Решение № 13313 от 15.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13313

Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - III тричленен състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЯНКА ГАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

ИВЕЛИН БОРИСОВ

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ канд № 20267050702336 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ против Решение № 743/21.06.2026 г., постановено по НАХД № 20263110200379/2026 г. по описа на Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № BG2024/2000-208/НП от 05.11.2024 г., издадено от Директора на ТД „Митница Варна“, с което на „Л. С.“ ЕООД, на основание чл. 123, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/е наложена имуществена санкция в размер на 1205,24 лева, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата 552 /петстотин петдесет и два/ броя бутилки с алкохол, подробно описани по марка, вид и вместимост, облепени с български акцизен бандерол с изтекъл срок на валидност, и на основание чл. 124а, ал. 1 вр. чл. 123, ал. 2 от ЗАДС на дружеството е наложена санкция „лишаване от право да упражнява дейност с акцизни стоки“ за срок от един месец в обект – магазин, находящ се в [населено място], [улица].

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд за липса на изчерпателно описание на помещенията, където са открити описаните в НП акцизни стоки, като се сочи, че това не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, поради което не опорочава санкционния акт. Счита се, че в изпълнение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в протоколите от извършената проверка, както и в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и в НП, изрично е посочено, че предметът на нарушението е установен в обекта и принадлежащото към него помещение с посочване на съответния административен адрес, поради което не е ограничено правото на защита на санкционираното лице. Твърди се, че от събраните по делото доказателства, в т.ч. от свидетелските показания, по категоричен и безсъмнен начин се установява извършването на нарушението, като обстоятелството чия собственост са подлежащите на облагане с акциз стоки е без правно и фактическо значение за неговата съставомерност. Навеждат се доводи за неправилност на изводите на ВРС за опорочена процедура при осъществяване на проверката, тъй като в случая не е извършвано претърсване и изземване по реда на Раздел пети, Глава четиринадесета от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, поради което разпоредбата на чл. 161 от НПК е неприложима. Изтъква се, че приложимата в случая правна норма на чл. 40, ал. 1 от ДОПК не поставя изискване обезпечаването на доказателствата чрез опис или изземване с опис да се извършва в присъствието на поемни лица. Аргументира се, че не са налице доказателства част от акцизната стока да представлява такава с колекционерска стойност. Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за четири съдебни инстанции. В условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Чрез процесуален представител в съдебно заседание и в депозирани писмени бележки касационната жалба се поддържа изцяло.

Ответната страна – „Л. С." ЕООД, не изразява становище по касационната жалба.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Л. С.“ ЕООД против НП № BG2024/2000-208/НП от 05.11.2024 г., издадено от Директора на ТД „Митница Варна“, с което на „Л. С.“ ЕООД, на основание чл. 123, ал. 2 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 1205,24 лева, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата 522 /петстотин двадесет и два/ броя бутилки с алкохол, подробно описани по марка, вид и вместимост, облепени с български акцизен бандерол с изтекъл срок на валидност, и на основание чл. 124а, ал. 1 вр. чл. 123, ал. 2 от ЗАДС на дружеството е наложена санкция „лишаване от право да упражнява дейност с акцизни стоки“ за срок от един месец в обект – магазин, находящ се в [населено място], [улица].

