Решение № 235 от 26.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Русе, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20244520200105 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на "Грийн Ойл 24" ООД, ЕИК 205543379, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Ниш“ № 32, против Наказателно постановление № 733476-F705733/26.10.2023 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в НАП, с което на жалбоподателя са му наложени две наказания „имуществена санкция“ в размер на по 500 лв. на основание чл.

185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 27, ал. 4 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно.

В обжалваното

НП административнонаказващият орган използвал изрази в единствено число като „деяние“ и „нарушение“, като от обстоятелствената част ставало видно, че констатациите на наказващия орган били само за едно извършено нарушение. Вместо това в диспозтиивната част било записано налагането на две санкции. Това, макар и да е било допустимо в практиката, следвало да бъде само при направена квалификация за всяко отделно нарушение, описано 1 поотделно и от правна страна, а не с два еднакви абзаца да се посочат две санкционни разпоредби, еднакви и бланкетни при това, на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител адв. Г. М., която поддържа жалбата, моли за нейното уважаване и за присъждането на разноски за производството. Счита, че със съставянето на АУАН доверителят е бил привлечен да отговаря за едно нарушение. Освен това описаното в наказателното постановление деяние било несъставомерно както по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, така и по чл. 27, ал. 4 от същата, защото не е било налице зареждане на пропан-бутан за битови нужди от електронна везна. Ако според актосъставителя не е следвало зареждането на бутилка пропан-бутан да става от бензиноколонка, то е следвало да състави АУАН за друго нарушение, а не за описаното.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, вместо него се явява юрк. Б. Г., която счита жалбата за неоснователна. От събраните по делото доказателства се установявало безспорно извършването на две нарушения на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Алтернативно счита, че е налице извършено поне едно нарушение, поради което съдът следва да отмени наказателното постановление в едната му точка. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 18.12.2023 г. чрез куриер, при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 06.12.2023 г. по пощата, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 733476-Ф705733/26.10.2023 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, е издадено против "Грийн Ойл 24" ООД, ЕИК 205543379, за това, че на 30.04.2023 г., при извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 ДР на ЗДДС – бензиностанция и газстанция, обект № 7052, находящ се на територията на община Сливо поле 2

– гр. Сливо поле, бул. „България“ № 2, стопанисван от жалбоподателя, се установило, че дружеството жалбоподател в качеството си на задължено лице по ЗДДС регистрирало и отчитало извършените от него продажби – зареждане на пропан-бутан в бутилки за битови нужди чрез наличното в обекта ЕСФП с ФУ № DL002223 и ФП № 59002545, като не спазвал разпоредбите на чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, поради следните съображения – при зареждане на пропан-бутан в бутилки за битови нужди задълженото лице отчитало извършената продажба в данъчна група „В“, вместо в данъчна група „Б“, и при зареждане на пропан-бутан в бутилка за битови нужди задълженото лице не е отчело продажбата в мерна единица „килограми“ посредством използването на електронни везни, а продажбата е била отчетена в литри и зареждането е извършено на бензиноколонка, включена в състава на ЕСФП, което обслужвало обекта. Това било установено чрез извършена контролна покупка, като е заредена бутилка за LPG за битови нужди с количество 14,82 л и е заплатена сумата от 16,01 лв., за което е издаден фискален бон. Това зареждане било извършено от наличната в обекта бензиноколонка. Това деяние съставлявало нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

От разпита на актосъставителя и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че описаното в наказателното постановление съответства на установената по делото фактическа обстановка. На 30.04.2023 г. св. А. С. в екип със служителя на НАП Марияна Василева извършили проверка на обект, стопанисван от жалбоподателя – бензиностанция и газстанция, обект № 7052, находящ се на територията на община Сливо поле – гр. Сливо поле, бул. „България“ № 2, като за резултатите от нея бил съставен Протокол № 64174/30.04.2023 г.

Фактическата обстановка не е спорна между страните, не са налице доказателства, които да си противоречат, поради което да е налице необходимост от тяхното обсъждане по смисъла на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК.

