Решение № 15 от 24.07.2024, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: бриг. генерал РУМЕН ЛЮБ.

ПЕТКОВ

Членове: полк. Георги П. Г. полк.ЦАНКО Т. ГРОЗЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. С.А в присъствието на прокурора М. Б. Б. като разгледа докладваното от бриг. генерал РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20246000600003 по описа за 2024 година образувано по жалба на адв. П. В. от АК – В., в качеството му на защитник на подсъдимия ст. серж. П. А. Р. от в.ф. ..... - В., срещу присъда № 6/07.07.2020 г. по НОХД № 30/2020 г. по описа на Военен съд - Сливен.

И с участието на прокурор полк. М. Б..

С присъда № 6/07.07.2020 година по НОХД № 30/2020 година на Военен съд – Сливен подсъдимият старши сержант П. А. Р. от в.ф. ..... - В. е признат за виновен в това, че на 11.10.20.. г. в гр. В., на паркинга на хипермаркет „М.“ гр.

В., в собствения си лек автомобил марка „П....“ с рег. № .Н .... .А и в ползваните от него жилище и избено помещение, находящи се в гр. В., ул. „К.“ № .., държал с цел разпространение 515.30 литра дестилатен етилов алкохол (дестилат от ферментирали дрожди от плодове и дрожди собствено производство - домашна ракия), с общо количество на чистия етилов алкохол – 214.293 литра, без надлежно разрешително, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, предл. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 1 от НК, във вр. чл. 1, ал. 1, чл. 2, т. 1, чл. 4, т. т. 1, 2, 3, 4; чл. 9, т. т. 1, 2, 3; чл.

47, ал. 1, т. т. 7, 8, 9, 10; чл. 48, ал. 1, 2, 3, 6,7; чл. 50, ал. 1 и ал. 2 и чл. 65, ал. 1 от ЗАДС и е осъден на 10 (десет) месеца „лишаване от свобода“, като не му е наложено по-лекото, предвидено в закона наказание „глоба“ и „лишаване от права“ по чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил определеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 234 ал. 5 от НК, е отнето в полза на държавата предмета на престъплението, а именно 515.30 литра дестилатен етилов алкохол, намиращи се на съхранение в помещение на РС „Военна полиция“ – В..

На основание чл. 53 ал. 1 б. „а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата вещи, собственост на подсъдимия, послужили за извършване на престъплението, а именно: лек автомобил марка „П....“ с рег. № .Н .... .А; 43 брой пластмасови туби от минерална вода, с различна вместимост и един брой пластмасов бидон, иззети с протоколи за претърсване и изземване от 11.10.20.. г. от лек автомобил и частен дом, които се намират на съхранение в помещение на РС „Военна полиция“ – В..

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства, които следва да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият старши сержант П. А. Р. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд-Сливен 291.50 (двеста деветдесет и един лев и петдесет стотинки) лева деловодни разноски.

Подсъдимият старши сержант П. А. Р. е осъден да заплати по сметка на РС „Военна полиция“ – В. сумата от 1041.39 (хиляда четиридесет и един лев и тридесет и девет стотинки) – осъществени разноски за изготвяне на експертни заключения.

Постъпила е въззивна жалба и допълнително изложение към нея от адв. П. В. от АК - В. – защитник на подсъдимия старши сержант П. Р..

2

Същите са подадени в срок от лице, имащо тези правомощия, отговарят на изискванията на закона и са процесуално допустими.

В тях се обосновава, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 14, ал. 1 от НПК за обективно всестранно и пълно изследване на всички доказателствени материали. Тълкувал е превратно някои от доказателствата и тяхната проверка е извършена не според действителното им съдържание, а единствено с оглед тезата на обвинението. Счита се от адвокат В., че съдът не е изяснил как е извършено държането на етиловия алкохол с цел разпространение, кога, както и чия собственост е той. Твърди се, че описаната от съда фактическа обстановка не отговаря на събраните доказателства.

