Решение № 279 от 04.08.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 466/2025
- Вид
- Решение № 279
- Подписан
- 04.08.2026
- Състав
- Румяна Илиева, Венелин Иванов, Иванка Шкодрова
Цитирани разпоредби
- чл. 32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 84 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 87 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 113 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 117 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 25 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 85 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 255 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 127 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 320, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 321 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 279 гр. София, 04.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна Илиева
Членове:
Венелин Иванов
Иванка Шкодрова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА в присъствието на прокурора Борислава Ив. Барболова като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600466 по описа за 2025 година Производството е въззивно, по реда на чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при СГП срещу присъда по нохд № 4254/23 г. СГС. С посочения по-горе съдебен акт подсъдимият С. Л. Ч. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т. 2, т. 6 и т. 7 НК. В протеста се обосновава довод за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Претендира се, че от събрания доказателствен материал по безспорен начин се установява виновността и авторството на подсъдимия С. Ч. в престъплението, предмет на обвинението. Предлага отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият С. Ч. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7 НК, за което му е повдигнато обвинение.
В допълнение към протест, депозиран по реда на чл. 320, ал. 4 НПК, обосновава оплакване за дерогиране на процесуалните норми на чл. 13 и чл.
14 НПК, довело до погрешни изводи за основния факт на наказателния процес – извършване на инкриминираното деяние и неговия автор.
Изразява съгласие с извода на СГС, че доставките по фактури, издадени от „Дъга-95“ ЕООД, ЕТ „Д. Х. 2003“, „Си груп 6“ ЕООД, всички с основание „транспортна услуга“, са реално извършени, поради което и деянието по 1 отношение на същите е несъставомерно.
Поддържа, че неправилен е изводът на съда за реалност на извършените доставки от „Кристал химия трейд“ ЕООД, „Кристал химия трейдинг“ ЕООД, „Кристалхим“ ЕООД, „Биокемикъл България“ ЕООД, тъй като той не се подкрепя в достатъчна степен от доказателствата по делото. Сочи, че липсват писмени доказателства за извършени плащания, от заключението на вещото лице Б. и от извлечение от банкова сметка на управляваното от подс. Ч. ТД – „Орион ойл БГ“ ЕООД не се обосновава категоричен извод за извършени плащания по инкриминирани фактури с издатели „Кристал химия трейд“ ЕООД, „Кристал химия трейдинг“ ЕООД, „Кристалхим“ ЕООД, „Биокемикъл България“ ЕООД. Св. Р. Р., като пълномощник на „Кристалхим“ ЕООД, категорично отрича за сключени сделки с „Орион ойл БГ“ ЕООД. Показанията на този свидетел, в частта за сключени сделки между „Кристал химия трейдинг“ ЕООД и „Орион ойл БГ“ ЕООД, са без конкретика и не следва с категоричност да се приема, че са относими към включените в обвинението фактури. Св. М., началник склад в „Биокемикъл България“ ЕООД, заявява за установени взаимоотношения с „Орион ойл БГ“ ЕООД, но поради липса на конкретика отново не може да се направи извод, че визира именно инкриминираните фактури.
Счита, че само въз основа на издадени 3 бр. фактури от „Данис 2010“ ЕООД и отразяването им в дневниците за покупки и за продажби за месец март 2014 г. на двете дружества не може да се направи категоричен извод, че доставките по същите са реално извършени. От показанията на управителя – св. С.а, не се установява „Данис 2010“ ЕООД да е развивало реална търговска дейност, липсват доказателства за извършени плащания по инкриминираните фактури.
Подсъдимият С. Л. Ч. и защитникът му, адв. Г. Г., след изпълнение на процедурата по чл. 321 НПК, не правят писмени възражения срещу подадения протест.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура, София, поддържа протеста, като основателен и доказателствено обезпечен и предлага уважаването му. Сочи, че са налице плащания само по част от инкриминираните фактури, което води до извод, че е налице фиктивна документация. От доказателствата се установява реална стопанска връзка между дружество „Орион Ойл БГ“ ЕООД и дружествата складодържатели.
