Решение № 186 от 05.09.2024, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Административно наказателно дело 417/2024
- Вид
- Решение № 186
- Подписан
- 05.09.2024
- В сила
- 12.02.2025
- Състав
- Вергиния Еланчева
Цитирани разпоредби
- чл.126а, ал.1 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл.4, т.17 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл.90е, ал.1, т.1 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл.117а · Правилник за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове
- чл.3, ал.1 · Устройствен правилник на Агенция „Митници“
РЕШЕНИЕ
№ 186 гр. Кърджали, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Лъчезара Алчева като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200417 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № BG2024/3000-171/НП от 26.04.2024 г., издадено от директор на Териториална дирекция Митница Пловдив, с което на основание чл.126а, ал.1 вр. чл.4, т.17 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на „****“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, за извършено нарушение по чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС.
Жалбоподателят „****“ ЕООД гр.Кърджали твърди, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Не били спазени изискванията на ЗАНН да се отразят в акта и наказателното постановление обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го установяват. Дружеството не било извършило вмененото му нарушение. Наказващият орган не събрал доказателства за нарушението и не провел разследване на спорните обстоятелства. Сочи, че управителят на дружеството в 14-дневен срок от промяната на обстоятелствата се явил в митницата в Кърджали, където поради липсващи документи служител от митницата потвърдил, че имало срок от един месец за уведомяване на настъпили промени и можело да се подготвят документите в този срок. Тези обстоятелства имали значение за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Наказващият орган в нарушение на посочената разпоредба не извършил преценка дали допуснатото нарушение съставлява маловажен случай. От закъснението с 14 дни за подаване на уведомление не били причинени общественоопасни последици и вреди. Причината за закъснението се дължала на некоректно подадена 1 информация от служител на самата Агенция „Митници“. В атакуваното постановление не били изложени съображения за определяне на санкцията в посочения размер от 2 000 лв., която надвишавала предвидения минимум. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като нарушителят бъде предупреден, че при извършване на друго нарушение от същия вид, ще му бъде наложено административно наказание.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя и упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че извършеното деяние не било съставомерно и не представлявало административно нарушение. Отново излага съображенията в жалбата, че закъснението било по вина на служителя на Агенция „Митници“. Алтернативно моли да бъде прието, че е налице маловажен случай. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Депозирал е и молба по делото, в която излага доводи за законосъобразност на наказателното постановление. Сочи, че случаят не попадал в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като вече имало влязло в сила споразумение с дружеството за нарушение от същия вид. Моли атакуваното постановление да бъде потвърдено.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.12.2023 г. свидетелката Г.Т. – старши инспектор в Териториална дирекция Митница Пловдив, извършила проверка във връзка с подадено от „****“ ЕООД гр.Кърджали Уведомление рег.№ *** за промяна в обстоятелствата, при които е издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия. Дружеството било титуляр на валидно Разрешение за търговия с тютюневи изделия № *** за обект: магазин за продажба на вина и спиртни напитки с адрес ***. При направена справка в единен портал за заявяване на електронни административни услуги в Търговския регистър, свидетелката Т. установила, че на 16.11.2023 г. е извършена промяна на управителя на дружеството, а именно заличен бил В.И.А. и след промяната е вписана С.Ю.М.. Уведомлението за промяна в обстоятелствата трябвало да бъде подадено в 14-дневен срок от настъпването й на 16.11.2023 г., т.е. до 30.11.2023 г. включително. В случая обаче същото било подадено със закъснение депозирано било на 12.12.2023 г. в Териториално управление гр.Кърджали, след което е препратено и входирано в Териториална дирекция Митница Пловдив с рег.№ *** Резултатите от проверката били отразени в Протокол за извършена проверка от 15.12.2023 г.
