Закон за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)

Чл. 1

Този закон урежда облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз.

Чл. 2

На облагане с акциз подлежат:

1. алкохолът и алкохолните напитки;

2. тютюневите изделия;

3. енергийните продукти и електрическата енергия;

4.

5.

Чл. 3

(1) Данъчнозадължени лица са:

1. лицензираните складодържатели и регистрираните по този закон лица;

2. лицата, за които е възникнало задължение по митническото законодателство по отношение на акцизни стоки;

3. лица, които в нарушение на този закон са произвели или участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично;

4. освободените от акциз крайни потребители и нерегистрираните търговци.

5. данъчните представители на лица, регистрирани по ДДС в друга държава членка, които извършват доставки на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност;

6. лицата, които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, с изключение на случаите когато лицата по т. 5 са изпълнили задълженията си по този закон.

7.

(2) Когато няколко данъчнозадължени лица са отговорни за заплащането на акциза, те са солидарно отговорни.

Чл. 4

По смисъла на този закон:

1. “Акцизни стоки” са стоките, посочени в чл. 2.

2. “Лицензиран складодържател” е търговец по смисъла на Търговския закон, който е получил лиценз да произвежда, складира, получава и изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

3. “Данъчен склад” е място, където се произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в съответствие с разпоредбите на този закон.

4. “Режим отложено плащане на акциз” е съвкупност от правила, приложими за производството, складирането и движението на стоки при отложено плащане на акциза.

5. “Код по КН” са тарифни кодове по Комбинираната номенклатура съгласно Приложение I на Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа. За алкохола и алкохолните напитки кодовете по КН са по Комбинираната номенклатура, прилагана към 31 декември 1992 г., а за енергийните продукти и електрическата енергия - по Комбинираната номенклатура, прилагана към 1 януари 2002 г.

6. “Продажна цена” е цената, изписана върху бандерола, по която тютюневите изделия се продават на дребно на краен потребител, в която са включени разходите за производство и реализация на производителя (вносителя), дължимите митни сборове, вноски, такси, акциз и данък върху добавената стойност.

7. “Бандерол” е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка.

8. “Специализиран малък обект за дестилиране” е обект за дестилиране с обща вместимост на съдовете до 1000 литра включително, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) от грозде и плодове - собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра етилов алкохол (ракия) годишно на семейство.

9. “Обект за винопроизводство на малък винопроизводител” е обект, в който се произвеждат не повече от 1000 хектолитра вино на година.

10. “Енергиен продукт с двойно предназначение” е продукт, който се използва едновременно както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление; използването на енергийни продукти за химическа редукция и при електролитни и металургични процеси се смята за двойно предназначение.

11. “Маркиране” е действие, при което към газьола и керосина се прибавя маркер, който отговаря на изискванията, определени с правилника за прилагане на закона.

12. “Денатуриране” е действие, при което към етиловия алкохол се прибавят отровни или неприятни за вкуса или за обонянието вещества (примеси), което го прави опасен за здравето или негоден за пиене.

13. “Техническа спецификация” е документ на производителя, съдържащ описание на стоката относно технологията на производство и предназначението й, техническите изисквания, нормираните стойности на определени показатели и методите за изпитването им, опаковката и означаването, съхраняването и транспорта й.

14. “Освободен от акциз краен потребител” е едноличен търговец или юридическо лице, което има право да получава енергийни продукти, които се използват за освободени от акциз цели, въз основа на получено удостоверение за освобождаване от акциз.

15. „Частни развлекателни полети и плаване“ е използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство от неговия собственик или от физическо или юридическо лице, което го ползва или под наем, или по друг начин, за цели, различни от търговските, и по-специално различни от транспортиране на пътници или стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи.

16.

17. “Повторно” е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

18. “Тежко” е нарушението, за което има влязло в сила наказателно постановление с наложена имуществена санкция над 15 000 лв.

19. “Действително алкохолно съдържание по обем (алкохолно съдържание)” са обемите чист етилов алкохол, съдържащи се при температура 20 °C в 100 обема продукт при същата температура.

20. “% vol” и “% mas” са означения за алкохолното съдържание съответно по обем и по маса.

21. “Чист алкохол” е етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 100 % vol (абсолютен алкохол).

22. “Биодизел” е метилов естер, произведен от растителни масла или животински мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначено за използване като моторно гориво за дизелови двигатели, произведен от биологично разградими фракции от продукти, отпадъци и остатъци от селското стопанство (включително растителни или животински субстанции), от горското стопанство, както и биоразградими фракции от индустриални или битови отпадъци.”

23. “Биоетанол” е етанол, произведен от биомаса и/или биологично разграждащата се част от отпадъците, който е предназначен за използване като биогориво.

24. “Територия на страната” е географската територия на Република България, континенталният шелф и изключителната икономическа зона.

25. “Територия на държава членка” е територията на всяка държава членка, на която се прилага Договорът за създаване на Европейската общност, посочена за всяка държава членка в чл. 299 от този договор, като:

26. “Общността” и “територия на Общността” е територията на държавите членки.

27. “Трета страна” или “трета територия” е всяка територия, различна от територията на държавите членки.

28. “Регистриран получател” е лице, което при определени условия има право да получава акцизни стоки от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз. Регистрираният получател не може да складира или изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

29. “Временно регистриран получател” е лице, което при определени условия има право да получи еднократно определено количество акцизни стоки в рамките на двумесечен период от друга държава членка под режим отложено плащане на акциз. Временно регистрираният получател не може да складира или изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

29а. „Регистриран изпращач“ е лице – вносител на акцизни стоки, което при определени условия има право да изпраща акцизни стоки, които са допуснати за свободно обращение едновременно с поставянето им под режим отложено плащане на акциз, предназначени за друга държава членка. Регистрираният изпращач не може да складира или да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

30. “Вносител” е лицето - длъжник за заплащане на вносните митни сборове, както и лицето, получило стоки на територията на страната от трети територии, които са част от митническата територия на Общността.

31. “Стандартни резервоари” (нормален резервоар) са:

32. “Специален контейнер” е всеки контейнер, оборудван със специално проектиран агрегат за охладителни системи, кислородни системи, системи за топлинна изолация или други системи.

33. “Минералогични процеси” са процесите, класифицирани според NACE (Общата номенклатура на икономическите дейности в Европейската общност) с код DI 26 “производство на други неметални минерални продукти” в Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета относно статистическото класифициране на икономическите дейности в Европейската общност.

34. “Стойност на продукта” е себестойността на продукта по смисъла на счетоводното законодателство. Тази стойност се изчислява като осреднена за единица.

35. “Стойност на електрическата енергия” е действителната изкупна стойност на електрическата енергия или стойността на производството на електрическата енергия, ако тя се генерира от дейността.

36. “Изнасяне” е движение на акцизни стоки от територията на страната до територията на трета страна или трета територия.

37. “Енергиен продукт за отопление” е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция.

38. “Независима малка пивоварна” е данъчен склад, който е правно и икономически независим от която и да е друга пивоварна, която не ползва под каквато и да е форма помещения или производствени мощности на друга пивоварна, която не осъществява дейността си по лицензионен договор за производство на бира или други продукти на малцова основа и годишното й производство не надхвърля 200 000 хектолитра бира. Правно и икономически независима пивоварна е дружество:

39. „Пазарна цена“ е сумата без данъка върху добавената стойност и акциза, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока по сделка между лица, които не са свързани.

40. „Компютърна система“ е система за компютризиране на движението и контрола на акцизни стоки съгласно чл. 1 от Решение № 1152/2003/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 юни 2003 г. за компютризиране на движението и контрола на акцизни стоки.

41. „Доставка на акцизни стоки“ е еднократно движение на определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

42. „Изпращач“ е лицензиран складодържател-изпращач или регистриран изпращач, който изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

43. „Получател“ е лицензиран складодържател, регистриран получател, временно регистриран получател или лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3, които са посочени като получател в електронния административен документ при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

44. „Регистриран електронен административен документ“ е електронен административен документ, на който митническите органи са определили уникален административен референтен код.

45. „Място на директна доставка“ е мястото на получаване на енергийни продукти от лицензиран складодържател, различно от местонахождението на данъчния склад, изпратени от друга държава членка.

46. „Нередовност“ е настъпването на определени обстоятелства при движение на акцизни стоки, под режим отложено плащане на акциз или освободени за потребление на територията на друга държава членка, с изключение на случаите на липси и безвъзвратна загуба, вследствие на непреодолима сила и загубите от естествени фири, вследствие на промяна на физико-химичните свойства, в резултат на които цялото или част от количеството акцизни стоки не пристигат на мястото на получаване в съответствие с правилата за движение на акцизни стоки.

47. „Митнически режим с отложено плащане или митническо направление“ е всеки един от специалните режими, предвидени в Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността относно митническия надзор, който се прилага към необщностните стоки при тяхното въвеждане на митническата територия на Европейския съюз, временно складиране, свободните зони или свободните складове, както и всеки от режимите по чл. 84, параграф 1, буква „а“ от същия регламент.

48. „Внасяне на акцизни стоки“ е въвеждането на акцизни стоки на територията на Европейския съюз, освен ако при въвеждането им са поставени под митнически режим с отложено плащане или митническо направление, а така също и тяхното освобождаване от този режим или направление.

Чл. 5

“Бира” е всеки продукт, включен в код по КН 2203, или всеки продукт, представляващ смес от бира и безалкохолни напитки, включен в код по КН 2206, и в двата случая с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 0,5 % vol.

Чл. 6

(1) “Тихи вина” са всички продукти, включени в кодове по КН 2204 и 2205, но непопадащи в обхвата на ал. 2, които са със:

1. действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация, или

2. действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 15 % vol, но непревишаващо 18 % vol, при условие че са били произведени без каквото и да е обогатяване и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация.

(2) “Шумящи вина” са всички продукти, включени в кодове по КН 2204 10, 2204 21 10 0, 2204 29 10 0 и 2205, които са:

1. в бутилки със “запушалки-гъбки”, задържани от скоби или връзки или които имат свръхналягане, дължащо се на разтворен въглероден диоксид, равно на три бара или повече, и

2. с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 15 % vol, и при условие че алкохолът, съдържащ се в крайния продукт, се дължи изцяло на ферментация.

Чл. 7

“Други ферментирали напитки”, различни от бирата и виното, са:

1. тихите ферментирали напитки, включени в кодове по КН 2204 и 2205, но непопадащи в обхвата на чл. 6, както и продуктите, включени в код по КН 2206, но непопадащи в обхвата на т. 2, които са със:

2. шумящите ферментирали напитки, включени в код по КН 2206 00 91, както и продуктите, включени в кодове по КН 2204 10, 2204 21 10, 2204 29 10 и 2205, но непопадащи в обхвата на чл. 6, които са

Чл. 8

“Междинни продукти” са всички продукти с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, но непревишаващо 22 % vol, и включени в кодове по КН 2204, 2205 и 2206, но непопадащи в обхвата на чл. 5, 6 и 7.

Чл. 9

“Етилов алкохол (алкохол)” е всеки продукт:

1. включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol, дори когато този продукт е част от продукт, попадащ в друга глава от Комбинираната номенклатура;

2. включен в кодове по КН 2204, 2205 и 2206, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 22 % vol.

3. получен чрез дестилация и годен за пиене, съдържащ други продукти в разтворено или неразтворено състояние.

Чл. 10

(1) „Пури и пурети“ са цилиндрични тела от тютюн, изключително предназначени и годни за пушене предвид техните свойства и нормалните очаквания на потребителите, и които:

1. са обвити с покриващ лист от естествен тютюн, или

2. съдържат пълнеж от смес от тютюни (бленд) и са обвити с външен лист от възстановен тютюн с нормалния цвят на пура, покриващ продукта изцяло, включително, където е подходящо, и филтъра, но не и мундщука, ако има такъв, при условие че единичното им тегло, без филтър или мундщук, е най-малко 2,3 г и не повече от 10 г и обиколката по продължение най-малко на една трета от дължината е не по-малка от 34 мм.

(2) За “пури и пурети” се смятат и изделия, съставени частично от вещества, различни от тютюна, но отговарящи на изискванията на ал. 1, при условие че са снабдени съответно със:

1. един покриващ лист от естествен тютюн;

2. един покриващ и един обвиващ лист - и двата от възстановен тютюн;

3. един покриващ лист от възстановен тютюн.

(3) Не се смятат за “пури и пурети” изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели.

Чл. 11

(1) “Цигари” са:

1. годни за пушене цилиндрични тела от тютюн, които не отговарят на изискванията за пури и пурети по чл. 10;

2. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са вкарани в цигарени хартиени рула;

3. цилиндрични тела от тютюн, които чрез проста неиндустриална обработка са увити в цигарена хартия.

(2) За “цигари” се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията по ал. 1.

(3) За целите на облагането с акциз продуктите за пушене по ал. 1 и 2 се смятат като две цигари, ако без филтъра или мундщука са по-дълги от 8 см, но не по-дълги от 11 см, съответно като три цигари, ако без филтъра или мундщука са по-дълги от 11 см, но не по-дълги от 14 см, и така нататък.

(4) Не се смятат за “цигари” изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели.

Чл. 12

(1) “Тютюн за пушене (за лула и цигари)” е:

1. тютюн, който е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без допълнителна индустриална обработка;

2. отпадъци от тютюн, предлагани за продажба на дребно, които могат да се пушат и не попадат в обхвата на чл. 10 и 11; за „отпадъци от тютюн“ се смятат и остатъците от тютюневи листа и вторични продукти, получени при обработката на тютюн или при промишленото производство на тютюневи изделия;

3. фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици имат широчина на нарязване, по-малка от 1,5 мм.

(2) За “тютюн за пушене” се смятат и изделия, съставени изцяло или частично от вещества, различни от тютюн, но отговарящи на изискванията в понятието за тютюн за пушене по ал. 1.

(3) Не се смятат за “тютюн за пушене” изделия, които не съдържат тютюн и се използват изключително за медицински цели.

Чл. 13

(1) “Енергийни продукти” са продуктите, включени във:

1. кодове по КН от 1507 до 1518, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;

2. кодове по КН от 2701, 2702 и от 2704 до 2715;

3. кодове по КН от 2901 и 2902;

4. код по КН 2905 11 00, които не са от синтетичен произход, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;

5. код по КН 3403;

6. код по КН 3811;

7. код по КН 3817;

8. код по КН 3824 90 99, включително биодизел, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво.

(2) “Електрическа енергия” е продукт, включен в код по КН 2716.

Чл. 14

(1) Разпоредбите на глава четвърта се прилагат по отношение на следните енергийни продукти:

1. включените в кодове по КН от 1507 до 1518, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;

2. включените в кодове по КН 2707 10, 2707 20; 2707 30 и 2707 50;

3. включените в кодове по КН от 2710 11 до 2710 19 69; за енергийните продукти с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29 разпоредбите на закона относно движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз и контролът върху тях се прилагат само когато са в наливно състояние;

4. включените в кодове по КН 2711 с изключение на кодове по КН 2711 11, 2711 21 и 2711 29;

5. включените в кодове по КН 2901 10;

6. включените в кодове по КН 2902 20, 2902 30, 2902 41, 2902 42, 2902 43 и 2902 44;

7. включените в код по КН 2905 11 00, които не са от синтетичен произход, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или моторно гориво;

8. включените в код по КН 3824 90 99, ако са предназначени за използване като гориво за отопление или за моторно гориво, включително биодизел.

9. включените в код по КН 3811 11, 3811 19 00 и 3811 90 00.

(2) Разпоредбите на глава четвърта се прилагат на територията на страната и за енергийни продукти, за които има определена акцизна ставка.

(3) За енергийни продукти с кодове по КН 2710 91 и 2710 99 разпоредбите на глава четвърта се прилагат на територията на страната само от лицата, които ги оползотворяват или обезвреждат по смисъла на Закона за управление на отпадъците.

(4) Енергиен продукт с код по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29 се смята, че е в “наливно състояние” в случаите, когато е неопакован, транспортиран в съдове, които са неразделна част от транспортното средство, както и в случаите, когато е неопакован, транспортиран в съдове с обем, надвишаващ 210 литра.

Чл. 15

(отменен)

“Кафе” е всеки продукт, включен в кодове по КН 0901 11, 0901 12, 0901 21 и 0901 22.

Чл. 16

(отменен)

“Екстракти от кафе” са всички продукти, включени в код по КН 2101 11.

Чл. 17

(отменен)

“Прахообразни смеси, съдържащи повече от 10 на сто екстракти от кафе” са всички продукти, включени в код по КН 2101 12.

Чл. 18

(отменен)

“Автомобили” са новите и употребяваните пътнически, товаро-пътнически и състезателни автомобили за транспорт до 9 лица, включително водачът, с мощност на двигателя, превишаваща 120 киловата (kW) по система DIN или 126 киловата (kW) по система SAE, включени в код по КН 8703.

