Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 147 от 30.01.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4295/2023
Вид
Решение № 147
Подписан
30.01.2024
В сила
28.02.2024
Състав
Зорница Николова Тухчиева - Вангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 111, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 24а ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 24б, ал. 4 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 24в, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 24в, ал. 2 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 24в, ал. 3 · Закон за акцизите и данъчните складове

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Пловдив, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330204295 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № BG2023/3000-416/НП от 07.07.2023 г., издадено от Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив, с което на основание чл. 111, ал. 1 от ЗАДС на „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

С жалбата и в съдебно заседание се поддържат конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, поради което се иска неговата отмяна поради липса на извършено административно нарушение и множество съществени процесуални нарушения. Алтернативно се излагат аргументи за приложението на чл. 28 ЗАНН. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез **. Б. се противопоставя на доводите на жалбоподателя, поради което моли въззивната жалба да се остави без уважение, а обжалваното НП да се потвърди като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията за този извод са следните:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

„КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД е освободен от акциз краен потребител по смисъла на чл. 24а ал. 1 ЗАДС с Удостоверение за регистрация на ОАКП № BG003000E0224/11.02.2020 г., издадено на основание чл. 24б, ал.

4 ЗАДС.

На 21.03.2023 г. при проверката от *** на отдел „***“ при *** Н. Т. К. – *** и С. Б.Д.-Б. – ***, в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е установено, че на 26.01.2023 г. е извършена промяна в представителите на „Контур Глобал Марица Изток 3“ АД като от същата дата в регистъра е заличен *** на дружеството М.Т.Я. и е вписан нов *** М.И.Г..

При проверка на документите в досието на „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД във връзка с издаденото Удостоверение за ОАКП BG003000E0224/11.02.2020 г., валидно от 12.02.2020 г., е установено, че за описаните промени дружеството не е уведомило компетентното митническо учреждение ТД Митница Пловдив, издало удостоверението за регистрация, в 14 – дневен срок от настъпване на промяната, съгласно изискванията на чл.

24в, ал. 1 от ЗАДС.

За установеното от служителите е изготвен Протокол за извършена проверка № 23BG003000A002759 от 21.03.2023 г.

От така изложените факти и обстоятелства, администрацията е достигнала до извода, че на 21.03.2023 г. в ТД на Митница Пловдив е установено, че „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД с бездействието си , като не е уведомило компетентното митническо учреждение ТД на Митница Пловдив за извършената на 26.01.2023 г. промяна в обстоятелствата, при които е издадено Удостоверение за регистрация на ОАКП № BG003000E0224/11.02.2020 г. в определения 14 – дневен срок от 2 настъпването й, на 10.02.2023 г. е нарушило разпоредбата на чл. 24в, ал. 1 от ЗАДС с което е осъществило състава на чл. 111, ал. 1 ЗАДС.

Съдът приема, че така установената фактическа обстановка изцяло съответства на реализиралото се в действителността, доколкото се установява от събраните в хода на производството писмени доказателства, както и от показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свидетелка К..

Показанията на същата съдът цени изцяло като достоверни, добросъвестно дадени и съответни на събраните по делото писмени доказателства, поради което ги кредитира в цялост и базира фактическите си изводи въз основа на тях.

Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета на разглеждане по настоящето дело.

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП , противно на възраженията на жалбоподателя, отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия.

При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на административна санкция на жалбоподателя.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.

42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушени ето, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му п о чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Все в тази връзка следва да се посочи, че действително АУАН е съставен в отсъствие на представляващ дружеството – жалбоподател при спазване обаче на процедурата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН.

Установява се от приложените по преписката Покана с рег. № 32-149940/ 20.04.2023 г. и известие за доставяне на същата, получено на 24.04.2023 г. /л.

11- 12/, че покана до дружеството жалбоподател за съставяне на АУАН е 3 надлежно изпратена и съответно получена, като в указания ден и час не се е явил представител/и или упълномощено лице за съставяне на АУАН.

Впоследствие АУАН е изпратен и връчен на представляващия санкционираното лице за което по делото е приложена разписка от 16.05.2023 г. /л. 13/, като е върнат екземпляр от АУАН подписан от същия с изричното отбелязване в графата за възражения, че няма такива.

