Решение № 295 от 30.10.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Бургас, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Дарин В. Христов като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100601159 по описа за 2025 година С Присъда № 75 от 09.05.2025г., постановена по НОХД № 1467/2022г.

Районен съд, гр. Бургас е признал подсъдимия Т. К. Г., ЕГН: **********, за виновен в това, че през периода от 10.06.2015г. до 20.06.2015г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у А. Я. К., че ще му достави 1 100 бр. мастербокса цигари марка „Ричман“ с цена от 100 щатски долара за мастербокс и с това причинил на А. Я. К. имотна вреда в големи размери – 90 000 /деветдесет хиляди/ щатски долара, с левова равностойност 156 912,30 /сто петдесет и шест хиляди шестстотин и дванадесет лева и 30 ст./ лева – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като във вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.

С оглед осъдителната присъда, БРС е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, като го е осъдил да заплати в полза на бюджета на ОД МВР – Бургас сума в размер на 367,50 лева, представляваща 1 направените в хода на досъдебното производство разноски.

С присъдата, съдът е осъдил подсъдимия Г. да заплати на гражданския ищец А. Я. К. сумата от 90 000 щатски долара, с левова равностойност 156 912,30 лева, представляващи причинените на пострадалия имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от м. май 2015 г. до окончателното изплащане, както и по сметка на Районен съд – Бургас сума в размер на 6276,49 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от граждански иск, сума в размер на 880 лева, представляващи направени по делото в хода на съдебното производство разноски, както и 5.00 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Тодор Досев от АК – Бургас, защитник на подсъдимия Т. К. Г.. В същата се съдържат общи оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваната присъда поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, както и за несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан и гражданският иск срещу него да бъде отхвърлен. В допълнение към въззивната жалба на първо място се излагат съображения за допуснати от първия съд процесуални нарушения, а именно, че разпитът на св. И. е извършен дистанционно по Вайбър, в неформална обстановка, без присъствие на съдия от съда по местонахождението му, което е в нарушение на разпоредбите на НПК. Също така, защитата намира първоинстанционната присъда за немотивирана по смисъла на чл. 305, ал. 5 от НПК, като съдът не е обсъдил и изяснил множеството противоречия в събраните с гласни доказателствени средства доказателства, най-вече фрапиращи между свидетелите Д. и К.. На следващо място, анализирайки доказателствените източници, защитата застъпва тезата, че Г. не е извършил нищо, което да въведе някого в заблуждение относно собствеността на цигарите и организацията по доставката им. Относно коносаментите, позовавайки се на показания на Г. Т., К., И. и К., според защитата може да се направи извод, че коносаментите са получени от Д., чрез Т., като по делото липсват доказателства, вкл. и от Д., К. и Т., подсъдимият да е получавал коносамент. Също така, защитата намира, че относно плащането от К. на Г. сумата от 90 000 щ.д., приетите от съда за достоверни показания на св. Т. относно случилото се на срещата на 23.01.2017 г. в р-т „С.т.“ се 2 компроментират от показанията на св. К., както и от обясненията на подсъдимия. Изводът на първоинстанционния съд е в противоречие с фактите, като е приел, че К. е платил 90 000 щ.д. още преди да е знаел за сделката с цигари, а при извършената очна ставка между Г. и Д., двамата непротиворечиво заявяват, че свид. К. е влязъл в отношенията с цигарите след възникването на демюрейджа, т.е. след разтоварването им в Истанбул. На последно място, защитата намира показанията на св. Д. за противоречиви, взаимно отричащи се, както и липса на точен отговор.

По делото е постъпила и въззивна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец А. Я. К., адв. Дуков, с която се иска да се измени присъдата като наложеното наказание от две години лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно от подс. Г., тъй като измамата е в големи размери и условното наказание не би изиграло необходимата възпитателна роля. Моли присъдата в гражданко-правната й част да бъде потвърдена.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас намира присъдата на БРС за правилна, обоснована и законосъобразна, като същата следва да бъде потвърдена изцяло.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Т. Г. се явява лично и със защитника си – адв. Тодор Досев от АК – Бургас.

Последният поддържа подадената въззивна жалба, допълнението към нея и наведените в тях съображения. В допълнение посочва, че в мотивите на съда липсват елементи от фактическата обстановка, важни за изясняване на казуса, а именно контактите между свидетелите К. и И. от една страна и св. Д. – от друга през месец май 2015 г., както и относно твърденията на св. К. за договорни отношения между него и св. Д. по повод сделката с цигарите.

Според защитата, в мотивите първоинстанционният съд не е идентифицирал точните дати на срещите между свидетелите К. и И. от една страна, и другите свидетели от подсъдимия от друга. Също така, от фактическа страна са игнорирани фактите, че св. Д. се е познавал с украинските граждани още от май месец преди влизането на К. в сделката, както и че К. отлично е знаел кой е собственикът, както и че редовно е контактувал с К.. Според защитата, ако приетото е вярно, то следва, че Д. е излъгал К. относно отношенията между него и украинските граждани. На последно място адв. Досев счита, че в мотивите към първоинстанционната присъда липсват мотиви защо не се 3 кредитират обясненията на подсъдимия, както и показанията на св. К..

Подсъдимият Г. подкрепя изложеното от защитника му, като в дадената му последна дума, моли да бъде признат за невиновен.

