Решение № 52 от 25.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Плевен, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600003 по описа за 2026 година въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното :

Районен съд - Левски с присъда № 17/08.10.2025г., постановена по НОХД № 38/2025г., признал подсъдимия Ц. И. И. за невинен в извършване на престъпление по чл.234, ал.1 от НК и на основание чл.304 от НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение.

Във въззивният протест и допълнителния протест към него, депозиран от прокурор от РП-Плевен, в законоустановения срок за протестиране се изразява несъгласие с постановения първоинстанционен съдебен акт.

Последният се определя като неправилен и необоснован на доказателствата по делото. Излагат се подробни доводи, че доказателствата по делото са тълкувани превратно, както и че изводите на съда за несъставомерност на деянието са погрешни. Иска се за отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова, осъдителна присъда.

В съдебно заседание представителят на ОП-Плевен поддържа протеста 1 на посочените в него основания.

В съдебно заседание ответникът по протеста Ц. И. И. лично и чрез защитника си адв.М.К. изразяватподробно аргументирано становище, че протеста е неоснователен, постановената от районния съд присъда e правилна и законосъобразна и молят същата да бъде потвърдена. Акцентира се и върху здравословното състояние на подсъдимия.

Плевенски окръжен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивния протест, и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното :

Въззивния протест и допълнителния протест към него са подадени в срока по чл.319, ал.1от НПК, от процесуално легитимирана страна поради което разглеждането им е допустимо.

Разгледан по същество протеста е основателен.

Допуснато е съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд при постановяване на присъдата, което се изразява в немотивиране на същата по надлежния ред. Съобразно константната съдебна практика, горното се приравнява на пълна липса на мотиви. За да постанови атакувания съдебен акт РС-Левски е приел, че от събраните по делото доказателства може да се направи единствения и категоричен извод, че повдигнатото на подсъдимия обвинение е несъставомерно и недоказано от обективна и субективна страна, тъй като чл.234,ал.1 от НК криминализира разпространението или държането на акцизни стоки, които са индивидуализирани в съответна потребителска опаковка, на която не е поставен бандерол, изискването за поставяне на бандерол е единствено върху продукт годен за пускане на пазара и в случая нямало законово изискване за поставяне на бандерол, тъй като алкохолът намерен в дома на подсъдимия бил собствено производство от плодове и от години.

Въпросът за вината на подсъдимото лице в извършване на престъплението е фактически въпрос и по него следва да бъде направен извод от установените фактически положения по делото, след пълноценен анализ на доказателствената съвкупност.

Нормата на чл.305, ал.3 от НПК регламентира императивно съдържанието на мотивите към присъдата. Според посочената разпоредба в тази част на съдебния акт трябва да са изложени обстоятелствата, които се считат за установени, доказателствените източници, въз основа на които е 2 възприета конкретната фактическа обстановка, а при противоречия на доказателствените материали е задължително да са развити съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.

Мотивите следващи огласения пред страните диспозитив на присъдата не отговарят на изискванията, поставени от цитираната разпоредба.

Видно от мотивите към постановената присъда, районният съд не е посочил фактическа обстановка, която приема за установена по делото. Съдът е посочил какво обвинение е повдигнато на подсъдимия с обвинителния акт, че по делото са разпитани посочените в списъка към обвинителния акт свидетели и е възпроизвел дословно съдържанието на показанията на свидетелите. Преразказал е разпоредбите на чл.64 и чл.4 от ЗАДС. Не е подложил на анализ нито показанията на свидетелите, нито посочените разпоредби. Напълно формално е посочил, че липсват съставомерните признаци на престъплението по чл.234,ал.1 от НК, тъй като не съществува изискване за поставяне на бандерол за подсъдимия и по делото не се установява подсъдимият да продава ракия и напълно е игнорирал разпоредбите на чл.60 от ЗАДС и чл.46 от Правилника за прилагане на ЗАДС, регламентиращи именно производството на ракия от физически лица за лична употреба и количеството за семейство годишно.

По този начин районният съд не е дал отговор на основните въпроси, които се решават в съдебната фаза – какви обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните съображения за взетото решение, като при противоречие на доказателствата да изложи съображения защо едни се приемат, а други не и едва след това да даде отговор има ли извършено деяние, съставлява ли то престъпление и по кой закон, извършено ли е от подсъдимия, виновно ли е извършено и какво наказание следва да се наложи. В приложените по делото мотиви не се съдържа отговор на тези въпроси. Съгласно константната практика на ВКС липсата на мотиви е налице и когато същите са непълни и не отговарят на основните спорни по делото въпроси.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая са налице именно такива пороци на приложените мотиви.

Тези пропуски при изготвяне на мотивите и при постановяване на присъдата не са отстраними от въззивната инстанция. Същите са довели до 3 накърняване правата на страните, защото същите би следвало да разберат от мотивите към постановената присъда по какъв начин съдът е достигнал до крайните си изводи.

Въззивният съд установи също допуснато и друго отстранимо нарушение на процесуалните правила, допуснато от прокурора, чието наличие районният съд е следвало да констатира и да упражни правомощията си по чл.249, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Досъдебното производство е било образувано след извършване на описаното в обвинителния акт деяние.

По досъдебното производство обаче не са събрани доказателства дали по отношение на подс.Ц. И. е било проведено административно-наказателно производство, както и дали това производство е приключило. Това е било безусловно необходимо, тъй като деянието по чл.234, ал.1 от НК съставлява и административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.109, ал.1 от ЗАДС физическо лице, което наруши разпоредбата на чл.60 /чл.60,ал.2 касае именно производството на ракия от физически лица за лична употреба/се наказва с глоба от 1000 до 3000 лева. НПК не допуска паралелно съществуване на административно-наказателно и наказателно производство.

Затова изясняването на въпроса налице ли е приключило административнонаказателно производство по отношение на подс.Ц. И. е от съществено значение за хода на наказателното производство и по-конкретно за установяване по отношение на Ц. И. налице ли са били условия за изготвяне на обвинителен акт за деянието по чл.234,ал.1 от НК или не, тъй като съгласно разпоредбата/ която е императивна/ на чл.244, ал.1, т.1 вр. чл.25, ал.1, т.5 от НПК прокурорът спира наказателното производство, когато за същото деяние, което е престъпление е приключило административно-наказателното производство. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.24, ал.4 от НПК, съгласно която наказателното производство се прекратява на основание чл.24, ал.1, т.8а от НПК - когато извършеното деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило административно-наказателното производство, ако в случаите по чл.25, ал.5 от НПК в едномесечен срок от спирането не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е било уважено. При така констатираното, съдебното производство е следвало да бъде прекратено, а делото върнато на прокурора за отстраняване на посочения пропуск. Като не е сторил това, съдът е мултиплицирал процесуалното нарушение допуснато от 4 прокурора и с постановената присъда сам е допуснал съществено процесуално нарушение.

Констатираните нарушения на процесуалните правила са съществени, защото са довели до ограничаване на правата на страните и са отстраними.

От друга страна, наличието им не позволява на окръжния съд да изпълни задълженията си и да направи преценка на възраженията съдържащи в протеста срещу присъдата и на доводите на защитата и подсъдимия относно законосъобразността на присъдата. Налице е отменителното основание по чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, поради което присъдата следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на разпоредителното заседание.

По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 във връзка с чл.348, ал.3, т.1 и т.2 , Плевенски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 17/08.10.2025г., постановена по НОХД № 38/2025г. по описа на Районен съд гр.Левски.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на същият съд от стадия на разпоредителното заседание.

Решението не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5