Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2577 от 30.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 13212/2022
Вид
Решение № 2577
Подписан
30.05.2024
В сила
07.10.2024
Състав
РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, т. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 110, ал. 5 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 128, ал. 2 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 24а · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 87а, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 87а, ал. 1 и 2 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 230 · Закон за митниците
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2577 гр. София, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20221110213212 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Карол Фернандес Миит“ ООД срещу Наказателно постановление № BG2022/5800-278/НП/12.09.2022 г., издадено от директора на ТД Митница София в Агенция Митници, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 лева на основание чл. 83 от ЗАНН и чл. 110, ал. 5 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) за нарушение на чл. 87а, ал. 1 от ЗАДС.

В жалбата се претендира НП да бъде отменено, тъй като дружеството е качило процесната декларация в СУА в БАЦИС в законовия срок, но поради технически проблем същата не е била подадена. Като това е установено от самото дружество и подаването на декларацията е довършено на следващия месец. На същите основания се претендира и квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото това е първото подобно нарушение на дружеството. Отделно от това се сочат допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, които според жалбоподателя незаконосъобразно са отстранени при издаването на НП. Претендира се заплащането на разноски за адвокатска защита.

В съдебното заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща законен представител, като не се явява и упълномощеният представител – адв. Д.. От съата е постъпила молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие, в която са изложени и доводи по същество за отмяна на НП. В молбата адв. Д. изрично заявява, че не претендира присъждането на разноски. В последствие е депозирала и писмена защита с подробно развити доводи за отмяна на НП.

Въззиваемата страна – директорът на ТД Митница София в АМ – редовно призована, 1 се представлява от юрисконсулт Великов, който заявява, че оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП. Намира, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Дружеството-жалбоподател – „Карол Фернандес Миит“ ООД със седалище в гр. Б, е със статут на освободен от акциз краен потребител по смисъла на чл. 24а от ЗАДС, за което било издадено и Удостоверение от 28.05.2014 г. от началника на Митница Югозападна, издадено за обект в гр. Благоевград.

То ежемесечно подавало рекапитулативна декларация за получените и използвани акцизни стоки до 14-то число на следващия месец, по електронен път чрез Системата за управление на акцизите /СУА/ на БАЦИС /Българска акцизна централизирана информационна система/, модул „Деклариране“.

На 08.02.2022 г. в профила на дружеството в посочената система била създадена Рекапитулативна декларация с LRN/СИН 22BG005700Е0010000002 за данъчен период месец януари 2022 г. чрез операция „създай“ и същата била в състояние „работен вариант“. Но поради неустановени причини не била изпълнена операцията по подаване на декларацията.

Това заблудило служителите на дружеството, че декларацията е подадена в законовия срок до 14.02.2022 г.

На 08.03.2022 г. при подаване по електронен път на декларацията за месец февруари 2022 г., служител на дружеството осъзнал, че декларацията за предходния месец не била подадена и затова довършил операцията по подаването й, макар и след срока. Така подадената Рекапитулативна декларация за енергийни продукти и електрическа енергия за данъчен период - месец януари 2022 г. била регистрирана в СУА на БАЦИС като подадена на 08.03.2022 г. с № BG005800/-00083/15032022.

Тези обстоятелства били установени от св. А. М. - служител в АМ, ТД Митница София още при подаването на декларацията. Той преценил, че от дружеството е извършено нарушение и на 17.03.2022 г. той изпратил покана до дружеството за явяване на негов представител за съставяне на АУАН, поканата била получена на 21.03.2022 г.

Св. А. М. М. – на длъжност „старши експерт” в Агенция „Митници”, ТД Митница София, след като се запознал с материалите по преписката, преценил, че дружествотожалбоподател е осъществило нарушение по чл. 87а, ал. 1 от ЗАДС, за което съставил АУАН № BG30032022/5800/А-571/30.03.2022 г., в отсъствие на представител на нарушителя и свидетели на основание чл. 40, ал. 2 и 4 от ЗАНН. Актът бил връчен на управителя на дружеството на 04.04.2022 г., видно от инкорпорираната в него разписка. В АУАН е вменено на дружеството – жалбоподател, че като не е подало рекапитулативна декларация за енергийни продукти за данъчен период 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. в срока по чл. 87а, ал. 1 и 2 ЗАДС, е извършило нарушение по чл. 110, ал. 5 ЗАДС. В АУАН не е посочена дата или място на нарушението. При връчването на акта, не били изложени възражения срещу него от дружеството, като такива са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В тях се излагат същите съображения, като тези в жалбата.

