Акт от 26.10.2021, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№

208

26.10.2021 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА

ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Николай Трендафилов като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №629 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция Митница Пловдив към Агенция „Митници“, подадена чрез пълномощника ст.юрк.П. К. Г., против Решение №34 от 04.03.2021 г., постановено по НАХД №14 по описа на Момчилградския районен съд за 2021 г., с което е отменено изцяло Наказателно постановление №234/2019 г. от 01.11.2019 г., издадено от Директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници“.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било постановено в противоречие на закона и явна несправедливост, изразяваща се в ощетяване на държавния фиск. Излагат се съображения, че съдът неправилно сметнал, че по административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като акцентирал на факта, че не било доказано от административно наказващия орган, че акцизният продукт е използван за различна цел от производството на перлити и поради тази причина отменил оспореното НП. Счита се, че по-високата разходна норма при обработка на тон суровина предопределяла заключение за ползването на продукта за цел, различна от отбелязаната в Удостоверението за освободен от акциз краен потребител (ОАКП). Съществували категорични доказателства, и това не се спорело от жалбоподателя, че дружеството е получило процесните количества акцизна стока, че дружеството не е уведомило Териториална дирекция Тракийска, и че съгласно разпоредбите на чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС, вр. чл.20, ал.2, т.19 от ЗАДС, чл.84, ал.7 и сроковете по чл.87, ал.6 от ЗАДС дружеството не е внесло дължимия акциз в 14 дневен срок след потреблението.

Твърди се, че предоставянето на разходни норми за производството при подаване на искане за издаване на удостоверение за ОАКП било изискване на чл.24а, ал.6, т.10 от ЗАДС и необходимо с цел предотвратяване на злоупотреби с акцизни стоки. Съгласно закона дружеството било длъжно да уведоми митническите органи при промени в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението за ОАКП, но за процесните периоди „Имерис Минералс България“ АД не било уведомило за обективни причини, поради които се налагало коригиране на декларираните разходни норми. Надвишаването на разходните норми представлявало неизпълнение на условията по издаденото Удостоверение за ОАКП с №BG003000Е0200. При подаване на искането за издаване на удостоверение за ОАКП дружеството било декларирало разходни норми за производството на перлит за всеки етап от производствения процес. Така представените разходни норми били приети от митническите органи. Дружеството не било уведомявало митническите органи за обективни причини, налагащи коригиране на така представените разходни норми, поради което за количествата, надвишаващи разходните норми, не можело да се признае правото на дружеството за освобождаване от акциз. След като не било налице своевременно уведомяване на Териториална дирекция Тракийска за тези съществени и извършени в три периода преразходи, не следвало жалбоподателят да черпи права от своето незаконосъобразно поведение и не следвало да се приема, че полученият акцизен продукт е вложен в производството.

Твърди се също, че РС – Момчилград неправилно разпределил доказателствената тежест между страните, и след като било доказано, че акцизната стока е получена от крайния потребител, не следвало АНО да доказва начина на потребление, разхищение или отчуждение на същата. Неправилното приложение и тълкуване на материалния закон от страна на РС – Момчилград налагало отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Наказателното постановление.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да се потвърди изцяло Наказателното постановление, като издадено при спазване на материалния закон и липса на процесуални нарушения.

Ответникът, „Имерис Минералс България“ АД, гр.К., чрез пълномощника си в съдебно заседание и писмена защита, развива подробни съображения за неоснователност на касационната жалба, и претендира отхвърлянето й. Излага съображения, че в закона разходните норми били посочени като такива с прогнозен характер, и нямало законова презумпция превишаването им да означава, че количествата, употребени над разходните норми, са употребени за цели, различни от посочените в удостоверението за освободен от акциз краен потребител, а аргументите на касатора в тази насока били неправилни. Твърди се също, че условията по удостоверението не били нарушени, доколкото разходните норми не били реквизит на това удостоверение. Неуведомяването от страна на дружеството на митническите органи за промени в обстоятелствата, при които е издадено удостоверението, евентуално можело да представлява нарушение по чл.111 от ЗАДС, за каквото дружеството не било санкционирано. Твърди се, че разходните норми били превишени по обективни причини, а именно необичайната влажност на суровината през 2018 г., което обстоятелство било установено по делото. Освен това превишаването било незначително като количество, което обосновавало и малозначителност на деянието по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Навеждат се и доводи за противоречия между мотивите и диспозитива на НП.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково излага съображения, че случаят не е маловажен, с оглед размера на неплатения акциз от общо 15 000 лв. Сочи, че освобождаването от облагането и заплащането на акциз на стоките и продуктите по чл.2 от Закона за акцизите е изключение от общото правило и следвало да се тълкува стеснително, а в случая Районен съд – Момчилград обръщал доказателствената тежест, при което неправилно приложил закона. Счита, че разходните норми по чл.24а, ал.6, т.11 от Закона за акцизите били абсолютно задължителен елемент към документите за издаването на удостоверения за освобождаване от акциз на краен потребител и на практика от неизпълнението на задължението на освободеното лице да уведоми администрацията за новото обстоятелство, не следвало да се вменява в тежест на административно наказващия орган да доказва за какво точно са изразходвани количествата продукт над лимита за освобождаване. Намира, че решението на районния съд следва да бъде отменено, като се потвърди отмененото с него Наказателно постановление.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваната част от решението, във връзка с изложените в жалбите оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното

Решение №34/04.03.2021 г. по НАХД №14/2021 г., Момчилградският районен съд е отменил изцяло обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №234/2019 г. от 01.11.2020 г., издадено от Директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници“, с което на „Имерис Минералс България“ АД, гр.К., са наложени три имуществени санкции: по т.1 от НП – в размер на 5000 лв., на основание чл.125, ал.1 от Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), за това, че на 13.06.2018 г. в качеството си на освободен от акциз краен потребител с ИН BG*** и BG***, като е използвало за периода 03.01.2018 г. – 29.05.2018 г. в обект – Фабрика за преработка на перлит, находяща се в с.Г., общ.М., обл.К., 2 490,75 л./15⁰ газьол с код по КН***над декларираната разходна норма при производството на фракциониран перлит, т.е. за цели различни от издаденото удостоверение и като не е заплатило дължимия за тях акциз в размер на 1609,02 лв. по сметка на Митница Пловдив, е нарушило разпоредбите на чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС, във връзка с чл.84, ал.7 и чл.20, ал.2, т.19 от ЗАДС; по т.2 от НП – в размер на 12785,58 лв., представляваща двойния размер на дължимия акциз, на основание чл.125, ал.1 от ЗАДС, за това, че на 15.06.2018 г. в качеството си на освободен от акциз краен потребител с ИН BG***, като е използвало за периода 05.04.2018 г. – 31.05.2018 г. в обект – Фабрика за преработка на перлит, находяща се в с.Г., общ.М., обл.К., 9895,954 л. газьол с код по КН***над декларираната разходна норма при производството на фракциониран перлит, т.е. за цели различни от издаденото удостоверение и като не е заплатило дължимия за тях акциз в размер на 6392,79 лв. по сметка на Митница Пловдив, е нарушило разпоредбите на чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС, във връзка с чл.84, ал.7 и чл.20, ал.2, т.19 от ЗАДС; по т.3 от НП – в размер на 5000 лв., на основание чл.125, ал.1 от ЗАДС, за това, че на 03.01.2019 г. в качеството си на освободен от акциз краен потребител с ИН BG*** и BG***, като е използвало за периода 13.06.2018 г. – 19.12.2018 г. в обект – Фабрика за преработка на перлит, находяща се в с.Г., общ.М., обл.К., 771,815 л./15⁰ газьол с код по КН2710 19 43 над декларираната разходна норма при производството на фракциониран перлит, т.е. за цели различни от издаденото удостоверение и като не е заплатило дължимия за тях акциз в размер на 498,59 лв. по сметка на Митница Пловдив, е нарушило разпоредбите на чл.44, ал.1, т.4 от ЗАДС, във връзка с чл.84, ал.7 и чл.20, ал.2, т.19 от ЗАДС.

За да отмени

Наказателното постановление, районният съд е приел, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения на проведеното административно-наказателно производство, които касаят обстоятелствата по установяване на вменените административни нарушения и които съществено нарушават правото на защита на санкционираното лице. Посочил е, че в случая АНО не е установил всички обстоятелства по процесните административни нарушения и конкретно не е установено горивото да е използвано за различни цели. Приел е, че с направеното обобщение, че горивото е използвано за цели, различни от тези по издаденото удостоверение, съществено се ограничава правото на нарушителя да разбере именно в какво конкретно действие/бездействие се е изразило неговото неправомерно поведение. Съдът е приел, че в случая съдържанието на НП създава съществени неясноти относно изпълнителното деяние на извършените 3 броя административни нарушения, а обективната отговорност на нарушителя и обстоятелствата по извършеното административно нарушение не са били законосъобразно установени. Съдът е намерил за неправилен извода на АНО, че превишаването на разходните норми при производството на определен продукт, предмет на удостоверението за освобождаване от внасяне на акциз за използваното гориво, представлява използването на газьола за други, различни цели от посоченото в удостоверението. Посочил е, че в представената административно-наказателна преписка не се съдържат никакви доказателства, които да водят до извода, че горивото е използвано за различни цели от посочените в издаденото удостоверение, а всички събрани по делото доказателства са в насока, че газьолът е използван именно за производството на различни перлитови продукти. Нямало нито едно пряко или косвено доказателство, че енергийният продукт е използван за други цели.

Настоящата инстанция намира тези изводи на районния съд за правилни и изцяло съответстващи на установените по делото факти. Обжалваното решение е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, като относимите обстоятелства са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите и правни изводи са направени след преценка и анализ на събраните по делото доказателства, както писмени, така и гласни, и същите са преценени в съвкупност.

По делото е установено по несъмнен начин, че „Имерис Минералс България“ АД, гр.К., е освободен от акциз краен потребител, че в посочените в трите точки на НП времеви периода е използвал в обекта си Фабрика за преработка на перлит посочените акцизни продукти – газьол, в съответните количества, които превишават декларираната разходна норма при производството на фракциониран перлит и че не е заплатил за тях съответния размер акциз.

Разпечатката съдържа 31 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4960bff2-cbf8-4fd7-86fd-55429084b214