Закон за митниците

Чл. 1

(1) Този закон урежда устройството и организацията на митническата администрация и извършваната от нейните органи дейност.

(2) Този закон урежда и:

1. правилата и процедурите, приложими за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея, доколкото не са уредени в Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза (ОВ, L 269/1 от 10 октомври 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 952/2013“, Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ, L 343/1 от 29 декември 2015 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446“, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 343/558 от 29 декември 2015 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447“ и Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на Общността за митнически освобождавания (ОВ, L 324/23 от 10 декември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1186/2009“;

2. прилагането от митническата администрация на законодателство в областта на общата търговска политика, общата селскостопанска политика и политиката в областта на рибарството, на други общи политики на Съюза, свързани с опазването на здравето на хората и животните, защита на растенията, опазване на околната среда и на културното наследство, с отчитане на общите правила за вътрешния пазар и за конкуренцията, в защита на финансовите интереси на Съюза и на държавите членки и борба с незаконната търговия, защита на правата върху интелектуалната собственост, както и прилагането на аспекти от външната политика и политиката за сигурност, доколкото е свързано с въвеждане или извеждане на или от митническата територия на Съюза.

Чл. 2

(1) Лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят или превозват от тях, при пристигане и напускане на митническата територия на Съюза през граничните контролно -пропускателни пунктове подлежат на митнически контрол.

(2) Контрол се извършва и при пренасянето през държавната граница на страната на парични средства съгласно Валутния закон, както и за спазването на други изисквания или ограничения, установени в законодателството във връзка с пренасянето през държавната граница на стоки, доколкото същите са под митнически надзор.

Чл. 3

(отменен)

Лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят или превозват от тях, преминават държавната граница през граничните контролно-пропускателни пунктове и подлежат на митнически надзор и контрол, който се осъществява в определени за тази цел места. Редът, по който се извършват митническият надзор и контрол, се определя в правилника за прилагане на този закон, наричан по-нататък „правилника“.

Чл. 4

(1) Всички лица са длъжни да уведомят незабавно митническата администрация за оставените при тях, намерени или задържани стоки, включително превозни средства, за които се знае или се предполага, че са въведени на територията на страната без извършване на съответните митнически формалности. Тези стоки следва да бъдат представени пред митническата администрация.

(2) Ако собственикът на оставените, намерените или задържаните стоки, включително на превозните средства, е лице, неустановено на територията на Съюза, неизвестно лице или лице, установено на територията на Съюза с неизвестен адрес, и ги потърси в срок 6 месеца от деня на представянето им пред митническата администрация, лицето извършва съответните формалности за поставяне под митнически режим за стоките, след като заплати всички направени разходи от митническото учреждение за тях.

(3) Оставените, намерените или задържаните стоки, включително превозните средства, се считат за изоставени в полза на държавата, когато:

1. собственикът им е лице, неустановено на територията на Съюза, неизвестно лице или лице, установено на територията на Съюза с неизвестен адрес, и от деня на представянето им пред митническата администрация са изтекли 6 месеца;

2. собственикът им е лице, неустановено на територията на Съюза, неизвестно лице или лице, установено на територията на Съюза с неизвестен адрес, и от деня на представянето им пред митническата администрация са изтекли 6 месеца;

Чл. 5

(1) Всички лица, включително държавните органи в рамките на своята компетентност, оказват съдействие на митническата администрация при извършване на нейната дейност. Те са длъжни в 14 -дневен срок от получаване на искането от митническата администрация да предоставят наличната им информация.

(2) Никой няма право да се разпорежда със стоки под митнически надзор без знанието и разрешението на митническата администрация.

(3) Действията, извършени в нарушение на ал. 2, са недействителни спрямо митническите органи.

(4) Върху стоки под митнически надзор и контрол не могат да се налагат запори за обезпечаване на вземания на други физически или юридически лица.

Чл. 6

Всички лица, които са свързани с операциите по внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки, са длъжни за целите на митническия надзор и контрол да предоставят на митническите органи по тяхно искане и в определен от тях срок цялата информация и документация по конкретните операции независимо от използвания носител.

Чл. 7

(1) Митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция „Митници“ към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) Агенция „Митници“ е структурирана в Централно митническо управление и митници. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции.

(3)

(4) Митницата е структурирана в териториално митническо управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в териториалното митническо управление са организирани в отдели.

(5) Централното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническата администрация и извършва митническа дейност.

(6)

(7) Териториалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на митницата митнически бюра и/или митнически пунктове и заедно с тях е основен изпълнител на митническия надзор и контрол.

(8) Общото ръководство и контрол върху дейността на митническата администрация се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър.

(9) Агенция „Митници“ може да издава специализирани печатни издания.

Чл. 8

, митници, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция „Митници“. Директорът на Агенция „Митници“ определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията.

Чл. 9

(1) Агенция „Митници“ се ръководи и се представлява от директор, който се назначава и се освобождава от министъра на финансите съгласувано с министър-председателя.

(2) При осъществяване на своите функции директорът на Агенция „Митници“ се подпомага от заместник-директори. Броят на заместник-директорите се определя в устройствения правилник на агенцията.

(3) Заместник-директорите на Агенция „Митници“ се назначават и се освобождават от министъра на финансите по предложение на директора на агенцията.

(4)

(4) В структурата на Агенция „Митници“ се създава инспекторат на пряко подчинение на директора на агенцията за осъществяване на контрол върху дейността на митническата администрация.

Чл. 10

(1) Митнически служител може да бъде дееспособно лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация. Обстоятелствата относно съдебния статус се установяват служебно.

(2) Митническите служители не могат:

1. да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации;

2. да сключват допълнителни трудови договори освен като сътрудници в научни институти и преподаватели в учебни заведения.

3. да са в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително.

(3) Митническите служители, които заемат длъжност по служебно правоотношение, трябва да отговарят и на изискванията по чл. 7 от Закона за държавния служител.

(4) Митнически служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.

(5) При назначаване на работа митническите служители подписват декларация за обстоятелствата по ал. 1 и 2.

(6) В 14-дневен срок от датата на встъпване в длъжност или постъпване на работа, всяка календарна година до 31 май и при прекратяване на правоотношението митническите служители са длъжни да декларират пред директора на Агенция „Митници“ своето имотно състояние, включително имуществото, представляващо съпружеска имуществена общност, както и имотното състояние на ненавършилите пълнолетие деца с декларация по образец, утвърден от директора на Агенция „Митници“.

(7) По писмено искане на директора на Агенция „Митници" органите на Националната агенция за приходите предоставят данни за доходите и имуществото на митническите служители.

(8) По отношение на защитата и достъпа до данните по ал. 6 и 7, обработвани от Агенция „Митници", се прилагат изискванията за защита на личните данни.

(9) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 и 2 митническите служители са длъжни да подадат декларация.

(10) Несъвместимостта по ал. 1 и 2 е основание за прекратяване на трудовите или служебните правоотношения на митническия служител по реда на Кодекса на труда или на Закона за държавния служител. Неподаването в срок на декларация по ал. 6 от митническия служител без уважителни причини е основание за търсене на дисциплинарна отговорност.

(11)

(12) Новоназначените служители в специализираната администрация завършват базов курс за обучение в Националния учебен център на Агенция „Митници“.

(13) За осъществяване на служебните си задължения служителите на Агенция „Митници“ имат право на униформено облекло, специализирано работно облекло или на парични средства за представително облекло за всяка календарна година при условия и по ред, определени със заповед на директора на Агенция „Митници“.

(14) При служебна необходимост митническият служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга или същата служба в рамките на митническата администрация. Преместването се извършва със заповед на директора на Агенция „Митници“ за срок не повече от 6 месеца през една календарна година при условията на командироване. Когато преместването е за по-дълъг срок, е необходимо писменото съгласие на митническия служител. В тези случаи митническият служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването.

(15) Агенция „Митници“ застрахова митническите служители срещу злополука и сключва застраховка „Живот“ за сметка на своя бюджет.

(16) При смърт на митнически служител Агенция „Митници“ поема обичайните разноски по погребението на служителя.

Чл. 10а

(1) Разследващ митнически инспектор е митнически служител с висше юридическо образование, който не е обвиняем, подсъдим или осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Обстоятелствата относно наличието или липсата на обвинение, както и съдебният статус се установяват служебно от органа по назначаване.

(2) Разследващият митнически инспектор извършва разследване в случаите, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

(3) На разследващите митнически инспектори не могат да се възлагат други дейности освен разследване на престъпления.

(4) При осъществяване на своите правомощия разследващият митнически инспектор взема решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона.

(5) Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.

(6) Взаимодействието на разследващите митнически инспектори с европейските делегирани прокурори при осъществяване на дейността по разследване на престъпления от компетентност на Европейската прокуратура се урежда със споразумение между министъра на финансите и оправомощения от Европейската прокуратура европейски делегиран прокурор по чл. 139а, ал. 1 от Закона за съдебната власт.

Чл. 11

(1) Министерският съвет по предложение на министъра на финансите приема устройствен правилник на Агенция „Митници“ и определя числеността на персонала в агенцията и в Централното митническо управление.

(2) В Устройствения правилник на Агенция „Митници“ могат да бъдат определени допълнителни изисквания за заемане на длъжности в митническата администрация.

(3)

(3) Директорите на дирекции от специализираната администрация на Агенция „Митници“ могат да бъдат подпомагани от заместник-директори.

Чл. 12

Митническите органи събират такси за допълнително предоставени услуги. Тези такси не са мита. Размерът им се определя от Министерския съвет.

Чл. 13

Агенция „Митници“ събира приходи от сключени договори с юридически и физически лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на други места.

Чл. 14

(1) Агенция „Митници“ е администратор и на приходите от:

1. акцизи;

2. данък върху добавената стойност при внос на стоки по чл. 16 от Закона за данък върху добавената стойност;

3. мита;

4. глоби и имуществени санкции за митнически и валутни нарушения и по Закона за акцизите и данъчните складове;

5.

6. събраните от Агенция „Митници“ такси на граничните контролно-пропускателни пунктове, включително такси по чл. 10, ал. 4 и 5 от Закона за пътищата;

7. други публични или частни държавни вземания, които са възложени за събиране от Агенция „Митници“ със закон или друг нормативен акт.

(2) Събраните суми по ал. 1, т. 1 – 5 постъпват в приход на централния бюджет.

(3) По бюджета на Агенция „Митници“ постъпват приходите:

1. по чл. 12 и 13;

2. от експлоатация на недвижимо имущество – държавна собственост, и от предоставяне на данни;

3. от печатните издания по чл. 7, ал. 9;

4. от ползване на почивната база;

5. по чл. 78, ал. 6 и 8 от Гражданския процесуален кодекс.

(4) По бюджета на Агенция „Митници“ се отчитат като приход и събраните от агенцията такси по чл. 29, ал. 3 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.

(5) Събраните от Агенция „Митници“ средства в чуждестранна валута в брой или по безкасов път може да се обменят изцяло или частично в евро. Такива средства в чуждестранна валута могат да бъдат обменяни от Агенция „Митници“ в небанкова финансова институция, доколкото същите не се приемат за обмяна от Българската народна банка, банки и клонове на чуждестранни банки на територията на страната.

(6) Агенция „Митници“ може да превежда на бюджетни организации, чиито бюджети са част от държавния бюджет, равностойността в евро на събраните в тяхна полза средства в чуждестранна валута, като се прилага курсът на Българската народна банка, определен съгласно чл. 12, ал. 1 от Валутния закон. Възникналите курсови разлики от обмяна на валутата са за сметка на събраните по сметките на териториалните митнически учреждения приходи за централния бюджет.

(7) Разпоредбата на ал. 5 може да се прилага и за средства в чуждестранна валута, отнети в полза на държавата от митническите органи, доколкото съответните актове за отнемане на средствата са влезли окончателно в сила.

(8) В случай на възстановяване на чужди средства в чуждестранна валута, които са били обменени от Агенция „Митници“ в евро, възникналите курсови разлики са за сметка на събраните по сметките на териториалните митнически учреждения приходи за централния бюджет.

Чл. 15

(1) Агенция „Митници“:

1. участва в разработването и реализира митническата политика на Съюза, включително в подготовката на международните договори на Съюза, отнасящи се до митнически въпроси;

2. осъществява административно митническо сътрудничество и взаимна митническа помощ между държавите членки съгласно Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 г. относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси, Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, съставена в Брюксел на 18 декември 1997 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 84 от 2006 г.), както и на основание на двустранни и многостранни договорености;

3. осъществява административно сътрудничество и взаимна митническа помощ с държави извън Съюза на основание на споразуменията на Съюза за свободна търговия и на двустранни договорености за взаимна помощ в митническата област;

4. осъществява международните митнически връзки извън тези по т. 2 и 3;

5. осигурява защита на икономическите и финансовите интереси, като поддържа уместен баланс между прилагането на критериите за контрол и предоставяне на улеснения на легалните търговски оператори;

6. обработва, анализира, съхранява и предоставя информация относно митническата дейност;

7. осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители, като използва създадените на европейско и национално ниво учебни модули и инструменти;

8. се разпорежда с отнети и изоставени в полза на държавата стоки по производства, водени от митническите органи, включително завършили със съдебен акт, както и със задържани стоки в случаите, предвидени в този закон;

9. осъществява сътрудничество и взаимодействие с други държавни органи и организации, като условията и редът за взаимодействие се уреждат със съвместни инструкции;

10. изгражда, поддържа и експлоатира сигурни, интегрирани, оперативно съвместими и достъпни електронни системи за обмен на данни в рамките на своята компетентност.