Съдът счита, че при съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Същият съдържа всички необходими и изискуеми реквизити, визирани чл. 42 ЗАНН и съдържа ясно описание на извършените нарушения, като видно от словесното им описание 3 актосъставителят е констатирал две. Въпреки това, в съдебно заседание същият заяви, че е установил само едно единствено нарушение, въпреки че процесният АУАН му беше предявен от съдебния състав два пъти. Тази непоследователност обаче очевидно е рефлектирала върху издаденото наказателно постановление. Макар и същото да отговаря формално на реквизитите по чл. 57 ЗАНН и да възприема като фактическа обстановка същите фактически положения, описани в АУАН, както и да възпроизвежда същите елементи на описаните в АУАН нарушения, в по-голямата част на наказателното постановление е използвано единствено число на думите „нарушение“ и „деяние“, единствено при обсъждане на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства става дума, че с наказателното постановление всъщност се цели санкционирането на две нарушения, тъй като е записано, че „извършените нарушения не водят до неотчитане на приходи от страна на дружеството“. Налице са и две санкционни диспозиции, които не сочат за кое конкретно описано нарушение се налага имуществена санкция, а посочват административнонаказателната норма, която определя вида и размера на административното наказание. Въпреки тези несъответствия, настоящият съдебен състав не намира, че те съставляват съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя, доколкото в описателната част на наказателното постановление ясно са отграничени диспозициите на задължаващите правни норми, с които жалбоподателят не се е съобразил, като е посочено, че същите са две. Поради тази причина и волята на наказващия орган е ясна – да наложи наказание за всяко от двете извършени нарушения.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя относно това, че административнонаказателното производство е опорочено, поради нечетливност на изготвените протоколи за извършени проверки.

Същите имат отношение само към хода на данъчната проверка и не засягат по никакъв начин административнонаказателното производство, защото единствените относими документи към същото се явяват АУАН, с който се поставя началото на административнонаказателното производство и се констатират съответните нарушения, и наказателното постановление, с което се налагат административните наказания въз основа на констатациите в АУАН.

4

По делото не е спорно, че е извършена контролна покупка на пропанбутан за битови нужди, като е заредена бутилка, предназначена за съхранение на газ за битови нужди, собственост на актосъставителя от бензиноколонка, а не посредством електронна везна по смисъла на чл. 27, ал. 4 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ. В тази връзка приложената на л. 92 от делото Заповед № 1/12.04.2022 г. на управителя на дружеството жалбоподател, с която се забранява пълненето на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби за автомобили. Въпреки това тази заповед не може да противостои на непосредствените впечатления на актосъставителя, който е извършил контролна покупка на пропан-бутан за битови нужди, за което такъв му е бил зареден в бутилка, предназначена за съхранение на газ за битови нужди, както и в лекия му автомобил, който бил с газова уредба. Това обстоятелство не е оспорено по никакъв начин от жалбоподателя, но въпреки това така извършеното деяние категорично не може да бъде съотнесено към нарушаването на чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, което да попада под санкционната норма на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС. Това е така, защото, за да е налице каквото и да е нарушение на чл. 27, ал. 4 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ е необходимо извършването на зареждане на пропанбутан в бутилка за битови нужди чрез използването на електронна везна, като в настоящия случай няма спор, че същата не е работила към момента на проверката и не е била използвана, а зареждането е извършено чрез бензиноколонка. Поради това за търговеца нарушител липсва задължение да регистрира и отчита извършената продажба на пропан-бутан в данъчна група „Б“ и да отчита зареденото количество в килограми, а не в литри, доколкото зареждането не е сторено с електронна везна. Безспорно, както и актосъставителят заявява, е нарушение да се зарежда пропан-бутан за битови нужди чрез бензиноколонка в газова бутилка, но това съставлява отделен самостоятелен състав на административно нарушение по чл. 95, ал. 1 ЗАДС, за което дружеството жалбоподател не е подведено под административнонаказателна отговорност и е вън от правомощията на настоящата инстанция да преквалифицира по друг текст така извършеното административно нарушение.

Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право на разноски.

5

Същият е представил договор за правна защита и съдействие, в който е видно уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., платимо или в брой, или по банков път. Представен е разходен касов ордер, издаден от жалбоподателя, от който се установява, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, следователно разноските се явяват доказани по размер. Така уговореното адвокатско възнаграждение се явява минималното съобразно правилата на Наредба № 1/09.07.2004 г. за МРАВ, поради което съдът не намира за необходимо същото да бъде редуцирано.

Мотивиран така, Русенският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 733476-F705733/26.10.2023 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в НАП, с което на "Грийн Ойл 24" ООД, ЕИК 205543379, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Ниш“ № 32, са му наложени две наказания „имуществена санкция“ в размер на по 500 лв. на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 27, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите със седалище в гр.

София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, ДА ЗАПЛАТИ на "Грийн Ойл 24" ООД, ЕИК 205543379, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Ниш“ № 32, сумата от 400 лв. – разноски за производството.