Закон за акцизите и данъчните складове

Чл. 1

(1) Този закон урежда облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз.

(2) Директорът на Агенция „Митници“ издава задължителни указания за длъжностните лица в структурата на агенцията за единно прилагане на акцизното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията по този закон след предварително получаване на становище от министъра на финансите.

(3) Задължителни указания по ал. 2 може да се издават и от министъра на финансите.

Чл. 2

На облагане с акциз подлежат:

1. алкохолът и алкохолните напитки;

2. тютюневите изделия;

3. енергийните продукти и електрическата енергия;

4.

5.

Чл. 3

(1) Данъчнозадължени лица са:

1. лицензираните складодържатели и регистрираните по този закон лица;

2. лицата, за които е възникнало задължение по митническото законодателство по отношение на акцизни стоки;

3.

4. освободените от акциз крайни потребители и нерегистрираните търговци.

5. данъчните представители на лица, регистрирани по ДДС в друга държава членка, които извършват доставки на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност;

6. сертифицираните получатели, които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, с изключение на случаите когато лицата по т. 5 са изпълнили задълженията си по този закон.

7.

8. лицата, подали искане за възстановяване на акциз;

9. лицата, за които възниква солидарна отговорност.

10. лицата по чл. 76к, ал. 2, които изпращат акцизни стоки.

11. лицата по чл. 76л, ал. 1, които получават акцизни стоки на територията на страната.

(2) Данъчнозадължени лица са и лицата извън случаите по ал. 1, когато са произвели или са участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично.

(3) Когато няколко данъчнозадължени лица са отговорни за заплащането на акциза, те са солидарно отговорни.

(4) В случаите на чл. 20, ал. 2, т. 23 солидарно отговорни за заплащането на акциза са:

1. при освобождаване от заплащане на акциз:

2. при възстановяване на акциз:

Чл. 4

По смисъла на този закон:

1. “Акцизни стоки” са стоките, посочени в чл. 2.

2. „Лицензиран складодържател“ е лице, което в съответствие с разпоредбите на този закон е получило лиценз да произвежда и/или складира да държи и преработва, да получава и изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

3. “Данъчен склад” е място, където се произвеждат, преработват, държат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в съответствие с разпоредбите на този закон.

4. “Режим отложено плащане на акциз” е съвкупност от правила, приложими за производството, преработката, държането, складирането и движението на стоки при отложено плащане на акциза.

5. “Код по КН” са тарифни кодове по Комбинираната номенклатура съгласно Приложение I на Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. За алкохола и алкохолните напитки кодовете по КН са по Комбинираната номенклатура, прилагана към 1 януари 2019 г., а за енергийните продукти и електрическата енергия - по Комбинираната номенклатура, прилагана към 1 януари 2002 г.

6. “Продажна цена” е цената, изписана върху потребителската опаковка, по която тютюневите изделия се продават на дребно на краен потребител, в която са включени разходите за производство и реализация на производителя (вносителя), дължимите мита, вноски, такси, акциз и данък върху добавената стойност. За пури и пурети продажната цена е цената, изписана върху бандерола, по която тютюневите изделия се продават на дребно на краен потребител, в която са включени разходите за производство и реализация на производителя (вносителя), дължимите мита, вноски, такси, акциз и данък върху добавената стойност. Не се изисква изписване на продажна цена върху потребителската опаковка на: а) заместителите на тютюна, съдържащи никотин; б) течностите за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин; в) нагреваемите изделия със съдържание, различно от тютюн;

7. “Бандерол” е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка.

8. „Специализиран малък обект за дестилиране“ е обект, който отговаря едновременно на следните условия:

8а. „Независим малък винопроизводител“ е винопроизводител, който е правно и икономически независим от който и да е друг винопроизводител, използва помещения, които са физически отделени от помещенията на който и да е друг винопроизводител, и не осъществява дейността си по предоставен лиценз. Когато двама или повече малки винопроизводители осъществяват съвместна дейност и общото им годишно производство не надвишава 1000 хектолитра вино, тези винопроизводители се смятат за един независим малък винопроизводител.

9. “Обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител” е обект или обекти, в които се произвежда общо количество не повече от 1000 хектолитра вино на година.

10. “Енергиен продукт с двойно предназначение” е продукт, който се използва както за гориво за отопление, така и за други цели.

11. “Маркиране” е действие, при което към газьола и керосина се прибавя маркер, който отговаря на изискванията, определени с правилника за прилагане на закона.

12. “Денатуриране” е действие, при което към етиловия алкохол се прибавят отровни или неприятни за вкуса или за обонянието вещества (примеси), което го прави опасен за здравето или негоден за пиене.

13. “Техническа спецификация” е документ на производителя, съдържащ описание на стоката относно технологията на производство и предназначението й, техническите изисквания, нормираните стойности на определени показатели и методите за изпитването им, опаковката и означаването, съхраняването и транспорта й.

14. “Освободен от акциз краен потребител” е лице, което има право да получава енергийни продукти или денатуриран по специален метод етилов алкохол, които се използват за освободени от акциз цели, въз основа на получено удостоверение за освобождаване от акциз.

15. „Частни развлекателни полети и плаване“ е използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство от неговия собственик или от физическо или юридическо лице, което го ползва или под наем, или по друг начин, за цели, различни от търговските, и по-специално различни от транспортиране на пътници или стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи. Използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство за спортни и развлекателни цели и за лични нужди се смята за частни развлекателни полети и плаване.

16.

17. “Повторно” е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

18. “Тежко” е нарушението, за което има влязло в сила наказателно постановление с наложена имуществена санкция над 5000 лв.

19. “Действително алкохолно съдържание по обем (алкохолно съдържание)” са обемите чист етилов алкохол, съдържащи се при температура 20 °C в 100 обема продукт при същата температура.

20. “% vol” и “% mas” са означения за алкохолното съдържание съответно по обем и по маса.

21. “Чист алкохол” е етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 100 % vol (абсолютен алкохол).

22. “Биодизел” е метилов естер, произведен от растителни масла или животински мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначено за използване като моторно гориво за дизелови двигатели, произведен от биологично разградими фракции от продукти, отпадъци и остатъци от селското стопанство (включително растителни или животински субстанции), от горското стопанство, както и биоразградими фракции от индустриални или битови отпадъци.”

23. “Биоетанол” е етанол, произведен от биомаса и/или биологично разграждащата се част от отпадъците, който е предназначен за използване като биогориво.

23а. „Етери, произведени от биоетанол“: кислородсъдържащи съединения (етил-третичен-бутил-етер или ЕТБЕ), произведени на базата на биоетанол, при което обменният процент био-ЕТБЕ, изчислен като биогориво, е 47, биодиметилетер: диметилетер, произведен от биомаса, предназначен за употреба като биогориво, и био-метил-третичен-бутил-етер: гориво, произведено на базата на биометанол, при което обемният процент био-метил-третичен-бутил-етер, изчислен като биогориво, е 36, предназначени за използване чисти или в смеси с гориво за бензинови двигатели.

24. “Територия на страната” е географската територия на Република България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона.

25. „Територия на държава членка“ е територията на държава членка, към която се прилага Договорът за функционирането на Европейския съюз, в съответствие с чл. 349 и 355 от този договор, като:

26. „Територия на Съюза“ е територията на държавите членки по т. 25.

27. “Трета страна” или “трета територия” е всяка територия, различна от територията на държавите членки.

28. “Регистриран търговец” е лице, което при определени условия има право да получава акцизни стоки от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз. Регистрираният търговец не може да произвежда, преработва, държи, складира или изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

29. “Нерегистриран търговец” е лице, което при определени условия има право да получи еднократно определено количество акцизни стоки в рамките на двумесечен период от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз. Нерегистрираният търговец не може да произвежда, преработва, държи, складира или изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

29а. „Регистриран изпращач“ е лице – вносител на акцизни стоки, което при определени условия има право да изпраща акцизни стоки, които са допуснати за свободно обращение едновременно с поставянето им под режим отложено плащане на акциз, предназначени за друга държава членка. Регистрираният изпращач не може да произвежда, преработва, държи, складира или да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

30. “Вносител” е лицето - длъжник за заплащане на вносните мита, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на Съюза.

31. “Стандартни резервоари” (нормален резервоар) са:

32. “Специален контейнер” е всеки контейнер, оборудван със специално проектиран агрегат за охладителни системи, кислородни системи, системи за топлинна изолация или други системи.

33. „Минералогични процеси“ са процесите, класифицирани според Приложение NACE Rev 1.В „минералогичните процеси“ не се включват процесите и дейностите, на които се подлагат суровините за производството на кварцов пясък (различен от кварцов пясък за флоат стъкло и флотиран пясък), варовик и доломит и фелдшпат (с изключение на процесите калциниран каолин и шамот), както и процесите, на които се подлагат суровините за производство на плакирани пясъци и лепило. 1 (Обща статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност), подраздел ГИ 26 „производство на продукти от други нерудни минерали“ от Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета от 9 октомври 1990 г. относно статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност, наричан по-нататък „Регламент (ЕИО) № 3037/90“.

33а. „Металургични процеси“ са процесите, класифицирани според Приложение NACE Rev 1.1 (Обща статистическа класификация на икономическите дейности в Европейската общност), подраздел ГЙ 27 „производство на неблагородни метали“ от Регламент (ЕИО) № 3037/90.

34. “Стойност на продукта” е себестойността на продукта по смисъла на счетоводното законодателство. Тази стойност се изчислява като осреднена за единица.

35. “Стойност на електрическата енергия” е действителната изкупна стойност на електрическата енергия или стойността на производството на електрическата енергия, ако тя се генерира от дейността.

36. “Изнасяне” е движение на акцизни стоки от територията на страната до територията на трета страна или трета територия.

37. „Енергиен продукт за отопление“ е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение:

38. “Независима малка пивоварна” е данъчен склад, който е правно и икономически независим от която и да е друга пивоварна, която не ползва под каквато и да е форма помещения или производствени мощности на друга пивоварна, която не осъществява дейността си по лицензионен договор за производство на бира или други продукти на малцова основа и годишното й производство не надхвърля 200 000 хектолитра бира. Правно и икономически независима пивоварна е дружество: За годишно произведено количество бира се счита произведеното през съответната година, което е доведено до окончателния си качествен и количествен състав и е преминало през всичките етапи на производствения процес съгласно представената от лицето технологична документация.

38а. „Правно и икономически независим специализиран малък обект за дестилиране“ е лице по чл. 57, ал. 1, което не е свързано лице с лице, което е производител на етилов алкохол (ракия).

39. „Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акциза, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока по сделка между лица, които не са свързани.

40. „Компютърна система“ е система за компютризиране на движението и контрола на акцизни стоки съгласно чл. 1 от Решение № 1152/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2003 г. за компютризиране на движението и контрола на акцизни стоки.

41. „Доставка на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз“ е еднократно движение на определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

42. „Изпращач“ е лицензиран складодържател-изпращач или регистриран изпращач, който изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

43. „Получател“ е лицензиран складодържател, регистриран получател, временно регистриран получател или лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3 и 3а, които са посочени като получател в електронния административен документ при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

44. „Регистриран електронен административен документ“ е електронен административен документ, на който митническите органи са определили уникален административен референтен код.

44а. „Регистриран електронен опростен административен документ“ е електронен опростен административен документ, на който митническите органи са определили уникален опростен административен референтен код.

45. „Място на директна доставка“ е мястото на получаване и разтоварване на енергийни продукти от лицензиран складодържател или регистриран получател, различно от местонахождението на данъчния склад или обекта, в който се получават и разтоварват стоките.

46. „Нередовност“ е настъпването на определени обстоятелства при движение на акцизни стоки, под режим отложено плащане на акциз или транспортирането на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на една държава членка, които са изпратени от сертифициран изпращач до сертифициран получател в друга държава членка или в условията на дистанционни продажби, в резултат на които цялото или част от количеството акцизни стоки не пристигат на мястото на получаване в съответствие с правилата за движение на акцизни стоки. Не се считат за „нередовност“ случаите на пълно унищожаване и безвъзвратна загуба вследствие на непреодолима сила и загубите от естествени фири, вследствие на промяна на физико-химичните свойства.

47. „Митническа процедура“ е специален режим, предвиден в чл. 210 от Регламент (ЕС) № 952/2013, относно митническия надзор, който се прилага към несъюзните стоки при тяхното въвеждане на митническата територия на Съюза и временното складиране, с изключение на режим специфична употреба и режим пасивно усъвършенстване.

48. „Внасяне“ е допускането за свободно обращение в съответствие с член 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

49. „Информационна система“ е централизирана система на Агенция „Митници“ за регистриране на подаваните по електронен път документи.

50. „Регистриран електронен акцизен данъчен документ“, „Регистрирано електронно дебитно или кредитно известие“ и „Регистриран електронен документ за удостоверяване на предназначението“ са електронни документи, на които митническите органи са определили уникален контролен номер.

51. „Битови нужди“ е потреблението на електрическа енергия, втечнен нефтен газ (LPG) или природен газ от физическо лице за домакинството му.

52. „Стопански нужди“ е всяко потребление на електрическа енергия, втечнен нефтен газ (LPG) или природен газ, различно от потреблението за битови нужди.

53. „Продажба на дребно“ е продажба на акцизни стоки на физически лица, които не са еднолични търговци, както и всяка продажба на лица без писмен договор за доставка на акцизни стоки.

54. „Краен продукт“ е продукт в окончателния си качествен и количествен състав, преминал през всички етапи на производствения процес, включително опаковането в крайна опаковка и етикетирането му, с която е представен на пазара и е достъпен за крайния потребител.

58. „Енергия от възобновяеми източници“ е енергията от възобновяеми неизкопаеми източници: вятърна, слънчева енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух – аеротермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва – геотермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води – хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води.

59. „Мажоритарен съдружник или акционер“ е лице, което притежава повече от 33на сто от дяловете, съответно от акциите на дружеството.

60. „Неуредени публични задължения“ са установените изискуеми задължения на лицето, с изключение на обезпечените в пълен размер, разсрочените и отсрочените задължения, събирани от митническите органи.

61. „Употребявани акцизни бандероли“ са бандеролите, които са били премахнати от опаковката на освободени за потребление акцизни стоки, без да бъдат повредени или унищожени, с цел повторното им използване в нарушение на изискванията на закона и на нормативните актове за неговото прилагане.

62. „Технически и други средства за контрол“ са обикновена пломба, специална пломба, стикер, хартиена лента с печат и други помощни средства за контрол, които се поставят и премахват от митническите органи при осъществяване на техните правомощия с цел да ограничат достъпа, ползването или разпореждането с дадена движима или недвижима вещ.

63. „Драфт сървей“ е метод за измерване на тежестта на натовареното карго чрез изчисляване на разликите в нивото на определени точки „drafts“ на външната страна на корпуса на плавателния съд преди и след натоварване или преди и след разтоварване.

64. „Акцизни стоки с колекционерска стойност“ са акцизните стоки, произведени в ограничено количество и притежаващи качества, отличаващи ги от еднородните продукти с обичайно търговско предназначение, както и акцизните стоки, чиято цена при покупко-продажбата им предвид тяхната година на производство, състояние, търсене, предлагане или други фактори, свързани с цената на придобиване, би била значително по-висока от цената им на дребно с други еднородни продукти с обичайно търговско предназначение. Не се смятат за стоки с колекционерска стойност акцизните стоки, произведени в специализиран малък обект за дестилиране по смисъла на т. 8.

65. „Друго лице с правен интерес“ е лице, което следва да защити своите права и законни интереси с оглед на избягване на неблагоприятни правни последици в правната му сфера или засягане на конкретни негови имуществени права, изразяващи се в промяна на правното положение на заинтересувания, която би могла да настъпи в резултат от определено действие или бездействие от страна на данъчно задълженото лице – лицензиран складодържател, в условията на прекратено действие на лиценз за управление на данъчен склад.

66. „Незаконно влизане“ е влизане на територията на Съюза на стоки, които не са допуснати за свободно обращение в съответствие с член 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и за които е възникнало митническо задължение съгласно член 79, параграф 1 от посочения регламент или би възникнало такова, ако стоките са подлежали на митническо облагане.

67. „Сертифициран изпращач“ е лице, което при определени условия има право да изпраща акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната, до територията на друга държава членка.

68. „Временно сертифициран изпращач“ е лице, което при определени условия в рамките на двумесечен период има право да изпраща еднократно определено количество акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната, до територията на друга държава членка.

69. „Сертифициран получател“ е лице, което при определени условия има право да получава на територията на страната акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на друга държава членка.

70. „Временно сертифициран получател“ е лице, което при определени условия в рамките на двумесечен период има право да получава еднократно определено количество акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка, до територията на страната.

71. „Държава членка на получаване“ е държавата членка, в която следва да бъдат доставени или ползвани акцизните стоки в съответствие с разпоредбите на този закон.

72. „Акцизни стоки, доставени за търговски цели“ са стоки, освободени за потребление на територията на една държава членка, които се движат до територията на друга държава членка и са доставени на сертифициран получател. Не се считат като доставени за търговски цели акцизни стоки, когато се транспортират от физическо лице за лични нужди или са доставени на физическо лице в условията на дистанционна продажба.

73. „Място на внасяне“ е мястото, където стоките са допуснати за свободно обращение в съответствие с чл. 201 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Чл. 5

“Бира” е всеки продукт, включен в код по КН 2203, или всеки продукт, представляващ смес от бира и безалкохолни напитки, включен в код по КН 2206, и в двата случая с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 0,5 % vol.

Чл. 6

(1) “Тихи вина” са всички продукти, включени в кодове по КН 2204 и 2205, но непопадащи в обхвата на ал. 2, които са със:

1. действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация, или

2. действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 15 % vol, но непревишаващо 18 % vol, при условие че са били произведени без каквото и да е обогатяване и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация.

(2) “Шумящи вина” са всички продукти, включени в кодове по КН 2204 10, 2204 21 06, 2204 21 07, 2204 21 08, 2204 21 09, 0, 2204 29 10 0 и 2205, които са:

1. в бутилки със “запушалки-гъбки”, задържани от скоби или връзки или които имат свръхналягане, дължащо се на разтворен въглероден диоксид, равно на три бара или повече, и

2. с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация.

Чл. 7

“Други ферментирали напитки”, различни от бирата и виното, са:

1. тихите ферментирали напитки, включени в кодове по КН 2204 и 2205, но непопадащи в обхвата на чл. 6, както и продуктите, включени в код по КН 2206, но непопадащи в обхвата на т. 2, които са със:

2. шумящите ферментирали напитки, включени в кодове по КН 2206 00 31 и 2206 00 39, както и продуктите, включени в кодове по КН 2204 10, 2204 21 06, 2204 21 07, 2204 21 08, 2204 21 09, 2204 22 10, 2204 29 10 и 2205, но непопадащи в обхвата на чл. 6, които са

Чл. 8

“Междинни продукти” са всички продукти с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 22 % vol, и включени в кодове по КН 2204, 2205 и 2206, но непопадащи в обхвата на чл. 5, 6 и 7.

Чл. 9

“Етилов алкохол (алкохол)” е всеки продукт:

1. включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура;

2. включен в кодове по КН 2204, 2205 и 2206, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 22 % vol.

Чл. 10

(1) „Пури и пурети“ са цилиндрични тела от тютюн, изключително предназначени и годни за пушене предвид техните свойства и нормалните очаквания на потребителите, и които:

1. са обвити с покриващ лист от естествен тютюн, или

2. съдържат пълнеж от смес от тютюни (бленд) и са обвити с външен лист от възстановен тютюн с нормалния цвят на пура, покриващ продукта изцяло, включително, където е подходящо, и филтъра, но не и мундщука, ако има такъв, при условие че единичното им тегло, без филтър или мундщук, е най-малко 2,3 г и не повече от 10 г и обиколката по продължение най-малко на една трета от дължината е не по-малка от 34 мм.

(2) За “пури и пурети” се смятат и изделия, съставени частично от вещества, различни от тютюна, но отговарящи на изискванията на ал. 1, при условие че са снабдени съответно със:

1. един покриващ лист от естествен тютюн;

2. един покриващ и един обвиващ лист - и двата от възстановен тютюн;

3. един покриващ лист от възстановен тютюн.

(3) Не се смятат за “пури и пурети” изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели.

Чл. 11

(1) “Цигари” са:

1. годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и пурети по чл. 10;

2. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени хартиени рула;

3. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са увити в цигарена хартия.

(2) За “цигари” се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията по ал. 1.

(3) За целите на облагането с акциз продуктите за пушене по ал. 1 и 2 се смятат като две цигари, ако без филтъра или мундщука са по-дълги от 8 см, но не по-дълги от 11 см, съответно като три цигари, ако без филтъра или мундщука са по-дълги от 11 см, но не по-дълги от 14 см, и така нататък.

(4) Не се смятат за “цигари” изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели.

Чл. 12

(1) “Тютюн за пушене (за лула и цигари)” е:

1. тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка;

2. отпадъци от тютюн, предлагани за продажба на дребно, които могат да се пушат и не попадат в обхвата на чл. 10 и 11, като за „отпадъци от тютюн“ се смятат остатъците от тютюневи листа и вторични продукти, получени при обработката на тютюн или при промишленото производство на тютюневи изделия;

3. фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване, по-малка от 1,5 мм.

4. изсушени, плоски с неправилна форма, частично обезжилени тютюневи листа, преминали процес на изсушаване и контролирано овлажняване, които съдържат тегловно повече от 0,65 на сто глицерин и са годни за пушене след проста манипулация посредством смачкване или ръчно нарязване.

(2) За “тютюн за пушене” се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал. 1 както и изделията за пушене с водна лула (наргиле), които освен тютюн или заместители на тютюна (изделия на базата на растения, билки или плодове или изделия в твърдо състояние) съдържат и ароматизиращи вещества.

(3) Не се смятат за “тютюн за пушене” изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели.

(4) Отпадъците от тютюн, които не попадат в обхвата на ал. 1, т. 2:

1. се предоставят на лица, притежаващи разрешение за събиране, транспортиране и третиране на отпадъци по Закона за управление на отпадъците;

2. се унищожават;

3. се влагат при промишлена обработка на тютюн или в производство на тютюневи изделия;

4. се извеждат за друга държава членка, или

5. се изнасят.

(5) Дейностите по ал. 4 се предприемат от лицата:

1. при чиято дейност се образуват отпадъците по ал. 4;

2. които въвеждат отпадъци по ал. 4 на територията на страната от територията на друга държава членка;

3. които внасят отпадъци по ал. 4.

(6) Редът и начинът за предоставяне на лица, притежаващи разрешение за събиране, транспортиране и третиране на отпадъци по Закона за управление на отпадъците, за унищожаване, влагане в производството на тютюневи изделия, внасяне, изнасяне, въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка или извеждане за друга държава членка на отпадъците по ал. 4, се определят с правилника за прилагане на закона.

(9) Лицата, които извършват дейност по обработка на тютюневи листа, които не съдържат глицерин, декларират това обстоятелство пред компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта по ред и по начин, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 12а

„Нагреваемо тютюнево изделие“ е вид бездимно тютюнево изделие, при чиято употреба не протича процес на горене на съдържащия се в него тютюн, а употребата се извършва чрез нагряването му, в резултат на което се отделя аерозол.

Чл. 12б

(1) Течността за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин, за целите на този закон, се смята за тютюнево изделие.

(2) „Течност за електронна цигара, съдържаща никотин“ е течност, която се употребява чрез вдишване на пари, получени в резултат на нагряване, без горене, и е предназначена за употреба с електронни цигари или се съдържа в контейнерите за многократно пълнене по смисъла на § 1, т. 39 и 40 от допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.

(3) Течност за електронна цигара, несъдържаща никотин, е течност, която се употребява чрез вдишване на пари, получени в резултат на нагряване, без горене, и е предназначена за употреба с електронна цигара, представляваща изделие, което може да се използва за консумация на несъдържащи никотин пари чрез мундщук или компонент на това изделие, включително патрон и резервоар, и устройството без патрон или резервоар. Електронните цигари са изделия за многократна употреба чрез контейнер за многократно пълнене и резервоар или презареждани чрез патрони за еднократна употреба. Контейнер за многократно пълнене на електронна цигара, несъдържаща никотин, е съд с течност, несъдържаща никотин, който може да се използва за презареждане на електронна цигара.

(4) За целите на прилагане на ал. 2 течностите за електронни цигари, съдържащи никотин, включват едновременно следните основни съставки, съобразно с изискванията към тях, посочени в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия:

1. алкалоид никотин или негови соли;

2. глицерол или пропилен гликол, или смес от глицерол и пропилен гликол във всякакво съотношение;

3. разрешени за употреба ароматизиращи вещества и овкусители от видовете, използвани за влагане в храни и напитки, както и от видовете, използвани за влагане в течности за електронни цигари.

(5) За целите на прилагане на ал. 3 течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, включват едновременно следните основни съставки, съобразно с изискванията към тях, посочени в Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия:

1. смес от глицерол и пропилен гликол във всякакво съотношение;

2. разрешени за употреба ароматизиращи вещества и овкусители от видовете, използвани за влагане в храни и напитки, както и от видовете, използвани за влагане в течности за електронни цигари.

(6) За течности за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин, се считат и следните частични смеси от съставките, предназначени за приготвяне на крайните продукти по ал. 2 и 3 в индустриални или неиндустриални условия, както и предлагани за директна продажба в търговската мрежа, представени в потребителски опаковки, в транспортни опаковки или в съдове за съхранение:

1. алкалоид никотин или негови соли, в комбинация с глицерол, или с пропилен гликол, или със смес от глицерол и пропилен гликол във всякакво съотношение;

2. алкалоид никотин или негови соли, в комбинация с разрешени за употреба ароматизиращи вещества и овкусители, от видовете, използвани за влагане в храни и напитки, както и от видовете, използвани за влагане в течности за електронни цигари;

3. смес от глицерол и пропилен гликол, във всякакво съотношение, без добавени аромати;

4. течни ароматични препарати, състоящи се от вещества и овкусители, описани в ал. 4, т. 3 и ал. 5, т. 2, в комбинация с глицерол, или с пропилен гликол, годни за употреба в течности за електронни цигари.

(7) Алинея 6 не се прилага за частични смеси, които не се използват за приготвяне на течности за електронни цигари или за употреба с електронни цигари.

Чл. 12в

(1) Заместителите на тютюна, съдържащи никотин, за целите на този закон се смятат за тютюневи изделия.

(2) Заместителите на тютюна, съдържащи никотин, са никотинови продукти, съставени изцяло или частично от прах, частици от паста/гел, или друга субстанция, или комбинация от тези форми, включително в опаковки под формата на пакетчета (паучове), които не съдържат тютюн, а съдържат никотин, предназначени за въвеждане на никотина в човешкото тяло и които не са предназначени за медицински цели.

Чл. 12г

(1) Нагреваемо изделие със съдържание, различно от тютюн, за целите на този закон се смята за тютюнево изделие.

(2) „Нагреваемо изделие със съдържание, различно от тютюн“ е вид бездимно изделие на базата на растения, билки, плодове или друга/и субстанция/и или комбинация от тях, независимо дали са обработени с (или съдържат) никотин, и което не съдържа тютюн, при чиято употреба не протича процес на горене, а употребата се извършва чрез нагряването му, в резултат на което се отделя аерозол, и което не е предназначено за медицински цели.

(3) За нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн, не се считат изделията по чл. 12б и по чл. 12в.

Чл. 13

(1) “Енергийни продукти” са продуктите, включени във:

1. кодове по КН от 1507 до 1518, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;

2. кодове по КН от 2701, 2702 и от 2704 до 2715;

3. кодове по КН от 2901 и 2902;

4. код по КН 2905 11 00, които не са от синтетичен произход, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;

5. код по КН 3403;

6. код по КН 3811;

7. код по КН 3817;

8. код по КН 3824 90 99, включително биодизел, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво.

(2) “Електрическа енергия” е продукт, включен в код по КН 2716.

(3) За енергийни продукти се смятат и продуктите, включени в код по КН 3814.

(4) При внасяне или въвеждане на територията на страната на продукти с кодове по КН по ал. 1, т. 1, 4 и 8 лицата, които ги внасят или въвеждат, подават декларация в компетентната териториална дирекция по постоянен адрес, съответно по седалище и адрес на управление, относно обстоятелствата дали стоката ще се използва и/или предлага за продажба като гориво за отопление или за моторно гориво.

Чл. 14

(1) Разпоредбите на глава четвърта се прилагат по отношение на следните енергийни продукти:

1. включените в кодове по КН от 1507 до 1518, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;

2. включените в кодове по КН 2707 10, 2707 20; 2707 30 и 2707 50;

3. включените в кодове по КН от 2710 11 до 2710 19 69; за енергийните продукти с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29 разпоредбите на закона относно движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз и контролът върху тях се прилагат само когато са в наливно състояние;

4. включените в кодове по КН 2711 с изключение на кодове по КН 2711 11, 2711 21 и 2711 29;

5. включените в кодове по КН 2901 10;

6. включените в кодове по КН 2902 20, 2902 30, 2902 41, 2902 42, 2902 43 и 2902 44;

7. включените в код по КН 2905 11 00, които не са от синтетичен произход, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или моторно гориво;

8. включените в код по КН 3824 90 99, ако са предназначени за използване като гориво за отопление или за моторно гориво, включително биодизел.

9. включените в код по КН 3811 11, 3811 19 00 и 3811 90 00.

(2) Разпоредбите на глава четвърта се прилагат на територията на страната и за енергийни продукти, за които има определена акцизна ставка.

(3) За енергийни продукти с кодове по КН 2710 91 и 2710 99 разпоредбите на глава четвърта се прилагат на територията на страната само от лицата, които ги оползотворяват или обезвреждат по смисъла на Закона за управление на отпадъците.

(4) Енергиен продукт с код по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29 се смята, че е в “наливно състояние” в случаите, когато е неопакован, транспортиран в съдове, които са неразделна част от транспортното средство, както и в случаите, когато е неопакован, транспортиран в съдове с обем, надвишаващ 210 литра.

Чл. 15

(отменен)

“Кафе” е всеки продукт, включен в кодове по КН 0901 11, 0901 12, 0901 21 и 0901 22.

Чл. 16

(отменен)

“Екстракти от кафе” са всички продукти, включени в код по КН 2101 11.

Чл. 17

(отменен)

“Прахообразни смеси, съдържащи повече от 10 на сто екстракти от кафе” са всички продукти, включени в код по КН 2101 12.

Чл. 18

(отменен)

“Автомобили” са новите и употребяваните пътнически, товаро-пътнически и състезателни автомобили за транспорт до 9 лица, включително водачът, с мощност на двигателя, превишаваща 120 киловата (kW) по система DIN или 126 киловата (kW) по система SAE, включени в код по КН 8703.

Чл. 19

(1) Стоките по чл. 2 подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз:

1. при тяхното производство на територията на страната;

2. при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка;

3. при тяхното внасяне на територията на страната или незаконното влизане на територията на Съюза.

(2)

(3)

Чл. 20

(1) Задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление.

