Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 29.12.2021, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
720/2020
Подписан
29.12.2021
В сила
27.04.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 117 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 149 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.152, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 175, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.3, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.103а · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 103а, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 103в, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл.104, ал.1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл.104, ал.4 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл.20, ал.1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл.20, ал.2 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл.20, ал.2, т.1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл.20, ал.2, т.17 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 20, ал. 2, т. 8 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 28, ал. 1, т. 8 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 32, ал. 1 т. 6а · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл.33, ал.1, т.6 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 41 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл.43, ал.3 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл.86 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл.24, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 398

Велико Търново, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря С.Ф. и в присъствието на прокурора

…………………………………………….. разгледа докладваното от съдията адм.дело № 720/2020г. по описа на съда. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от

Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/, във връзка с чл.104, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/.

Образувано по Жалба, вх.№ 4511/23.11.2020г. в АСВТ, подадена от името на дружеството „ЕЛИТ -

94“ЕООД, гр. Горна Оряховица с ЕИК *********, действащо чрез управителя на същото.

Оспорва се Ревизионен акт № BG04000-PK1-PA3/14.07.2020 година, издаден от митнически служители при ТД Дунавска на Агенция „Митници“, потвърден в обжалваната част, с Решение № Р-516/32-295952/09.10.2020г. на директор на Агенция „Митници“, относно установени задължения за акциз за данъчни периоди м.02.2019г. до м.01.2020г., възникнали на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС и чл.20, ал.2, т.17 от ЗАДС, в размер на 3 383,43лв. и лихви за просрочие в размер на 275,03лв. към 14.07.2020г., които са предмет на жалбата.

Жалбоподателят твърди, че неправилно е приложена нормата на чл.20, ал.2, т.17 от ЗАДС. В тази хипотеза РО е следвало да докажат продажби без акцизът да е заплатен, а такива случаи не са установени. Предвид това, че дружеството не е извършвало продажби на природен газ за крайни потребители/т.к. е регистирано по чл.57а, ал.1, т.2 от ЗАДС/, то интерпертирането на закона в РА е неправилно.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощеният ***, който пледира жалбата да бъде уважена. Ангажира писмена защита, в която излага подробни съображения, че съгласно чл.20, ал.1 ЗАДС, задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, а съгласно чл.20, ал.2, т.17 от ЗАДС - освобождаване за потребление е продажбата на природен газ, с изключение на продажбите на лица, регистрирани по чл.

57а. ал. 1, т. 2, 3, 3а, 5 и 6. Такива продажби РО не са доказали. В случая, процесните стоки са били предмет на продажба по търговски договори - природен газ с код по КН 27112100.

Изрично в тези договори е уговорено предаването и приемането на природния газ, както и търговското му измерване да се извършва в мястото на доставка - при купувача. Следователно преминаването на собствеността върху стоките, предмет на продажба настъпва при предаването на последните, на местата при купувачите, а не при извеждането им от регистрирания обект на „Елит 94"ЕООД/ чл.20, ал.2, т.1 ЗАДС/. Предвид това по чл.20, ал.2, т.17 ЗАДС задължението за акциз възниква при продажбата на природен газ, а не при извеждането на стоката от обекта. Поради това неправилно РО са взели предвид количествата природен газ изведени от обекта през съответната контролна точка, а не тези предадени при купувача за периода. В тази връзка се позовава на констатациите на ВЛ по СЕ, че изведените количества природен газ от процесния обект и продадени количества се обвързват и облагат с акциз на база издадени фактури на клиенти, а не с данните от измервателните съоръжения.

„Разликите", които в тези случаи според РО се получават между количествата по „СПРАВКА ПОЛСКИ СЕНОВЕЦ ИЗХОД/КОЛОНКА 1" (контролна точка 2-КТ2) и декларираните за периода с акцизна декларация всъщност представляват количества природен газ, които са преминали през средството за измерване в КТ2 през предходния месец, но реално са били доставени и продадени през съответния месец на деклариране.