(2) Митническите органи:

1. осъществяват митнически надзор и извършват контрол върху стоките, превозните средства и лицата на територията на Република България;

2. изискват обезпечаване на мита, такси и други публични държавни вземания;

3. прилагат, в рамките на своята компетентност, приети в законодателството на Съюза мерки за въвеждани на или извеждани от митническата територия на Съюза стоки, произтичащи от общата търговска политика и другите общи политики на Съюза, свързани с опазването на обществения морал, обществения ред или обществената сигурност, опазването на здравето на хората и на животните, защитата на растенията, опазването на околната среда, защитата на националното богатство, имащо художествена, историческа или археологическа стойност, изпълнение на мерки за опазване и управление на рибните ресурси, включително мерки, свързани с контрол на прекурсори за производство на наркотици и на парични средства;

4.

5. осъществяват митническо разузнаване за противодействие на митническите и валутните нарушения, нарушенията на акцизното законодателство и престъпленията в случаите, предвидени в чл. 194, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс;

6. организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори;

7. осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност;

8. издават решения за прилагането на митническите разпоредби.

9.

9. задържат стоки и/или парични средства във всички случаи, предвидени със закон, с разписка по образец, утвърден от министъра на финансите.

10. осъществяват дейност по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания;

11. участват при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и с органите на Държавна агенция “Национална сигурност” при условията и по реда на Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”.

12. прилагат мерки за граничен контрол за защита на права върху интелектуалната собственост.

13. осъществяват разследване или отделни действия по разследването на престъпления в случаите, при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

14. осъществяват оперативно-издирвателна дейност за предотвратяване, разкриване и документиране на престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи;

15. осъществяват контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове и на обособени места на републиканската пътна мрежа в граничната зона по изпълнение на задължението за заплащане на пътните такси по чл. 10 от Закона за пътищата с изключение на таксите по чл. 10, ал. 1 за съответната категория пътно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление влизане на територията на Република България и по спазване на разрешителния режим за товарни и пътнически превози.

(3) Условията и редът за взаимодействие между митническите органи и органите на Министерството на вътрешните работи, както и с органите на Държавна агенция „Национална сигурност“ за предотвратяване, разкриване и разследване на нарушения и престъпления се уреждат със съвместни инструкции на министъра на финансите, министъра на вътрешните работи и председателя на агенцията.

(3а) Условията и редът за взаимодействие между митническите органи и органите на Агенция „Пътна инфраструктура“ за установяване, предотвратяване и санкциониране на нарушения и събиране на пътните такси се уреждат със съвместна инструкция на директора на Агенция „Митници“ и управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

(4) Митническата администрация изпълнява и други дейности, възложени ѝ със закон.

Чл. 16

(1) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

1. да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата територия на страната;

2. да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

3. да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения и други носители на информация, свързани с митническия надзор и контрол;

3а. да издават сертификати за преференциален произход на стоките, както и да контролират издаването на сертификати за непреференциален произход на стоките от лицата, получили разрешение от директора на Агенция „Митници“;

3б. да получават данни, необходими за осъществяването на митнически надзор и контрол върху стоките, транспортните средства и лицата на територията на Република България, от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез средства за автоматизиран електронен обмен на данни, съгласно приложение № 2 от инструкцията по чл. 167а, ал. 7 от Закона за движението по пътищата.

4. да изискват представяне на документ за самоличност;

5. да изискват писмени или устни обяснения;

6. да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с поставяне под митнически режим с митническа декларация, с декларация за временно складиране, с обобщена декларация за въвеждане, с обобщена декларация за напускане, с декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт;

7. да събират суми: за мита и такси, за неизпълнени задължения и поръчителства, за заплащане равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за други държавни вземания, които се събират от митническите органи;

8. да налагат по установения от закона ред запори и възбрани за обезпечаване на дължими мита и други държавни вземания, събирани от тях;

9. да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

10. да извършват претърсвания и изземвания на стоки които са били или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс;

11. да осъществяват контролирани доставки съвместно с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция “Национална сигурност” и с разрешение на съответната прокуратура.

(2)

(3) Митническите служители имат право да носят служебно оръжие и да го използват при неизбежна отбрана и при крайна необходимост.

(4) При осъществяване на правомощията си митническите органи имат право да спират пътните превозни средства във вътрешността на страната.

(5) По писмено искане на директора на Агенция „Митници", и на началниците на митници органите на Националната агенция за приходите предоставят данни за последващи сделки относно количеството, вида, стойността и произхода на стоки, обект на вносно-износни операции, за суми, подлежащи на внасяне или възстановяване по Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите и данъчните складове, както и за установени от органите на Националната агенция за приходите нарушения, извършени от лица, осъществяващи дейности по вноса и износа.

(6) Редът и начинът за електронен обмен на информация между митническата администрация и Националната агенция за приходите се определят със съвместна инструкция на директора на Агенция “Митници” и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(7) При извършване на проверки в рамките на последващия контрол или в хода на митническото разузнаване, когато се възпрепятства тяхното провеждане или когато са налице данни за укриване на факти и обстоятелства, които са от значение за случая, митническите органи могат да извършват претърсване и изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

(8) Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат и за правомощията и процесуалните действия на митническите органи по ал. 1, т. 10 при извършване на проверките по ал. 7, както и за правата и задълженията на проверяваните лица относно основанието и целите на претърсването и изземването, органите, които го осъществяват, и лицата, които присъстват, както и относно правото на защита на проверяваните лица.

Чл. 16а

(1) Митническите органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи и съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление.

(2) В случаите по ал. 1 на задържаното лице незабавно при задържането се предоставя устно и писмено следната информация относно правата му:

1. правото му на достъп до адвокат;

2. правото му на правна помощ и условията за нейното получаване по реда на Закона за правната помощ;

3. правото му на информация за престъплението, във връзка с което е задържано;

4. правото му на устен и писмен превод, в случай че лицето не владее български език; на задържаното лице се предоставя писмен превод на заповедта за задържане в разумен срок;

5. правото му да запази мълчание;

6. правото му на достъп до материалите, които са свързани със задържането и са от съществено значение за ефективно упражняване на правото на обжалване;

7. правото му за задържането да бъде уведомено лице, посочено от него, а в случай че не е български гражданин, и консулските органи на съответната държава; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка;

8. правото му на медицинска помощ;

9. правото му да бъде информирано за продължителността на задържането, както и за правото му, условията и реда за обжалване на задържането му;

10. правото му на медицински преглед за оценка на общото му физическо и психическо състояние, който е неинвазивен, когато задържаното лице е непълнолетно; медицински преглед се извършва по инициатива на полицейските органи, когато са налице конкретни здравословни причини, на адвоката или на някое от лицата по ал. 16 – 18; когато това се налага от обстоятелствата, се извършва и допълнителен медицински преглед;

11. правото му родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му по този закон, когато задържаното лице е непълнолетно;

12. правото му да бъде придружавано от родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, при извършването на действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му, когато задържаното лице е непълнолетно;

13. правото му да получи защита на правото на личен и семеен живот, когато задържаното лице е непълнолетно;

14. правото му на специално отношение по време на задържането, когато задържаното лице е непълнолетно.

(3) Информацията по ал. 2 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности. Когато задържаното лице е непълнолетно, се дава и кратко разяснение за предстоящите действия, доколкото това е възможно при конкретните обстоятелства, и за ролята на участващите в тези действия органи.

(4) Митническите органи предприемат незабавно всички необходими действия за ефективно осъществяване от задържаното лице на правото му по ал. 2, т. 1.

(5) Задържаното лице има право да се среща насаме с адвоката си и да получава правни съвети. Адвокатът има право да участва във всички действия с участието на задържаното лице, да прави искания, бележки и възражения.

(6) Когато задържаното лице упражни правото си по ал. 2, т. 7, митническите органи незабавно му предоставят възможност да осъществи връзка с посоченото от него лице, а консулските органи се уведомяват от митническите органи чрез Министерството на външните работи.

(7) Задържаното лице може да откаже устно или писмено да се ползва от правата си по ал. 2, т. 1, 2, 4, 7 и 8, след като се е посъветвало с адвокат или по собствено желание, след като са му разяснени подробно последиците от отказа му. Отказът се отбелязва в заповедта за задържане. Не може да бъде направен отказ от правото по ал. 2, т. 1, когато задържаното лице е непълнолетно или страда от физически или психически недостатък, който му пречи да се защитава само.

(8) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалището на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

(9) Задържаното лице може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и спрямо него могат да се вземат мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това, за което се издава писмена заповед.

(10) На задържаното лице не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането не може да бъде повече от 24 часа.

(11) Митническите органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

(12) За лицата по ал. 1 се издава писмена заповед за задържане, в която се посочват:

1. името, длъжността и местоработата на органа, издал заповедта;

2. фактическите и правните основания за задържането;

3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. ограничаването на правата на лицето по ал. 10;

6. правата му по ал. 2.

(13) В заповедта се отбелязва, че на задържаното лице са разяснени правата му по ал. 2, както и отказът му в случаите по ал. 7. Заповедта се подписва от органа и от задържаното лице. Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(14) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър.

(15) На задържаното лице се връчва срещу подпис копие на заповедта за задържане и декларация за правата му по ал. 2 по образец, утвърден със заповед на директора на Агенция „Митници“.

(16) Когато лицето по ал. 1 е непълнолетно, препис от заповедта по ал. 12 се предоставя на родител, попечител или на друго лице, което по закон полага грижи за него.

(17) Вместо на лицето по ал. 16, преписът от заповедта се предоставя на друго пълнолетно лице, посочено от непълнолетния задържан и одобрено от съответния митнически орган, когато:

1. информирането на родителя, на попечителя или на лицето, което по закон полага грижи за задържания, е в противоречие с неговия най-добър интерес;

2. родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за задържания, не може да бъде намерен или неговата самоличност е неизвестна;

3. това ще затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство.

(18) Когато непълнолетният не е посочил пълнолетно лице или посоченото лице не е одобрено от съответния митнически орган, се информира дирекция „Социално подпомагане“ за определяне на социален работник, на когото да бъде предоставена информацията по ал. 16.

(19) Родителят, попечителят или лицето, което по закон полага грижи за непълнолетния задържан, се информира при отпадане на обстоятелствата по ал. 17.

(20) Упражняването на правото по ал. 2, т. 12 се осигурява, когато по преценка на съответния орган това е в най-добрия интерес на непълнолетния и няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му.

(21) Задържаните непълнолетни лица се настаняват в специални помещения отделно от задържаните пълнолетни лица, освен ако:

1. митническият орган прецени, че най-добрият интерес на непълнолетния изисква това да не се прави, или

2. при изключителни обстоятелства това е практически невъзможно и при условие че непълнолетното лице е настанено заедно с пълнолетни лица по начин, който е съвместим с най-добрия му интерес.

(22) На задържаното непълнолетно лице може да се осигури среща с родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за него, когато това няма да затрудни действия по разследването и други процесуални действия в наказателно производство, които се провеждат с участието му.

(23) За изпълнение на ал. 2, 3, 16 – 22 възрастта на лицето се определя на основата на собствените му обяснения, чрез проверка на актовете за гражданско състояние, проучване на документи и други доказателства и ако такива не бъдат установени или съществува съмнение, се извършва медицинска експертиза. Когато съмненията относно възрастта на лицето не могат да бъдат отстранени, лицето се счита за ненавършило 18-годишна възраст.

(24) Митническите органи могат да проверяват личните вещи и да извършват обиск на задържаното лице, за което се съставя протокол. Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания. Протоколът се подписва от митническия орган, от един свидетел и от проверяваното лице, на което се предоставя екземпляр от него.

(25) Проверката и обискът по ал. 24 се извършват по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите.

Чл. 16б

(1) При задържане на лице митническите органи вземат мерки за осигуряване на личната си безопасност и за безопасността на присъстващите лица.

(2) При задържане на лице, което не се подчинява или оказва съпротива, митническите органи след предупреждение могат да използват физическа сила и помощни средства – белезници, когато не е възможно да изпълнят служебните си задължения по друг начин.

(3) При използване на физическа сила и помощни средства митническите органи са длъжни да пазят живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

(4) Митническите органи могат да конвоират на територията на страната лицата, задържани по реда на чл. 16а, и обвиняемите, по отношение на които е постановено задържане до 72 часа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Конвойната дейност на територията на страната се извършва от митническите служители при условията и по реда на инструкция на министъра на финансите.