(2) Освобождаване за потребление е:

1. извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз;

1а. извеждането на акцизни стоки от специализиран малък обект за дестилиране и обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител, освен когато вино, произведено от обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител, се изпраща до лицензиран складодържател на територията на страната, регистриран получател или временно регистриран получател в друга държава – членка на Европейския съюз, както и при изнасяне;

2. неспазването на условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;

2а. неспазването на условията за движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка;

2б. неспазването на условията за получаване на акцизни стоки по реда на чл. 76л;

3. потреблението на акцизни стоки в данъчен склад, освен ако са вложени като суровини в производството на акцизни стоки;

4. производството на акцизни стоки извън режим отложено плащане на акциз;

5. внасянето на акцизни стоки, освен ако веднага след внасянето акцизните стоки са поставени под режим отложено плащане на акциз, или незаконното влизане на акцизни стоки, освен ако митническото задължение не е било погасено по член 124, параграф 1, буква „д“, „е“, „ж“ или „к“ от Регламент (ЕС) № 952/2013;

6. извеждането от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с бандерол, освен когато:

7.

8. установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз включително липси на въглища, кокс, електрическа енергия или природен газ, установени при лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2 и 3;;

9. прекратяването на действието на лиценза за управление на данъчен склад - за всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз с изключение на стоките, за които е издадено разрешение по чл. 53, ал. 5.

10. прекратяването на регистрацията на лицата - за наличните стоки, които не са били обложени с акциз с изключение на случаите на издадено решение за прекратяване по чл. 24е, ал. 1, т. 3 и връчено ново удостоверение за освободен от акциз краен потребител – за наличните акцизни стоки, които са включени в обхвата на новото удостоверение;;

11. получаването на акцизни стоки от регистриран търговец под режим отложено плащане на акциз включително получаването на енергийни продукти на място на директна доставка;

12. получаването на акцизни стоки от нерегистриран търговец под режим отложено плащане на акциз;

12а. обратното въвеждане на акцизни стоки на територията на страната, изпратени от регистриран изпращач;

12б. получаването на енергийни продукти от лицензиран складодържател при условията на директна доставка;

13. получаването на акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка освен когато стоките постъпят в данъчен склад на територията на страната;

13а. получаването на акцизни стоки по реда на чл. 76л, освен когато стоките постъпят в данъчен склад на територията на страната;

14. получаването на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност;

15. продажбата на въглища и кокс на лица, различни от регистрираните по чл. 57а, ал. 1, т. 1,;

16. потреблението на кокс и въглища от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 за свои собствени нужди;

17. продажбата на електрическа енергия, природен газ или биогаз на потребители на електрическа енергия, природен газ или биогаз за битови и стопански нужди, както и продажбата на природен газ или биогаз като моторно гориво, с изключение на продажбите на лица, регистрирани по чл. 57а, ал. 1, т. 2, 3, 3а, 5 – 7;

18. потреблението на електрическа енергия, природен газ или биогаз от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3, 3б, 5 – 7 за свои собствени нужди, с изключение на случаите на потреблението на електрическа енергия за производство или поддържане на производство на електрическа енергия;

19. потреблението на енергийни продукти или денатуриран по специален метод етилов алкохол от освободени от акциз крайни потребители за цели, различни от посочените в удостоверението, както и потреблението след прекратяване действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител.

20.

21. производството, държането, складирането или разпореждането на акцизни стоки включително в случаите на нередовност, за които е установено, че не е заплатен акциз или акцизът е заплатен частично;

22. получаването на акцизни стоки от лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3 и 3а.

23. потреблението на енергийни продукти за цели, различни от целите, за които е ползвано освобождаване от заплащане на акциз в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 или чл. 26, ал. 2.

(3) В случаите, в които моментът на освобождаване за потребление не може да бъде установен, за такава се приема датата на установяване от контролните органи на действията, фактите или обстоятелствата по ал. 2.

Чл. 21

(1) От плащане на акциз се освобождават:

1. акцизни стоки, когато са предназначени за дипломатически и консулски представителства и представителства на международни организации и членовете на техния персонал;

2. акцизни стоки, за които в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък;

3. акцизни стоки, които са предназначени за въоръжените сили на всяка друга държава, която е страна по Организацията на Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили; за нуждите на цивилния персонал, който ги придружава, или за снабдяване на техните офицерски трапезарии или столови;

3б. акцизни стоки, предназначени за потребление по силата на споразумение, сключено с трети държави или международни организации, при условие че такова споразумение е разрешено по отношение на освобождаване от данък върху добавената стойност по реда на чл. 173, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност;

4. акцизни стоки, които се внасят с международни пощенски и други пратки, в рамките на разрешения безмитен внос съгласно митническото законодателство.

5. тютюневи изделия, алкохол, алкохолни напитки, закупени в друга държава членка от физически лица за лични нужди и превозвани от тях в количества, определени с правилника за прилагане на закона;

6. акцизни стоки, които са предназначени за институциите на Европейската общност;

7. внасянето или въвеждането от друга държава членка на електрическа енергия и природен газ;

8. етилов алкохол, съдържащ се във внасяните или въведените на територията на страната продукти, които по своите характеристики не са предназначени за консумация като храни или напитки или които не са предназначени като добавки при производството на храни или напитки;

9. внасянето или въвеждането от друга държава членка на кокс и въглища от лица по чл. 57а, ал. 1, т. 1.

10. изнасянето на въглища и кокс от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1;

10а. продажбите на въглища и кокс на физически лица, които не са еднолични търговци;

11. изнасянето на електрическа енергия, природен газ и енергийни продукти, различни от тези по чл. 14, ал. 1;

12. въглища и кокс, предназначени за друга държава членка - когато се изпращат от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1;

13. електрическа енергия, природен газ и енергийни продукти, различни от тези по чл. 14, ал. 1, предназначени за друга държава членка;

14. акцизни стоки, които се внасят с личния багаж на пътници, при условие че този внос е освободен от данък върху добавената стойност.

15. произведената електрическа енергия от производители с обекти с обща инсталирана електрическа мощност, по-малка от 1 MW, при условие че е платен акциз за енергийните продукти, вложени в производството на електрическата енергия;

16. цигари до 1000 къса и тютюн за пушене до 2 кг за една календарна година, които са предназначени само за научни изследвания и за изследвания, свързани с качеството на продукцията.

17. тютюневи изделия по смисъла на чл. 12б, 12в и 12г, предназначени за друга държава членка.

(2) Редът за прилагане на ал. 1 се определя, както следва: Редът за възстановяване се определя, както следва:

1. по т. 1 - с наредба на министъра на финансите и министъра на външните работи;

2. по т. 2 - с правилника за прилагане на закона;

3.

(3) Редът за освобождаване по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

(5) Не се дължи акциз при унищожаване на отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки.

(6) Не се дължи акциз при унищожаване под контрола на митническите органи на произведени акцизни стоки в случаите по чл. 60а.

3а. акцизни стоки, които са предназначени за въоръжените сили на всяка държава членка, различна от държавата членка, в която се дължи акцизът, за ползване от тези сили, за нуждите на цивилния персонал, който ги придружава, или за снабдяването на техните трапезарии или столови, когато тези сили взимат участие в отбранителни дейности, имащи за цел изпълнение на дейност на Съюза в рамките на общата политика за сигурност и отбрана;

(7) Когато акцизните стоки са предназначени за европейски орган, за който е приложим Протоколът относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, освобождаването от плащане на акциз по ал. 1, т. 6 се прилага, при условие че общата стойност на акцизните стоки по фактурата е не по-малко от 400 лв., включително данъка.

Чл. 22

(1) Не се облага с акциз денатурираният етилов алкохол.

(2) Освобождава се от облагане с акциз денатуриран по специален метод етилов алкохол, който се влага в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация. За вложен денатуриран по специален метод етилов алкохол в производството на краен продукт се приемат случаите, когато той е включен в продукта, непредназначен за консумация от човека или се използва за поддръжката и почистването на производственото оборудване, използвано за този конкретен производствен процес.

(3) Възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани:

1. за медицински цели в лечебни заведения и аптеки;

2. като проби за анализ, за необходими производствени изпитвания или за научни цели и ветеринарни лекарствени продукти по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност, включително при използване на етилов алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване, служещи за производството на лекарствeни продукти;

3. ароматични продукти с алкохолно съдържание до 1,2 % vol за добавки към хранителни стоки и безалкохолни напитки

4. хранителни продукти (с пълнеж или приготвени по друг начин), когато алкохолът и алкохолните напитки са вложени пряко или като съставка в полуготови продукти, при условие че алкохолното съдържание не надвишава 8,5 литра чист алкохол на 100 килограма от шоколадовите изделия и 5 литра чист алкохол на 100 килограма от другите хранителни продукти.

(4) Платеният акциз по ал. 2 и 3 се възстановява след реализацията на произведените стоки по ал. 2, съответно след използването им по ал. 3.

(5) Възстановява се платеният акциз за ароматични продукти с алкохолно съдържание над 1,2 % vol, вложени като добавки при производството на хранителни стоки и безалкохолни напитки с алкохолно съдържание не по-високо от 1,2 % vol.

(7) За целите на прилагане на ал. 3, т. 1, 3 и 4 и ал. 4, т. 4 не се смятат за вложени или използвани в производствен процес алкохол и алкохолни напитки, използвани като средство за почистване.

Чл. 23

(1) Възстановява се платеният акциз на лицата по чл. 76ж, ал. 4, когато едновременно са налице следните условия:

1.

2. имат регистрирано в компютърната система съобщение за получаване от компетентните органи на държавата членка на получаване;

3.

(2) Възстановяване по ал. 1 се извършва чрез подаване на писмено искане за възстановяване на акциз до компетентното митническо учреждение по седалище и адрес на управление в случаите по чл. 76ж, ал. 11.

(3) Към искането по ал. 2 се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) Началникът на компетентното митническо учреждение в 30-дневен срок от постъпване на искането и необходимите документи се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично.

(5) Решението по ал. 4 може да се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 23а

(1) Възстановява се платеният акциз на лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 4а, когато разполагат с документите, доказващи извършена дистанционна продажба на територията на друга държава членка и е заплатен акцизът в другата държава членка.

(2) Възстановяване по ал. 1 се извършва чрез подаване на писмено искане за възстановяване на акциз до компетентното митническо учреждение в едногодишен срок от извършване на дистанционната продажба.

(3) Към искането по ал. 2 се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) Директорът на компетентната териториална дирекция в 30-дневен срок от постъпване на искането и необходимите документи се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично.

(5) Решението по ал. 4 може да се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 23б

(1) Възстановява се платеният акциз в случаите по чл. 76к, ал. 1, когато едновременно са налице следните условия:

1. лицата са изпълнили задълженията си по чл. 76к, ал. 2;

2. лицата разполагат с документите, доказващи вътреобщностна доставка на акцизните стоки.

(2) Възстановяване по ал. 1 се извършва чрез подаване на писмено искане за възстановяване на акциз до компетентното митническо учреждение в eдногодишен срок от подаване на уведомлението по чл. 76к, ал. 2.

(3) Към искането по ал. 2 се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) Директорът на компетентната териториална дирекция в 30-дневен срок от постъпване на искането и необходимите документи се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично.

(5) Решението по ал. 4 може да се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 24

(1) Освобождават се от облагане с акциз енергийните продукти:

1. за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове (включително за риболов), освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона;

2. в стандартните резервоари на моторните превозни средства и в контейнерите за специална употреба - при влизането на превозните средства на територията на страната;

3. с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25, 2710 19 29, 2710 19 71 до 2710 19 93 2710 19 99, 3403 и 3814 – в опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите до 5 литра както и с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 – в опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите до 5 кг;

4. с кодове по КН 2705, 2707 40, 2707 60, от 2707 99 30 до 2708 20,, 2712, 2713, 2714, 2715 от 2902 50 до 2902 90,, 3811 21, 3811 29, когато се използват за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление.

(2) Освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти:

1. с двойно предназначение, когато не се използват като моторни горива или горива за отопление;

2. използвани за впръскване в доменни пещи с цел химическа редукция като добавка към каменните въглища, използвани като основно гориво;

3. използвани при производство на електрическа енергия.

5. използвани в минералогични процеси;

6. използвани в данъчен склад за производство на енергийни продукти, при условие че използваните енергийни продукти са произведени в същия данъчен склад с изключение на енергийните продукти, които са произведени в същия данъчен склад и се използват при производството на други енергийни продукти, предназначени за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление.

7. добити в изпълнение на програми за отстраняване на нанесени щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия, при приватизация на основание § 9, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на околната среда.

8. използвани от лице, получило удостоверение по чл. 24б, ал. 4 за целите, посочени в удостоверението, и закупени като освободени за потребление в условията на чл. 20, ал. 2, т. 9, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“.

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

Чл. 24а

(1) Възстановява се платеният акциз за електрическа енергия:

1. на лицата - потребители на електрическа енергия, използвана за химическа редукция или в електролитни, металургични или минералогични процеси;

2. на лицата - потребители на електрическа енергия, използвана при производство на продукти, при условие че стойността на енергията представлява повече от 50 на сто от стойността на продукта;

3. на лицензираните железопътни превозвачи и управителите на железопътната инфраструктура - за ползваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия при осъществяването на тяхната дейност.

(2) За всеки обект, където ще се получават и използват денатуриран по специален метод етилов алкохол или енергийни продукти от освободен от акциз краен потребител, се издава отделно удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

(3) Искането по ал. 2 се подава до началника на митницата по седалище на лицата по ал. 1.

7. притежава лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейността, когато това се изисква по закон.

8. използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на количествата енергийни продукти, които ще се получават и използват в обекта, както и на суровините, материалите, произведените или складираните стоки, вписани в искането му по ал. 5;

9. самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи до автоматизираните системи за отчетност по т. 8 в случаите по чл. 24, ал. 2, т. 4, когато ще се получават и използват в обекта енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20;

10. в случаите по чл. 24, ал. 2, т. 4 използва средства за измерване и контрол:

11. средствата за измерване и контрол по т. 10 трябва да отговарят на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(4) Към искането се подават документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) Началникът на компетентната митница в тримесечен срок от постъпване на искането и необходимите документи се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично. При констатиране на непълноти или нередовности в подадените документи началникът на компетентната митница определя 14-дневен срок за отстраняването им, до изтичането на който срокът за произнасяне по изречение първо спира да тече.

10. годишни прогнозни количества на произвежданите стоки по предназначение – за реализация на територията на страната, за износ или за друга държава членка.

11. информация за конкретната цел и начина на употреба на енергийните продукти с код по КН 2707, 2710 и/или 2902, които се съдържат в крайния продукт, независимо от тяхното количество, както и информация за еквивалентни продукти, когато е подадено искане на основание чл. 24, ал. 2, т. 4.

(6) Решението по ал. 5 се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

13. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници и/или акционерите за обстоятелствата по ал. 7.

14. документи, доказващи информацията по ал. 5, т. 11 по отношение на крайния продукт.

(7) Удостоверение за освободен от акциз краен потребител не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.

(8) Акцизът се възстановява в 14-дневен срок от датата на влизане в сила на решението по ал. 5 за възстановяване.

(9) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като освободен от акциз краен потребител чрез клон в Република България.

(10) Обстоятелствата по ал. 3, т. 3, буква „а“ за лицата, когато са български граждани, се установяват служебно от Агенция „Митници“.

(11) Изискванията на ал. 3, т. 9 – 11 не се прилагат за лица с месечен обем на потребление на енергийни продукти до 30 000 литра.

Чл. 24б

(1) Митницата, в която е подадено искането по чл. 24а, ал. 4, извършва проверка относно изпълнението на изискванията за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, която включва най-малко проверка на:

1. производствените помещения и на оборудването;

2. всички дейности, за които ще се използват денатурирания по специален метод етилов алкохол или енергийните продукти.

(2) За установяване на вложеното количество от акцизната стока в крайния продукт и за определяне на кода по КН митническите органи вземат проби за лабораторен анализ. Проби могат да се вземат на всеки етап от производствения процес.

(3) Когато се установят нередовности,, началникът на митницата в 14-дневен срок от подаване на искането писмено уведомява лицето, което отстранява нередовностите или предоставя допълнителна информация в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по чл. 24а, ал. 7, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение. При неотстраняване на нередовностите началникът на митницата издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Когато при проверката се установи, че изискванията са изпълнени, началникът на митницата издава удостоверение за освободен от акциз краен потребител по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(5) Когато се установи, че лицето не отговаря на нормативните изисквания, началникът на митницата с мотивирано решение отказва издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.

(6) Удостоверението по ал. 4 или решението по ал. 5 се издават в 30-дневен срок от постъпване на искането по чл. 24а, ал. 4, съответно от отстраняване на нередовностите.

(7) Удостоверението по ал. 4 и решението по ал. 5 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Правото за прилагане на чл. 24а, ал. 1 възниква от датата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител.

(9) Когато за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването на удостоверението за освободен от акциз краен потребител е необходимо становище от друг орган, включително в случаите на получаване на лабораторни експертизи за взети проби за лабораторен анализ, срокът по ал. 6 се смята за продължен, но не с повече от три месеца.

(10) В случаите по ал. 9 лицето се уведомява писмено.

Чл. 24в

(1) При промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по чл. 24б, ал. 4, освободеният от акциз краен потребител уведомява компетентната митница в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

(2) При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в удостоверението по чл. 24б, ал. 4, лицето подава:

1. уведомление за промяна само в случаите, когато промяната е свързана с обстоятелства, вписани в търговския регистър;

2. искане за издаване на ново удостоверение, при промяна, подлежаща на вписване в удостоверението по чл. 24б, ал. 4 и която не касае само промяна по т. 1.

(3) В случаите по ал. 2, т. 1 директорът на компетентната териториална дирекция издава решение, което е неразделна част от издаденото удостоверение. В случаите по ал. 2, т. 2 се прилага процедурата по чл. 24б.

(4) Искането по ал. 2 може да се подаде и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) Когато се установят нередовности на подаденото уведомление по ал. 2, т. 1, директорът на териториалната дирекция в 14-дневен срок от подаване на уведомлението писмено уведомява лицето, което отстранява нередовностите или предоставя допълнителна информация в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по чл. 24а, ал. 7, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение. При неотстраняване на нередовностите директорът на териториалната дирекция издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.

(6) В случаите по ал. 2, т. 1 когато при проверката се установи, че изискванията са изпълнени, директорът на териториалната дирекция в 14-дневен срок от подаване на уведомлението, съответно от отстраняване на нередностите, издава решение, което е неразделна част от издаденото и връчено удостоверение. Решението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 24г

(1) В Агенция „Митници“ се води електронен регистър за издадените удостоверения на освободените от акциз крайни потребители.

(2) Формата и съдържанието на регистъра по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 24д

(1) Въз основа на издаденото удостоверение освободеният от акциз краен потребител има право да получава акцизни стоки, освободени от облагане с акциз, в посочения в удостоверението обект, където ще се получават, разтоварват и използват стоките.

(2) Освободеният от акциз краен потребител може да използва получените акцизни стоки само за целите, посочени в издаденото удостоверение за съответния обект.

(3) Освободен от акциз краен потребител, който е използвал енергийни продукти за цели, различни от посочените в издаденото удостоверение, заплаща размера на акциза, дължим за енергийния продукт от съответния вид по ставката, определена в чл. 32. В случаите, когато за енергийните продукти няма определена акцизна ставка в чл. 32, се прилага най-високата акцизна ставка за съответното еквивалентно гориво.

(4) Освободен от акциз краен потребител, който е използвал денатуриран по специален метод етилов алкохол за цели, различни от посочените в издаденото удостоверение, заплаща размера на акциза, дължим за етилов алкохол, по ставката, определена в чл. 31, ал. 1.

(5) В случаите на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия количествата енергийни продукти, вложени за производство на топлинна енергия при условията на чл. 28, ал. 2, се облагат със съответната ставка, определена в чл. 33.

Чл. 24е

(1) Началникът на митницата прекратява действието на удостоверението на освободен от акциз краен потребител:

1. по искане на освободения от акциз краен потребител;

2. при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;

3. в случаите по чл. 24в, ал. 2, т. 2;

4. по своя инициатива:

(2) Действието на удостоверението на освободен от акциз краен потребител се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго.

(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 25

(1) До освобождаване за потребление на акцизните стоки Лицензираните складодържатели и регистрираните лица не дължат акциз при:

1. унищожаване под контрола на митническите органи на акцизни стоки, включително когато са облепени с бандерол, както и при бракуване и унищожаване на бандероли при условията на чл. 64, ал. 21 и 22;

2. пълното унищожаване или пълната или частична безвъзвратна загуба на акцизни стоки в резултат на непредвидими обстоятелства или непреодолима сила, включително когато стоките са облепени с бандерол; стоките се считат за напълно унищожени или безвъзвратно загубени, когато са станали неизползваеми като акцизни стоки;

3. загуби от естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири с наредбата по ал. 2 и при условие че същите са определени, отчетени и вписани в регистър „Дневник на складовата наличност за лицензираните складодържатели и в отчетността на регистрираните лица“ по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона;

4. технологичен брак за акцизните стоки в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност.

(2) Нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки се определят със:

1. наредба на министъра на финансите при:

2. делегиран акт на Европейската комисия, приет на основание чл. 6, параграф 10 от Директива (EС) 2020/262 на Съвета от 19 декември 2019 г. за определяне на общия режим на облагане с акциз (ОВ, L 58/4 от 27 февруари 2020 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2020/262“, за установяване на общите прагове за частична загуба, освен ако няма основателни доказателства за извършена измама или е налице нередовност – при движение под режим отложено плащане на акциз.

(3) Редът и начинът за унищожаване на акцизни стоки по ал. 1, т. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

(4) За акцизните стоки извън обхвата на наредбата по ал. 2 до освобождаването им за потребление регистрираните лица не дължат акциз при загуби от естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки, като за прилагане на закона се прилагат нормите на естествените фири, установени съгласно Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им (обн., Изв., бр. 61 от 1959 г.; изм., бр. 62 от 1961 г., бр. 55, 63, 67 и 78 от 1962 г.; изм., ДВ, бр. 4, 5, 10 и 60 от 1964 г., бр. 23 от 1969 г., бр. 3 от 1972 г., бр. 14 от 1976 г., бр. 28 от 1980 г. и бр. 41 от 2007 г.) и при условие, че същите са определени, отчетени и вписани в отчетността на лицата по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 25а

(отменен)

(1) Платеният акциз за цигарите, облепени с бандерол, които не са били реализирани на пазара в срока по § 18 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ, бр. 106 от 2008 г.), се възстановява на лицата по чл. 64, ал. 1, 2 и 3 в случаите на унищожаване под контрола на митническите органи.

(2) Лицата по чл. 64, ал. 1, 2 и 3 подават заявление за унищожаване на цигари, облепени с бандерол, до началника на митницата по седалището и адреса на управление или до началника на митницата по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, в тридневен срок от изтичането на законоустановения срок за реализация.

(3) За целите на унищожаването по ал. 1 митническите органи установяват автентичността на бандерола, облепен върху цигарите, на базата на представителна извадка.

(4) За унищожените стоки се съставя констативен протокол, като разходите по унищожаването са за сметка на лицата по ал. 1.

(5) Платеният акциз се възстановява или прихваща срещу дължим акциз въз основа на писмено искане, подадено до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад, в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател.

(6) Лицата по ал. 1 подават искане за прихващане или възстановяване на акциза не по-късно от 30 дни от датата на съставянето на протокола по ал. 4.

(7) Внесеният от лицата акциз се възстановява или прихваща в 14-дневен срок от влизането в сила на акта за възстановяване или прихващане.

(8) Редът и начинът за унищожаването на цигарите, облепени с бандерол, и възстановяването или прихващането на платения акциз се определят в правилника за прилагане на закона.

Чл. 25б

(1) Допуска се унищожаване на негодни за производство на тютюневи изделия суровини (необработен тютюн), съхраняван в данъчен склад.

(2) Унищожаването по ал. 1 се извършва под контрола на митническите органи по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 25в

(1) Не се дължи акциз при пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на акцизните стоки в резултат на непредвидими обстоятелства по време на транспортирането им на територията на държава членка, различна от държавата членка, в която са освободени за потребление, поради непреодолима сила или вследствие на разрешение за унищожаване на стоките от компетентните митнически органи. Стоките се считат за напълно унищожени или безвъзвратно загубени, когато са станали неизползваеми като акцизни стоки.

(2) Алинея 1 се прилага при транспортирането на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на една държава членка, които са изпратени от сертифициран изпращач до сертифициран получател в друга държава членка или в условията на дистанционни продажби.

(3) Разрешение за унищожаване по ал. 1 се издава от директора на компетентната териториална дирекция, където ще бъдат унищожени стоките, при условие че същите са станали неизползваеми като акцизни стоки. Разрешението се издава по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) Не се дължи акциз в случай на частична загуба поради естеството на стоките, която възниква по време на транспортирането им при условията на ал. 1, когато размерът на загубата е в рамките на общия праг за частична загуба, определен с делегиран акт на Европейската комисия, приет на основание чл. 6, параграф 10 от Директива (EС) 2020/262, за установяване на общите прагове за частична загуба, освен ако няма основателни доказателства за извършена измама или е налице нередовност.

(5) Пълното унищожаване или пълната или частична безвъзвратна загуба на акцизни стоки по ал. 1 се доказва пред компетентните митнически органи, когато тези събития са настъпили на територията на страната.

(6) При невъзможност да се определи къде е настъпила загубата и при направена констатация от митническите органи на територията на страната се прилага ал. 5.

(7) В случай на установено пълно унищожаване или пълна или частична безвъзвратна загуба на акцизни стоки, освободени за потребление и изпратени до сертифициран получател или данъчен представител, предоставеното обезпечение се освобождава изцяло или частично при представяне на доказателство, удостоверяващо настъпването на събитието.

Чл. 26

(1) В случаите на изнасяне на акцизни стоки внесеният в републиканския бюджет акциз се възстановява.

(2) С изключение на случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1, доставката на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства се смята за изнасяне и обезпеченият/платеният за стоките акциз се освобождава/възстановява по ред и в срокове, определени с правилника за прилагане на закона. Това не се отнася за плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за частни развлекателни полети и плаване.

(3)

(4) Извършените продажби на акцизни стоки в търговските обекти за безмитна търговия на физически лица, които напускат територията на Съюза, както и извършените продажби на акцизни стоки за безмитна търговия на борда на гражданските въздухоплавателни средства, извършващи международен полет, и в търговските кораби, извършващи международен рейс, по маршрути за страни, които не са членки на Европейския съюз, се смятат за износ.

Чл. 27

(1) Недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция „Митници“, въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи.

(2) Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Органът по ал. 2 в 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане.

(4) Решението или отказът по ал. 3 или по ал. 13 може да се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Акцизът се възстановява в 7-дневен срок от влизане в сила на акта за възстановяване.

(6)

(7)

(8)

(9)

(10)

(11)

(12)

(13) В случаите по чл. 22, ал. 4, т. 4 органът по ал. 2 в 14-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане.

(14) При неотстраняване на нередовностите в исканията за възстановяване по този раздел началникът на митницата издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 27а

(1) Исканията по този раздел могат да бъдат подавани от лицата и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(2)

Чл. 28

(1) Данъчната основа за облагане с акциз е, както следва:

1. за бирата, включително ароматизираната бира – количеството хектолитри за градусите Плато на началното екстрактно съдържание;

2. за виното - количеството хектолитри завършен продукт;

3. за другите ферментирали напитки - количеството хектолитри завършен продукт;

4. за междинните продукти - количеството хектолитри завършен продукт;

5. за етиловия алкохол, включително биоетанола - количеството хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20 °С;

6. за бензина, газьола керосина, както и смазочните препарати и препаратите за омасляване с код по КН 3403 и продуктите с код по КН 3814 - количеството литри, приведени към сравнителна температура 15 °С;

7. за тежкото гориво, втечнения нефтен газ (LPG), смазочните масла, включени в код по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93, и другите смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99 както и консистентни смазки (греси), включени в код по КН 2710 19 99 и 3403 – количеството, измерено в тонове;

8. за природния газ, втечнения биогаз и биогаз в газообразно състояние - горна топлотворна способност, изразена в гигаджаули;

9.

10. за пурите и пуретите - количеството късове;

11. за биодизел - количеството литри, приведени към сравнителна температура 15 °С.

12. за кокса и въглищата - горна топлотворна способност, изразена в гигаджаули;

13. за електрическата енергия - количеството, измерено в мегаватчаса.

(2) При използване на енергийни продукти за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия данъчната основа по ал. 1 за произведената топлинна енергия се определя върху 30 на сто от общото количество на използваните енергийни продукти за комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия.

Чл. 28а

За целите на прилагане на чл. 28, ал. 2 освободените от акциз крайни потребители предоставят на компетентното митническо учреждение в срока за подаване на рекапитулативната декларация по чл. 87а, ал. 1 ежемесечен отчет за използваните енергийни продукти по ред, начин и във формат, определени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 29

(1) Акцизът върху цигарите се определя като сума от специфичен и пропорционален акциз. Данъчната основа за определяне на специфичния акциз е количеството късове, а на пропорционалния акциз - продажната цена.

(2) Данъчната основа за облагане с акциз за тютюна за пушене (за лула и цигари) е количеството тютюн за пушене, измерено в килограми.

(3) Данъчната основа за облагане с акциз за:

1. нагреваемо тютюнево изделие е количеството тютюн, съдържащ се в продукта, измерено в килограми;

2. течността за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин, е количеството течност, съдържащо се в патрона, резервоара или контейнера за многократно пълнене на електронна цигара, измерено в милилитри;

3. заместител на тютюн, съдържащ никотин, е количеството субстанция, независимо от формата, измерено в килограми.

4. нагреваемо изделие със съдържание, различно от тютюн, е количеството субстанция, измерено в килограми.

(4) Продажната цена по ал. 1 е:

1. регистрираната по установения ред към момента по чл. 20, ал. 2, т. 1 - 5, 8 и 9;

2. изписаната върху потребителската опаковка - в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 6;

3. регистрираната по установения ред към момента на поставяне на стоките под режим отложено плащане на акциз, с изключение на случаите по т. 4;

4. регистрираната по установения ред към момента на поставяне на стоките под митническа процедура;

5. определената в правилника за прилагане на закона - в случаите, когато за съответното тютюнево изделие по ал. 1 не е регистрирана продажна цена по установения ред.

6. регистрираната за цигари, облепени с валиден български бандерол или определената в правилника към момента на установяване от контролните органи на нарушенията по глава девета.

(5) Не се изисква регистрирана цена за реализация на територията на страната на:

1. заместителите на тютюна, съдържащи никотин;

2. течностите за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин;

3. нагреваемите изделия със съдържание, различно от тютюн.

Чл. 30

(отменен)

Данъчната основа за автомобилите е, както следва:

1. за употребяваните автомобили - брой киловати в зависимост от мощността на двигателя;

2. за новите автомобили - брой киловати в зависимост от мощността на двигателя за разликата над 120 киловата (kW) по системата DIN, съответно за разликата над 126 киловата (kW) по системата SAE.