Същите са доставени на клиенти, за което по ревизията са събрани АДД и приемо - предавателни протоколи. Не е опровергано предназначението по чл.85а32а ППЗАДС, отразено с код 471 - за стопански нужди. Всъщност, само поради факта, че съответните количества природен газ (т. нар. разлики в РА), за които не се спори, че е бил начислен и внесен акциз за данъчни периоди: м. 03, 04, 09, 11, 12.2019 г. не са преминали през КТ2 през същите тези месец, през който са били продадени, а през предходния неправилно е отхвърлена ставката по чл.33, ал.1, т.6 ЗАДС - за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 за потребители на природен газ за стопански нужди - 0,60 лв. за гигаджаул.

С РА, за данъчни периоди 02, 05, 06, 07, 08, 10.2019 г. и м.01.2019 г. са установени задължения за акциз на основание чл.20. ал.2. т.8 ЗАДС - установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз. В тези случаи, ревизиращите органи са установили задължения за акциз за количества природен газ, за които акцизът вече е бил начислен с АДД и заплатен по съответните акцизни декларации. Това е така, защото същите тези количества макар и да са били изведени от обекта към края на съответните периоди, за които са установени задължения за акциз с РА, са били доставени, респ. продадени на купувачите по търговските договори в началото на следващите периоди. Поради това, както и съобразявайки закона - чл.20, ал.2, т.17 ЗАДС, в издадените за съответните периоди АДД отражение са намерили количествата, съответстващи на продажбите по месечните актове и така както е уговорено по договорите за доставка.

ПП на жалбоподателя смята, че без основание се явява претенцията за заплащане на акциз в размер на 991,28лв., за количеството природен газ - 29 456,909куб. м., за данъчен период м.12.2019 г. ВЛ сочи, че към 31.12.2019 г. на база на инвентаризация е взета счетоводна операция довела до заприхождаване на „Излищъци на активи", но не и до констатации за липси.

По изложените съображения ПП моли съда да уважи жалбата. Претендира разноски.

Ответникът по оспорването - директорът на Агенция „Митници”, действащ чрез упълномощения *** оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Подробни съображения излага в писмена защита. Съгласно разпоредбата на чл. 103а, ал. 1 от ЗАДС за целите на осъществявания от митническите органи контрол, данъчно задължените лица са длъжни да използват средства за измерване и контрол, отговарящи на изискванията на ЗАДС и нормативните актове по прилагането му. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-1 от 22.01.2014 г. е посочено, че за целите на контрола, осъществяван от митническите органи, „лицата" са длъжни да използват средства за измерване и контрол в одобрените от митническите органи точки за контрол. Легална дефиниция на понятието „.лицата" е дадена в разпоредбата на чл. 2 от Наредба № H-1 от 22.01.2014 г. където е посочено, че Наредбата се прилага за лицата по чл.103а и чл. 103в, ал. 1 от ЗАДС, наричани по-нататък „лицата". Във връзка с изложеното по-горе се налага извода, че напускането па акцизната стока от обекта на регистрираното лице по смисъла на ЗАДС е възможно при продажба, като количеството на акцизната стока се отчита в ТК.

Задължението за начисляването на акциз за регистрираното лице възниква от датата на освобождаване за потребление на акцизните стоки, като според чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС това е продажбата на природен газ на потребители на природен газ за битови и стопански нужди, както и продажбата на природен газ като моторно гориво, с изключение на продажбите на лица, регистрирани по чл. 57а, ал. 1, т.

2,3, 3а, 5 и 6 от ЗАДС.

Ревизиращият екип е направил извод за продадени количества акцизна стока като е съпоставил за всеки ревизиран период количеството посочено в АД с код 471 (природен газ за стопански и битови стопански нужди) с количеството преминало пред измервателното устройство монтирано в точка за контрол (ТК) № 2, намалено с количеството природен газ деклариран с код 95 (продаден на регистрирани лица). За освободената за потребление акцизна стока на основание чл. 20, ал. 2, т. 37 от ЗАДС данъчнозадълженото лице е издало АДД, с които е начислил акциз, съгласно чл, 43, ал. 1, т. 2 от ЗАДС със ставка на дължимия акциз съгласна чл. 33, ад. 1 т.