(5) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.

(6) Условията и редът за прилагане на разпоредбите по задържане на лице от митническите органи се уреждат в инструкцията по чл. 15, ал. 3.

Чл. 16в

(1) За изпълнение на възложените й със закон правомощия Агенция „Митници“ има право на безвъзмезден достъп до Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(2) Достъпът до информацията по ал. 1 се осъществява по начин, непозволяващ разкриването й, и при спазване на принципа „необходимост да се знае“ по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на класифицираната информация.

(3) Достъпът до Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, се урежда със споразумение между министъра на регионалното развитие и благоустройството и директора на Агенция „Митници“.

Чл. 16г

(1) За изпълнение на възложените им със закон правомощия органите на Министерството на вътрешните работи и на Агенция „Митници“ обменят информация, включително чрез достъп до автоматизирани информационни системи.

(2) Достъпът до информацията по ал. 1 се осъществява по начин, непозволяващ разкриването й, и при спазване на принципа „необходимост да се знае“ по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на класифицираната информация.

(3) Условията и редът за обмен на информация се определят със съвместна инструкция на министъра на финансите и на министъра на вътрешните работи.

Чл. 16д

(1) Оперативно-издирвателната дейност се осъществява от митнически органи, определени със заповед на министъра на финансите по предложение на директора на Агенция „Митници“.

(2) Оперативно-издирвателната дейност на митническите органи има за цел:

1. разкриване, предотвратяване и пресичане на престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи;

2. установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи;

3. издирване на вещи, които са предмет или средство за извършване на престъпление по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи или могат да послужат за доказателство.

(3) Основанията за извършване на оперативно-издирвателна дейност от митническите органи са:

1. получени данни за събития или за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи;

2. искане на органите на досъдебното производство и съда.

Чл. 16е

(1) Митническите органи осъществяват оперативно-издирвателната дейност при спазване на законоустановените права на лицата чрез:

1. събиране, съхранение и обработване на информация;

2. вземане на образци за изследване и изследване на предмети и документи;

3. идентифициране и издирване на лица и предмети;

4. извършване на насрещни проверки по документи.

(2) Събирането на информация се осъществява чрез:

1. достъп до информационни фондове, архиви или отделни документи;

2. комуникация с лица;

3. проучване на обекти и лица, за които има данни, че подготвят, извършват или са извършили престъпления по чл. 234, 242, 242а и 251 от Наказателния кодекс и по чл. 255 от Наказателния кодекс по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи;

4. събиране, съхраняване и анализ на изображения.

Чл. 16ж

Организацията и отчетността на осъществяваната от митническите органи оперативно-издирвателна дейност се уреждат с инструкция на министъра на финансите.

Чл. 16з

(1) Сертификати за непреференциален произход на стоките се издават от лице, получило разрешение от директора на Агенция „Митници“.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава на лице, което:

1. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

2. се представлява от лица, които:

3. няма задължения за публични държавни вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения;

4. не е извършило тежко или повторно нарушение на митническото или данъчното законодателство, освен когато са изтекли повече от три години от влизане в сила на споразумението или наказателното постановление, с което лицето е наказано за това деяние.

5. притежава акредитация от компетентни международни организации или отговаря на следните условия:

(3) За издаване на разрешението по ал. 1 се подава заявление до директора на Агенция „Митници“, което съдържа данни за лицето – заявител, както и предмета на извършваната от него дейност. Към заявлението се прилагат следните документи:

1. декларация, че лицето не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;

2. за лица, които не са български граждани – документ, издаден от компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която лицето е установено, а когато в държавата, в която лицето е установено, не се издава официален документ – декларация за обстоятелствата по ал. 2, т. 2, буква „а“; документите се признават, в случай че са представени до 6 месеца от датата на издаването им, съответно изготвянето им;

3. декларация за обстоятелствата по ал. 2, т. 2, буква „б“;

4. декларация за обстоятелствата по ал. 2, т. 4;

5. декларация за съгласие за извършване на проверка от митническите органи относно спазване на изискванията за издаването на сертификати за непреференциален произход на стоки, която включва одит, включително и чрез посещение на място;

6. декларация, че разполагат със служители, обучени в областта на непреференциалния произход на стоките, съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) № 952/2013, Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и Регламент (ЕО) № 1186/2009;

7. декларация, с която се задължават да провеждат обучения на служителите си в областта на непреференциален произход на стоките, съгласно разпоредбите на Регламент (EC) № 952/2013, Делегиран регламент на Комисията (EC) 2015/2446 и Регламент за изпълнение (EC) 2015/2447.

8. декларация за обстоятелствата по ал. 2, т. 5, буква „д“.

(4) За български граждани обстоятелството по ал. 2, т. 2, буква „а“ се проверява служебно.

(5) Минисърът на финасите се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на подаването му.

(6) Когато представените документи не отговарят на изискванията, органът по ал. 5 в 7-дневен срок от получаване на заявлението уведомява писмено лицето, подало заявлението, и му определя срок за отстраняване на нередовностите до 14 дни, считано от получаването на уведомлението.

(7) Когато в срока по ал. 6, лицето, подало заявлението, не отстрани нередовностите, органът по ал. 5 оставя заявлението без разглеждане.

(8) В 14-дневен срок от отстраняване на нередовностите органът по ал. 5 разглежда заявлението и приложените към него документи и се произнася по заявлението.

(9) Директорът на Агенция „Митници“ издава разрешение или отказва издаването му с мотивирано решение. При отказ за издаване на разрешение ново заявление може да бъде подадено не по-рано от една година от влизането в сила на решението за отказ.

(10) Решението, с което е отказано издаване на разрешение, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(11) Лице, получило разрешение по ал. 1, е длъжно да уведомява писмено директора на Агенция „Митници“ за всички промени в обстоятелствата, при които е издадено разрешението, в 14-дневен срок от настъпването им, като представя необходимите документи.

(12) Действието на разрешението се прекратява:

1. по писмено искане от лицето, когато са спазени условията по този закон;

2. когато лицето престане да отговаря на изискванията на закона за издаване на разрешението;

3. когато се установи, че лицето е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за издаване на разрешението;

4. когато след извършване на проверки от митническите органи се установи неправомерно издаване на сертификати за непреференциален произход.

(13) Действието на разрешението се прекратява с мотивирано решение на министъра на финасите. Решението подлежи на предварително изпълнение.

(14) Решението по ал. 13 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 16и

(1) Решенията по глава ІІ, Раздел 2 от Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (ОВ, L 181/15 от 29 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 608/2013“ се издават от директора на Агенция „Митници“ или оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Решенията по ал. 1 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, когато отговорят на условието на чл. 9, параграф 1, изречение второ и параграф 2 от Регламент (ЕС) № 608/2013.

Чл. 17

(1) При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни:

1. да спазват организацията на работа в митническото учреждение;

2. да опазват имуществото, правата и свободите на лицата;

3. да представят митнически знак и служебна карта;

4. да носят униформено облекло;

5. да спазват утвърдените със заповед на министъра на финансите етични норми на поведение на митническия служител;

6. да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, определени от този закон като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или на друг митнически орган, или на орган на Националната агенция за приходите във връзка с осъществяване на правомощията му. Условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция „Митници“.

(2) Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на директора на Агенция „Митници“.

(3) Условията и редът за издаването и ползването на митническия знак и служебната карта се определят със заповед на директора на Агенция „Митници“.

(4) За неизпълнение на задълженията по ал. 1 митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

Чл. 18

(1) В съответствие с чл. 18 от Регламент (ЕС) № 952/2013 всяко лице може да определи свой митнически представител.

(2) Физическо лице може да представлява друго физическо лице пред митническите органи въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписите.

(3) Дейност по занятие срещу възнаграждение като митнически представител на територията на страната може да извършва лице, регистрирано по Търговския закон.

(4) Когато действия по митническо оформяне се извършват от служител на лицето, което е титуляр на правата и задълженията, свързани със стоките, или от служител на митнически представител, същите се считат оправомощени да извършат тези действия. В тези случаи на митническите органи не могат да бъдат противопоставени ограничения на правата на служителя, произтичащи от неговите вътрешни отношения с титуляря на правата и задълженията, свързани със стоките, или от неговите вътрешни отношения с митническия представител, освен ако за тези ограничения митническите органи са предварително и писмено уведомени или ако според обстоятелствата е следвало да предполагат за тях.

(5) Митническите органи могат да изискват от всяко лице, което заявява, че действа като представител, да представи доказателства за това. Освен в случаите по ал. 2, за доказателствата не се изисква нотариална заверка на подписите.

Чл. 19

(1) Решенията по прилагане на митническото законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“ или от началниците на митници.

(2) За целите на прилагане на чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013 директорът на Агенция „Митници“ или оправомощено от него лице издава по заявления:

1. разрешение за одобрен икономически оператор за митнически опростявания и за одобрен икономически оператор за сигурност и безопасност;

2. решение за обвързваща тарифна информация;

3. решение за обвързваща информация за произход на стоките;

4. разрешение за опростяване на определянето на елементите, които са част от митническата стойност съгласно чл. 73 от Регламент (ЕС) № 952/2013;

5. разрешение за отсрочване на плащането;

6. разрешение за общо обезпечение за режим съюзен транзит/общ транзитен режим, за централизирано оформяне или самооценка, както и за освобождаване от общо обезпечение;

7. разрешение за одобрен износител съгласно разпоредбите за произход по споразумения, сключени от Съюза с определени държави или територии извън митническата територия на Съюза, или по мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на такива държави или територии, или по смисъла на разпоредбите за доказване на свободно обращение на стоките в Митническия съюз ЕС – Турция, в съответствие с Решение № 1/2006 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО – Турция от 26 септември 2006, с което се установяват подробни правила за прилагане на Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране на ЕО – Турция (2006/646/ЕО);

8. разрешение за самооценка;

9. разрешение за централизирано оформяне, когато е включена и друга държава членка;

10. разрешение за редовна корабна линия;

11. разрешение за използване на пломби от специален тип;

12. разрешение за използване на декларация за транзит с намален набор данни;

13. разрешение за използване на електронен транспортен документ като декларация за транзит при въздушен и морски транспорт;

14. разрешение за използване на режим съюзен транзит с електронен манифест за стоки, превозвани по въздух и по море;

15. решение за освобождаване от мита при реимпорт на върнати стоки след изтичане на тригодишния срок по чл. 203, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

(3) Директорът на Агенция „Митници“ издава разрешения за достъп до процедура ТИР по предложение на национален комитет, създаден за мониторинг на разрешенията за достъп до процедура ТИР в съответствие с обяснителната бележка към параграф 3, част II на приложение 9 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, съставена в Женева на 14 ноември 1975 г. (ратифицирана с указ – ДВ, бр. 61 от 1977 г.) (ДВ, бр. 7 от 2004 г.), в който участват представители на митническата администрация, на националната гарантираща асоциация и на други заинтересовани организации при условия, по ред и правила за работа, определени със споразумение, сключено между митническата администрация, националната гарантираща асоциация и други заинтересовани организации.

(4) За целите на прилагане на чл. 22 от Регламент (ЕС) № 952/2013 началниците на митници вземат решения по заявления, както следва:

1. началникът на митницата, компетентен за издаване на разрешение за специален режим, различен от режим транзит, за операции в съоръжения за временно складиране, за опростена декларация при регулярно използване, за вписването в отчетността на декларатора, за одобрение на местата за представяне на стоки с изключение на митническите учреждения и за одобрение на място за временно складиране на стоки, различно от съоръжения за временно складиране – разрешение за общо обезпечение;

2. началникът на митницата, където е възникнало митническото задължение – решение за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита;

3. началникът на митницата, където се намира мястото за представяне на стоките – одобрение за местата за представяне на стоки с изключение на митническите учреждения и одобрение на място за временно складиране на стоки, различно от съоръжения за временно складиране;

4. за издаване на разрешение за операции в съоръжения за временно складиране, компетентен е:

5. началникът на митницата, където се намира средството за измерване на теглото – разрешение за претегляне на банани;

6. началникът на митницата, където се намира или е достъпна основната счетоводна отчетност за митнически цели – разрешение за одобрен издател за доказателство за митническия статус на съюзни стоки;

7. за издаване на разрешение за опростена декларация при регулярно използване компетентен е:

8. началникът на митницата, където се намира основната счетоводна отчетност на заявителя за митнически цели с изключение на случаите по ал. 2, т. 2 – за издаване на разрешение за вписване в отчетността на декларатора при внасяне, независимо дали е комбинирано с централизирано оформяне;

9. началникът на митницата, където се намира основната счетоводна отчетност за митнически цели – с изключение на случаите по ал. 2, т. 9 – разрешения за централизирано оформяне, комбинирано с опростена декларация при регулярно използване при внасяне;

10. за издаване на разрешение за вписване в отчетността на декларатора при режим износ компетентен е:

11. за издаване на разрешение за използване на специални режими, различни от режим транзит, с изключение на случаите по чл. 163 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 компетентен е:

12. за издаване на разрешения за предоставяне на статус на одобрен изпращач за поставяне на стоки под режим съюзен транзит компетентен е:

13. за издаване на разрешения за предоставяне на статус на одобрен получател за операции ТИР и на разрешения за предоставяне на статус на одобрен получател за получаване на стоки, превозвани под режим съюзен транзит, компетентен е:

14. началникът на митницата, компетентен да издаде разрешението по т. 12, издава разрешение за използване на пломби от специален тип, когато същите ще се използват във връзка с разрешение за предоставяне на статус на одобрен изпращач за поставяне на стоки под режим съюзен транзит.