Подчертава, че предметът на инкриминираните фактури не е доставка на горива, а наем и транспортна услуга, което говори за структурно разминаване между реалните акцизни операции и документалната следа, която подсъдимият е създал за целите на ДДС. За фактурите с издател „Данис 2010“ нито едно доказателство не установява реална дейност на това дружество и реална облагаема доставка към дружеството на подсъдимия. Отбелязва, че от субективна страна качеството на вложител на подс. Ч. в акцизните складове е несъвместимо с тезата за пасивен управител, без данни за счетоводните 2 документи на собственото му дружество. Предлага отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подс.
Ч. бъде признат за виновен по предявеното му обвинение по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, т. 6 НК.
Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда, чиито мотиви намира за подробни, логични и безпротиворечиви. Събраните доказателства във въззивното производство опровергават напълно твърдението на прокуратурата за фиктивна дейност, тъй като са налице доказателства за извършвана активна дейност по внасяне на гориво от Гърция и влагането му в данъчни складове, изключително строго контролирани от Агенция „Митници“, като не е констатирано нито едно отклонение, свързано с движението и влагането на акцизните стоки. Инкриминираните фактури са издадени за извършен транспорт от Гърция до българските складове за влагане на акцизни стоки. Липсата на платежни документи, според защитника, не означава, че сделка не е имало, че не е извършен транспорт, за което има безспорни доказателства. Фактурите за наем са за съхраняването на вложеното гориво в акцизните данъчни складове. След продажбата на ТД на подсъдимия новият управител не е предоставил пред НАП документи, поради което е съставен ревизионен акт. Счита, че убедителни доказателства за вината на подсъдимия липсват напълно.
Подсъдимият С. Ч. отказва да даде обяснения и в правото си на защита поддържа казаното от защитника му.
В правото си на последна дума заявява, че е невинен.
Апелативен съд, София, като обсъди наведените в протеста доводи, устно развитите становища на страните в открито съдебно заседание и доказателствата по делото, включително и събраните служебно от въззивната съдебна инстанция писмени доказателства и заключение по допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на протестираната присъда, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намира въззивния протест за неоснователен, поради което следва да бъде оставен без уважение. Първоинстанционната присъда, като постановена при правилно тълкуване и прилагане на закона, на основание чл.
334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, следва да бъде потвърдена по следните съображения:
Фактите по делото са правилно установени. Обективната им оценка е обусловила констатации от фактическа страна, които следва да бъдат споделени.
Установено е, от доказателствата по делото, че подсъдимият С. Л. Ч. е роден на *** год. в гр. София. Български гражданин, със средно образование, разведен. Неосъждан.
На 09.09.2013 г. в Търговския регистър било вписано Еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) с фирмено наименование 3
„Орион ойл БГ“, със седалище и адрес на управление ***. Към периода 03.12.2013 г. до 31.03.2013 г. седалището и адресът на управление били променени в гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 239, вх. „Б“, ет. 8, ап. 48.
Предметът на дейност на дружеството бил покупка на стоки или други вещи с цел препродажба в страната или чужбина в техния първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, дърводобив и дървопреработване, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни, складови сделки; извършване на шивашки услуги, авторемонтни услуги; сделки с интелектуална собственост; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни и импресарски услуги, посредническа дейност по наемане на български граждани на работа в страната и в чужбина, консултантска дейност, покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, лизинг, както и всякаква друга търговска дейност, сделки и услуги, незабранени със закон. Едноличен собственик на капитала, управител и представляващ дружеството бил подс. С.
Л. Ч.. Дружеството било регистрирано по ЗДДС по инициатива на задълженото лице, считано от 03.12.2013 г.
На 23.07.2014 т. подс. Ч. прехвърлил 100 % от собствеността на ТД „Орион ойл БГ“ на Ф. К., гражданин на Република Северна Македония.
Промените били вписани в ТР на 31.07.2014 год.
В данъчното досие на „Орион ойл БГ“ ЕООД в ТД на НАП, София, офис Благоевград, бил приложен договор за счетоводно обслужване, сключен с ЕООД „А и М Интернешънъл“, чийто едноличен собственик на капитала и управител бил К. Л. Т., починал на 26.06.2014 г., поради което и неразпитан в хода на процеса и е неустановено лицето, обслужвало счетоводно ТД.