Чл. 31

(1) Акцизната ставка за алкохола и алкохолните напитки е, както следва:

1. за бира - 1,50 лв. за 1 хектолитър за градус Плато с изключение на случаите по т. 7;

2. за вино - 0 лв. за 1 хектолитър;

3. за други ферментирали напитки - 0 лв. за 1 хектолитър завършен продукт;

4. за междинни продукти - 90 лв. за 1 хектолитър завършен продукт;

5. за етилов алкохол - 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол;

6. за етилов алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране - 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол.

7. за бира, произведена от независими малки пивоварни - 0,75 лв. за 1 хектолитър на градус Плато.

(2) Акцизната ставка по ал. 1, т. 7 се прилага и за бира, произведена от независими малки пивоварни, регистрирани на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Освобождава се от облагане с акциз бира, произведена от физически лица за лично потребление или употреба в рамките на семейството или домакинството, при условие че не се извършва продажба.

Чл. 32

(1) Акцизните ставки върху моторните горива са, както следва:

1. за оловосъдържащ бензин с кодове по КН 2710 11 31 , 2710 11 51 и 2710 11 59 - 830 лв. за 1000 литра;

2. за безоловен бензин с кодове по КН 2710 11 31, 2710 11 41, 2710 11 45 и 2710 11 49 - 710 лв. за 1000 литра;

3. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 - 630 лв. за 1000 литра;

4. за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 - 630 лв. за 1000 литра;

5. за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00, включително за енергийните продукти с код по КН 2901, 2711 29, 2902 11 и 2902 19 – 340 лв. за 1000 килограма, и с код по КН от 2902 20 до 2902 44 – 340 лв. за 1000 литра;

6.

6а. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 – 0,85 лв. за 1 гигаджаул;

7.

8.

9.

10. за тежки корабни горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69 – 646 лв. за 1000 кг.

11. за биогаз с код по КН 2711 19 и 2711 29 – 0 лв. за 1 гигаджаул.

(2)

1. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 - 50 лв. за 1000 литра;

2. за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 - 50 лв. за 1000 литра;

3. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 - 0 лв. за гигаджаул;

4. за биодизел с код по КН 3824 90 99 и биоетанол с код по КН 2207 20 00, които отговарят на изискванията на чл. 26 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата - 0 лв. за 1000 литра.

(7) Акцизната ставка за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 11, различни от тези по ал. 1, както и за енергийни продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30, 2707 50, 2709 3814, е 685 лв. за 1000 литра.

(8) Акцизната ставка за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 19, различни от тези по ал. 1, е 600 лв. за 1000 литра или 1000 кг в зависимост от определената данъчна основа.

(9) Акцизната ставка на енергийните продукти, предназначени за добавяне или разреждане на моторни горива, е ставката по ал. 1, т. 2 - 5 в зависимост от това за какъв вид гориво са предназначени. Когато не може да се определи за какъв вид гориво са предназначени тези продукти, ставката за тях е 685 лв. за 1000 литра.

(11)

(12) Акцизната ставка по ал. 1, т. 6а за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 се увеличава на 5,10 лв. за 1 гигаджаул в случай, че Европейската комисия постанови акт за несъответствие с правилата в областта на държавните помощи под формата на намалена акцизна ставка за природен газ, използван като моторно гориво от датата на постановяване на акта.

(13) Акцизната ставка за смазочните препарати и препаратите за омасляване с код по КН 3403 е 646 лв. за 1000 литра.

Чл. 33

(1) Акцизните ставки върху енергийните продукти за отопление са, както следва:

1.

1. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 – 50 лв. за 1000 литра;

2. за тежки горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69, други тежки масла, различни от смазочните, включени в код по КН 2710 19 99 и за енергийни продукти с кодове по КН 2706, 2707 91, 2707 99 11, 2707 99 19, 2710 91 и 2710 99 - 400 лв. за 1000 кг;

3. за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 - 646 лв. за 1000 литра;

4. за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 - 0 лв. за 1000 кг;

5. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 за потребители на природен газ за битови нужди – 0 лв. за гигаджаул;

6.

6. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 за потребители на природен газ за стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката – 0,10 лв. за гигаджаул;

7. за въглищата и кокса с кодове по КН 2701, 2702 и 2704 - 0,60 лв. за гигаджаул.

8. за биогаз с код по КН 2711 19 и 2711 29 – 0 лв. за 1 гигаджаул.

(2)

(3) За целите на прилагане на ставките по ал. 1, т. 2 и 4 освободените за потребление акцизни стоки се придружават от регистриран електронен документ за удостоверяване на предназначението, определен по ред, начин и формат с правилника за прилагане на закона.

(4) Ставките по ал. 1, т. 2 и 4 се прилагат, при условие че лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, разполага с документа по ал. 3, заверен от лицето, което ще използва стоките за съответното предназначение, с изключение на втечнения нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, извеждани от данъчен склад.

(5) Лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, е задължено за разликата между съответната ставка по чл. 32, ал. 1 и ставките по ал. 1, т. 2 и 4, с изключение на случаите, когато до датата на подаване на акцизната декларация за данъчния период лицето е получило документа по ал. 4.

(6) Когато документът по ал. 4 се получи след срока по ал. 5, лицето коригира размера на дължимия акциз по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(7) Ставката по ал. 1, т. 5 се прилага и за природен газ в съдове, отговарящи на изискванията, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 33а

(1) Акцизната ставка за смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93, други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, както и консистентни смазки (греси), включени в кодове по КН 2710 19 99 и 3403 е 0 лв. за 1000 кг, а за смазочните препарати и препаратите за омасляване с код по КН 3403 е 0 лв. за 1000 литра.

(2) В случаите, когато лица въвеждат на територията на страната стоките по ал. 1, се прилагат разпоредбите на чл. 76л.

(3) Ставката по ал. 1 се прилага само в случаите, когато стоките са в потребителски опаковки до 210 литра, предназначени за реализация на територията на страната и/или ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59.

(4) Ставката по ал. 1 за смазочни масла, които по техническа спецификация съдържат газьол, се прилага само ако газьолът е маркиран.

(5) За целите на прилагане на ал. 4 освободените за потребление акцизни стоки се придружават от регистриран електронен документ за удостоверяване на предназначението, определен по ред, начин и формат с правилника за прилагане на закона.

(6) Ставката по ал. 1 се прилага и за добавки за смазочни масла с кодове по КН 3811 21 00 и 3811 29 00.

Чл. 34

(1) За целите на прилагане на чл. 24, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 – 5 и чл. 26, ал. 2 газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и керосин с код по КН 2710 19 25 0 се маркират при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

(2)

Чл. 34а

(1) Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716, с изключение на случаите по ал. 2, е 2,00 лв. за мегаватчас.

(2) Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716 за потребители на електрическа енергия за битови нужди е 0 лв. за мегаватчас.

Чл. 35

(1) Енергийните продукти по чл. 13, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като гориво за отопление или моторно гориво и за които в чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 не е определен размер на акцизната ставка, се облагат в зависимост от употребата със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво.

(2) Освен енергийните продукти по чл. 13 и биоетанолът, всички други продукти, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като моторно гориво, като добавка или за разреждане на моторни горива, се облагат със ставката, определена за еквивалентното моторно гориво в чл. 32, ал. 1.

(3) Освен енергийните продукти по чл. 13, всички други въглеводороди, с изключение на торфа, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като гориво за отопление, се облагат със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление по чл. 33, ал. 1.

Чл. 36

(отменен)

Акцизната ставка за кафето е, както следва:

1. за кафе печено всички видове - 1,00 лв. за 1 кг;

2. за кафе сурово (непечено) всички видове - 0,70 лв. за 1 кг;

3. за екстракти от кафе - 1,50 лв. за 1 кг;

4. за прахообразни смеси със съдържание на екстракт от кафе над 10 на сто - 1,00 лв. за 1 кг.

Чл. 37

Акцизната ставка за пури и пурети е, както следва:

1. 223 евро за 1000 къса от 1 август 2026 г.;

2. 235 евро за 1000 къса от 1 март 2027 г.;

3. 246 евро за 1000 къса от 1 януари 2028 г.

Чл. 38

(1) Акцизната ставка за тютюн за пушене (за лула и цигари) е, както следва:

1. 130 евро за килограм от 1 август 2026 г.;

2. 138 евро за килограм от 1 март 2027 г.;

3. 146 евро за килограм от 1 януари 2028 г.

(2) Акцизната ставка за нагреваеми тютюневи изделия е, както следва:

1. 225 евро за килограм от 1 август 2026 г.;

2. 235 евро за килограм от 1 март 2027 г.;

3. 251 евро за килограм от 1 януари 2028 г.

(3) Акцизната ставка за течност за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин, е, както следва:

1. 0,28 евро за милилитър от 1 август 2026 г.;

2. 0,31 евро за милилитър от 1 март 2027 г.;

3. 0,34 евро за милилитър от 1 януари 2028 г.

(4) Акцизната ставка за заместител на тютюна, съдържащ никотин до 20 мг включително на единица продукт, е, както следва:

1. 20 евро за килограм от 1 август 2026 г.;

2. 23 евро за килограм от 1 март 2027 г.;

3. 28 евро за килограм от 1 януари 2028 г.

(5) Акцизната ставка за заместител на тютюна, съдържащ никотин над 20 мг на единица продукт, е, както следва:

1. 64 евро за килограм от 1 август 2026 г.;

2. 69 евро за килограм от 1 март 2027 г.;

3. 73 евро за килограм от 1 януари 2028 г.

(6) Акцизната ставка за нагреваемо изделие със съдържание, различно от тютюн, е, както следва:

1. 225 евро за килограм от 1 август 2026 г.;

2. 235 евро за килограм от 1 март 2027 г.;

3. 251 евро за килограм от 1 януари 2028 г.

Чл. 39

(1) Акцизната ставка за цигарите е, както следва:

1. на специфичния акциз:

2. на пропорционалния акциз:

(2) Размерът на акциза по ал. 1 не трябва да е по-малък от:

1. 120 евро на 1000 къса от 1 август 2026 г.;

2. 126 евро на 1000 къса от 1 март 2027 г.;

3. 132 евро за 1000 къса от 1 януари 2028 г.

Чл. 39а

(отменен)

При промяна на акцизната ставка по чл. 39 новата акцизна ставка влиза в сила не по-рано от два месеца от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Чл. 39б

(1) Акцизната ставка на пропорционалния акциз при продажба на цигари в условията на чл. 18, aл. 3 от Закона за безмитната търговия и при подадено уведомление за продажба на цигари на цена, по-висока от регистрирана цена по реда на Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, приета с Постановление № 192 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 2004 г., бр. 2, 61 и 100 от 2005 г., бр. 83 и 92 от 2006 г., бр. 16 от 2007 г., бр. 26 от 2008 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 22 от 2016 г., бр. 1 от 2018 г. и бр. 46 от 2019 г.), е, както следва:

1. за цигарите, които имат регистрирана цена по реда на Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, е дължим съобразно цената, на която е извършена продажбата им, но не по-малко от дължимия пропорционален акциз върху регистрирана цена;

2. за цигарите, които нямат регистрирана цена по реда на Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, е дължим съобразно цената, на която е извършена продажбата им, но не по-малко от дължимия пропорционален акциз за цигари – 7,50 лв. за 20 къса.

(2) Уведомлението по ал. 1 се подава от лицензирания складодържател, който е получил и лиценз при условията и по реда на Закона за безмитната търговия, до директора на териториалната дирекция по местонахождението на обекта. Уведомлението се подава предварително, но не по-късно от 7 дни от датата, на която ще бъдат продавани цигарите на по-висока цена от регистрираната, и следва да съдържа информация за:

1. данни за лицето – наименование, ЕИК;

2. имена на представляващия;

3. адрес на обекта;

4. търговска марка на цигарите, които ще се продават на цена, по-висока от регистрираната за тях цена;

5. дата, от която ще се продава съответната търговска марка на цигарите и посочва съответната цена;

6. подпис на представляващия.

(3) След подадено уведомление по ал. 1 лицензираният складодържател, който е получил и лиценз при условията и по реда на Закона за безмитната търговия, е длъжен да уведоми писмено директора на компетентната териториална дирекция за всяка промяна на данните от уведомлението на цената, на която ще се продават. Уведомяването се извършва предварително, но не по-късно от 7 дни преди датата, от която ще се продават цигарите на друга цена, различна от тази, за която е подадено уведомлението по ал. 1, и съдържа информация за:

1. данни за лицето – наименование, ЕИК;

2. имена на представляващия;

3. адрес на обекта;

4. търговска марка на цигарите, които ще се продават на регистрираната за тях цена;

5. дата, от която ще се продава съответната търговска марка на цигарите и посочва съответната цена;

6. подпис на представляващия.

(4) За един данъчен период може да се подава едно уведомление по ал. 1 и/или по ал. 3.

(5) Уведомлението по ал. 1 и 3 може да се подава по електронен път по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 40

(отменен)

(1) Акцизната ставка за употребяваните автомобили е, както следва:

1. за автомобили с мощност на двигателя над 120 kW до 150 kW по системата DIN - 35 лв. за 1 kW;

2. за автомобили с мощност на двигателя над 150 kW по системата DIN - 60 лв. за 1 kW;

3. за автомобили с мощност на двигателя над 126 kW до 157,5 kW по системата SAE - 33,33 лв. за 1 kW;

4. за автомобили с мощност на двигателя над 157,5 kW по системата SAE - 57,14 лв. за 1 kW.

(2) Акцизната ставка за новите автомобили е:

1. седемстотин лева + 90 лв. за 1 kW за разликата над 120 kW по системата DIN;

2. седемстотин лева + 85,71 лв. за 1 kW за разликата над 126 kW по системата SAE.

Чл. 41

Размерът на дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната ставка.

Чл. 42

В случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 акцизът се определя и се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

Чл. 43

(1) Извън случаите по чл. 42 акцизът се начислява от:

1. лицензирания складодържател, лицата по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 11 и регистрираните лица по чл. 57, чл. 57б, ал. 4 чл. 57в и чл. 58в на датата, на която е станал дължим - с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1;

2. регистрираното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1 по реда на чл. 84, ал. 8 за стоките, за които акцизът е станал дължим съгласно чл. 20, ал. 2, т. 15, 16, 17 и 18;

3. регистрираното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3б, 5 – 7 - на датата на установяване на липсата по чл. 20, ал. 2, т. 8 с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1.

4. лицата по чл. 60а, ал. 2 – на датата, на която приключва тестването или изпитването с издаването на данъчен документ по чл. 84, ал. 1 по реда на чл. 84, ал. 4, освен когато акцизните стоки са унищожени под контрола на митническите органи.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да декларират начисления за данъчния период акциз с подаване на акцизна декларация.

(3) Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец.

(4) Първият данъчен период обхваща времето от датата на връчването на лиценза или удостоверението за регистрация по този закон до последния ден на календарния месец, през който е извършено лицензирането или регистрацията.

(5) Последният данъчен период обхваща времето:

1. от началото на календарния месец, през който е прекратен лицензът или регистрацията, до датата на съобщаването на решението за прекратяването им;

2. от началото на календарния месец, през който е влязло в сила решението за прекратяване, до датата на влизане в сила на решението за прекратяване, при спряно предварително изпълнение на:

(6) Извън случаите по ал. 3 данъчният период за лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3б и 5 е едногодишен и съвпада с календарна година.

(7) Първият данъчния период за лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3б и 5 обхваща времето от датата на връчване на удостоверението за регистрация по този закон до последния ден на календарната година, а последният данъчен период обхваща времето от началото на календарната година до датата на съобщаване на решението за прекратяване на регистрацията.

Чл. 44

(1) Когато съгласно митническото законодателство не се изисква или се изисква обезпечаване на митата, акцизът не се обезпечава или се обезпечава в съответствие с определените в митническото законодателство размери и по реда за обезпечаване на митата.

(2)

1. друго лице, различно от лицето по ал. 1, с писменото съгласие на длъжника;

2. собственика на стоката, който е вложител в данъчния склад, при прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“;

3. друго лице, различно от лицата по т. 1 и 2, при прекратено действие на лиценза за управление на данъчен склад, когато докаже правен интерес, след издадено разрешение от директора на Агенция „Митници“.

(3) Наказанията по ал. 2 не се налагат при липсващи документи по чл. 101в, ал. 5, т. 2 или липсваща заверка по чл. 101в, ал. 7, ако са изпълнени едновременно следните условия:

1. до завършване на проверката от лицето или негов законен представител е декларирана пред митническите органи информация, идентифицираща доставчика, транспортните средства, вида, количеството, точното място и датата на получаване на течните горива;

2. митническите органи са установили, че към датата на проверката, за регистрирания електронен акцизен данъчен документ не са декларирани по реда на чл. 118, ал. 10 или отчетени по реда на чл. 118, ал. 11 от Закона за данък върху добавената стойност други доставки или получаване на същите количества горива, или доставки/получаване, с които се надхвърля общото количество на освободените за потребление течни горива по документа.

(4)

(5) Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на дължимия акциз по реда, определен за митническото задължение.

(6) В случаите по чл. 64, ал. 2 компетентно митническо учреждение по ал. 1, т. 2 е и митническото учреждение, в което лицата са заявили бандероли. Това митническо учреждение освобождава предоставеното от вносителя обезпечение след потвърждение от митническото учреждение, където са извършени формалностите за внасяне, че дължимият акциз е внесен в републиканския бюджет.

Чл. 45

(отменен)

(1) При влизане в сила на нов размер на акцизната ставка лицата по чл. 64, ал. 1, 2 и 3 декларират наличните количества тютюневи изделия и алкохолни напитки с код по КН 2208, облепени с бандерол, в компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) За наличните количества по ал. 1 се извършва допълнително облагане, като допълнително дължимият акциз се внася в сроковете по чл. 44.

Чл. 46

(1) При режим отложено плащане на акциз по смисъла на този закон временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство, въвеждане или внасяне на територията на страната.

(2) Режим отложено плащане на акциз се прилага от лицензиран складодържател при:

1. производството на акцизни стоки в данъчен склад;

2. складирането на акцизни стоки в данъчен склад;

3. движението на акцизни стоки.

(3) Отложеното плащане на акциз не се отнася до другите данъчни задължения на данъчнозадълженото лице.

Чл. 47

(1) Лицензиран складодържател може да бъде лице, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава членка или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридическо лице, създадено въз основа на нормативен акт - в случаите, когато лицето е производител на акцизни стоки, или капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв. - в случаите, когато лицето не е производител на акцизни стоки с изключение на лицата, които складират, получават и изпращат само тихи и шумящи вина и/или други ферментирали напитки;

2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

3. се представлява от лица, които:

4. няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;

5. не е извършило тежко или повторно нарушение на данъчното или митническото законодателство с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;

6. притежава лиценз или разрешение или е регистрирано за осъществяване на дейността, когато това е предвидено с друг закон;

7. разполага със собствени или наети помещения и/или площи за извършване на дейностите по чл. 46, ал. 2, които отговарят на изискванията за сигурност и контрол, определени с правилника за прилагане на закона където ще се получават и разтоварват акцизните стоки.;

8. използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на суровините, произведените или складираните акцизни стоки, включително по вложители, идентифицирани с единен идентификационен код, и гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима.

9. самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи и органите по приходите на Националната агенция за приходите до пълната функционалност за преглед на автоматизираните системи за отчетност по т. 8;

10. използва средства за измерване, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

11. използва система за видеонаблюдение и контрол, отговаряща на изискванията на чл. 47б, в случаите на производство и/или складиране на енергийни продукти с код по КН 2710 12 до 2710 20.

(2) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава членка или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като лицензиран складодържател чрез клон в Република България.

(3) Лиценз за управление на данъчен склад не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.

(4)

1. на нефт и/или продукти от нефтен произход с минимален капацитет на склада 1000 куб. м и минимална проектна вместимост на всеки съд 50 куб. м, с изключение на съдовете за съхранение на биокомпоненти и добавки за подобряване на качеството на горивата, или

2. на втечнен нефтен газ (LPG) с минимален капацитет на склада от 50 куб. м.

(5)

1. търсене, проучване и добив на нефт, природен газ и кондензат от природен газ;

2. преработката на употребявани автомобилни гуми и пластмасови изделия;

3. оползотворяване или обезвреждане по смисъла на Закона за управление на отпадъците на енергийните продукти с код по КН 2710 91 и 2710 99.

4. производство на смазочни масла;

5. производството на добавки за моторни горива и/или за смазочни масла.

(6)

1. лицензираните складодържатели, които осъществяват дейности с енергийни продукти с кодове по КН 2707 10 00, 2707 20 00, 2707 30 00, 2707 50 00, 2710 12 21, 2710 12 25, 2901 и 2902;

2. местата за директна доставка на лицензираните складодържатели.

(7) Данъчен склад не може да бъде обект, който обхваща:

1. нефтопродуктопровод и свързана/присъединена към него повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти;

2. нефтопровод и нефтопродуктопровод със свързани/присъединени към тях повече от една база/обект за складиране и/или производство на енергийни продукти.

(8) В случаите по ал. 7, т. 2, при наличие на производствена инсталация за преработка на нефт свързаните с нея нефтопровод и нефтопродуктопровод са неразделна част от съответния данъчен склад.

(9) В случаите, когато нефтопродуктопроводът е разположен на територията на повече от едно митническо учреждение, за него се издава отделен лиценз за управление на данъчен склад. Помпените съоръжения, необходими за функциониране на нефтопродуктопровода, се считат за част от данъчния склад.

(10) В случаите по ал. 9 свързаните с нефтопродуктопровода бази/обекти за съхранение и/или производство на енергийни продукти са отделни данъчни складове.

(11) При издаване на лиценз за управление на данъчен склад по ал. 8 и 9 се отчита съответната специфика.

(12) Лицензиран складодържател е длъжен да осигури не по-малко от 15 на сто от общия максимален складов капацитет за съхранение на енергийни продукти, вписани в лиценза за ползване от лица, които не са свързани с него по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(13) Разпоредбата на ал. 12 не се прилага в случаите по ал. 9, както и когато лицензираният складодържател няма достатъчен складов капацитет за съхранение на собствените си енергийни продукти.

(14) Редът и начинът за определяне на складовия капацитет и за достъпа на лицата по ал. 12 се определят в правилника за прилагане на закона.

Чл. 47а

(1) Преди всяко прехвърляне на собствеността върху акцизна стока, вложена в данъчен склад, което не представлява освобождаване за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, лицето вложител е длъжно да уведоми лицензирания складодържател и Националната агенция за приходите в тридневен срок преди прехвърляне на собствеността на акцизната стока на ново лице вложител. Информацията до Националната агенция за приходите се подава по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на Националната агенция за приходите, достъпен на интернет страницата на Националната агенция за приходите.

(2) Информацията по ал. 1 до лицензирания складодържател и Националната агенция за приходите съдържа следните данни:

1. идентификационни данни за лицето вложител – пълно наименование или име, единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по регистър БУЛСТАТ или единен граждански номер или личен номер на чужденец;

2. адрес на управление или постоянен адрес на лицето по т. 1;

3. идентификационни данни за новото лице вложител – пълно наименование или име, единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по регистър БУЛСТАТ или единен граждански номер или личен номер на чужденец;

4. адрес на управление или постоянен адрес на лицето по т. 3;

5. вид на акцизните стоки с кодовете по КН и количеството им.

(3) След подаване на информацията по ал. 1, ако собствеността върху акцизната стока не бъде прехвърлена на новото лице вложител, лицето вложител уведомява по реда на ал. 1 незабавно лицензирания складодържател и Националната агенция за приходите.

(4) Лице вложител не може да бъде лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи, и/или с изискуеми публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.

Чл. 48

(1) За издаване на лиценз за управление на данъчен склад се подава писмено искане до директора на Агенция “Митници”, което съдържа:

1. описание на операциите, които ще се извършват в данъчния склад;

2. вида на акцизните стоки с кодовете по КН, които ще се произвеждат или складират;

3. годишния прогнозен обем за произвежданите и/или складираните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз съгласно бизнес плана по ал. 2, т. 13;

4. годишния прогнозен обем за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;

5. описание на системите по чл. 47 ал. 1, т. 8;

6. точно местонахождение, описание и предназначение на помещенията на данъчния склад;

7. вида на обезпечението, което ще бъде предоставено;

8.

9. точно местонахождение на мястото на директна доставка.

(2) Към искането по ал. 1 се прилагат следните документи:

1.

2. декларация за обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 3, буква „а“ за лицата, които не са български граждани;

3. декларация за обстоятелствата по чл. 47 ал. 1, т. 3, буква “б”;

4.

5.

6. лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейност, когато това се изисква по закон или се посочват индивидуализиращите данни на издадените документи и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;

6а. копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта или друг документ, удостоверяващ предназначението му, издадено от съответния компетентен орган или се посочват индивидуализиращите данни на издаденото разрешение и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;

7. документ за собственост или договор за наем на помещенията и/или площите на данъчния склад или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път чрез справка в средата за междурегистров обмен;

8. актуална скица на недвижимия имот, когато лицето не е посочило индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;

9. план на помещенията на данъчния склад с обозначени местоположение и предназначение на помещенията, съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;

10. годишните финансови отчети за предходните три години, заверени от регистриран одитор или от специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от две години, и междинен финансов отчет, съставен към края на месеца, предхождащ месеца на подаване на искането;

11. ръководство за потребителя за използваните автоматизирани системи за отчетност;

12. технологична схема на производствения процес, разходни норми, максимални стойности на технологични загуби, техническа спецификация;

13. бизнес план, който съдържа информация за:

14.

15.

16. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация – само за лицата, които не са вписани в търговския регистър.

17. годишни прогнозни количества на основните суровини, които се използват при производството на акцизните стоки, и разходни норми за получаване на краен продукт;

18. анализ на финансовото състояние, потвърден от регистриран одитор по смисъла на Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта, в случай че лицето осъществява дейност повече от една година.

19. договор или друг документ с лицето – получател на енергийни продукти, в случаите на директна доставка;

20. план на мястото на директна доставка с обозначено местоположение на средствата за измерване на получаваните енергийни продукти.

21. документ, доказващ, че дестилационните съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки са придобити:

22. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по чл. 47, ал. 3.

23. документ, доказващ, че машините и/или съоръженията за производство на тютюневи изделия са придобити:

(3) С едно искане може да се поиска издаването на лицензи за управление на повече от един данъчен склад.

(4) Лицензираният складодържател може да поиска да получава енергийни продукти на място или на места на директна доставка, различни от местонахождението на данъчния склад, по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(5) Лицата по ал. 4 са длъжни да използват средства за измерване и контрол, които да отговарят на изискванията на чл. 103а, на мястото на директна доставка.

(6) В бизнес плана по ал. 2, т. 13 акцизните стоки се посочват със съответния код по КН, количества в мерната единица по чл. 28, ал. 1, за алкохола и алкохолните напитки – алкохолен градус или градус Плато, а за цигарите – и продажна цена.

(7) Искането по ал. 1 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(8) Обстоятелствата по чл. 47, ал. 1, т. 3, буква „а“ за лицата, когато са български граждани, се установяват служебно от Агенция „Митници“.

Чл. 49

(1) Когато условията за издаване на лиценз за управление на данъчен склад са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по чл. 48, ал. 1 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на подаването му.

(2) Когато представените документи по чл. 48, ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 48, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява лицето, подало искането и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация 14 дни считано от получаването на уведомлението. Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по чл. 47, ал. 3, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение.

(3) В срока, определен по ал. 2, лицето, подало искането трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 48, ал. 2 издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.

(4) В едномесечен срок от отстраняване на нередовностите или предоставяне на исканата допълнителна информация органът по чл. 48, ал. 1 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по искането.

Чл. 50

(1) В сроковете по чл. 49 директорът на Агенция “Митници” издава лиценз за управление на данъчен склад за производство и/или за складиране на акцизни стоки или мотивиран отказ.

(2) За всеки данъчен склад се издава отделен лиценз.

(3) Издаденият лиценз или отказът за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаване на лиценз.

Чл. 51

(1) Лицензът съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. идентификационния номер на лицензирания складодържател;

3. идентификационния номер на данъчния склад;

4. фактическите и правните основания за издаването му;

5. фирмата, седалището и адреса на управление, единния идентификационен код и данъчния номер на лицензирания складодържател;

6. адреса на данъчния склад;

7. описание на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад, и вида на акцизните стоки с код по КН;

8. вида и размера на обезпечението;

9. трите имена и единния граждански номер на лицата, представляващи лицензирания складодържател, както и на други лица, упълномощени да подписват придружителните административни документи;

10. датата на издаване и подпис на лицето, издало лиценза.

11. точния адрес на мястото на директна доставка.

(2) Лицензът за управление на данъчен склад се връчва след представяне на обезпечението.

(3) Правото за прилагане на режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчването на лиценза.

Чл. 52

(1) Лицензираният складодържател е длъжен да:

1. не допуска размерът на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение;

2. уведомява писмено директора на Агенция „Митници“ за всички промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад, в 14-дневен срок от настъпването им, като представя необходимите документи;

3. осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на данъчния склад и да им осигури помещение за извършването на проверките;

4. спазва всички специфични изисквания за производството, складирането и движението на акцизните стоки;

5. води отделна документална отчетност по видове дейности и по видове акцизни стоки.

6.

7. използва средства за измерване и контрол на входа и изхода на помпените съоръжения, необходими за функциониране на нефтопродуктопровода, в случаите по чл. 47, ал. 9.

(2) Допуска се използване на едно средство за измерване и контрол в случаите на общо място за въвеждане или извеждане на енергийни продукти от и към нефтопровода или нефтопродуктопровода, част от данъчния склад, към и от:

1.

2. друг данъчен склад.

(4) При промяна на обстоятелства, които подлежат на вписване в издадения лиценз, директорът на Агенция “Митници” издава решение в сроковете по чл. 49, което е неразделна част от издадения и връчен лиценз. Решението на директора на Агенция „Митници“ подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 уведомлението може да се подаде по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 53

(1) Действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява:

1. при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма, при вливане, сливане или разделяне;

2. по писмено искане от лицензирания складодържател;

3. при отнемане на лиценза.

4. когато лицето е представило неверни данни, които са послужили за издаване на лиценза за управление на данъчен склад.

(2) Лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато:

1. лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47, или

2. е установено нарушение от контролен орган след извършена проверка по чл. 27в, ал. 2 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, когато нарушението застрашава националната сигурност;

3. е установено нарушение на международни ограничителни мерки или такива на Европейския съюз, които са задължителни за Република България;

4. обезпечението е престанало да бъде валидно.

5. е установено повторно нарушение по чл. 115в.

(3) Лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция „Митници“, което подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго.

(4) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) При издадено решение за прекратяване на лиценз, на което не е спряно предварителното изпълнение, когато вложител на акцизни стоки е Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, директорът на Агенция „Митници“ може да издаде разрешение за извеждане на тези стоки и въвеждането им в друг данъчен склад. При въвеждането на стоките в другия данъчен склад се счита, че същите са поставени под режим отложено плащане на акциз.