(5) В разрешенията, издадени по ал. 2, т. 8 и 9 и ал. 4, т. 4, 7 – 11, надзорно митническо учреждение е съответното Централно митническо управление или териториалното митническо управление.

(6) Заявленията за издаване на разрешения се подават до митническия орган, компетентен за вземане на решение.

(7) За целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго.

Чл. 19а

(1) Решението по чл. 19 се връчва лично на адресата или на длъжника или се изпраща на всички заинтересовани лица чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне или чрез изпращане на електронно съобщение в тридневен срок от издаването му.

(2) В случаите, когато решението по ал. 1 се връчва лично, връчването се удостоверява с подписи на получателя и връчителя, като се отбелязват датата и начинът на връчването. Отказът да се получи решението се удостоверява с подписа на връчителя и поне на един свидетел, като връчителят отбелязва имената по документа за самоличност и адреса на свидетеля и решението се смята за редовно връчено.

(3) Решение по ал. 1, изпратено чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне, се смята за редовно връчено на датата, на която известието е подписано, или на датата, на която е направен отказ за получаване на решението, който се удостоверява от лицето, което връчва решението.

(4) Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на митническата администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от митническата администрация разпечатка на записа в информационната система.

(5) Връчване на решение по ал. 1 чрез прилагане към преписката се извършва след поставяне на съобщение за явяване на лицето в случаите, когато адресът на лицето не е известен или лицето, негов представител или пълномощник не могат да бъдат намерени на адреса на управление или на постоянния им адрес след документирано издирване от митническите органи.

(6) Съобщението по ал. 5 се поставя на определено за целта място в съответното митническо учреждение и се публикува на интернет страницата на митническата администрация.

(7) В случай че лицето не се яви в митническото учреждение в 14-дневен срок от датата на поставяне на съобщението, решението се прилага към преписката и се смята за редовно връчено.

(8) Физически лица, спрямо които е започнало производство, за което са уведомени, и които пребивават повече от 30 последователни дни извън страната, са длъжни да посочат на митническите органи лице на територията на страната, което да ги представлява и на което да се връчват съобщенията и другите актове на митническата администрация.

(9) При отсъствие за повече от 30 дни от адреса за кореспонденция законните представители на юридическите лица и едноличните търговци упълномощават лице, на което да се връчват съобщенията и другите актове на митническата администрация.

Чл. 19б

(1) Решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството. Уведомяването на длъжника за размера на задължението се извършва с връчването на решението.

(2) Решенията по ал. 1 с изключение на случаите по чл. 221, ал. 2 и 3 подлежат на предварително изпълнение.

(3) Когато с решение на началника на съответната митница се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, те подлежат на доброволно изпълнение в 10-дневен срок от връчването на решението.

(4) Когато изпълнението на решението по ал. 3 не е спряно по реда на чл. 221, ал. 3 или митническото задължение и/или другите публични държавни вземания не са платени в срока за доброволно изпълнение, решението се изпраща за принудително изпълнение до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, като получаването му се потвърждава от публичния изпълнител пред митническия орган, който го е издал.

(5) Когато след изпращане на решението на Националната агенция за приходите длъжникът заплати митническото задължение и/или другите публични държавни вземания или част от тях заедно с лихвите, началникът на съответната митница уведомява Националната агенция за приходите за плащането. Постъпилите плащания за мита се отчитат съгласно разпоредбите на европейското законодателство.

(6) При обжалване по административен ред на решението, което е изпратено за принудително изпълнение по реда на ал. 4, решението на директора на Агенция „Митници“ се изпраща незабавно до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Решението на директора на Агенция „Митници“, с което се отменя обжалваното решение като незаконосъобразно, се смята за искане за прекратяване на производството по принудително изпълнение, образувано от Националната агенция за приходите.

(7) При обжалване по съдебен ред на решението, което е изпратено за принудително изпълнение по реда на ал. 4, влязлото в сила съдебно решение се изпраща до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Чл. 20

(отменен)

(1) Ако решение, взето в полза на съответното лице, се основава на невярна или непълна информация, то се обезсилва, когато:

1. молителят е знаел или е трябвало да знае, че информацията е невярна или непълна; и

2. такова решение не би могло да се вземе въз основа на вярна или пълна информация.

(2) Лицето трябва да бъде уведомено за обезсилването на решението.

(3) Обезсилването влиза в сила от датата, на която е било взето решението.

Чл. 21

(отменен)

(1) В случаи, различни от чл. 20, решение, взето в полза на заинтересуваното лице, се отменя или изменя, когато едно или повече от условията му не са изпълнени или вече не се изпълняват.

(2) Решение в полза на заинтересуваното лице може да бъде отменено и когато това лице не изпълни задължение, възложено му с решението.

(3) Лицето, за което се отнася решението на митническия орган, трябва да бъде уведомено за неговата отмяна или изменение.

(4) Отменянето или изменението на решението влиза в сила от датата на уведомяването по ал. 3. Директорът на Агенция „Митници“ по мотивирано предложение на органа, издал решението, може в изключителни случаи, когато го изискват законните интереси на заинтересуваното лице, да отложи датата на влизане в сила на отменянето или изменението.

(5) Редът по ал. 4 се прилага и в случаите на отнемане правото на ползване на карнети ТИР в съответствие с чл. 38 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, съставена в Женева на 14 ноември 1975 г. (ратифицирана с указ – ДВ, бр. 61 от 1977 г.) (ДВ, бр. 7 от 2004 г.), като се отчита съответната специфика.

Чл. 22

Агенция „Митници“ публикува на интернет страницата си приложимите обменни курсове съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

Чл. 23

(отменен)

(1) Митническите органи издават с решение по чл. 19 обвързваща тарифна информация или обвързваща информация за произхода на стоките при писмено искане при условия и по ред, определени в правилника.

(2) Информацията по ал. 1 обвързва митническите органи и нейния титуляр само по отношение на тарифното класиране или на определяне произхода на конкретна стока, когато съответните митнически формалности за стоката се извършват след датата, на която информацията е била издадена.

(3) При митническото оформяне на стоките титулярът на получената информация удостоверява пред митническите органи пълното съответствие:

1. между декларираните стоки и стоките, описани в информацията, за целите на тарифирането;

2. между декларираната стока и обстоятелствата, които определят придобиването на произхода и стоката, и обстоятелствата, описани в информацията, за целите на произхода.

(4) Обвързващата информация е валидна за срок до три години, считано от датата на издаването ѝ. Обвързващата информация се обезсилва, когато се основава на неверни или непълни данни, предоставени от молителя, независимо от условията по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2.

(5) Тарифната информация престава да бъде валидна:

1. при приемане на нов нормативен акт, когато тя не съответства на неговите разпоредби;

2. когато е несъвместима с тълкуването на номенклатурите, посочени в чл. 26. Несъвместимостта с тълкуването може да бъде:

3. при нейното отменяне или изменение по реда на чл. 21 и при условие, че титулярът на информацията е уведомен за отменянето на нейното прилагане или за изменението ѝ.

(6) Информацията за произхода престава да бъде валидна:

1. при приемане на нов нормативен акт или при сключване на съответно международно споразумение от Република България, когато не съответства на техните разпоредби;

2. когато е несъвместима:

3. при отменяне или изменение по реда на чл. 21 и при условие, че титулярът е уведомен за отменянето на нейното прилагане или за изменението ѝ.

(7) Титулярът на обвързващата информация, която престава да бъде валидна съгласно ал. 5, т. 2 или 3, или ал. 6, т. 2 или 3, може да продължи използването ѝ в срок не по-дълъг от шест месеца от влизането в сила на съответните актове при условия и по ред, определени в правилника.

(8) Когато нормативните актове или споразумението по ал. 5, т. 1 и ал. 6, т. 1 предвиждат срок, различен от този по ал. 7, се прилага предвиденият в тях срок.

(9) Класирането или определянето на произхода на стоките в обвързващата информация се прилага само:

1. за определяне на вносни или износни митни сборове;

2. за изчисляване на експортни субсидии и всяка друга безвъзмездна финансова помощ при износ или внос на стоки като част от селскостопанската политика на Република България;

3. за използване на експортни лицензи и сертификати за внос или износ, които се представят при приемане на митническата декларация за стоките, при условие, че тези сертификати са издадени на основата на тази обвързваща информация.

Чл. 24

(1) Стоките, пренасяни през държавната граница на Република България, се облагат с вносни или износни митни сборове, доколкото не е предвидено друго в този или в друг закон, както и в международен договор, по който страна е Република България.

(2)

Чл. 25

(отменен)

Други мерки по отношение на специфични области, свързани с търговията със стоки, предвидени в нормативни актове и извън посочените в чл. 24, се въвеждат в съответствие с тарифното класиране на тези стоки.

Чл. 26

(1) Митническата тарифа включва:

1. Комбинираната номенклатура на Европейския съюз;

2. всяка друга номенклатура, която е изцяло или частично основана на Комбинираната номенклатура на Европейския съюз или добавя подразделения към нея и която е приета с нормативен акт, регламентиращ специфични области по отношение на прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията със стоки;

3. ставките и други елементи за облагане, които се прилагат за стоки, включени в Комбинираната номенклатура, по отношение на:

4. преференциални тарифни мерки, включени в споразумения, по които Република България е страна, и предвиждат предоставянето на преференциално тарифно третиране;

5. преференциални тарифни мерки, приети едностранно от Република България в полза на страни, група страни или територии;

6.

7. други тарифни мерки, предвидени в други нормативни актове.

(2) При спазване на правилата за облагане с единна митническа ставка мерките по ал. 1, т. 4 и 5 се прилагат вместо посочените в т.3 по искане на декларатора, когато стоките отговарят на условията, установени за тези мерки. Искането може да бъде удовлетворено и впоследствие, в случай че са изпълнени съответните условия.

(3) Когато прилагането на мерките по ал. 1, т.4, 5 и 6 е ограничено за определено количество или стойност на вноса, прилагането им се прекратява:

1. при тарифни квоти - веднага щом се достигне определеният количествен или стойностен лимит на вноса;

2. при тарифни плафони - от момента, определен с нормативен акт.

Чл. 26а

(отменен)

(1) Министерският съвет преди края на всяка календарна година приема Комбинираната номенклатура на Република България и определя ставки на мита в съответствие с обвързаните ставки на митата на Република България по Списъка със задълженията и отстъпките, приложен към Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г. (конвенционални ставки на митата), които се прилагат от първия ден на следващата година.

(2) Комбинираната номенклатура, конвенционалните ставки на митата и автономните ставки на митата се обнародват в „Държавен вестник".

Чл. 27

(отменен)

(1) Тарифното класиране на стоките е определяне съгласно установените в нормативен акт правила на:

1. подпозициите от номенклатурата по чл. 26, ал. 1, т. 1 или от всяка друга номенклатура по чл. 26, ал. 1, т. 2, или

2. подпозициите от всяка друга номенклатура, която е изцяло или частично основана на Комбинираната номенклатура на Република България или добавя подразделения към нея и която е приета с нормативен акт, регламентиращ специфични области по отношение на прилагането на мерки, различни от тарифните мерки, свързани с търговията със стоки.

(2) С наредба на министъра на финансите може да се определят допълнителни правила за тарифно класиране на стоките в съответствие със:

1. обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките;

2. обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, прилагана в страните - членки на Европейския съюз;

3. мненията за класиране на стоките, приети от Комитета по хармонизираната система на Световната митническа организация;

4. решенията за класиране на стоките, прилагани в страните - членки на Европейския съюз.

Чл. 28

(1) Условията, при които за определени стоки може да се прилага благоприятно тарифно третиране поради тяхното естество или специфичното им предназначение, се определят с правилника. Когато се изисква разрешение, се прилагат разпоредбите на чл. 92 и 93.

(2) По смисъла на ал. 1 под „благоприятно тарифно третиране“ се разбира всяко намаляване или всяко временно намаляване или премахване (суспендиране) на вносни митни сборове, дори в рамките на тарифна квота.

Чл. 29

Непреференциалният произход на стоките, определен в чл. 30, 31 и 32, служи за целите на:

1. прилагането на Митническата тарифа, с изключение на преференциалните тарифни мерки, посочени в чл. 26, ал. 1, т.4 и 5;

2. прилагането на установени с акт на Министерския съвет мерки, различни от тарифните;

3. изготвянето и издаването на сертификати за произход.

