Решение № 179 от 01.10.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Кърджали, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20265140200463 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № BG2026/3000-240/НП от 23.06.2026 г., издадено от заместник-директор на Териториална дирекция Митница Пловдив, с което на основание чл.126а, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 255.65 евро на „АяТея“ ЕООД, ЕИК 206560755, седалище и адрес на управление гр.Свиленград, ул.„Божур“ № 29, общ.Свиленград, обл.Хасково, за извършено нарушение по чл.90б, ал.2, т.4 от ЗАДС.

Жалбоподателят „АяТея“ ЕООД гр.Свиленград намира наказателното постановление за незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения. Твърди, че в АУАН и наказателното постановление липсвало конкретно и ясно описание на нарушението.

Наказващият орган единствено формално преписал законовата разпоредба, без да индивидуализира фактическите обстоятелства, които съставляват нарушение. Посочено било само, че в обекта има „тютюневи изделия“, поставени на рафтове, до които е възможен свободен достъп от клиентите. Обектът представлявал магазин със светла площ не повече от 32 кв.м. и имал два щанда, пред които стоял продавач-консултантът. Нямало как клиентът да има достъп, без продавачът да е пред щанда. В акта не били описани какви точно тютюневи изделия са установени, къде са разположени, по какъв начин е осъществявано самообслужване, установен ли е клиент и кой е той. Липсата на конкретика представлявала съществено нарушение на процесуалните правила. Не била извършена необходимата преценка относно приложението на чл.28 от ЗАНН, не били изложени мотиви защо се приемало, че нарушението не представлява маловажен случай. Нарушението било с ниска 1 степен на обществена опасност, от него нямало настъпили вредни последици, не били причинени имуществени вреди, липсвали данни жалбоподателят да е извършвал аналогични нарушения. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата. Сочи, че събраните гласни и писмени доказателства безспорно установили извършеното нарушение по чл.90б, ал.2, т.4 от ЗАДС. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не били допуснати процесуални нарушения.

Спазени били сроковете по чл.34 от ЗАНН за издаване на акт и наказателно постановление.

Същите съдържали реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението било описано в достатъчна степен, за да разбере жалбоподателят за какво се ангажира административнонаказателната му отговорност. Наложената санкция била правилно определена в минималния предвиден размер от 255.65 евро /500 лева/. Нямало основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не бил маловажен, не се отличавал от типичните за това нарушение случаи. Това, че нарушението е извършено за първи път било отчетено с налагането на минималния предвиден размер на санкцията. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.03.2026 г. свидетелите М. Б. и Г. К. – инспектори в Териториална дирекция Митница Пловдив, извършили проверка в търговски обект – специализиран магазин за търговия с тютюневи изделия, находящ се в ****. Обектът се стопанисвал от жалбоподателя „АяТея“ ЕООД гр.Свиленград. При пристигане на място, свидетелите Б. и К. се легитимирали пред продавач-консултанта и пристъпили към проверката. Те установили, че обектът притежавал валидно Разрешение за търговия с тютюневи изделия № **** от 25.06.2025 г. и започнали оглед на помещението. Проверяващите констатирали, че част от продаваните стоки – течности за електронни цигари, са поставени на открити рафтове, до които бил възможен свободен достъп от клиентите. Това представлявало нарушение, тъй като в търговския обект не трябвало да има обособени щандове за самообслужване, от които се предлагат тютюневи изделия. Извършената проверка била документирана в Протокол № 26BG003000А004843 от 06.03.2026 г. Същият бил подписан от продавач-консултанта в обекта, който вписал, че витрина щяла да бъде поставена след два дни. Във връзка с установеното нарушение, на 05.05.2026 г. свидетелят М. Б. съставил срещу „АяТея“ ЕООД гр.Свиленград акт за установяване на административно нарушение по чл.90б, ал.2, т.4 от ЗАДС. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, след надлежно изпратена и връчена покана. На 14.05.2026 г. управителят на дружеството-жалбоподател получил и подписал акта 2 с възражение. На 15.05.2026 г. било депозирано и писмено възражение срещу съставения АУАН. Същото не било уважено и на 23.06.2026 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.126а, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 255.65 евро за извършено нарушение по чл.90б, ал.2, т.4 от ЗАДС.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М.

