Решение № 260093 от 28.08.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260093 гр. Пловдив, 28.08.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 11.08.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3719/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „ИНДУСТРИАЛЕН

ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ- ИРАТОС“ ООД против Наказателно постановление № 497702- F533892/02.03.2020, издадено от ****на Дирекция „Обслужване” в ТД на

НАП- П., с което на „ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП, ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ-ИРАТОС“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 180, ал.2, вр. чл. 180, ал.1 ЗДДС.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че АУАН и НП не отговарят на законоустановените изисквания за реквизити-чл. 42 и 57 ЗАНН. В условията на евентуалност се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата, като намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В конкретния случай дружеството жалбоподател е било санкционирано за това, че същото като данъчнозадълженото по ЗДДС не е начислило ДДС в размер на 123,38 лв. по получени доставки на услуги по чл. 82, ал.2, т.3 от ЗДДС със стойност 740.31лв. през периода 22.01.2018г.-31.01.2018г., когато ДЗЛ не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация, въпреки че е било длъжно.

При извършена проверка, документирана с Протокол №**********/31.10.2019 г. и последваща проверка документирана с Протокол №**********/16.12.2019г. било установено, че жалбоподателят, като данъчнозадълженото по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДДС е установено на територията на страната, получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2 от ЗДДС.

Дружеството жалбоподател не било подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП- П. в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /датата на авансовото плащане или датата на данъчното събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

Заявление за регистрация по ЗДДС по реда на чл.97а, ал.1 от ЗДДС е следвало да се подаде не по късно от 17.01.2018г. включително. На 17.10.2019г. е подадено Заявление за регистрация, на основание чл.100, ал.1 от ЗДДС с №163911902530432/17.10.2019 г. За извършеното нарушение на чл.97а,ал.1 от ЗДДС е съставен АУАН.

„ИНДУСТРИАЛЕН ВЪЖЕН ДОСТЪП,

ОБУЧЕНИЕ И ОБСЛУЖВАНЕ В ОТКРИТО МОРЕ-ИРАТОС" ООД с ЕИК ********* е регистриран на 06.11.2019г. с връчването на Акт за регистрация по ЗДДС № 160421902728420/31.10.2019г.

За данъчен период 22.01.2018г.-31.01.2018г. задълженото лице е получило услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.

82, ал.2. т.З от ЗДДС на стойност 740,31лв. и е изискуем ДДС в размер на 123,38лв.

Посоченият данък е изискуем от лицето като платец по глава осма от ЗДДС, но с оглед на факта, че от момента на възникване на задължението за подаване на заявление за регистрация, лицето е следвало да се регистрира на основание чл. 97а, ал. 1 ЗДДС и предвид изричната разпоредба на чл.70. ал.4 от ЗДДС, ДЗЛ няма право на данъчен кредит за обследваните периоди.

Ако през периода 22.01.2018г.-31.01.2018г. лицето беше регистрирано по ЗДДС за него щеше да възникне задължение за начисляване на данъка на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС в размер на 123,38лв., като същото е следвало да издаде протоколи на основание чл. 117, ал.1. т.1 от ЗДДС, не по-късно от 15 дни от датата, на която данъка е станал изискуем, впише в него вида на услугата, датата на възникване на данъчното събитие по доставката, данъчната основа, ставката на данъка, основанието за начисляване на данъка и размера на данъка и отрази в дневника за продажби за данъчен период м.01/2018г. получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал.2. т.З от ЗДДС, посочи данъчната основа и начисления данък в справката -декларация по ЗДДС за данъчен период м.01/2019г., като справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП-П. в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.02.2018 г. включително.

На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.

Нарушението е извършено на 15.02.2018г. в гр. П.. Констатирано в ТД на НАП гр. П. на 16.12.2019г. и размерът на неначисления в срок ДДС е определен с протокол № **********/16.12.2019Г.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до извод, че в хода на административно-наказателното производство има допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице да разбере защо е било санкционирано.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и

НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми.

АУАН е актът в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото.

АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.

43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).

В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния практически критерий: АУАН и НП ще отговарят на императивните изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно деяние по възведената правна квалификация, без да е необходимо за преценката за съставомерност за първи път да се установяват от съда допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца.

В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.

От съдържанието на посочените като нарушени норми на чл. 180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.86. ал.1 и ал.2 от ЗДДС, вр. чл. 82, ал.2, т.3 ЗЗДС е видно, че основният съставомерен факт, за да възникне отговорността на жалбоподателя по ЗДДС е да се установи, че за процесния период 22.01.2018г-

31.01.2018г. същият е получил услуги с място на изпълнение в страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя.

Както в АУАН, така и в НП в тази връзка е посочен правният извод на наказващия орган, че за процесния месец жалбоподателят е получил услуги с място на изпълнение в страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя на обща стойност 740.31.

И в АУАН и НП, обаче е налице пълна липса изложение на факти, от които да се направи проверка на този правен извод. Тоест да се извърши преценка получени ли са от дееца за процесния период услуги за сочената стойност, и ако да, действително ли са били с място на изпълнение в страната, били ли са те облагаеми и ДДС бил ли е дължим за начисляване от получателя, а не от доставчика.

За да бъде Съдът в състояние да извърши тази проверка в АУАН и НП следваше да бъдат посочени броя на конкретните доставки, извършени от наказания субект, техния вид (с конкретизиране на предмета на доставката) и дата на извършване. В случая нарушението е особено съществено, предвид употребената от законодателя техника при уреждане на режима на ДДС.

Така в чл. 9-11 ЗДДС са уредени случаите, когато е налице доставка на услуга по смисъла на данъчното законодателство. При липса на каквото и да е изложение на факти в АУАН и НП не става ясно дали в конкретния случай действително са били налице доставки на услуги на сочената стойност и дали не са били налице изключенията на чл. 10, 10а, 10б ЗДДС, в които законът макар да е налице разместване на блага приема, че доставка за нуждите на ЗДДС изобщо не е извършена.

При липса на изложение на каквито и да било факти няма как да бъде проверено и дали получените доставки действително са били облагаеми по смисъла на чл. 12 ЗЗДС и дали в зависимост от конкретния вид и предмет на доставката тя не е с нулева ставка по смисъла на чл. 28- 37 ЗДДС или освободена доставка по смисъла на чл. 38-50 ЗДДС.

При липса на изложение на каквито и да било факти няма как да бъде проверено и дали доставката е с място на изпълнение в страната или в чужбина. В случая нарушението е особено съществено, доколкото в чл. 17-24 ЗАДС са предвидени различни места на изпълнение на доставката в зависимост от конкретния й предмет (ресторантьорски услуги, дистанционна продажба, транспортна услуга и др.)

Няма как да бъде проверено и дали са налице условията по чл. 82 ЗДДС акцизът да се дължи именно от получателя, а не от доставчика съгласно общото правило на чл. 3 ЗДДС, както и дали за конкретните доставки лицето има право на данъчен кредит, което би обусловило приложението на съвсем различна санкционна норма-чл. 180а ЗДДС, предвиждаща санкция в драстично по-нисък размер.

При липса на изложени факти в

АУАН и НП колко на брой, кога са извършени, и най-вече какви са били по естество доставките, за които наказващия орган твърди, че са облагаеми- наказаното лице е в неведение и следва да гадае какви факти следва да оборва, което положение е несъвместимо с правото му на защита и безусловно налага отмяна на НП в тази част.