Чл. 19

(1) Стоките по чл. 2 подлежат на облагане с акциз, освен когато са поставени под режим отложено плащане на акциз:

1. при тяхното производство на територията на страната;

2. при тяхното въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка;

3. при тяхното внасяне на територията на страната.

(2)

(3)

Чл. 20

(1) Задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление.

(2) Освобождаване за потребление е:

1. извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз както и извеждането на акцизни стоки от специализиран малък обект за дестилиране и обект за винопроизводство на малък винопроизводител;

2. неспазването на условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;

3. потреблението на акцизни стоки в данъчен склад, освен ако са вложени като суровини в производството на акцизни стоки;

4. производството на акцизни стоки извън режим отложено плащане на акциз;

5. внасянето, включително в нарушение на митническото законодателство, освен когато акцизните стоки са поставени под режим отложено плащане на акциз;

6. извеждането от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с бандерол, освен когато стоките се транспортират до друг данъчен склад на същия лицензиран складодържател при предстоящо прекратяване действието на лиценза за управление на данъчния склад, от който стоките се извеждат, и след разрешение на директора на Агенция „Митници“ по ред, определен с правилника за прилагане на закона;

7.

8. установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз включително липси на въглища, кокс, електрическа енергия или природен газ, установени при лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2;;

9. прекратяването на действието на лиценза за управление на данъчен склад - за всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз.

10. прекратяването на регистрацията на лицата - за наличните стоки, които не са били обложени с акциз;

11. получаването на акцизни стоки от регистриран получател под режим отложено плащане на акциз;

12. получаването на акцизни стоки от временно регистриран получател под режим отложено плащане на акциз;

12а. обратното въвеждане на акцизни стоки на територията на страната, изпратени от регистриран изпращач;

12б. получаването на енергийни продукти от лицензиран складодържател при условията на директна доставка;

13. получаването на акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка освен когато стоките постъпят в данъчен склад на територията на страната;

14. получаването на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност;

15. продажбата на въглища и кокс на лица, различни от регистрираните по чл. 57а, ал. 1, т. 1, с изключение на продажбата на физически лица, които не са еднолични търговци;

16. потреблението на кокс и въглища от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1 за свои собствени нужди;

17. продажбата на електрическа енергия или природен газ на потребители на електрическа енергия или природен газ за битови и стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката, както и продажбата на природен газ като моторно гориво;

18. потреблението на електрическа енергия или природен газ от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 3 за свои собствени нужди, с изключение на случаите на потреблението на електрическа енергия за производство или поддържане на производство на електрическа енергия;

19. потреблението на енергийни продукти от освободени от акциз крайни потребители за цели, различни от посочените в удостоверението.

20.

21. производството, държането или разпореждането на акцизни стоки, за които в нарушение на този закон не е заплатен акциз или акцизът е заплатен частично;

22. получаването на акцизни стоки от лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3.

(3) В случаите, в които моментът на освобождаване за потребление не може да бъде установен, за такава се приема датата на установяване от контролните органи на действията, фактите или обстоятелствата по ал. 2.

Чл. 21

(1) От плащане на акциз се освобождават:

1. акцизни стоки, когато са предназначени за дипломатически и консулски представителства и представителства на международни организации и членовете на техния персонал;

2. акцизни стоки, за които в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила по съответния ред, е предвидено освобождаване от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък;

3. акцизни стоки, които са предназначени за въоръжените сили на всяка друга държава, която е страна по Организацията на Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили; за нуждите на цивилния персонал, който ги придружава, или за снабдяване на техните офицерски трапезарии или столови;

4. акцизни стоки, които се внасят с международни пощенски и други пратки, в рамките на разрешения безмитен внос съгласно митническото законодателство.

5. тютюневи изделия, алкохол, алкохолни напитки, закупени в друга държава членка от физически лица за лични нужди и превозвани от тях в количества, определени с правилника за прилагане на закона;

6. акцизни стоки, които са предназначени за институциите на Европейската общност;

7. внасянето или въвеждането от друга държава членка на електрическа енергия и природен газ;

8. етилов алкохол, съдържащ се във внасяните или въведените на територията на страната продукти, които по своите характеристики не са предназначени за консумация като храни или напитки или които не са предназначени като добавки при производството на храни или напитки;

9. внасянето или въвеждането от друга държава членка на кокс и въглища от лица по чл. 57а, ал. 1, т. 1.

10. изнасянето на въглища и кокс от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1;

11. изнасянето на електрическа енергия, природен газ и енергийни продукти, различни от тези по чл. 14, ал. 1;

12. въглища и кокс, предназначени за друга държава членка - когато се изпращат от лицата по чл. 57а, ал. 1, т. 1;

13. електрическа енергия, природен газ и енергийни продукти, различни от тези по чл. 14, ал. 1, предназначени за друга държава членка;

14. акцизни стоки, които се внасят с личния багаж на пътници, при условие че този внос е освободен от данък върху добавената стойност.

(2) Когато за стоките по ал. 1, т. 1 и 3 е платен акциз, освобождаването се извършва чрез възстановяване. Редът за възстановяване се определя, както следва:

(3) Редът за освобождаване по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

(4) Не се дължи акциз или платеният акциз се възстановява за моторни превозни средства, които са противозаконно отнети или откраднати и дължимите вносни митни сборове за тях са възстановени или опростени по реда на митническото законодателство.

(5) Не се дължи акциз при унищожаване на отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки.

(6) Не се дължи акциз при унищожаване под контрола на митническите органи на произведени акцизни стоки в случаите по чл. 60а.

Чл. 22

(1) Освобождава се от облагане с акциз напълно денатурираният етилов алкохол.

(2) Възстановява се платеният акциз за етилов алкохол, който едновременно е специално денатуриран и вложен в производството на продукти, които не са за човешка консумация.

(3) Възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, вложени в производството на:

1. оцет с код по КН 2209;

2. лекарства по смисъла на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и ветеринарномедицински продукти по смисъла на Закона за ветеринарномедицинската дейност;

3. ароматични продукти с алкохолно съдържание до 1,2 % vol за добавки към хранителни стоки и безалкохолни напитки

4. хранителни продукти (с пълнеж или приготвени по друг начин), когато алкохолът и алкохолните напитки са вложени пряко или като съставка в полуготови продукти, при условие че алкохолното съдържание не надвишава 8,5 литра чист алкохол на 100 килограма от шоколадовите изделия и 5 литра чист алкохол на 100 килограма от другите хранителни продукти.

(4) Възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани:

1. за медицински цели в лечебни заведения и аптеки;

2. като проби за анализ, за необходими производствени изпитвания или за научни цели;

3. за научни изследвания;

4. в производствен процес, при условие че крайният продукт не съдържа алкохол.

(5) Възстановява се платеният акциз за ароматични продукти с алкохолно съдържание над 1,2 % vol, вложени като добавки при производството на хранителни стоки и безалкохолни напитки с алкохолно съдържание не по-високо от 1,2 % vol.

(6) Платеният акциз по ал. 2 - 5 се възстановява след реализацията на произведените стоки по ал. 2, 3 и 5, съответно след използването им по ал. 4.

Чл. 23

(1) Възстановява се платеният акциз на лицата по чл. 76а, ал. 4, когато едновременно са налице следните условия:

1. лицата са изпълнили задълженията си по чл. 76б;

2. лицата разполагат с третия екземпляр на опростения придружителен документ, заверен от получателя в другата държава членка;

3.

(2) Възстановяване по ал. 1 се извършва чрез подаване на писмено искане за възстановяване на акциз до компетентното митническо учреждение по чл. 76б, ал. 1, т. 1.

(3) Към искането по ал. 2 се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) Началникът на компетентното митническо учреждение в 30-дневен срок от постъпване на искането и необходимите документи се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично.

(5) Решението по ал. 4 може да се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 24

(1) Освобождават се от облагане с акциз енергийните продукти:

1. за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове (включително за риболов), освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона;

2. в стандартните резервоари на моторните превозни средства и в контейнерите за специална употреба - при влизането на превозните средства на територията на страната;

3. с кодове по КН 2710 11 21, 2710 11 25 и 2710 19 29 - в потребителски опаковки по смисъла на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия до 3 литра;

4. с кодове по КН 2705, 2707 40, 2707 60, от 2707 99 30 до 2708 20,, 2712, 2713, 2714, 2715 от 2902 50 до 2902 90, 3403, 3811 21, 3811 29, когато се използват за цели, различни от моторно гориво и гориво за отопление.

(2) Освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти:

1. с двойно предназначение;

2. използвани за впръскване в доменни пещи с цел химическа редукция като добавка към каменните въглища, използвани като основно гориво;

3. използвани при производство на електрическа енергия, от лица, получили лиценз за производство на електрическа енергия, издаден по реда на Закона за енергетиката.

4. използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.

5. използвани в минералогични процеси;

6. използвани в данъчен склад за производство на енергийни продукти, при условие че използваните енергийни продукти са произведени в същия данъчен склад.

(3) Освобождаването по ал. 2 т. 1 - 5 се прилага само за освободени от акциз крайни потребители.

(4) Редът за освобождаване и за издаване на удостоверение на крайните потребители се определя с правилника за прилагане на закона.

(5) За издадените удостоверения по ал. 4 Агенция “Митници” води регистър.

(6) Формата и съдържанието на регистъра по ал. 5 се определят с правилника за прилагане на закона.

(7) Действието на удостоверението по ал. 4 се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Прекратяването се извършва при условия, определени с правилника за прилагане на закона.

(8) Решението по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 24а

(1) Възстановява се платеният акциз за електрическа енергия:

1. на лицата - потребители на електрическа енергия, използвана за химическа редукция или в електролитни, металургични или минералогични процеси;

2. на лицата - потребители на електрическа енергия, използвана при производство на продукти, при условие че стойността на енергията представлява повече от 50 на сто от стойността на продукта;

3. на лицензираните железопътни превозвачи и управителите на железопътната инфраструктура - за ползваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия при осъществяването на тяхната дейност.

(2) Възстановяването по ал. 1 се извършва въз основа на писмено искане, което се подава до 30 април на годината, следваща потреблението на електрическата енергия по ал. 1.

(3) Искането по ал. 2 се подава до началника на митницата по седалище на лицата по ал. 1.

(4) Към искането се подават документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) Началникът на компетентната митница в тримесечен срок от постъпване на искането и необходимите документи се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично. При констатиране на непълноти или нередовности в подадените документи началникът на компетентната митница определя 14-дневен срок за отстраняването им, до изтичането на който срокът за произнасяне по изречение първо спира да тече.

(6) Решението по ал. 5 се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(7) Акцизът се възстановява в 14-дневен срок от датата на влизане в сила на решението по ал. 5 за възстановяване.

Чл. 25

(1) До освобождаване за потребление на акцизните стоки Лицензираните складодържатели и регистрираните лица не дължат акциз при:

1. унищожаване под контрола на митническите органи на акцизни стоки, включително когато са облепени с бандерол, както и при бракуване и унищожаване на бандероли при условията на чл. 27, ал. 7 и 8;

2. липси и безвъзвратна загуба вследствие на непреодолима сила на акцизни стоки, включително когато са облепени с бандерол;

3. загуби от естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири с наредбата по ал. 2;

4. технологичен брак за акцизните стоки в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност.

(2) Нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки се определят с наредба на министъра на финансите.

(3) Редът и начинът за унищожаване на акцизни стоки по ал. 1, т. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 25а

(отменен)

(1) Платеният акциз за цигарите, облепени с бандерол, които не са били реализирани на пазара в срока по § 18 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ДВ, бр. 106 от 2008 г.), се възстановява на лицата по чл. 64, ал. 1, 2 и 3 в случаите на унищожаване под контрола на митническите органи.

(2) Лицата по чл. 64, ал. 1, 2 и 3 подават заявление за унищожаване на цигари, облепени с бандерол, до началника на митницата по седалището и адреса на управление или до началника на митницата по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, в тридневен срок от изтичането на законоустановения срок за реализация.

(3) За целите на унищожаването по ал. 1 митническите органи установяват автентичността на бандерола, облепен върху цигарите, на базата на представителна извадка.

(4) За унищожените стоки се съставя констативен протокол, като разходите по унищожаването са за сметка на лицата по ал. 1.

(5) Платеният акциз се възстановява или прихваща срещу дължим акциз въз основа на писмено искане, подадено до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад, в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател.

(6) Лицата по ал. 1 подават искане за прихващане или възстановяване на акциза не по-късно от 30 дни от датата на съставянето на протокола по ал. 4.

(7) Внесеният от лицата акциз се възстановява или прихваща в 14-дневен срок от влизането в сила на акта за възстановяване или прихващане.

(8) Редът и начинът за унищожаването на цигарите, облепени с бандерол, и възстановяването или прихващането на платения акциз се определят в правилника за прилагане на закона.

Чл. 25б

(1) Допуска се унищожаване на негодни за производство на тютюневи изделия суровини (необработен тютюн), съхраняван в данъчен склад.

(2) Унищожаването по ал. 1 се извършва под контрола на митническите органи по ред и начин, определени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 26

(1) В случаите на изнасяне на акцизни стоки внесеният в републиканския бюджет акциз се възстановява.

(2) С изключение на случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1, доставката на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства се смята за изнасяне и обезпеченият/платеният за стоките акциз се освобождава/възстановява по ред и в срокове, определени с правилника за прилагане на закона. Това не се отнася за плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди.

(3)

Чл. 27

(1) Недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция „Митници“, въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи.

(2) Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Органът по ал. 2 в 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане.

(4) Решението или отказът по ал. 3 може да се обжалва пред директора на Агенция „Митници“, който се произнася в 45-дневен срок от датата на получаването й. Непроизнасянето в този срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част. Решението или непроизнасянето на директора на Агенция „Митници“ се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Акцизът се възстановява в 14-дневен срок от влизане в сила на акта за възстановяване.

(6) Заявените и получени бандероли от лицата по чл. 64, ал. 1, 2 и 3 могат да бъдат върнати на съответното компетентно митническо учреждение само в случаите, когато с тях не са облепвани бутилирани напитки или тютюневи изделия, като се съставя констативен протокол, в който се отразяват видът, емисията или серията, общият брой, поредността на номерацията, както и други характерни белези за съответните бандероли.

(7) Бандеролите, получили дефекти в процеса на производство на тютюневи изделия и бутилирани алкохолни напитки, се бракуват с двустранно подписан протокол между лицата по чл. 64 и компетентната митница и се предават на нея по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(8) Когато акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз не могат да бъдат освободени за потребление поради несъответствие с нормативни изисквания или с технически и качествени стандарти на производителя, включително по отношение на потребителските опаковки, поставените върху опаковките бандероли се бракуват по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

(9)

(10)

(11)

(12) Бракуваните бандероли по ал. 7 и 8 се унищожават от митническите органи по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 28

Данъчната основа за облагане с акциз е, както следва:

1. за бирата - количеството хектолитри за градусите Плато;

2. за виното - количеството хектолитри завършен продукт;

3. за другите ферментирали напитки - количеството хектолитри завършен продукт;

4. за междинните продукти - количеството хектолитри завършен продукт;

5. за етиловия алкохол - количеството хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20 °С;

6. за бензина, газьола и керосина - количеството литри, приведени към сравнителна температура 15 °С;

7. за тежкото гориво, втечнения нефтен газ (LPG), смазочните масла, включени в код по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93, и другите смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99 – количеството, измерено в тонове;

8. за природния газ - топлотворна способност, измерена в гигаджаули;

9.

10. за пурите и пуретите - количеството късове;

11. за биодизел и биоетанол - количеството литри, приведени към сравнителна температура 15 °С.

12. за кокса и въглищата - горна топлотворна способност, измерена в гигаджаули;

13. за електрическата енергия - количеството, измерено в мегаватчаса.

Чл. 29

(1) Акцизът върху цигарите се определя като сума от специфичен и пропорционален акциз. Данъчната основа за определяне на специфичния акциз е количеството късове, а на пропорционалния акциз - продажната цена.

(2) Данъчната основа за облагане с акциз за тютюна за пушене (за лула и цигари) е количеството тютюн за пушене, измерено в килограми.

(3) Продажната цена по ал. 1 е:

1. регистрираната по установения ред към момента по чл. 20, ал. 2, т. 1 - 5, 8 и 9;

2. изписаната върху бандерола - в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 6;

3. регистрираната по установения ред към момента на поставяне на стоките под режим отложено плащане на акциз, с изключение на случаите по т. 4;

4. регистрираната по установения ред към момента на поставяне на стоките под митнически режим с отложено плащане или временно складиране;

5. определената в правилника за прилагане на закона - в случаите, когато за съответното тютюнево изделие по ал. 1 не е регистрирана продажна цена по установения ред.

