Решение № 13 от 03.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Ямбол, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К.В.Т.

Членове:

Г.И.В.Л.

К.И.С. при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от К.И.С. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252300600404 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл. XXI НПК.

Образувано е по повод Решение № 432 от 20.10.2025 г. на ВКС, II н. о., с което ВНОХД № 314/2024 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол е възобновено, а постановената по него Присъда № 23 от 23.10.2024 г., с която подсъдимият М. В.а И. е бил признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл. 234, ал. 2, във вр. чл. 26, ал. 1 НК като на основание чл. 81, ал. 3 НК във вр. чл. 11 ЗАНН не му е наложено административно наказание за допуснати административни нарушения по чл. 100а ЗАДС поради изтекла давност за административно наказателно преследване, е отменена, при което делото е върнато на Окръжен съд - Ямбол за ново разглеждане от друг състав на съда.

Предмет на обжалване по настоящото дело е Присъда № ***от ** ** **** г. по НОХД № ****/****. по описа на Районен съд - Ямбол, с която подсъдимият е признат за виновен за това, че в периода от ** ** **** г. до ** ** **** г. в гр. Ямбол, действайки в условията на продължавано престъпление, в магазин, находящ се в гр. Ямбол, на ул. ****** № **и в магазин, находящ се в гр. Ямбол, в ж. к. ***** ******* до бл. **, двата магазина стопанисвани от ЕТ „М. В. 86“, ЕИК *********, с представител М.

В. И., държал с цел разпространение без надлежно разрешително, съгласно чл.100а от Закона за акцизите и данъчните складове, тютюневи изделия - 395 бр. кутии с по двадесет къса цигари от различни марки на обща стойност 2 1

105,10 лв., като случаят не е маловажен - престъпление по чл. 234, ал. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим и на основание чл. 55, ал. 2 във вр. ал.

1, т. 1 НК му е наложено наказание глоба в размер от 10 000 лв. Със същата присъда на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение споразумение по НОХД № ****/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол, с което е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл. 234, ал. 5 НК е постановено отнемане в полза на държавата предмета на престъплението. Подсъдимият е осъден също така да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба с вх. № **** от ** ** **** г. присъдата се обжалва като неправилна, незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива.

Сочат се нарушения на процесуалния закон, изразили се в необоснованост и материална незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Налице е искане за отмяна на осъдителната присъда във всичките й части и постановяване на оправдателна такава. В условията на евентуалност се иска подсъдимият да бъде оправдан за престъплението като му бъде наложено административно наказание на основание чл. 108а, ал. 1 ЗАДС, което да бъде определено в минимално предвидения размер. Отново в условията на евентуалност се иска, ако се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия, то наказанието да бъде определено под минимално установения законов размер и без приложение на чл. 55, ал. 3 НК.

В съдебно заседание жалбоподателят-подсъдим М. И., редовно призован, се явява с редовно упълномощения си защитник адв. Т..

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол счита въззивната жалба за неоснователна, а присъдата на Районен съд - Ямбол за законосъобразна и обоснована. Според него първоинстанционният съд правилно е анализирал целия наличен доказателствен материал по делото като мотивирано е приел кои свидетелски показания в коя част кредитира и кои - не. Прокурорът намира също така, че протоколите за проверки по реда на чл. 83 ЗМВР правилно са били приобщени към доказателствената съвкупност. Счита, че районният съд правилно е достигнат извод за виновността на подсъдимия в инкриминираното деяние, поради което моли за постановяване на съдебен акт, с който обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия поддържа всичко изложено в депозираната въззивна жалба и допълнение към въззивна жалба. Счита, че не е налице доказаност на обвинението по чл. 234, ал. 2 НК, поради което иска подзащитният му да бъде оправдан. В условията на евентуалност намира разпоредбата на чл. 301, ал. 4 НПК във вр. ЗАДС за приложима, а ако все пак въззивният съд достигне извод за виновност на подсъдимия, иска да бъде приложен чл. 55 НК като бъде определено наказание лишаване от свобода в минималния размер от три месеца и да не бъде прилагана разпоредбата на чл.

55, ал. 3 НК относно кумулативно предвиденото за инкриминираното деяние наказания глоба.

В лична защита подсъдимият поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

2

Окръжен съд - Ямбол след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319 ал. 1 НПК, а разгледана по същество същата е частично основателна по следните съображения.

От фактическа страна.

Фактическите положения, приети за установени от първоинстанционния съд са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства, в изпълнение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НПК, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи относно осъществено както от обективна, така и от субективна страна престъпно деяние по чл. 234, ал. 2 във вр. чл. 26 НК.

Проверяващата инстанция, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и предвид липсата на възражения относно фактическата обстановка на инкриминираното деяние се присъединява изцяло към изводите на Районен съд - Ямбол за установеното от фактическа страна като споделя напълно приетото от първоинстанционния съд. Независимо от това и с оглед пълнота на изложението следва да бъдат посочени основните моменти на инкриминираното деяние както следва.