От фактическа страна от ВРС е установено, че на 03 и 04.09.2024 г. от служители на ТД „Митница Варна“, съвместно с органи на МВР, е извършена проверка в търговски обект – магазин, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Л. С.“ ЕООД, съгласно договор за наем от 11.08.2023 г. на недвижим имот, представляващ търговска зала – партерен етаж от административна сграда, разположена на кота 0, построена в УПИ № ***по плана на *-ми микрорайон в [населено място] с административен адрес в [населено място], [улица]/*, със застроена площ 215,45 кв.м. При извършен оглед на търговската зала е установено, че намиращите се в нея бутилки с високоалкохолни напитки са облепени с валидни акцизни български бандероли. В обекта и прилежащите към него помещения – офис, прилежащ към магазина на същото ниво на административната сграда, и складово помещение, намиращо се на разстояние от процесната административна сграда, в която се намира стопанисваният от дружеството магазин, в същия имот, са констатирани и 284 броя бутилки с високоалкохолно съдържание, различни марки и вместимости, с български акцизни бандероли с изтекъл срок на валидност, несъответстващи на Заповед № 3МФ781/14.09.2021 г. на Министъра на финансите; 22 броя бутилки с високоалкохолно съдържание, различни марки и вместимости, без бандерол; 1 брой бутилка с чужд бандерол, без български акцизен бандерол, всички подробно описани в опис на иззетите акцизни стоки към Протокол за извършена проверка № 24BG002000A008358/04.09.2024 година. На 04.09.2024 г. са иззети посочените в описа общо 307 броя бутилки с високоалкохолно съдържание, различни марки и вместимости, от които 284 бр. облепени с бандероли с изтекъл срок на валидност и 23 броя без български акцизен бандерол. В обекта са установени също така 245 броя бутилки с високоалкохолно съдържание, различни марки и вместимости, с български акцизни бандероли с изтекъл срок на валидност, несъответстващи на Заповед № 3МФ-781/14.09.2021 г. на Министъра на финансите били подробно описани в опис иззетите акцизни стоки на основание чл. 40, ал. 1 от ДОПК към Протокол за извършена проверка № 24BG002000A008404/05.09.2024 година. За констатираните нарушения срещу „Л. С.“ ЕООД е съставен АУАН № BG03102024/2000/А-194 от 03.10.2024 г., в който е прието, че в търговски обект – магазин, находящ се в [населено място], [улица], № *, дружеството държало акцизни стоки: 23 броя бутилки с високоалкохолни напитки без бандерол, когато такъв е задължителен по закон и 529 броя бутилки с високоалкохолни напитки с български акцизни бандероли, с изтекъл срок на валидност, несъответстващи на Заповед № 3МФ-781/14.09.2021 г. на Министъра на финансите, общо 552 броя бутилки с високоалкохолни напитки от различен вид, търговска марка и вместимост, с което осъществило състава на административно нарушение по чл. 123, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове. Въз основа на АУАН е издадено оспореното пред районния съд НП № BG2024/2000-208/НП от 05.11.2024 година.

От правна страна ВРС е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като претърсването и изземването в имота е осъществено в нарушение на разпоредбите, които уреждат правилата за извършването на това процесуално-следствено действие, съдържащи се в разпоредбите на чл. 159-163 от НПК, приложими по силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН. Посочил е, че неспазването на предписания от закона процесуален ред опорочава извършените процесуално-следствени действия и обуславя негодността на съставените при допуснати процесуални пороци протоколи да установяват релевантни по делото факти. Изложени са мотиви, че в АУАН и в НП не е описано с необходимата конкретика и яснота кое помещение се приема за т.нар. „обект“ и кои са прилежащите към същото помещения, респ. къде се намирали те спрямо обекта, за да се извърши преценка относно това от кое именно помещение са отнети стоките и кое е лицето, което ги държи, с което е ограничено правото на защита на лицето. Първостепенният съд счел, че от събраните по делото доказателства не се установява, че „Л. С.“ ЕООД е осъществило държане на иззетите бутилки с високоалкохолни напитки без валиден български бандерол, тъй като същите са открити в две помещения, различни от търговската площ на магазина, ползван от дружеството съгласно договора за наем. Така мотивиран, ВРС отменил оспореното пред него наказателно постановление.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

След извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, настоящият състав на съда намира касационната жалба за неоснователна.

Обжалваното решение на ВРС е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, макар настоящият състав да не споделя изложените от ВРС мотиви за допуснати процесуални нарушения при приобщаването на веществени доказателства.