6. регистрираната или определената в правилника към момента на установяване от контролните органи на нарушенията по глава девета.

Чл. 30

(отменен)

Данъчната основа за автомобилите е, както следва:

1. за употребяваните автомобили - брой киловати в зависимост от мощността на двигателя;

2. за новите автомобили - брой киловати в зависимост от мощността на двигателя за разликата над 120 киловата (kW) по системата DIN, съответно за разликата над 126 киловата (kW) по системата SAE.

Чл. 31

(1) Акцизната ставка за алкохола и алкохолните напитки е, както следва:

1. за бира - 1,50 лв. за 1 хектолитър за градус Плато с изключение на случаите по т. 7;

2. за вино - 0 лв. за 1 хектолитър;

3. за други ферментирали напитки - 0 лв. за 1 хектолитър завършен продукт;

4. за междинни продукти - 90 лв. за 1 хектолитър завършен продукт;

5. за етилов алкохол - 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол;

6. за етилов алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране - 550 лв. за 1 хектолитър чист алкохол.

7. за бира, произведена от независими малки пивоварни - 0,75 лв. за 1 хектолитър на градус Плато.

(2) Акцизната ставка по ал. 1, т. 7 се прилага и за бира, произведена от независими малки пивоварни, регистрирани на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 32

(1) Акцизните ставки върху моторните горива са, както следва:

1. за оловосъдържащ бензин с кодове по КН 2710 11 31 , 2710 11 51 и 2710 11 59 - 830 лв. за 1000 литра;

2. за безоловен бензин с кодове по КН 2710 11 31, 2710 11 41, 2710 11 45 и 2710 11 49 - 710 лв. за 1000 литра;

3. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 - 630 лв. за 1000 литра;

4. за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 - 630 лв. за 1000 литра;

5. за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00, включително за енергийните продукти с код по КН 2901, 2711 29, от 2902 11 до 2902 44 - 340 лв. за 1000 килограма;

6. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 - 0,85 лв. за 1 гигаджаул;

7.

8. за безоловен бензин, използван в транспорта, с кодове по КН 2710 11 31, 2710 11 41, 2710 11 45 и 2710 11 49, в който съдържанието на биоетанол с код по КН 2207 20 00 и съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 и 4 и чл. 51, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници е 4 или повече процента обемни – 688 лв.;

9. за газьол, използван в транспорта, с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49, в който съдържанието на биодизел с код по КН 3824 90 99 и съответстващ на изискванията на чл. 37, ал. 1 и 4 и чл. 51, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници е 4 или повече процента обемни – 596 лв.

10. за тежки корабни горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69 – 600 лв. за 1000 кг.

(2)

1. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 - 50 лв. за 1000 литра;

2. за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 - 50 лв. за 1000 литра;

3. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 - 0 лв. за гигаджаул;

4. за биодизел с код по КН 3824 90 99 и биоетанол с код по КН 2207 20 00, които отговарят на изискванията на чл. 26 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата - 0 лв. за 1000 литра.

(3)

(4)

1. идентификационни данни на земеделския производител;

2. правно-организационна форма, име (наименование), постоянен адрес (седалище и адрес на управление), телефон, факс, електронен адрес;

3. данни за обработваната земеделска земя (в декари) съгласно идентификацията на земеделските парцели.

(5)

(6)

(7) Акцизната ставка за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 11, различни от тези по ал. 1, както и за енергийни продукти с кодове по КН 2707 10, 2707 20, 2707 30, 2707 50, 2709, е 685 лв. за 1000 литра.

(8) Акцизната ставка за енергийни продукти с кодове по КН от 2710 19, различни от тези по ал. 1, е 600 лв. за 1000 литра.

(9) Акцизната ставка на енергийните продукти, предназначени за добавяне или разреждане на моторни горива, е ставката по ал. 1, т. 2 - 5 в зависимост от това за какъв вид гориво са предназначени. Когато не може да се определи за какъв вид гориво са предназначени тези продукти, ставката за тях е 685 лв. за 1000 литра.

(10) Биоетанол, използван за смесване с моторни горива, се денатурира, включително и по специален метод, при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 33

(1) Акцизните ставки върху енергийните продукти за отопление са, както следва:

1. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 – 50 лв. за 1000 литра;

2. за тежки горива с кодове по КН от 2710 19 61 до 2710 19 69, други тежки масла, различни от смазочните, включени в код по КН 2710 19 99 и за енергийни продукти с кодове по КН 2706, 2707 91, 2707 99 11, 2707 99 19, 2710 91 и 2710 99 - 50 лв. за 1000 кг;

3. за керосин с кодове по КН 2710 19 21 и 2710 19 25 - 50 лв. за 1000 литра;

4. за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 до 2711 19 00 - 0 лв. за 1000 кг;

5. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 за потребители на природен газ за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката – 0 лв. за гигаджаул;

6. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 за потребители на природен газ за стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката – 0,10 лв. за гигаджаул;

7. за въглищата и кокса с кодове по КН 2701, 2702 и 2704 - 0,60 лв. за гигаджаул.

(2) Ставката по ал. 1, т. 4 се прилага за втечнен нефтен газ (LPG) в съдове, използвани за отопление и за битови нужди и отговарящи на изискванията, определени в правилника за прилагане на закона.

(3) За целите на прилагане на ставките по ал. 1 освободените за потребление акцизни стоки се придружават от документ по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(4) Ставките по ал. 1 се прилагат, при условие че лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, разполага с документа по ал. 3, заверен от лицето, което ще използва стоките за съответното предназначение, с изключение на втечнения нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, извеждани от данъчен склад до обект за размяна на бутилки.

(5) Лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, е задължено за разликата между съответната ставка по чл. 32, ал. 1 и ставката по ал. 1, с изключение на случаите, когато до датата на подаване на акцизната декларация за данъчния период лицето е получило документа по ал. 4.

(6) Когато документът по ал. 4 се получи след срока по ал. 5, лицето коригира размера на дължимия акциз по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 33а

(1) Акцизната ставка за смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, е 0 лв. за 1000 кг.

(2) В случаите, когато лица въвеждат на територията на страната стоките по ал. 1, се прилагат разпоредбите на чл. 76в, ал. 4, т. 1, 2, 3 и 5 и ал. 5.

(3) Ставката по ал. 1 се прилага само в случаите, когато стоките са в потребителски опаковки до 210 литра, предназначени за реализация на територията на страната и/или ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59.

(4) Ставката по ал. 1 за смазочни масла, които по техническа спецификация съдържат газьол, се прилага само ако газьолът е маркиран.

(5) За целите на прилагане на ал. 4 освободените за потребление акцизни стоки се придружават от документ по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

Чл. 34

(1) Ставките за газьол и керосин по чл. 33 се прилагат само за маркирани горива.

(2) Ставката за тежки горива по чл. 33, ал. 1, т. 2, които по техническа спецификация съдържат газьол, се прилага само ако газьолът е маркиран.

Чл. 34а

(1) Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716, с изключение на случаите по ал. 2, е 2,00 лв. за мегаватчас.

(2) Акцизната ставка върху електрическата енергия с код по КН 2716 за потребители на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката е 0 лв. за мегаватчас.

Чл. 35

(1) Енергийните продукти по чл. 13, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като гориво за отопление или моторно гориво и за които в чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 не е определен размер на акцизната ставка, се облагат със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно гориво.

(2) Освен енергийните продукти по чл. 13 и биоетанолът, всички други продукти, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като моторно гориво, като добавка или за разреждане на моторни горива, се облагат със ставката, определена за еквивалентното моторно гориво в чл. 32, ал. 1.

(3) Освен енергийните продукти по чл. 13, всички други въглеводороди, с изключение на торфа, които са предназначени за използване, предлагат се за продажба или се използват като гориво за отопление, се облагат със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление по чл. 33, ал. 1.

Чл. 36

(отменен)

Акцизната ставка за кафето е, както следва:

1. за кафе печено всички видове - 1,00 лв. за 1 кг;

2. за кафе сурово (непечено) всички видове - 0,70 лв. за 1 кг;

3. за екстракти от кафе - 1,50 лв. за 1 кг;

4. за прахообразни смеси със съдържание на екстракт от кафе над 10 на сто - 1,00 лв. за 1 кг.

Чл. 37

Акцизната ставка за пури и пурети е 270 лв. за 1000 къса.

Чл. 38

Акцизната ставка за тютюн за пушене (за лула и цигари) е 130 лв. за килограм, а от 1 януари 2012 г. – 152 лв. за килограм.

Чл. 39

(1) Акцизната ставка за цигарите е, както следва:

1. на специфичния акциз – 101 лв. на 1000 къса;

2. на пропорционалния акциз – 23 на сто от продажната цена.

(2) Размерът на акциза по ал. 1 не трябва да е по-малък от 148 лв. за 1000 къса.

Чл. 39а

При промяна на акцизната ставка по чл. 39 новата акцизна ставка влиза в сила не по-рано от два месеца от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Чл. 40

(отменен)

(1) Акцизната ставка за употребяваните автомобили е, както следва:

1. за автомобили с мощност на двигателя над 120 kW до 150 kW по системата DIN - 35 лв. за 1 kW;

2. за автомобили с мощност на двигателя над 150 kW по системата DIN - 60 лв. за 1 kW;

3. за автомобили с мощност на двигателя над 126 kW до 157,5 kW по системата SAE - 33,33 лв. за 1 kW;

4. за автомобили с мощност на двигателя над 157,5 kW по системата SAE - 57,14 лв. за 1 kW.

(2) Акцизната ставка за новите автомобили е:

1. седемстотин лева + 90 лв. за 1 kW за разликата над 120 kW по системата DIN;

2. седемстотин лева + 85,71 лв. за 1 kW за разликата над 126 kW по системата SAE.

Чл. 41

Размерът на дължимия акциз се изчислява, като данъчната основа се умножи по акцизната ставка.

Чл. 42

В случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 акцизът се определя и се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

Чл. 43

(1) Извън случаите по чл. 42 акцизът се начислява от:

1. лицензирания складодържател, лицата по чл. 3, т. 4 и 6 и регистрираните лица по чл. 57, чл. 57б, ал. 3 чл. 57в и чл. 58в на датата, на която е станал дължим - с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1;

2. регистрираното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1 по реда на чл. 84, ал. 3 за стоките, за които акцизът е станал дължим съгласно чл. 20, ал. 2, т. 15, 16, 17 и 18;

3. регистрираното лице по чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2 - на датата на установяване на липсата по чл. 20, ал. 2, т. 8 с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1.

4. лицата по чл. 60а, ал. 2 – на датата, на която приключва тестването или изпитването.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да декларират начисления за данъчния период акциз с подаване на акцизна декларация.

(3) Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец.

(4) Първият данъчен период обхваща времето от датата на връчването на лиценза или удостоверението за регистрация по този закон до последния ден на календарния месец, през който е извършено лицензирането или регистрацията.

(5) Последният данъчен период обхваща времето от началото на календарния месец, през който е прекратен лицензът или регистрацията, до датата на прекратяването им.

Чл. 44

(1) Дължимият акциз се внася в републиканския бюджет, както следва:

1. в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 - по сметката или в брой на касата на компетентното митническо учреждение от вносителя в сроковете за заплащане на митническото задължение, определени в Закона за митниците, когато длъжникът е физическо лице, което не е едноличен търговец;

2. в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 - по сметката на компетентното митническо учреждение от вносителя в сроковете за заплащане на митническото задължение, определени в Закона за митниците;

3. в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 12 и 13 - по сметката на компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, от лицето, получило стоките, в 14-дневен срок от получаването им;

4. в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 19 - по сметка на компетентното митническо учреждение от освободения от акциз краен потребител в 14-дневен срок от потреблението на енергийните продукти за цели, различни от посочените в удостоверението;

5.

6. във всички останали случаи - по сметката на компетентното митническо учреждение от лицензирания складодържател или от регистрираното лице в срока за подаване на акцизната декларация.

7. в случаите по чл. 60а – в 14-дневен срок от издаването на акцизния данъчен документ по сметката на компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта, освен когато акцизните стоки са унищожени под контрола на митническите органи.

(2) Акцизът може да бъде заплатен и от друго лице, различно от лицето по ал. 1, с писменото съгласие на длъжника.

(3) Акцизът се смята за внесен в републиканския бюджет от датата, на която сумата е постъпила по сметката или в касата на компетентното митническо учреждение по ал. 1.

(4) Когато акцизът не е внесен в републиканския бюджет в сроковете по този член, задължено за заплащането му е лицето по ал. 1.

(5) Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на дължимия акциз по реда, определен за митническото задължение.

(6) В случаите по чл. 64, ал. 2 компетентно митническо учреждение по ал. 1, т. 2 е и митническото учреждение, в което лицата са заявили бандероли. Това митническо учреждение освобождава предоставеното от вносителя обезпечение след потвърждение от митническото учреждение, където са извършени формалностите за внасяне, че дължимият акциз е внесен в републиканския бюджет.

Чл. 45

(отменен)

(1) При влизане в сила на нов размер на акцизната ставка лицата по чл. 64, ал. 1, 2 и 3 декларират наличните количества тютюневи изделия и алкохолни напитки с код по КН 2208, облепени с бандерол, в компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) За наличните количества по ал. 1 се извършва допълнително облагане, като допълнително дължимият акциз се внася в сроковете по чл. 44.

Чл. 46

(1) При режим отложено плащане на акциз по смисъла на този закон временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство, въвеждане или внасяне на територията на страната.

(2) Режим отложено плащане на акциз се прилага от лицензиран складодържател при:

1. производството на акцизни стоки в данъчен склад;

2. складирането на акцизни стоки в данъчен склад;

3. движението на акцизни стоки.

(3) Отложеното плащане на акциз не се отнася до другите данъчни задължения на данъчнозадълженото лице.

Чл. 47

(1) Лицензиран складодържател може да бъде лице, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава членка или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридическо лице, създадено въз основа на нормативен акт - в случаите, когато лицето е производител на акцизни стоки, или капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв. - в случаите, когато лицето не е производител на акцизни стоки;

2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

3. се представлява от лица, които:

4. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;

5. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;

6. притежава лиценз или разрешение или е регистрирано за осъществяване на дейността, когато това е предвидено с друг закон;

7. разполага със собствени или наети помещения за извършване на дейностите по чл. 46, ал. 2, които отговарят на изискванията за сигурност и контрол, определени с правилника за прилагане на закона където ще се получават и разтоварват акцизните стоки.;

8. използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на суровините, произведените или складираните акцизни стоки и гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима.

9. самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи до пълната функционалност за преглед на автоматизираните системи за отчетност по т. 8;

10. използва средства за измерване, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(2) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава членка или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като лицензиран складодържател чрез клон в Република България.

Чл. 48

(1) За издаване на лиценз за управление на данъчен склад се подава писмено заявление до директора на Агенция “Митници”, което съдържа:

1. описание на операциите, които ще се извършват в данъчния склад;

2. вида на акцизните стоки с кодовете по КН, които ще се произвеждат или складират;

3. годишния прогнозен обем за произвежданите и/или складираните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз съгласно бизнес плана по ал. 2, т. 13;

4. годишния прогнозен обем за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;

5. описание на системите по чл. 47 ал. 1, т. 8;

6. точно местонахождение, описание и предназначение на помещенията на данъчния склад;

7. вида на обезпечението, което ще бъде предоставено;

8. имената на служителите, упълномощени да подписват електронни административни документи и спесимени на подписите им;

9. точно местонахождение на мястото на директна доставка.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:

1. удостоверение за актуално състояние – оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;

2. свидетелство за съдимост за обстоятелствата по чл. 47 ал. 1, т. 3, буква “а”, а ако лицата не са български граждани - декларация;

3. декларация за обстоятелствата по чл. 47 ал. 1, т. 3, буква “б”;

4. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;

5. декларации за обстоятелствата по чл. 47 ал. 1, т. 5;

6. лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейност, когато това се изисква по закон;

7. документ за собственост или договор за наем на помещенията на данъчния склад;

8. актуална скица на недвижимия имот;

9. план на помещенията на данъчния склад с обозначени местоположение и предназначение на помещенията, съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;

10. годишните финансови отчети за предходните три години, заверени от регистриран одитор или от специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от две години, и междинен финансов отчет, съставен към края на месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението;

11. техническа документация за използваните автоматизирани системи за отчетност;

12. технологична схема на производствения процес, разходни норми, максимални стойности на технологични загуби, техническа спецификация;

13. бизнес план, който съдържа информация за:

14. спесимени на подписите на лицата по ал. 1, т. 8 и удостоверения за електронен подпис.

15. заверено копие от документ, удостоверяващ единния идентификационен код на лицето.

16. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация.

