Акт от 29.04.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 137 гр.

Велико Търново, 29.04.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд –

Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ

ДАНАИЛОВА при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното от съдия Данаилова адм. дело № 118/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл.

24б, ал. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС).

Образувано е по жалба на „Захарни заводи“ АД, ЕИК

********* със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис І“ № 29, чрез ***А.Г., срещу Решение № 32-45205/09.02.2021 г., издадено от директор на Териториална дирекция Дунавска, с което му е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител поради обстоятелството, че не отговора на изискванията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС.

Жалбоподателят оспорва решението като незаконосъобразно поради издаването му при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните изисквания и целта на закона. Излага подробни доводи, че обжалваният акт е идентичен по вида си и фактическата обстановка при издаването си по отношение на административен акт, който е бил отменен от Административен съд – Велико Търново с влязло в сила решение, по адм. дело № 631/2016г. В настоящия случай дружеството подава уведомление за промяна в обстоятелствата, които са вписани в издадено предходно УОАКП и се изразява само и единствено в смяна на членовете на управителния съвет на дружеството, с молба да бъде отразена тази промяна. Това задължение на дружеството произтича от законовото изискване на чл. 24в, ал. 1, във връзка с ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове. Счита решенето за противоречащо на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, чл. 24, ал. 2 и чл. 4, т. 37 от ЗАДС.

След извършване на проверка по чл. 24б, ал. 1 от ЗАДС не се установили използване на енергийния продукт за отопление, респ. моторно гориво, а единствено за производство на пара, която участва в технологични процеси при производството на захарни изделия. Намира цитираната съдебна практика на СЕС за неотносима към конкретния казус, тъй като се развива при действието на различна нормативна рамка на Общностното законодателство. В този смисъл се позовава на решение № 1997/16.02.2021г., постановено по адм. дело № 8040/2020г. на ВАС. В случая липсвала каквато и да е промяна от фактическа страна относно начина на използване на енергийните продукти. Решенето нарушавало и забраната за неравнопоставено третиране на стопанските субекти, при предоставянето им на еднакви възможности да упражняват правата си съгласно правния ред в страната и Общността и принципа за правната сигурност, оправдани правни очаквания. Моли да се отмени обжалваното решение и да се дадат задължителни указания на издаване на УОАКП. Претендира направените разноски, вкл. възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът по жалбата, директора на Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител ***Я.Я., оспорва жалбата, като излага в молба вх.

№ 1602/13.04.2021г. подробни доводи в подкрепа законосъобразността на издаденото решение. Оперативната самостоятелност давала на органа право да избере едно от възможните решения. Използването на енергийните продукти не се квалифицирало по чл. 24, ал. 2, 4 от ЗАДС, а именно за цели различни от гориво за отопление. Последното обстоятелство, макар и да било предмет на съдебни спорове и различни тълкувания през изминалите години, било дадено ясно в разпоредбата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС. Моли да се остави без движение жалбата и да се потвърди Решенето. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Дружеството

„Захарни заводи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Горна Оряховица е данъчно задължено лице по чл. 3, ал.

1, т. 4 от ЗАДС.

На дружеството е издадено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG004300Е0112 от 19.01.2018 г.

„Захарни заводи“ АД е депозирало искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител №

32-372369/16.12.2020г. по отношение на обект – Завод за захарни изделия. Искането касае енергиен продукт – природен газ с код по КН 2711 21 00, който ще се използва при производството на захарни изделия.

Поради настъпила променя в обстоятелствата, в изпълнение на разпоредбата на чл. 24в, ал. 2 от ЗАДС дружеството подало искане за издаване на ново УОАКП за промяна на вписаните в Удостоверение № BG004300Е0112/09.01.2018 г. Промяната касаела представляващите дружеството лица.

С писмо рег.

№ 32-384720/30.12.2020г. дружеството е уведомено за необходимостта да представи в 14 дневен срок документи и информация.

На

11.01.2021г. „Захарни заводи“ АД уведомява органа за използването на автоматизирана система за отчетност и предоставя допълнително декларация за обстоятелствата по ал. 7 на чл. 24а от ЗАДС.

Във връзка с подаденото искане е извършена проверка на място от митнически служители и съставен Протокол № 21BG4303А002582/21.01.2021г. При проверката е установено, че природният газ постъпва директно по тръбопровод през ГРП на вход Захарни заводи, Завод за захарни изделия и чрез регулатор на налягане газта се подава към два броя газови горелки, монтирани на два броя парни котли, с капацитет 2.5тона/час.

Получената пара от тях чрез колекторни постъпва в производствените цехове. От колектор абонатна станция производствената пара се използва в производствения процес и се подава на шест броя колектори за различни цехове. Във всеки от шестте цеха, произведената пара се използва чрез съответните машини и съоръжения за производство на захарни изделия.

В резултат на проверката е счетено за установено, че по отношение на дейностите, за които се използват енергийните продукти не е налице изпълнение на изискването на чл.

24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, т.е. използването на енергийни продукти е свързано с тяхното изгаряне, в резултат на което са отделя топлина, която се използва за производствени нужди, непосредствено или чрез преносна среда, което е легалното определение за „енергиен продукт за отопление“.

