Решение № 10 от 15.02.2023, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. , 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Донка Ив. Паралеева при участието на секретаря Петя Т. Александрова като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно наказателно дело № 20211860200227 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Е.Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н М., бул. „*********“ №133, бл.1, ет.7, офис 708, срещу Наказателно постановление /НП/ № 140/2021 г., издадено на 27.08.2021 г. от Директора на Териториална дирекция /ТД/ М. С., с което на основание чл.126, ал.1 вр. чл.124, ал.1 и чл.128, ал.2 ЗАДС /Закон за акцизите и данъчните складове/ и чл.53 и чл.83, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер 212 317.60 лв. /двеста и дванадесет хиляди триста и седемнадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща двойния размер на дължимия акциз, на основание чл.126, ал.1, т.2 ЗАДС и са ОТНЕТИ в полза на Държавата акцизните стоки, а именно: 8700 литра денатуриран етилов алкохол по специален метод,с алкохолно съдържание 96.5% vol., с код по КН 2207 20 00; 900 литра денатуриран етилов алкохол по специален метод, с алкохолно съдържание 99.6% vol., с код по КН 2207 20 00; 370 литра денатуриран етилов алкохол по специален метод, с алкохолно съдържание 97,0% vol., с код по КН 2207 20 00, като предмет на нарушение по чл.126, ал.1 ЗАДС, на основание чл.124, ал.1 ЗАДС, приети на съхранение с Приемо-предавателен протокол № 34/19.03.2021г. в склад за съхранение на отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки на ТД Югозападна.

Жалбоподателят твърди в жалбата си и се опитва да обоснове позиция, че административно нарушение, осъществяващо състава на чл.126, ал.1, т.2 ЗАНН, не е извършено. Аргументира твърдяната липса на нарушение. Сочи се в жалбата, че с фактура № 3034/30.11.2020г. е извършена продажба от свързаното дружество „Е.Б.“ ООД към 1 жалбоподателя „Е.Ф.Б.“ ЕООД, като предмет на продажбата е търговският продукт Proxyol 96 % за количество 9308.87 литра и Proxyol за количество 1502.30 литра, които продукти по своя състав представляват денатуриран (по смисъла на ЗАДС) етилов алкохол. Сочи се, че продавачът притежава Удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG005800********/22.04.2016г., в което изрично е посочено, че целите, за които ще се използва денатурираният по специален метод етилов алкохол е „производство на инвитро диагностични медицински изделия“. Същевременно, с удостоверение за регистрация № BG/CAO1/M******/12.06.2013г. Изпълнителната Агенция по лекарствата /ИАЛ/ била регистрирала група на медицинските изделия „Оцветяващи разтвори за хистологични и цитологични изследвания“ в категория „Ин витро диагностични изделия“, съответно в позиции 137-139 било описано и търговското наименование на продуктите- Prohyol, Prohyol 70 и Prohyol 96 %. Сочи се, че с процесното НП, на база извършена проверка на 27.01.2021г. в обект на „Е.Б.“ ООД в с.Ч., както и въз основа на лабораторни анализи на търговските продукти и въз основа на събрани доказателства по ДОПК- че денатурираният алкохол само се бутилира и етикира, наказващият орган направил заключение, че въпросните стоки са акцизни, като за същите има издадена фактура, в която не е вписано задължение за акциз.