Оспорва се законосъобразността на процесуално - следствените действия „претърсване и изземване“ на 11.10.20.. г. на трите пластмасови туби от лекия автомобил на подсъдимия на паркинга на хипермаркет „М.“ и в пристройката, приспособена с отделен вход. За първите три туби се твърди, че са се намирали на земята, извън автомобила, а от съдържанието на втория протокол не може да се разбере на кой адрес е извършено претърсването и за коя от намиращите се в двора три пристройки с отделен вход става въпрос.

Счита се, че неправилно в мотивите си съдът е приел, че съгласно двата протокола за претърсване и изземване, веществените доказателства били запечатани и закарани в сградата на Военна полиция - В., тъй като в нито един от протоколите не е описано, че веществените доказателства са запечатани и къде са били оставени на съхранение. В тях е записано единствено „иззети с подписите на поемните лица“. В разпитите си пред съда поемните лица в двата протокола не твърдят веществените доказателства да са били запечатени, още повече със слепки от подписите им. Такова „запечатване“ не се вижда и на снимките в изготвените фотоалбуми непосредствено преди да бъдат транспортирани. Поради обстоятелството, че веществените доказателства – различните съдове с течност, не са били запечатени по съответния ред, не може да се гарантира, че наличната в тях течност при изземването им е идентична с тази при изследването им - веществените доказателства са съхранявани на неустановено място и не е изяснено кой е имал достъп до тях.

Твърди се, че по време на разследването не е спазена разпоредбата на чл. 110, 3 ал. 3 от НПК – веществените доказателства (ВД) са иззети от един военноразследващ полицай, а досъдебното производство е водено от друг, при което е следвало ВД, заедно с делото да му бъдат предадени с документ, какъвто по делото липсва.

Сочи се, че съдът неправилно е приел за установено количеството течност във всяка пластмасова туба единствено по вместимостта, написана на етикета, без да съобрази, че тубите са произведени от мека пластмаса и дори малко огъване на същите променя значително обема им.

Твърди се, че първоинстанционният съд в мотивите си неправилно е приел, че представителни проби са взети от всички туби, обособени в дадена група, което противоречи на отразеното в протокола за оглед на веществени доказателства – от всички туби, обособени в дадена група произволно е избирана една и само от нея са вземани представителни проби. В тази връзка се оспорва изготвената физико-химична експертиза като необоснована и неправилна, тъй като в нея не е определено алкохолното съдържание във всички туби от обособена група, а само в произволно избрана туба от всяка група.

Изводът на съда, че откритият в помещенията алкохол се държи от подсъдимия според защитника не е категоричен, обоснован и единствено възможен вариант, тъй като по делото са налице данни, че и други неустановени по делото лица (според съда “мигранти“) по това време са живели на адреса и са имали достъп до съответните помещения.

Обосновава се, че съдът незаконосъобразно е отнел в полза на държавата лекия автомобил марка „П....“, с рег. № .Н .... .А, собственост на подсъдимия, тъй като същият в контекста на изпълнителното деяние „държал“ на престъплението по чл. 234 от НК не е средство за неговото извършване и не подлежи на отнемане по реда на чл. 53 от НК.

Иска се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която старши сержант Р. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на Военен съд – Сливен с оглед допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

4

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът адвокат В. се явява, като изцяло поддържа изложеното както в жалбата и писменото допълнение към нея и изразеното становище пред първата инстанция.

Конкретно сочи и развива основанията, които намира за обосноваващи, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Като алтернативно поддържа искането поради наличието на процесуални нарушения делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Подсъдимият старши сержант П. Р. се явява лично пред въззивния съд и поддържа изцяло становището на защитника си, като се присъединява към него.

Не е постъпил протест и няма писмено становище на постъпилата жалба от страна на прокуратурата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът излага становище за правилност и обоснованост на постановената осъдителна присъда, като се иска тя да бъде потвърдена, като законосъобразна. В тази насока излага кратки мотиви, че първоинстанционният съд еизпълнил изцяло своите задължения и е постановил справедлив съдебен акт.