Гражданският ищец и частен обвинител А. К. се явява лично в съдебно заседание пред въззивната инстанция и с повереника си – адв. Петър Димитров от АК – Бургас. Адвокат Димитров намира, че първоинстанционният съд е дал в пълнота отговор на поставените въпроси, като е анализирал събраните доказателства и е обсъдил всички, като е посочил на кои дава вяра и защо, съответно на кои не дава вяра. Моли присъдата да бъде изменена в наказателната й част, като наложеното на подсъдимия наказание бъде увеличено до максималния размер от три години лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години. В останалата част, намира присъдата за правилна, обоснована и законосъобразна.

Частният обвинител и граждански ищец К. поддържа заявеното от повереника му.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбите и допълнението към жалбата на подс. Г., и тези, изразени в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл. 313 и чл. 314 НПК законността, обосноваността и справедливостта на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Подсъдимият Т. К. Г. е роден на *********** г. в с. Р., общ. С., с адрес: гр. Б., ж.к. „Л.“, ул. „К.“ № ***, ет. ***. Той е *******, ********* гражданин, ********** образование, ***********, с ЕГН: **********. Видно от приложената по делото справка за съдимост, Г. е *********.

Свидетелят А. К. през месец май 2015 г. посетил офиса на св. Д. Д.. В хода на разговора св. Д. споделил на св. К., че подс. Т. Г. имал голямо количество цигари, които продавал на добра цена – 100 щатски долара за мастърбокс. Тъй като цената била изгодна, св. К. проявил интерес да закупи част от предлаганата стока. С тази цел той решил да се срещне с Г., за да договорят параметрите на евентуална сделка.

Първата среща между двамата се състояла в заведението „С.т.“, находящо се в гр. Бургас, на ул. „С.“. На срещата освен подсъдимия и пострадалия, присъствал и св. Д.. Подсъдимият заявил, че може да достави оригинални цигари на добра цена на терминала в Пристанище гр. Бургас, като 4 разполага с три контейнера с цигари от различни марки. Пострадалият попитал Г. защо цената на един мастербокс е толкова ниска, на което подсъдимият отговорил, че това било „разчет между неговите контрагенти турци и руснаци“. В хода на тази среща било договорено, че Г. ще достави на К. в Пристанище гр. Бургас един контейнер с цигари, марка „Ричман“. За осъществяване на сделката обаче била необходима спедиторска фирма, която да извършва и дейност като посредник по самата сделка, като за такава била избрана „**********“ ЕООД, с пълномощник св. Г.Т..

Няколко дни след тази среща, св. Д. се обадил на св. К. и го уведомил, че с него се е свързал подсъдимият, който му заявил, че има оригинален коносамент на стоката и цигарите са натоварени и пътуват. Контейнерът с цигари бил натоварен на 09.06.2015 г. от пристанище Клайпеда чрез линейната компания „*******“. Според оригиналния коносамент, количеството цигари било 1 100 мастербокса цигари, марка „Ричман“.

На неустановена по делото дата в периода от 10.06.2015 г. до 20.06.2015 г. в ресторант „С.т.“ в гр. Бургас била проведена среща между свидетелите К., Д. и Т., на която присъствал и подсъдимия Г.. На срещата, Г. заявил на К., че ще му достави 1100 мастербокса цигари, марка „Ричман“ с цена от 100 щатски долара за мастербокс. В присъствието на свидетелите Д. и Д., св. К. заплатил на подсъдимия сумата от 90 000 щатски долара, като от своя страна Г. предал на К. оригиналния коносамент за договорения контейнер с цигари. По тази причина, пострадалият не се усъмнил, че Г. не е собственик на цигарите или лице, което е оправомощено да се разпорежда с тях, тъй като счел, че притежателят на оригиналния коносамент е собственик на стоката.

Няколко дни след тази среща, корабът, превозващ процесния контейнер, пристигнал на Пристанище гр. Бургас, но с оглед на факта, че властите не са разрешили разтоварването на контейнерите, които били три на брой, корабът отплавал и в последствие контейнерите били разтоварени в пристанището в гр. Истанбул. Тъй като превозвачът претендирал неустойка в размер на 14 852,83 щатски долара, била проведена среща между К., Д. и подсъдимия, която се състояла в ресторант „Ф.“ в гр. Бургас, на която среща Г. помолил К. да заплати цялата неустойка и за трите контейнера, а той до една седмица щял да му върне 10 000 щатски долара за собствените си два контейнера.

Пострадалият К. се съгласил и предал сумата за неустойката на спедитора – 5 св. Т. на два пъти, като последният на свой ред внесъл парите чрез банков превод по сметка на линейната компания „*******“.

Докато контейнера все още бил в гр. Истанбул, св. Д. казал на св. К., че двама украински граждани са се свързали с него и претендират, че трите контейнера с цигари са тяхна собственост. В тази връзка в офиса на Д. била проведена среща между свидетелите Д. и К. от една страна и украинският гражданин – св. В. К. – от друга. На тази среща св. К. представил пълномощно от фирмата – изпращач на стоката и заявил, че е собственик на контейнерите с цигари и че подсъдимият няма нищо общо с тях. Също така, св. К. заявил, че на него цигарите му струват 130 щатски долара на мастербокс и че не е възможно Г. да ги продава за 100 щатски долара.

На следващия ден, в ресторант „С.т.“ в гр. Бургас, била проведена нова среща, на която присъствали свидетелите К., И., К., Д., Т., както и подсъдимият Г.. На срещата, св. К. попитал подсъдимия Г. кой е собственик на контейнерите, на което последният заявил, че контейнерите с цигари били собственост на К.. На свой ред пострадалият попитал подсъдимия защо го е излъгал, че цигарите са негови, като Г. му отговорил, че ще му върне парите.