17. годишни прогнозни количества на основните суровини, които се използват при производството на акцизните стоки, и разходни норми за получаване на краен продукт;

18. анализ на финансовото състояние, потвърден от регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от една година.

19. договор или друг документ с лицето – получател на енергийни продукти, в случаите на директна доставка;

20. план на мястото на директна доставка с обозначено местоположение на средствата за измерване на получаваните енергийни продукти.

(3) С едно заявление може да се поиска издаването на лицензи за управление на повече от един данъчен склад.

(4) Лицензираният складодържател може да поиска да получава енергийни продукти на място или на места на директна доставка, различни от местонахождението на данъчния склад, по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(5) Лицата по ал. 4 са длъжни да използват средства за измерване и контрол, които да отговарят на изискванията на чл. 103а, на мястото на директна доставка.

Чл. 49

(1) Когато условията за издаване на лиценз за управление на данъчен склад са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по чл. 48, ал. 1 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на подаването му.

(2) Когато представените документи по чл. 48, ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 48, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на заявлението уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация 14 дни считано от получаването на уведомлението.

(3) В срока, определен по ал. 2, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 48, ал. 2 отказва искания лиценз.

(4) В едномесечен срок от отстраняване на нередовностите или предоставяне на исканата допълнителна информация органът по чл. 48, ал. 1 разглежда заявлението и приложените към него документи и се произнася по заявлението.

Чл. 50

(1) В сроковете по чл. 49 директорът на Агенция “Митници” издава лиценз за управление на данъчен склад за производство и/или за складиране на акцизни стоки или мотивиран отказ.

(2) За всеки данъчен склад се издава отделен лиценз.

(3) Издаденият лиценз или отказът за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за издаване на лиценз.

Чл. 51

(1) Лицензът съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. идентификационния номер на лицензирания складодържател;

3. идентификационния номер на данъчния склад;

4. фактическите и правните основания за издаването му;

5. фирмата, седалището и адреса на управление, единния идентификационен код на лицензирания складодържател;

6. адреса на данъчния склад;

7. описание на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад, и вида на акцизните стоки с код по КН;

8. вида и размера на обезпечението;

9. трите имена и единния граждански номер на лицата, представляващи лицензирания складодържател, както и на други лица, упълномощени да подписват електронни административни документи;

10. датата на издаване и подпис на лицето, издало лиценза.

11. точния адрес на мястото на директна доставка.

(2) Лицензът за управление на данъчен склад се връчва след представяне на обезпечението.

(3) Правото за прилагане на режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчването на лиценза.

Чл. 52

(1) Лицензираният складодържател е длъжен да:

1. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение;

2. уведомява митническите органи за всички промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад, в 14-дневен срок от настъпването им, като представя необходимите документи;

3. осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на данъчния склад и да им осигури помещение за извършването на проверките;

4. спазва всички специфични изисквания за производството, складирането и движението на акцизните стоки;

5. води отделна документална отчетност по видове дейности и по видове акцизни стоки.

(2) При промяна на обстоятелства, които подлежат на вписване в издадения лиценз, директорът на Агенция “Митници” издава решение, което е неразделна част от издадения и връчен лиценз.

Чл. 53

(1) Действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява:

1. при прехвърляне на фирмата на едноличния търговец или заличаването му или при прекратяване на юридическото лице с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма;

2. по писмено искане от лицензирания складодържател;

3. при отнемане на лиценза.

(2) Лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато:

1. лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47, или

2. в определените срокове не се представи ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно.

(3) Лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция „Митници“, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(4) Решението по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 54

(1) В Агенция “Митници” се води регистър на лицензираните складодържатели и на данъчните складове.

(2) Регистърът съдържа:

1. идентификационен номер на лицензирания складодържател;

2. идентификационен номер на данъчния склад;

3. наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на лицензирания складодържател;

4. адрес на данъчния склад;

5. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат произвеждани и/или съхранявани в данъчния склад;

6. дата на издаване на лиценза;

7. дата на прекратяване действието на лиценза.

(3) На вписване в регистъра подлежат и всички настъпили последващи промени в обстоятелствата по ал. 2.

(4) Формата на регистъра по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 55

Всеки лицензиран складодържател има право да получава информация от регистрите по чл. 24, ал. 5 и чл. 54 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

Чл. 55а

Редът и документите за регистрация на данъчни складове като независими малки пивоварни се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 56

(1) На задължителна регистрация по този закон подлежат:

1. специализираните малки обекти за дестилиране;

2. обектите за винопроизводство на малки винопроизводители.

(2) За регистрираните обекти по ал. 1 Агенция “Митници” води регистър, който съдържа следната информация:

1. идентификационен номер на обекта;

2. наименование, седалище и адрес на управление, единен идентификационен код на лицето;

3. адрес на обекта;

4. видовете акцизни стоки с код по КН, които могат да бъдат произвеждани;

5. дата на регистрация;

6. дата на прекратяване на регистрацията.

(3) Формата на регистъра по ал. 2 се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 57

(1) Собственици или наематели на специализирани малки обекти за дестилиране, предназначени за производство на ракия (пунктове за изваряване на ракия), могат да бъдат лица, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(2) Лицата по ал. 1 подават искане за регистрация на обекта до началника на митницата по местонахождение на обекта преди започване на дейността.

(3) Към искането по ал. 2 се прилагат:

1. удостоверение за актуално състояние - оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;

2. техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете, техния обем;

3. оригинал или нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията;

4.

5. заверено от лицето копие на картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ;

6. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;

7. декларация, че обектът отговаря на изискванията на чл. 4, т. 8 и 9;

8. списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които водят производствения процес (отговорници на обектите) и отговарят на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки и нормативните актове за прилагането му.

(4) Въз основа на искането и приложените документи по ал. 3 началникът на митницата в срок 14 дни от подаването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите по тях, издава удостоверение за регистрация или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за изричен отказ за издаване на акта.

(5) Регистрираното лице е длъжно да уведоми писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането в 14-дневен срок от настъпването й.

Чл. 58

(1) Органът по чл. 57, ал. 2, чл. 57б, ал. 1 и 2 и чл. 57в, ал. 2 прекратява регистрацията:

1. по молба на регистрираното лице, когато не са налице основанията за задължителна регистрация;

2. при прекратяване или ликвидация на регистрираното лице;

3. по своя инициатива, когато:

(2) Регистрацията се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(3) При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в издаденото удостоверение, органът по ал. 1 издава решение, което е неразделна част от издаденото удостоверение.

(4) Решенията по ал. 2 и 3 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 59

(1) Производството на алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия включва обработката и преработката на всякакъв вид суровини и материали, в резултат на което се получават или опаковат акцизни стоки.

(2) Производството на енергийни продукти включва:

1. добива на нефт и природен газ;

2. преработката или рафинирането на нефт или битумни минерали, природен газ и други въглеводороди в газообразна форма с цел получаване на енергийни продукти;

3. друга обработка или преработка, изискваща наличието на технологична инсталация за получаване на енергийни продукти, за които има определена акцизна ставка;

4. пълнене на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, предназначени за използване като гориво за отопление;

5. опаковане и преопаковане на енергийни продукти.

(4) Не се смята за производство на енергийни продукти дейност, при която извън производствено предприятие или данъчен склад се използват енергийни продукти заедно с други енергийни продукти или други материали, при условие че:

1. акцизът върху компонентите е вече заплатен, и

2. платената сума не е по-малка от сумата, която би била дължима върху готовия продукт, получен от компонентите.

(5) За производство на акцизни стоки се смята и производството на продукти, които съдържат етилов алкохол над 1,2 % vol (1 % mas), които по своите характеристики са предназначени за консумация като храни или напитки или като добавки при производството на храни или напитки.

(3)

Чл. 60

(1) Производството по чл. 59, с изключение на добива на природен газ, се извършва само в данъчен склад за производство и складиране.

(2) Алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии) могат да се произвеждат и в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране.

(3) Вино може да се произвежда и в регистрирани обекти за винопроизводство на малки винопроизводители.

(4) Алинеи 1 и 3 не се прилагат за производството на вино и други ферментирали напитки от плодове и грозде - собствено производство, предназначени само за лично потребление на физическото лице или на неговото семейство.

(5)

(6)

(7)

Чл. 61

(1) Производителите на стоки по чл. 2 са длъжни да използват в производството средства за измерване, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(2)

Чл. 62

(1) Производителите на бензин, газьол, керосин, биодизел и биоетанол са длъжни за всяка произведена партида да:

1. определят обема в литри с помощта на средства за измерване, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им;

2. издават анализен сертификат, съдържащ показателя плътност при 15 °С (кг/куб.м).

(2) При внасянето или въвеждането на стоки по ал. 1 анализният сертификат по ал. 1, т. 2 се представя за всяка партида.

(3) Обемът се привежда към сравнителна температура 15 °С чрез измерване на теглото в килограми и преизчисляването му в литри на базата на плътността при 15 °С.

(4) Плътността при 15 °С се определя в съответствие с методите БДС EN ISO 3675 или БДС EN ISO 12185 и с таблиците съгласно БДС ISO 91-1.

(5) Стойностите на началното екстрактно съдържание, изразено в градуси Плато, на бутилираното и наливното пиво се удостоверяват с анализен сертификат.

Чл. 63

(отменен)

Лицата, лицензирани да осъществяват дейностите по чл. 59, ал. 2, са длъжни да използват уреди, отговарящи на изискванията на Закона за енергетиката и нормативните актове по прилагането му.

Чл. 64

(1) Производителите на тютюневи изделия и на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и, превишаващо 15 % vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен склад на производителя.

(2) Лицата, които внасят на територията на страната стоки по ал. 1, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по един от следните начини:

1. при производителя - извън територията на страната, или

2. в данъчен склад, или

3. във временен или митнически склад по смисъла на митническото законодателство.

(3) Лицата, които въвеждат на територията на страната стоки по ал. 1 от друга държава членка, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по реда на ал. 2.

(4) Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин от който да е видна обозначената върху него информация и, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.

(5) Върху бандерола са обозначени серията, номерът, други трайни знаци и символи. Върху бандерола на тютюневите изделия се обозначава и продажната цена. Върху бандерола, предназначен за потребителска опаковка на ръчно свити пури, се посочва и броят на късове в опаковката и цената на единична бройка.

(6) Образците на бандерол се утвърждават със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в “Държавен вестник”, не по-късно от три месеца преди датата на въвеждане на новия образец на бандерол.

(7) Бандеролите се заявяват, отпечатват, закупуват, разпространяват и поставят по ред и начин, определени от министъра на финансите.

(8) Лицензираните складодържатели и лицата по ал. 2 и 3 заявяват необходимото количество бандероли пред компетентното митническо учреждение. В 30-дневен срок компетентното митническо учреждение предава на заявителите бандероли в количества, както следва:

1. на лицензираните складодържатели и регистрираните търговци – брой бандероли, който не надвишава средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол, увеличено с 15 на сто, а в случаите, когато лицето не е осъществявало дейност – брой бандероли, който не надвишава средномесечното прогнозно количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол;

2. на нерегистрираните търговци – брой бандероли, който не надвишава количеството на акцизните стоки, посочени в разрешението по чл. 58б;

3. на вносителите – брой бандероли, който не надвишава договорените количества с чуждестранното лице.

(10) Три месеца преди датата на въвеждане на нов образец на бандерол лицата по ал. 8 могат да заявяват брой бандероли по действащия образец, ненадвишаващ средномесечното количество на освободените за потребление акцизни стоки, облепени с бандерол. В тези случаи разпоредбите на ал. 8 и 9 не се прилагат. Средномесечното количество се изчислява, като сумата от количествата на освободените за потребление от лицето акцизни стоки през всеки месец от годината се раздели на 12.

(14) Бандеролите за тютюневите изделия се заявяват по последната регистрирана цена съгласно установения ред.

(15) Разпоредбите на този член не се прилагат в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 1 - 6 и 14.

(16) В случаите на въвеждане на нов образец на бандерол лицензираните складодържатели и лицата по ал. 2 и 3 могат да заявяват бандероли по новия образец най-рано три месеца преди датата на въвеждането му.

Чл. 65

(1) Складирането на акцизни стоки включва съхраняването на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз в данъчен склад за складиране или в данъчен склад за производство и складиране.

(2) В данъчен склад могат да бъдат складирани акцизни стоки, които са:

1. произведени в същия данъчен склад;

2. допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим с отложено плащане на акциз;

3. транспортирани под режим отложено плащане на акциз от друг данъчен склад на територията на страната или от данъчен склад на територията на друга държава членка.

4. въведени на територията на страната по реда на чл. 76в.

(3) Складиране се допуска само за акцизни стоки, собственост на:

1. лицензиран складодържател, или

2. лице - вложител, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност.

(4) В данъчен склад за складиране не може да се извършват дейности, представляващи производство на акцизни стоки по смисъла на чл. 59.

(5) В данъчен склад се допуска извършването на следните обичайни операции:

1. които не водят до промяна на кода по КН или промяна на акцизната ставка като поддържане на търговския вид, подобряване на качеството или привеждане в съответствие с изискванията за норми и стандарти, филтриране, вентилация, етикетиране, преетикетиране, преномериране на опаковки, поставяне на бандероли, прибавяне на добавки за търговски и технически цели, подобряващи качеството и други подобни;

2. като денатуриране на етилов алкохол, маркиране на газьол и керосин, смесване на втечнени нефтени газове, смесване на биогорива с горива от нефтен произход, изпразване/източване на съдове и отстраняване на утайки или отпадъци от дъното на съдовете за енергийни продукти.

(6) Операциите по ал. 5, т. 2 се извършват след предварително писмено уведомление до компетентното митническо учреждение по местонахождение на склада при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 66

(1) Лицензираният складодържател е длъжен да складира стоките, като ги разграничава по видове и вложители,.

(2) В случаите по ал. 1, когато поради спецификата на стоките не е възможно физическото им разграничение, разграничаването на стоките се извършва само в материалната отчетност.

(3) Лицензираните складодържатели са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(4)

(5) Лицензираният складодържател може при извънредни обстоятелства да съхранява акцизни стоки със заплатен акциз след разрешение от компетентното митническо учреждение при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(6) В срок до три месеца преди датата на въвеждането на новия образец на бандерол лицензираният складодържател може да съхранява в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с новия образец на бандерол, като ги разграничава както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол.

(7) В срок до три месеца от датата на въвеждането на новия образец на бандерол лицензираният складодържател може да съхранява в данъчния склад и акцизни стоки, облепени с отменения образец на бандерол, като ги разграничава както в материалната отчетност, така и физически от акцизните стоки, облепени с действащ образец на бандерол.

Чл. 67

(отменен)

Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз включва:

1. транспортирането на акцизни стоки от данъчен склад на територията на страната до друг данъчен склад на територията на страната, до друг данъчен склад на територията на друга държава членка, до регистриран получател или временно регистриран получател в друга държава членка или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3;

2. транспортирането на акцизни стоки от данъчен склад на територията на страната до изходно митническо учреждение или до трети територии - в случаите на изнасяне;

3. транспортирането на акцизни стоки, допуснати за свободно обращение с едновременно поставяне под режим отложено плащане на акциз, до данъчен склад на територията на страната или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател;

4. транспортирането на акцизни стоки от данъчен склад на територията на друга държава членка до данъчен склад или до място на директна доставка, посочено от лицензирания складодържател на територията на страната, до регистриран получател или временно регистриран получател на територията на страната или до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1, 3 и 6.

5. транспортирането на отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки по реда на наредбата по чл. 124, ал. 4.

Чл. 68

(отменен)

(1) При движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз стоките задължително се съпровождат от придружителен административен документ.

(2) Придружителният административен документ се издава в 5 екземпляра, както следва:

1. от лицензирания складодържател-изпращач - при извеждането на стоките от данъчния склад на територията на страната до:

2. от лицензирания складодържател-изпращач - при извеждането на стоките от данъчния склад на територията на страната с цел изнасяне към изходно митническо учреждение или към трети територии;

3. от лицензирания складодържател, в чийто данъчен склад или място на директна доставка ще постъпят стоките - собственост на титуляря на режима допускане за свободно обращение - при поставянето на стоките под митнически режим допускане за свободно обращение.

(3) При движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз до временно регистриран получател в друга държава членка стоките задължително се съпровождат и от документ, издаден от компетентната администрация на държавата членка на получателя, удостоверяващ, че акцизът за стоките в държавата членка на получаване е заплатен или обезпечен.

(4) Задължителните реквизити на документа по ал. 3 се определят с правилника за прилагане на закона.

(5) При движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз до лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3 стоките задължително се съпровождат и от сертификат за освобождаване от акциз по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(6) Когато движението на акцизни стоки е свързано с напускане на територията на страната преди извеждането им от данъчния склад, лицензираният складодържател представя за заверка пред компетентното митническо учреждение издадените екземпляри на придружителния административен документ.