Директорът на

Териториална дирекция Дунавска в Агенция „Митници“ е постановил процесното Решение № 32-45205/09.02.2021 г., с което е отказал издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на „Захарни заводи“ АД. Мотивите за този отказ са, че енергийният продукт – природен газ, участва в процес, свързан с неговото изгаряне в резултат на което се отделя топлина, която се използва за производствени нужди, непосредствен или чрез преносна среда, което е легалното определение за „енергиен продукт за отопление“ съгласно чл. 4, т. 37 от ЗАДС и в този смисъл не са налице предпоставките по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС.

Предходно решение е било оспорено пред

Административен съд – Велико Търново, който с Решение № 24/07.02.2017 г. по адм. д. № 631/2016 г. го е отменил и е върнал преписката на началника на Митница Свищов за произнасяне по искането с вх. № 32-103001/13.04.2016 г., подадено от „Захарни заводи“ АД, при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението.

Същото е било обжалвано от административния орган и оставено в сила от Върховния административен съд с Решение № 10352/07.08.2017 г. по кас. адм. д. № 2850/2017 г. на ВАС. И двете инстанции са приели, че природният газ, потребяван от „Захарни заводи“ АД не се използва като гориво за отопление, а изцяло се реализира в производствените процеси, като използваното гориво е предназначено за получаване на пара, необходима за получаването на крайния продукт. Предвид това е направен извод за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради неправилно тълкуване и прилагане разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 4, т. 37 от ЗАДС.

В хода на съдебното производство са приети доказателствата, съдържащи се в окомплектованата административна преписка.

Приложени към настоящото дело в цялост са административно дело № 631/2016г. по описа на Административен съд Велико Търново, ведно развилото се по него касационно производство пред Върховния административен съд.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Съдът намира жалбата за допустима. Оспорването е извършено в срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, като адресат на административния акт и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е основателна, с оглед следното:

След служебно извършената проверка на основание чл.168 от АПК съдът намира, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата материална компетентност предвидена по чл. 14, ал. 1 от ППЗАДС във вр. с чл. 24, ал. 4 от ЗАДС, в писмена форма, съдържа реквизитите, предвидени в чл. 15, ал. 4 от ППЗАДС. Не се констатират съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на процесното решение.

При издаването на решението, ответникът е съобразил процедурата, разписана в чл. 24б – 24ж от ЗАДС и чл. 14 и чл. 15 от ППЗАДС.

Обжалваното решение обаче е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона.

Всички събрани по делото доказателства, преценени както поотделно, така и съвкупно, водят до извод, че енергийните продукти, за които е издадено Удостоверението за освободен от акциз краен потребител № BG004300Е0112 от 09.01.2018 г., се ползват за нуждите на пряката производствена дейност. Промените касаят единствено представляващите дружеството лица.

Същественото за конкретния спор е установяване на обстоятелството, че и към настоящия момента, както и към момента на издаване на Удостоверението за освободен от акциз краен потребител № BG004300Е0112 от 09.01.2018 г., предназначението на доставяния и използван в производственото предприятие посочените горива не се използва за други нужди и други консуматори на обекта за цели, различни от тези, които директно се свързват с производствения цикъл.

Ако ответникът приема, че има промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението и това налага прекратяване на действащото удостоверение, той следва да докаже това си фактическо твърдение – нещо, което не е сторено.

Обосновка в оспорваното решението се свежда до "ново" тълкуване на нормата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, където законодателят дава легално определение на понятието "енергиен продукт за отопление" и до "прилагане" на решение на СЕС, където се дава тълкуване на чл. 2, § 2 от

Директива 92/81 на Съвета. Същото обаче е лишено от фактическо основание и почива на погрешно тълкуване на приложимите правни разпоредби.

Посоченото Решение на Съда на ЕС по дело С-240/01 е постановено за тълкуване на Директива 92/81 на Съвета, като същата е отменена с Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003г. Възражението за относимост на решението по дело С-240/01 на СЕС и тълкуване на нормата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС е било изследвано от Върховния административен съд по Решене № 6214/23.04.2019г. по адм. дело № 8623/18г., Решене № 7522/21.05.2019г. по адм. дело № 8982/18г., Решене № 7686/22.05.2019г. по адм. дело № 1928/19г., Решене № 4003/13.04.2020г. по адм. дело № 11979/19г., Решене № 3849/12.03.2020г. по адм. дело № 11576/19г., Решене № 974/21.01.2020г. по адм. дело № 7650/19г., Решене № 12881/20.10.2020г. по адм. дело № 6419/20г., Решене № 15563/15.12.2020г. по адм. дело № 8083/20г., Решене № 15876/22.12.2020г. по адм. дело № 9532/20г., Решене № 1086/28.01.2021г. по адм. дело № 7615/20г., Решене № 1634/09.02.2021г. по адм. дело № 11765/20г., Решене № 1997/16.02.2021г. по адм. дело № 8040/20г., Решене № 2451/23.02.2021г. по адм. дело № 8301/20г.,

По тълкуването на понятието „енергиен продукт за отопление“ при редакцията на дефиницията преди изменението в ДВ бр.