Чл. 30

(1) Стоки, които произхождат от дадена страна, са стоките изцяло получени или произведени в тази страна.

(2) Изцяло получени в определена страна стоки са:

1. минерални продукти, добити в тази страна;

2. растителни продукти, отгледани в страната;

3. живи животни, родени и отгледани в страната;

4. продукти, получени от живи животни, отгледани в страната;

5. продукти от лов или риболов, извършен в страната;

6. продукти от морски риболов и други продукти, добити от морето, извън вътрешните морски води и териториалното море на страната, от кораби, регистрирани в страната и плаващи под нейно знаме;

7. стоки, получени или произведени на борда на кораби-заводи от продукти по т. 6 с произход от страната, при условие, че тези кораби-заводи са регистрирани в тази страна и плават под нейно знаме;

8. продукти, извлечени от морското дъно или неговите недра, извън вътрешните морски води или териториалното море, при условие, че тази страна има изключителни права да експлоатира това морско дъно или неговите недра;

9. отпадъци и скрап, получени от производствени операции, извършени в страната, и употребявани предмети, при условие, че са събрани в страната и са годни само за възстановяване на суровините;

10. стоки, които са произведени в страната изключително от стоките, посочени в т. 1 – 9, или от техни производни във всеки стадий на производство.

(3) За прилагането на ал. 2 в митническата територия на страната се включват нейните вътрешни морски води и териториалното ѝ море.

Чл. 31

(1) Стоките, чието производство включва участието на повече от една страна, се счита, че произхождат от страната, в която са претърпели своята последна, съществена, икономически обоснована обработка или преработка, в оборудвано за целта предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий за производството.

(2) Обработка или преработка, за която е установено или има достатъчно данни, че целта ѝ е била единствено да се заобиколят разпоредби, прилагани в Република България към стоки от определени страни, не се счита за достатъчна да придаде на получената стока произход от страната, в която тази обработка или преработка е била извършена.

Чл. 32

(1) Документ за доказване на произхода се представя, когато това се изисква от митнически или друг нормативен акт.

(2) Независимо от представянето на документ за произход на стоката митническите органи имат право, в случаи на основателно съмнение, да поискат други доказателства, които да потвърдят, че обявеният произход отговаря на правилата за непреференциален произход, установени в Република България.

Чл. 33

Условията за придобиване на преференциален произход на стоките с цел прилагане на мерките по чл. 26, ал. 1, т.4 и 5 се уреждат с:

1. международните споразумения на Република България за въвеждане на преференциални тарифни мерки;

2. нормативните актове за едностранно приети от Република България преференциални тарифни мерки.

Чл. 34

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в левове. Разпоредбите на тази глава уреждат определянето на митническата стойност за целите на прилагане на Митническата тарифа на Европейския съюз, както и за целите на прилагане на установени с нормативен акт мерки, различни от тарифните.

Чл. 35

(1) Митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38, при условие, че:

1. няма ограничение относно правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача, освен ограниченията, които:

2. продажбата или цената не е подчинена на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена;

3. каквато и да е част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача не се връща пряко или косвено на продавача, освен ако е възможна корекция съгласно чл. 38; и

4. купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани – при условие, че договорната стойност е приемлива за митнически цели съгласно ал. 2.

(2) Обстоятелства, които се отчитат при свързани лица:

1. при определянето дали договорната стойност е приемлива за целите по ал. 1, фактът, че купувачът и продавачът са свързани лица, не следва да бъде основание договорната стойност да се разглежда като неприемлива. При необходимост следва да се разгледат обстоятелствата по продажбата и при условие, че връзката не е повлияла върху цената, договорната стойност следва да бъде приета. Ако въз основа на предоставената от купувача или от друг източник информация митническите учреждения имат основание да считат, че връзката е повлияла върху цената, те следва да съобщат своите основания на декларатора и да му дадат реална възможност да отговори. По искане на декларатора основанията му се съобщават писмено;

2. при продажба между свързани лица договорната стойност следва да се приеме и стоките да се остойностят съгласно ал. 1, когато деклараторът докаже, че тази стойност е много близка до една от следните стойности, определени в същия или приблизително същия момент:

(3) При прилагането на ал. 2, т. 2 се отчитат различията в търговското равнище, в количеството, в елементите, изброени в чл. 38, и в разходите, направени от продавача при продажби, когато той и купувачът не са свързани лица, и които не се правят от продавача при продажби, когато той и купувачът са свързани лица. Изброените в ал. 2, т. 2 методи се прилагат по инициатива на декларатора и само за сравнителни цели, а не като основа за определяне на митническата стойност.

(4) Реално платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или следва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача, и включва всички плащания от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача, които са извършени или следва да се извършат като условие за продажбата. Плащането не е необходимо винаги да бъде под формата на превеждане на пари, а може да бъде осъществено чрез акредитив или договоряеми средства и може да бъде извършено пряко или косвено.

(5) Действия, включително маркетингови, предприети от купувача за негова сметка, различни от тези, за които е предвидена корекция в чл. 38, не следва да се смятат за косвено плащане на продавача даже и когато те могат да се разглеждат, че са в полза на продавача или са били предприети в резултат на споразумение с него и разходите за тях не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена. „Маркетингови действия“ по смисъла на тази алинея са всички действия, свързани с рекламирането и насърчаването на продажбата на остойностяваните стоки и всички гаранционни дейности по отношение на стоките.

Чл. 36

(1) Когато митническата стойност не може да бъде определена по чл. 35, тя следва да се определи чрез последователно прилагане на разпоредбите по ал. 2, т. 1 – 4, докато условията на първата по ред разпоредби позволи нейното прилагане. Изключение от посочения ред се допуска при прилагането на т. 3 и 4, ако деклараторът пожелае размяната на реда на тези две точки. Само когато такава стойност не може да бъде определена по конкретна точка в посочената последователност, могат да се прилагат разпоредбите на следващата точка по реда, определен съгласно тази алинея.

(2) Митническа стойност, определена по реда на този член, е:

1. договорната стойност на идентични стоки, продадени за износ за Република България и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване;

2. договорната стойност на сходни стоки, продадени за износ за Република България и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване;

3. стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с лицата, от които те купуват тези стоки;

4. изчислената стойност, състояща се от сумата от:

(3) Допълнителните условия и правила за прилагане на ал. 2 се определят в правилника.

Чл. 37

(1) Когато митническата стойност на внасяни стоки не може да бъде определена по чл. 35 и 36, тя следва да се определи чрез способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията и на разпоредбите на тази глава.

(2) Митническата стойност, определена съгласно ал. 1, не може да се основава на:

1. продажната цена в Република България на стоки, произведени в България;

2. система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата стойност от две възможни стойности;

3. цената на стоки на вътрешния пазар на страната на износа;

4. производствени разходи, различни от изчислените стойности, които са били определени за идентични и сходни стоки в съответствие с чл. 36, ал. 2, т. 4;

5. цени на стоки, продадени за износ, който не е бил предназначен за Република България;

6. минимални митнически стойности;

7. субективно определени или фиктивни стойности.

Чл. 38

(1) При определяне на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят:

1. следните разходи в размера, които се плащат от купувача, но не са включени в реално платената или подлежащата на плащане цена:

2. стойността, съответно разпределена, на следните стоки и услуги, когато са доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, за използване във връзка с производството и продажбата за износ на внасяните стоки, доколкото тази стойност не е била включена в платената или в подлежащата на плащане цена:

3. роялти и лицензни такси, отнасящи се до остойностяваните стоки, които купувачът пряко или косвено трябва да плати като условие за продажба на остойностяваните стоки в размера, в който тези роялти и такси не са включени в платената или в подлежащата на плащане цена;

4. стойността на всяка част от прихода, от всяка следваща продажба, отстъпване правото на владеене или ползване на внасяните стоки, която се предоставя пряко или косвено на продавача;

5. разходи за:

(2) Добавки към реално платената или подлежащата на плащане цена по този член следва да се правят само на базата на обективни и подлежащи на количествена оценка данни.

(3) При определяне на митническата стойност към реално платената или подлежаща на плащане цена не могат да се правят други добавки, освен предвидените по този член.

(4) В тази глава терминът „комисиона за покупка“ означава възнаграждението, платено от вносител на неговия агент за услугата да го представлява при доставката на остойностяваните стоки.

(5) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 3:

1. таксите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Република България не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки при определяне на митническата стойност;

2. плащания, направени от купувача за правото да разпространява или да препродава внасяните стоки, не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки, ако тези плащания не представляват условие за продажбата на стоките за износ за Република България.

Чл. 39

Митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена:

1. разходите за транспорт на стоките, извършени на територията на Република България след тяхното въвеждане;

2. разходи за строителство, инсталиране, монтаж, поддръжка или техническа помощ, извършени за стоките след вноса им;

3. таксите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Република България;

4. комисиони за покупка;

5. мита, данъци, акцизи и такси, дължими в Република България за вноса или за продажбата на стоките;

6. лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо от това, дали кредитът е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие, че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че:

Чл. 40

В правилника могат да бъдат регламентирани специфични правила за определяне на митническата стойност на внасяни носители на информация, предназначени за използване в оборудване за електронна обработка на данни, които носят данни или инструкции.

Чл. 41

(отменен)

Редът за определяне на митническата стойност в специфични случаи се определя с постановление на Министерския съвет.

Чл. 42

(1) Превръщането на чуждестранната валута в левове за изчисляване на митническата стойност се извършва по обявения от Българска народна банка курс на чуждестранните валути към лева.

(2) Периодът, в който се прилага съответният валутен курс, се определя в правилника.

Чл. 43

(1) Разпоредбите на тази глава не засягат специфичните разпоредби за определяне на митническата стойност при внос на стоки, които са били под друго митническо направление.

(2) Независимо от разпоредбите на чл. 35 – 37 митническата стойност на бързоразвалящи се стоки, обикновено доставени на консигнация, по молба на декларатора може да бъде определена съгласно опростени правила, регламентирани с правилника.

Чл. 44

(1) От момента на въвеждането на митническата територия на страната стоките са под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол в съответствие с действащите към датата на въвеждането разпоредби.

(2) Стоките са под митнически надзор до определяне на митническия им статут. С изключение на случаите по чл. 88, ал. 1 чуждестранните стоки остават под митнически надзор и до промяна на техния митнически статут или до влизането им в свободна зона или в свободен склад, или до реекспортирането им, или унищожаването им съгласно чл. 180.

Чл. 45

(1) Стоките, въведени на митническата територия на страната, трябва да бъдат незабавно превозени от лицето, което ги въвежда, съгласно разпорежданията на митническите органи до съответното митническо учреждение или до друго място, определено от тях. При необходимост митническите органи определят маршрута за превоза на стоките.

(2) Лицето, което поема задължението да превози стоките, след като са въведени на митническата територия на Република България, е отговорно за изпълнението на задълженията по ал. 1.

(3) Алинея 1 не изключва прилагането на разпоредби на други нормативни актове при:

1. пощенски пратки;

2. туристически пътувания;

3. превози на стоки с незначително икономическо значение при условие, че не се създават пречки за осъществяването на митническия надзор и на митническия контрол.

(4) Алинея 1, 2 и 3, както и чл. 46 – 60 не се прилагат за стоки, които временно напускат митническата територия на Република България, превозвани между две точки от тази територия по вода или въздух, при условие че превозът е извършен по директна линия от самолет или кораб, извършващ редовен рейс, без да спира извън митническата територия на Република България.

(5) Алинея 1 не се прилага за стоки, които се намират на борда на кораби или въздухоплавателни средства, пресичащи териториалните води или въздушното пространство на Република България, без да имат за местоназначение пристанище или летище на митническата територия на страната.

Чл. 46

(1) В случаите на непреодолима сила или други непредвидими обстоятелства, когато лицето не може да изпълни поетите задължения по чл. 45, ал. 1, то е длъжно да уведоми незабавно най-близките митнически органи. Когато стоките не са унищожени напълно, митническите органи трябва да бъдат уведомени и за точното им местонахождение.

(2) Когато корабът или въздухоплавателното средство е принуден поради непреодолима сила или други непредвидими обстоятелства да акостира или да се приземи временно на митническата територия на Република България, ако няма възможност да изпълни задълженията по чл. 45, ал. 1, лицето, управляващо превозното средство, или всяко друго лице, действащо вместо него, трябва да уведоми незабавно митническите органи.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 митническите органи определят мерките, които трябва да се предприемат за осъществяване на митническия надзор, и при необходимост – за осигуряване превоза на стоките до митническо учреждение или до друго място, определено от тях.

Чл. 47

Стоките, които са превозени съгласно изискванията на чл. 45, ал. 1, трябва да бъдат представени пред митническите органи от лицето, което ги е въвело на митническата територия на Република България, или от лицето, което е поело превоза на стоките след тяхното въвеждане.

Чл. 48

За стоки, пренасяни от пътници или поставени под митнически режим, без да са представени пред митническите органи, може да се прилага и друг ред за представяне, определен в правилника.