Чл. 69

(отменен)

(1) В случаите по чл. 68, ал. 2, т. 1 първият екземпляр на придружителния административен документ се съхранява от изпращача, вторият, третият и четвъртият екземпляр съпровождат стоките, а петият екземпляр се изпраща до компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада на изпращача.

(2) Вторият, третият и четвъртият екземпляр на придружителния административен документ се заверяват при получаването на стоките от лицензирания складодържател-получател, от регистрирания получател или временно регистрирания получател в друга държава членка или от лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3.

(3) Вторият екземпляр се съхранява от лицето по ал. 2, третият екземпляр се връща на изпращача, а четвъртият екземпляр се изпраща до компетентното митническо учреждение по местонахождение на данъчния склад, съответно до компетентното митническо учреждение по седалище на получателя.

(4) Когато получателят на стоките е установен в друга държава членка, третият екземпляр на придружителния административен документ по ал. 3 трябва да бъде заверен от компетентната администрация на тази държава членка.

Чл. 70

(отменен)

(1) В случаите по чл. 68, ал. 2, т. 2 първият екземпляр на придружителния административен документ се съхранява от изпращача, вторият, третият и четвъртият екземпляр съпровождат стоките, а петият екземпляр се изпраща до компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада.

(2) Вторият, третият и четвъртият екземпляр на придружителния административен документ се заверяват от изходното митническо учреждение, което задържа четвъртия екземпляр.

(3) Вторият екземпляр се съхранява от лицето, посочено в клетка 7 на придружителния административен документ, а третият екземпляр се връща на изпращача и се съхранява от него.

Чл. 71

(отменен)

(1) В случаите по чл. 68, ал. 2, т. 3 първият екземпляр на придружителния административен документ се съхранява от лицето - титуляр на режима допускане за свободно обращение, а вторият, третият и четвъртият екземпляр съпровождат стоките. Петият екземпляр се задържа от митническото учреждение, оформило режима.

(2) Вторият, третият и четвъртият екземпляр на придружителния административен документ се заверяват от лицензирания складодържател при получаването на стоките в склада или мястото на директна доставка.

(3) вторият екземпляр се съхранява от лицето по ал. 2. Третият екземпляр се изпраща до митническото учреждение, оформило режима, а четвъртият екземпляр - до компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада.

Чл. 72

(отменен)

(1) Поправки и добавки в придружителен административен документ не се разрешават. Погрешно съставен придружителен административен документ се анулира и се съставя нов.

(2) Образецът, формата и реквизитите на придружителния административен документ се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) Придружителният административен документ се отразява в регистъра “Дневник за складовата наличност” в данъчния период, за който е издаден, съответно получен.

(4) Придружителният административен документ се съхранява от издателя му и от получателя и е на разположение на контролните органи за срок 5 години.

Чл. 73

(отменен)

Екземплярите на придружителния административен документ се представят в компетентното митническо учреждение на изпращача, съответно на получателя, в 15-дневен срок от напускането, съответно от получаването на стоките.

Чл. 74

(отменен)

Лицензираният складодържател-изпращач или лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад ще постъпят стоките - собственост на титуляря на режима допускане за свободно обращение, е задължен за дължимия акциз за изпратените или внесените стоки, посочени в придружителния административен документ, с изключение на следните случаи:

1. при движение на стоките по чл. 67, т. 1 - когато до 45 дни от датата на извеждането на стоките от склада, складодържателят е получил третия екземпляр на придружителния административен документ, заверен от получателя;

2. при движение на стоките по чл. 67, т. 2 - когато до 45 дни от датата на извеждането на стоките от склада складодържателят е получил третия екземпляр на придружителния административен документ, заверен от изходното митническо учреждение;

3. при движение на стоките по чл. 67, т. 3 - когато до 45 дни от датата на допускането на стоките за свободно обращение, третият екземпляр е получен в митническото учреждение, оформило режима.

Чл. 75

(отменен)

Получателите по чл. 67, т. 4, с изключение на лицата по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3, са задължени за дължимия акциз за получените стоки, посочени в придружителния административен документ.

Чл. 76

(отменен)

Когато екземплярите на придружителния административен документ се получат след сроковете по чл. 74, лицензираният складодържател-изпращач или лицензираният складодържател, в чийто данъчен склад ще постъпят стоките - собственост на титуляря на режима допускане за свободно обращение, коригира размера на дължимия акциз, възникнал вследствие на прилагането на чл. 75 през данъчния период, в който е получил придружителния административен документ, по ред и начин, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 76а

(1) При движение на акцизни стоки по чл. 2, т. 1, 2 и 3 от територията на страната до територията на друга държава членка, които са освободени за потребление на територията на страната, стоките се съпровождат от опростен придружителен документ.

(2) При движение на напълно денатуриран етилов алкохол в съответствие с Регламент (ЕО) № 3199/93 на Европейската комисия от територията на страната до територията на друга държава членка стоките се съпровождат от опростен придружителен документ.

(3)

(4) Опростеният придружителен документ по ал. 1 и 2 се издава в три екземпляра от изпращача на стоките.

(5) Първият екземпляр се съхранява от лицето по ал. 4, а вторият и третият съпровождат стоките.

(6) Лицето по ал. 4 има право на възстановяване на платения за стоките акциз по реда на чл. 23.

(7) Образецът, формата и реквизитите на опростения придружителен административен документ се определят с правилника за прилагане на закона.

(8) Опростен придружителен документ може да не се издава, когато стоките се придружават от търговски документ (фактура, документ за доставка, транспортен документ и други), при условие че този търговски документ съдържа реквизитите на опростения придружителен документ и тези реквизити отговарят по съдържание и номер на реквизитите в опростения придружителен документ.

(9)

Чл. 76б

(1) Лицето по чл. 76а, ал. 4 има право на възстановяване на акциза, платен за стоките, когато са налице следните условия:

1. лицето е уведомило писмено компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че възнамерява да изпрати акцизните стоки по чл. 76а до друга държава членка преди изпращането на акцизните стоки от територията на страната;

2. лицето е осигурило безпрепятствен достъп на митническите органи за евентуална проверка;

3. лицето е предоставило на компетентното митническото учреждение копие от документ, удостоверяващ заплащането или обезпечаването на акциз в страната членка, където стоките се изпращат.

(2) Писменото уведомление по ал. 1 съдържа:

1. име/наименование, адрес, единен идентификационен код на лицето по ал. 1;

2. дата на изпращане на акцизните стоки от територията на страната;

3. описание на маршрута от територията на страната до територията на държавата членка на получаване;

4. описание на видовете акцизни стоки и тяхното количество;

5. име/наименование и адрес на получателя и превозвача;

6. място на получаване на акцизните стоки на територията на другата държава членка;

7. срока, в който акцизните стоки трябва да бъдат получени на територията на другата държава членка.

Чл. 76в

(1) При движение на акцизни стоки по чл. 2, т. 1, 2 и 3 от територията на друга държава членка до територията на страната, които са освободени за потребление на територията на другата държава членка, стоките се съпровождат от опростен придружителен документ, издаден от изпращача в другата държава членка.

(2) При движение на напълно денатуриран етилов алкохол в съответствие с Регламент (ЕО) № 3199/93 на Европейската комисия от територията на друга държава членка до територията на страната, който е освободен за потребление на територията на другата държава членка, стоките се съпровождат от опростен придружителен документ, издаден от изпращача в другата държава членка.

(3) При движението по ал. 1 акцизните стоки се придружават и с документа по чл. 83з, ал. 1.

(4) Лицето по чл. 3, т. 6, което получава стоки по ал. 1 и 2, е длъжно да:

1. уведоми писмено преди изпращането на акцизните стоки от другата държава членка компетентното митническо учреждение по постоянен адрес, съответно седалище, че възнамерява да получи акцизни стоки;

2. представи обезпечение или да заплати размера на дължимия акциз пред компетентното митническо учреждение, преди акцизните стоки да са изпратени от другата държава членка, с изключение на случаите на освобождаване от акциз по този закон;

3. получи акцизните стоки в сроковете, посочени в уведомление по т. 1;

4. представи на компетентното митническо учреждение копие от третия екземпляр на опростения придружителен документ, заверен от получателя, не по-късно от 7 дни от получаването на стоките на територията на страната, включително датата на получаване;

5. информира незабавно компетентното митническо учреждение, ако не получи стоките в сроковете, посочени в уведомлението, както и за причините за забавянето или неполучаването.

(5) Писменото уведомление по ал. 4, т. 1 съдържа:

1. име/наименование, адрес, единен идентификационен код на лицето по ал. 4;

2. дата на изпращане на акцизните стоки от другата държава членка;

3. описание на маршрута от държавата членка на изпращане до Република България;

4. описание на видовете акцизни стоки и тяхното количество;

5. име/наименование и адрес на изпращача и превозвача;

6. място на получаване на акцизните стоки на територията на страната;

7. срока, в който акцизните стоки трябва да бъдат получени на територията на страната.

(6) В 7-дневен срок от постъпване на уведомлението по ал. 4, т. 1, съответно в 7-дневен срок от отстраняване на непълнотите в него, началникът на компетентната митница определя дължимия акциз и уведомява лицето за неговия размер.

(7) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 не се прилагат в случаите, когато се въвеждат акцизни стоки на територията на страната, които в държавата членка на изпращане не се облагат с акциз.

Чл. 76г

(отменен)

(1) Всяко лице, което въвежда на територията на страната акцизни стоки по чл. 2, т. 5 от територията на друга държава членка, е длъжно да подаде декларация по образец, определен с правилника за прилагане на закона.

(2) Декларацията по ал. 1 се подава пред компетентното митническо учреждение по постоянния адрес, съответно по седалището на лицето в 14-дневен срок от въвеждането на стоките. Декларацията се подава преди първоначалната регистрация на автомобила в Република България.

(3) Митническите органи имат право да изискат заедно с декларацията по ал. 2 да бъдат представени и стоките.

(4) Въз основа на подадената декларация компетентното митническо учреждение определя размера на дължимия акциз и го съобщава на лицето.

Чл. 77

(1) Лицензираният складодържател трябва да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза, който може да възникне за стоките под режим отложено плащане на акциз.

(2) Размерът на обезпечението трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне при прилагането на режима отложено плащане на акциз, с изключение на случаите по чл. 78, ал. 3..

Чл. 78

(1) Размерът на обезпечението по чл. 77 се определя като сума от:

1. тридесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки - по видове стоки;

2. десет на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки:

3. сто и петдесет на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на освободените за потребление стоки;

4. двадесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз.

(2) Показателите “средномесечно количество на складираните стоки”, “средномесечно количество на освободените за потребление стоки” и “средномесечно количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз” се изчисляват по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(3) Размерът на обезпечението за данъчен склад за акцизни стоки не може да надвишава 30 млн. лв.

(4) По искане на лицензирания складодържател може да бъде определен размер на обезпечението, по-висок от размера по ал. 1.

Чл. 79

При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението.

Чл. 80

(1) Обезпечението по чл. 77 може да бъде учредено с депозит в пари и/или с банкова гаранция по реда на митническото законодателство. Образецът на банкова гаранция се определя с правилника за прилагане на закона.

(2) Обезпеченията се приемат в български левове.

(3) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

Чл. 81

(1) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на директора на Агенция “Митници”, което е неразделна част от издадения лиценз за управление на данъчния склад.

(2) Лицензираният складодържател е длъжен в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 1, но не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение да предостави новото обезпечение.

(3) Предходното обезпечение се освобождава с решение на директора на Агенция “Митници” в 30-дневен срок, считано от датата на предоставяне на новото обезпечение по ал. 2.

(4) В случаите на прекратяване действието на лиценза обезпечението се освобождава с решение на органа по ал. 1, след като задължението за заплащане на акциз е погасено.

Чл. 82

(1) При поставяне на стоки под митнически режим с отложено плащане или при временно складиране на стоки пълният размер на дължимия акциз се обезпечава с депозит в пари или с банкова гаранция по определения със Закона за митниците и правилника за прилагането му ред за обезпечаване на митните сборове.

(2) При транзит на стоки акцизът се обезпечава в размерите и по реда за обезпечаване на митните сборове.

(3) Лицето, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател) по смисъла на митническото законодателство, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия акциз при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхраняване в склада.

Чл. 83

(1) Лицата, заявили бандероли за чуждестранни стоки, представят пред митническите органи обезпечение в пълния размер на акциза преди получаването на бандеролите.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за лицензираните складодържатели.

(3) Обезпечението по ал. 1 може да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция. Обезпеченията се приемат в български левове.

(4) Когато обезпечението по ал. 1 е учредено с банкова гаранция, тя трябва да бъде със срок на валидност не по-малък от 90 дни, считано от датата на получаване на бандеролите.

(5) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

(6) След изтичането на 90 дни, считано от датата на получаване на бандеролите по ал. 1, митническите органи предприемат действия за усвояване на представеното обезпечение в размера на дължимия акциз.

(7) В 30-дневен срок обезпечението по ал. 1 се освобождава при заплащане на пълния размер на акциза за получените бандероли.

(8)

Чл. 84

(1) Данъчни документи по смисъла на този закон са:

1. акцизен данъчен документ;

2. известие към акцизен данъчен документ.

(2) Акцизен данъчен документ се издава на датата, на която акцизните стоки са освободени за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5, 15 - 18.

(3) В случаите на освобождаване за потребление по чл. 20, т. 15 - 18 акцизен данъчен документ се издава общо за всички извършени продажби, съответно за цялото потребено количество кокс, въглища, електрическа енергия или природен газ, на 10-о число на месеца, следващ месеца, през който са извършени продажбите/потреблението.

(4) Данъчните документи се издават най-малко в два екземпляра.

(5) Издадените данъчни документи се отразяват в счетоводството и в регистъра на издателя за данъчния период, през който са издадени.

(6) Поправки и добавки в данъчни документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени данъчни документи се анулират. Тези документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при лицето, издало документа.

(7) В случаите по ал. 6 се издават нови данъчни документи.

(8) Данъчните документи, издавани по реда на този закон, се съхраняват за срок 5 години от изтичането на данъчния период, за който се отнасят.

(9) При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи лицето незабавно уведомява писмено съответното компетентно митническо учреждение за тези обстоятелства.

(10) Данъчните документи могат да се издават ръчно и автоматизирано.

(11) Акцизен данъчен документ се издава при извеждане от данъчен склад на акцизни стоки за всяко превозно средство.

Чл. 85

(1) Данъчните документи са частни писмени документи, издавани от лицензиран складодържател или от регистрирано по този закон лице, за удостоверяване възникването на задължение за заплащане и за начисляване на акциз.

(2) Освен реквизитите по чл. 7 от Закона за счетоводството данъчните документи задължително съдържат:

1. десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри;

2. гриф “оригинал” на първия екземпляр;

3. вид на акцизната стока, количество, основа за облагане с акциз и акцизната ставка;

4. размер на начисления акциз;

5. основание за възникване на задължението за начисляване на акциз.

6. превозвач и регистрационен номер на транспортното средство;

7. точен адрес на мястото на доставка.

(3) В случаите, когато акцизните стоки, които се извеждат от данъчния склад, са собственост на лице-вложител, в акцизния данъчен документ освен данните за лицензирания складодържател се попълват и данни за лицето-вложител.

Чл. 86

(1) Изменението на размера на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ се документира с известие към документа, като се посочва и основанието за изменение. Известие се издава само към издаден акцизен данъчен документ.

(2) Известието е:

1. акцизно дебитно известие - данъчен документ, с който се отразява увеличението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ;

2. акцизно кредитно известие - данъчен документ, с който се отразява намалението на начисления акциз по издаден акцизен данъчен документ.

(3) Реквизитите, които трябва да съдържа данъчното известие, са:

1. всички задължителни реквизити за акцизния данъчен документ;

2. допълнително отбелязване “акцизно дебитно известие” или “акцизно кредитно известие”;

3. основание за изменението, както и номерът и датата на акцизния данъчен документ, към който е издадено известието.

Чл. 87

(1) Акцизната декларация е документ, в който лицензираният складодържател или регистрираното лице декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения.

(2) Декларацията по ал. 1 се подава за всеки данъчен склад, съответно за всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за винопроизводство на малък винопроизводител, в компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада или обекта в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася.

(3) Декларацията по ал. 1 за регистрираните лица по чл. 57а 57в и 58в се подава в компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася.

(4) Лицензираните складодържатели и регистрираните лица подават акцизна декларация и в случаите, когато не е начислен акциз за данъчния период.

(5) При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на лицензирания складодържател или регистрираното лице компетентното митническо учреждение може да удължи срока за подаване на акцизната декларация до изтичането на следващия данъчен период.