(6) В 7-дневен срок при подадено искане от лицата по чл. 44, ал. 2, т. 2 или 3 директорът на Агенция „Митници“ издава разрешение или отказ за плащане. Актът се съобщава само на лицата по чл. 44, ал. 2, т. 2 и 3 и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в тридневен срок от връчването му. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок, което не подлежи на обжалване на акциз, заедно с дължимата законна лихва.

(7) За стоки, освободени за потребление в условията на чл. 20, ал. 2, т. 9, лице, получило удостоверение по чл. 24б, ал. 4, може да подаде искане до директора на Агенция „Митници“ за издаване на разрешение за освобождаване от облагане с акциз при извеждане на стоките, освободени за потребление, и въвеждането им в обекта на освободения от акциз краен потребител. В 7-дневен срок от подаване на искането директорът на Агенция „Митници“ издава разрешение или отказва да издаде разрешение. Разрешението за извеждане на стоките и въвеждането им в обекта на освободения от акциз краен потребител се съобщава на лицето, подало искането, и на лицензирания складодържател. Отказът се съобщава само на лицето, подало искането, и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в тридневен срок от връчването му. Съдът се произнася с определение в 30-дневен срок, което не подлежи на обжалване.

(8) При движение на стоките по ал. 5 – 7 същите се придружават и с издаденото разрешение на директора на Агенция „Митници“.

Чл. 54

(1) В Агенция “Митници” се води регистър на лицензираните складодържатели и на данъчните складове.

(2) Регистърът съдържа:

1. идентификационен номер на лицензирания складодържател;

2. идентификационен номер на данъчния склад;

3. наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код и данъчен номер на лицензирания складодържател;

4. адрес на данъчния склад;

5. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат произвеждани и/или съхранявани в данъчния склад;

6. дата на връчване на лиценза;

7. дата на прекратяване действието на лиценза.

(3) На вписване в регистъра подлежат и всички настъпили последващи промени в обстоятелствата по ал. 2.

(4) Формата на регистъра по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 55

(отменен)

Всеки лицензиран складодържател има право да получава информация от регистрите по чл. 24г, ал. 1 и чл. 54 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Чл. 55а

(1) Акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 7 се прилага от лицата по чл. 4, т. 38, които имат издаден лиценз за управление на данъчен склад и издадено удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна. При издадено удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна и надхвърлено годишно производство от 200 000 хектолитра бира за текущата година се прилага акцизната ставка по чл. 31, ал. 1, т. 1 за цялото произведено количество през годината.

(2) За издаване на удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна се подава искане до директора на Агенция „Митници“ от:

1. лице, което не е произвеждало бира;

2. лице, което е произвеждало бира, чието производство към датата на подаване на искането не надхвърля 200 000 хектолитра бира за текущата година.

(3) Въз основа на искането и приложените към него документи директорът на Агенция „Митници“ в 14-дневен срок от постъпването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите в тях издава удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за регистрация.

(4) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) При промяна на обстоятелствата, при които е издадено удостоверението по ал. 3, лицензираният складодържател уведомява директора на Агенция „Митници“, като подава уведомление в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

(6) Действието на удостоверението за регистрация на независима малка пивоварна се прекратява:

1. по писмено искане от регистрираното лице;

2. в случаите по чл. 110, ал. 3;

3. при прекратяване действието на лиценза за управление на данъчния склад;

4. когато независимата малка пивоварна престане да отговаря на определението по чл. 4, т. 38;

5. когато не е спазен срокът за подаване на уведомлението по ал. 5.

(7) Искането по ал. 2 или уведомлението по ал. 5 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(8) Правото за прилагане на ставката по чл. 31, ал. 1, т. 7 възниква от датата на връчването на удостоверението за регистрация включително в случаите на връчено удостоверение след отменен отказ за издаване на удостоверение.

Чл. 56

(1) На задължителна регистрация по този закон подлежат:

1. специализираните малки обекти за дестилиране;

2. обектите за винопроизводство на независими малки винопроизводители.

(2) За регистрираните обекти по ал. 1 Агенция “Митници” води регистър, който съдържа следната информация:

1. идентификационен номер на обекта;

2. наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код и данъчен номер на лицето;

3. адрес на обекта;

4. видовете акцизни стоки с код по КН, които могат да бъдат произвеждани;

5. дата на връчване на удостоверението за регистрация;

6. дата на прекратяване на регистрацията.

(3) Формата на регистъра по ал. 2 се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 57

(1) Собственици или наематели на обекти по чл. 56, ал. 1 могат да бъдат лица:

1. регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридически лица, създадени въз основа на нормативен акт;

2. които нямат публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;

3. които не са извършили тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключване на споразумение.

(2) Лицата по ал. 1 подават искане за регистрация на обекта до началника на митницата по местонахождение на обекта преди започване на дейността. Искането може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Към искането по ал. 2 се прилагат:

1.

2. техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете, техния обем;

3. копие от разрешението за въвеждане в редовна експлоатация на обекта или друг документ, удостоверяващ предназначението му, издадено от съответния компетентен орган, или се посочват индивидуализиращите данни на издаденото разрешение и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;

4.

5.

6. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон или се посочват индивидуализиращите данни на издадените документи и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;

7. декларация относно изпълнение на изискванията на чл. 4, т. 8, 8а и 9.

8. списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които водят производствения процес (отговорници на обектите) и отговарят на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки и нормативните актове за прилагането му.

9. документ, доказващ, че дестилационните съоръжения за производство на етилов алкохол, дестилати и спиртни напитки са придобити:

(4) Когато представените документи по ал. 3 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, началникът на митницата в 14-дневен срок от подаването на документите уведомява лицето, подало заявлението, и му определя срок 14 дни за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация считано от получаването на уведомлението.

(5) В срока, определен по ал. 4, лицето трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение началникът на митницата издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Въз основа на искането и приложените документи началникът на митницата в срок 14 дни от подаването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите по тях, издава удостоверение за регистрация или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаване на акта. Удостоверението за регистрация или отказът за издаване на удостоверение за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Регистрираното лице е длъжно да уведоми писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането в 14-дневен срок от настъпването й.

(8) В случаите по ал. 7 се подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението.

(9) Уведомлението по ал. 8 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(10) Правото за извършване на дейността, за която е издадено удостоверението за регистрация, възниква от датата на неговото връчване.

(11) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност по чл. 56, ал. 1 чрез клон в Република България.

(12) В случаите, когато собственик или наемател на обект по чл. 56, ал. 1, т. 2 подаде искане за регистрация на повече от един обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител и тези обекти се намират на територията на две или повече териториални дирекции, компетентен да се произнесе по искането за регистрация е директорът по седалище и адрес на управление на лицето.

(13) Когато собственик или наемател на обект по чл. 56, ал. 1, т. 2 с валидно удостоверение за регистрация на обект на независим малък винопроизводител иска да регистрира нов обект на независим малък винопроизводител, той подава уведомление за промяна до:

1. директора на териториална дирекция по седалище и адрес на управление на лицето, в случай че обектите се намират на територията на две или повече териториални дирекции;

2. директора на компетентната териториална дирекция по местонахождение на обектите, в случай че обектите се намират на територията на една териториална дирекция.

(14) В случаите по ал. 12 се издава едно удостоверение за регистрация, в което се вписват всички обекти за винопроизводство на независимия малък винопроизводител.

(15) В случаите по ал. 13 директорът на компетентната териториална дирекция издава решение, с което се отразява настъпилата промяна.

Чл. 58

(1) Органът по чл. 57, ал. 2, чл. 57б, ал. 1 – 3 и чл. 57в, ал. 2 прекратява регистрацията:

1. по искане на регистрираното лице;

2. при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;

3. по своя инициатива, когато:

(2) Регистрацията се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго.

(3) При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в издаденото удостоверение, органът по ал. 1 издава решение, което е неразделна част от издаденото удостоверение.

(4) Решенията по ал. 2 и 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 59

(1) Производството на алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия включва обработката и преработката на всякакъв вид суровини и материали, в резултат на което се получават или опаковат акцизни стоки.

(2) Производството на енергийни продукти включва:

1. добива на нефт и природен газ;

2. преработката или рафинирането на нефт или битумни минерали, природен газ и други въглеводороди в газообразна форма с цел получаване на енергийни продукти;

3. друга обработка или преработка, изискваща наличието на технологична инсталация за получаване на енергийни продукти, за които има определена акцизна ставка;

4. пълнене на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, предназначени за използване като гориво за отопление;

5. опаковане и преопаковане на енергийни продукти.

(3) Не се смятат за производство на енергийни продукти дейности, при които потребителят на даден енергиен продукт прави възможна повторната му употреба в неговото предприятие, при условие че вече платеният акциз за този продукт не е по-малък от размера на акциза, който би бил дължим, когато върху повторно използвания продукт трябва да се наложи повторен акциз.

(4) Не се смята за производство на енергийни продукти дейност, при която извън производствено предприятие или данъчен склад се използват енергийни продукти заедно с други енергийни продукти или други материали, при условие че:

1. акцизът върху компонентите е вече заплатен, и

2. платената сума не е по-малка от сумата, която би била дължима върху готовия продукт, получен от компонентите.

(5) За производство на акцизни стоки се смята и производството на продукти, които съдържат етилов алкохол над 1,2 % vol (1 % mas), които по своите характеристики са предназначени за консумация като храни или напитки или като добавки при производството на храни или напитки.

(3)

(6) Продукти с код по КН 3814 може да се произвеждат и в обекти на освободени от акциз крайни потребители, когато са в опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите до 5 литра.

Чл. 60

(1) Производството по чл. 59, с изключение на добива на природен газ и/или производството на биогаз, се извършва само в данъчен склад за производство и складиране.

(2) Алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии) могат да се произвеждат и в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране.

(3) Вино може да се произвежда и в регистрирани обекти за винопроизводство на независими малки винопроизводители.

(4) Алинеи 1 и 3 не се прилагат за производството на бира вино и други ферментирали напитки от плодове и грозде - собствено производство, предназначени само за лично потребление на физическото лице или на неговото семейство.

(5)

(6)

(7)

Чл. 61

(1) Производителите на стоки по чл. 2 са длъжни да използват в производството средства за измерване, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(2)

Чл. 62

(1) Производителите на бензин, газьол, керосин, и биодизел са длъжни за всяка произведена партида да:

1. определят обема в литри с помощта на средства за измерване, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им;

2. издават анализен сертификат, съдържащ показателя плътност при 15 °С (кг/куб.м).

(2) При внасянето или въвеждането на стоки по ал. 1 анализният сертификат по ал. 1, т. 2 се представя за всяка партида.

(3) Обемът се привежда към сравнителна температура 15 °С чрез измерване на теглото в килограми и преизчисляването му в литри на базата на плътността при 15 °С.

(4) Плътността при 15 °С се определя в съответствие с методите БДС EN ISO 3675 или БДС EN ISO 12185 и с таблиците съгласно БДС ISO 91-1.

(5) Стойностите на началното екстрактно съдържание, изразено в градуси Плато, на бутилираното и наливното пиво се удостоверяват с анализен сертификат.

Чл. 63

(отменен)

Лицата, лицензирани да осъществяват дейностите по чл. 59, ал. 2, са длъжни да използват уреди, отговарящи на изискванията на Закона за енергетиката и нормативните актове по прилагането му.

Чл. 64

(1) Производителите на тютюневи изделия и на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и, превишаващо 15 % vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен склад на производителя.

(2) Лицата, които внасят на територията на страната стоки по ал. 1, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по един от следните начини:

1. при производителя - извън територията на страната, или

2. в данъчен склад, или

3. във временен или митнически склад по смисъла на митническото законодателство.

(3) Лицата, които въвеждат на територията на страната стоки по ал. 1 от друга държава членка, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по реда на ал. 2.

(4) Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин от който да е видна обозначената върху него информация и, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване като бандеролът за тютюневите изделия може да бъде поставен също и по начин, който гарантира, че не може да бъде премахнат от потребителската опаковка, без да бъде повреден.

(5) Върху бандерола са обозначени серията, номерът, други трайни знаци и символи. Върху бандерола на тютюневите изделия се обозначава и продажната цена. Върху бандерола, предназначен за потребителска опаковка на ръчно свити пури, се посочва и броят на късове в опаковката и цената на единична бройка и цената на единична бройка.

(6) Образците на бандерол се утвърждават със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в “Държавен вестник”, не по-късно от три месеца преди датата на въвеждане на новия образец на бандерол.

(7) Бандеролите се заявяват, закупуват, разпространяват и поставят по ред и начин, определени от министъра на финансите. Бандеролите се отпечатват от печатницата на Българската народна банка, която при необходимост може да ползва други специализирани печатници. Отпечатването на бандеролите се извършва при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм., бр. 38 от 1995 г., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г., бр. 54 от 2008 г., бр. 22 от 2011 г. и бр. 60 от 2015 г.).

(8) Лицензираните складодържатели и лицата по ал. 2 и 3 заявяват необходимото количество бандероли пред компетентното митническо учреждение. В 30-дневен срок компетентното митническо учреждение предава на заявителите бандероли в количества, както следва:

1. на лицензираните складодържатели и регистрираните получатели:

2. на нерегистрираните търговци – брой бандероли, който не надвишава количеството на акцизните стоки, посочени в разрешението по чл. 58б;

3. на вносителите – брой бандероли, който не надвишава договорените количества с чуждестранното лице.

(10) Три месеца преди датата на въвеждане на нов образец на бандерол лицата по ал. 8 могат да заявяват брой бандероли по действащия образец, ненадвишаващ средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол. В тези случаи разпоредбите на ал. 8 и 9 не се прилагат. Средномесечното количество се изчислява, като сумата от количествата на освободените за потребление от лицето акцизни стоки през всеки месец от годината се раздели на 12.

(14)

(15) Разпоредбите на този член не се прилагат в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 1 - 6 и 14.

(16) В случаите на въвеждане на нов образец на бандерол лицензираните складодържатели и лицата по ал. 2 и 3 могат да заявяват бандероли по новия образец най-рано три месеца преди датата на въвеждането му.

(17) Заявяването на бандероли може да става и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(18) В случай на липси на бандероли възниква задължение за заплащане на акциз.

(20) Заявените и получените от лицата по ал. 1 – 3 бандероли могат да бъдат върнати на съответното компетентно митническо учреждение само в случаите, когато с тях не са облепвани бутилирани напитки или тютюневи изделия, като се съставя констативен протокол, в който се отразяват видът, емисията или серията, общият брой, поредността на номерацията, както и други характерни белези за съответните бандероли, а за тютюневите изделия в констативния протокол се отразяват само видът, емисията и общият брой на бандеролите а за пури и пурети – и продажната цена.

(21) Бандеролите, получили дефекти в процеса на производство на тютюневи изделия и бутилирани алкохолни напитки, се бракуват с двустранно подписан протокол между лицата и компетентната митница и се предават на нея по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(22) Когато акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз не могат да бъдат освободени за потребление поради несъответствие с нормативни изисквания или с технически и качествени стандарти на производителя, включително по отношение на потребителските опаковки, поставените върху опаковките бандероли се бракуват по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(23) В случаите по ал. 20 – 22 лицата предоставят в компетентното митническо учреждение описи за връщаните бандероли, които описи могат да се подадат и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(24) Бракуваните бандероли по ал. 21 и 22 се унищожават от митническите органи по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(25) Бандеролите за пури и пурети се заявяват по последната регистрирана цена.

Чл. 65

(1) Складирането на акцизни стоки включва съхраняването на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз в данъчен склад за складиране или в данъчен склад за производство и складиране.

(2) В данъчен склад могат да бъдат складирани акцизни стоки, които са:

1. произведени в същия данъчен склад;

2. внесени и са придобили митнически статут на местни стоки;

3. транспортирани под режим отложено плащане на акциз от друг данъчен склад на територията на страната или от данъчен склад на територията на друга държава членка.

4. въведени на територията на страната по реда на чл. 76и и чл. 76л.

(3) Складиране се допуска само за акцизни стоки, собственост на:

1. лицензиран складодържател, или

2. лице - вложител, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност или лице по чл. 45ж.

3. централни структури за управление на запасите на други държави – членки на Европейския съюз, съгласно Закона за запасите от нефт и нефтопродукти;

4. частна държавна собственост по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти и Закона за държавните резерви и военновременните запаси.

(4) В данъчен склад за складиране не може да се извършват дейности, представляващи производство на акцизни стоки по смисъла на чл. 59.

(5) В данъчен склад се допуска извършването на следните обичайни операции:

1. които не водят до промяна на кода по КН или промяна на акцизната ставка като поддържане на търговския вид, подобряване на качеството или привеждане в съответствие с изискванията за норми и стандарти, филтриране, вентилация, етикетиране, преетикетиране, преномериране на опаковки, поставяне на бандероли, прибавяне на добавки за търговски и технически цели, подобряващи качеството и други подобни;

2. като денатуриране на етилов алкохол, маркиране на газьол и керосин, смесване на втечнени нефтени газове, смесване на биогорива с горива от нефтен произход, изпразване/източване на съдове и отстраняване на утайки или отпадъци от дъното на съдовете за енергийни продукти и смесване на енергийни продукти за получаване на корабни горива.

3. смесване на биогорива с горива от нефтен произход с платен акциз, освободени от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ с цел привеждането им в съответствие с изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници.

(6) Операциите по ал. 5, т. 2 и 3 се извършват след предварително писмено уведомление до компетентното митническо учреждение по местонахождение на склада при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(7) Получените по ал. 5, т. 3 енергийни продукти се облагат със ставката за моторно гориво, определена в чл. 32, ал. 1 към момента на извеждането им от данъчния склад.

(8) Дължимият по ал. 7 акциз се определя като разлика между акциза по чл. 32, ал. 1 и сумата на акциза, заплатена за горивата от нефтен произход.

(9) Лицензираният складодържател предоставя складов капацитет за ползване от лицата по чл. 47, ал. 12 при следните условия:

1. представяне от лицата на обосновано искане, към което да бъдат приложени документи, доказващи необходимостта от съхранение на енергийни продукти;

2. отношенията им се уреждат при равни условия, с които са уредени такива с други лица вложители в данъчния склад;

3. в случай че в данъчния склад няма други вложители, отношенията им се уреждат при спазване на пазарния принцип и при отчитане на пазарната стойност.

(10) Лицензираният складодържател и лицето по чл. 47, ал. 12 уреждат взаимоотношенията си при спазване изискванията на закона. При отказ на лицензирания складодържател за предоставяне на ползване на складов капацитет лицето уведомява писмено директора на териториалната дирекция по местонахождението на данъчния склад, като предоставя доказателства за отказа. Митническите органи извършват проверка на обстоятелството за наличие на складов капацитет за ползване от лицата по чл. 47, ал. 12.

(11) Лицензираните складодържатели, включително тези, които нямат достатъчен складов капацитет за съхранение на собствените си енергийни продукти по смисъла на чл. 47, ал. 13, до 19,00 ч. на всеки работен ден изпращат по електронен път уведомление с актуални към часа на изпращането данни до Агенция „Митници“, което се публикува до 9,00 ч. на следващия работен ден в регистъра по ал. 12.

(12) В Агенция „Митници“ се води публичен регистър с актуални данни, предоставени от лицензираните складодържатели за наличие или липса на свободни складови капацитети съгласно изискванията на чл. 47, ал. 12.

(13) Форматът и съдържанието на регистъра по ал. 12 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 66

(1) Лицензираният складодържател е длъжен да складира стоките, като ги разграничава по видове и вложители,.

(2)

(2) В случаите по ал. 1, когато поради спецификата на стоките не е възможно физическото им разграничение, разграничаването на стоките се извършва само в материалната отчетност.

(5) Лицензираният складодържател може при извънредни обстоятелства да съхранява акцизни стоки със заплатен акциз след разрешение от компетентното митническо учреждение при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. За издаване на разрешение лицензираният складодържател подава писмено уведомление до компетентното митническо учреждение. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(6) В срок до три месеца преди датата на въвеждането на новия образец на бандерол лицензираният складодържател може да съхранява в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с новия образец на бандерол, като ги разграничава както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол.

(7) В срок до три месеца от датата на въвеждането на новия образец на бандерол лицензираният складодържател може да съхранява в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с отменения образец на бандерол, като ги разграничава както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол.

(8) Акцизни стоки, облепени с бандерол, получени от друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател, се разграничават както в материалната отчетност, така и физически от другите акцизни стоки, съхранявани в данъчния склад.

(9) В данъчен склад може да се складират енергийни продукти с код по КН 2713 20 00 и 2715 00 00, които се водят отделно в отчетността на данъчния склад по чл. 47, ал. 1, т. 8. Складирането може да се извършва, след като е вписано в дейностите, които се осъществят в данъчния склад.

(10) Разпоредбите на този член не се прилагат при съхранение на до 1 хектолитър бира, произведена при условията на чл. 31, ал. 3.

Чл. 67

Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз включва:

1. транспортирането на акцизни стоки от данъчен склад на територията на страната до друг данъчен склад на територията на страната, до друг данъчен склад на територията на друга държава членка, до регистриран или нерегистриран търговец в друга държава членка или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3 и 3а;

2. транспортирането на акцизни стоки от данъчен склад на територията на страната до изходно митническо учреждение или до трети територии - в случаите на изнасяне;

3. транспортирането на акцизни стоки, допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, до данъчен склад на територията на страната или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател;

4. транспортирането на акцизни стоки от данъчен склад на територията на друга държава членка до данъчен склад или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател на територията на страната, до регистриран или нерегистриран търговец на територията на страната или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3 и 6.

5. транспортирането на отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки по реда на наредбата по чл. 124, ал. 4.

Чл. 68

(1) При движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз стоките задължително се съпровождат от придружителен административен документ.

(2) Придружителният административен документ се издава в 5 екземпляра, както следва:

1. от лицензирания складодържател-изпращач - при извеждането на стоките от данъчния склад на територията на страната до:

2. от лицензирания складодържател-изпращач - при извеждането на стоките от данъчния склад на територията на страната с цел изнасяне към изходно митническо учреждение или към трети територии;

3. от лицензирания складодържател, в чийто данъчен склад или място на директна доставка ще постъпят стоките - собственост на титуляря на режима допускане за свободно обращение - при поставянето на стоките под митнически режим допускане за свободно обращение.

(3) При движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз до нерегистриран търговец в друга държава членка стоките задължително се съпровождат и от документ, издаден от компетентната администрация на държавата членка на получателя, удостоверяващ, че акцизът за стоките в държавата членка на получаване е заплатен или обезпечен.

(4) Задължителните реквизити на документа по ал. 3 се определят с правилника за прилагане на закона.

(5) При движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3 и 3а стоките задължително се съпровождат и от сертификат за освобождаване от акциз по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(6) Когато движението на акцизни стоки е свързано с напускане на територията на страната преди извеждането им от данъчния склад, лицензираният складодържател представя за заверка пред компетентното митническо учреждение издадените екземпляри на придружителния административен документ.

Чл. 69

(1) В случаите по чл. 68, ал. 2, т. 1 първият екземпляр на придружителния административен документ се съхранява от изпращача, вторият, третият и четвъртият екземпляр съпровождат стоките, а петият екземпляр се изпраща до компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада на изпращача.

(2) Вторият, третият и четвъртият екземпляр на придружителния административен документ се заверяват при получаването на стоките от лицензирания складодържател-получател, от регистрирания или нерегистрирания търговец в друга държава членка или от лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3 и 3а.

(3) Вторият екземпляр се съхранява от лицето по ал. 2, третият екземпляр се връща на изпращача, а четвъртият екземпляр се изпраща до компетентното митническо учреждение по местонахождение на данъчния склад, съответно до компетентното митническо учреждение по седалище на получателя.

(4) Когато получателят на стоките е установен в друга държава членка, третият екземпляр на придружителния административен документ по ал. 3 трябва да бъде заверен от компетентната администрация на тази държава членка.

Чл. 70

(1) В случаите по чл. 68, ал. 2, т. 2 първият екземпляр на придружителния административен документ се съхранява от изпращача, вторият, третият и четвъртият екземпляр съпровождат стоките, а петият екземпляр се изпраща до компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада.

(2) Вторият, третият и четвъртият екземпляр на придружителния административен документ се заверяват от изходното митническо учреждение, което задържа четвъртия екземпляр.

(3) Вторият, третият и четвъртият екземпляр на придружителния административен документ се заверяват от изходното митническо учреждение, което задържа четвъртия екземпляр.

Чл. 71

(1) В случаите по чл. 68, ал. 2, т. 3 първият екземпляр на придружителния административен документ се съхранява от лицето - титуляр на режима допускане за свободно обращение, а вторият, третият и четвъртият екземпляр съпровождат стоките. Петият екземпляр се задържа от митническото учреждение, оформило режима.

(2) Вторият, третият и четвъртият екземпляр на придружителния административен документ се заверяват от лицензирания складодържател при получаването на стоките в склада или мястото на директна доставка.

(3) вторият екземпляр се съхранява от лицето по ал. 2. Третият екземпляр се изпраща до митническото учреждение, оформило режима, а четвъртият екземпляр - до компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада.

Чл. 72

(1) Поправки и добавки в придружителен административен документ не се разрешават. Погрешно съставен придружителен административен документ се анулира и се съставя нов.

(2) Образецът, формата и реквизитите на придружителния административен документ се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) Придружителният административен документ се отразява в регистъра “Дневник за складовата наличност” в данъчния период, за който е издаден, съответно получен.

(4) Придружителният административен документ се съхранява от издателя му и от получателя и е на разположение на контролните органи за срок 5 години.

Чл. 73

Екземплярите на придружителния административен документ се представят в компетентното митническо учреждение на изпращача, съответно на получателя, в 15-дневен срок от напускането, съответно от получаването на стоките.

Чл. 74

(отменен)

Лицензираният складодържател-изпращач или лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад ще постъпят стоките - собственост на титуляря на режима допускане за свободно обращение, е задължен за дължимия акциз за изпратените или внесените стоки, посочени в придружителния административен документ, с изключение на следните случаи:

1. при движение на стоките по чл. 67, т. 1 - когато до 45 дни от датата на извеждането на стоките от склада, складодържателят е получил третия екземпляр на придружителния административен документ, заверен от получателя;

2. при движение на стоките по чл. 67, т. 2 - когато до 45 дни от датата на извеждането на стоките от склада складодържателят е получил третия екземпляр на придружителния административен документ, заверен от изходното митническо учреждение;

3. при движение на стоките по чл. 67, т. 3 - когато до 45 дни от датата на допускането на стоките за свободно обращение, третият екземпляр е получен в митническото учреждение, оформило режима.

Чл. 75

(отменен)

Получателите по чл. 67, т. 4, с изключение на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3, са задължени за дължимия акциз за получените стоки, посочени в придружителния административен документ.

Чл. 76

(отменен)

Когато екземплярите на придружителния административен документ се получат след сроковете по чл. 74, лицензираният складодържател-изпращач или лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад ще постъпят стоките - собственост на титуляря на режима допускане за свободно обращение, коригира размера на дължимия акциз, възникнал вследствие на прилагането на чл. 75 през данъчния период, в който е получил придружителния административен документ, по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 76а

(отменен)

(1) При движение на акцизни стоки по чл. 2, т. 1 и 2 и чл. 14 от територията на страната до територията на друга държава членка, които са освободени за потребление на територията на страната, стоките се съпровождат от опростен придружителен документ.

(2) При движение на напълно денатуриран етилов алкохол в съответствие с Регламент (ЕО) № 3199/93 на Комисията от 22 ноември 1993 г. относно взаимното признаване на процедурите за пълно денатуриране на алкохол за целите на освобождаването от акциз, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 3199/93 на Комисията“ от територията на страната до територията на друга държава членка стоките се съпровождат от опростен придружителен документ.

(3)

(4) Опростеният придружителен документ по ал. 1 и 2 се издава в три екземпляра от изпращача на стоките.

(5) Първият екземпляр се съхранява от лицето по ал. 4, а вторият и третият съпровождат стоките.

(6) Лицето по ал. 4 има право на възстановяване на платения за стоките акциз по реда на чл. 23.

(7) Образецът, формата и реквизитите на опростения придружителен административен документ се определят с правилника за прилагане на закона.

(8) Опростен придружителен документ може да не се издава, когато стоките се придружават от търговски документ (фактура, документ за доставка, транспортен документ и други), при условие че този търговски документ съдържа реквизитите на опростения придружителен документ и тези реквизити отговарят по съдържание и номер на реквизитите в опростения придружителен документ.

(9)

Чл. 76б

(отменен)

(1) Лицето по чл. 76а, ал. 4 има право на възстановяване на акциза, платен за стоките, когато са налице следните условия:

1. лицето е уведомило писмено компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че възнамерява да изпрати акцизните стоки по чл. 76а до друга държава членка преди изпращането на акцизните стоки от територията на страната;

2. лицето е осигурило безпрепятствен достъп на митническите органи за евентуална проверка;

3. лицето е предоставило на компетентното митническото учреждение копие от документ, удостоверяващ заплащането или обезпечаването на акциз в страната членка, където стоките се изпращат.

(2) Писменото уведомление по ал. 1 съдържа:

1. име/наименование, адрес, единен идентификационен код на лицето по ал. 1;

2. дата на изпращане на акцизните стоки от територията на страната;

3. описание на маршрута от територията на страната до територията на държавата членка на получаване;

4. описание на видовете акцизни стоки и тяхното количество;

5. име/наименование и адрес на получателя и превозвача;

6. място на получаване на акцизните стоки на територията на другата държава членка;

7. срока, в който акцизните стоки трябва да бъдат получени на територията на другата държава членка.

(3) Уведомлението по ал. 2 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) В случай че изпратените акцизни стоки бъдат отказани от получателя и ще бъдат върнати на територията на страната, лицето уведомява по реда на чл. 76в, ал. 4, т. 1 незабавно компетентното митническо учреждение, като представи съответния документ по чл. 76а, ал. 1, 2 или 8.

(5) При въвеждане на територията на страната на върнати по ал. 4 акцизни стоки митническите служители следва да установят безспорно, че същите са освободени за потребление на територията на страната и са били изпратени до друга държава членка с опростен придружителен документ/търговски документ.

Чл. 76в

(отменен)

(1) При движение на акцизни стоки по чл. 2, т. 1 и 2 и чл. 14 от територията на друга държава членка до територията на страната, които са освободени за потребление на територията на другата държава членка, стоките се съпровождат от опростен придружителен документ, издаден от изпращача в другата държава членка.

(2) При движение на напълно денатуриран етилов алкохол в съответствие с Регламент (ЕО) № 3199/93 на Европейската комисия от територията на друга държава членка до територията на страната, който е освободен за потребление на територията на другата държава членка, стоките се съпровождат от опростен придружителен документ, издаден от изпращача в другата държава членка.

(3) При движението по ал. 1 акцизните стоки се придружават и с документа по чл. 83з, ал. 1.