Подсъдимият бил едноличен търговец, който притежавал два хранителни магазина на територията на гр. Ямбол, във всеки от които поотделно работели св. Й и св. В

На ** ** **** г. св. П заедно с други свои колеги извършили проверка в обекта, в който работела св. В(ж. к. ***** *******, до бл. 18) и установили голям брой кутии цигари различни марки с акцизен бандерол в пластмасово шкафче под фискалното устройство. Поради това изискали съответното разрешение по смисъла на ЗАДС от служителката. Тъй като не бил представен документът по чл. 100, ал. 1 ЗАДС, служителите съставили протокол за извършена проверка по реда на чл. 83 ЗМВР. С няколко последователни протокола за доброволно предаване откритите 122 броя кутии цигари били предадени от св. Вна разследващия орган.

На същата дата св. М. заедно с други колеги извършили аналогична проверка в другия обект, притежаван от подсъдимия, където работела св. Й (ул. ****** № **). При проверката били установени 239 броя кутии цигари от различни марки под метален щанд, на рафтовете и на земята, за които отново не бил представен документът по чл. 100, ал. 1 ЗАДС, поради което бил съставен друг протокол по чл. 83 ЗМВР, а откритите кутии цигари също били предадени с протоколи за доброволно предаване на разследващия орган от св.

Й.

На ** ** **** г. св. М. отново посетил магазина с адрес ул. ****** № ** за да връчи призовка на св. Вза разпит като свидетел, при което след 3 разговор със същата отново било установено, че в магазина (този път в чекмедже зад плота) има кутии цигари без да е налице необходимият по чл.

100, ал. 1 ЗАДС документ, поради което с протокол за доброволно предаване били предадени намерените 34 броя кутии цигари, отново с различни марки, но този път от подсъдимия.

Установило се, че подсъдимият в инкриминирания период е държал общо 395 броя кутии цигари, които са на обща стойност от 2 105,10 лв. като не притежавал разрешение за това.

По доказателствата.

Така изложената фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство, в хода на съдебното следствие пред първата и въззивната инстанция гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите П.М.В.Й.Д.Д., справка за съдимост и приложения способ за доказване стоково-оценъчна експертиза.

След самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства Окръжен съд - Ямбол приема, че по несъмнен начин се установява описаната по-горе фактическа обстановка. А предвид доводите на защитата и повода за възобновяване на настоящото наказателно производство настоящият съдебен състав дължи собствен доказателствен анализ както следва.

Първата относително хомогенна група гласни доказателствени средства се образува от обясненията на подс. И., св. Д., св. Д.

Обясненията на подс. И. в рамките на настоящото производство правилно са приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК, тъй като са дадени в открито съдебно заседание в рамките на първото по ред първоинстанционно производство по делото - НОХД № **/**** г. по описа на Районен съд Ямбол.

Въззивният съд цени същите с оглед двойствената им природа на доказателствено средство и на средство на защита. Твърденията на подсъдимия относно обстоятелствата при проведената проверка на 02.10.2021 г., на която подсъдимият е присъствал, а именно относно установеното наличие на два стека цигари (34 бр. кутии цигари) в магазина с акцизен бандерол и при липса на разрешение за продажба на същите, при което подсъдимият твърди, че същите са за лично ползване, настоящият съдебен състав не кредитира в пълнота. Това е така, защото ако в рамките на настоящото обвинение биха били установени единствено тези два стека цигари, изложеното от подсъдимия би било житейски логично, но доколкото по делото са налице данни за открити кутии цигари в много по-голям размер (395 бр. кутии цигари) в следствие на проверките от ** ** **** г., настоящият съдебен състав намира за житейски нелогично заявеното от подсъдимия, намирайки, че същото представлява единствено негова защитна теза и изолирани твърдения.

Доколкото св. Д. е сестра на подсъдимия, въззивният съд приема, че поради тази причина същата не е непредубедена. Съдът аналогично не кредитира напълно и показанията на св. Д. Това е така, защото изложеното от тях съвпада със застъпената линия на защита от подсъдимия, поради което 4 съдът не им дава вяра. Същите биват ценени единствено с оглед последователността на събитията, осъществили се в търговските обекти по повод проведените проверки.

Втората относително хомогенна група гласни доказателствени средства се образува от показанията на св. П. и св. М..

От процесуална гледна точка показанията на св. П и св. М., дадени в хода на съдебното следствие, са напълно годни гласни доказателствени средства, доколкото и двамата свидетели в качеството си на служители по ЗМВР са извършили такава дейност по специалния закон, която представлява извънпроцесуална, тъй като проверките на обектите на подсъдимия са били извършени преди да бъде образувано настоящото наказателно производство.

Съгласно чл. 105, ал. 2 НПК, за да бъдат приобщени релевантните данни от такава пред-процесуална дейност, те следва да бъдат събрани по реда и правилата на НПК. Тъкмо това е осъществено в случая посредством конституирането и разпита на двамата полицейски служители като свидетели като техните показания представляват първични доказателства относно обстоятелствата, при които са били извършени общо трите проверки на двата обекта на подс. И.. Що се отнася до самите протоколи от извършени проверки (л. 11-13 и л. 33-34 ДП), настоящият съдебен състав цени същите като писмени доказателства, а не като писмени доказателствени средства, при което тяхното значение се заключва в удостоверяване на фактите и обстоятелствата, при които са били проведени проверките по ЗМВР. Относно законосъобразността на тези проверки въззивният съд се присъединява към логичните и правилни изводи на районния съд в мотивите на обжалваната присъда.