Б. и Г. К., кредитирани като логични, достоверни и кореспондиращи с всички писмени доказателства; Акт за установяване на административно нарушение от 05.05.2026 г.; Заповед № ЗАМ-929/32-152354 от 19.05.2026 г.; справки от Регистър-АНП; справка за актуално състояние на „АяТея“ ЕООД; Протокол за извършена проверка от 06.03.2026 г.; снимков материал- 4 бр.; Възражение от 15.05.2026 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.90б, ал.2, т.4 от ЗАДС, която разпоредба задължава търговските складове и обекти по ал.1 да отговарят на следните условия: да нямат обособени щандове за самообслужване, от които се предлагат тютюн и тютюневи изделия. Обекти по чл.90б, ал.1 от ЗАДС са специализирани магазини за търговия с тютюневи изделия, магазини за продажба на хранителни и нехранителни стоки, магазини за продажба на вина и спиртни напитки, станции за зареждане на моторни превозни средства, павилиони, ресторанти, питейни заведения и барове. Санкцията за процесното нарушение е наложена на основание чл.126а, ал.1 от ЗАДС, който предвижда, че всяко нарушение на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба в размер от 200 до 1 000 лв. или с имуществена санкция от 500 до 2 000 лв. От доказателствата по делото се установява, че „АяТея“ ЕООД гр.Свиленград е осъществило вмененото му административно нарушение по чл.90б, ал.2, т.4 от ЗАДС. На 06.03.2026 г. жалбоподателят, в качеството си на лице, притежаващо разрешение за търговия с тютюневи изделия, е предлагал тютюневи изделия на щанд за самообслужване в търговски обект – специализиран магазин за търговия с тютюневи изделия, находящ се в ****. Затова правилно е прието от митническите органи, че същият следва да понесе отговорност за процесното административно нарушение. В случая се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна. Поради това деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице-търговец да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция. Законосъобразно е приложена относимата 3 административнонаказваща норма на чл.126а, ал.1 от ЗАДС. Наказанието е в минималния предвиден от закона размер от 255.65 евро /равностойност на 500 лв./ и съдът няма правомощия да го намали, предвид правилото на чл.27, ал.5 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към основния състав признаци, обстоятелства, при които е извършено, а също и доказателства, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране за какво го санкционират, респ. не е било ограничено правото му на защита. Посочено е ясно какви са предлаганите в проверения обект стоки, за които е установено нарушение, а именно течности за електронни цигари. Течността за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин, за целите на ЗАДС се смята за тютюнево изделие – чл.12б, ал.1 от ЗАДС. Затова жалбоподателят е следвало да съобрази забраната на чл.90б, ал.2, т.4 от ЗАДС – в стопанисвания от него обект /специализиран магазини за търговия с тютюневи изделия/ да няма щандове за самообслужване, от които се предлагат тютюневи изделия. От показанията на свидетелите Б. и К., както и от приложения по делото снимков материал, е видно, че течностите за електронни цигари са били изложени на свободно и достъпно място, на открити рафтове, до които клиентите могат да достъпят и вземат стоките сами, без прякото посредничество и обслужване от продавач-консултанта. Това означава, че е имало щанд на самообслужване, от който се предлагат тютюневите изделия – течности за електронни цигари. Наказващият орган в атакуваното постановление е изложил мотиви, както за липса на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, така и за смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Неоснователен е доводът за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл.90б, ал.2, т.4 от ЗАДС. Това, че липсват данни жалбоподателят да е извършвал аналогични нарушения е отчетено, за да се наложи санкция в минимален размер.

Предвид изложеното, наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 130 до 190 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно 4 заседание, в което е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 130 лв., или 66.47 евро.

Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Агенция „Митници“ с адрес гр.София, ул.„Георги С. Раковски“ № 47, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.3, ал.1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.