Решение № 58 от 22.05.2023, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. , 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц.Т.М. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Административно наказателно дело № 20221860200289 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Постъпила е жалба от „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: село *********, представлявано от управителя Е.А.С., чрез адвокат Б. П. П. от САК – пълномощник, със съдебен адрес: град *************** (Адвокатско дружество „С. и П.“), с която обжалва наказателно постановление № ***/ 2020 от 15.02.2021 г. на с.д. Директор на ТД „Ю.“ на Агенция „М.“, с което на основание чл. 110, ал. 5, във вр. с чл.

87а, ал. 1, чл. 128, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/, и чл. 53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена „имуществена санкция“ на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 200 лева (двеста лева) за административно нарушение по чл. 110, ал. 5, във вр. с чл. 87а, ал. 1 от ЗАДС . Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и моли да бъде отменено.

Директора на ТД „Ю.“ на Агенция „М.“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, и претендира присъждане на разноски за процесуално представителство в размер, определен от съда.

1

Районна прокуратура – Е.П., ТО.П. не взема становище по жалбата.

Районен съд – Пирдоп, след като обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 01.10.2020 г. е съставен АУАН № ***/ 01.10.202 0 г. срещу жалбоподателя „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: село *********, представлявано от Е.А.С. и П.Н.С. – управители, заедно и поотделно, за следното нарушение: „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* е титуляр на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител ИН *********/ 22.04.2016 г. Съгласно чл. 87а, ал. 1 от ЗАДС освободените от акциз крайни потребители подават рекапитулативна декларация за получените и използваните акцизни стоки в 14 – дневен срок от изтичането на календарния месец. „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* е било длъжно на 14.09.2020 г. да подаде в Териториална дирекция „Ю.“ рекапитулативна декларация за получените и използваните акцизни стоки за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г. На 15.09.2020 г. дружеството е подало в Българска Акцизна Централизирана Информационна Система /БАЦИС/ по електронен път рекапитулативна декларация, която е приета и регистрирана в Система за управление на акцизите с № ********/12-*****/15092020г. На 15.09.2020 г. в гр. София „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* не е изпълнило установеното в чл. 87а, ал. 1 от ЗАДС задължение за подаване на рекапитулативна декларация в компетентната Териториална дирекция „Ю.“ в 14 – дневен срок от изтичането на календарния месец.“ /л.15-папката на РС – Пирдоп по АНД № ***/ 2021 г./ В АУАН е посочено, че с горното жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 110, ал. 5, във вр. с чл. 87а, ал.

1 от ЗАДС. Видно е от АУАН, че същия е връчен на 01.10.2020 г. срещу подпис на лицето Е.С. – управител, като няма отразени възражения в АУАН .

По делото е представено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител ИН *********/ 22.04.2016 г., издадено на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село *********, представлявано от Е.А.С. и П.Н.С. – управители, заедно и поотделно./л.16папката на РС – Пирдоп по АНД № ***/ 2021 г./ По делото е представено Извлечение от БАЦИС на Агенция „М.“ за това, че на 15.09.2020 г. дружеството „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* е подало в БАЦИС по електронен път рекапитулативна декларация, която е приета и регистрирана в Система за 2 управление на акцизите с

№ ********/12*****/15092020г./л.10,л.11,л.17,л.18-папката на РС – Пирдоп по АНД № ***/ 2021 г./ По делото служебно е изискана справка от търговския регистър на Агенция по вписванията за вписаните в регистъра обстоятелства по отношение на жалбоподателя „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *********./л.22,л.23папката на РС – Пирдоп по АНД № ***/ 2021 г./ Наказателно постановление № ***/2020 на с.д. Директор на ТД „Ю.“ на Агенция „М.“, е издадено на 15.02.2021 г. ср е щ у „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : село *********, представлявано от Е.А.С. и П.Н.С. – управители, заедно и поотделно, като в него е отразено, че същото се издава въз основа на АУАН № *** от

01.10.202 0 г./л.6-папката на РС – Пирдоп по АНД № ***/ 2021 г./ В наказателното постановление е посочено, че: „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* е титуляр на Удостоверение за освободен от акциз краен потребител ИН *********/ 22.04.2016 г. Съгласно чл. 87а, ал. 1 от ЗАДС освободените от акциз крайни потребители подават рекапитулативна декларация за получените и използваните акцизни стоки в 14 – дневен срок от изтичането на календарния месец. За получените и използваните акцизни стоки за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020г., „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* е било длъжно да подаде в Териториална дирекция „Ю.“ рекапитулативна декларация до 14.09.2020 г. включително, което не е направено. На 15.09.2020 г. дружеството подава в Българска Акцизна Централизирана Информационна Система /БАЦИС/ по електронен път рекапитулативна декларация, която е приета и регистрирана в Система за управление на акцизите с № ********/12*****/15092020г. На 15.09.2020 г. в гр. София „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* не е изпълнило установеното в чл. 87а, ал. 1 от ЗАДС задължение за подаване на рекапитулативна декларация в компетентната Териториална дирекция „Ю.“ в 14 – дневен срок от изтичането на календарния месец.“ В наказателното постановление е посочено, че с горното жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 110, ал. 5, във вр. с чл. 87а, ал. 1 от ЗАДС и на основание чл. 110, ал. 5, във вр. с чл. 87а, ал. 1, чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, и чл.