(6) В случаите по чл. 20, ал. 2, т. 12, 13 и 19 акцизна декларация се подава в 14-дневен срок от получаването на акцизните стоки, съответно от потреблението на енергийните продукти за цели, различни от посочените в удостоверението.

(7) В случаите по чл. 60а, ал. 4, когато се заплаща дължимият акциз, акцизна декларация се подава в 14-дневен срок от издаването на акцизния данъчен документ.

(8) Акцизната декларация може да се подава и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 88

(1) Лицензираният складодържател води задължително регистър “Дневник на складовата наличност”.

(2) В регистъра по ал. 1 се отразяват произведените и/или складираните акцизни стоки, стоките, поставени под режим движение с отложено плащане на акциз, и стоките, освободени за потребление.

(3) Лицензираният складодържател е длъжен да подава заедно с акцизната декларация за данъчния период информацията от регистъра по ал. 2 на магнитен носител по параметри, определени в правилника за прилагане на закона, както и копие от регистъра по ал. 1, освен в случаите, предвидени в правилника за прилагане на закона.

(4) В случаите по чл. 87, ал. 8 лицензираният складодържател може да подаде информацията от регистъра по ал. 2 за съответния данъчен период и по електронен път при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(5) Данните в регистъра “Дневник на складовата наличност” трябва да бъдат счетоводно отчетени по установения ред в счетоводната система на лицата по ал. 1.

(6) Регистрираните по закона лица и освободените от акциз крайни потребители водят отчетност по отношение на акцизните стоки, определена с правилника за прилагане на закона.

Чл. 89

(1) Удостоверение за освобождаване от акциз е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че определено лице е освободен от акциз краен потребител.

(2) Удостоверението за регистрация е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че определено лице е регистрирано по този закон.

(3) Разрешението за инцидентно получаване на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз е документ, издаден от компетентното митническо учреждение, с който се удостоверява, че временно регистриран получател има право да получи инцидентно определен вид и количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в друга държава членка.

Чл. 90

Образецът, формата и реквизитите на документите по тази глава се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 57в

(1) Регистриран получател може да бъде лице, което:

1. е капиталово търговско дружество по Търговския закон с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв.;

2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

3. се представлява от лица, които:

4. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;

5. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;

6. разполага със собствени или наети помещения, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;

7. използва автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки;

8. самостоятелно и за своя сметка осигурява интернет достъп на митническите органи до пълната функционалност за преглед на автоматизираните системи за отчетност по т. 7;

9. използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(2) Лицето по ал. 1 подава искане за регистрация до началника на митницата по местонахождение на обекта, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки преди започване на дейността, което съдържа:

1. удостоверение за актуално състояние - оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;

2. заверено от лицето копие на документ, удостоверяващ единния му идентификационен код;

3. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;

4. местонахождение и план на обекта, в който се получават стоките, както и документ за собственост или договор за наем на този обект;

5. вид на получаваните акцизни стоки с код по КН;

6. средномесечно количество на получаваните акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз;

7. списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които са упълномощени да подписват електронни административни документи/ придружителни административни документи спесимени на подписите им и удостоверения за електронен подпис;

8. вида на предоставеното обезпечение.

9. свидетелство за съдимост за обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „а“, а ако лицата не са български граждани – декларация;

10. декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 3, буква „б“;

11. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и на задължения за задължителни осигурителни вноски;

12. декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 5;

13. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

14. план на помещението с обозначено местоположение на съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;

15. техническа документация за използваните автоматизирани системи за отчетност в обекта.

(3) Когато условията за регистрация са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по ал. 2 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на постъпването му.

(4) Когато представените документи по ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по ал. 2 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация 14 дни, считано от получаването на уведомлението.

(5) В срока, определен по ал. 4, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по ал. 2 отказва регистрацията.

(6) В едномесечен срок от отстраняването на нередовностите или предоставянето на исканата допълнителна информация органът по ал. 2 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по него.

Чл. 57г

(1) В сроковете по чл. 57в началникът на компетентната митница издава удостоверение за регистрация на регистрирания търговец или мотивирано отказва регистрация. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за регистрация.

(2) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Удостоверението за регистрация се връчва на лицето след представяне на обезпечението по чл. 83а.

(4) Правото на регистрирания търговец да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на удостоверението за регистрация.

Чл. 57д

Регистрираният получател е длъжен да:

1. води отделна документална отчетност за акцизните стоки, получени под режим отложено плащане на акциз;

2. уведомява писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането за регистрация в 14-дневен срок от настъпването й;

3. осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на обекта и да им осигури помещение за извършване на проверките;

4. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение.

Чл. 58а

(1) Право да получава еднократно определено количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в друга държава членка има лице, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон, регистрирано е по Закона за данък върху добавената стойност, получило е разрешение по реда на този раздел за всяка конкретна доставка на акцизни стоки и което:

2. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;

3. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;

4. разполага със собствено или наето помещение, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки;

5. използва автоматизирана система за отчетност, която позволява извършването в реално време на контрол на получените акцизни стоки;

6. използва средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(2) За получаване на разрешение лицето по ал. 1 подава искане до началника на митницата по местонахождение на обекта, където ще се получават и разтоварват акцизните стоки не по-късно от 30 дни преди датата на получаване на стоките, което съдържа:

1. удостоверение за актуално състояние - оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;

2. заверено от лицето копие на документ, удостоверяващ единния му идентификационен код;

3. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;

4. местонахождение на обекта, в който се получават стоките, както и документ за собственост или договор за наем на този обект;

5. вид и количество на получаваните акцизни стоки с код по КН;

6. договор за доставка на акцизните стоки;

7. наименование/име и идентификационен номер на лицензирания складодържател - изпращач;

8. списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които са упълномощени да подписват електронни административни документи/ придружителния административен документ, и спесимени на подписите им и удостоверения за електронен подпис.

9. свидетелство за съдимост за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, буква „б“, подбуква „аа“, а ако лицата не са български граждани – декларация;

10. декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 1, буква „б“, подбуква „бб“;

11. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и на задължения за задължителни осигурителни вноски;

12. декларация за обстоятелствата по ал. 1, т. 3;

13. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

14. план на помещението с обозначено местоположение на съоръженията и съдовете с техния обем, както и местоположение на измервателните уреди;

15. техническа документация за използваните автоматизирани системи за отчетност в обекта.

(3) Когато условията за издаване на разрешение са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по ал. 2 в 7-дневен срок от постъпването им определя дължимия акциз и уведомява лицето за неговия размер.

(4) Когато представените документи по ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по ал. 2 в 7-дневен срок от постъпване на искането отказва издаването на разрешение. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за издаване на разрешение.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 58б

(1) В 7-дневен срок от предоставяне на обезпечението или заплащането на дължимия акциз началникът на компетентната митница издава разрешение на нерегистрирания търговец, с което се разрешава лицето да получи конкретното количество акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.

(2) Правото на нерегистрирания търговец да получава акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква след датата на връчване на разрешението.

Чл. 71а

(1) В случаите на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз по чл. 67, т. 4 вторият, третият и четвъртият екземпляр, издадени от лицензирания складодържател в друга държава членка, съпровождат стоките.

(2) Вторият, третият и четвъртият екземпляр на придружителния административен документ се заверяват от получателя на стоките по чл. 67, т. 4.

(3) Вторият екземпляр се задържа от получателя, а четвъртият екземпляр се изпраща на компетентното митническо учреждение по местонахождение на данъчния склад, съответно до компетентното митническо учреждение по седалище на регистрирания, нерегистрирания търговец или лицето по чл. 21, ал. 1, т. 1 и 3.

(4) Третият екземпляр се връща на изпращача, заверен и от компетентното митническо учреждение на получателя.

Чл. 88а

Независимите малки пивоварни до 31 януари всяка година подават в компетентното митническо учреждение по местонахождението на данъчния склад информация за произведената през предходната година бира. Информацията се представя по градус Плато по видове бира на носител и по образец, предвидени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 58в

(1) Регистриран изпращач може да бъде лице, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон или по законодателството на друга държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и е капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв.;

2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

3. се представлява от лица, които:

4. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;

5. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение.

(2) Търговците по смисъла на законодателството на друга държава членка или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, осъществяват дейност като регистриран изпращач чрез клон в Република България.

Чл. 58г

(1) За издаване на удостоверение за регистриран изпращач се подава писмено искане за регистрация до началника на митницата по седалище и адрес на управление, което съдържа:

1. вида на акцизните стоки с код по КН, които ще се изпращат;

2. средномесечно количество на изпращаните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;

3. митническите учреждения, в които ще бъде извършвано допускане за свободно обращение на акцизните стоки;

4. вида на обезпечението, което ще бъде предоставено;

5. списък с трите имена и единен граждански номер на лицата, упълномощени да подписват електронните административни документи и спесимени на подписите.

(2) Към искането по ал. 1 се прилагат следните документи:

1. удостоверение за актуално състояние – оригинал или нотариално заверено копие, в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър;

2. свидетелство за съдимост за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 3, буква „а“, а ако лицата не са български граждани – декларация;

3. декларация за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 3, буква „б“;

4. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и на задължения за задължителни осигурителни вноски;

5. декларация за обстоятелствата по чл. 58в, ал. 1, т. 5;

6. заверено копие от документ, удостоверяващ единния идентификационен код на лицето;

7. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация.

8. удостоверение за електронен подпис.

Чл. 58д

(1) Когато условията за регистрация са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, органът по чл. 58г, ал. 1 се произнася по искането в едномесечен срок от датата на постъпването му.

(2) Когато представените документи по ал. 1 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 58г, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на искането уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация, който започва да тече от деня на получаване на уведомлението.

(3) В срока, определен по ал. 2, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да предостави необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 58г, ал. 1 отказва регистрацията.

(4) В едномесечен срок от отстраняване на нередовностите или от предоставяне на исканата допълнителна информация органът по чл. 58г, ал. 1 разглежда искането и приложените към него документи и се произнася по него.

Чл. 58е

(1) В сроковете по чл. 58д началникът на компетентната митница издава удостоверение за регистриран изпращач или мотивирано отказва регистрация. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за регистрация.

(2) Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Удостоверението за регистрация се връчва на лицето след представяне на обезпечението по чл. 81б.

(4) Правото на регистрирания изпращач да изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на удостоверението за регистрация.

Чл. 58ж

Регистрираният изпращач е длъжен да:

1. води отделна документална отчетност за акцизните стоки под режим отложено плащане на акциз;

2. уведомява писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането за регистрация в 14-дневен срок от настъпването й;

3. не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение.

Чл. 58з

(1) Органът по чл. 58г, ал. 1 прекратява регистрацията:

1. по молба на регистрираното лице;

2. при прекратяване или ликвидация на регистрираното лице;

3. по своя инициатива, когато:

(2) Регистрацията се прекратява с решение на началника на компетентната митница, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 60а

(1) Допуска се производство на акцизни стоки извън данъчен склад в случаите, когато това производство е свързано с тестване или изпитване на машини, съоръжения или инсталации.

(2) За целите на ал. 1 лицата, които ще извършват тестването или изпитването, предварително изпращат уведомление до компетентното митническо учреждение по местонахождение на обекта за осигуряване присъствието на митнически служител.

(3) Тестването или изпитването по ал. 1 се извършва в присъствието на митнически служител при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(4) За произведените в резултат на тестването или изпитването акцизни стоки се заплаща дължимият акциз или те се унищожават под контрола на митническите органи.

Чл. 74а

(1) В случаите на допускане на нередовност при движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, водеща до освобождаването им за потребление, по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 2, 8, 11, 12 и 12а задължението за заплащане на акциз възниква в държавата членка, в която е допусната нередовността.

(2) В случаите, в които не може да се определи мястото на допускане на нередовността, се смята, че тя е допусната в държавата членка на установяване и в момента на установяването.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 митническите органи уведомяват компетентните органи на държавата членка – изпращач, за освободените за потребление акцизни стоки.

(4) В случаите, когато акцизните стоки не пристигнат на мястото на получаване и по време на движението не е установена никаква нередовност, водеща до тяхното освобождаване за потребление, се смята, че нередовността е допусната в държавата членка на изпращане от момента на започване на движението, освен ако в 4-месечен срок се представи доказателство на компетентните органи на държавата членка – изпращач, доказващо получаването на акцизните стоки или мястото на допускане на нередовността.

(5) В случаите по ал. 2 и 4, ако в тригодишен срок от датата на започване на движението на акцизните стоки на митническите органи е предоставено доказателство, че мястото на допускане на нередовността е в друга държава членка, прилага се разпоредбата на ал. 1.

(6) В случаите по ал. 5 митническите органи след уведомяване от компетентните органи на държавата членка, където е допусната нередовността, освобождават от задължение за заплащане на акциз лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1 или възстановяват недължимо платения акциз по реда на чл. 27.

Чл. 76д

(1) В случаите на допускане на нередовност при движение на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на друга държава членка, в държава членка, различна от държавата членка, в която стоките са били освободени за потребление, стоките подлежат на облагане с акциз в държавата членка, в която е допусната нередовността.

(2) В случаите, в които не може да се определи мястото на допускане на нередовността, се смята, че тя е допусната и стоките подлежат на облагане с акциз в държавата членка на установяване и в момента на установяването.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 митническите органи уведомяват компетентните органи на държавата членка получател за освободените за потребление акцизни стоки.

(4) В случаите, когато е установена/допусната нередовност при движение на акцизните стоки на територията на друга държава членка, лицето по чл. 3, ал. 1, т. 5 или 6 или всяко лице, взело участие в нередовността, е задължено за дължимия акциз.

(5) В случаите, когато акцизните стоки не пристигнат на мястото на получаване и по време на движението не е установена никаква нередовност, водеща до тяхното освобождаване за потребление, се смята, че освобождаването за потребление е настъпило в държавата членка на получаване.

(6) В случаите по ал. 2 и 5, ако в тригодишен срок от датата на освобождаване за потребление на акцизните стоки, на митническите органи е предоставено доказателство, че мястото на допускане на нередовността е в друга държава членка, то тогава се прилага разпоредбата на ал. 1.

(7) В случаите по ал. 6 митническите органи, след уведомяване от компетентните органи на държавата членка, където е допусната нередовността, освобождават от задължение за заплащане на акциз лицето по чл. 3, ал. 1, т. 5 или 6 или възстановяват недължимо платения акциз по реда на чл. 27.

Чл. 81а

Лицензираният складодържател е длъжен да предостави ново обезпечение не по-късно от 14 дни преди изтичането на срока на предходното обезпечение.

Чл. 81б

(1) Регистрираният изпращач трябва да предостави обезпечение пред митническите органи, за да осигури заплащането на акциза, който може да възникне за изпратените стоки под режим отложено плащане на акциз.

(2) Размерът на обезпечението трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на акциза, който би могъл да възникне или е възникнал при прилагането на режима отложено плащане на акциз.

(3) Размерът на обезпечението по ал. 1 е в размер 100 на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество изпращани акцизни стоки.

(4) По искане на лицето обезпечението може да бъде определено в по-висок размер от този по ал. 3.

(5) При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, може да бъде определен нов размер на обезпечението.

(6) Обезпечението по ал. 1 може да бъде учредено с депозит в пари или с банкова гаранция по реда на митническото законодателство.

(7) Обезпеченията се приемат в български левове.

(8) Не се дължи лихва върху обезпечението, учредено с депозит в пари.

(9) Определянето на размера на обезпечението се извършва с решение на началника на компетентната митница по регистрация на лицето.

(10) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на органа по ал. 9.

(11) Решенията по ал. 9 и 10 се издават в сроковете по чл. 58д, ал. 4.

(12) Решенията по ал. 9 и 10 са неразделна част от издаденото удостоверение за регистрация.

(13) Лицето е длъжно в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 9 да предостави новото обезпечение, но не по-късно от изтичането на срока на предходното обезпечение.

(14) Предходното обезпечение се освобождава с решение на началника на компетентната митница в 30-дневен срок, считано от датата на предоставяне на новото обезпечение по ал. 13.

(15) В случаите на прекратяване на регистрацията обезпечението се освобождава с решение на началника на компетентната митница, след като задължението за заплащане на акциз е погасено.

Чл. 88б

Физическите лица, които предоставят за производство на етилов алкохол (ракия) ферментирали материали от грозде и плодове – собствено производство, попълват справка-декларация по образец, определен с правилника за прилагане на закона, която им се предоставя от лицата по чл. 57, ал. 1.

Чл. 90а

(1) Продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия може да се извършват само от лица, получили разрешение за търговия с тютюневи изделия от началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект.

(2) Право да извършва търговия с тютюневи изделия има лице, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон;

2.

3. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

4. се представлява от лица, които:

5. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;

6. не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение;

7. разполага със собствени или наети помещения за извършване на съответната дейност;

8. не е извършвало търговия с тютюневи изделия без разрешение през последните 24 месеца;

9. не е с отнето разрешение за търговия с тютюневи изделия през последните 36 месеца.

