не само не върнал подписан договора за предоставяне на автогарови услуги, а и прекратил плащането за ежедневно предоставяните му такива, въпреки издаваните му ежемесечно фактури.

Поради това ищецът моли съда да осъди ответника да заплати сумите, обективирани в описаните фактури.

Евентуално моли, ако съдът не приеме, че е налице договор, сключен между страните, ответникът да бъде осъден да му заплати така претендираната сума, като такава, с която неоснователно се е обогатил ответника, спестявайки си дължимите суми за възнаграждение за ползване на автогарови услуги на автогара „Юг“ Пловдив, на осн. чл. 22, ал. 1 ЗАП.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът оспорва изцяло исковете, предявени с исковата молба, допустимостта на съединяване на исковите претенции на договорно и извъндоговорно основание, както и основателността им, поради което и моли да бъдат отхвърлени изцяло. Оспорва между страните да е бил сключен договор за предоставяне на автогарови услуги от 02.01.2024 г., както и да са били предоставяни 2 автогарови услуги реално от ищеца.

Оспорва предоставените фактури, като твърди, че същите не са били подписвани от негов представител и не са му били известни, като никога не са били приемани от ответното дружество. Оспорва да е бил сключван договор, въз основа на подадено заявление с дата 18.09.2023 г., а не посочената в исковата молба, както и ползване след тази дата на услугите на ищеца, тъй като е счел, че след като е изтекъл разумния срок за приемане на предложението, то явно ищецът не желае сключване на такъв договор. Оспорва и да е получена твърдяната от ищеца пратка с изготвен договор, а дори и да се приеме обратното, то може да се тълкува единствено като предложение за сключване на договор, а не съгласие за сключването му.

Твърди, че именно поради непредприемане на действия по приемане на предложение за сключване на договор след 18.09.2023 г., ответникът е организирал предоставяне на транспортните услуги по превоз на пътници без да ползва услугите на автогара Юг.

Оспорва и представените писма от ищеца, изпращани по ел.път на адрес ******, като твърди, че никога не е бил договарян този адрес за кореспонденция между страните, а наред с това той не съществувал на сървъра на mail.bg от преди повече от три години. Сочи, че с получаване на исковата молба му става известно, че посочените писма, ведно с приложени фактури, били надлежно връчвани на Г. Б., като твърди, че този служител никога не е бил упълномощаван с каквато и да е представителна власт валидно да приема от името на дружеството каквито и да било фактури.

Моли да бъдат отхвърлени исковете с произтичащите от това правни последици.

В срок е постъпила допълнителна искова молба, в която се допълва първоначалната, като ищецът сочи, че със заявление вх. № 315/28.12.2023 г. ответникът го уведомява и за сключен нов Договор № 23ДГ-1245/15.12.2023 г. с Община Пловдив с предмет обществен превоз на пътници по линиите ПловдивАсеновград, като във връзка с възникналата по повод на това необходимост да бъдат ползвани автогаровите услуги, предоставяни на територията на Автогара „Юг", ответното дружество отправя покана за сключване на договор, към който били приложени ценоразпис, списък на превозните средства, лиценз и 10 бр. маршрутни разписания, всички включващи като спирка Автогара „Юг”, без да е представен Договор за обществен превоз от 15.12.2023 г. Твърди, че превозите по направление Пловдив-Асеновград от квотата на община Пловдив се изпълняват от „ДетелинаДрита" ЕООД в целия исков период, като стартират от Автогара „Юг". За тези превози от квотата на община Пловдив, както и за превозите от квотата на община Асеновград по направление Пловдив-Асеновград, ищецът предоставил на ответника за исковия период един сектор от автогарата, а именно сектор № 4. Така уточнява, че издадените от него фактури, приложени към исковата молба, удостоверят паричните вземания на 3 дружеството от ответника за предоставените в исковия период авгогарови услуги за извършения от ответника обществен превоз на пътници по линията Пловдив Асеновград по маршрутните разписания, както от квотата на община Пловдив, така и от квотата на община Асеновград, включващи като спирка Автогара „Юг".

