Решение № 60 от 22.10.2026, Районен съд - Гълъбово
- Съд
- Районен съд - Гълъбово
- Дело
- Административно наказателно дело 148/2026
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 22.10.2026
- Състав
- ТОДОР АСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 112, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 112, ал. 3 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 20, ал. 2, т. 8 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 25, ал. 4 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 43, ал. 1, т. 3 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 84 · Закон за акцизите и данъчните складове
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Гълъбово, 22.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО, НАКАЗАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20265550200148 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „К.М.-И.*" АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр. С., срещу Наказателно постановление № BG****** от 30.06.2026 г., издадено от З.Н.Р. – заместник-директор на ТД М.П. при А. „М.“.
С обжалваното наказателно постановление на дружеството, на основание чл. 112, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е наложена имуществена санкция в размер на 313,98 евро, представляваща двойния размер на неначисления акциз от 156,99 евро, за нарушение на чл. 43, ал. 1, т.
3 ЗАДС във връзка с чл. 84, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 7, т. 1 и чл. 20, ал. 2, т. 8 ЗАДС.
Според административнонаказващия орган нарушението се изразява в това, че дружеството, в качеството си на регистрирано лице по ЗАДС, не е начислило дължимия акциз за установена на 05.03.2026 г. липса на 57 тона лигнитни въглища.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Жалбоподателят оспорва извода за действително установена липса на 1 акцизни стоки, като изтъква, че констатираната разлика между отчетното количество и количеството, определено чрез геодезическо измерване, попада в рамките на допустимото отклонение на използвания метод.
Поддържа се още, че дори да се приеме наличието на действителен недостиг, същият представлява естествена фира при съхранението на лигнитни въглища, за която не се дължи акциз съобразно чл. 25, ал. 4 ЗАДС.
Изложени са възражения относно индивидуализацията на нарушението по време и място, както и относно неприложението на разпоредбите, допускащи по-благоприятно третиране на нарушението.
С допълнителна писмена молба, постъпила на 15.10.2026 г., жалбоподателят развива подробно изложените възражения и представя допълнение от 13.07.2026 г. към протокола за геодезическо измерване, изготвено от инж. Светослав Димов.
Иска се отмяна на наказателното постановление.
В съдебното заседание жалбоподателят не се представлява, като с предварително подадената молба заявява, че поддържа жалбата и не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Административнонаказващият орган се представлява от главен юрисконсулт Венета Найдева, която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представя писмено становище, в което излага подробни съображения относно установяването на липсата, задължението за начисляване на акциз и неприложимостта на освобождаването при естествени фири.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и приложимите правни разпоредби, приема за установено следното:
I. По допустимостта на жалбата
Обжалваното наказателно постановление е връчено на дружеството на 02.07.2026 г., а жалбата е подадена на 16.07.2026 г.
Следователно същата е депозирана в законоустановения четиринадесетдневен срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт.
Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
II. Установена фактическа обстановка
„К.М.-И.“ АД осъществява дейност, свързана с производството на електрическа енергия, като за тази цел използва енергийни продукти, включително лигнитни въглища.
Дружеството притежава качеството на регистрирано лице по ЗАДС – освободен от акциз краен потребител, и в това си качество е задължено да осъществява предвидената в закона отчетност и да начислява акциз при настъпване на съответните законови основания.
Във връзка с възложени контролни действия служители на ТД М. П. извършили проверка на наличните акцизни стоки в обекта на дружеството.
2
Проверката обхванала както наличните течни горива, така и съхраняваните твърди горива, включително лигнитни въглища.
За установяване на количеството на складираните въглища била ангажирана специализирана геодезическа фирма „С.Г.“ ЕООД, тъй като определянето на обема на съхраняваните в насипно състояние въглища изисквало специални технически познания.
Измерването било извършено от правоспособния специалист инж.
Светослав Димов, който изготвил протокол за резултатите от геодезическото замерване.
Съгласно представения протокол количеството на наличните лигнитни въглища било определено на 77 110 тона.
Същевременно от предоставената от дружеството справка „Електрическа енергия и складова наличност“ се установявало, че по материалната му отчетност наличните лигнитни въглища възлизали на 77 167 тона.
При съпоставяне на двете количества проверяващите установили разлика от 57 тона.
Въз основа на резултатите от измерването и предоставените отчетни документи митническите органи приели, че е налице липса на 57 тона лигнитни въглища с код по Комбинираната номенклатура 27021000.
От представените протоколи за изпитване и данни за качествените показатели на въглищата била установена горна топлина на изгаряне от 2122 kcal/kg.
Използвайки съответните данни за енергийното съдържание и приложимата акцизна ставка, проверяващите изчислили дължимия акциз за липсващото количество на 156,99 евро.
Впоследствие била извършена проверка в Българската акцизна централизирана информационна система (БАЦИС), при която било установено, че към 12.03.2026 г. дружеството не е издало електронен акцизен данъчен документ за начисляване на акциза върху установената липса.
Констатациите били отразени в документите по административнонаказателната преписка, включително протокола за извършена проверка и протокол № BG**********.2026 г.
На 06.04.2026 г. Т. С. Б., главен експерт в ТД М. П., съставил АУАН № ****************.
В акта било прието, че дружеството не е изпълнило задължението си за начисляване на акциз върху установената липса, с което е нарушило посочените разпоредби на ЗАДС.
Въз основа на акта и материалите по административнонаказателната преписка заместник-директорът на ТД М. П. издал обжалваното наказателно постановление.
В съдебното производство са разпитани актосъставителят Т. Б. и свидетелят по акта П. П..
Свидетелят Б. установява, че проверката е извършена във връзка с възложени контролни действия по отношение на акцизните стоки на 3 дружеството.
Същият пояснява, че митническите служители са извършили проверка на течните горива, докато за определяне количеството на въглищата е била ангажирана специализирана фирма, тъй като проверяващите не притежават необходимата техническа компетентност за такова измерване.
След получаване на протокола от геодезическото замерване установените количества били съпоставени със счетоводните данни на дружеството, при което била констатирана разлика.
Свидетелят потвърждава и извършената проверка в БАЦИС, при която не бил установен издаден електронен акцизен данъчен документ за съответното количество.
Б. заявява също, че при проверката не били представени документи, удостоверяващи отчетени загуби от естествени фири.
Показанията на свидетеля П. П. съответстват на тези на актосъставителя относно организацията и извършването на проверката.
Свидетелят потвърждава, че геодезическото измерване е извършено от специализирана фирма и че след съпоставяне на резултатите с отчетните данни било установено количествено несъответствие.
Същият потвърждава и липсата на издаден акцизен данъчен документ.
В показанията си свидетелят П. посочва по спомен разлика от около 51 тона, вместо установените по документи 57 тона.
Съдът намира, че това несъответствие не разколебава доказателствената стойност на показанията му относно начина на извършване на проверката, доколкото точният размер на констатираната разлика се установява от писмените доказателства, а свидетелят възпроизвежда обстоятелства, възприети месеци преди разпита му.
Към доказателствата по делото е приобщено и допълнение от 13.07.2026 г. към протокола за геодезическо измерване, в което инж. Д. посочва, че при използвания софтуер DJI TERRA и метода за цифрово моделиране на терена допустимата грешка е в рамките на ±1% от измереното количество.
III. Оценка на доказателствата
Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. и П. като последователни и взаимно допълващи се относно съществените обстоятелства по извършването на проверката.
Същите намират подкрепа в писмените доказателства – протоколите от проверката, геодезическото измерване, справката за складовата наличност, документите относно качествените показатели на въглищата и данните от извършената проверка в БАЦИС.