Въз основа на АУАН № BG30032022/5800/А-571/30.03.2022 г., при пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация, на 12.09.2022 г. било издадено обжалваното Наказателно постановление от директора на ТД Митница София в АМ, с което за нарушение на чл. 110, ал. 5, вр. чл. 87а, ал. 1 от ЗАДС на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер от 200 лева. В НП е посочено, че дружеството не е изпълнило своето задължение за подаване на декларацията в законовия 2 срок до 14.02.2022 г. включително, а я е подало на 08.03.2022 г. В НП изрично е посочено, че наказващият орган се възползва от правомощието си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН като е уточнена датата на нарушението, а именно 15.02.2022 г. и мястото на нарушението, а именно гр. София, където е седалището на ТД Митница Столична, пред която е следвало да се подаде декларацията. В НП е даден подробен отговор на възраженията на жалбоподателя, които са приети за неонсователни.

Наказателното постановление било връчено на дружеството на 20.09.2022 г., като жалбата срещу него е входирана в ТД Митница София на АМ на 03.10.2022 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

М., като и преди всичко от събраните по делото писмени доказателства (включително и извадките от БАЦИС относно процесната декларация, удостоверение, декларация за месец януари 2022 г., покана за явяване за съставяне на АУАН и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля М., който лично е извършил проверката в системата и е установил на коя дата фактическа е подадена декларацията. Но в показанията си и той признава, че е могъл чрез системата да установи, че декларацията за месец януари 2022 г. е създадена на 08.02.2022 г. и е била в състояние „работен вариант“ до фактическото й подаване на 08.03.2022 г. Това намира доказателствена опора и в извадката от БАЦИС, представена по делото, където ясно са отразени датите на създаване и подаване на декларацията. Свидетелят потвърждава, че не е имало редакции в документа за този период и че служителите на АМ могат да виждат и работните документи, създадени в системата, които не са подадени. Съдът се довери на показанията на свидетеля и че това е първото установено нарушение на дружеството.

От показанията на св. М. и от съдържанието на АУАН се установява, че актът е съставен в отсъствие на представител на нарушителя, който е бил надлежно поканен, но и в отсъствие на свидетели по акта.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на материалния закон, но при допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилен извод относно обществената опасност на самото деяние.

Установяването на административното нарушение е извършено от компетентен орган на основание чл. 230 от Закона за митниците – св. М., на длъжност "старши експерт" в Агенция „Митници”. Налагането на административното наказание е извършено от компетентен административнонаказващ орган на основание чл. 128, ал. 2 от ЗАДС и 3 съгласно Заповед № ЗАМ-1451/32-264919/09.08.2022 г.

При проверката на АУАН съдът достигна до извода, че в процедурата по съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Допуснатите нарушения, свързани с липсата на посочване на дата и място на нарушението, обаче са надлежно отстранени от наказващия орган, който се е възползвал от правомощието си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН и е допълнил описанието на нарушението, като е конкретизирал датата и мястото на извършването му.

Съдът намира, че това е законосъобразно извършено, доколкото нарушението и неговият автор са били безспорно установени. Поради това възраженията на жалбоподателя в противния смисъл са неоснователни.

Нарушението в НП е достатъчно индивидуализирано, като е посочено времето и мястото на извършването му, както и отговорния субект и предмета на нарушението.

Правилно е определена правната му квалификация, която съответства на словесното му описание. В този смисъл правилно е определено мястото на нарушението, а именно гр.

София, където е седалището на ТД Митница София /ТД Югозападна/, където е следвало да бъде получен отговора на процесното писмо. Правилно е определена и датата на нарушението, а именно денят, следващ последния ден от законовия срок за подаване на декларацията – 14.02.2022 г., т.е. правилно е определено, че нарушението е извършено на 15.02.2022 г.

Но съдът намира, че при съставянето на АУАН е допуснато грубо нарушение на чл. 40 ЗАНН, като актът е съставен не само в отсъствие на свидетели, но и на представител на дружеството-нарушител.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, е допустимо съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, който е бил надлежно поканен, като в случая се установиха предпоставките за приложение на тази разпоредба. Но съдът намира, че неправилно актосъставителят е приел, че са налице и предпоставките по чл. 40, ал. 4 ЗАНН, според която когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели. В случая нарушението е установено след извършването на справки в системата СУА в БАЦИС, но тези разпечатки нямат характера на официални документи, доколкото не са издадени по установения ред и форма от длъжностни лица в кръга на правомощията им. Следователно, абсолютно недопустимо актосъставителят е съставил АУАН без свидетели. Освен това съдът отчете, че при съставяне на акта без свидетели и в отсъствие на нарушителя, няма лице, което да удостовери датата на съставянето на акта, която има отношение към срока за съставяне на АУАН след откриване на нарушението, както и относно поставяне на началото на срока по чл. 34 от ЗАНН за издаване на НП. Всичко това води до извод за допуснато грубо нарушение на императивните разпоредби на чл.

40

ЗАНН, което е опорочило административнонаказателното производство и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП, доколкото не може да бъде санирано.