Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1460 от 20.11.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 4570/2024
Вид
Решение № 1460
Подписан
20.11.2024
В сила
11.03.2025
Състав
Силвия Лъчезарова Алексиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 111, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл.57а, ал.1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл.3 · Устройствен правилник на Агенция „Митници“

РЕШЕНИЕ

№ 1460 гр. Пловдив, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20245330204570 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № BG2024/3000-440/НП, издадено на 01.08.2024 г. от Директор на Териториална дирекция Митница Пловдив, с което на „Мини Марица - Изток“ ЕАД, ЕИК 833017552, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Т. Д. Т. е наложено административно наказание на основание чл.111, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) – имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.57б, ал.13, т.1 от ЗАДС.

Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление (НП) като неправилно и незаконосъобразно по конкретно изложени в жалбата аргументи. Прави искане за отмяна на НП. В съдебно заседание процесуалния му представител поддържа доводите в жалбата и направеното с нея искане.

Претендира разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна взема становище в съпроводителното административната преписка писмо и се представлява в съдебно заседание.

Пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана и за потвърждаване на НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради 1 което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът установи следната фактическа обстановка:

На дружеството жалбоподател „Мини Марица – Изток“ ЕАД е издадено Удостоверение за регистрация № BG003000С0036/31.01.2007г. за производство и търговия с въглища за обект, находящ се на адрес: **** На 20.05.2024 г. в качеството си на регистрирано лице, „Мини Марица - Изток“ ЕАД подало в ТД Митница Пловдив писмо, ведно с уведомление, входирано под № 32-858740/20.05.2024г. по описа на Териториалната дирекция, с които Директорът на ТД Митница Пловдив бил уведомен за извършена промяна на представляващия дружеството. В тази връзка на 23.05.2024 г. в отдел „Акцизна дейност“ към ТД Митница Пловдив била извършена проверка по реда на чл. 50, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от св.Д. Т. П., ****. Проверени били приложените към уведомлението документи. Извършена била и справка в данните на Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), от която св. П. установила, че на 19.04.2024г. за представител на „Мини Марица – Изток“ ЕАД бил вписан Т. Д. Т..

Тъй като писменото уведомлението за промяна в данните по регистрация не било подадено до Директора на компетентната Териториална дирекция в 14-дневен срок от настъпване на промяната, т.е. до 07.05.2024г. включително, а едва на 20.05.2024г., св. П. приела, че дружеството жалбоподателя е извършило нарушение на чл. 57 б, ал. 13, т. 1 от ЗАДС, за което съставила срещу него Акт за установяване на административно нарушение № BG05062024/3000/А-311/05.06.2024г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което дружеството жалбоподател било санкционирано на основание чл. 111, ал. 1 от ЗАДС – имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 57б, ал. 13, т. 1 от ЗАДС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН; на следващо място от гласните доказателствени средства - показанията на актосъставителя Д. Т. П., както и писмените доказателства: оправомощителна заповед, известия за доставяне, писмо с рег.№ 32-903370/21.06.2024г. на ТД Митници Пловдив, разпечатки от Регистър АНП, доклад, регистрационно-контролна карта, писмо с рег.№ 32865343/23.05.2024г. на ТД Митници Пловдив, Протокол за извършена проверка № 24BG003000A005041/23.05.2024г., извлечение от ТРРЮЛНЦ, Удостоверение за регистрация № BG003000C0036, писмо с изх.№ РД-17178/16.05.2024г. на „Мини Марица-Изток“ ЕАД, ведно с Уведомление за промяна в обстоятелствата, при които е издадено удостоверение за регистрация на лице по чл.57а, ал.1 от ЗАДС, два броя акцизни декларации от 09.07.2024г. и 10.06.2024г., придружени с дневници от извършени продажби.

Разпитана в съдебно заседание в качеството на свидетел – актосъставителят Д. П., сочи повода за извършената проверка и предприетите 2 действия по установяване на нарушението, изразяващо се неспазване на законоустановения срок за подаване на Уведомление за настъпила промяна на обстоятелствата, при които е издадено Удостоверението за регистрация.

Излага обстоятелствата по съставяне на АУАН. Съдът кредитира с доверие показанията на актосъставителя, като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи със събрания доказателствен материал.

Относно приложението на процесуалните правила:

В хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на санкционираното дружество, каквито твърдения са наведени в жалбата и изложени в съдебно заседание от процесуалния представите на жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени. При издаване на двата административни акта са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и изчерпателно с посочване на релевантните за деянията обстоятелства. Дадена е правна квалификация на приетото за установено. Твърдяното от процесуалния представител на жалбоподателя вътрешно противоречие в описанието на нарушението и правната квалификация не се установява. За жалбоподателят не е останало неясно за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност и не е накърнено правото му на защита. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.