Неоснователно районният съд приема за приложима, а оттам - и за нарушена, процедурата по чл. 159-163 от НПК с императивно обезпечаващите я формални изисквания за изземване на доказателства. Налице са специални разпоредби на процесуален закон, които дерогират общото препращане на чл.84 от ЗАНН към изискванията на чл. 159-163 от НПК. По аргумент от чл. 40, ал. 1 и 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 104, ал. 1 от ЗАДС, при извършване на проверка митническите органи могат да предприемат действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й, за което се съставя протокол. Правомощия на актосъставителя по изземване и задържане на веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението, както и на вещите, които подлежат на отнемане в полза на държавата по чл. 20 и 21, са предвидени и в нормата на чл. 41 от ЗАНН. В случая, разписаната в посочените правни норми процедура по изземване и обезпечаване на доказателства, предмет на нарушението по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, е спазена. За извършената проверка са съставени протоколи от компетентни длъжностни лица в това им качество, представляващи официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила относно съдържащите се в тях факти и констатации. Към протоколите са съставени описи на иззетите стоки. Нормата на чл. 40, ал. 1 от ДОПК не изисква наличието на поемни лица, поради което, противно на приетото от районния съд, процедурата по изземване на стоките не е нарушена. Предвид наличието на специална разпоредба в ЗАДС, препращаща към процедурата по ДОПК, и с оглед липсата на отказ на проверяваното лице за осигуряване на достъп до обекта /чл. 42, ал. 1 от ДОПК/, приложението на правилата на НПК в случая е изключено.

Независимо от горното, настоящата инстанция изцяло споделя изводите на ВРС за липса в АУАН и НП на надлежно описание на имота, респ. - на отделните помещения, в който е извършено претърсването и изземването, тяхната принадлежност, като не е индивидуализирането и конкретното количество бутилки с алкохолно съдържание, иззето от всяко от помещенията, резултирало в недоказаност на административното нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗАДС. Цитираната разпоредба предвижда ангажирането на административнонаказателна отговорност на юридическо лице или едноличен търговец, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност. В случая административнонаказателното обвинение е в хипотезата на изпълнителното деяние, изразяващо се в държане на акцизните стоки, представляващи 552 броя с високоалкохолни напитки от различен вид, търговска марка и вместимост, част от които са без бандерол, а друга част – с бандерол с изтекъл срок на валидност. Държането е упражняване на фактическата власт върху вещ, което предполага наличието на постоянен, непосредствен и необезпокояван достъп на държателя до тази вещ. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че процесните акцизни стоки не са открити в стопанисвания от „Л.С.“ ЕООД търговски обект, а в други помещения /склад и офис/, които, макар да се намират в същия имот, са различни от обекта, в който дружеството осъществява търговка дейност. Видно от представения в хода на въззивното производство договор за наем от 11.08.2023г., от страна на дружеството е наето за временно и възмездно ползване единствено търговска зала, представляваща партерен етаж от административна сграда, разположена на кота 0, построена в УПИ № .., ..по плана на .-ми микрорайон на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица]/*, със застроена площ 215,45 кв. метра. В НП изрично е посочено, че при извършен оглед на търговската зала е констатирано, че намиращите се в нея бутилки с високоалкохолни напитки са облепени с валидни акцизни български бандероли. От свидетелските показания на актосъставителя и на останалите служители на ТД „Митница Варна“ и на ОД на МВР – Варна, присъствали по време на проверката, се установява, че иззетите бутилки с високоалкохолни напитки без бандерол и такива с бандерол, който е с изтекъл срок на валидност, не са открити в търговската площ на стопанисвания от ответника по касация магазин, а в складово помещение и офис, които са различни от него. Тези помещения не са част от наемното правоотношение, по силата на което „Л.С.“ ЕООД стопанисва търговската зала. Поради това не може да се приеме, че дружеството безспорно упражнява фактическата власт върху допълнителните помещения, а и съответно описание на същите с конкретно посочване на установените във всяко едно от тях бутилки липсва в издаденото НП. Липсата на надлежно и подробно описание на изпълнителното деяние и състава на нарушението винаги представлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на санкционираното лице, и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Не на последно място, изцяло съответни на закона и доказателствата по делото са изводите на ВРС, че с оглед броя на установените бутилки в описаното офис помещение, и предназначението на последното, липсват категорични доказателства, че иззетите от този обект вещи са държани именно от дружеството, и са свързани с осъществяваната от него търговска дейност.