Във връзка с констатациите в този протокол, на 13.02.2024 г. управителят на дружеството С.Ю.М., дала писмени обяснения. Посочила, че в 14-дневен срок от промяната на обстоятелствата се явила в митницата в Кърджали, където поради липсващи документи 2 митнически служител потвърдил, че имала срок от един месец за уведомяване за настъпили промени и можело да ги подготви в този срок, съответно на 12.12.2023 г. се явила и подала документите. Във връзка с установеното нарушение, на 13.02.2024 г. свидетелката Г.Т. съставила срещу „****“ ЕООД гр.Кърджали АУАН по чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС. Същият бил връчен на управителя С.Ю.М., която го подписала и получила без възражение. На 26.04.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.126а, ал.1 вр. чл.4, т.17 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. за извършено при условията на повторност нарушение по чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС. В наказателното постановление се сочи, че нарушението се явявало повторно, видно от Споразумение за прекратяване на административнонаказателно производство № *** Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г.Т.;
Акт за установяване на административно нарушение от 13.02.2024 г.; справка от Търговски регистър; Писмени обяснения от 13.02.2024 г.; Протокол за извършена проверка от 15.12.2023 г.; Уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия рег.№ ***; Разрешение за търговия с тютюневи изделия № ***; Споразумение № ***, както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС, която разпоредба задължава лицето, получило разрешение за търговия с тютюневи изделия, да уведомява писмено директора на териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата, при които е издадено разрешението за търговия с тютюневи изделия в 14дневен срок от настъпването й. Санкцията за процесното нарушение е наложена на основание чл.126а, ал.1 от ЗАДС, който предвижда, че всяко нарушение на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв. Квалификацията е във връзка с чл.4, т.17 от ЗАДС регламентиращ, че „повторно“ е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. От доказателствата по делото се установява, че дружеството-жалбоподател е осъществило вмененото му административно нарушение по чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС.
Представляващият лицето, получило разрешение за търговия с тютюневи изделия, е част от обстоятелствата, които се декларират при подаване на искането за издаване на разрешение.
Затова при всяка промяна в представителя си, лицето, получило разрешение за търговия с тютюневи изделия /в случая дружеството „****“ ЕООД/ е длъжно да уведоми за това обстоятелство директора на териториалната дирекция в регламентирания 14-дневен срок.
3
Жалбоподателят „****“ ЕООД е уведомил митническите органи за извършената промяна в управителя на дружеството на 12.12.2023 г., подавайки уведомление по образец съгласно Приложение № 19в към чл.117а от ППЗАДС, входирано в Териториална дирекция Митница Пловдив с рег.№ *** Промяната в управителя е настъпила на 16.11.2023 г., поради което уведомлението е следвало да бъде подадено до 30.11.2023 г., а това не е сторено. Ето защо правилно е констатирано от контролните органи, че е налице нарушение извършено от жалбоподателя на 01.12.2023 г.
Видно обаче от доказателствата по делото, в съставения АУАН, за разлика от наказателното постановление, липсва изложение на обстоятелства, обосноваващи правната квалификация на нарушението относно признака повторност. Липсата в акта на наведени обстоятелства в този смисъл осуетява възможността на наказаното лице да се защити срещу обвинението в извършено нарушение по приложения по-тежко квалифициран състав на чл.126а, ал.1 вр. чл.4, т.17 от ЗАДС. Цитираното от наказващия орган Споразумение № *** /обуславящо признака повторност/ е било известно и на контролните органи, поради което е нямало пречка да се позоват на него и в съставения АУАН. От друга страна, както вече се посочи, установеното при проверката деяние на жалбоподателя безспорно е в нарушение на разпоредбата на чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС и осъществява състава на чл.126а, ал.1 от ЗАДС.
Ето защо и съобразно разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН настоящата въззивна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира процесното деяние от такова по чл.126а, ал.1 вр. чл.4, т.17 от ЗАДС в нарушение по чл.126а, ал.1 от ЗАДС. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, относими към основния състав на нарушението по ЗАДС. По силата на цитирания текст от ЗАНН, съдът разполага с правомощие да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.126а, ал.1 от ЗАДС са идентични и в акта и в наказателното постановление, възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените съображения, наказателното постановление следва да бъде изменено, като на жалбоподателя за нарушението по чл.90е, ал.1, т.1 от ЗАДС се следва наказание на основание чл.126а, ал.1 от ЗАДС. Според настоящата инстанция следва да се измени и размера на наказанието, тъй като наложената на жалбоподателя „имуществена санкция” е в максимума от 2 000 лв. Така наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като при определянето му следва да се съобразят степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая нарушението се изразява в закъснение само с 12 дни, тъй като задължението е следвало да се изпълни до 30.11.2023 г., а това е сторено на 12.12.2023 г. Следва да се вземе предвид, че жалбоподателят, макар и след срока, е уведомил митническите органи за промяната в обстоятелствата и е отстранил нарушението още преди да бъде установено с акта. Ето защо, съдът намира, че следва да измени 4 наказателното постановление и досежно размера на наложеното наказание „имуществена санкция“, което следва да бъде намалено до минимума от 500 лв. Именно с наказание в такъв размер в конкретния случай биха се постигнали целите на чл.12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред.