Решение № 77 от 10.05.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Бяла, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Михаела Г. Пенева като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20244510200046 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Р. К., ЕГН ********** с адрес в гр.Р., ул.“Ген. С.“ № ., вх.., ет.. чрез адв. И. М., съдебен адрес в гр.Русе, ул.“П. Д. П.“ № ., против Наказателно постановление № BG2023/4000-683/НП от 31.01.2024г. издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД-Митница Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лева за извършено нарушение на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС и са отнети в полза на държавата на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС стоките – предмет на административното нарушение.

В жалбата се излагат съображения, че нарушението не е извършено, тъй като са налице документи за установеното количество ракия, като се прилагат и писмени доказателства. На следващо място се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения свързани с неясна обстановка в АУАН и НП, и непосочване на приложимия материален закон. Иска се от съда да приеме, че извършеното представлява маловажен случай, алтернативно малозначителен, като бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща в с.з. процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли НП да бъде потвърдено, като бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.12.2023г., служителите на ТД Митница – Русе св. Т., св. Т. и св. С., съвместно със служители на РУ – Бяла, извършили проверка по сигнал за продажба на ракия в търговски обект – магазин за строителни материали, стопанисван от „Д. М.“ . в гр.Б. пл.“П.Р.С.“, ет.. с управител – жалбоподателката Р. Р. К.. При проверката на магазина, в шкаф в обекта, били установени ПВЦ бутилки с различна вместимост – шест броя по 500мл, 1 четири броя по 1л и един брой от 200мл, които съдържали течност с мирис на етилов алкохол, ракия. Общото количество на установения алкохол възлизал на 7л, установено с мярка за обем 1л със свидетелство за калибриране № М61-1/16.07.2015г. Посредством денситомер модел DA-130N, сер.№ LUE37A22 било измерено алкохолното съдържание на всеки съд, което варирало от 39% до 42%vol. Поискали документи от жалбоподателката за намерената ракия, която заявила, че няма такива. От снети от жалбоподателката писмени обяснения, същата посочила, че продава ракията в търговския обект. За това бил съставен АУАН BG21122023/4000/А-1122 от 21.12.2023г. на „Д.“ . ЕИК ......., като с Предупреждение № BG2023/4000-681/П от 19.01.2024г. на началник отдел „МРР“ в ТД Митница – Русе, на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН не наложил наказание и предупредил лицето, че при повторно извършване на нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС ще му бъде наложено наказание.

В близост до магазина бил паркиран личният автомобил на жалбоподателката с рег.№ ......., на който също била извършена проверка. В багажното отделение на автомобила били установени 27бр. бутилки – потребителски опаковки, по 200мл всяка, съдържащи високоалкохолен продукт, като 2бр. били без български акцизен бандерол, 2бр. с разкъсан български бандерол и 23бр. с валиден български акцизен бандерол, за които възникнало съмнение, че е неистински. Същите били описани в ПИП № 23BG004000А010934 от 01.12.2023г., като от снетите писмени обяснения на жалбоподателката, същата посочила, че са били закупени от склад за алкохол в гр.Бяла. След извършени допълнителни контролни действия и направени справки в българска акцизна централизирана информационна система се установило, че бандеролите върху 23бр. иззети потребителски опаковки са валидни. За 4 бр. опаковки било установено, че са без български акцизен бандерол, за което бил съставен АУАН № BG21122023/4000/А-1123 от 21.12.2023г. за нарушение на чл.123, ал.1 от ЗАДС.

Въз основа на така съставения АУАН, било издадено Предупреждение № BG2023/4000682/П от 24.01.2024г. на началник отдел „МРР“ в ТД Митница – Русе, с което на основание чл.28, ал.1 от ЗАНН не наложил наказание и предупредил лицето, че при повторно извършване на нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС ще му бъде наложено наказание.

Проверка била извършена и в дома на жалбоподателката находящ се в гр.Б., ул.“А.К.

№ ., където на приземния етаж били установени 2бр. ПВЦ туби с вместимост по 10 литра всяка, както и 3бр. бутилки с вместимост по 1л всяка, идентични по цвят, съдържащи безцветна течност с мирис на етилов алкохол, общо 22,950л. В избеното помещение на имота били установени 16бр. бутилки с различни вместимости, съдържащи безцветна течност с мирис на етилов алкохол, възлизащи на 11,1 литра, за които жалбоподателката заявила, че съдържат ракия. Общото количество ракия установено в домът на жалбоподателката възлизало на 34,05л, което било измерено чрез прелИ.е в калибрирана мярка за обем с вместимост 1л, с идентификационен № 045 и свидетелство за калибриране № М61/16.07.2015г. Посредством денситомер, модел DA-130N, сериен № LUE37A22 било измерено алкохолното съдържание на установената в дома ракия, което варирало от 39% до 42%vol. От снетите писмени обяснения на жалбоподателката, същата заявила, че ракията, която била намерена на приземният етаж в домът и тази установена в магазина, общо

29,950л, била една и съща, поради което била взета обща проба, както следва: 4бр. крайни проби, всяка с обем 0,500л, от които 2бр. проби за изследване в лаборатория, 1бр. за проверяваното лице и 1бр. контролна проба. Същите били опаковани пломбирани, като бил съставен Протокол за вземане на проба № 334/01.12.2023г.