На следващо място, атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя, като възраженията в обратна насока, релевирани от жалбоподателя се явяват изцяло неоснователни и необосновани. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон, доколкото изложените факти формално се консумират под вменения административен състав. Така, с категоричност се установява, че дружеството не е спазило 14 – дневният срок за уведомяване на ТД Митница Пловдив за извършената на 26.01.2023 г. промяна, изразила се в заличаване на *** на дружеството М.Т.Я. и вписването на нов *** М.И.Г..

Нарушението, както вече се каза, е описано в пълнота с всичките му съставомерни признаци, като фактическата рамка на обвинението е ясна и безпротиворечиво изложена както в АУАН, така и в НП. В този смисъл неоснователни са всички възражения за допуснати в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения, както и възраженията свързани с оспорване на установената от администрацията, а и от съда фактическа обстановка.

Неправилна е, обаче преценката на наказващия орган, че жалбоподателят следва реално да понесе административно наказание за допуснатото нарушение.

Това е така, доколкото съгласно ТР № 1/2007 г. по тълкувателно дело №1/2005г. на ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.

4

Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, приемащи, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Аналогична легална дефиниция по-настоящем е налице и в т.4 от ДР на ЗАНН, според която „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Според настоящия съдебен състав конкретното нарушение, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на задължението по чл. 24в, ал. 1 ЗАДС, е типично такова, което разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите неизпълнения на задължение от съответния вид , по следните аргументи:

На първо място, видно от приложените към въззивната жалба писмени доказателства се установява, че 30.03.2023 г. в ТР по партидата на дружеството е вписан нов *** К.Д.Ф., а заемащия до този момент длъжността К.В.Н. е заличен. Последният, видно от приложеното на л. 31 от съд. дело Удостоверение за ОАКП BG003000E0224/11.02.2020 г. е бил вписан като *** на „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД. Предвид посоченото и в срока по чл. 24в, ал. 1 ЗАДС на 07.04.2023 г., дружеството е подало на основание чл.

24в, ал. 2 ЗАДС искане за издаване на ново удостоверение за ОАКП, за да може в същото да бъде отразена и промяната в представителството на дружеството.

Така, по повод посоченото искане със Заповед на Директора на ТД на Митница Пловдив от 07.06.2023 г. /л. 10 от съд. дело/ е наредено считано от 5

19.06.2023 г. да се извърши проверка на „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД.

Такава е била извършена от лицата на които е била възложена като резултатите от същата са били обективирани в Протокол от 19.06.2023 г. /л.

11 – 13 от съд. дело/. Видно от съдържанието на посочения протокол, както и на издаденото впоследствие Решение от 03.07.2023 г. на Директора на ТД на Митница Пловдив /л. 15 от съд. дело/, в изпълнение на условията определени в чл. 24в, ал. 3 ЗАДС са извършени служебни проверки при които е установено, че „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД е търговец по смисъла на ТЗ, не е в производство по несъстоятелност или ликвидация, няма публични задължения, събирани от митническите органи, няма установени данъчни задължения, не е извършило тежко или повторно нарушение по ЗАДС.

Отразено е също и, че представляващите дружеството /сред които и М.И.Г. / не са осъждани за престъпления от общ характер, като в хода на проверките не са установени каквито и да било нарушения на ЗАДС и ППЗАДС. Поради изложеното директор на ТД на Митница Пловдив е прекратил действието на Удостоверение за регистрация на ОАКП № BG003000E0224/11.02.2020 г., като на същата дата – 03.07.2023 г. е издадено ново Удостоверение за ОАКП № BG003000E0271 в което сред *** на дружеството освен К.Д.Ф., са отразени още три лица, сред които и М.И.Г..

Посоченото наред с обстоятелството, че вмененото в случая административно нарушение е формално поради което от същото не са настъпили вредни последици, включително не се е стигнало до освобождаване на акцизни стоки за потребление и до възникване на задължение за начисляване и плащане на акциз или до каквито и да било затруднения в митническия контрол относно получаването и ползването на акцизните стоки за целите предвидени в удостоверението, както и наред с обстоятелството, че дружеството не е нарушавало разпоредби на ЗАДС води до единствено възможния извод за това, че неизпълнение на задължението по чл. 24в, ал. 1 ЗАДС, е типично такова, което разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от други идентични случаи.