Сочи се, че фактически стоките са се намирали с склада на продавача. Жалбоподателят твърди, че към датата на издаване на фактурата № 3034/30.11.2020г. за процесните стоки, дори да са акцизни, не се дължи акциз, тъй като към същата дата има действащо Удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Твърди, че придържайки се стриктно към удостоверенията, издадени от АМ и ИАЛ, можело да се заключи, че предмет на придобивната фактура е именно Prohyol 96% и Prohyol, които са „ин витро диагностични медицински изделия“. Сочи се, че в чл.20, ал.2 ЗАДС са разписани всички хипотези, по силата на които се дължи акциз при освобождаване за потребление и единственият вариант, при който би могло да се приеме такова за „Е.Б.“ ЕООД по даденото разрешение, е дружеството да се отклонява и да ползва денатурирания алкохол за цели, различни от тези, дадени в удостоверението по реда на чл.24а ЗДДС. Само при това отклонение можело да се приеме за целите на чл.126, ал.1 ЗАДС, че купувачът държи акцизна стока, за която няма документ, в който да е начислен/платен/обезпечен дължимият акциз. В случая обаче нямало никакво отклонение от страна на освободения от акциз краен потребител „Е.Б.“ ООД, тъй като дружеството реално използва денатурирания алкохол за целите, за които му е издадено удостоверението от АМ. Сочи се, че евентуалната погрешна преценка на АМ да издаде Удостоверение за освободен от акциз краен потребител, тъй като няма производство на краен продукт, а само пакетиране и етикиране, е проблем на самия административен орган, тъй като самото удостоверение представлява стабилен административен акт и правната сигурност изисква всички, дори самият издател на акта, да се съобразява с правните последици на този акт. Жалбоподателят счита, че представлява „злоупотреба с право“ фактът, че М.та налага санкция на купувач на стока, за която към датата на сделката продавачът разполага с действащо удостоверение за освободен от акциз краен потребител и стоката е използвана именно за целите, за които е издадено удостоверението. Сочи се, че в хода на административнонаказателното производство не е била назначена експертиза, която 2 да установи, че реално продадените стоки не представляват годни „ин витро диагностични медицински изделия“, отговарящи на характеристиките в дадената от ИАЛ регистрация.

Експертизите на Централната митническа лаборатория /ЦМЛ/ установявали само, че разтворите имат определени химически характеристики и че алкохолното им съдържание е в границите на 96.5%-99.6%. Единственото, което следвало от заключенията, е, че се касае за визирания в чл.22, ал.2 ЗАДС продукт – денатуриран по специален метод етилов алкохол, който се влага в производството на крайни продукти, които не са за човешка консумация, който последен факт не се и нуждае от доказване, тъй като това е смисълът на денатурацията. Жалбоподателят сочи, че се касае за т.нар. „двойно предназначение“, каквото може да има един продукт, за който се дължи акциз. Наличието на алкохолно съдържание над 90% по никакъв начин не променяло обстоятелството, че продуктът Prohyol представлява „ин витро диагностично медицинско изделие“ по смисъла на параграф 1, т.12 от ДР на Закона за медицинските изделия /ЗМИ/, за което продавачът е получил от Изпълнителната Агенция по лекарствата /ИАЛ/ удостоверение за регистрация- позиции 137, 138 и 139 oт приложението към удостоверението. Сочи се, че според трайната съдебна практика на Съда на ЕС /напр. Решение С-459/93/ продукти, които имат възможна два вида употреба поради своите обективни характеристики и свойства по естествен начин са предназначени за една – единствена употреба и следва да се класират в тарифна позиция, която е свързана именно с тази употреба. В този аспект следвало да се тълкува и понятието „краен продукт“, тъй като дори денатурираният етилов алкохол единствено да се пакетира и етикетира, целта на закона е при използването му същият да се освободи от акциз, доколкото е предназначен за други цели, в случая- медицински. Жалбоподателят счита за неприемливо, с оглед духа и целите на закона, да се твърди, че акциз /какъвто държавата налага за вредни за здравето продукти/ се дължи, тъй като дружеството продава етилов денатуриран алкохол на лечебни заведения и лаборатории, а не медицински изделия, за каквито е получило разрешение. Жалбоподателят цитира определението по ЗАДС за „освободен от акциз краен потребител“ и твърди, че липсва критерият продуктите да са „крайни“ /потребителят е „краен“/, а като критерий е въведена целта на използването, за която цел следва да е получено разрешение. Дали се правело „производство“ или продуктът само се пакетира и етикира било неотносимо, при условие, че няма отклонение от целта, за която е издадено удостоверението за освобождаване, доколкото поради естеството си продуктът е с двойно предназначение. Според жалбоподателя в закона няма забрана за акцизните стоки с възможна двойна употреба да съществува изначална законова пречка да се издава удостоверение за освободен от акциз краен потребител на онези търговци, които планират да търгуват с тях. Сочи се, че цената на самите търговски медицински продукти е вписана в процесната фактура и тя е пазарната – 5405.58 лв., което е цена, относима към медицинските цели, за които се използва, тъй като същата в крайна сметка се продава пряко или опосредено на лаборатории и лечебни заведения, а добавянето на акциза би направило продукта с много голяма стойност и не може да се очаква лечебните заведения да се регистрират по ЗАДС, за да приспадат евентуално акциза. В заключение в жалбата се сочи, че след като продавачът е разполагал с действащо към датата на сделката удостоверение за 3 освободен от акциз краен потребител и стоките по същество са медицински изделия, вписани в удостоверението на ИАЛ, то приобретателят на стоките не държи акцизни стоки, като същият разполага с фактура за покупката на стоката, която правилно е без начислен акциз. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени наложената на жалбоподателя с НП № 140/2021г. от 27.08.2021г. на Директора на ТД М. С., санкция, включително в частта, с която е отнета стоката в полза на държавата и да се укаже нейното връщане.