Чл. 90б

(1) Продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия може да се извършват в търговски складове и обекти – специализирани магазини за търговия с тютюневи изделия, магазини за продажба на хранителни и нехранителни стоки, магазини за продажба на вина и спиртни напитки, бензиностанции, павилиони, ресторанти, питейни заведения и барове.

(2) Търговските складове и обекти по ал. 1 трябва да отговарят на следните условия:

1. да имат поставен на видно за потребителите място надпис на български език „Цигари“ или „Тютюневи изделия“;

2. да имат обособени самостоятелни помещения или части от тях, позволяващи съхраняването и продажбата на тютюневи изделия самостоятелно или с допустими за съвместно съхранение и продажба стоки;

3. да не са разположени на територията на детски ясли и градини, училища, общежития за ученици, лечебни и здравни заведения и на техните прилежащи площи;

4. да нямат обособени щандове за самообслужване, от които се предлагат тютюн и тютюневи изделия.

Чл. 90в

(1) За издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия се подава писмено заявление до началника на митницата по местонахождение на търговския склад или обект или в най-близкото митническо учреждение.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) С едно заявление може да се поиска издаването на разрешения за повече от един търговски склад или обект на територията на една митница.

Чл. 90г

(1) След извършване на проверка на място при заявителя и когато условията за издаване на разрешение за продажба на тютюневи изделия са изпълнени и подадените документи отговарят на изискванията, началникът на митницата по местонахождение на търговския склад или обект се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му.

(2) Когато представените документи не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, началникът на митницата по местонахождение на търговския склад или обект в 14-дневен срок от получаване на заявлението уведомява заявителя и му определя срок 14 дни за отстраняване на нередовностите или за предоставяне на допълнителна информация, считано от получаването на уведомлението.

(3) В срока, определен по ал. 2, заявителят трябва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение началникът на митницата отказва издаването на разрешение.

(4) В едномесечен срок от отстраняването на нередовностите или предоставянето на исканата допълнителна информация началникът на митницата разглежда заявлението и приложените към него документи и се произнася по него.

Чл. 90д

(1) В сроковете по чл. 90г началникът на митницата издава разрешение за търговия с тютюневи изделия или мотивирано отказва издаването на разрешение. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за издаване на разрешение.

(2) Отказът за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) За всеки търговски склад или обект се издава отделно разрешение.

Чл. 90е

Лицето, получило разрешение за търговия с тютюневи изделия, е длъжно:

1. да уведомява писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в заявлението за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия в 14-дневен срок от настъпването й;

2. да осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи за осъществяване на контрол.

Чл. 90ж

(1) Органът по чл. 90г, ал. 1 прекратява издаденото разрешение:

1. по молба на лицето;

2. при прекратяване или ликвидация на лицето;

3. по своя инициатива, когато лицето не отговаря на изискванията на този закон;

4. когато лицето е представило неверни данни, които са послужили за издаване на разрешението, както и за изменение на издаденото разрешение;

5. когато лицето извършва продажба на тютюневи изделия в обект, за който не е издадено разрешение;

6. когато обектът не отговаря на изискванията на този закон;

7. когато лицето държи в търговско помещение, предлага, продава в обекта тютюневи изделия без бандерол или облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност.

(2) В случаите по ал. 1, т. 3, 4, 6 и 7 се прекратява издаденото разрешение за съответния обект.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 и 5 се прекратяват всички издадени разрешения на лицето с решение на компетентните органи.

(4) Разрешението се прекратява с решение на началника на митницата по местонахождение на обекта, което подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(5) При промяна на обстоятелствата, които подлежат на вписване в издаденото разрешение, органът по ал. 1 издава решение, което е неразделна част от издаденото разрешение.

(6) Решенията по ал. 2, 3 и 4 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 91

Забранява се производството на акцизните стоки по чл. 2, т. 1, 2 и 3 извън данъчен склад, освен когато този закон предвижда друго.

Чл. 91а

(1) Забраняват се производството и складирането в данъчен склад на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, които не са включени в обхвата на лиценза.

(2) Забранява се извършването на операции в данъчен склад, които не са включени в обхвата на лиценза, с изключение на обичайните операции, свързани с поддържане на търговския вид на акцизните стоки.

Чл. 91б

Разтоварването на акцизни стоки, получени под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател, се извършва в данъчен склад, а в случаите, когато стоките се получават от регистриран получател или от временно регистриран получател, разтоварването се извършва само в обектите, посочени в съответното удостоверение или разрешение.

Чл. 92

(1) Забранява се продажбата на дребно на акцизни стоки от данъчен склад.

(2) Алинея 1 не се прилага за лицензирани складодържатели, които извършват зареждане на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби на автомобили, или за лицензирани складодържатели, които извършват зареждане на втечнен нефтен газ (LPG) на газови инсталации и съоръжения за отопление в общественообслужващи, административни, жилищни и офис сгради, захранвани от съдове за втечнени въглеводородни газове с обем до 10 m3.

(3)

Чл. 93

(1) Лицензираните складодържатели на енергийни продукти са длъжни да маркират всички видове газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49 и керосин с код по КН 2710 19 25 0, които се облагат със ставка, по-ниска от ставката за моторно гориво или са освободени от облагане с акциз.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и за всички видове газьол с кодове по КН от 2710 19 41 до 2710 19 49, когато е предназначен за получаване на други енергийни продукти, които се облагат със ставка, по-ниска от ставката за моторно гориво, или са освободени от облагане с акциз.

(3) Разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1 и 2 се прилагат за газьол и енергийни продукти, съдържащи газьол за зареждане на плавателни средства, с изключение на тези за частни развлекателни плавания, при условие че газьолът е маркиран.

(4) Маркирането по ал. 1, 2 и 3 на територията на страната се извършва само в данъчен склад а в случаите на ръчно маркиране и в присъствието на митнически орган при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) В случаите по ал. 1, 2 и 3 във всички търговски и първични счетоводни документи задължително се вписва „маркирано гориво за отопление“, съответно „маркирано гориво за плавателни средства“ или „енергиен продукт, съдържащ маркиран газьол“ и номер на анализния сертификат и/или протокол за маркирането на съответната партида.

(6) Маркирани енергийни продукти се превозват на територията на страната само със:

1. транспортни средства, на които лицата са инсталирали за собствена сметка глобална система за позициониране (GPS), и

2. съдове за транспортиране, снабдени със средства за измерване, отговарящи на изискванията на този закон, Закона за измерванията и нормативните актове по прилагането им.

(7) Инсталирането и използването на техническите средства по ал. 6 се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Чл. 94

(1) Забранява се тежки горива и маркирани газьол и керосин независимо от концентрацията или комбинацията на маркиращите вещества да се съдържат във:

1. резервоара за гориво на моторни превозни средства, на частни плавателни съдове и частни въздухоплавателни средства;

2. резервоари на станции за зареждане с горива, помпи за зареждане на моторни превозни средства или на частни плавателни съдове и частни въздухоплавателни средства.

(2)

(3) Забранява се добавянето към енергийни продукти на какъвто и да е маркер или цвят, различни от тези, предвидени в правото на Общността или в националното законодателство.

Чл. 95

(1) Забранява се пълненето на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства.

(2) Продажбата и съхраняването на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили, в станции за зареждане на моторни превозни средства се допуска само когато бутилките са напълнени в съответни заводи за пълнене на бутилки и/или в самостоятелни, оторизирани пунктове за пълнене на бутилки с втечнен нефтен газ (LPG) извън териториите на станциите за зареждане на моторни превозни средства. Бутилките трябва да са защитени с термосвиваеми капачки, които се разрушават преди употреба и носят фирмения знак на съответния производител.

Чл. 96

Забраняват се всякакви действия, вследствие на които се намалява или премахва действието на маркера.

Чл. 97

(1) Пълното денатуриране на етилов алкохол на митническата територия на страната се извършва само в данъчен склад.

(2) Денатурирането по ал. 1 се извършва в присъствието на митнически орган при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

(3) Видът и количеството на веществата за денатуриране се определят в правилника за прилагането на закона.

Чл. 98

Забранява се извличането изцяло или частично на денатуриращи средства, както и всякакви други действия, вследствие на които се намалява или премахва действието на денатуриращите вещества.

Чл. 99

(1) Забраняват се:

1. облепването, съхраняването, превозването и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 с бандероли, на които е указано количество хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20 °С, по-ниско от действителното количество хектолитри чист алкохол, измерено при температура 20 °С в съответната бутилка;

2. облепването, съхраняването, превозването и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 с бандероли, на които е указано номинално количество в литри, по-ниско или по-високо от вместимостта на съответната бутилка;

3. съхраняването, превозването и продажбата на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност.

(2) Забранява се продажбата на тютюневи изделия:

1. на цена, различна от продажната цена, изписана върху бандерола;

2. без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност;

3. в насипно състояние на отделни късове или бройки и в отворени опаковки, върху които няма облепен бандерол, освен в случаите при продажба на ръчно свити пури.

(3) Забранява се етикетирането на бира с етикети, на които е указано начално екстрактно съдържание, измерено в градуси Плато, по-ниско от действителното.

(4) Забранява се след датата на въвеждане на новия образец на бандерол освобождаването за потребление на акцизни стоки, облепени с бандерол по отменения образец.

Чл. 100

(1) Бутилираните алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и, превишаващо 15 % vol, и тютюневите изделия, предназначени за местния пазар, се продават само облепени с бандерол.

(2) Редът и начинът за въвеждане на бандеролите се определят от Министерския съвет.

Чл. 100а

(1) Забранява се продажбата, съхранението и предлагането на тютюневи изделия от търговци, които не притежават разрешение за продажба на тютюневи изделия.

(2)

Чл. 101

(1) Забранява се продажбата на наливни (небутилирани) алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и, превишаващо 15 % vol.

(2) Разпоредбата на ал. 1 не се отнася за продажба между лицензирани складодържатели на алкохолни напитки.

(3) Забранява се продажбата на алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание равно и, превишаващо 15 % vol, в пластмасови опаковки (бутилки).

(4) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага за продажба на алкохолни напитки в опаковки (бутилки) до 0,5 литра включително.

Чл. 101а

Забранява се освобождаването за потребление от лицензиран складодържател на котелно гориво и мазут с над 1 на сто сяра без представен първичен счетоводен документ за заплатена такса по сметката на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда по реда на чл. 31 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Чл. 102

(1) Контролът върху акцизните стоки, включително върху тези под режим отложено плащане на акциз, се осъществява от митническите органи.

(2) Контролът включва проверки и ревизии на данъчнозадължените лица, както и проверки на всички други лица, извършващи дейности с акцизни стоки.

(3) Митническите органи имат право да инсталират технически устройства за осъществяване на контрол върху движението и използването на акцизни стоки.

(4) Митническите органи имат право да вземат проби от горивото в резервоарите на моторните превозни средства.

(5) Контролът върху задължителните запаси от нефт и нефтопродукти в данъчните складове се осъществява и от лицата по чл. 30, ал. 1 от Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти.

Чл. 103

(1) Контролът се осъществява чрез физическа проверка на количеството и другите данни и показатели, имащи значение за акцизното облагане, както и на счетоводната и търговската документация на проверяваните лица.

(2) Събирането, обезпечаването и преценката на доказателствата по ал. 1 се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 103а

(1) За целите на осъществявания от митническите органи контрол данъчнозадължените по този закон лица са длъжни да използват средства за измерване, отговарящи на изискванията на този закон, на Закона за измерванията и на нормативните актове по прилагането им.

(2) Министърът на финансите издава наредба, с която определя специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване.

(3) Данните от средствата за измерване по ал. 1 следва да се предават по електронен път в автоматизираните системи за отчетност на лицата.

(4) Данните от средствата за измерване и контрол по ал. 1 се изпращат до Централното митническо управление по ред, начин и формат, определени от директора на Агенция „Митници“.

(5) Не се допуска въвеждане и извеждане от данъчните складове и от обектите на регистрираните лица на акцизни стоки, които не са отчетени от средствата за измерване.

Чл. 104

(1) За извършване на проверките и за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз се прилага Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, доколкото не е предвидено друго в този закон. Митническите органи имат правомощията на органи по приходите, а в случаите по чл. 121 и чл. 153, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - и на публични изпълнители. Митническите служители, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“, имат компетентност по смисъла на чл. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на територията на страната.

(2) За целите на ал. 1 митническите учреждения, определени в Закона за митниците, имат компетенциите на териториални дирекции на Националната агенция за приходите, директорът на Агенция “Митници” има правомощията на изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, а началниците на митническите учреждения имат правомощията на териториален директор.

(3) Правомощията по чл. 112, ал. 2, от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се упражняват от началника на компетентната митница или от директора на Агенция „Митници“.

(4) Правомощията на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се упражняват от директора на Агенция „Митници“.

Чл. 105

Държавните и местните органи са длъжни при поискване от страна на орган на митническата администрация да оказват своевременно съдействие при проверката и издирването на обстоятелства или установяването на факти, пряко свързани с правата или задълженията на данъчнозадължените по този закон лица.

Чл. 106

(1) Митническата администрация има право да използва информация от приходна или митническа администрация на друга страна, получена в резултат на официално запитване, при определяне задълженията на лицата, извършващи дейности с акцизни стоки, както и да използва тази информация като доказателство в административни и съдебни производства.

(2) Събраната по реда на ал. 1 информация се смята за ново обстоятелство при определянето на правата и задълженията на данъчнозадължените по този закон лица и може да послужи за преразглеждане на влезли в сила акцизни данъчни задължения, когато не са изтекли сроковете за образуване на производството по издаване на ревизионни актове, предвидени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 106а

Акцизни стоки, които в 20-дневен срок от съставянето на протокола за тяхното намиране от митническите органи при осъществявания от тях контрол не са потърсени и за тях не са представени доказателства за собствеността им, се смятат за изоставени в полза на държавата.

Чл. 107

Министърът на финансите издава наредба за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки.

Чл. 108

(1) Лице, което е задължено и не се регистрира по този закон, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

(2) В случаите по ал. 1 освен наказанието лицето дължи и сумата на неначисления акциз за произведените акцизни стоки до датата на установяване на нарушението.

Чл. 108а

(1) Който съхранява, предлага или продава в търговски складове или обекти тютюневи изделия в нарушение на чл. 100а, се наказва с глоба от 15 000 лв. до 50 000 лв., съответно му се налага имуществена санкция от 50 000 лв. до 100 000 лв..

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 50 000 лв. до 100 000 лв., а имуществената санкция – от 100 000 лв. до 150 000 лв.,.

Чл. 109

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 60, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция - от 4000 до 12 000 лв.

(3) Лице, което смесва биогорива с течни горива от нефтен произход извън данъчен склад, за които не е бил платен акциз изцяло или частично, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 25 000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 25 000 до 50 000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(4) При повторно нарушение по ал. 3 глобата е в размер от 20 000 до 50 000 лв., а имуществената санкция – от 50 000 до 100 000 лв.

(5) В случаите по ал. 1, 2, 3 и 4 освен наказанието лицето дължи и сумата на неначисления акциз за произведените акцизни стоки до датата на установяване на нарушението.

Чл. 109а

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 91а, се наказва с глоба в размер от 500 до 2000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 1000 до 4000 лв., а имуществената санкция - от 2000 до 6000 лв.

Чл. 110

(1) Лице, което не внесе дължимия акциз в срока по чл. 44 или не подаде акцизна декларация в срока по чл. 87, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв – за юридическите лица и едноличните търговци, и с глоба в размер от 500 до 1500 лв. - за физическите лица.

(2) Лице, което не предостави в срок информация по чл. 88а, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв. и отнемане на регистрацията за независима малка пивоварна.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 5000 лв, а глобата е в размер от 1000 до 3000 лв..

(4)

Чл. 111

(1) Лице, което не спази срока за уведомяване при промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад или удостоверението за регистрация по този закон, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.

(2) Лице, което не спази разпоредбата на чл. 65, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.

(3) Лице, което не спази срока по чл. 73, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 1 2 и 3 имуществената санкция е в размер от 1000 до 5000 лв.

Чл. 112

(1) Лице, което, като е задължено, не начисли акциз, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 500 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двойния размер на неначисления акциз, но не по-малко от 1000 лв.

(3) При нарушение по ал. 1 и 2, когато лицето е начислило данъка в периода, следващ периода, през който акцизът е следвало да бъде начислен, имуществената санкция е в размер 25 на сто от акциза, но не по-малко от 200 лв.

(4) При нарушение по ал. 1 и 2, когато лицето е начислило данъка в период, следващ периода по ал. 3, имуществената санкция е в размер 50 на сто от акциза, но не по-малко от 400 лв.

