Решение № 1271 от 13.12.2023, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1271

Бургас, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 20237040701200 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл.

83, ал. 4 от ДОПК.

Образувано е по жалба на "Вянд ойл" ООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. "Батак" № 15, представлявано от управителя Николай Валдимиров Петров, срещу отказ за вписване на обезпечение в публичния регистър по чл. 176в ЗДДС № 025542301713621/04.04.2023 г. издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 59/16.06.2023 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" Бургас при ЦУ на НАП.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на постановения отказ.

Жалбоподателят счита, че след като притежава издаден лиценз за управление на данъчен склад, на осн. чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС, за него не е налице задължение за предоставяне на обезпечение. Твърди, че административният орган неправилно тълкува цитираната разпоредбата, тъй като в същата не е посочено изрично изискване лицензирания складодържател по смисъла на ЗАДС да е лице, получило лиценз да произвежда и/или складира, да държи и преработва, да получава и изпраща акцизни стоки – течни горива. Излага съображения, че оспорения отказ е в противоречие с установения от правото на СЕС принцип на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания, както и на принципа на законност установен в разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ДОПК. По подробно изложени в жалбата доводи, претендира отмяна на оспорения АА и присъждане на разноски.

Ответникът – директор на Дирекция "Данъчно-осигурителна практика и обжалване" (ОДОП) Бургас, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на разноски.

От фактическа страна по делото се установява следното:

Жалбоподателят "Вянд ойл" ООД е подал заявление за вписване или промяна на данни в регистъра по чл. 176, ал. 10 от ЗДДС, вх. № 025542301628025/29.03.2023 г. (л.33), към което е приложен оригинал на промяна № 10 от 28.03.2023 г. към банкова гаранция, реф. № 116DSK08224 от 01.09.2016 г., издадена от „Банка ДСК“ АД (л.32), с която се намалява размерът на гаранцията от 2 500 000 лева на 1 000 лева, като останалите параметри и условия на банковата гаранция остават непроменени.

В тази връзка, с Резолюция за извършване на проверка №

П-02000223063217-0РП- 001/30.03.2023 г. на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Бургас на дружеството е възложена проверка за установяване на наличие или липса на основания за вписване на представената промяна № 10 от 28.03.2023 г. в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС. Проверката е приключила с издаването на протокол № 02000223063217-073-001/03.04.2023 г. (л.26), с който е установено следното:

„Вянд ойд“ ООД е регистрирано с решение на БОС по ф. д. № 2141/22.07.2004 г. и пререгистрирано в Търговския регистър на 06.08.2008 г.

Основната му дейност е търговия на едро с твърди, течни и газообразни горива.

За дейността си „Вянд ойл“ ООД ползва офис под наем, находящ се на адрес: гр.

Бургас, к-с „Лазур“, ул. „Батак“ № 15, който адрес съвпада със седалището и адреса на управлението му. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 29.03.2005 г.

Предвид предмета на дейността му, както и факта, че за всеки един данъчен период се извършват облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и обща стойност на данъчните основи над 25 000 лв. е предоставена безусловна и неотменяема банкова гаранция в „Банка ДСК“ АД в размер на 2 500 000 лева със срок на обезпечение до 01.09.2023 г. на основание чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС. При проверката е констатирано, че за периодите от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г., и от 01.03.2023 г. до 31.03.2023 г. данъчните основи на извършените продажби от „Вянд ойл“ ООД са съответно - 7 786 600,48 лв. и 8 329 245,47 лв. и не е установено превишение над 20 на сто от извършените облагаеми доставки на течни горива над представеното обезпечение съгласно чл. 176в, ал. 2 от ЗДДС.

Проверката е установила, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.07.2022 г. на „Вянд ойл“ ООД е извършена данъчна ревизия, която е приключила с издаването на ревизионен акт /РА/ № Р-02000222004536-091-001/15.03.2023 г. В хода на ревизията, от проверяваното дружеството е подадено заявление от 30.08.2022 г. за връщане на банкова гаранция с № 116DSK08224, издадена от „Банка ДСК“ АД, както и всички промени към нея, като за причина се посочва притежаването на Лиценз за управление на данъчен склад № 759 от 25.08.2022 г., издаден от Агенция „Митници“ за складиране на тихи и шумящи вина.

В ревизионния доклад, е посочено, че правото на освобождаване съгласно чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС следва да се разглежда само в контекста на доставките на течни горива, предвид обстоятелството, че разпоредбата на чл. 176в от закона регламентира конкретно предоставянето на обезпечения при извършване на доставки на течни горива, а не по принцип за други видове акцизни ; стоки, различни от горива, независимо че в разпоредбата на чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС не е посочено изрично изискване лицензираният складодържател по смисъла на ЗАДС да е лице, получило лиценз да произвежда и/или складира, да държи и преработва, да получава и изпраща акцизни стоки — течни горива. Следователно, изключението в чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС следва да се прилага за дейностите с доставки на течни горива и само лицензиран складодържател, получил лиценз да произвежда и/или складира, да държи и преработва, да получава и изпраща течни горива, може да бъде освободен от задължението за предоставяне на обезпечение по реда на чл. 176в от ЗДДС, респективно само предоставено обезпечение от лице, получило по-късно такъв лиценз, може да бъде освободено. Предвид това, че не са налице обстоятелства за връщане на дружеството на направеното обезпечение в безусловна и неотменяема банкова гаранция, то в хода на ревизията относно подаденото заявление от 30.08.2022 г. не се предприети действия по компетентност.