(4) Лицето по чл. 3, ал. 1, т. 6, което получава стоки по ал. 1 и 2, е длъжно да:

1. уведоми писмено преди изпращането на акцизните стоки от другата държава членка компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че възнамерява да получи акцизни стоки;

2. представи обезпечение или да заплати размера на дължимия акциз пред компетентното митническо учреждение, преди акцизните стоки да са изпратени от другата държава членка, с изключение на случаите на освобождаване от акциз по този закон;

3. получи акцизните стоки в сроковете, посочени в уведомление по т. 1;

4. представи на компетентното митническо учреждение копие от третия екземпляр на опростения придружителен документ, заверен от получателя, не по-късно от 7 дни от получаването на стоките на територията на страната, включително датата на получаване;

5. информира незабавно компетентното митническо учреждение, ако не получи стоките в сроковете, посочени в уведомлението, както и за причините за забавянето или неполучаването.

(5) Писменото уведомление по ал. 4, т. 1 съдържа:

1. име/наименование, адрес, единен идентификационен код на лицето по ал. 4;

2. дата на изпращане на акцизните стоки от другата държава членка;

3. описание на маршрута от държавата членка на изпращане до Република България;

4. описание на видовете акцизни стоки и тяхното количество;

5. име/наименование и адрес на изпращача и превозвача;

6. място на получаване и разтоварване на акцизните стоки на територията на страната;

7. срока, в който акцизните стоки трябва да бъдат получени на територията на страната.

(6) В 7-дневен срок от постъпване на уведомлението по ал. 4, т. 1, съответно в 7-дневен срок от отстраняване на непълнотите в него, началникът на компетентната митница определя дължимия акциз и уведомява лицето за неговия размер.

(7) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат в случаите, когато се въвеждат акцизни стоки на територията на страната, които в държавата членка на изпращане не се облагат с акциз.

(8) Уведомлението по ал. 4 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(9) В случаите по ал. 7 движението на акцизните стоки се съпровожда с копие от писменото уведомление по ал. 4, т. 1.

(10) Когато смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, се получават като предварително опаковани продукти над 5 литра до 210 литра, лицата могат да подадат едно уведомление за общото количество на акцизните стоки, които ще бъдат изпратени от друга държава членка в рамките на календарния месец от един изпращач.

(11) Разпоредбите на този член не се прилагат за случаите по чл. 24, ал. 1, т. 3 и 4.

(12) Получател по ал. 4 може да бъде лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(13) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, подават уведомлението по ал. 4 чрез своя клон в Република България.

Чл. 76г

(отменен)

(1) Всяко лице, което въвежда на територията на страната акцизни стоки по чл. 2, т. 5 от територията на друга държава членка, е длъжно да подаде декларация по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) Декларацията по ал. 1 се подава пред компетентното митническо учреждение по постоянния адрес, съответно по седалището на лицето в 14-дневен срок от въвеждането на стоките. Декларацията се подава преди първоначалната регистрация на автомобила в Република България.

(3) Митническите органи имат право да изискат заедно с декларацията по ал. 2 да бъдат представени и стоките.

(4) Въз основа на подадената декларация компетентното митническо учреждение определя размера на дължимия акциз и го съобщава на лицето.

Чл. 77

(1) Лицензираният складодържател трябва да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза,.

(2) Размерът на обезпечението трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива размера на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне, или е установен при прилагането на режима отложено плащане на акциз.

(3)

(4)

(5) Не се изисква обезпечение за движенията на енергийни продукти по фиксирани тръбопроводи освен в случаите на издаден лиценз за управление на данъчен склад по чл. 47, ал. 8 и 9.

Чл. 78

(1) Размерът на обезпечението по чл. 77 се определя като сума от:

1. двадесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки - по видове стоки;

2. нула на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки:

3. сто на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на освободените за потребление стоки;

4. двадесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз.

(2) Показателите “средномесечно количество на складираните стоки”, “средномесечно количество на освободените за потребление стоки” и “средномесечно количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз” се изчисляват по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(3) По искане на лицензирания складодържател може да бъде определен размер на обезпечението, по-висок от размера по ал. 1.

Чл. 79

При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението.

Чл. 80

(1) Обезпечението по чл. 77 може да бъде учредено с депозит в пари и/или с банкова/и гаранция/и. Образецът на банкова/и гаранция/и се определя с правилника за прилагане на закона.

(2) Обезпеченията се приемат в български левове.

(3) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

(4) За да бъде приета банковата гаранция, е необходимо банката да се задължи да изплати безусловно и неотменяемо, солидарно с посочения в нея длъжник, при първо писмено поискване от Централното митническо управление дължимите суми до определения в гаранцията максимален размер за възникнали, които биха могли да възникнат или установени в срока на банковата гаранция задължения за заплащане на акциз както и задължения за заплащане на акциз във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 9, ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението. Банковата гаранция обезпечава и задължения, възникнали във връзка с прилагането на режим отложено плащане на акциз на територията на друга държава членка.

(5) В случаите на вливане, сливане или разделяне, преди подаване на уведомлението по реда на чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, при обезпечение, учредено със:

1. банкова гаранция, се представя анекс към банковата гаранция, с който да се обезпечат задължения за суми до определения в гаранцията максимален размер за възникнали, които биха могли да възникнат или установени в срока на банковата гаранция задължения за заплащане на акциз ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението при управлението на данъчния склад;

2. депозит в пари, същият обезпечава задълженията за суми за възникнали, които биха могли да възникнат или установени задължения за заплащане на акциз ведно с лихвата, смятано от първия ден след датата на възникване на задължението при управлението на данъчния склад.

(6) Лицензираният складодържател е длъжен в 30-дневен срок от връчването на решение, свързано с промяна на обстоятелствата по ал. 5, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение, да предостави новото обезпечение.

(7) Банковите гаранции трябва да са със срок на валидност не по-малко от една година от датата на издаването им.

(8) При предоставено обезпечение с повече от една банкова гаранция и възникнало основание за усвояване на сума/и от тях, се извършва съразмерно погасяване от предоставените банкови гаранции в срока на тяхното действие.

Чл. 81

(1) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на директора на Агенция “Митници”, което е неразделна част от издадения лиценз за управление на данъчния склад.

(2) Лицензираният складодържател е длъжен в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 1, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение да предостави новото обезпечение.

(3) Предходното обезпечение се освобождава с решение на директора на Агенция “Митници” в 30-дневен срок, считано от датата на предоставяне на новото обезпечение по ал. 2, при условие че няма задължения за акциз.

(4) В случаите на прекратяване действието на лиценза обезпечението се освобождава с решение на органа по ал. 1, след като задължението за заплащане на акциз е погасено.

(5) При непредоставяне на новото обезпечение се образува производство за издаване на решение за промяна на вида и/или размера на обезпечението, съответстващи на предоставеното.

Чл. 82

(1) При поставяне на стоки под митническа процедура пълният размер на дължимия акциз се обезпечава с депозит в пари или с банкова гаранция по определения с митническото законодателство ред за обезпечаване на митата.

(2) При транзит на стоки акцизът се обезпечава в размерите и по реда за обезпечаване на митата.

(3) Лицето, получило разрешение за откриване и управление на съоръжения за митническо складиране (складодържател) по смисъла на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия акциз при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхраняване в склада, както и при отклоняване на стоките от временно складиране.

Чл. 83

(1) Лицата, заявили бандероли за чуждестранни стоки, представят пред митническите органи обезпечение в пълния размер на акциза преди получаването на бандеролите.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за лицензираните складодържатели.

(3) Обезпечението по ал. 1 може да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция. Обезпеченията се приемат в български левове.

(4) Когато обезпечението по ал. 1 е учредено с банкова гаранция, тя трябва да бъде със срок на валидност не по-малък от 90 дни, считано от датата на получаване на бандеролите.

(5) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

(6) След изтичането на 90 дни, считано от датата на получаване на бандеролите по ал. 1, митническите органи предприемат действия за усвояване на представеното обезпечение в размера на дължимия акциз.

(7) В 30-дневен срок обезпечението по ал. 1 се освобождава при заплащане на пълния размер на акциза за получените бандероли и след представяне на отчета за получените бандероли.

(8)

Чл. 84

(1) Данъчни документи по смисъла на този закон са:

1. акцизен данъчен документ или регистриран електронен акцизен данъчен документ;

2. известие към акцизен данъчен документ или регистрирано електронно дебитно или кредитно известие.

(2) Данъчните документи са частни документи, издавани от лицензиран складодържател или от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване възникването на задължение за начисляване и заплащане на акциз.

(3) Лицензираните складодържатели, регистрираните по този закон лица (с изключение на лицата по чл. 76с, ал. 1, т. 1 и чл. 76х), както и лицата по чл. 3, ал. 1, т. 4, 6 и 11, издават регистриран електронен акцизен данъчен документ.

(4) За лицата по чл. 24, ал. 1, т. 3 и 4, чл. 57, 58в и 60а се допуска издаване на съответния документ на хартиен носител в два екземпляра – за издателя и за получателя, без да се изисква регистрация в информационната система на Агенция „Митници“.

(5) За издаден регистриран електронен акцизен данъчен документ се смята документът, регистриран в информационната система на Агенция „Митници“ по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(6) Освен реквизитите по чл. 6 от Закона за счетоводството данъчните документи задължително съдържат и:

1. десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

2. уникален контролен номер, определен от митническите органи;

3. място и дата на издаване;

4. основание за възникване на задължението за начисляване на акциз;

5. издател – идентификационни данни за лицето, включително ЕИК и идентификационен номер по този закон;

6. вложител – идентификационни данни, включително ЕИК;

7. получател – идентификационни данни, включително ЕИК;

8. превозвач – идентификационни данни, ЕИК и регистрационен номер на превозното средство;

9. данни за акцизната стока – вид на стоката, количество, стойност на сделката, код по КН, мерна единица, основа за облагане с акциз, мерна единица, различна от посочената в чл. 28, ал. 1, коефициент за преизчисляване към данъчната основа, акцизна ставка, размер на акциза;

10. точен адрес на мястото на доставка и разтоварване;

11. идентификационен номер на обекта (бензиностанция, резервоар);

12. име, фамилия и ЕГН/ЛНЧ на получателя;

13. вид на плащането;

14. име и фамилия на съставителя на акцизния данъчен документ;

15. брой, номер/а и дата/и на документа/ите, издаден/и по чл. 33, ал. 3 и чл. 33а, ал. 5;

16. номер на анализния сертификат/протокол за съответната партида.

(7) Акцизен данъчен документ се издава на датата, на която:

1. акцизните стоки са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 – за всеки получател и за всяко превозно средство, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5, т. 15 – 18;

2. са установени липси на бандероли, в случаите по чл. 64, ал. 18;

3. са освободени за потребление втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продаден на физически лица, които не са еднолични търговци, като се издават обобщени акцизни данъчни документи за извършените продажби през съответния ден и продадените количества задължително се посочват на отделен ред.

(8) В случаите на освобождаване за потребление по чл. 20 ал. 2, т. 15 – 18 акцизен данъчен документ се издава в 10-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който са извършени продажбите или потреблението. Акцизният данъчен документ се издава за:

1. всеки получател – едноличен търговец или юридическо лице, общо за всички извършени продажби, съответно за цялото потребено количество кокс, въглища, електрическа енергия или природен газ; В случаите на доставка на природен газ, въглища или кокс на освободен от акциз краен потребител се издава отделен акцизен данъчен документ за всеки обект.

2. количествата, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, общо за всички извършени продажби, като за природния газ на отделни редове се посочват общо продадените количества за битови нужди и за моторно гориво.

(9) Лицата, освободили акцизните стоки за потребление, предоставят хартиено копие от регистрирания електронен акцизен данъчен документ на получателя и на лицето, превозващо акцизните стоки.

(10) Издадените данъчни документи задължително се отразяват в счетоводството и в регистъра на издателя за данъчния период, през който са издадени.

(11) Поправки и добавки в данъчни документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени данъчни документи се анулират, преди стоките да са напуснали данъчния склад или обекта на регистрираното лице. Анулираните документи не се унищожават, а всички записи и екземпляри от тях се съхраняват при лицето, издало документа.

(12) В случаите по ал. 11 се издават нови данъчни документи.

(13) Данъчните документи, издадени по реда на този закон, се съхраняват за срок 5 години считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е изтекъл данъчният период, за който се отнасят.

(14) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи на хартиен носител лицето незабавно уведомява писмено съответното компетентно митническо учреждение за тези обстоятелства.

(15) Лицензираният складодържател е длъжен да отрази незабавно в информационната система на Агенция „Митници“, че стоката по регистриран електронен акцизен данъчен документ е напуснала данъчния склад.

(16) В случаите, когато акцизните стоки, които се извеждат от данъчния склад, са собственост на лице вложител, в акцизния данъчен документ освен данните за лицензирания складодържател се попълват и данни за лицето вложител.

(17) Реквизитите на данъчните документи се попълват при отчитане на съответната специфика на акцизните стоки.

(18) Когато съдът спре предварителното изпълнение на решението на директора на Агенция „Митници“ за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад или решението на началника на компетентната митница за прекратяване действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, лицето анулира издадения по чл. 20, ал. 2, т. 9 и 10 акцизен данъчен документ по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(19) В случаите по ал. 18 за стоките, освободени за потребление от датата на издаване на акцизния данъчен документ по чл. 20, ал. 2, т. 9 и 10 до датата на неговото анулиране, се издават нови акцизни данъчни документи, в които се вписва номерът на анулирания данъчен документ.

(20) В случаите на освобождаване за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 17 и 18 акцизен данъчен документ се издава от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 6 и 7 на датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Акцизният данъчен документ се издава за всеки получател и за всяко превозно средство.

(21) Акцизен данъчен документ се издава от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3б и 5 общо за всички количества освободени за потребление акцизни стоки по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 17 и 18. Акцизният данъчен документ се издава на датата на подаване на акцизната декларация, съответно на датата на съобщаване на решението за прекратяване на регистрацията. Допуска се издаването на акцизен данъчен документ на хартиен носител, без да се изисква регистрация в информационната система на Агенция „Митници“.

(22) В случаите по чл. 20, ал. 2, т. 19 освободен от акциз краен потребител, който е използвал енергийни продукти за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, издава един регистриран акцизен данъчен документ до 10-о число на месеца, следващ данъчния период, за количествата енергийни продукти, използвани за производство на топлинна енергия.

(23) Алинея 22 се прилага и в случаите, когато освободен от акциз краен потребител е използвал природен газ за цели, различни от посочените в удостоверението, с изключение на случаите на използване на природен газ за моторно гориво.

Чл. 85

(отменен)

(1) Данъчните документи са частни писмени документи, издавани от лицензиран складодържател или от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване възникването на задължение за заплащане и за начисляване на акциз.

(2) Освен реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството данъчните документи задължително съдържат:

1. десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

2. гриф “оригинал” на първия екземпляр;

3. вид на акцизната стока, количество, основа за облагане с акциз и акцизната ставка;

4. размер на начисления акциз;

5. основание за възникване на задължението за начисляване на акциз.

6. превозвач и регистрационен номер на транспортното средство;

7. точен адрес на мястото на доставка.

(3) В случаите, когато акцизните стоки, които се извеждат от данъчния склад, са собственост на лице-вложител, в акцизния данъчен документ освен данните за лицензирания складодържател се попълват и данни за лицето-вложител.

Чл. 86

(1) Изменението на размера на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ се документира с известие към документа, като се посочва и основанието за изменение. Известие се издава само към издаден акцизен данъчен документ.

(2) Известието е:

1. акцизно дебитно известие - данъчен документ, с който се отразява увеличението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ;

2. акцизно кредитно известие - данъчен документ, с който се отразява намалението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ.

(3) Реквизитите, които трябва да съдържа данъчното известие, са:

1. всички задължителни реквизити за акцизния данъчен документ;

2. допълнително отбелязване “акцизно дебитно известие” или “акцизно кредитно известие”;

3. основание за изменението, както и номерът и датата на акцизния данъчен документ, към който е издадено известието.

(4) Регистрираното акцизно дебитно или кредитно известие към регистриран електронен акцизен данъчен документ се подава по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(8) Когато сертифициран изпращач е лицензиран складодържател и стоките, предназначени за друга държава членка, се освобождават за потребление при тяхното извеждане от данъчния склад и при условие че съобщението за получаване на освободените за потребление акцизни стоки е регистрирано в компютърната система в срок до подаване на акцизната декларация, се издава кредитно известие към регистрирания електронен акцизен данъчен документ, в което се посочва основанието за недължимост на акциза и се включва в данъчния период на издадения регистриран електронен акцизен данъчен документ.

(9) Когато сертифициран изпращач е лицензиран складодържател и стоките, предназначени за друга държава членка, се освобождават за потребление при тяхното извеждане от данъчния склад и при условие че съобщението за получаване на освободените за потребление акцизни стоки е регистрирано в компютърната система след срока по ал. 8, но в срок до подаване на акцизната декларация за следващия данъчен период, се издава кредитно известие към регистрирания електронен акцизен данъчен документ, в което се посочва основанието за недължимост на акциза и се включва в периода, следващ данъчния период на издадения регистриран електронен акцизен данъчен документ.

Чл. 87

(1) Акцизната декларация е документ, в който лицензираният складодържател или регистрираното лице декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения. Акцизна декларация не се подава от регистрирани лица, получили удостоверение за:

1. сертифициран изпращач;

2. временно сертифициран изпращач;

3. свободен от акциз краен потребител, освен в случаите, при които е налице основание за начисляване на акциз:

(2) Декларацията по ал. 1 се подава за всеки данъчен склад, съответно за всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за винопроизводство на независим малък винопроизводител, в компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада или обекта в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася.

(3) Декларацията по ал. 1 за регистрираните лица по чл. 57а 57в 58в и 76у се подава в компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася.

(4) Лицензираните складодържатели и регистрираните лица подават акцизна декларация и в случаите, когато не е начислен акциз за данъчния период.

(5) При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на лицензирания складодържател или регистрираното лице компетентното митническо учреждение може да продължи срока за подаване на акцизната декларация до изтичането на следващия данъчен период. Искането може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона. При продължен срок за подаване на декларация срокът за внасяне на дължимия акциз не се продължава.

(6) Акцизна декларация се подава в 14-дневен срок от:

1. освободения от акциз краен потребител, при възникване на основание за начисляване на акциз в случаите по:

2. временно регистрирания получател, при възникване на основание за начисляване на акциз в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 12;

3. временно сертифицирания получател, при възникване на основание за начисляване на акциз в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 13;

4. лицето, което получава акцизни стоки по реда на чл. 76л, при възникване на основание за начисляване на акциз в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 13а.

(7) В случаите по чл. 60а, ал. 4, когато се заплаща дължимият акциз, акцизна декларация се подава в 14-дневен срок от издаването на акцизния данъчен документ.

(8) Акцизната декларация може да се подава и по електронен път по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 88

(1) Лицензираният складодържател води задължително регистър “Дневник на складовата наличност”.

(2) В регистъра по ал. 1 се отразяват произведените и/или складираните акцизни стоки, стоките, поставени под режим движение с отложено плащане на акциз, и стоките, освободени за потребление. Акцизните стоки – собственост на вложители, се посочват отделно от другите стоки и се разграничават по видове и по вложители.

(3) Лицензираният складодържател е длъжен да подава заедно с акцизната декларация за данъчния период информацията от регистъра по ал. 2 на електронен носител по параметри, определени в правилника за прилагане на закона, както и копие от регистъра по ал. 1, освен в случаите, предвидени в правилника за прилагане на закона.

(4) В случаите по чл. 87, ал. 8 лицензираният складодържател може да подаде информацията от регистъра по ал. 2 за съответния данъчен период и по електронен път.

(5) Данните в регистъра “Дневник на складовата наличност” трябва да бъдат счетоводно отчетени по установения ред в счетоводната система на лицата по ал. 1.

(6) Регистрираните по закона лица и освободените от акциз крайни потребители водят отчетност по отношение на акцизните стоки, определена с правилника за прилагане на закона.

Чл. 89

(1) Удостоверение за освобождаване от акциз е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че определено лице е освободен от акциз краен потребител.

(2) Удостоверението за регистрация е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че определено лице е регистрирано по този закон.

(3) Разрешението за инцидентно получаване на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че нерегистриран търговец има право да получи инцидентно определен вид и количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в друга държава членка.

Чл. 90

Образецът, формата и реквизитите на документите по тази глава се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 55б

Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ може да осъществява дейността си като лицензиран складодържател, при условие че:

1. притежава лиценз или разрешение или е регистрирана за осъществяване на дейността, когато това е предвидено с друг закон;

2. разполага с предоставени й за управление складови бази за извършване на дейностите по чл. 46, ал. 2, които отговарят на изискванията за сигурност и контрол, определени с правилника за прилагане на закона, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;

3. използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията, Закона за техническите изисквания към продуктите и нормативните актове по прилагането им.

Чл. 55в

(1) За издаване на лиценз за управление на данъчен склад се подава писмено искане до директора на Агенция „Митници“, което съдържа:

1. описание на операциите, които ще се извършват в данъчния склад;

2. вида на акцизните стоки с кодовете по КН, които ще се складират;

3. годишния прогнозен обем на складираните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз съгласно информацията по ал. 2, т. 5;

4. годишния прогнозен обем за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;

5. точно местонахождение, описание и предназначение на помещенията на данъчния склад;

6. имената на служителите, упълномощени да подписват електронни административни документи и спесимени на подписите им.

(2) Към искането по ал. 1 се прилагат следните документи:

1. лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейност, когато това се изисква по закон или се посочват индивидуализиращите данни на издадените документи и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;

2. документ, удостоверяващ предоставените за управление складови бази;

3. актуална скица на недвижимия имот;

4. план на помещенията на данъчния склад с обозначени местоположение и предназначение на помещенията, съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;

5. информация за:

6. спесимени на подписите на лицата по ал. 1, т. 6 и удостоверения за електронен подпис.

(3) С едно искане може да се поиска издаването на лицензи за управление на повече от един данъчен склад.

(4) Искането по ал. 1 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 55г

(1) Когато условията за издаване на лиценз за управление на данъчен склад са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по чл. 55в, ал. 1 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на подаването му.

(2) Когато представените документи по чл. 55в, ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 55в, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и му определя срок за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация 14 дни считано от получаването на уведомлението.

(3) В срока, определен по ал. 2, председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 55в, ал. 1 издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.

(4) В едномесечен срок от отстраняване на нередовностите или предоставяне на исканата допълнителна информация органът по чл. 55в, ал. 1 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по искането.

Чл. 55д

(1) В сроковете по чл. 55г директорът на Агенция „Митници“ издава лиценз за управление на данъчен склад за складиране на акцизни стоки или мотивиран отказ.

(2) За всеки данъчен склад се издава отделен лиценз.

(3) Издаденият лиценз или отказът за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаване на лиценз.

Чл. 55е

(1) Лицензът съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. идентификационния номер на лицензирания складодържател;

3. идентификационния номер на данъчния склад;

4. фактическите и правните основания за издаването му;

5. наименованието, седалището и адреса на управление, единния идентификационен код на лицензирания складодържател;

6. адреса на данъчния склад;

7. описание на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад, и вида на акцизните стоки с код по КН;

8. имената и ЕГН/ЛНЧ на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, както и на други лица, упълномощени да подписват електронни административни документи;

9. датата на издаване и подпис на лицето, издало лиценза.

(2) Правото за прилагане на режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчването на лиценза.

Чл. 55ж

(1) Лицензираният складодържател е длъжен:

1. да уведомява писмено митническите органи за всички промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад, в 14-дневен срок от настъпването им, като представя необходимите документи;

2. да осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на данъчния склад и да им осигури помещение за извършване на проверките;

3. да спазва всички специфични изисквания за складирането и движението на акцизните стоки;

4. да води отделна документална отчетност по видове дейности и по видове акцизни стоки.

(2) При промяна на обстоятелства, които подлежат на вписване в издадения лиценз, директорът на Агенция „Митници“ издава решение, което е неразделна част от издадения и връчен лиценз.

(3) В случаите по ал. 1, т. 1 уведомлението може да се подаде по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 55з

(1) Действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява:

1. по писмено искане от лицензирания складодържател;

2. при отнемане на лиценза.

(2) Лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 55б.

(3) Лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция „Митници“, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 57в

(1) Регистриран търговец може да бъде лице, което:

1. е капиталово търговско дружество по Търговския закон с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв. с изключение на лицата, които ще получават само тихи и шумящи вина и/или други ферментирали напитки;

2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

3. се представлява от лица, които:

4. няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;

5. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;

6. разполага със собствени или наети помещения и/или площи, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;

7. използва автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки;

8. самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи до пълната функционалност за преглед на автоматизираните системи за отчетност по т. 7;

9. използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

10. притежава лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон.

(2) Лицето по ал. 1 подава искане за регистрация до началника на митницата по местонахождение на обекта, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки преди започване на дейността, което съдържа:

1.

2.

3. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон или се посочват индивидуализиращите данни на издадения документ и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;

4. местонахождение и план на обекта, в който се получават и разтоварват стоките, както и документ за собственост или договор за наем на този обект или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път чрез справка в средата за междурегистров обмен;

5. вид на получаваните акцизни стоки с код по КН;

6. средномесечно количество на получаваните акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз;

7.

8. вида на предоставеното обезпечение.

9. за обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „а“ за лицата, които не са български граждани – декларация;

10. декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „б“;

11.

12.

13. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация – само за лицата, които не са вписани в търговския регистър;

14. план на помещенията и/или площите с обозначено местоположение на съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;

15. ръководство за потребителя за използваните автоматизирани системи за отчетност в обекта.

16. точно местонахождение на мястото на директна доставка;

17. договор или друг документ с лицето – получател на енергийни продукти, в случаите на директна доставка;

18. план на мястото на директна доставка с обозначено местоположение на средствата за измерване и контрол на получаваните енергийни продукти.

19. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по ал. 12.

(3) Когато условията за регистрация са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по ал. 2 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на постъпването му.

(4) Когато представените документи по ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по ал. 2 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява лицето, подало искането и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация 14 дни, считано от получаването на уведомлението.

(5) В срока, определен по ал. 4, лицето, подало искането трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по ал. 2 издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.

(6) В едномесечен срок от отстраняването на нередовностите или предоставянето на исканата допълнителна информация органът по ал. 2 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по него.

(7) Искането по ал. 2 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(8) Регистрираният получател може да поиска да получава енергийни продукти на място или на места на директна доставка, различни от местонахождението на обекта, в който се получават и разтоварват акцизните стоки, по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(12) Удостоверение за регистрация не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.

(13) Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по ал. 12, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение.

(14) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „а“ за лицата, когато са български граждани, се установяват служебно от Агенция „Митници“.

Чл. 57г

(1) В сроковете по чл. 57в началникът на компетентната митница издава удостоверение за регистрация на регистрирания търговец или мотивирано отказва регистрация. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за регистрация.

(2) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Удостоверението за регистрация се връчва на лицето след представяне на обезпечението по чл. 83а.

(4) Правото на регистрирания търговец да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на удостоверението за регистрация.

(5) В Агенция „Митници“ се води електронен регистър на регистрираните получатели, който съдържа:

1. идентификационен номер на регистрирания получател;

2. наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на регистрирания получател;

3. адрес на обекта, в който се получават и разтоварват стоките;

4. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат получавани в обекта;

5. дата на връчване на удостоверението за регистрация на регистрирания получател;

6. дата на прекратяване на удостоверението за регистрация на регистрирания получател.

(6) На вписване в регистъра подлежат и всички настъпили последващи промени в обстоятелствата по ал. 5.

(7) Информацията по ал. 5, т. 2 – 6 е публична.

Чл. 57д

(1) Регистрираният търговец е длъжен да:

1. води отделна документална отчетност за акцизните стоки, получени под режим отложено плащане на акциз;

2. уведомява писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането за регистрация в 14-дневен срок от настъпването й;

3. осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на обекта и да им осигури помещение за извършване на проверките;

4. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение.

5. използва средства за измерване и контрол, които да отговарят на изискванията на чл. 103а на мястото на директна доставка.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 регистрираното лице подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 58а

(1) Право да получава еднократно определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в друга държава членка има лице, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон, регистрирано е по Закона за данък върху добавената стойност, получило е разрешение по реда на този раздел за всяка конкретна доставка на акцизни стоки и което:

2. няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;

3. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;

4. разполага със собствено или наето помещение и/или площи, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;

5. използва автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки;

6. използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

7. притежава лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон.

(2) За получаване на разрешение лицето по ал. 1 подава искане до началника на митницата по местонахождение на обекта, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки не по-късно от 30 дни преди датата на получаване на стоките, което съдържа:

1.

2.

3. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон или се посочват индивидуализиращите данни на издадения документ и административният орган на издаване, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път;

4. местонахождение на обекта, в който се получават и разтоварват стоките, както и документ за собственост или договор за наем на този обект или се посочват индивидуализиращите данни на съответния документ, въз основа на които може да се установи информацията по служебен път чрез справка в средата за междурегистров обмен;

5. вид и количество на получаваните акцизни стоки с код по КН;

6. договор за доставка на акцизните стоки;

7. наименование/име и идентификационен номер на лицензирания складодържател - изпращач;

8.

9. декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, буква „б“, подбуква „аа“ за лицата, които не са български граждани;

10. декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, буква „б“, подбуква „бб“;

11.

12.

13. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация – само за лицата, които не са вписани в търговския регистър;

14. план на помещенията и/или площите с обозначено местоположение на съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;

15. ръководство за потребителя за използваните автоматизирани системи за отчетност в обекта.

16. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по ал. 7.

(3) Когато условията за издаване на разрешение са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по ал. 2 в 7-дневен срок от постъпването им определя дължимия акциз и уведомява лицето за неговия размер.

(4) Когато представените документи по ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по ал. 2 в 7-дневен срок от постъпване на искането отказва издаването на разрешение. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаване на разрешение.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Искането по ал. 2 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(7) Разрешение не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.

(8) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1, буква „б“, подбуква „аа“ за лицата, когато са български граждани, се установяват служебно от Агенция „Митници“.

Чл. 58б

(1) В 7-дневен срок от предоставяне на обезпечението или заплащането на дължимия акциз началникът на компетентната митница издава разрешение на нерегистрирания търговец, с което се разрешава лицето да получи конкретното количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

(2) Правото на нерегистрирания търговец да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква след датата на връчване на разрешението.

(3) В Агенция „Митници“ се води електронен регистър на временно регистрираните получатели, който съдържа:

1. идентификационен номер на временно регистрирания получател;

2. наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на временно регистрирания получател;

3. адрес на обекта, в който се получават и разтоварват стоките;

4. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат получавани в обекта;

5. дата на връчване на удостоверението за регистрация на временно регистрирания получател;

6. дата на прекратяване на удостоверението за регистрация на временно регистрирания получател.

(4) На вписване в регистъра подлежат и всички настъпили последващи промени в обстоятелствата по ал. 3.