Чл. 112а

(1) Лице, което, като е задължено, не издаде опростен придружителен документ, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер 100 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата/санкцията е 300 лв.

Чл. 113

(1) Лице, което не отрази издаден или получен данъчен документ или придружителен административен документ /електронен административен документ в счетоводството си или в регистъра “Дневник за стоковите наличности”, или в акцизната декларация за съответния данъчен период, или използва в счетоводството си документи с невярно съдържание, подправени или неистински документи, водещи до определяне на дължимия акциз в по-малък размер или на акциза за възстановяване в по-голям размер, се наказва с имуществена санкция в размер от 200 до 10 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 размерът на имуществената санкция е от 500 до 20 000 лв.

Чл. 114

Лице, което наруши разпоредбата на чл. 103а, ал. 1, 3, 4 и 5, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 50 000 лв.

Чл. 114а

(1) Лице, което разтовари на място, различно от посоченото в чл. 91б, се наказва с имуществена санкция в двоен размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в двоен размер на неначисления акциз, но не по-малко от 4000 лв.

Чл. 115

Лице, което наруши разпоредбата на чл. 92, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 10 000 лв.

Чл. 116

Лице, което наруши разпоредбата на чл. 93, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 50 000 лв.

Чл. 117

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 94, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 1000 лв., а имуществената санкция - от 10 000 до 50 000 лв.

Чл. 118

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 95, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв.

Чл. 119

(1) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 96, 97 и 98, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 600 лв., а имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв.

Чл. 120

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 1 т. 1 и 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лв.

(2) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 2 т. 1 и 3, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(3) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 99, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 2 глобата е в размер от 200 до 600 лв., а имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв.

Чл. 121

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 64, ал. 1 - 4, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2000 до 6000 лв., а имуществената санкция - от 4000 до 12 000 лв.

(3) Лице, което произвежда или внася акцизни стоки и ги облепва с неистински или подправени бандероли или с бандероли с изтекъл срок на валидност, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 5000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 10 000 лв.

(4) Лице, което наруши реда или начина за въвеждане на бандероли, се наказва с имуществена санкция в размер 2000 лв., а при повторно нарушение - 4000 лв.

(5) Лице, което поставя, съхранява, пренася или превозва употребявани акцизни бандероли в нарушение на изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

Чл. 122

(1) Лице, което наруши разпоредбата на чл. 101, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. - за физическите лица, и с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. - за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 200 до 600 лв., а имуществената санкция - от 6000 до 20 000 лв.

Чл. 122а

(1) Лице, което направи опит за манипулиране или демонтиране или манипулира, или демонтира техническите устройства по чл. 102, ал. 3, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв. – за физическите лица, и с имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в тройния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 3000 лв., а имуществената санкция – в тройния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 6000 лв.

Чл. 123

(1) Физическо лице, което държи, предлага, продава превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.

(2) На юридическо лице или едноличен търговец, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 4000 лв.

(3) Алинея 2 не се прилага за акцизни стоки, необлепени с бандерол, поставени под режим отложено плащане на акциз.

(4) Когато юридическо лице или едноличен търговец, който държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки, установи при получаване на доставката наличието на акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност или с бандерол, който не отговаря на изискванията на чл. 64, ал. 4, изготвя незабавно опис на стоките по образец, утвърден от министъра на финансите, и писмено уведомява в тридневен срок, считано от датата на приемането или получаването на стоката, компетентното митническо учреждение по местонахождението на обекта. В този случай на лицето, уведомило компетентния орган, санкцията по ал. 2 не се налага.

(5) Санкциите по ал. 1 и 2 се налагат на лицето, което държи на склад или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или бандерол с изтекъл срок на валидност, в случаите, когато не може да се открие собственикът.

(6) Лице, което продава или съхранява в търговско помещение, различно от търговските обекти за безмитна търговия, алкохолни напитки и тютюневи изделия, облепени с бандерол DUTY FREE, съответно с надпис, който задължително съдържа думите DUTY FREE, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.

(7) Алинея 6 не се прилага, когато акцизните стоки са поставени под режим митническо складиране или са под режим отложено плащане на акциз в данъчен склад.

(8) При установяване на тютюневи изделия без бандерол или облепени с неистински или подправен бандерол, или с бандерол с изтекъл срок на валидност, или с бандерол, съответно с надпис по ал. 6, в автомати за продажба на тютюневи изделия, санкциите по ал. 1 и 2 се налагат на лицето, което е получило разрешение за търговия с тютюневи изделия от тези автомати, съгласно българското законодателство.

Чл. 123а

(1) Който избегне пълното или частичното заплащане или обезпечаване на дължимия по този закон акциз, се наказва с глоба в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в двойния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а имуществената санкция - в тройния размер на избегнатия акциз, но не по-малко от 4000 лв.

Чл. 124

(1) В случаите на нарушения по чл. 108а, чл. 114а, чл. 115, 116, 117, 118, чл. 120, ал. 1, чл. 121, ал. 1, 2 и 3, чл. 122, чл. 123, ал. 1, 2, 4 и 6 и чл. 126, както и в случаите, когато извършителят е неизвестен стоките - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са.

(2) Средствата - собственост на нарушителя, послужили за извършване на нарушение по този закон, се отнемат в полза на държавата, освен ако стойността им явно не съответства на тежестта на нарушението.

(3) Всички съоръжения, използвани за извършване на нарушение по чл. 109,, се отнемат в полза на държавата, независимо чия собственост са.

(4) Министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за разпореждане и транспортиране на отнетите в полза на държавата стоки по ал. 1, 2 и 3, по чл. 106а и акцизните стоки по чл. 107в.

(5) Иззетите и задържаните, отнетите и изоставените в полза на държавата акцизни стоки са под контрола на митническите органи и подлежат на преработка или унищожаване.

(6) В случаите на унищожаване на задържани, отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки действията се извършват от органа, който ги е задържал под контрола на митническите органи.

(7)

Чл. 124а

(1) В случаите по чл. 108, 108а, 109, 114, 114а, 115, 117, 120, 121, 122, чл. 123, ал. 1, 2 и 6, чл. 123а и 126 лицето се лишава и от право да упражнява определена дейност или дейности в обекта или обектите, където е установено нарушението, за срок от един месец.

(2) В случаите на повторно нарушение по ал. 1 лицето се лишава от право да упражнява определената дейност или дейности за срок от 2 до 6 месеца.

(3) Наказанието по ал. 1 и 2 не се налага в случаите, когато е сключено споразумение за прекратяване на административно-наказателното производство по реда на чл. 107з.

(4) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и 2 се прекратява от органа, който го е наложил, по молба на нарушителя, след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло.

Чл. 124б

(1) В случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите, където е установено нарушението.

(2) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Заповедта подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго.

(4) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Принудителната административна мярка се прекратява от органа, който я е наложил, по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществената санкция е заплатена изцяло. Отпечатването се извършва при задължение за съдействие от страна на лицето.

Чл. 124в

(1) При налагане на принудителната административна мярка по чл. 124б, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на нарушителя, а наличните стоки, с изключение на тези, които са предмет на нарушение, се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице в срок, определен от органа, наложил принудителната административна мярка.

(2) Когато отстраняването е свързано със значителни затруднения и/или със значителни разходи, органът, постановил мярката по чл. 124б, ал. 1, може да разпореди оставяне на стоките в обекта или обектите на отговорността на нарушителя. Разпореждането не се отнася за стоките – предмет на нарушението.

(3) В случаите на ал. 1, когато отстраняването на стоките не се извърши в определения срок, митническият орган ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, за сметка на задълженото лице и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба.

Чл. 125

(1) Освободен от акциз краен потребител, който е получил енергийни продукти и ги е употребил за цели, различни от указаните в удостоверението за освобождаване от акциз и не е заплатил дължимия за стоките акциз по реда на този закон, се наказва с имуществена санкция в двойния размер на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, но не по-малко от 5000 лв.

(2) При повторно нарушение удостоверението се отнема, а имуществената санкция по ал. 1 е не по-малка от 10 000 лв.

(3) В случаите по ал. 2 лицето заплаща и размера на акциза, дължим за моторни горива от съответния вид, за наличните към момента на отнемането на удостоверението количества.

(4)

Чл. 126

Лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ /електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.

Чл. 126а

(1) Всяко нарушение на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв.

(2) Със същото наказание се наказва и лице, което не окаже съдействие или възпрепятства митническите органи при упражняването на правомощията им, както и лице, което е длъжно по този закон да предостави на тези органи стоки, документи и сведения, но откаже това.

Чл. 126б

За маловажни случаи на нарушения по чл. 118, 122 123, 126 и 126а, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 127

(1) Митнически орган, който не издаде в 7-дневен срок удостоверение за наличие или липса на задължения по този закон, се наказва с глоба до 250 лв., а при повторно нарушение - до 500 лв.

(2) Актовете за нарушения се съставят от длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.

Чл. 128

(1) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Актовете за нарушения се съставят от митническите органи, а наказателните постановления се издават от директора на Агенция “Митници” или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) В случаите на нарушения по чл. 123, ал. 1, 2 и 6 актовете за установяване на нарушения могат да се съставят и от полицейските органи в Министерството на вътрешните работи, като наказателните постановления се издават от директора на Агенция „Митници“ или от упълномощени от него длъжностни лица.

§ 1

(1) Този закон отменя Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г.; изм., бр. 58 и 70 от 1995 г., бр. 21, 56 и 107 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., бр. 15, 89 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 45 и 118 от 2002 г.; попр., бр. 9 от 2003 г.; изм., бр. 37, 103 и 112 от 2003 г., бр. 53 и 113 от 2004 г.), с изключение на чл. 11, ал. 9 и 10, чл. 12в, чл. 17а, ал. 10, § 2, т. 25 от допълнителните разпоредби, § 26 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 110 от 2001 г.) и § 20 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 118 от 2002 г.), които се прилагат до приемането на закон за безмитната търговия.

(2) Лицата по § 20, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите (ДВ, бр. 118 от 2002 г.) с разрешения, чиито срок е изтекъл след 31 юли 2005 г., продължават дейността си на безмитни оператори до приемането на закон за безмитната търговия.

(3)

§ 2

(1) Започналите към 30 юни 2006 г. включително производства по установяване и събиране на задължения за акциз, както и започналите до тази дата производства по възстановяване на акциз се довършват от органите на Националната агенция за приходите.

(2) Начисленият акциз до 30 юни 2006 г. включително се декларира и внася по реда и в сроковете по Закона за акцизите и правилника за прилагането му.

(3) За задълженията за акциз, възникнали до 30 юни 2006 г. включително, се прилагат разпоредбите на Закона за акцизите, като установяването, обезпечаването и събирането се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органите на Националната агенция за приходите.

(4) Предоставените до 30 юни 2006 г. включително обезпечения по Закона за акцизите, се освобождават или усвояват от органите на Националната агенция за приходите по реда и при условията на Закона за акцизите и правилника за прилагането му.

§ 2а

(1) Лицензираните складодържатели имат право да си възстановят платения до 30 юни 2006 г. акциз за:

1. етилов алкохол (алкохолосъдържащи суровини), вложен при производството на алкохолни напитки;

2. предназначени за преработка газове с кодове по КН 290124100, 271114000, 290122000 и 290121000, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;

3. предназначени за преработка тежки масла с кодове по КН 271019710 и 271019750 и за предназначени за преработка тежки горива с кодове по КН 271019510 и 271019550, претърпели специфична или химическа преработка в крайни акцизни продукти;

4. нискооктанов бензин, вложен в производството на етилен;

5. етилен, вложен в производството на етилендихлорид.

(2) Възстановяването се извършва след освобождаването за потребление на акцизните стоки, в които са вложени стоките по ал. 1, съответно след реализацията на етилендихлорида, но не по-късно от 1 юли 2007 г.

(3) Срокът по ал. 2 не се прилага за акцизните стоки по ал. 1, т. 1.

§ 2б

Годишната разходна норма по чл. 32, ал. 3 за 2006 г. е 4,4 литра на декар за регистрирана обработваема земеделска земя.

§ 3

Документите, за които с този закон е предвиден образец, се определят с правилника за прилагане на закона.

§ 4

Министърът на финансите издава правилник за прилагане на закона в срок 6 месеца от обнародването му в “Държавен вестник”.

§ 5

Наредбите по чл. 21, ал. 3, чл. 25, ал. 2, чл. 107 и чл. 124, ал. 2 се издават в срок три месеца от влизането в сила на този закон.

§ 6

Министърът на финансите:

1. определя със заповед информацията от регистрите по чл. 24, ал. 5, чл. 54, ал. 1 и чл. 56, ал. 2, която е публична;

2. може да определи съвместно с управителя на Българската народна банка специален ред за внасянето на данъка.

§ 7

В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г., бр. 45, 61, 62 и 119 от 2002 г., бр. 42 и 109 от 2003 г., бр. 18, 53 и 107 от 2004 г., бр. 39 от 2005 г.) се правят следните допълнения:

1. Създава се чл. 2г: “Чл. 2г. (1) Лицата, които организират хазартни игри с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино, вместо с корпоративен данък за печалбите и/или с окончателен данък по чл. 2а за хазартните игри с хазартен игрален автомат, съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка в игрално казино за игрална маса и други игрални съоръжения в казино, се облагат с окончателен данък върху съответното съоръжение. (2) Лицата по ал. 1 начисляват и внасят данъка в съответната териториална данъчна дирекция по място на данъчната си регистрация на авансови тримесечни вноски и изпращат копие от платежното нареждане до териториалната данъчна дирекция по местонахождението на игралната зала, обекта за осъществяване на залаганията или казиното и до контролния орган по хазарта. Вноските се внасят за всеки обект за хазартна дейност с отделно платежно нареждане, в което се посочват местонахождението и адресът на обекта. Лицата по ал. 1 подават декларация за съответното тримесечие по образец, утвърден от министъра на финансите, в сроковете за внасяне на данъка. (3) Данъкът по ал. 1 се внася съответно до 3 януари за първото тримесечие на календарната година, до 1 април - за второто тримесечие, до 1 юли - за третото тримесечие, и до 1 октомври - за четвъртото тримесечие на календарната година. (4) За всички останали дейности облагането на лицата по ал. 1 се извършва по общия ред.”

2. Създава се чл. 46г: “Чл. 46г. Данъкът по чл. 2г е в размер, както следва: 1. за хазартен игрален автомат или за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета - 300 лв. на тримесечие за всяко съоръжение; 2. за рулетка в казино за игрална маса - 18 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение; 3. за друго игрално съоръжение в казино - 3000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение.”

3. В чл. 67а се създават ал. 7, 8 и 9: “(7) Лице, което провежда хазартни игри или използва игрални автомати и игрални съоръжения по чл. 2г, без да е заплатило дължимия данък, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 3000 лв. (8) При повторно нарушение по ал. 7 размерът на глобата или на имуществената санкция е в двойния размер на дължимия данък, но не по-малко от 5000 лв. (9) Санкциите по ал. 7 и 8 се прилагат независимо от санкциите, предвидени в други закони, като в тридневен срок от установяването на нарушението се уведомяват контролните органи по Закона за хазарта.”

§ 8

В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45 и 86 от 2005 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 7, ал. 8 се създава изречение второ: “Длъжностните лица от инспектората при министъра на финансите имат право на достъп до всички сведения и документи в митническата администрация във връзка с извършваните от тях проверки.”

2. В чл. 17, ал. 1, т. 6, изречение първо след думите “предвидено със закон” се добавя “по искане на длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите”.

§ 9

До влизане в сила на акта за издаване на лиценз за управление на данъчен склад или на отказа за неговото издаване, заварените към 1 януари 2006 г. производители на акцизни стоки, които подадат до 1 март 2006 г. искане за лицензиране, продължават дейността си по реда на този закон като лицензирани складодържатели.

§ 10

В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1.Член 29 се изменя така: “Чл. 29. (1) Цигари местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар по цени, при условия и по ред, определени от Министерския съвет. (2) Условията и редът за регистриране на цените на тютюневите изделия, освен тези по ал. 1, местно производство и от внос, търговията с тютюневи изделия и контролът върху тях се определят с наредба на Министерския съвет.”

2. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 3а: “§ 3а. Министерският съвет в срок до 1 януари 2006 г. приема необходимите изменения и допълнения в подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона.”

§ 11

Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.

§ 12

Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на:

1. разпоредбите на чл. 1 - 31, чл. 32, чл. 33, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 и ал. 2, чл. 34 - 46, чл. 59 - 128, § 1, ал. 1 относно отмяната на Закона за акцизите, както и § 1, ал. 3, които влизат в сила от 1 юли 2006 г.;

2. разпоредбите на § 1, ал. 2, § 4 и § 10, т. 2, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в “Държавен вестник”.

3. разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 1 и 3, които влизат в сила от 1 януари 2009 г.