6 от ЗАДС (0,60лв. за GJO), тъй като това количество е част от количеството декларирано в АД с код 471. Ревизиращият екип е направил извод, че след като посочените количества не са преминали през измервателното устройство монтирано в ТК № 2 (колонка № 1), от която се извежда акцизна стока единствено предназначена за стопански и битови нужди, то за нея не следва да се начисли акциз със ставка по чл. 33, ал, 1 т. 6 от ЗАДС, а със ставка по чл. 32, ал. 1 т. 6а от ЗАДС. Данъчната основа е определена по реда на чл. 28, ал. 1, т. 8 от ЗАДС и дължимият акциз съгласно чл. 41 от ЗАДС. При установяване на задължението е приспаднат начисления и заплатен от дружеството акциз със ставка по чл. 33, ал. 1 т. 6 от ЗАДС.

В ревизионното производство е установено, че ревизираното лице продава природен газ на регистрирани лица (чл.57а, ал. 1 т. 2 от ЗАДС) и на крайни потребители на природен газ за битови, стопански нужди и за моторно гориво. Съгласно Договор № 0027022019855/17.04.2019 г. (сключен с „Тецеко" ЕООД), ревизираното лице доставя компресиран природен газ в батерии от бутилки, съгласно предварително заявени количества от купувача. В ревизионното производство с цел установяване на количествата получена акцизна стока - природен газ е извършена насрещна проверка на „Тецеко" ЕООД (регистрирано лице по чл.57а, ал. 1 т. 2 от ЗАДС), които са изведени от обекта на „ЕЛИТ-94" ЕООД (регистрирано лице по чл.57а, ал. 1 т. 2 от ЗАДС). След съпоставяне на данните за продадени количества на посоченото дружество природен газ, посочени в справки изготвени от ревизираното лице и данните за получените количества от „Тецеко" ЕООД е установено получаване на по-малко от изпратеното количество акцизна стока. Ревизиращите органи са приели, че количествата са липси по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 8 от ЗАДС, тъй като са напуснали обекта на жалбоподателя (регистрирано лице по чл. 57а, ал. 1 т. 2 от ЗАДС), но не са получени от „Тецеко" ЕООД. „ЕЛИТ-94" ЕООД в качеството си на данъчнозадълженото лице не е начислил дължимият акциз с издаване АДД за тези количества, не го е декларирал и заплатил.

ПП на ответника счита заключението на ВЛ за необосновано и вътрешно противоречиво, а констатациите на РО за подкрепени с доказателства, вклч. тези от насрещните проверки при купувачите. Заключенията на ревизиращият екип са за наличие на липси по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС, на базата на установена разлика между количествата преминали през измервателното устройства и тези по фактура.

По изложените съображения от името на ответинка ПП моли съда да отхвърли жалбата на

«Елит-94» ЕООД, като неоснователна и недоказана. Претендира да бъде присъдено ***ско възнаграждение. Възразява за прекомерност на АВ.

При преценка на допустимостта на производството настоящият състав на съда констатира, че Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК, вр. с чл.104, ал.1 от ЗАДС.

Поради това, че обжалваният РА е потвърден, в обжалваната пред съда част, с Решение № Р-516/32-295952/09.10.2020г. на директор на Агенция „Митници“, относно установени задължения за акциз за данъчни периоди м.02.2019г. до м.01.2020г., възникнали на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС и чл.20, ал.2, т.17 от ЗАДС, в размер на 3 383,43лв. и лихви за просрочие в размер на 275,03лв. към 14.07.2020г., същият е годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в преклузивния срок за това – ИД от 14.10.2020г., а в АМ вх.

№32-315722/28.10.2020г. Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество.

Предвид всичко това, изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Преценена по същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство е частично

ОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни съображения.

При проекта на доклад по делото съдът указа върху ответника доказателствената тежест за фактическите констатации в РА, послужили като основание за начисляване на акциз, извън декларирания от дружеството, а именно разлики между средствата за контрол и АДД за периода и стоките, преминала през измервателното устройство и несъответстващи на фактурираното за месеца на клиенти, определени като липси.