(5) Информацията по ал. 3, т. 2 – 6 е публична.

Чл. 71а

(1) В случаите на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз по чл. 67, т. 4 вторият, третият и четвъртият екземпляр, издадени от лицензирания складодържател в друга държава членка, съпровождат стоките.

(2) Вторият, третият и четвъртият екземпляр на придружителния административен документ се заверяват от получателя на стоките по чл. 67, т. 4.

(3) Вторият екземпляр се задържа от получателя, а четвъртият екземпляр се изпраща на компетентното митническо учреждение по местонахождение на данъчния склад, съответно до компетентното митническо учреждение по седалище на регистрирания, нерегистрирания търговец или лицето по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3 и 3а.

(4) Третият екземпляр се връща на изпращача, заверен и от компетентното митническо учреждение на получателя.

Чл. 88а

Независимите малки пивоварни до 31 януари всяка година подават в компетентното митническо учреждение по местонахождението на данъчния склад информация за произведената през предходната година бира. Информацията се представя по градус Плато по видове бира на носител и по образец, предвидени в правилника за прилагане на закона. Информацията може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 58в

(1) Регистриран изпращач може да бъде лице, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и е капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв.;

2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

3. се представлява от лица, които:

4. няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;

5. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение.

(2) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като регистриран изпращач чрез клон в Република България.

(3) Удостоверение за регистриран изпращач не се издава на лице, чиито собственици, управители, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери са или са били към момента на възникване на задълженията собственици, прокуристи, мажоритарни съдружници или акционери, членове на органи за управление или контрол на лица с неуредени публични задължения, събирани от митническите органи.

Чл. 58г

(1) За издаване на удостоверение за регистриран изпращач се подава писмено искане за регистрация до началника на митницата по седалище и адрес на управление, което съдържа:

1. вида на акцизните стоки с код по КН, които ще се изпращат;

2. средномесечно количество на изпращаните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;

3. митническите учреждения, в които ще бъде извършвано допускане за свободно обращение на акцизните стоки;

4. вида на обезпечението, което ще бъде предоставено;

5.

(2) Към искането по ал. 1 се прилагат следните документи:

1.

2. декларация за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 3, буква „а“ за лицата, които не са български граждани;

3. декларация за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 3, буква „б“;

4.

5.

6.

7. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация – само за лицата, които не са вписани в търговския регистър.

8. удостоверение за електронен подпис.

9. декларации от собствениците, управителите, прокуристите, мажоритарните съдружници или акционерите за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 3.

(3) Искането по ал. 1 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) Обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 3, буква „а“ за лицата, когато са български граждани, се установяват служебно от Агенция „Митници“.

Чл. 58д

(1) Когато условията за регистрация са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по чл. 58г, ал. 1 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на постъпването му.

(2) Когато представените документи по ал. 1 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 58г, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация, който започва да тече от деня на получаване на уведомлението. Когато при проверката се установи наличие на обстоятелство по чл. 58в, ал. 3, лицето се уведомява в 14-дневен срок от получаването на уведомлението да представи обезпечение в размер, не по-малък от размера на непогасеното публично задължение.

(3) В срока, определен по ал. 2, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да предостави необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 58г, ал. 1 издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.

(4) В едномесечен срок от отстраняване на нередовностите или от предоставяне на исканата допълнителна информация органът по чл. 58г, ал. 1 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по него.

Чл. 58е

(1) В сроковете по чл. 58д началникът на компетентната митница издава удостоверение за регистриран изпращач или мотивирано отказва регистрация. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за регистрация.

(2) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Удостоверението за регистрация се връчва на лицето след представяне на обезпечението по чл. 81б.

(4) Правото на регистрирания изпращач да изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на удостоверението за регистрация.

Чл. 58ж

(1) Регистрираният изпращач е длъжен да:

1. води отделна документална отчетност за акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз;

2. уведомява писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането за регистрация в 14-дневен срок от настъпването й;

3. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 регистрираното лице подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 58з

(1) Органът по чл. 58г, ал. 1 прекратява регистрацията:

1. по искане на регистрираното лице;

2. при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;

3. по своя инициатива, когато:

(2) Регистрацията се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго.

(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 60а

(1) Допуска се производство на акцизни стоки извън данъчен склад в случаите, когато това производство е свързано с тестване или изпитване на машини, съоръжения или инсталации.

(2) За целите на ал. 1 лицата, които ще извършват тестването или изпитването, предварително изпращат уведомление до компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта за осигуряване присъствието на митнически служител. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Тестването или изпитването по ал. 1 се извършва в присъствието на митнически служител при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) За произведените в резултат на тестването или изпитването акцизни стоки се заплаща дължимият акциз или те се унищожават под контрола на митническите органи.

Чл. 74а

(1) В случаите на допускане на нередовност при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, водеща до освобождаването им за потребление, по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 2, 8, 11, 12 и 12а задължението за заплащане на акциз възниква в държавата членка, в която е допусната нередовността.

(2) В случаите, в които не може да се определи мястото на допускане на нередовността, се смята, че тя е допусната в държавата членка на установяване и в момента на установяването.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 митническите органи уведомяват компетентните органи на държавата членка – изпращач, за освободените за потребление акцизни стоки.

(4) В случаите, когато акцизните стоки не пристигнат на мястото на получаване и по време на движението не е установена никаква нередовност, водеща до тяхното освобождаване за потребление, се смята, че нередовността е допусната в държавата членка на изпращане от момента на започване на движението, освен ако в 4-месечен срок се представи доказателство на компетентните органи на държавата членка – изпращач, доказващо получаването на акцизните стоки или мястото на допускане на нередовността.

(5) В случаите по ал. 2 и 4, ако в тригодишен срок от датата на започване на движението на акцизните стоки на митническите органи е предоставено доказателство, че мястото на допускане на нередовността е в друга държава членка, прилага се разпоредбата на ал. 1.

(6) В случаите по ал. 5 митническите органи след уведомяване от компетентните органи на държавата членка, където е допусната нередовността, освобождават от задължение за заплащане на акциз лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 или възстановяват недължимо платения акциз по реда на чл. 27.

Чл. 76д

(1) В случаите на допускане на нередовност при движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка, в държава членка, различна от държавата членка, в която стоките са били освободени за потребление, стоките подлежат на облагане с акциз в държавата членка, в която е допусната нередовността.

(2) В случаите, в които не може да се определи мястото на допускане на нередовността, се смята, че тя е допусната и стоките подлежат на облагане с акциз в държавата членка на установяване и в момента на установяването.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 митническите органи уведомяват компетентните органи на държавата членка получател за освободените за потребление акцизни стоки.

(4) В случаите, когато е установена/допусната нередовност при движение на акцизните стоки на територията на друга държава членка, лицето по чл. 3, ал. 1, т. 5 или 6 или всяко лице, взело участие в нередовността, е задължено за дължимия акциз.

(5) В случаите, когато акцизните стоки не пристигнат на мястото на получаване и по време на движението не е установена никаква нередовност, водеща до тяхното освобождаване за потребление, се смята, че освобождаването за потребление е настъпило в държавата членка на получаване.

(6) В случаите по ал. 2 и 5, ако в тригодишен срок от датата на освобождаване за потребление на акцизните стоки, на митническите органи е предоставено доказателство, че мястото на допускане на нередовността е в друга държава членка, то тогава се прилага разпоредбата на ал. 1.

(7) В случаите по ал. 6 митническите органи, след уведомяване от компетентните органи на държавата членка, където е допусната нередовността, освобождават от задължение за заплащане на акциз лицето по чл. 3, ал. 1, т. 5 или 6 или възстановяват недължимо платения акциз по реда на чл. 27.

Чл. 81а

Лицензираният складодържател е длъжен да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение.

Чл. 81б

(1) Регистрираният изпращач трябва да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза, който може да възникне за изпратените стоки под режим отложено плащане на акциз.

(2) Размерът на обезпечението трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на акциза, който би могъл да възникне или е възникнал при прилагането на режима отложено плащане на акциз.

(3) Размерът на обезпечението по ал. 1 е в размер 100 на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество изпращани акцизни стоки.

(4) По искане на лицето обезпечението може да бъде определено в по-висок размер от този по ал. 3.

(5) При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението.

(6) Обезпечението по ал. 1 може да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция.

(7) Обезпеченията се приемат в български левове.

(8) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

(9) Определянето на размера на обезпечението се извършва с решение на началника на компетентната митница по регистрация на лицето.

(10) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на органа по ал. 9.

(11) Решенията по ал. 9 и 10 се издават в сроковете по чл. 58д, ал. 4.

(12) Решенията по ал. 9 и 10 са неразделна част от издаденото удостоверение за регистрация.

(13) Лицето е длъжно в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 9 да предостави новото обезпечение, но не по-късно от изтичането на срока на предходното обезпечение.

(14) Предходното обезпечение се освобождава с решение на началника на компетентната митница в 30-дневен срок, считано от датата на предоставяне на новото обезпечение по ал. 13.

(15) В случаите на прекратяване на регистрацията обезпечението се освобождава с решение на началника на компетентната митница, след като задължението за заплащане на акциз е погасено.

Чл. 85а

(1) При наличие на извънредни обстоятелства, когато информационната система на Агенция „Митници“ не работи, се разрешава издаване на данъчни документи на хартиен носител.

(2) Когато бъде възстановена работата на системата на Агенция „Митници“, лицата, освободили акцизни стоки с данъчен документ на хартиен носител, са длъжни в 7-дневен срок да го регистрират в информационната система на Агенция „Митници“.

(3) Случаите, в които се смята, че информационната система не работи, се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 87а

(1) Освободените от акциз крайни потребители подават рекапитулативна декларация за получените и използваните акцизни стоки в 14-дневен срок от изтичането на календарния месец по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(2) Рекапитулативната декларация може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 88б

Физическите лица, които предоставят за производство на етилов алкохол (ракия) ферментирали материали от грозде и плодове – собствено производство, попълват справка-декларация по образец, определен с правилника за прилагане на закона, която им се предоставя от лицата по чл. 57, ал. 1.

Чл. 45д

(1) Агенция „Митници“ възстановява частта от стойността на акциза, представляваща индивидуалните размери на държавната помощ, определени по реда на глава четвърта „а“ от Закона за подпомагане на земеделските производители. Възстановяването се извършва въз основа на заповедта и уведомлението на министъра на земеделието и храните по чл. 47б, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители като превежда на Държавен фонд „Земеделие“ сумите за изплащане на земеделските стопани.

(2) Възстановяването се извършва в 45-дневен срок от получаване на документите по ал. 1.

(3)

(4) Редът и начинът за обмен на информация между Министерството на земеделието и храните и храните и Агенция „Митници“ се определят със съвместна инструкция на министъра на земеделието и храните и на директора на Агенция „Митници“.

Чл. 45е

Когато се установи, че неправомерно е възстановен акциз на земеделски стопанин, същият се възстановява от земеделския стопанин заедно със законната лихва от датата на получаването на държавната помощ до датата на внасянето по сметка на Агенция „Митници“.

Чл. 75б

(1) В случаите, когато на територията на страната се установят липси при приключване на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, се дължи акциз на основание чл. 20, ал. 2, т. 8.

(2) Когато получателят установи точното количество на акцизните стоки при тяхното разтоварване, количеството на акцизните стоки се вписва в регистър „Дневник складова наличност“. Съобщението за получаване се подава в съответствие с чл. 73д.

(3) При посочени липси в съобщението за получаване на акцизни стоки, когато изпращачът е установен в друга държава членка, митническите органи извършват проверка на действително получените количества. Проверката относно действително изпратеното количество се извършва съгласно Регламент (ЕС) № 389/2012.

(4) След извършване на проверките по ал. 3, с които са установени липси по ал. 1, началникът на компетентното митническо учреждение, на територията на което се намира данъчният склад, обектът на регистрирания получател или на временно регистрирания получател, издава решение за установяване на задължение за акциз от изпращача, като с едно решение може да се установят задължения за акциз за 6 последователни данъчни периода. В случай че се установяват липси, за които се дължи акциз и той е заплатен в страната, не се издава решение за установяване на задължение за заплащане на акциз на изпращача.

(5) Определеното задължение с решението по ал. 4 подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването му. След изтичането на срока за доброволно плащане решението подлежи на предварително изпълнение, освен ако изпълнението е спряно по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(6) Решението по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) За целите на връчване и събиране на установеното задължение с решението по ал. 4 може да се прилагат разпоредбите на глава двадесет и седма „а“ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(8) В случаите на чл. 73а, ал. 1, т. 2, когато съобщението за получаване се приключи с липси, се извършва проверка съгласно Регламент (ЕС) № 389/2012 относно установяване на заплащането на акциза. В случай че акцизът не е заплатен в другата държава членка, акцизът се дължи от лицензирания складодържател – изпращач, при спазване на разпоредбите на чл. 74а, ал. 4.

Чл. 45ж

(1) В случаите на придобиване на бутилирани алкохолни напитки с колекционерска стойност, които подлежат на облепване с бандерол, се подава уведомление на хартиен носител до компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта/помещението, където ще се съхраняват стоките.

(2) Уведомлението се подава предварително, но не по-късно от три дни от придобиване на акцизните стоки.

(3) В 7-дневен срок от придобиването им акцизните стоки се въвеждат в данъчен склад за поставяне на бандерол, когато такъв е задължителен. При изтичане срока на валидност на бандерола нов бандерол не се поставя.

(4) Акцизни стоки с колекционерска стойност могат да се съхраняват в обекти или помещения, свързани със стопанска дейност, само ако са с бандерол и за тях е подадено уведомление по реда на ал. 1. Копие от регистрираното уведомление и приложените към него документи следва да се съхраняват в обекта/помещението.

(5) Движението на акцизните стоки по ал. 1 се съпровожда с копие от регистрираното уведомление.

(6) Редът за подаване на уведомлението се определя с правилника за прилагане на закона.

(7) Алинеи 1 – 6 се прилагат и по отношение на ограничени серии пури, за които лицата са представили сертификат от производител за колекционерската им стойност.

Чл. 47б

(1) Лицензираните складодържатели в случаите по чл. 47, ал. 1, т. 11 са длъжни да използват в данъчните складове система за видеонаблюдение и контрол. Видеонаблюдението се извършва при спазване изискванията за защита на личните данни.

(2) Системата по ал. 1 трябва да предоставя възможност за:

1. визуален контрол в реално време;

2. непрекъснат запис на графични изображения (видеоизображения) върху цифров регистратор-сървър, позволяващ потвърждение на настъпилите (заснетите) събития;

3. разпознаване на номера за идентификация на транспортните средства.

(3) При изграждане на системата за видеонаблюдение и контрол видеокамерите се монтират стационарно на всички места, през които в обекта влизат или го напускат транспортни средства. Видеокамерите се разполагат по начин, позволяващ безпрепятствено ясно заснемане на номера за идентификация на транспортните средства, както и друга тяхна идентификация, като трябва да отговарят на изискването на ал. 2, т. 3. Данните за идентификация на транспортните средства се изпращат до Централното митническо управление по ред, начин и формат, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) Видеокамерите по ал. 3 е необходимо да са влагозащитени, да са с резолюция не по-малка от 1280х720 пиксела и да осигуряват ефективно видеонаблюдение, включително в тъмната част на денонощието. Видеокамерите следва да разполагат с функционалност за алармиране при настъпване на определени събития.

(5) В системата за видеонаблюдение и контрол постъпва и се съхранява информация за датата и часа на видеоизображението, идентификация и местоположение на отделните видеокамери, както и исторически данни за датата, часа и продължителността на прекъснатия сигнал между видеокамера и цифровия регистратор, и регистрираните други аларми.

(6) Информацията за извършваното видеонаблюдение се съхранява върху цифровите регистратори за срок не по-малък от един месец. Митническите органи могат да ограничат достъпа до цифровите регистратори по реда на чл. 102, ал. 3, т. 3.

(7) След изтичане на срока по ал. 6 информацията се архивира, като се съхранява в данъчния склад за срок не по-малък от два месеца. Митническите органи могат да правят копия на архива, когато за целите на контрола е необходим по-голям срок за съхранение на информацията.

(8) Изграждането на системата за видеонаблюдение и контрол се съгласува с митническите органи, които могат да дават предписания и/или да тестват нейната функционалност и ефективност. Искането за съгласуване на изграждането на системата за видеонаблюдение и контрол се подава по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(9) Системата за видеонаблюдение и контрол се използва в непрекъснат денонощен режим на работа, като следва да разполага с автономно електрозахранване за срок не по-малък от 24 часа.

(10) Лицензираните складодържатели са длъжни самостоятелно и за своя сметка да осигурят на митническите органи отдалечен достъп в реално време до видеоизображенията и възможност за отдалечен преглед на съхраняваната в системата им информация по ал. 6.

(11) Лицензираните складодържатели поддържат системата за видеонаблюдение и контрол винаги в изправност в съответствие с изискванията към нея и съдействат за безпрепятствения отдалечен достъп на органите по ал. 10. Лицензираните складодържатели са длъжни да ограничат и предотвратят всяко манипулиране или друго неправомерно въздействие върху системата и нейните компоненти.

(12) При извършване на проверки лицензираните складодържатели са длъжни да предоставят на органите по ал. 10 цялата съхранявана информация от системата за видеонаблюдение и контрол.

(13) Условията и техническите изисквания за изграждане на системата за видеонаблюдение и контрол, както и редът за осъществяване на достъпа по ал. 10 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 64а

(1) Погрешно съставени и регистрирани искане, опис и отчет за бандероли могат да се анулират по писмено искане на лицето. Искането за бандероли може да се анулира преди изпращането му до отдел „Контрол върху отпечатването на ценни книжа“ в Министерството на финансите. Описът за връщане на бандероли може да се анулира, преди да са предприети действия за установяване на автентичност на бандеролите.

(2) Искането за анулиране се подава до началника на компетентното митническо учреждение.

(3) Извън случаите по ал. 1, при подадено искане от лицето, несъответствия в искането за бандероли или описа за връщане на бандероли могат да се отстранят от компетентното митническо учреждение, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието.

Чл. 64б

Не се поставя бандерол върху потребителската опаковка при освобождаване за потребление от данъчен склад на:

1. бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, които се транспортират за търговски цели до територията на друга държава членка с електронен опростен административен документ;

2. тютюневи изделия по чл. 12б, 12в и 12г, които се транспортират за търговски цели до територията на друга държава членка с издаване на регистриран акцизен данъчен документ и при спазване разпоредбите на чл. 86, ал. 5 и 6.

Чл. 64в

(1) В случаите по чл. 76ж1, ал. 1 при дистанционни продажби на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, равно и превишаващо 15 % vol, лицата по чл. 76ж1, ал. 2 своевременно уведомяват в писмена форма компетентното митническо учреждение за количествата алкохолни напитки, които ще се изпращат в другата държава членка на получаване, и прилагат опис на бандеролите, облепени върху акцизните стоки, по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) Редът и начинът за уведомяване на митническите органи по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) Бандеролите, посочени в описа по ал. 1, стават неизползваеми на територията на страната.

Чл. 81в

(1) При усвояване изцяло или частично на предоставеното обезпечение за управление на данъчен склад, както и при изтичане на срока на валидност на банкова гаранция или анекс към нея митническите органи може да запечатат обекта или част от него за срок един месец.

(2) За действията по ал. 1 се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на лицето.

(3) До изтичането на срока по ал. 1 митническият орган може да поиска от районния съд по местонахождението на обекта продължаване на срока на запечатването. Съдът се произнася в деня на постъпване на искането в закрито заседание с определение, като определя срок за запечатването. Определението не подлежи на обжалване.

(4) Ако до изтичането на срока по ал. 1 районният съд не е разрешил удължаване на срока, запечатването се смята за прекратено. След изтичането на сроковете по ал. 1 и 3 запечатването се смята за прекратено.

(5) Действията за запечатване на обекта или част от него се прекратяват, при условие че в сроковете по ал. 1 или 3 лицензираният складодържател се е привел в съответствие с изискванията на чл. 77.

Чл. 81г

(1) Действията за запечатване на обекта или част от него могат да се обжалват в 14-дневен срок от извършването им пред началника на митницата по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в тридневен срок от постъпването на жалбата. С решението началникът на митницата може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди преустановяване на обжалваните действия.

(2) Решението, с което се разпорежда преустановяване на действията, се изпълнява в срока, посочен в него, от митническия орган, който ги е предприел.

(3) При непроизнасяне на органа по ал. 1 в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за запечатване на обекта могат да се обжалват в 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1, съответно от получаването на решението, пред административния съд по местонахождението на данъчния склад по отношение на тяхната законосъобразност. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.

(4) Жалбата не спира действията за запечатване на обекта или на част от него.

Чл. 89а

(1) При изпращане на акцизни стоки до територията на друга държава членка в случай, че лицето желае за тези стоки да се ползва намалена акцизна ставка в държавата членка на получаване се подава искане за издаване на годишен сертификат за удостоверяване на общото годишно производство, като искането се подава от:

1. лицето, получило удостоверение за регистрация на независима малка пивоварна;

2. лицето, получило удостоверение за регистрация на независим малък винопроизводител.

(2) Искането за издаване на годишен сертификат по ал. 1 се подава до директора на териториалната дирекция по местонахождението на обекта. Искането може да се подава по електронен път по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Въз основа на искането и приложените към него документи директорът на териториалната дирекция в 7-дневен срок от постъпването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите в тях, издава годишен сертификат по ал. 1 или отказва с мотивирано решение издаването му.

(4) Актът по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) В Агенция „Митници“ се води електронен регистър на издадените годишни сертификати по ал. 1.

Чл. 90а

(1) Продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия може да се извършват само от лица, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия от началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект.

(2) Право да извършва търговия с тютюневи изделия има лице, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон;

2. е регистрирано по чл. 96, ал. 1 или по чл. 100, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност;

3. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

4. се представлява от лица, които:

5. няма публични задължения, събирани от митническите органи, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;

6. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;

7. разполага със собствени помещения, наети помещения или помещения, ползвани на друго основание, предоставящо право за извършване на съответната дейност;

8. не е извършвало търговия и/или съхранение на тютюневи изделия без разрешение през последните 24 месеца;

9. не е с отнето разрешение за търговия с тютюневи изделия през последните 36 месеца.

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за лицата, получили лиценз за управление на данъчен склад.

(4) Обстоятелствата по ал. 2, т. 4, буква „а“ за лицата, когато са български граждани, се установяват служебно от Агенция „Митници“.

Чл. 90б

(1) Продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия може да се извършват в търговски складове и обекти – специализирани магазини за търговия с тютюневи изделия, магазини за продажба на хранителни и нехранителни стоки, магазини за продажба на вина и спиртни напитки, станции за зареждане на моторни превозни средства, павилиони, ресторанти, питейни заведения и барове.

(2) Търговските складове и обекти по ал. 1 трябва да отговарят на следните условия:

1. да имат поставен на видно за потребителите място надпис на български език „Цигари“ или „Тютюневи изделия“;

2. да имат обособени самостоятелни помещения или части от тях, позволяващи съхраняването и продажбата на тютюневи изделия самостоятелно или с допустими за съвместно съхранение и продажба стоки;

3. да не са разположени на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения и на техните прилежащи площи;

4. да нямат обособени щандове за самообслужване, от които се предлагат тютюн и тютюневи изделия.

(3) В случаите на разносна търговия или продажба на тютюневи изделия без предварителна заявка лицата, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия, предоставят в 7-дневен срок в компетентното митническо учреждение идентификационните данни на транспортните средства, използвани за дейността.

(4) Лицата по ал. 3 уведомяват писмено компетентното митническо учреждение за идентификационните данни на всяко следващо транспортно средство или при необходимост от замяна на едно транспортно средство с друго – преди използването им за дейността.

(5) Продажбата на тютюневи изделия чрез използване на транспортни средства е допустима само за осъществяване на тяхната доставка от и за лица, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия.

Чл. 90в

(1) За издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия се подава писмено искане до началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект или в най-близкото митническо учреждение.

(2) Към искането по ал. 1 се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) С едно искане може да се поиска издаването на разрешения за повече от един търговски склад или обект на територията на една митница.

(4) Искането по ал. 1 може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 90г

(1) След извършване на проверка на място и когато условията за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, началникът на митницата по местонахождение на търговския склад или обект се произнася по искането в 14-дневен срок от датата на постъпването му.

(2) Когато представените документи не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, началникът на митницата по местонахождение на търговския склад или обект в 7-дневен срок от получаване на искането уведомява лицето, подало искането и му определя срок 14 дни за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация, считано от получаването на уведомлението.

(3) В срока, определен по ал. 2, лицето, подало искането трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение началникът на митницата издава решение, с което прекратява производството. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.

(4) В 14-дневен срок от отстраняването на нередовностите или предоставянето на исканата допълнителна информация началникът на митницата разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по него.

Чл. 90д

(1) В сроковете по чл. 90г началникът на митницата издава разрешение за търговия с тютюневи изделия или мотивирано отказва издаването на разрешение. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ за издаване на разрешение.

(2) Отказът за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) За всеки търговски склад или обект се издава отделно разрешение.

(4) Правото за извършване на търговия с тютюневи изделия възниква от датата на връчването на разрешението.

(5) В Агенция „Митници“ се води регистър на издадените разрешения за търговия с тютюневи изделия.

(6) Съдържанието и форматът на регистъра по ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 90е

(1) Лицето, получило разрешение за търговия с тютюневи изделия, е длъжно:

1. да уведомява писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия в 14-дневен срок от настъпването й;

2. да осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи за осъществяване на контрол.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 лицето подава уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено разрешението. Уведомлението може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 90ж

(1) Органът по чл. 90г, ал. 1 прекратява издаденото разрешение:

1. по искане на лицето;

2. при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;

3. по своя инициатива, когато лицето не отговаря на изискванията на чл. 90а, ал. 2, т. 1, 3 – 6, 8 и 9;

3а. по своя инициатива, когато лицето не отговаря на изискванията на чл. 90а, ал. 2, т. 7;

4. когато лицето е представило неверни данни, които са послужили за издаване на разрешението, както и за изменение на издаденото разрешение;

5. когато лицето извършва продажба на тютюневи изделия в обект, за който не е издадено разрешение;

6. когато обектът не отговаря на изискванията на този закон;

7. когато лицето държи в търговско помещение, предлага, продава в обекта тютюневи изделия без бандерол или облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3а, 4, 6 и 7 се прекратява издаденото разрешение за съответния обект.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2, 3, 5 и 8 се прекратяват всички издадени разрешения на лицето с решение на компетентните органи.

(4) Разрешението се прекратява с решение на началника на митницата по местонахождение на обекта, което подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго.

(5) При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в издаденото разрешение, органът по ал. 1 издава решение, което е неразделна част от издаденото разрешение.

(6) Решенията по ал. 2, 3 и 4 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 91

Забранява се производството на акцизните стоки по чл. 2, т. 1, 2 и 3 извън данъчен склад, освен когато този закон предвижда друго.

Чл. 91а

(1) Забраняват се производството и складирането в данъчен склад на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, които не са включени в обхвата на лиценза.

(2) Забранява се извършването на операции в данъчен склад, които не са включени в обхвата на лиценза, с изключение на обичайните операции, свързани с поддържане на търговския вид на акцизните стоки.

Чл. 91б

(1) Разтоварването на изпращаните до територията на страната:

1. акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз се извършва на мястото на получаване, посочено в електронния административен документ, или на разрешеното място на директна доставка, а в случаите, когато стоките се получават от регистриран получател или от временно регистриран получател, разтоварването се извършва само в обектите, посочени в съответното удостоверение или разрешение;

2. акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка, се извършва в обекта по чл. 76у, ал. 4 или на мястото, посочено в регистрирания опростен административен документ;

3. акцизни стоки, които в държавата членка на изпращане не се облагат с акциз, се извършва само на мястото на получаване, посочено в уведомлението по чл. 76л, ал. 1.

(2) Забранява се регистрирането на електронен административен документ или издаването на документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, за акцизни стоки, които не са произведени или не са постъпили физически в данъчния склад.

(3) Забранява се подаването на съобщение по чл. 73д и чл. 76з за акцизни стоки, които не са постъпили физически в данъчния склад или обекта/мястото на получаване.

(4) Забранява се издаването на данъчни документи по този закон за акцизни стоки, които не са произведени или не са постъпили физически в данъчния склад или обекта. Забраната не се отнася за случаите на установяване на липси или потреблението на акцизни стоки в данъчния склад/обекта.

(5) Разтоварването на акцизни стоки, изпратени до освободен от акциз краен потребител, се извършва само в обектите, посочени в съответното удостоверение.

(6) При движение на територията на страната на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, на акцизни стоки с регистриран опростен административен документ или на акцизни стоки, предназначени за освободен от акциз краен потребител, промяна на транспортното средство се извършва само след предварително уведомяване на компетентната териториална дирекция. Уведомлението се подава писмено или по електронен път от лицата, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 91в

(1) Забранява се акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на страната, да се изпращат до друга държава членка от лица, които не са регистрирани като сертифициран изпращач/временно сертифициран изпращач и за които не е регистриран електронен опростен административен документ.

(2) Забранява се получаването в страната на акцизни стоки, които са освободени за потребление на територията на друга държава членка, от лица, които не са регистрирани като сертифициран получател/временно сертифициран получател и за които не е регистриран електронен опростен административен документ.

(3) Забранява се акцизни стоки, които не са в обхвата на компютърната система по чл. 4, т. 40, да се изпращат до друга държава членка без издаден документ по чл. 76к, ал. 1. Документът придружава стоките при тяхното транспортиране.

(4) Забранява се акцизни стоки, които не са в обхвата на компютърната система по чл. 4, т. 40, изпратени от територията на друга държава членка, да се държат и превозват на територията на страната, без да са придружени с документите по чл. 76л, ал. 3, съответно с документите по чл. 76л, ал. 9.

(5) Държане и превозване на акцизните стоки по ал. 1 се допуска само ако сертифицираният изпращач/временно сертифицираният изпращач е предоставил на лицата по чл. 76ж, ал. 7 уникалния опростен административен референтен код на документа. По искане на лицата сертифицираният изпращач/временно сертифицираният изпращач е длъжен да им предостави информацията от регистрирания електронен опростен административен документ на хартиен носител.

(6) Забранява се изпращането и/или превозването на акцизните стоки по чл. 76ж1, ал. 1 от лице без регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 4а, както и без подадено уведомление и представени доказателства по реда на чл. 76ж1, ал. 2. Копие от писменото уведомление съпровожда стоките при изпращането и превозването им на територията на страната.

(7) Физически лица може да изпращат, пренасят или превозват до друга държава членка закупени в страната тютюневи изделия и алкохолни напитки, предназначени за лична или семейна употреба или за подаръци, когато стоките не надхвърлят количествените ограничения в правилника за прилагане на закона и действията не се извършват редовно.

Чл. 92

(1) Забранява се продажбата на дребно на акцизни стоки от данъчен склад.