Неоснователно е възражението, касаещо посоченият в жалбата като неспазен срок по чл.52 от ЗАНН, доколкото същият се явява инструктивен такъв, а не преклузивен.

Напълно неоснователно е и твърдението, че в НП липсвали данни за името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, които видно от съдържанието на санкционния акт са изрично упоменати.

Що се касае до оплакването за липса на посочено мястото на нарушението, съдът приема, че доколкото нарушената норма изисква уведомлението за промяна на обстоятелствата по издаденото удостоверение да се подава до директора на компетентната териториална дирекция, в случая ТД Митница Пловдив и тези обстоятелства са посочени в НП, то липсва твърдяното в жалбата нарушение на процесуалните правила и то от категорията на съществените такива.

Възражението на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита, поради това, че в НП не било посочено за кое от двете предложения на чл.111, ал.1 от ЗАДС е наказан, съдът намира за неоснователно. В атакуваното НП е посочено извършеното нарушение и законовите разпоредби, които то нарушават – цифрово и текстово. Не е необходимо да бъде определено изрично предложение, изречение и прочие, тъй като текстово е изписано приетото от административнонаказващият орган (АНО) административно 3 нарушение. Отделно от това в Закона за нормативните актове е определено, че правните норми се състоят единствено от членове, алинеи, точки и букви към точките. Никъде в правораздаването не е въздигната като законодателна техника посочване на предложения, изречения, хипотези и алтернативи.

Последните са юридическа техника при тълкуване съдържанието на правните норми, но не и задължителен реквизит при формулиране на наказателното, респективно административнонаказателното обвинение.

Съдът не споделя и изразеното в жалбата становище за обвързаност на АНО да мотивира неприлагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл.

53, ал.1 от

ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но АНО няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

От правна страна съдът намира следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 57б, ал. 13, т. 1 от ЗАДС, което не е съобразило вмененото му задължение като регистрирано лице да уведоми писмено директора на компетентната териториална дирекция за всяка промяна на данните в искането в 14-дневен срок от настъпването й, така както повелява нарушената законова разпоредба. Доколкото на 19.04.2024 г. за представител на дружеството в ТРРЮЛНЦ е бил вписан Т. Д. Т., е следвало до 07.05.2024г. за това обстоятелство, явяващо се промяна в обстоятелствата по издаденото удостоверение, да бъде уведомен писмено директора на компетентната териториална дирекция. Това е било сторено от дружеството на 20.05.2024 г., което се явява след изтичане на нормативно определения срок и безспорно представлява неизпълнение на предвиденото в чл. 57б, ал. 13, т. 1 от ЗАДС. Установената по делото фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон.

По наказанието:

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 111, ал. 1 от ЗАДС, която предвижда за лице, което не спази срока за уведомяване при промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад или удостоверението за 4 регистрация по този закон, наказание - имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.

С оглед на приетата обаче за осъществена фактическа обстановка съдът приема, че определеното спрямо жалбоподателя наказание в НП, макар и в минимално предвидения в Закона размер, не е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и не отговаря на целите по чл.12 от ЗАНН, като са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. налице е "маловажен случай" на административно нарушение.

Съдът намира че конкретния случай разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от Допълнителните разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания (ДР на ЗАНН), който сочи за „маловажен случай“ този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или общината, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения или неизпълнение на задължение от съответния вид. Съдебният състав отчита, че обективните предпоставки за приложението на цитираната разпоредба са били налице.

Това е така, защото са налице смекчаващи обстоятелства, които разкриват пониска степен на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от Закона за акцизите и данъчните складове, имащи за цел да регулират облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз, са от особена обществена значимост, но посоченото не може да игнорира задължението на наказващия орган за индивидуална преценка на всеки конкретен случай, с оглед обществената опасност на извършеното и на дееца. Изключване приложението на чл.28 от ЗАНН, поради важността на регулираните отношения противоречи на законодателната воля и не може да бъде основание, което да определя приложимостта на общи институти на наказателното право като маловажност или малозначетилност на деянието (чл. 28 от ЗАНН и чл. 9, ал. 2 от НК). Съдебната практика на касационните инстанции сочи, че сами по себе си обществените отношения не могат да дерогират приложението на чл. 28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че институтът на "маловажен случай" е напълно приложим на общо основание за установени административни нарушения по ЗАДС, като липсва разпоредба, която да забранява приложението на тази привилегия спрямо процесното нарушение.