Чл. 49

След представянето им стоките могат да бъдат обект на анализ или вземане на мостри за уточняване на митническото им направление с разрешение на митническите органи.

Чл. 50

(1) За стоките, представени пред митническите органи, се подава митнически манифест.

(2) Митническият манифест трябва да бъде подаден незабавно след представяне на стоките пред митническите органи. Митническите органи могат да определят и друг срок за подаване на манифеста, но не по-късно от първия работен ден след деня, в който стоките са представени.

Чл. 51

(1) Манифестирането на стоките се извършва при условия и по ред, определени в правилника. Митническите органи могат да приемат и търговски или друг документ, вместо митнически манифест, ако съдържа необходимите данни за идентифициране на стоките.

(2) Митническият манифест се подава от :

1. лицето, въвело стоките на митническата територия на Република България, или от лицето, което е поело превоза на стоките след тяхното въвеждане;

2. лицето, от чието име са действали лицата, посочени в т. 1.

Чл. 52

Случаите, в които митническите органи могат да подават манифест служебно, както и да не изискват подаването на митнически манифест, се определят в правилника.

Чл. 53

(1) Стоките могат да се разтоварват или претоварват от превозните средства, на които се намират, само с разрешение на митническите органи на места, определени от тях.

(2) Разрешение не се изисква при авария или при други обстоятелства, налагащи незабавно разтоварване изцяло или частично на стоките. В този случай митническите органи трябва да бъдат незабавно информирани.

(3) За целите на митническия контрол на стоките, включително и на превозните средства, на които те се намират, митническите органи могат да изискват по всяко време разтоварване и разопаковане на стоките.

Чл. 54

Стоките могат да бъдат вдигнати от мястото, на което са поставени първоначално, само с разрешение от митническите органи.

Чл. 60

(1) Без да се нарушават разпоредбите за възникване на митническо задължение, за стоките, за които не са извършени съответните формалности за получаване на допустимо митническо направление, митническите органи уведомяват писмено с обратна разписка получателя на тези стоки, че в срок 30 дни от датата на получаване на уведомлението стоките ще се считат за изоставени в полза на държавата.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 стоките се считат за изоставени в полза на държавата, освен ако в този срок митническото задължение е погасено или се счита, че то не е възникнало съгласно разпоредбите на митническото законодателство.

(3) Когато получателят на стоките е чуждестранно лице, неизвестно лице, местно лице с неизвестен адрес или неоткрито на посочения адрес лице, уведомление по ал. 1 не се изпраща и стоките се смятат за изоставени след изтичането на три месеца от датата на манифестирането им.

(4) Митническите органи могат при поемане на отговорността и разходите от държателя на стоките да разрешат преместването им на друго място под митнически надзор.

Чл. 61

Разпоредбите на чл. 45, с изключение на ал. 1, както и на чл. 46 – 60 не се прилагат при въвеждането на стоки на митническата територия на Република България, поставени под режим транзит.

Чл. 62

След като чуждестранните стоки, движили се под режим транзит, достигнат своето местоназначение на митническата територия на Република България и след представянето им пред митническите органи съгласно действащите за транзит разпоредби, се прилагат разпоредбите на чл. 49 – 60.

Чл. 63

Когато обстоятелствата го изискват, митническите органи имат право да постановят унищожаването на представените пред тях за митническо оформяне стоки, като уведомят за това държателя на стоките. Разходите по унищожаването на стоките са за негова сметка.

Чл. 64

Когато митническите органи установят, че на митническата територия на Република България са въведени неправомерно или са отклонени от митнически надзор стоки, те предприемат нормативно предвидените действия, включително и продажбата им.

Чл. 65

(отменен)

(1) Ако няма нормативни ограничения или забрани, стоките могат, при определени в този закон условия, да получат поисканото митническо направление независимо от техния вид, количество, произход, отправно място или местоназначение.

(2) Алинея 1 не изключва прилагането на забрани или ограничения във връзка с опазването на националната сигурност, обществения ред и морала, на живота и здравето на хората, на животните и растенията, както и на националното богатство, представляващо художествена, историческа и археологическа ценност, и със защитата на индустриалната и интелектуалната собственост.

(3) При осъществяване на митнически контрол по ал. 2, ако друго не е предвидено, митническите органи могат да отложат с мотивирано решение за срок до пет работни дни разрешаването на исканото за стоките направление, като незабавно уведомяват органите, компетентни по осъществяването на надзора или контрола, свързан със съответните забрани или ограничения.

Чл. 66

(1) Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим.

(2) Декларирането се извършва посредством използването на средства за електронна обработка на данни.

(3) За целите на прилагане на чл. 217 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 министърът на финансите утвърждава образец на квитанция, която се издаваот митническите органи при устно деклариране на стоки.

Чл. 66а

(1) Директорът на Агенция „Митници“ със заповед може да определи отделни митнически учреждения, които извършват митническата дейност по отношение на определени видове стоки и/или в зависимост от митническите режими, под които те ще бъдат поставени.

(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в „Държавен вестник“.

Чл. 66б

(1) За целите на прилагане на чл. 159 от Регламент (ЕС) № 952/2013 директорът на Агенция „Митници“ със заповед определя кодовете и компетентността на митническите учреждения на територията на Република България.

(2) Директорът на Агенция „Митници“ със заповед определя изискванията за обмена и съхранението на информация посредством използването на средства за електронна обработка на данни.

(3) Директорът на Агенция „Митници“ със заповед определя национални кодове, които следва да се използват при обмен на данни, съдържащи се в митническите декларации и придружаващите ги документи и сертификати, и на друга важна информация.

(4) Заповедите по ал. 1 – 3 се обнародват в „Държавен вестник“.

Чл. 66в

По предложение на директора на Агенция „Митници“ министърът на финансите утвърждава със заповед списък на стоки с висок риск за финансовите интереси на Европейския съюз, за които се извършва засилен митнически контрол. Заповедта, заедно със списъка, се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и на Агенция „Митници“.

Чл. 67

(отменен)

(1) Декларирането пред митническите учреждения се осъществява:

1. писмено;

2. по електронен път;

3. устно;

4. чрез друго действие, с което държателят на стоките изявява своето желание да ги постави под митнически режим.

(2) Условията и редът за деклариране в случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се определят в правилника.

Чл. 68

(1) Писменото деклариране се извършва с митническа декларация по образец и ред, определени от министъра на финансите.

(2) Митническата декларация трябва да бъде подписана и да съдържа всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите на митническия режим, за който стоките са декларирани.

(3) Към митническата декларация трябва да бъдат приложени всички документи, нормативно определени за разрешаване на митническия режим, за който стоките са декларирани.

Чл. 69

Митническите декларации, оформени съгласно чл. 68, се приемат незабавно от митническите органи, ако декларираните стоки са представени пред тях.

Чл. 70

(1) Декларирането може да се извърши от лице, включително и от негов представител, което може да представи или да нареди да се представят пред компетентните митнически органи стоките и всички документи, необходими за разрешаване на митническия режим, за който стоките са декларирани.

(2) Когато приемането на митническата декларация води до конкретни задължения за определено лице, декларирането трябва да се извърши от това лице или за негова сметка.

(3) Деклараторът трябва да бъде местно лице. Това условие не се изисква за лица, които:

1. извършват деклариране за транзит или за временен внос; или

2. декларират стоки в редки случаи и ако митническите органи считат декларирането за допустимо.

Чл. 71

(1) След приемане на митническата декларация по искане на декларатора митническите органи могат да му разрешат извършването на една или повече поправки в декларацията. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните.

(2) Не се допуска поправка, когато искането е направено, след като митническите органи са:

1. информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките;

2. констатирали неточност на данни в декларацията;

3. разрешили вдигането на стоките.

Чл. 72

(1) Митническите органи по искане на декларатора анулират приетата митническа декларация, когато деклараторът докаже, че стоката е била декларирана погрешно за съответния митнически режим или че поради особени обстоятелства оставането ѝ под декларирания митнически режим е неоправдано.

(2) Когато митническите органи са информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките, искането за анулиране на декларацията може да бъде прието след извършването на тази проверка.

(3) Декларацията не може да бъде анулирана след разрешението за вдигане на стоките освен в случаите, уредени в правилника.

(4) Анулирането на декларацията не е пречка за прилагане на наказателните разпоредби.

Чл. 73

За дата на прилагане на разпоредбите на митническия режим, под който стоките са декларирани, се счита датата на приемането на декларацията от митническите органи, освен ако с нормативен акт е предвидено друго.

Чл. 74

За проверка на приетите декларации митническите органи имат право да извършват:

1. документен контрол на декларацията и придружаващите я документи. Митническите органи имат право да изискват от декларатора и от всяко лице, свързано пряко или непряко със съответните операции, извършвани в рамките на търговията със стоки, представянето и на други документи за проверка на истинността на данните в декларацията, включително документи и данни по отношение на транспортни разходи, застраховки, и другите разходи, които се включват при определянето на стойността на стоките.

2. проверка на стоките и вземане на проби за анализ или контрол.

Чл. 75

(1) Транспортирането на стоките до местата за извършване на проверки и за вземане на проби, както и всички операции, необходими за извършването на проверки и за вземането на проби, се осъществяват от декларатора и на негова отговорност. Направените разходи са за сметка на декларатора.

(2) Деклараторът има право да присъства при проверката на стоките и при вземането на пробите. Митническите органи могат да изискват присъствието на декларатора или на негов представител при проверката и при вземането на пробите за улесняване извършването на проверката.

(3) Когато пробите са взети съгласно действащите разпоредби, митническите органи не дължат обезщетения, но заплащат разходите за направения анализ или контрол.

Чл. 76

(1) Когато предмет на проверката са част от стоките, включени в една декларация, резултатите от проверката са валидни за цялото количество стоки по тази декларация.

(2) Деклараторът може да поиска допълнителна проверка на стоките, когато счита, че резултатите от частичната проверка не са валидни за останалата част от декларираните стоки.

(3) За прилагането на ал. 1, когато в декларацията са включени няколко вида стоки, данните за всеки вид се считат за отделна декларация.

Чл. 77

(1) Резултатите от проверката на декларацията са основание за прилагане на митническия режим, под който се поставят стоките.

(2) Когато не се извършва проверка на декларацията, основание за прилагане на съответния митнически режим са данните, обявени в декларацията.

Чл. 78

(1) Митническите органи вземат необходимите мерки за идентифициране на стоките, когато това е необходимо, за осигуряване спазването на условията за митническия режим, под който стоките се декларират.

(2) Средствата за идентифициране, поставени върху стоките или в товарните помещения на превозните средства, могат да бъдат сваляни или унищожавани само от митническите органи или с тяхно разрешение. Тази разпоредба не се прилага в случаите на непреодолима сила или при други непредвидими обстоятелства с цел опазване на стоките и превозните средства.

Чл. 78а

(отменен)

(1) Митническите органи отлагат с мотивирано решение даването на разрешение за вдигане на декларирани за режим внос стоки и незабавно уведомяват компетентните органи по надзора на пазара, когато при извършване на проверката установят, че:

1. стоките показват определени характеристики, които пораждат основателни съмнения за наличие на сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността в случай на тяхната употреба в нормални и предвидими условия, или 2.стоките не се придружават от документите, изисквани съгласно правилата за безопасност, или не са маркирани в съответствие с тези правила.

(2) Когато в случаите по ал. 1 компетентните органи по надзор на пазара счетат, че стоките не представляват сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността, митническите органи разрешават вдигането на стоките, при условие че са изпълнени всички други изисквания и формалности за поставяне под режим внос.

(3) В случай че в срок до три работни дни считано от деня, следващ действията по ал. 1, митническите органи не са уведомени от компетентните органи по надзора на пазара за предприети от тях мерки, вдигането на стоките се разрешава, при условие че са изпълнени всички други изисквания и формалности за поставяне под режим внос, предвидени в действащото законодателство.

(4) Митническите органи не разрешават вдигането на стоките и поставянето им под режим внос, когато са уведомени от компетентните органи по надзора на пазара, че стоките представляват сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността и за тях са предприети мерки за забрана пускането им на пазара. В тези случаи митническите органи поставят върху фактурата и върху другите придружаващи стоките документи текста „Опасен продукт - режим внос не е разрешен".

(5) Митническите органи не разрешават вдигането на стоките и поставянето им под режим внос и когато са уведомени от компетентните органи по надзора на пазара, че стоките не съответстват на действащите правила за безопасност и за тях са предприети мерки за забрана пускането им на пазара. В тези случаи митническите органи поставят върху фактурата и върху другите придружаващи стоките документи текста „Продукт, несъответстващ на изискванията - режим внос не е разрешен".

(6) Разпоредбите на този член се прилагат по отношение на стоки, за които митническите органи са били предварително уведомени от органите по надзора на пазара, че подлежат на контрол за спазване на правилата за безопасност. Уведомяването се извършва по ред, съгласуван между митническите органи и органите по надзора на пазара.