(2) Алинея 1 не се прилага за:

1. лицензирани складодържатели, които извършват зареждане на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби на автомобили;

2. лицензирани складодържатели, които извършват зареждане на втечнен нефтен газ (LPG) на газови инсталации и съоръжения за отопление в общественообслужващи, административни, жилищни и офис сгради, захранвани от съдове за втечнени въглеводородни газове, които отговарят на изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите и нормативни актове, свързани с устройството и безопасната експлоатация на съдове, работещи под налягане.

(3)

Чл. 92а

Забранява се влагане на акцизни стоки в данъчен склад от лице вложител, което към датата на влагане има неуредени публични задължения, събирани от митническите органи, и/или изискуеми публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите.

Чл. 93

(1) Лицензираните складодържатели на енергийни продукти са длъжни да маркират всички видове газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и керосин с код по КН 2710 19 25 0, които са освободени от облагане с акциз.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за всички видове газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49, когато е предназначен за получаване на смазочни масла.

(3) Разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 се прилагат за газьол и енергийни продукти, съдържащи газьол за зареждане на плавателни средства, с изключение на тези за частни развлекателни плавания, при условие че газьолът е маркиран.

(4) Маркирането по ал. 1, 2 и 3 на територията на страната се извършва само в данъчен склад в присъствието на митнически орган при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) В случаите по ал. 1, 2 и 3 във всички търговски и първични счетоводни документи задължително се вписва „маркирано гориво за отопление“, съответно „маркирано гориво за плавателни средства“, „смазочни масла, съдържащи маркиран газьол“ или „маркирано гориво за освободен от акциз краен потребител“ и номер на анализния сертификат и/или протокол за маркирането на съответната партида.

(6) Маркирани енергийни продукти и енергийни продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2 се превозват на територията на страната само със:

1. транспортни средства, на които лицата са инсталирали за собствена сметка глобална система за позициониране (GPS), и

2. съдове за транспортиране, снабдени със средства за измерване, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(7) Инсталирането и използването на техническите средства по ал. 6 се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(8) Разпоредбите на ал. 6 не се прилагат при транспортиране с войскови транспортни средства на маркирани енергийни продукти от специализираните бази за горивно-смазочни материали на Министерството на отбраната до поделенията или обектите на Българската армия. Условията и редът за транспортиране на маркираните енергийни продукти се определят с правилника за прилагане на закона.

(10) Алинея 6 не се прилага за акцизните стоки по чл. 33, ал. 1, т. 2, превозвани на територията на страната под режим отложено плащане на акциз или под митническа процедура.

(11) В случаите по ал. 6 при превозване на енергийни продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2 е допустимо транспортните средства да са снабдени само с глобална система за позициониране (GPS), а измерването да се извършва само при товаренето им.

(12) Лицата, собственици или ползватели на транспортните средства и съдовете за транспортиране по ал. 6, са длъжни да използват глобалната система за позициониране и средствата за измерване и контрол по предназначение в работния им обхват, като осигуряват и следят за тяхната техническа изправност, правилна употреба и непрекъснато предаване на данни към доставчик на GPS услуги. При неизпълнение на изискванията сертификатът за одобрен съд за транспортиране се смята за прекратен от датата, следваща датата, на която митническите органи са установили съответните факти и обстоятелства.

(13) Сертификатът за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти се прекратява с решение на началника на компетентната митница при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Решението подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(14) В случаите по ал. 13 решението за прекратяване на сертификата за одобрен съд за транспортиране на енергийни продукти подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът не разпореди друго.

Чл. 94

(1) Забранява се тежки горива и маркирани газьол и керосин независимо от концентрацията или комбинацията на маркиращите вещества да се съдържат във:

1. резервоара за гориво на моторни превозни средства, на частни плавателни съдове и частни въздухоплавателни средства;

2. резервоари на станции за зареждане с горива, помпи за зареждане на моторни превозни средства или на частни плавателни съдове и частни въздухоплавателни средства.

(2) Алинея 1, т. 2 не се прилага за станции, които са за зареждане само на моторни превозни средства, използвани за селско и горско стопанство, за овощарски и рибовъдни дейности, за стационарни мотори и за извънпътни превозни средства.

(3) Забранява се добавянето към енергийни продукти на какъвто и да е маркер или цвят, различни от тези, предвидени в правото на Европейския съюз или в националното законодателство.

(4) Забранява се смесването на маркиран газьол с други енергийни продукти, освен в случаите, предвидени в закона.

Чл. 95

(1) Забранява се пълненето на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства.

(2) Продажбата и съхраняването на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства се допуска само когато бутилките са напълнени в съответни заводи за пълнене на бутилки и/или в самостоятелни, оторизирани пунктове за пълнене на бутилки с втечнен нефтен газ (LPG) извън териториите на станциите за зареждане на моторни превозни средства. Бутилките трябва да са защитени с термосвиваеми капачки, които се разрушават преди употреба и носят фирмения знак на съответния производител.

Чл. 96

Забраняват се всякакви действия, вследствие на които се намалява или премахва действието на маркера.

Чл. 97

(1) Денатурирането на етилов алкохол и денатурирането по специален метод на етилов алкохол, който се влага в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация на митническата територия на страната се извършва само в данъчен склад.

(2) Денатурирането по ал. 1 се извършва в присъствието на митнически орган при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Видът и количеството на веществата за денатуриране се определят в правилника за прилагането на закона.

Чл. 98

Забранява се извличането изцяло или частично на денатуриращи средства, както и всякакви други действия, вследствие на които се намалява или премахва действието на денатуриращите вещества.

Чл. 99

(1) Забраняват се:

1. облепването, държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 с бандероли, на които е указано количество хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20 °С, по-ниско от действителното количество хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20 °С в съответната бутилка;

2. облепването, държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 с бандероли, на които е указано номинално количество в литри, по-ниско или по-високо от вместимостта на съответната бутилка;

3. държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност. Забраната не се отнася за алкохолни напитки по чл. 45ж с бандерол с изтекъл срок на валидност.

4. държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 с бандерол DUTY FREE.

(2) Забраняват се:

1. предлагането и продажбата на тютюневи изделия на цена, различна от продажната цена, изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола – за пури и пурети; Забраната не се отнася при предлагане и продажба на цигари в случаите по чл. 39б, ал. 2 и 3.

2. държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност; Забраната не се отнася за тютюневи изделия по чл. 45ж с бандерол с изтекъл срок на валидност.

3. предлагането и продажбата на тютюневи изделия в насипно състояние или на отделни късове и бройки от отворени опаковки, освен в случаите при продажба на ръчно свити пури;

4. държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на тютюневи изделия с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE.

5. държането, пренасянето и превозването на ръчно свити цигари или цигари, изработени от заготовки с филтър, в количество над 40 къса;

6. държането, пренасянето, превозването, предлагането и продажбата на отпадъци от тютюн, които не представляват тютюн за пушене (за лула и цигари), освен в случаите и от лицата по чл. 12, ал. 4 и 5.

(3) Забранява се етикетирането на бира с етикети, на които е указано начално екстрактно съдържание, измерено в градуси Плато, по-ниско от действителното.

(4) Забраняват се поставянето, съхраняването, пренасянето или превозването, включително върху акцизни стоки, на употребявани акцизни бандероли, както и освобождаването за потребление на акцизни стоки, облепени с бандерол по отменен образец, след датата на въвеждане на новия образец на бандерол.

(5) Алинея 1, т. 4 и ал. 2, т. 4 не се прилагат за акцизни стоки:

1. които са поставени под режим отложено плащане на акциз;

2. които са под митнически надзор по смисъла на Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с извършване на митническите формалности;

3. за които лицето е доказало, че дължимият акциз е платен или в момента на въвеждане или внос на територията на страната попадат под нормативно определените количествени прагове.

(6) Забранява се публикуването на обяви и съобщения, включително в електронен вид, чрез които се предлагат за продажба акцизни стоки, както и отпадъците от тютюн по ал. 2, т. 6. Забраната не се отнася за търговци, предлагащи алкохолни напитки чрез електронен магазин по смисъла на § 1, т. 87 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, когато стоките са с бандерол, когато такъв е задължителен, или дължимият акциз е заплатен.

(7) Лицата, предоставили услугата за публикуване на обявите/съобщенията по ал. 6 в електронен вид, са длъжни да премахват информацията в срок до три дни от публикуването и да контролират публикуването на подобни обяви/съобщения, включително чрез забрана или ограничаване на достъпа на използвани за целта телефонни номера, IP адрес и адрес на електронна поща.

(8) В случаите на ал. 7, когато информацията не е премахната в тридневен срок от нейното публикуване, директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него лице издава решение за преустановяване на нарушението чрез временно спиране (блокиране) на достъпа до съответните интернет страници, на които са публикувани обявите/съобщенията.

(9) Решението по ал. 8 се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“ на датата на издаването му. Лицата по ал. 7, както и лицата, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се смятат за уведомени в деня на публикуването.

(10) Срокът за спиране (блокиране) на достъпа до интернет страниците е от 7 дни до един месец.

(11) Когато в 7-дневен срок от публикуване на решението по ал. 8 информацията за продажбата на забранени акцизни стоки и отпадъци от тютюн не е премахната, директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него лице отправя искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички лица, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат (блокират) временно достъпа до съответните интернет страници.

(12) Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му, като определя срока по ал. 10. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Агенция „Митници“ на датата на получаването му.

(13) Лицата, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат (блокират) достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.

(14) Лицата по ал. 13 са длъжни да съхраняват информация за датата и часа, на която е спрян (блокиран) достъпът до интернет страниците, данни за домейна и IP адресите на блокираните интернет страници, както и информация за достъпването на блокираните страници от ползвателите на обществените електронни съобщителни мрежи и/или услуги. За удостоверяване изпълнението на разпореждането на съда, при спиране (блокиране) на достъпа до интернет страниците лицата изготвят дигитална снимка (скрийншот) на екранната форма, запазена във формат PDF или в друг подобен файлов формат, гарантиращ невъзможната му манипулация.

(15) Информацията и дигиталните снимки по ал. 14 се съхраняват в едногодишен срок от датата на публикуване на разпореждането по ал. 12.

(16) Алинея 8 се прилага и когато лицето по ал. 7 не може да бъде установено или услугата за публикуване на обяви/съобщения се предоставя от място извън страната.

(17) Когато е необходима като доказателство, информацията за лицата, предлагащи акцизни стоки и отпадъци от тютюн чрез обяви/съобщения по ал. 6, както и информацията и дигиталните снимки по ал. 14 се предоставят при поискване на митническите органи.

Чл. 99а

(1) Ползването на пощенски услуги за изпращане или получаване на акцизни стоки и отпадъци от тютюн на територията на страната, както и от/за друга държава членка, е забранено. Забраната не се отнася за:

1. акцизни стоки с платен, начислен или обезпечен акциз;

2. акцизни стоки с бандерол, когато такъв е задължителен;

3. отпадъци от тютюн, изпращани между търговци във връзка с тяхната обичайна дейност;

4. акцизни стоки, изпращани/получавани при спазване на забраните в чл. 91в, ал. 1 – 6.

(2) При изпращане на акцизни стоки и отпадъци от тютюн, подателите са длъжни да предоставят пратките на пощенския оператор за преглед и проверка. Не се допуска приемане, пренасяне и доставяне чрез пощенската мрежа на забранени акцизни стоки и отпадъци от тютюн по ал. 1.

(3) Подателите и получателите са длъжни да представят документ за самоличност, като при поискване от пощенския оператор отварят лично или предоставят пратката за преглед и проверка. За предотвратяване на приемането, пренасянето и доставянето чрез пощенската мрежа на забранени акцизни стоки и отпадъци от тютюн пощенският оператор може да изисква от подателите документи, свързани с произхода на изпращаните стоки, както и препоръчана от митническите органи информация.

(4) За предотвратяване и разкриване на нарушения по закона и за обезпечаване на сигурността на пощенските пратки митническите органи си взаимодействат със съответните структури по сигурността на пощенските оператори, като си предоставят в писмен или в електронен вид:

1. информация за рискови податели и/или получатели;

2. информация за рискови пратки, включително данни от превозните документи;

3. информация за извършени плащания, от които може да се предположи дали в стойността на изпращаните или получавани стоки е включен акциз;

4. информация от използваните от пощенските оператори технически устройства и софтуер.

(5) При съмнение или когато установят, че приета пратка съдържа забранените акцизни стоки или отпадъци от тютюн по ал. 1, пощенските оператори уведомяват митническите органи незабавно, като предоставят данни за нейното местоположение и служебно лице за контакт. Приетата пратка се задържа от пощенския оператор за срок, съгласуван с митническите органи, но не по-дълъг от три дни от уведомяването.

(6) В срока по ал. 5 митническите органи извършват проверка, като пощенският оператор е длъжен да им оказва необходимото съдействие, включително за установяване на подателя и получателя на пратката, съдържаща забранените акцизни стоки или отпадъци от тютюн. Митническите органи могат да изискват от пощенските оператори конкретни действия, свързани с приемането, пренасянето и доставката на пратки, съдържащи акцизни стоки или отпадъци от тютюн, да се извършат под тяхно наблюдение и/или под наблюдението на оператора.

(7) След разпореждане от митническите органи пощенският оператор може да отвори рискова пощенска пратка и без съгласието на подателя. Пратката се отваря в помещение с постоянно видеонаблюдение, като се съставя протокол в присъствието на свидетели. При установено наличие на забранени стоки по ал. 1 пратката се задържа за извършване на проверка по реда на ал. 6.

(8) Когато е необходима като доказателство, информацията, свързана с приемането, пренасянето и доставянето на акцизните стоки и отпадъци от тютюн по ал. 1, се предоставя при поискване на митническите органи.

(9) При извършване на контролни покупки, когато стоките ще бъдат доставени чрез пощенската мрежа, митническите органи могат да изискват от пощенските оператори конкретни действия по реда на ал. 6.

(10) При изготвяне на превозния документ подателят отбелязва дали пощенската пратка съдържа акцизни стоки или отпадъци от тютюн. Пощенският оператор може да изисква пояснение или тяхното по-детайлно описание.

(11) Физически лица може да изпращат до или да получават от друга държава членка пощенски пратки, съдържащи тютюневи изделия и алкохолни напитки, предназначени за лична или семейна употреба или за подаръци, когато стоките не са укрити, не надхвърлят количествените ограничения, предвидени за въвеждане и изпращане в правилника за прилагане на закона, лицата не са изпращали/получавали пощенски пратки през последните 30 дни и може да докажат пред митническите органи предназначението и произхода на стоките.

Чл. 100

(1) Бутилираните алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и, превишаващо 15 % vol, и тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се предлагат и продават само облепени с бандерол.

(2) Редът и начинът за въвеждане на бандеролите се определят от Министерския съвет.

Чл. 100а

(1) Забранява се продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия от търговци, които не са регистрирани по чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и не притежават разрешение за продажба на тютюневи изделия, както и извън местата по чл. 90б.

(2)

(2) Забраняват се предлагането и продажбата на тютюневи изделия от физически лица, които не са еднолични търговци.

Чл. 100б

(1) Извеждането на акцизни стоки, облепени с бандерол, от данъчен склад и транспортирането им до друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател се извършва само след получено разрешение от директора на Агенция „Митници“.

(2) Товаренето и извеждането на акцизните стоки по ал. 1 се извършва в присъствие на митническите органи, които поставят технически устройства за осъществяването на контрол при движението на акцизните стоки.

(3) Митническите органи могат да осигурят съпровождане на транспортните средства до другия данъчен склад на същия лицензиран складодържател.

(4) При транспортиране на акцизните стоки към електронния административен документ се прилагат копие от разрешението по ал. 1 и опис на бандеролите, облепени върху акцизните стоки.

(5) Получаването и разтоварването на акцизните стоки се извършва в присъствието на митническите органи, които отстраняват техническите устройства по ал. 2.

(6) Митническите органи могат да извършват проверка за съответствие на информацията в описа по ал. 4 при товаренето и разтоварването на акцизните стоки. Агенция „Митници“ не дължи обезщетение за нарушен търговски вид на акцизните стоки или техните опаковки.

(7) В случай на несъответствие при проверката по ал. 6, установено при товаренето, директорът на Агенция „Митници“ може да прекрати изпълнението на издаденото разрешение.

Чл. 101

(1) Забранява се продажбата на наливни (небутилирани) алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и, превишаващо 15 % vol.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за продажба между лицензирани складодържатели на алкохолни напитки.

(3) Забранява се продажбата на алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и, превишаващо 15 % vol, в пластмасови опаковки (бутилки).

(4) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага за продажба на алкохолни напитки в опаковки (бутилки) до 0,5 литра включително.

Чл. 101а

Забранява се освобождаването за потребление от лицензиран складодържател на котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра без представен първичен счетоводен документ за заплатена такса по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда по реда на чл. 31 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Чл. 101б

(1) Забранява се извеждането на акцизни стоки от данъчен склад при издадено решение за прекратяване на лиценз, на което не е спряно предварителното му изпълнение, без да е заплатен дължимият акциз.

(2) Алинея 1 не се прилага в случаите на чл. 53, ал. 5 и 7.

Чл. 102

(1) Контролът върху акцизните стоки, включително върху тези под режим отложено плащане на акциз, се осъществява от митническите органи.

(2) Контролът включва проверки и ревизии на данъчнозадължените лица, както и проверки на всички други лица, извършващи дейности с акцизни стоки.

(3) При осъществяване на контрола митническите органи имат право да:

1. инсталират технически устройства за осъществяване на контрол върху движението и използването на акцизни стоки и отпадъци от тютюн;

2. извършват полеви тестове или да вземат проби за лабораторен анализ.

3. поставят технически или други средства за контрол върху движими или недвижими вещи – обозначаващи, че достъпът или разпореждането с тях са ограничени.

(4)

(5) Контролът върху запасите от нефт и нефтопродукти в данъчните складове се осъществява и от лицата по чл. 55, ал. 4 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.

(6) За целите на контрола митническите органи, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“, при спазване изискванията на Закона за движението по пътищата имат право да спират пътните превозни средства и да проверяват документите, свързани с тяхното управление и извършвания превоз.

(7) Действията по ал. 6 се извършват само от митнически служители, снабдени с ясно различими и видими, включително през тъмната част на денонощието, обозначителни знаци и облекло, по форма, утвърдена със заповед на директора на Агенция „Митници“.

(8) При осъществяване на контрола върху акцизните стоки при поискване от митническите органи лицата са длъжни да им представят документ за самоличност. В случай на отказ самоличността на лицето се установява от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 102а

(1) Техническите устройства по чл. 102, ал. 3, т. 1 се използват за:

1. проследяване, позициониране и спиране на транспортни средства;

2. наблюдение и/или заснемане на транспортни средства и места, на които се извършват дейности или се държат акцизни стоки;

3. получаване на данни и/или определяне на показатели, имащи значение за акцизното облагане;

4. предотвратяването на нарушения.

(2) Контролът върху движението на акцизни стоки на територията на страната чрез използване на технически устройства се осъществява независимо от мястото на товарене или разтоварване на стоките. При обоснован риск от отклоняване от облагане с акциз или нарушаване на закона митническите органи могат да определят подходящ маршрут за движение на транспортните средства на територията на страната. Маршрутът се определя по начин, който да не създава предпоставки за неоправдани транспортни разходи или за забавяне на превоза.

(3) При инсталиране, използване и демонтиране на техническите устройства митническите органи могат да изискват деклариране на конкретни факти и обстоятелства за акцизните стоки, както и за дейностите, свързани с тях.

(4) При инсталиране, използване и демонтиране на техническите устройства подлежащите на контрол лица, както и техните работници и служители са длъжни да оказват необходимото съдействие (включително с осигуряване на достъп до електрозахранване) и да ги пазят от повреждане или унищожаване. Митническите органи могат да отправят писмени предписания, които са задължителни за лицата.

(5) Лицата, които със свои действия или бездействия са причинили или допуснали причиняването на щети или унищожаване на устройствата по ал. 1, възстановяват направените от Агенция „Митници“ разходи в едномесечен срок от получаването на поканата.

(6) Разпоредбите на ал. 1 – 5 се прилагат и за контрола върху отпадъците от тютюн.

Чл. 102б

(1) Подлежащите на контрол лица, които са уведомени от митническите органи, че ще бъдат инсталирани и използвани техническите устройства по чл. 102а, ал. 1, т. 1 и/или че ще бъдат поставени технически средства за контрол с цел ограничаване на достъпа до товара, са длъжни да задържат транспортното средство до предприемане на съответните действия, но за не повече от три часа от уведомяването.

(2) При инсталиране и използване на технически устройства за контрол на движението на акцизни стоки и/или на технически средства за контрол на достъпа до товара лицето, управляващо транспортното средство, е длъжно:

1. да представи на митническите органи документ за самоличност и всички документи, свързани с товара, с които разполага;

2. да декларира пред митническите органи данни за вида и количеството на акцизните стоки, за изпращача и получателя, за мястото и датата на получаване на стоките, както и да заяви очаквания час на получаване/разтоварване, в случай че липсват документи или документите не съдържат тези данни;

3. да уведоми лицето, посочено като получател и/или изпращач на стоките, за инсталираните технически устройства и/или поставените технически средства за контрол и за задължението на получателя да присъства на мястото на получаване/разтоварване на стоките на територията на страната;

4. да запази целостта и да не допуска повреждането, манипулирането или въздействието по друг неправомерен начин върху техническите устройства и техническите средства за контрол, поставени от митническите органи;

5. да не се отклонява от маршрута, определен по реда на чл. 102а, ал. 2, освен в случаите на непреодолима сила, за които е уведомил митническите органи предварително на телефон за връзка, посочен от тях;

6. да достави превозваните акцизни стоки на мястото на получаването/разтоварването им в страната или на мястото, през което транспортното средство трябва да напусне територията на страната, като присъства при демонтиране на техническите устройства и/или отстраняване на техническите средства за контрол.

(3) При инсталиране и използване на технически устройства за контрол на движението на акцизни стоки и/или на технически средства за контрол на достъпа до товара лицето – получател на акцизните стоки на територията на страната, е длъжно:

1. да уведоми незабавно митническите органи при промяна на датата, часа и мястото на получаване/разтоварване на стоките на телефони за контакт и електронни адреси, публикувани на интернет страницата на Агенция „Митници“;

2. да се яви пред митническите органи на посочените място, дата и час на получаване/разтоварване на стоките или да осигури присъствието на упълномощен свой представител;

3. да присъства или да осигури присъствието на упълномощен свой представител при демонтирането на техническите устройства и/или отстраняването на техническите средства за контрол, както и при проверката, извършена при получаване/разтоварване на стоките.

(4) Когато от транспортно средство, върху което са поставени технически средства за контрол на достъпа до товара, трябва да се разтовари акцизна стока на няколко различни места, на всяко от местата на разтоварване поставените технически средства за контрол се отстраняват. След разтоварване на стоката митническите органи могат да поставят нови технически средства за контрол.

(5) Техническите устройства се демонтират и/или техническите средства за контрол се отстраняват от митническите органи на мястото на получаване/разтоварване на стоката не по-късно от 4 часа от заявения от лицето час съгласно ал. 2, т. 2. Когато е подадено уведомление за промяна по ал. 3, т. 1, демонтирането на техническите устройства и/или отстраняването на техническите средства за контрол се извършва не по-късно от 24 часа от подаването на уведомлението.

(6) В случаите по ал. 5, когато с транспортното средство се превозват освен акцизните стоки и други стоки, при разтоварване на другите стоки не се изисква присъствието на техния получател.

(7) За инсталираните и демонтираните технически устройства по чл. 102а, ал. 1, т. 1, както и за поставените и отстранените технически средства за контрол митническите органи съставят протокол.

(8) Формата и съдържанието на декларацията по ал. 2, т. 2 се определят с правилника за прилагане на закона.

(9) Разпоредбите на ал. 1 – 8 се прилагат и за контрола върху отпадъците от тютюн.

Чл. 102в

(1) В случаите на чл. 102, ал. 6 водачите на пътните превозни средства имат задълженията по чл. 102б, ал. 2, т. 1 и 2.

(2) За идентифициране и спиране на транспортни средства митническите служители могат да изискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи или от други държавни органи в рамките на тяхната компетентност. По искане на митническите органи и при наличие на данни, че спряното транспортно средство е послужило за извършването на нарушение на закона, транспортното средство се задържа за осъществяване на контрол.

(3) За установяване на маршрута на движение и на местоположението на транспортни средства митническите органи могат да ползват данни от навигационни системи, данни от системите на компетентните администрации, както и друга подходяща информация.

Чл. 103

(1) Контролът се осъществява чрез физическа проверка на количеството и другите данни и показатели, имащи значение за акцизното облагане, както и на счетоводната и търговската документация на проверяваните лица.

(2) Събирането, обезпечаването, преценката и връщането на доказателствата по ал. 1 се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) При възпрепятстване на оглед, извършван за проверка на доказателства или на определени факти и обстоятелства от значение за задължения за акциз, митническите органи изискват от органите на Министерството на вътрешните работи съдействие за законното изпълнение на служебните си задължения.

(4) Митническите органи могат да изискват на място писмени сведения от работник или служител на проверяваното лице, както и от трето лице, участвало или присъствало при събирането на доказателствата.

(5) При извършване на покупка от или под наблюдението на митнически орган (контролна покупка) закупените стоки, които не подлежат на събиране като доказателство, се връщат на лицето, получило плащането, а заплатена сума се възстановява незабавно. За обстоятелствата се съставя протокол.

(6) В случаите по чл. 42 и 43 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс претърсването и изземването може да се извършат и от митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“.

(7) Средствата за контролните покупки по ал. 5 се осигуряват от бюджета на Агенция „Митници“.

(8) В случаите по чл. 69, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс собственикът или ползвателят на местата, където се оставят доказателствата, има задължението на техен пазач. Веществените доказателства се предават за пазене срещу подпис.

(9) Пазачът по ал. 8 е длъжен да пази оставените на съхранение вещи като добър стопанин, да не се разпорежда с тях и да предприеме всички мерки за тяхното съхранение.

(10) При обезпечаване на доказателства, представляващи акцизни стоки, митническите органи могат да налагат предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на проверяваните лица, вследствие на които събирането на публичните вземания ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

(11) Обезпечителните мерки по ал. 10 се налагат с постановление на митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“.

(12) Налагането и обжалването на предварителните обезпечителни мерки се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването е пред директора на териториалната дирекция на Агенция „Митници“ по местоизвършване на действията за обезпечаване на доказателствата.

Чл. 103а

(1) За целите на осъществявания от митническите органи контрол данъчнозадължените по този закон лица са длъжни да използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на този закон, на Закона за измерванията и на нормативните актове по прилагането им.

(2) Министърът на финансите издава наредба, с която определя специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване.

(3) Данните от средствата за измерване по ал. 1 следва да се предават по електронен път в автоматизираните системи за отчетност на лицата.

(4) Данните от средствата за измерване и контрол по ал. 1 се изпращат до Централното митническо управление по ред, начин и формат, определени от министъра на финансите.

(5) Не се допуска въвеждане и извеждане от данъчните складове и от обектите на регистрираните лица на акцизни стоки, които не са отчетени от средствата за измерване.

Чл. 103в

(1) Всички лица, независимо дали са данъчно задължени по този закон, които приемат, разтоварват, съхраняват или извеждат енергийни продукти от пристанища и митнически складове, са длъжни да използват средства за измерване и контрол по чл. 103а на местата за въвеждане и извеждане на енергийни продукти в съответния обект, както и в местата за съхранение на енергийните продукти в обекта.

(2) За лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 – 3, с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво, не се прилага разпоредбата на чл. 103а, ал. 4.

(3) За целите на прилагане на ал. 1 измерването на кокс и въглища на пристанище, включително чрез съоръжение за временно или митническо складиране, се извършва само при внос или въвеждане на територията на страната, както следва:

1. на местата за въвеждане в съответния обект чрез метод „драфт сървей“ от независима инспектираща организация, притежаваща акредитация, за което се съставя съответният документ;

2. на местата за извеждане от съответния обект със средство за измерване и контрол на маса.

(4) В случаите по ал. 3, т. 1 по искане на лицето, вместо измерване чрез метод „драфт сървей“, се допуска използването на средство за измерване и контрол на маса.

Чл. 104

(1) За извършване на проверките и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон. Митническите служители имат правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121 и чл. 153, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - и на публични изпълнители. Митническите служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“, имат компетентност по смисъла на чл. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на територията на страната.

(2) За целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в § 1, т. 25, буква „в“ от допълнителните разпоредби на Закона за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция „Митници“ има правомощията на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, а директорите на териториалните дирекции на Агенция „Митници“ имат правомощията на директори на териториални дирекции в Националната агенция за приходите.

(3) Правомощията по чл. 112, ал. 2, от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се упражняват от началника на компетентната митница или от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени от тях лица. В случаите на чл. 114, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, когато правомощията по чл. 112, ал. 2 от същия кодекс се упражняват от оправомощени от директора на Агенция „Митници“ лица, мотивираното предложение се изготвя от органа, възложил ревизията.

(4) Правомощията на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се упражняват от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени от него лица.

(5) В случаите по чл. 77 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лицата уведомяват началника на съответната митница по седалището на търговеца. Удостоверение за уведомяването се издава от началника на съответната митница.

(6) В случаите по чл. 78 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс лицата уведомяват Агенция „Митници“.

Чл. 104а

(1) Данъчната информация по смисъла на чл. 72 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, свързана с прилагането на този закон, се предоставя от митническите органи по реда на същия кодекс.

(2) С цел разкриване или предотвратяване извършването на данъчни нарушения или престъпления митническите органи и органите на Националната агенция за приходите си предоставят по собствена инициатива наличната данъчна информация по чл. 72 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) Данъчната информация, свързана с прилагането на този закон, се обработва, съхранява и унищожава по ред, определен от директора на Агенция „Митници“.

Чл. 105

Държавните и местните органи са длъжни при поискване от страна на орган на митническата администрация да оказват своевременно съдействие при проверката и издирването на обстоятелства или установяването на факти, пряко свързани с правата или задълженията на данъчнозадължените по този закон лица.

Чл. 106

(1) Митническата администрация има право да използва информация от данъчна или митническа администрация на друга страна, получена в резултат на официално запитване, при определяне задълженията на лицата, извършващи дейности с акцизни стоки, както и да използва тази информация като доказателство в административни и съдебни производства.

(2) Събраната по реда на ал. 1 информация се смята за ново обстоятелство при определянето на правата и задълженията на данъчнозадължените по този закон лица и може да послужи за преразглеждане на влезли в сила акцизни данъчни задължения, когато не са изтекли сроковете за образуване на производството по издаване на ревизионни актове, предвидени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 106а

(1) Акцизни стоки, които в тримесечен срок от съставянето на протокола за тяхното намиране от митническите органи при осъществявания от тях контрол или от предаването им на митническите органи не са потърсени и за тях не са представени доказателства за собствеността им, се смятат за изоставени в полза на държавата.

(2) Акцизни стоки, които в 12-месечен срок от уведомяването за прекратяване на административнонаказателното производство или от влизането в сила на наказателното постановление или от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление не са потърсени, се смятат за изоставени в полза на държавата.