53 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена „имуществена санкция“ на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* в размер на 200 лева (двеста лева).

Видно от заповед № *********/ 07.01.2019 г., заповед № ****/ 21.10.2020 г. и Директора на Агенция „М.“ и заповед № ЗМФ-642/ 28.07.2021 3 г. на Министъра на финансите, че с.д. Директор на ТД „Ю.“ на Агенция „М.“, е упълномощен да издава наказателни постановления по ЗАДС./л.12-л.14папката на РС – Пирдоп по АНД № ***/ 2021 г./ Видно от показанията на свидетелите К. М. М. – актосъставител, Г. И. Г. и Г. Б. Г. – свидетели при съставяне на акта, дадени в с.з. на 02.05.2023 г., че те поддържат фактическите констатации, отразени в АУАН./л.40-л.42/ Наказателното постановление № ***/2020 на с.д. Директор на ТД „Ю.“ на Агенция „М.“, е връчено на жалбоподателя „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, чрез Е.А.С. – управител, на 01.10.2021 г., а жалбата против същото е изпратена по „Спиди“ на 07.10.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата на „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: село *********, представлявано от управителя Е.А.С., чрез адвокат Б. П. П. от САК – пълномощник, със съдебен адрес: град *************** (Адвокатско дружество „С. и П.“), срещу Наказателно постановление № ***/2020 на с.д. Директор на ТД „Ю.“ на Агенция „М.“, е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство по издаване на наказателното постановление, което се атакува, не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Същият е съставен от компетентен актосъставител, при съставянето му са спазени изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 44 от ЗАНН. Наказателното постановление, издадено във връзка с нарушение на чл. 110, ал. 5, във вр. с чл. 87а, ал. 1 от ЗАДС, е издадено от компетентно длъжностно лице. Не се констатираха нарушения на изискванията на чл. 57 и сл. от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в сроковете, предвидени от ЗАНН. По делото не се установиха визираните в жалбата нарушения да са съществени, по безспорен начин е установено извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина.

По същество правилно е приложен и материалния закон. От събраните 4 по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за доказано, че при описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, дружеството – жалбоподател е извършило от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 110, ал. 5, във вр. с чл. 87а, ал. 1 от ЗАДС, като на юридическото лице е наложена „имуществена санкция“. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, визирани в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и Наказателното постановление. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже, че на посочената дата и място, при описаната фактическа обстановка, жалбоподателят е извършил визираното нарушение, което съдът намира за доказано в настоящия процес. Допуснотото нарушение е безспорно установено от писмените доказателства и свидетелските показания, като съдът не констатира съществени противоречия в събраните гласни доказателства по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 110, ал. 5 от ЗАДС „Лице, получило удостоверение за освободен от акциз краен потребител, което не представи рекапитулативна декларация или не представи отчета по чл. 28а в установения срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв. При повторно нарушение имуществената санкция е в размер от 500 до 3000 лв.“ Съгласно разпоредбата на чл. 87а, ал. 1 от ЗАДС „Освободените от акциз крайни потребители подават рекапитулативна декларация за получените и използваните акцизни стоки в 14-дневен срок от изтичането на календарния месец по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.“ Съдът счита за доказано, че в конкретния случай, за получените и използваните акцизни стоки за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020г., дружеството – жалбоподател „Е.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* е било длъжно да подаде в Териториална дирекция „Ю.“ рекапитулативна декларация до 14.09.2020 г. включително, което не е направено, а на 15.09.2020 г. дружеството подава в Българска Акцизна Централизирана Информационна Система /БАЦИС/ по електронен път рекапитулативна декларация, която е приета и регистрирана в Система за управление на акцизите с № ********/12-*****/15092020г. С ъдът намира съставът на административното нарушение за осъществен и счита, че жалбата е неоснователна и административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на нарушителя и му е определил наказание в рамките на предвиденото в чл. 110, ал. 5 о т ЗАДС, като е 5 определил „имуществена санкция“ в размер на 200 лева (двеста лева), която е към минимума по закон. Съдът не приема, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според задължителната практика на ВКС, дадена с

ТР

№

1 от

12.12.2007г. преценката на административнонаказващия орган „за маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. За това дали нарушението е маловажно следва да се изхожда от неговата малозначителност, а тя е в зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е явно незначителна. „Маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е този, който при извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. В конкретния случай не са представени доказателства и не са налице обстоятелства, обуславящи по – ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл. 110, ал. 5, във вр. с чл. 87а, ал. 1 от ЗАДС, поради което не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. В случая нарушението е типично за вида си и не разкрива по – ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид. Касае се за формално нарушение, при което настъпването на вредоносни последици не е елемент от фактическия му състав. Липсата на такива последици не се преценява като смекчаващо обстоятелство, респ. като основание за преценка на случая като маловажен. Деянието не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения. Ето защо съдът счита, че следва да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.