Съобразявайки броя на реализираните от ответника курсове по това направление и утвърдената със Заповед № 45/31.10.2023 г. на Изпълнителния директор на ищцовото дружество цена за ползване на сектор на Автогара „Юг", сочи подробно как са били формирани исковите суми, като заявява, че по същия начин се формират и сумите по евентуалната искова претенция, доколкото именно с тези суми ответникът се е обогатил неоснователно, спестявайки си дължимата цена за предоставената услуга.

Счита неоснователно оспорването на ползване на автогарови услуги, както и оспорване на датите на заявленията, като повтаря изложената фактология в исковата молба за входиране на посочените в нея дати на заявлението на ответника. Невярно счита твърдението на ответника за неполучаване на изпратените писма, доколкото изпратената именно по такъв начин фактура за месец декември 2024 г. е била заплатена, като оспорва и твърдението, че ответникът е организирал по друг начин предоставяне на транспортната услуга, така, че да не ползва услугите на автогарата, като се позовава на цитирана нормативна уредба, която задължава превозвача да ползва автогарите по маршрута и одобреното разписание. Сочи също, че ответникът е искал и получавал достъп на превозните средства до автогарата, чрез издаване на стикери за автоматично разчитане от бариерното устройство на автогарата, действаща чрез камера за разчитане на номерата на автобусите, ползващи секторите.

Поддържа и твърденията в исковата молба, че писмата, ведно с приложените фактури, са получавани от ответника на посочения ел.адрес, който е официален такъв за исковия период на ответника. Твърди също, че са изпращани и на посочения адрес на управление на ответника, но писмата са връщани с отбелязване, че са отказани, поради което и следва да се считат връчени.

Постъпил е допълнителен отговор от ответното дружество, в който оспорва твърденията в допълнителната искова молба за получаване на фактурите, като твърди, че служителят Б., на чиято ел.поща са били изпращани документите, е била преназначена за исковия период и не е имала никакво отношение към автогарата, както и изводите, че следва изпратените фактури да се считат получени, след като са били изпратени до адреса на управление. Счита, че след като трети лица са приели завишени цени на автогарови услуги, това не следва автоматично да се приеме и в отношенията между страните.

В хода по същество в съдебно заседание ищецът поддържа исковите претенции, които счита доказани изцяло със събраните по делото доказателства, оспорва направените възражения за липса на сключен договор за ползване на услугата, както и, 4 че е узнал за стойността на начислените му с процесните фактури цени при получаване на исковата молба, позовава се на законовите разпоредби на Закон за автомобилните превози (ЗАП), Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Наредба № 33/3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ. В писмени бележки, в определения от съда срок, развива подробно съображенията си.

Ответникът също поддържа в хода по същество направените от него възражения за липса на договорни отношения между страните, както и ползване на автогарата, получаване на договор и фактури, издадени от ответника, за недоказаност и неоснователност на исковете, заявени в отговора на исковата молба и допълнителния отговор. Излага подробни съображения и в писмена защита в определения срок.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните са били в търговски отношения, във връзка със сключен между тях договор за предоставяне на автогарови услуги от 03.01.2023 г. на територията на Автогара „Юг“, по силата на който ищецът е предоставил на ответника, в качеството му на превозвач по автобусна линия за обществен превоз на пътници по маршрут Пловдив – Асеновград, възложен от Община Пловдив, със срок до 03.07.2023 г., които факти са доказани по делото с представения с исковата молба и неоспорен писмен договор. С представения констативен нотариален акт, издаден въз основа на писмени доказателства, се установява, че ищецът се легитимира за собственик на Автогара „Юг“, което доказателство и обстоятелство не е оспорено от ответника. Спорен по делото е въпросът дали са били налице и договорни отношения след изтичане на срока на сключения договор от 03.01.2023 г. със същия предмет, във връзка със сключени от ответника договори за обществен превоз на пътници по линии Асеновград – Пловдив от областна транспортна схема от квотата на Община Асеновград и обществен превоз на пътници по линиите Пловдив – Асеновград от квотата на Община Пловдив, за изпълнение на които са били издадени процесните фактури за възнаграждение за ползвани автогарови услуги.