(3) В срока по ал. 2 собственикът или изрично упълномощено от него лице подава искане за връщане на акцизните стоки до директора на компетентната териториална дирекция, на територията на която се намират.

(4) В 30-дневен срок от писменото искане акцизни стоки подлежат на връщане, освен когато подлежат на събиране като доказателства в друго висящо производство или е насочено принудително изпълнение върху тях.

(5) Към искането по ал. 3 се представя документ, удостоверяващ начисляването и заплащането на акциза за стоките, подлежащи на връщане. В случай че лицето не разполага с документ за начисляването и заплащането на акциза, акцизът за стоките се определя по реда на чл. 107ж.

(6) Не се връщат акцизни стоки, притежаването на които е забранено. За тях се прилага редът на чл. 124, ал. 5.

(7) Отказът на директора на компетентната териториална дирекция за връщане на акцизните стоки подлежи на обжалване по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 107

(1) Министърът на финансите издава наредба за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки.

(2) Анализите за целите на контрола върху акцизните стоки се извършват в лабораториите на Агенция „Митници“.

(3) Показателите, въз основа на които се изчислява размерът на акциза, както и другите признаци и индикатори от значение за акцизното облагане се определят от лабораториите по ал. 2.

(4) При необходимост Агенция „Митници“ може да възложи извършването на изпитвания на външни акредитирани лаборатории.

(5) След приключване на съответното производство по отношение на съхраняваните от митническите органи проби от акцизни стоки се прилага редът на чл. 124, 5, 7 и 8.

Чл. 108

(1) Лице, което е задължено и не се регистрира по този закон, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

(2) В случаите по ал. 1 освен наказанието лицето дължи и сумата на неначисления акциз за произведените акцизни стоки до датата на установяване на нарушението.

Чл. 108а

(1) Който съхранява, предлага или продава в търговски складове или обекти тютюневи изделия в нарушение на чл. 100а, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., съответно му се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 2000 до 5000 лв., а имуществената санкция – от 4000 до 8000 лв.

(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лицата по чл. 90е, съхраняващи, предлагащи или продаващи тютюневи изделия от транспортни средства, за които е предоставена информацията по чл. 90б, ал. 3 и 4.

Чл. 109

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 60, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция - от 4000 до 12 000 лв.

(3) Лице, което смесва биогорива с течни горива от нефтен произход извън данъчен склад, за които не е бил платен акциз изцяло или частично, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 25 000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 25 000 до 50 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(4) При повторно нарушение по ал. 3 глобата е в размер от 20 000 до 50 000 лв., а имуществената санкция – от 50 000 до 100 000 лв.

(5) В случаите по ал. 1, 2, 3 и 4 освен наказанието лицето дължи и сумата на неначисления акциз за произведените акцизни стоки до датата на установяване на нарушението.

Чл. 109а

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 91а, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв., а имуществената санкция - от 2000 до 6000 лв.

Чл. 110

(1) Лице, което не внесе дължимия акциз в срока по чл. 44, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 100 до 1000 лв. – за физическите лица.

(2) Лице, което не подаде акцизна декларация в срока по чл. 87, се наказва с имуществена санкция в размер от 100 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 50 до 1000 лв. – за физическите лица.

(3) Лице, което не предостави в срок информация по чл. 88а, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 1, 2 и 3 имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв., а глобата е в размер от 300 до 2000 лв.

(5) Лице, получило удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което не представи рекапитулативна декларация или не представи отчета по чл. 28а в установения срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв.

Чл. 111

(1) Лице, което не спази срока за уведомяване при промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад или удостоверението за регистрация по този закон, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.

(2) Лице, което не спази разпоредбата на чл. 65, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.

(3)

(4) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 имуществената санкция е в размер от 1000 до 5000 лв.

Чл. 112

(1) Лице, което, като е задължено, не начисли акциз, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двойния размер на неначисления акциз, но не по-малко от 1000 лв.

(3) При нарушение по ал. 1, когато лицето е начислило данъка в периода, следващ периода, през който акцизът е следвало да бъде начислен, имуществената санкция е в размер 5 на сто от акциза, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.

(4) При нарушение по ал. 1, когато лицето е начислило данъка в периода, следващ периода, през който акцизът е следвало да бъде начислен, имуществената санкция е в размер 5 на сто от акциза, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 400 лв.

Чл. 112а

(1) Лице, което, като е задължено, не регистрира електронен опростен административен документ в нарушение на чл. 91в, ал. 1, се наказва с имуществена санкция, в размер 100 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на санкцията е 300 лв.

(3) Който изпраща, получава, държи или превозва акцизни стоки в нарушение на чл. 91в, ал. 1 – 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 4000 до 8000 лв.

(4) Физическо лице, което изпраща, пренася или превозва за друга държава членка тютюневи изделия или алкохолни напитки в нарушение на ограниченията в чл. 91в, ал. 7, се наказва с глоба в размер от 1000 до 4000 лв., а при повторно нарушение – с глоба в размер от 3000 до 6000 лв.

Чл. 112б

(1) Лице, при което митническите органи установят липси на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер на акциза, дължим за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двойния размер на дължимия акциз за липсващата акцизна стока, но не по-малко от 1000 лв.

(3) Лице, при което митническите органи установят излишъци на акцизни стоки, което обстоятелство не е отразено в материалната отчетност на лицето, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в размер от 5000 до 30 000 лв.

Чл. 113

(1) Лице, което не отрази издаден или получен данъчен документ или придружителен административен документ в счетоводството си или в регистъра “Дневник за стоковите наличности”, или в акцизната декларация за съответния данъчен период, или използва в счетоводството си документи с невярно съдържание, подправени или неистински документи, водещи до определяне на дължимия акциз в по-малък размер или на акциза за възстановяване в по-голям размер, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция е от 500 до 20 000 лв.

Чл. 113а

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 84, ал. 15, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 1500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 3000 лв.

Чл. 114

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 103а, ал. 1, 3, 4 и 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 50 000 лв.

(2) В случаите, когато митническите органи констатират, че средството за измерване и контрол не е пломбирано, липсват знаци или пломбите или знаците за удостоверяване на резултатите от метрологичен контрол върху средството за измерване и контрол са с нарушена цялост и/или с изтекъл срок на валидност, санкцията по ал. 1 не се налага, ако лицето е уведомило митническите органи по реда и начина, определени с наредбата по чл. 103а.

Чл. 114а

(1) Лице, което наруши чл. 91б, ал. 1 и 5, или промени транспортното средство без предварително уведомяване на компетентната териториална дирекция по реда на чл. 91б, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв.

(2) Лице, което разтовари на място, различно от посоченото в чл. 91б, ал. 1 и 5, или промени транспортното средство без предварително уведомяване на компетентната териториална дирекция по реда на чл. 91б, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв.

(3) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 91б, ал. 2, 3 и 4, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, но не по-малко от 6000 лв., а при повторно нарушение – в двойния размер на акциза, но не по-малко от 10 000 лв.

Чл. 115

Лице, което наруши разпоредбата на чл. 92, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 10 000 лв.

Чл. 115а

(1) Лице вложител, което наруши разпоредбата на чл. 92а, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 7000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв., а имуществената санкция е от 6000 до 14 000 лв.

Чл. 115б

(1) Лице вложител, което не подаде информация по чл. 47а, ал. 1, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данните по чл. 47а, ал. 2, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 7000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 10 000 лв., а имуществената санкция е от 6000 до 14 000 лв.

Чл. 115в

Лицензиран складодържател, който откаже да предостави ползване на складов капацитет по чл. 65, ал. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 000 до 1 000 000 лв., а при повторно нарушение – от 750 000 до 1 500 000 лв.

Чл. 116

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 93, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 50 000 лв.

(2) Имуществената санкция по ал. 1 се налага и на лицата, нарушили условията и реда за инсталиране и използване на глобалната система за позициониране и средствата за измерване и контрол, както и предаването на данни към Агенция „Митници“.

Чл. 117

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 94, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 1000 лв., а имуществената санкция - от 10 000 до 50 000 лв.

Чл. 118

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 95, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв.

Чл. 119

(1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 96, 97 и 98, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 600 лв., а имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв.

Чл. 120

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 1, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.

(2) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1, 3 и 5, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(3) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 2 глобата е в размер от 200 до 600 лв., а имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв.

(5) Който наруши забраната на чл. 99, ал. 6 и 7, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 500 до 1000 лв. или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е в размер от 1000 до 2000 лв., а имуществената санкция – в размер от 5000 до 10 000 лв.

(6) Който наруши разпоредбите на чл. 99, ал. 14 – 16, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 121

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 64, ал. 1 - 4, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция - от 4000 до 12 000 лв.

(3) Лице, което произвежда или внася акцизни стоки и ги облепва с неистински или подправени бандероли или с бандероли с изтекъл срок на валидност, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 5000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 10 000 лв.

(4) Лице, което наруши реда или начина за въвеждане на бандероли, се наказва с имуществена санкция в размер 2000 лв., а при повторно нарушение - 4000 лв.

(5) Лице, което поставя, съхранява, пренася или превозва употребявани акцизни бандероли в нарушение на изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(6) Алинея 5 се прилага и за употребяваните бандероли, облепени върху опаковките на тютюневи изделия или алкохолни напитки, за които не са били предназначени.

Чл. 122

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 101, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 600 лв., а имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв.

Чл. 122а

(1) На лице, което е манипулирало, премахнало или въздействало по друг неправомерен начин върху средствата по чл. 102, ал. 3, т. 3 или върху техническите устройства по чл. 102а, се налага глоба в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. за физическите лица и имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20 000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) На лице, което е манипулирало или въздействало по друг неправомерен начин върху средствата за измерване и контрол по чл. 93, ал. 6, т. 2 и чл. 103а, както и върху оборудване, софтуер и мрежа, осигуряващи или свързани с предаване на данни, се налага глоба в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. за физическите лица и имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 30 000 лв. за юридическите лица и едноличните търговци.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер до 15 000 лв., но не по-малко от 3000 лв., а имуществената санкция – в размер до 30 000 лв., но не по-малко от 6000 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 2 глобата е в размер до 15 000 лв., но не по-малко от 3000 лв., а имуществената санкция – в размер до 50 000 лв., но не по-малко от 10 000 лв.

(5) Глобата и имуществената санкция по ал. 1 и 2 се налагат и на лицата по чл. 102а, ал. 5.

Чл. 122б

(1) Лице, което наруши чл. 47б, ал. 2 – 9 и ал. 12, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 2000 до 8000 лв.

(2) Лице, което наруши чл. 47б, ал. 1, 10 и 11, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв., като при повторно нарушение санкцията е в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 123

(1) Физическо лице, което държи, предлага, продава превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 1000 лв.

(2) На юридическо лице или едноличен търговец, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.

(3) Алинея 2 не се прилага за акцизни стоки, необлепени с бандерол, поставени под режим отложено плащане на акциз.

(4) Когато юридическо лице или едноличен търговец, който държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, установи при получаване на доставката наличието на акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност или с бандерол, който не отговаря на изискванията на чл. 64, ал. 4, изготвя незабавно опис на стоките по образец, утвърден от министъра на финансите, и писмено уведомява в тридневен срок, считано от датата на приемането или получаването на стоката, компетентното митническо учреждение по местонахождението на обекта. В този случай на лицето, уведомило компетентния орган, санкцията по ал. 2 не се налага.

(5) Санкциите по ал. 1 и 2 се налагат на лицето, което държи на склад или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или бандерол с изтекъл срок на валидност, в случаите, когато не може да се открие собственикът.

(6) Лице, което държи, пренася, превозва, предлага или продава алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 700 лв. – за физическите лица, и не по-малко от 1000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв.

(7) Алинея 6 не се прилага, когато акцизните стоки са под митнически надзор по смисъла на Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с извършване на митническите формалности или са под режим отложено плащане на акциз, или попадат под нормативно определените количествени прагове, или се държат, предлагат и продават в търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, или когато за акцизните стоки е заплатен дължимият акциз.

(8) При установяване на тютюневи изделия без бандерол или облепени с неистински или подправен бандерол, или с бандерол с изтекъл срок на валидност, или с бандерол, съответно с надпис по ал. 6, в автомати за продажба на тютюневи изделия, санкциите по ал. 1 и 2 се налагат на лицето, което е получило разрешение за търговия с тютюневи изделия от тези автомати, съгласно българското законодателство.

Чл. 123а

(1) Който избегне пълното или частичното внасяне на дължимия по този закон акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв.

(2) Който избегне пълното или частичното обезпечаване на дължимия по този закон акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв.

(3) В случаите по ал. 2, когато дължимият акциз е начислен и внесен, на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер 500 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 глобата е в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 4000 лв.

Чл. 123б

(1) За количествата установени липси на отпадъците по чл. 12, ал. 4 и при неизпълнение на задължението по чл. 12, ал. 4 се дължи акциз по ставката, определена в чл. 38, като лицата се наказват с глоба или с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв. – за физическите лица, и не по-малко от 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци, а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица, и не по-малко от 4000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) Лице, което държи, предлага, продава, превозва или пренася отпадъци по чл. 12, ал. 4, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – с глоба в размер от 400 до 2000 лв. или с имуществена санкция от 1000 до 4000 лв.

(3) Алинея 2 не се прилага, когато отпадъци по чл. 12, ал. 4 са под митнически надзор по смисъла на Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с извършване на митническите формалности или са под режим отложено плащане на акциз, или се държат или транспортират от лицата по чл. 12, ал. 4, т. 1 и ал. 5.

Чл. 123в

(1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 99а, ал. 1 и 11, се наказва с глоба за физическите лица в двойния размер на акциза, но не по-малко от 1000 лв., или с имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в двойния размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв.

(3) Наказанията по ал. 1 и 2 не се налагат на лица – пощенски оператори по смисъла на Закона за пощенските услуги, които са уведомили митническите органи за наличие на пратка и/или товар, съдържащи забранени акцизни стоки или отпадъци от тютюн, и са съдействали за установяване на техния подател (изпращач) и получател.

Чл. 123г

(1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 101б, се наказва с глоба – за физически лица, двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в двойния размер на акциза, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция – в двойния размер на акциза, но не по-малко от 4000 лв.

Чл. 124

(1) В случаите на нарушения по чл. 108а чл. 112а, ал. 3 и 4, чл. 114а, чл. 115, 116, 117, 118, чл. 120, ал. 1 и 2, чл. 121, ал. 1 – 3 и 5, чл. 122, чл. 123, ал. 1, 2, 4 и 6, чл. 123б, ал. 2 чл. 123в и чл. 126, както и в случаите, когато извършителят е неизвестен стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са.

(2) Средствата и/или съоръженията - собственост на нарушителя, послужили за извършване на нарушение по този закон, се отнемат в полза на държавата, освен ако стойността им явно не съответства на тежестта на нарушението.

(3) Всички съоръжения, използвани за извършване на нарушение по чл. 109,, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са.

(4) Министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за разпореждане и транспортиране на иззетите и задържаните отнетите и изоставените в полза на държавата стоки по ал. 1, 2 и 3, и акцизните стоки по чл. 107в.

(5) Иззетите и задържаните, Отнетите и изоставените и изоставените в полза на държавата акцизни стоки са под контрола на митническите органи и подлежат на продажба или продажба преработка или унищожаване.

(6) Продажбата на акцизни стоки по ал. 5 се извършва от митнически служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“ или на оправомощено от него лице, по ред, определен с наредбата по чл. 124, ал. 4.

(7) В случаите на унищожаване на задържани, отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки действията се извършват от органа, който ги е задържал под контрола на митническите органи.

(7)

(9) Отпадъците от тютюн по чл. 123б, ал. 2 се унищожават.

Чл. 124а

(1) В случаите по чл. 108, 108а, 109, 114, 114а, 115, 117, 120, 121, 122, чл. 123, ал. 1, 2 и 6, чл. 123а и 126 лицето се лишава и от право да упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок от един месец.

(2) В случаите на повторно нарушение по ал. 1 лицето се лишава от право да упражнява определената дейност или дейности за срок от 2 до 6 месеца.

(3) Наказанието по ал. 1 и 2 не се налага в случаите, когато е сключено споразумение за прекратяване на административно-наказателното производство по реда на чл. 107з.

(4) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и 2 се прекратява от органа, който го е наложил, по искане на нарушителя, след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.

Чл. 124б

(1) При налагане на административно наказание по чл. 124а се прилага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок един месец, а при повторно нарушение – за срок от 2 до 6 месеца.

(2) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на директора на компетентната териториална дирекция или на оправомощено от него длъжностно лице по местонахождението на обекта.

(3) Заповедта подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(4) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е наложил, по искане на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето.

Чл. 124в

(1) При налагане на принудителната административна мярка по чл. 124б, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на нарушителя, а наличните стоки, с изключение на тези, които са предмет на нарушение, се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице в срок, определен от органа, наложил принудителната административна мярка.

(2) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения и/или със значителни разходи, органът, постановил мярката по чл. 124б, ал. 1, може да разпореди оставяне на стоките в обекта или обектите на отговорността на нарушителя. Разпореждането не се отнася за стоките – предмет на нарушението.

(3) В случаите на ал. 1, когато отстраняването на стоките не се извърши в определения срок, митническият орган ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, за сметка на задълженото лице и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба.

Чл. 125

(1) Освободен от акциз краен потребител, който е получил енергийни продукти и ги е употребил за цели, различни от указаните в удостоверението за освобождаване от акциз и не е заплатил дължимия за стоките акциз по реда на този закон, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, но не по-малко от 5000 лв.

(2) При повторно нарушение удостоверението се отнема, а имуществената санкция по ал. 1 е не по-малка от 10 000 лв.

(3) В случаите по ал. 2 лицето заплаща и размера на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, за наличните към момента на отнемането на удостоверението количества.

Чл. 126

(1) На лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи или търговски документ по чл. 73б, ал. 16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага:

1. глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица;

2. имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) Санкциите по ал. 1 се налагат независимо от представянето на документи, когато лицето е знаело или е било длъжно да знае, че акцизните стоки са с неустановен (неизвестен) произход и това е доказано от митническите органи или органите по приходите.

(3) За целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато доставката на стоките:

1. е между свързани лица;

2. е привидна или заобикаля закона;

3. е на цена, която значително се отличава от пазарната;

4. не е съпроводена с относимите документи за качество или съответствие.

(4) В случаите по ал. 2 отговорността се реализира по отношение на лицето доставчик или получател по доставката на акцизни стоки, за която:

1. не е налице документална обоснованост;

2. не са представени необходимите документи или не е декларирана съответната информация пред Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите.

Чл. 126а

(1) Всяко нарушение на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.

(2) Със същото наказание се наказва и лице, което не окаже съдействие или възпрепятства митническите органи при упражняването на правомощията им, както и лице, което е длъжно по този закон да предостави на тези органи стоки, документи и сведения, но откаже това.

Чл. 126б

(1) За маловажни случаи на нарушения по чл. 120, 122 123, 126 и 126а, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Маловажни случаи по ал. 1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките – предмет на нарушението, не надвишава 100 лв.

Чл. 126в

(1) Който наруши чл. 103, ал. 8 и 9, се наказва с глоба за физическите лица в размер от 1000 до 5000 лв. или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 2000 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 7000 лв., а имуществената санкция – в размер от 5000 до 15 000 лв.

Чл. 127

(1) Митнически орган, който не издаде в 7-дневен срок удостоверение за наличие или липса на задължения по този закон, се наказва с глоба до 250 лв., а при повторно нарушение - до 500 лв.

(2) Актовете за нарушения се съставят от длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.

Чл. 128

(1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Актовете за нарушения се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция “Митници” или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) В случаите, когато констатират нарушения по чл. 123, ал. 1, 2 и 6, полицейските органи на Министерството на вътрешните работи съставят актовете за установяване на нарушения или фишовете по чл. 126б, като наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени от него длъжностни лица.

(4) В случаите, когато се установят нарушения по чл. 115а и 115б, органите по приходите на Националната агенция за приходите съставят актовете за установяване на нарушения, като наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(5) В случай на нарушение по чл. 120, ал. 5 мястото на извършване на нарушението е постоянният адрес за физическите лица или седалището и адресът на управление за юридическите лица.

§ 1

(1) Този закон отменя Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г.; изм., бр. 58 и 70 от 1995 г., бр. 21, 56 и 107 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., бр. 15, 89 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 45 и 118 от 2002 г.; попр., бр. 9 от 2003 г.; изм., бр. 37, 103 и 112 от 2003 г., бр. 53 и 113 от 2004 г.), с изключение на чл. 11, ал. 9 и 10, чл. 12в, чл. 17а, ал. 10, § 2, т. 25 от допълнителните разпоредби, § 26 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 110 от 2001 г.) и § 20 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 118 от 2002 г.), които се прилагат до приемането на закон за безмитната търговия.

(2) Лицата по § 20, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 118 от 2002 г.) с разрешения, чиито срок е изтекъл след 31 юли 2005 г., продължават дейността си на безмитни оператори до приемането на закон за безмитната търговия.

(3) Продажбата на стоки в обектите по чл. 12в от Закона за акцизите и § 3а от преходните и заключителните разпоредби на Указ № 2242 за свободните зони (ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 4 от 1989 г., бр. 84 от 1993 г., бр. 26 от 1996 г., бр. 15, 89 и 153 от 1998 г., бр. 53 и 113 от 2004 г.) се смята за износ и обезпеченият, съответно платеният акциз се възстановява в срок до 30 дни, считано от датата, на която е подадена справката декларация за възстановяване на акциз, заедно с документите, удостоверяващи износа по реда на правилника за прилагане на закона.

§ 2

(1) За задълженията и сроковете за внасяне на акциз, начислен до 30 юни 2006 г. включително, както и за започналите до тази дата производства по възстановяване на акциз, се прилагат разпоредбите на Закона за акцизите.

(2) До 1 юли 2006 г. контролът върху акцизните стоки се осъществява от Националната агенция за приходите по реда на Закона за акцизите.

§ 3

Документите, за които с този закон е предвиден образец, се определят с правилника за прилагане на закона.

§ 4

Министърът на финансите издава правилник за прилагане на закона в срок 6 месеца от обнародването му в “Държавен вестник”.

§ 5

Наредбите по чл. 21, ал. 2, чл. 25, ал. 2, чл. 107 и чл. 124, ал. 2 се издават в срок три месеца от влизането в сила на този закон.

§ 6

Министърът на финансите:

1. определя със заповед информацията от регистрите по чл. 24г, ал. 1, чл. 54, ал. 1 и чл. 56, ал. 2, която е публична;

2. може да определи съвместно с управителя на Българската народна банка специален ред за внасянето на данъка.

§ 6а

(отменен)

(1) Възстановяване на платения акциз за електрическа енергия по чл. 24ж се прилага до 30 юни 2025 г. за следните лица:

1. лицензирани железопътни превозвачи и управители на железопътната инфраструктура – за ползваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия при осъществяването на тяхната дейност;

2. транспортни оператори, които осъществяват превоз на пътници чрез метро, трамвай или тролейбуси, за ползваната от тях електрическа енергия при превоза на пътници.

(2) Възстановяването по ал. 1 се извършва по реда на чл. 24ж въз основа на писмено искане, което се подава до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, в което е потребена електрическата енергия.

§ 6б

(отменен)

(1) В срок до 30 юни 2025 г. се прилагат следните акцизни ставки:

1. върху моторните горива:

2. за произведената топлинна енергия – 0 лв., в случаите по чл. 28, ал. 2 за енергийните продукти, използвани за осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия;

3. за електрическата енергия с код по КН 2716 – 0 лв. за мегаватчас, при условие че произведената електроенергия е:

(2) Акцизната ставка по ал. 1, т. 1, буква „а“ се увеличава на 340 лв. за 1000 килограма, а акцизната ставка по ал. 1, т. 1, буква „б“ – на 5,10 лв. за 1 гигаджаул, в случай че Европейската комисия постанови акт за несъответствие с правилата в областта на държавните помощи под формата на нулеви акцизни ставки за втечнен нефтен газ и природен газ, използвани като моторно гориво, от датата на постановяване на акта.

§ 6в

(1) Лицата, които произвеждат течности за електронни цигари, съдържащи никотин, в случай че в срок до 31 март 2023 г. подадат по реда на този закон заявление за издаване на лиценз за управление на данъчен склад, могат да продължат дейността си до произнасяне на директора на Агенция „Митници“, но не по-късно от 30 септември 2023 г., при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели.

(2) Лицата, които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, съдържащи никотин, в случай че в срок до 31 март 2023 г. подадат по реда на този закон искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, могат да продължат дейността си на местата по чл. 90б до влизането в сила на съответния акт на директора на териториалната дирекция, но не по-късно от 31 май 2023 г.

(3) Лицата по ал. 2 могат да реализират в търговската мрежа наличните към 30 септември 2023 г. течности за електронни цигари, съдържащи никотин, без поставен бандерол до 31 декември 2023 г. След 31 декември 2023 г. течностите за електронни цигари, съдържащи никотин, следва да са с поставен бандерол.

(4) Лицата, които произвеждат течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да продължат дейността си, при условие че подадат по реда на този закон писмено искане за издаване на лиценз за управление на данъчен склад в срок до 31 август 2023 г. В този случай лицата продължават дейността си до произнасяне на директора на Агенция „Митници“, но не по-късно от 31 октомври 2023 г., при спазване на разпоредбите относно задълженията на лицензираните складодържатели.

(5) До 31 януари 2024 г. течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да бъдат освобождавани за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 без поставен бандерол върху потребителската опаковка от:

1. лицата по ал. 4;

2. лицензираните складодържатели, на които в обхвата на лиценза за управление на данъчен склад са включени и течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин;

3. лицата, които внасят на територията на страната течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин;

4. лицата, които въвеждат на територията на страната течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин.

(6) Лицата, които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да продължат дейността си, при условие че по реда на този закон подадат писмено искане за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия в срок до 31 август 2023 г. В този случай лицата продължават дейността си на местата по чл. 90б до влизането в сила на съответния акт на директора на териториалната дирекция, но не по-късно от 31 октомври 2023 г.

(7) Лицата по ал. 6 прилагат към искането и опис за наличните към 1 август 2023 г. в съответния обект течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин.

(8) Лицата, които притежават валидно разрешение за търговия с тютюневи изделия и които продават, съхраняват и предлагат течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюна, съдържащи никотин, могат да продължат дейността си, при условие че подадат опис за наличните към 1 август 2023 г. в съответния обект течности за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюн, съдържащи никотин. Описът се подава в срок до 31 август 2023 г. до директора на териториалната дирекция по местонахождение на съответния обект.

(9) Лицата по ал. 6 и 8 могат да реализират в търговската мрежа течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюн, съдържащи никотин, без поставен бандерол до 30 април 2024 г. След 30 април 2024 г. течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и/или заместителите на тютюн, съдържащи никотин, следва да са с поставен бандерол върху потребителската опаковка.

§ 6г

От датата на въвеждане на еврото в Република България тютюневите изделия се освобождават за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 с изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола (за пури и пурети) продажна цена в евро.

§ 7

В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39 от 2005 г.) се правят следните допълнения:

1. Създава се чл. 2г: “Чл. 2г. (1) Лицата, които организират хазартни игри с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино, вместо с корпоративен данък за печалбите и/или с окончателен данък по чл. 2а за хазартните игри с хазартен игрален автомат, съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка в игрално казино за игрална маса и други игрални съоръжения в казино, се облагат с окончателен данък върху съответното съоръжение. (2) Лицата по ал. 1 начисляват и внасят данъка в съответната териториална данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация на авансови тримесечни вноски и изпращат копие от платежното нареждане до териториалната данъчна дирекция по местонахождението на игралната зала, обекта за осъществяване на залаганията или казиното и до контролния орган по хазарта. Вноските се внасят за всеки обект за хазартна дейност с отделно платежно нареждане, в което се посочват местонахождението и адресът на обекта. Лицата по ал. 1 подават декларация за съответното тримесечие по образец, утвърден от министъра на финансите, в сроковете за внасяне на данъка. (3) Данъкът по ал. 1 се внася съответно до 3 януари за първото тримесечие на календарната година, до 1 април - за второто тримесечие, до 1 юли - за третото тримесечие, и до 1 октомври - за четвъртото тримесечие на календарната година. (4) За всички останали дейности облагането на лицата по ал. 1 се извършва по общия ред.”

2. Създава се чл. 46г: “Чл. 46г. Данъкът по чл. 2г е в размер, както следва: 1. за хазартен игрален автомат или за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета - 300 лв. на тримесечие за всяко съоръжение; 2. за рулетка в казино за игрална маса - 18 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение; 3. за друго игрално съоръжение в казино - 3000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение.”

3. В чл. 67а се създават ал. 7, 8 и 9: “(7) Лице, което провежда хазартни игри или използва игрални автомати и игрални съоръжения по чл. 2г, без да е заплатило дължимия данък, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 3000 лв. (8) При повторно нарушение по ал. 7 размерът на глобата или на имуществената санкция е в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 5000 лв. (9) Санкциите по ал. 7 и 8 се прилагат независимо от санкциите, предвидени в други закони, като в тридневен срок от установяването на нарушението се уведомяват контролните органи по Закона за хазарта.”

§ 8

В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45 и 86 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 7, ал. 8 се създава изречение второ: “Длъжностните лица от инспектората при министъра на финансите имат право на достъп до всички сведения и документи в митническата администрация във връзка с извършваните от тях проверки.”

2. В чл. 17, ал. 1, т. 6, изречение първо след думите “предвидено със закон” се добавя “по искане на длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите”.

§ 9

До влизане в сила на акта за издаване на лиценз за управление на данъчен склад или на отказа за неговото издаване, заварените към 1 януари 2006 г. производители на акцизни стоки, които подадат до 1 март 2006 г. искане за лицензиране, продължават дейността си по реда на този закон като лицензирани складодържатели.

§ 9б

В срок до 31 март 2018 г. началниците на митници извършват служебна пререгистрация на издадените удостоверения за регистрации по чл. 57а, ал. 1, т. 2 по седалището на лицата с изключение на лицата, които от обекти за компресиране на природен газ извършват продажба на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво.

§ 10

В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1.Член 29 се изменя така: “Чл. 29. (1) Цигари местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар по цени, при условия и по ред, определени от Министерския съвет. (2) Условията и редът за регистриране на цените на тютюневите изделия, освен тези по ал. 1, местно производство и от внос, търговията с тютюневи изделия и контролът върху тях се определят с наредба на Министерския съвет.”

2. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 3а: “§ 3а. Министерският съвет в срок до 1 януари 2006 г. приема необходимите изменения и допълнения в подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона.”

§ 11

Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.

§ 12

Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на:

1. разпоредбите на чл. 1 - 46 и чл. 59 - 128, и § 1, ал. 1 относно отмяната на Закона за акцизите, както и § 1, ал. 3, които влизат в сила от 1 юли 2006 г.;

2. разпоредбите на § 1, ал. 2, § 4 и § 10, т. 2, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в “Държавен вестник”.