(7) Разпоредбите на този член се прилагат, доколкото в нормативен акт не е предвидено друго по отношение на организацията на граничния контрол на специфични стоки.

Чл. 78б

(отменен)

Разпоредбите на чл. 78а не се прилагат, когато с нормативен акт са регламентирани ветеринарният и зоотехническият контрол, както и контролът по отношение на опазването на растенията и защитата на животните.

Чл. 79

(1) При спазване разпоредбите на чл. 80, когато са изпълнени условията за поставяне на стоките под даден режим и ако те не са обект на забранителни или ограничителни мерки, митническите органи разрешават вдигането им, след като данните в декларацията са проверени или са приети без проверка. Разрешение за вдигане на стоките се дава и когато проверката не може да бъде завършена в разумни срокове и наличността на стоките не е вече необходима за извършването ѝ.

(2) Вдигане на стоките се разрешава за цялото количество стоки, обявени в една декларация. Когато в декларацията са включени няколко вида стоки, данните, отнасящи се за всеки вид, се считат за отделна декларация.

Чл. 80

(1) Когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако митническото задължение е заплатено или обезпечено. Тази алинея не се прилага при режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове при спазване разпоредбите на ал. 2.

(2) Когато митническият режим, под който стоките са декларирани, изисква обезпечение, митническите органи разрешават вдигането на стоките само след неговото учредяване.

(3) Опасните за здравето и околната среда, пожароопасните, бързоразвалящите се и други подобни стоки могат да се вдигнат с писмено разрешение на митническите органи и преди учредяване на обезпечението им.

Чл. 81

Митническите органи предприемат нормативно предвидените действия, включително отнемане в полза на държавата, продажба или унищожаване, за стоки:

1. за които не може да се даде разрешение за вдигане по следните причини:

2. които не са вдигнати в определените срокове след даване на разрешението.

Чл. 82

(1) За облекчаване на митническите формалности при спазване на процедурите за деклариране и на определените в правилника условия митническите органи разрешават:

1. представяне на опростена митническа декларация, която представлява декларацията по чл. 68, несъдържаща някои от изискваните данни или към която не са приложени някои от изискваните документи;

2. вместо митническата декларация по чл. 68 да бъде представен търговски или друг документ, придружен от молба за поставяне на стоките под съответния митнически режим;

3. декларирането на стоките под съответния митнически режим да се извърши чрез вписването им в счетоводните документи на декларатора. В този случай митническите органи имат право да освободят декларатора от задължението да представи стоките.

(2) Опростената декларация, търговският или друг документ, или вписването на стоките в счетоводните документи трябва да съдържат данните, необходими за идентифициране на стоките. Вписването в счетоводните документи трябва да съдържа задължително и датата, на която то е извършено.

(3) С изключение на случаите, определени в правилника, деклараторът е длъжен да представи допълнителна декларация, която може да има общ, периодичен или рекапитулативен характер.

(4) Допълнителната декларация по ал. 3 се смята за единен, неделим документ с документите по ал. 1, т. 1, 2 и 3, който влиза в сила от датата на приемането им от митническите органи. В случаите по ал. 1, т. 3 вписването в счетоводните документи има същата правна сила, както приемането на декларацията по чл. 68.

(5) Опростените процедури за режим транзит се определят в правилника.

Чл. 83

(1) Когато декларирането пред митническите органи е направено по електронен път, устно или чрез друго действие съгласно чл. 67, разпоредбите на чл. 68 – 82 се прилагат, като се отчита съответната специфика и без да се нарушават принципите, уредени в тях.

(2) Когато декларирането е направено по електронен път, митническите органи могат да не изискват прилагането на документите по чл. 68, ал. 3. В тези случаи документите трябва да бъдат на разположение на митническите органи за целите на митническия контрол.

(3) Министърът на финансите определя условията и реда за деклариране пред митническите органи по електронен път, като се отчита съответната специфика.

Чл. 84

(1) За целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършат последващ контрол чрез проверка на:

1. точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи;

2. счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки.

(2) Проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и 84м.

Чл. 84б

(1) Последващият контрол се осъществява от митнически служители в специализирани звена за последващ контрол в Централното митническо управление и в териториалните митнически управления.

(2) Компетентността на звеното за последващ контрол се определя по адреса на управление, съответно по постоянния адрес на проверяваното лице. Компетентността на звеното за последващ контрол в Централното митническо управление е национална.

(3) При необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на проверяваното лице, на негово поделение, обект, дейност или имущество, които се намират в обхвата на компетентност на друго звено за последващ контрол, директорът на Агенция “Митници” може да разреши извършване на цялата проверка или на отделни действия от това звено за последващ контрол.

(4) При необходимост от специфични знания и квалификация в проверката могат да участват и други митнически служители, които ги притежават, или от тях може да се изискват експертни становища.

Чл. 84в

(1) Проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава от:

1. директора на Агенция “Митници” или от оправомощени от него длъжностни лица от Агенция “Митници”;

2. началник на митница.

(3) Заповедта по ал. 1 се издава в писмена форма и съдържа:

1. правните и фактическите основания за извършване на проверката;

2. имената и длъжността на митническите служители, които ще извършват проверката;

3. данни за проверяваното лице;

4. проверявания период;

5. обхвата на проверката;

6. срока за извършване на проверката.

(4) Заповедта по ал. 1 се връчва на проверяваното лице от митническите органи. Проверяваното лице може да бъде уведомено предварително за началото на проверката, ако с това не се застрашава целта й.

(5) Заповедта по ал. 1 може да бъде изменяна с нова мотивирана заповед от органа, възложил проверката. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед, която се връчва на проверяваното лице.

(6) Срокът за извършване на проверката в рамките на последващия контрол не може да бъде по-дълъг от два месеца считано от датата на връчване на заповедта.

(7) При обоснована необходимост срокът по ал. 6 може да бъде продължен с не повече от 4 месеца с нова мотивирана заповед от органа, възложил проверката.

(8) Органът, възложил проверката, спира производството:

1. в случай на непреодолима сила - от деня на настъпване на събитието;

2. когато е образувано съдебно или административно производство от значение за изхода на проверката - след представяне на удостоверение за това обстоятелство, издадено от органа, пред който е образувано производството;

3. при други обстоятелства, предвидени със закон.

(9) Органът, възложил проверката, може да разпореди спирането й за определен срок, но не по-дълъг от 30 дни, по мотивирано искане на проверяваното лице, след проверка на обстоятелствата.

(10) Срокът за извършване на проверката не тече от датата на възникването на съответното обстоятелство за спирането й до датата на възобновяването й.

(11) Проверката се възобновява със заповед на органа, която я е възложил, при отпадане на основанието за спирането й. Заповедта за възобновяването се връчва на проверяваното лице.

(12) Заповедите за възлагане, изменение, спиране и възобновяване на проверката не подлежат на обжалване.

Чл. 84г

(1) Проверяваното лице е длъжно да оказва съдействие на митническите органи при изясняването на факти и обстоятелства, които са от значение за проверката, като:

1. предоставя търговска, счетоводна и друга документация;

2. дава обяснения, поискани от митническите органи;

3. изготвя справки;

4. заверява поисканите от митническите органи справки и копия от документи;

5. осигурява достъп до служебни помещения, складове и каси;

6. осигурява място и условия за извършване на проверката;

7. определя лица за оказване на съдействие при извършването на проверката.

(2) Проверяваното лице е длъжно в определен от митническите органи разумен срок, но не по-малко от 24 часа, да представи всички данни, сведения, документи, книжа, вещи, носители на информация и други доказателства относно фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в хода на проверката, и да посочи всички лица, държавни и общински органи, при които те се намират. Този срок може да бъде удължен, ако важни причини налагат това.

(3) Проверяваното лице е длъжно да осигури на митническите органи достъп до автоматизираната си информационна система, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията по ал. 2 се извършва чрез такава система.

(4) При невъзможност за осъществяване на проверката при проверяваното лице тя се извършва в митническо учреждение. В този случай митническите органи съставят протокол и опис на документите, вещите и другите доказателства, които им се предават.

Чл. 84д

(1) Доказателства в производството по този раздел могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата от значение за целите на проверката, допринасят за тяхното изясняване и са събрани и проверени по реда, предвиден в този закон.

(2) Доказателствата се събират и проверяват чрез писмени обяснения, справки и декларации на проверяваните лица или на техни представители, протоколи от обяснения на трети неучастващи в административния процес лица, протоколи за действията на митническите органи, експертизи, официални документи, получени чрез обмен на информация с администрации на други държави по линия на международното сътрудничество, както и чрез други средства, предвидени в закон.

(3) Всички лица, държавни и общински органи са длъжни в 7-дневен срок от получаване на искане от митническите органи да предоставят данни, сведения, документи, книжа, вещи, носители на информация и други доказателства относно посочените в искането факти и обстоятелства. Този срок може да бъде продължен от органа, възложил проверката.

(4) При извършване на проверка митническите органи могат писмено да поискат съдействие от други органи за извършването на действия с оглед установяване на задължения или отговорности на проверяваното лице.

(5) Когато за изясняване на възникнали при извършването на проверката обстоятелства и въпроси са нужни специални знания, каквито митническите органи нямат, по тяхна инициатива или по искане на проверяваното лице органът, възложил проверката, назначава експертиза. Когато експертизата е назначена по искане на проверяваното лице, разходите за извършването й са за негова сметка.

Чл. 84е

(1) При извършването на проверката митническите органи могат да предприемат действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез претърсване и изземване по реда на чл. 16, ал. 7 и 8 на документи, книжа и други носители на информация, на стоки и на средства за обработка на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземат необходимите мерки за запазване на автентичността й.

(2) Когато няма друга възможност за обезпечаване на доказателствата, митническите органи могат да запечатват офиси, каси, складове, търговски и други помещения за срок до 72 часа.

(3) За действията по ал. 1 и 2 се съставя протокол, екземпляр от който се връчва на проверяваното лице.

(4) До изтичането на срока по ал. 2 органът, възложил проверката, може да поиска от районния съд по местонахождението на обекта продължаване срока на запечатването. Съдът се произнася в деня на постъпване на искането в закрито заседание с определение, като определя срок на запечатването. Определението не подлежи на обжалване.

(5) Митническите органи преустановяват запечатването, ако до изтичането на срока по ал. 2 районният съд не е разрешил удължаването му.

(6) Действията за обезпечаване на доказателствата могат да се обжалват в тридневен срок пред органа, възложил проверката, който се произнася с мотивирано решение най-късно в деня, следващ деня на постъпването на жалбата. С решението си органът, възложил проверката, може да потвърди изцяло или частично или да отмени обжалваните действия.

(7) При непроизнасяне на органа по ал. 6 в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за обезпечаване на доказателствата могат да се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне по ал. 6, съответно от получаване на решението, пред административния съд по местонахождението на органа, възложил проверката. Съдът се произнася в 14-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.

(8) Жалбата не спира действията за обезпечаване на доказателствата.

(9) Решението по ал. 6 или определението по ал. 7, с което се разпорежда преустановяване на действията за обезпечаване на доказателствата, се изпълнява от митническия орган, който ги е предприел.

Чл. 84ж

За неуредените въпроси относно събирането, проверката и обезпечаването на доказателствата и изготвянето на доказателствените средства се прилагат съответно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 84з

При извършване на проверката митническите органи могат да налагат предварителни обезпечителни мерки по реда на глава двадесет и шеста, раздел Iа за предотвратяване извършването на действия по разпореждане с имуществото на проверяваното лице, вследствие на които събирането на митата и другите публични държавни вземания ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Чл. 84и

(1) Митническите органи, извършващи проверка в рамките на последващия контрол, могат да приемат за установени определените от тях елементи за облагане, както и да приемат за установено избягването на мерките на търговската политика, когато е налице едно от следните обстоятелства:

1. липсва или не е предоставена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване или определяне размера на дължимите публични държавни вземания, както и когато документите, необходими за установяване на дължимите публични държавни вземания и за прилагането на мерките на търговската политика, са унищожени не по установения ред;

2. необходимите документи липсват или са повредени така, че са негодни за ползване;

3. необходимите допълнителни данни и сведения не могат да бъдат получени, тъй като проверяваното лице не е открито на адреса на управление или на постоянния му адрес след щателно и документирано издирване от митническите органи;

4. при извършване на проверката проверяваното лице не е представило относимите доказателства в срока по чл. 84г, ал. 2.

(2) В случаите по ал. 1 митническите органи вземат предвид всяко от относимите към проверяваното лице обстоятелства относно:

1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност;

2. платените мита и други публични държавни вземания;

3. движението и остатъците по банковите сметки;

4. официалните и частните документи;

5. сключените договори от проверяваното лице във връзка с осъществяването на дейността му;

6. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали;

7. обобщените данни за реализираната печалба, съответно приход или доход от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия;

8. ценовите и други условия на сключените сделки, включително данни за такива сделки между лица, свързани с проверяваното лице;

9. получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит;

10. други доказателства от значение за конкретния случай.