В ТД на НАП, София, офис Благоевград, постъпили подписани с електронен подпис на лице Л. В. Р. 3 броя „Заявление за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП с КЕП на задълженото лице „Орион ойл БГ“, както следва: вх. № 2210И0138722/14.01.2014 г.; вх. № 2210И0143994/19.03.2014 г.; вх. № 2210И0147742/12.05.2014 г. Заявленията съдържали информация за титуляр на КЕП „Орион ойл БГ“, изписан на латиница и индивидуализаран с БУЛСТАТ номер, трите имена на физическото лице С. Л. Ч., изписани и на латиница, посочено като автор в удостоверението за КЕП, адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за кореспонденция гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 239, вх.
„Б“, ет. 8, ап. 48. В заявленията от м. януари и м. март 2014 год. бил посочен електронен адрес за приемане на електронни изявления на органите на НАП във връзка с подадените документи ***_75 @abv.bg, а за месец май 2014 год. бил посочен електронен адрес [email protected]. От B-Trust Operational CA QES били издадени удостоверения за КЕП със серийни номера, съответно:
9А70С3; 9ВВF3E; 9BCD5C, за които заявителят декларирал, че ще подписва подаваните документи и ще достъпва електронните услуги, предоставяни от НАП. По посочените по-горе заявления за подаване на документи по електронен път и ползване на електронните услуги, предоставяни от НАП с 4
КЕП на „Орион ойл БГ“, автоматично бил предоставен пълен достъп до заявените услуги, предоставяни от НАП. Достъпът до електронните административни услуги на НАП бил предоставен автоматично, тъй като квалифицираният електронен подпис на физическо лице – автор, асоциирано с юридическо лице – титуляр, бил с вписан в него идентификатор на автора на подписа. Информацията на сертификата позволявала еднозначно да се идентифицира физическото лице /автор/ и връзката му с юридическото лице /титуляр/. Идентификаторът в полето автор на сертификата на КЕП съвпадал с идентификатора на законния представител на ЕООД, поради което на потребителя бил предоставен пълен достъп до услугите на НАП като юридическо лице.
Справките-декларации на „Орион ойл БГ“ ЕООД били подавани до НАП по електронен път, чрез електронен подпис, издаден на името на подс.
Ч..
Така за отчетен период м. март 2014 г. от неустановено по делото лице била съставена СД по ЗДДС.
На 14.04.2014 г. в ТД на НАП, София, офис „Център“, по интернет, от IP адрес 94.156.134.254, с КЕП на задълженото лице „Орион ойл БГ“ ЕООД с № 9А70С3, била подадена, ведно с дневниците за покупки и продажби, СД по чл.
125 ЗДДС, вх. № 22102223449/14.04.2014 г. За отчетния период бил деклариран ДДС за внасяне в размер на 209,50 лева, (внесен ефективно), вместо действителния размер на ДДС 101 829,05 лева. С оглед декларираните доставки от дружеството бил упражнен и приспаднат право на данъчен кредит под формата на ДДС за месец март 2014г. в размер на 101 619,55 лева.
В дневника за покупки на дружеството за м. март 2014 г. били отразени доставки по данъчни фактури, както следва: фактура № 120/17.03.2014 г. с издател: „Данис 2010“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ - с данъчна основа 78 000,00 лева и ДДС 15 600 лева; фактура № 122/19.03.2014 г. с издател: „Данис 2010“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 96 000 лева и ДДС 19 200,00 лева; фактура № 123/20.03.2014 г. с издател: „Данис 2010“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 81 006,44 лева и ДДС 16 201,29 лева; фактура № 1358/03.02.2014 г. с издател: „Кристал Химия Трейд“ ЕООД за доставка на „покупка на стоки“ с данъчна основа 235 800.00 лева и ДДС 47 160,00лв. фактура № 1200/20.03.2014 г. с издател: ЕТ „Д. Х. 2003“ за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 1000.00 лева и ДДС 200 лева; фактура № 1205/27.03.2014 г. с издател: ЕТ „Д. Х. 2003“ за доставка на „транспортна услуга“ с данъчна основа 1 200.00 лева и ДДС 240 лева; фактура № 109/18.03.2014 г. с издател: „Си Груп 6“ ЕООД за доставка на 5
Разпечатката съдържа 42 от 240 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee077d17-18b3-4328-96a6-768b548df0ed