Процесуалното развитие на делото е следното:

С обвинителния акт от 26.02.2020 г. Сливенската военна прокуратура е внесла ДП № 59-Рп/2019 г. и е повдигнала обвинение по чл. 234, ал. 2, предл. 2 и чл.

55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, във вр. чл. 1, ал. 1, чл. 2, т. 1, чл. 4, т. т. 1, 2, 3, 4; чл.

9, т. т. 1, 2, 3; чл. 47, ал. 1, т. т. 7, 8, 9, 10; чл. 48, ал. 1, 2, 3, 6, 7; чл. 50, ал. 1 и ал. 2 и чл. 65, ал. 1 от ЗАДС срещу старши сержант П. А. Р. от в. ф. .. ...-В., Сливенският военен съд е образувал нохд № 30/27.02.2020 г. по описа на съда.

Състав на съда е разгледал делото и е постановил присъда № 6/07.07.2020 г., с която е признал подсъдимия старши сержант П. А. Р. от в.ф. ..... - В. за виновен в това, че на 11.10.20.. г. в гр. В., на паркинга на хипермаркет „М.“ гр.

В., в собствения си лек автомобил марка „П....“ с рег. № .Н .... .А и в ползваните от него жилище и избено помещение, находящи се в гр. В., ул. „К.“ 5

№ .., държал с цел разпространение 515.30 литра дестилатен етилов алкохол (дестилат от ферментирали дрожди от плодове и дрожди собствено производство - домашна ракия), с общо количество на чистия етилов алкохол – 214.293 литра, без надлежно разрешително, като случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, предл. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, във вр. чл. 1, ал. 1, чл. 2, т. 1, чл. 4, т. т. 1, 2, 3, 4; чл. 9, т. т. 1, 2, 3; чл.

47, ал. 1, т. т. 7, 8, 9, 10; чл. 48, ал. 1, 2, 3, 6, 7; чл. 50, ал. 1 и ал. 2 и чл. 65, ал. 1 от ЗАДС и го осъдил на 10 (десет) месеца „лишаване от свобода“, като не му наложил по-лекото, предвидено в закона наказание „глоба“ и „лишаване от права“ по чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил определеното наказание с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 234 ал. 5 от НК е отнето в полза на държавата предмета на престъплението, а именно 515.30 литра дестилатен етилов алкохол, намиращи се на съхранение в помещение на РС „Военна полиция“ – В..

На основание чл. 53 ал. 1 б. „а“ от НК, е отнел в полза на държавата вещи, собственост на подсъдимия, послужили за извършване на престъплението, а именно: лек автомобил марка „П....“ с рег. № .Н .... .А; 43 брой пластмасови туби от минерална вода, с различна вместимост и един брой пластмасов бидон, иззети с протоколи за претърсване и изземване от 11.10.20.. г. от лек автомобил и частен дом, които се намират на съхранение в помещение на РС „Военна полиция“ – В..

Съдът е постановил веществените доказателства дестилатен етилов алкохол, 43 брой пластмасови туби от минерална вода с различна вместимост и един брой пластмасов бидон да бъдат унищожени, след влизане на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимият старши сержант П. А. Р. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд-Сливен 291.50 (двеста деветдесет и един лев и петдесет стотинки) лева деловодни разноски, и по сметка на РС „Военна полиция“ – В. сумата от 1041.39 (хиляда четиридесет и един лев и тридесет и девет стотинки) разноски за експертизи.

Подсъдимият старши сержант П. А. Р. и неговият защитник са 6 обжалвали присъдата на Сливенския военен съд пред Военно-апелативния съд. Образувано е внохд № 30/2020 г. Проведено е съдебно следствие, като са разпитвани свидетели и са приложени по делото писмени доказателства. С присъда № 2а от 29.03.2021 г. по внохд № 30/2020 г. Военно-апелативният съд е признал за невинен и е оправдал изцяло подсъдимият старши сержант П. А.