В съдебните заседания жалбоподателя „Е.Ф.Б.“ ЕООД се представлява от управителя Е.С. и упълномощения от него адв.Б. П. от САК, които поддържат жалбата. В хода по същество на делото адв.П. моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП като незаконосъобразно и да присъди на представляваното от него дружество сторените от него разноски, за които представя списък. Видно било, че НП налага имуществена санкция за това, че „Е.Ф.Б.“ ЕООД е дължало акциз за стоки, за които не е бил начислен и платен акциз. От стр.6 на процесното НП било видно, че процесните иззети стоки представляват денатуриран етилов алкохол. Известно било и по делото имало безспорни доказателства, че продавачът на процесната стока- „Е.Б.“ ООД е освободен от акциз краен потребител. Съгласно чл.27, т.2, б. „а“ от Директива № 92/83/ЕИО на Съвета от 19.10.1992г. освободени от акциз били алкохолни продукти, които са предназначени за проби и анализи.

Сочи се, че след като „Е.Б.“ ООД разполагала с удостоверение за освободен от акциз краен потребител, законът нямал ограничения за последващите приобретатели да имат някакво акцизно задължение. Никъде не било упоменато, че „Е.Б.“ ООД като освободен от акциз краен потребител не може да продава на вътрешни търговци или на чуждестранни компании, като нямало задължение това да са медицински лаборатории или особен тип лицензирани търговци. Политиката на ЕС била денатуриран алкохол, който се използва за различни цели- в случая за проби и анализи, да бъде освободен от акциз по цялата верига.

Необяснимо било защо „Е.Ф.Б.“ ООД като актуален собственик и приобретател на тази стока, трябва да плати акциз. Адв.П. сочи, че феноменът на етиловия алкохол е такъв, че може да бъде използван директно за фиксатор, след получаване на разрешение от друг регулиращ орган, какъвто е ИАЛ, така че следва да се счете, че се касае за денатуриран спирт, продаден от лице, което е освободено от акциз и няма как да искат купувачът да плати акциза за този продукт. По ЗАДС имало опция акциз за такъв продукт да се дължи ако се използва с предназначение, различно от това, за което е дадено разрешението, какъвто не е казусът по настоящото дело, поради което адв.П. счита, че НП е назаконосъобразно и следва да бъде отменено, а на доверителя му- да се присъдят разноски.

Въззиваемата страна ТД М. С. се представлява в съдебните заседания от упълномощения юрк.В. Я., който оспорва жалбата. В хода по същество на делото моли съда да потвърди процесното НП, което счита, че е законосъобразно и правилно. Сочи, че от лабораторните изследвания било видно, че не става дума за някакво фармацевтично медицинско изделие или продукт, а става дума за денатуриран спирт по общия и по специалния метод. Видно било, че установеният в хода на проверката денатуриран по общия 4 метод спирт, е изключен от предмета на нарушението, тъй като не се облага с акциз, но спиртът, денатуриран по специалния метод, се облага. Установено било безспорно, че въпросните стоки са акцизни и не са фармацевтичен продукт от гледна точка на обстоятелството, че според акредитацията на ИАЛ, която е издадена за трите продукта, съдържанието трябва да е етилов алкохол към изопропанол в съотношение 70 към 30, каквото не е установено от лабораторните експертизи. С тях се установявало, че се касае за чист денатуриран спирт по специалния метод съгласно Правилника за прилагане на ЗАДС.