При проверката по подаденото ново заявление вх. № 025542301628025/29.03.2023 г. (л.33) , органът по приходите, като се е съобразил с гореизложените мотиви е обосновал извода, че не са изпълнени условията на чл. 176в, ал. 4 от ЗДДС. С оглед на това, промяна № 10 от 28.03.2023 г. към банкова гаранция № 116DSK08224/ 01.09.2016 г. не следва да бъде вписана в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС. В тази връзка е издаден Отказ за вписване на обезпечение в публичния регистър по чл. 176в ЗДДС № 025542301713621/04.04,2023 г., който на същата дата е връчен електронно.

Така издаденият отказ е оспорен от жалбоподателя по административен ред. С Решение № 59/16.06.2023 г., директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас е потвърдил отказа, като е приел, че при преглед на предоставения лиценз за управление на данъчен склад № 759 от 25.08.2022 г., издаден от Агенция „Митници“ към Министерство на финансите, на „Вянд Ойл” ООД, ЕИК **********, с адрес -на данъчния склад: гр. Бургас, ул. Батак № 15 е видно, че същия е връчен на 29.08.2022 г. В приложение към лиценз № 759 са описани дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад — складиране на тихи и шумящи вина. Приел е, че посочените акцизни стоки не са посочени в приложение № 35 от ППЗДДС, както и че при извършена служебна справка в дневниците за покупки и продажби на жалбоподателя за периодите от 01.09.2022 г. до 30.04.2023 г, се установява, че същият търгува само с горива и няма получени и извършени доставки на вина, за които притежава лиценз. Горестоящият орган е обосновал краен извод, че независимо че в разпоредбата на чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС не е посочено изрично изискване лицензираният складодържател по смисъла на ЗАДС да е лице, получило лиценз да произвежда и/или складира, да държи и преработва, да получава и изпраща акцизни стоки — течни горива, то правото на освобождаване следва да се разглежда само в контекста на доставките на течни горива, предвид обстоятелството, че разпоредбата на чл. 176в от закона регламентира конкретно предоставянето на обезпечения при извършване на доставки на течни горива, а не по принцип за други видове акцизни стоки, различни от горива. Изхождайки от целта на предвиденото в чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС обезпечение, а именно да се гарантира внасянето на дължимия за доставките на течни горива данък върху добавената стойност, следва, че изключението в чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС трябва да се прилага в контекста на дейностите с доставки на течни горива и само лицензиран складодържател, получил лиценз да произвежда и/или складира, да държи и преработва, да получава и изпраща течни горива, може да бъде освободен от задължението за предоставяне на обезпечение по реда на чл. 176в от ЗДДС. В тази връзка е прието, че притежанието на лиценз за търговия с други акцизни стоки по ЗАДС не може да се приеме за основание за освобождаване от задължението за обезпечение с течни горива.

По делото е приложена цялата административна преписка по издаване на оспорения отказ. От страна на жалбоподателя е представено и промяна № 10 по банкова гаранция реф. № 116DSK08224 от 07.08.2023 г. с която сумата на банковата гаранция се намалява с 1 500 000 лв. до новата сума от 1 000 000 лв., като срокът на валидност на гаранцията се удължава до 01.09.2024 г. (л.60).

Решение № 59/16.06.2023 г., директора на

Дирекция „ОДОП“ – Бургас е издадено на 16.06.2023 г., жалбата до АС – Бургас е депозирана в Дирекция „ОДОП“ – Бургас на 29.06.2023 г., тоест в законоустановения 14-дневен срок.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация срещу подлежащ на оспорване акт, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1, вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК и отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Като такава жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Оспореният отказ за вписване на обезпечение в публичния регистър по чл. 176в ЗДДС № 025542301713621/04.04.2023 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас, е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма.

При издаване на оспорения АА не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От страна на приходните органи са извършени съответните проверки и запитвания по подаденото заявление от дружеството за вписване на промяна на данните в регистъра по чл. 176в, ал. 10 от ЗДДС. След изясняване на относимите факти във връзка с исканата промяна е издаден и оспорения в настоящето производство отказ №

025542301713621/04.04.2023 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Бургас. Жалбоподателят е изложил своите възражения в подадената жалба по административен ред, но същите не са били възприети от решаващия орган и жалбата е била отхвърлена с Решение № 59/16.06.2023 г., директора на Дирекция „ОДОП“ – Бургас.

Оспореният отказ е издаден при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 176в, ал.

1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице е длъжно да предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция за срок една година пред компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, когато за текущия данъчен период:

1. извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или 2. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на течни горива надвиши 25 000 лв., или 3. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго основание.