От ракията установена в избеното помещение на имота, общо 11,1л, били иззети 4бр. крайни проби, всяка с обем 0,500л, от които 2бр. проби за изследване в лаборатория, 1бр. за проверяваното лице и 1бр. контролна проба. Същите били опаковани пломбирани, като бил съставен Протокол за вземане на проба № 333/01.12.2023г. В писмените си обяснения жалбоподателката посочила, по отношение на това количество ракия, че е на семейството.

В резултат на извършения анализ на пробите иззети с Протокол за вземане на проба № 333/01.12.2023г. се установило, че изследваната проба представлява „етилов алкохол“ – дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 39.8%.

2

В резултат на извършения анализ на пробите иззети с Протокол за вземане на проба № 334/01.12.2023г. се установило, че изследваната проба представлява „етилов алкохол“ – дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 41.5%.

Жалбоподателката била поканена да се яви на 20.12.2023г. в ТД Митница Русе за съставяне на АУАН, но се явила, поради което АУАН бил съставен в нейно отсъствие. На 21.12.2023г. бил съставен АУАН № BG21122023/4000/А-1124 от 21.12.2023г. за извършено нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС, затова, че държи в дома си 22,950л „етилов алкохол“ – дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 41.5% и 11,1л „етилов алкохол“ – дестилатен алкохолен продукт с действително алкохолно съдържание по обем 39.8%, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи или търговски документ по чл.73б, ал.16 или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Общия размер на дължимия акциз бил изчислен съгласно разпоредбата на чл.41 от ЗАДС – чрез умножение на данъчната основа по чл.28, ал.1, т.5 от ЗАДС по акцизната ставка, определена в чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС, на 153,56лв., като двойния размер възлизал на 306,72лв. Предвид че размера на двойния акциз надвишава 100лв. не отговаря на критерия за маловажност по смисъла на чл.126б, ал.2 от ЗАДС. Актът бил предявен на жалбоподателката, която го подписала с отбелязване „имам възражения“, без да са изложени конкретни такива. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и НП, предмет на настоящото производство, връчено на 31.01.2024г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпитаните по делото свидетели.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Релевираните с жалбата възражения за неясно описание на мястото, където са били установени процесните количества алкохол, съдът намира за неоснователни. В обстоятелствената част на АУАН и НП са посочени конкретно и еднозначно местата където са били извършени проверките, като е посочено и какво е установено при всяка една от тях – количество алкохол, в какви и колко бутилки е бил, къде е бил установен, какъв обем и с какво съдържание на етилов алкохол. Не е налице и твърдяната липса на конкретизация кога е било извършено деянието, доколкото в АУАН е посочено че това е 01.12.2023г., а твърденията, че не бил изследван въпроса от кога стоките са били държани от жалбоподателката са несъстоятелни. „Държането”, като форма на изпълнително деяние, е типично продължено нарушение, което се осъществява с едно деяние, трайно и непрекъснато в определен период от време, започващ с възникване на задължение за определено действие и продължава до момента, в който това задължение бъде изпълнено или състоянието бъде прекратено по обстоятелства, независещи от дееца – както е в конкретния случай.

Не са налице и нарушения във връзка със съставянето на АУАН и предявяването му на нарушителя, още повече да са препятствали възможността на жалбоподателката да направи писмени възражения пред АНО. АУАН е предявен на жалбоподателката, запозната е със неговото съдържание, като същата собственоръчно е вписала, че има възражения, без да ги конкретизира.

Не е налице неяснота по отношение на изпълнителното деяние и няма разминаване между текстовата част и правната квалификация. Действително в НП е посочена за нарушена разпоредбата на чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС, без да е посочено конкретно предложение от включващите се в нормата 4 форми на изпълнително деяние, но това не 3 представлява нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените, обуславящо отмяна на НП на самостоятелно основание. Това е така, защото в обстоятелствената част на НП е посочено конкретното изпълнително деяние, вменено на жалбоподателката, а именно, че се касае до държане на акцизната стока.

Не така обаче стои въпросът с втория елемент от състава на нарушението, касаещ изискуемия документ по ЗАДС. В нормата на чл.126, ал.1 от ЗАДС са посочени следните документи: данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Очевидно е, че законът предвижда различни, самостоятелни възможности за доказване плащането на акциза. Тази неопределеност в АУАН и издаденото въз основа на него НП затруднява и съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя да организира адекватно защитата си още в първата фазата на административнонаказателното производство, чрез навеждане на възражения и представянето на съответните доказателства, поради което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В тази връзка следва да се посочи, че развитите съображения от процесуалния представител на АНО в съдебно заседание относно представянето на писмените доказателства едва в съдебното производство, не може да бъде основание същите да бъдат приети за неотносими към производството. В случай, че нарушението беше описано по акуратен начин и освен формата на изпълнителното деяние, бе посочено и какъв следва да е документа, който се изисква да бъде представен от жалбоподателката, същата би могла да се снабди с него още в хода на административнонаказателното производство пред АНО и да го депозира.

Разпечатката съдържа 29 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4dc8c6e3-2314-4dd3-85e2-70bf37a11df0