(3) Обстоятелствата по ал. 1 и 2 се посочват в доклада за проверката.

(4) Когато са налице обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, митническите органи уведомяват проверяваното лице, че приемат за установени определените от тях елементи за облагане и че приемат за установено избягването на мерките на търговската политика, като определят срок за представяне на документи и за становище.

Чл. 84к

(1) Когато в хода на проверката в срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6 са събрани доказателства за извършени митнически нарушения или за различен размер на дължимите мита и други публични държавни вземания, митническите органи, извършващи проверката, провеждат с проверяваното лице заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, освен ако проверяваното лице се откаже писмено от обсъждането. В 7-дневен срок от заключителното обсъждане проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства.

(2) За проведеното заключително обсъждане се съставя протокол, който се подписва от митническите служители, извършили проверката, и от проверяваното лице.

(3) В случай че проверяваното лице откаже заключително обсъждане или не подпише протокола по ал. 2, това обстоятелство се удостоверява от двама свидетели.

Чл. 84л

(1) Проверката в рамките на последващия контрол приключва с констативен доклад, който се изготвя не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6. Писменият констативен доклад съдържа:

1. номер и дата;

2. имената и длъжността на митническите служители, извършили проверката;

3. фактическите и правните основания за проверката;

4. данни за проверяваното лице;

5. обхвата на проверката;

6. извършените действия и установените факти и обстоятелства;

7. направените констатации;

8. предприетите мерки за обезпечаване на доказателствата и на публичните държавни вземания;

9. предложения за определяне размера на митата и другите публични държавни вземания и за образуване на административнонаказателно производство;

10. опис на приложените доказателства; 11.подписи на митническите служители, съставили доклада, и на ръководителя на съответното звено за последващ контрол.

(2) Приложените към доклада доказателства са неразделна част от него. Оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра от доклада, предназначен за митническия орган, възложил проверката, а заверени копия от тях с изключение на предоставените доказателства от проверяваното лице, се прилагат към екземпляра, предназначен за лицето.

(3) Фактическите констатации в доклада трябва да бъдат подкрепени с доказателства и се смятат за истински до доказване на противното.

(4) В 7-дневен срок от съставянето му докладът за проверката и доказателствата, приложени към него, се връчват на проверяваното лице срещу подпис и се предават на органа, възложил проверката, за последващи действия.

(5)

Чл. 84м

За връчването на съобщения и документи при извършването на проверки в рамките на последващия контрол се прилагат разпоредбите на чл. 19а.

Чл. 85

(отменен)

(1) Оформянето на режим внос придава на чуждестранните стоки митнически статут на местни стоки.

(2) Вносът обхваща прилагането на мерките на търговската политика, извършването на формалностите, предвидени при внос на стоки, и облагането с дължимите митни сборове.

Чл. 86

(отменен)

(1) Ако след датата на приемане на декларацията за внос, но преди вдигане на стоките, се намалят ставките на митата или на таксите с равностоен ефект, деклараторът има право да поиска прилагането на по-благоприятните ставки или такси. В тези случаи не се прилагат разпоредбите на чл. 73.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато стоките не са вдигнати по вина на декларатора.

Чл. 87

(отменен)

Когато една пратка съдържа стоки с различно тарифно класиране, чието отделно деклариране води до обработка и разходи, несъответстващи на размера на дължимите вносни митни сборове, митническите органи имат право, по искане на декларатора, да приемат облагане на цялата пратка съобразно тарифното класиране на стоката с най-висока митническа ставка.

Чл. 88

(отменен)

(1) Стоки, които поради тяхната употреба за специфични цели са поставени под режим внос с намалени или нулеви ставки на митните сборове или с освобождаване от митни сборове, остават под митнически надзор. Митническият надзор приключва, когато:

1. определените условия за облагане с намалени ставки на митните сборове или за освобождаване от вносни митни сборове са вече неприложими;

2. стоките са изнесени или унищожени, или

3. се разреши употребата на стоките за цели, различни от определените за прилагането на намалени или нулеви митни сборове или за освобождаване от митни сборове след заплащане на дължимите митни сборове.

(2) Разпоредбите на чл. 94, ал. 2 и 3 и чл. 96 се прилагат за стоките, посочени в ал. 1, като се отчита съответната специфика.

Чл. 89

(отменен)

Внесените стоки губят митническия си статут на местни стоки, когато:

1. декларацията за внос е анулирана след вдигането им; или

2. вносните митни сборове за тези стоки са възстановени или опростени при условия и по ред, определени в правилника.

Чл. 90

(отменен)

(1) За целите на прилагането на разпоредбите на чл. 91 – 96:

1. понятието „режим с отложено плащане“ се отнася за чуждестранни стоки, поставени под следните режими:

2. понятието „митнически икономически режим“ се отнася за стоките, поставени под следните режими:

(2) Стоките, поставени под режим с отложено плащане, както и стоките, които в рамките на режим активно усъвършенстване по системата с възстановяване, са били обект на формалностите за внос и на формалностите, предвидени в чл. 128, ал. 4, се считат за вносни стоки.

(3) Вносните стоки, които в рамките на режимите за активно усъвършенстване и обработка под митнически контрол не са претърпели никакви операции по усъвършенстване или обработка, се считат за стоки в непроменено състояние.

Чл. 91

(отменен)

Прилагането на всеки митнически икономически режим се допуска с разрешение, издадено от митническите органи.

Чл. 92

(отменен)

Разрешенията по чл. 91 и по чл. 106, ал. 1 се издават при спазване на условията, предвидени за съответния режим:

1. на лица, които осигурят всички необходими гаранции за правилното протичане на операциите;

2. когато митническите органи са в състояние да осигурят надзора и контрола върху режима, без да се налага въвеждане на административни изисквания, несъответстващи на икономическата нужда от ползване на режима.

Чл. 93

(отменен)

(1) Условията, при които се прилага съответният режим, се посочват в разрешението.

(2) Титулярът на разрешението е длъжен да уведоми митническите органи за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху неговото съдържание и върху условията за прилагането му.

Чл. 94

(отменен)

(1) В определени в правилника случаи, когато стоки, произведени от стоки под режим с отложено плащане, не се считат за местни, произведените стоки се смятат за поставени под същия режим.

(2) За поставяне на стоките под режим с отложено плащане митническите органи имат право да поискат обезпечаване на митническото задължение.

(3) За всеки режим с отложено плащане в правилника могат да се предвидят специални разпоредби за учредяване на съответно обезпечаване.

Чл. 95

(отменен)

(1) Митнически икономически режим с отложено плащане се приключва, когато стоките, поставени под този режим, или получените компенсаторни или обработени продукти получат ново допустимо митническо направление.

(2) Митническите органи вземат всички необходими мерки, определени в правилника, за стоките, за които режимът не е приключен съгласно предвидените условия.

Чл. 96

(отменен)

Правата и задълженията на титуляра на митнически икономически режим могат, при определени от митническите органи условия, да бъдат последователно прехвърляни на други лица, които отговарят на изискванията за ползване на съответния режим.

Чл. 97

(отменен)

(1) Режимът транзит разрешава превоза от едно до друго място на митническата територия на Република България на:

1. чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика;

2. местни стоки, в случаи и при условия, определени с правилника, за които като продукти са предвидени ограничителни или насърчителни мерки по износ, с цел тези мерки да не бъдат избегнати или неправомерно ползвани.

(2) Пренасянето по ал. 1 се осъществява:

1. съгласно разпоредбите за режим транзит в Република България;

2. под покритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР (Конвенция ТИР 1975), в случаите, когато:

3. под покритието на карнет АТА, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за временно допусканена стоки (Конвенция АТА 1961), както и на други конвенции, по които Република България е страна;

4. под покритието на образец 302 (МАНИФЕСТ НАТО 302) съгласно ратифицираните, обнародваните и влезли в сила международни договори на Република България с Организацията на Северноатлантическия договор, страните - членки на НАТО, и страните партньори, участващи в „Партньорство за мир";

5. чрез пощенски пратки, включително колети.

(3) Транзитът се прилага, без да се нарушават специалните разпоредби, отнасящи се до движението на стоки, поставени под митнически икономически режим.

Чл. 98

(отменен)

(1) Режимът транзит завършва и задълженията на титуляря на режима са изпълнени, когато стоките, поставени под режима, и изискваните документи бъдат представени в получаващото митническо учреждение, съгласно разпоредбите за режима.

(2) Митническите органи приключват режима транзит, когато установят въз основа на сравнение на наличните в отправното митническо учреждение данни с наличните в получаващото митническо учреждение данни, че режимът транзит е завършил редовно.

Чл. 99

(отменен)

Режимът транзит при превоз на стоки през територията на друга държава се прилага, когато:

1. тази възможност е предвидена в международно споразумение, или

2. превозът на стоки през друга държава е въз основа на единен превозен документ, издаден на митническата територия на Република България; в този случай действието на режима транзит временно се прекратява на територията на другата държава.

Чл. 100

(отменен)

(1) Отговорното лице на режима транзит е длъжно да представи обезпечение, за да осигури заплащането на митническото задължение и на другите публични държавни вземания, които могат да възникнат за стоките.

(2) Обезпечението може да бъде:

1. еднократно, покриващо една транзитна операция, или

2. общо, покриващо няколко транзитни операции, когато митническите органи са разрешили на отговорното лице да ползва такова общо обезпечение.

(3) Разрешението по ал. 2, т. 2 се дава на местни лица, които:

1. регулярно ползват режима транзит или за които митническите органи знаят, че са в състояние да изпълняват своите задължения за този режим, и

2. не са извършвали тежки или повторни нарушения на митническото или на данъчното законодателство.

(4) Лица, които доказват пред митническите органи, че отговарят на по-високи изисквания за надеждност, могат да получат разрешение за ползване на общо обезпечение в намален размер или разрешение за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение. Допълнителните критерии за това разрешение включват:

1. правилното ползване на режима транзит за определен период;

2. сътрудничество с митническите органи, и

3. по отношение на разрешението за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение - достатъчно добро финансово състояние за покриване на задълженията на лицата.

(5) Подробните условия за прилагане на критериите, както и редът за даване на разрешение по ал. 4 се определят с правилника.

(6) Разрешението за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение по ал. 4 не се прилага при транзитни операции, включващи стоки, определени в правилника като стоки с повишен риск.

(7) Като се отчитат принципите в ал. 4, временно може да се забрани ползването на общо обезпечение в намален размер за режима транзит като изключителна мярка при особени обстоятелства.

(8) Като се отчитат принципите в ал. 4, временно може да се забрани ползването на общо обезпечение за режима транзит за стоки, които при ползване на общо обезпечение са идентифицирани като обект на широк кръг измами.

(9) Мерките по ал. 7 и 8 се въвеждат със заповед на директора на Агенция „Митници", която се обнародва в „Държавен вестник".

Чл. 100а

(отменен)

Изискването по чл. 100, ал. 3, т. 2 не се отнася за деяния, по отношение на които са изтекли повече от три години от влизане в сила на наказателното постановление, с което лицето е наказано за тези деяния.

Чл. 101

(отменен)

Не се изисква представяне на обезпечение за:

1. превози по вода и въздух;

2. пренасяне по електропроводи и тръбопроводи;

3. превози, осъществявани с железопътен транспорт от лицензирани железопътни превозвачи, и превози на пощенски пратки, включително колети;

4. превози, определени с нормативен акт на Министерския съвет.

Чл. 102

(отменен)

(1) Отговорното лице е титуляр на режима транзит. Отговорното лице е длъжно:

1. да представи стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране;

2. да спазва разпоредбите за режима транзит.

(2) Независимо от задълженията на отговорното лице по ал. 1 превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режим транзит, също е длъжен да ги представи в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране.

Чл. 103

(отменен)

(1) Условията, редът и изключенията при прилагането на режима транзит се определят в правилника.

(2) При спазване на предвидените за стоките мерки се допуска:

1. въвеждане чрез двустранни или многостранни спогодби на облекчени формалности, валидни за определени видове стоки или дейности, съгласно посочените в спогодбите критерии;

2. въвеждане с акт на Министерския съвет на облекчени формалности за стоки при определени условия.

Чл. 104

(отменен)

(1) Режимът митническо складиране разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на:

1. чуждестранни стоки, които не се облагат с вносни митни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика;

2. местни стоки, за които съгласно действащите разпоредби при поставянето им в митнически склад е предвидено прилагането на мерки като при износ.

(2) Митнически склад означава всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия.

(3) Случаите, при които стоките по ал. 1 могат да бъдат поставени под режим митническо складиране, без да се намират в митнически склад, се определят в правилника.

Чл. 105

(отменен)

(1) Митническият склад може да бъде обществен или частен, като обществен е складът, който може да се ползва за складиране на стоки от всички лица, а частен е митническият склад, който може да се ползва за складиране на стоки само от складодържателя.

(2) Складодържател е лицето, на което е разрешено да управлява митническия склад.

(3) Вложител в склада е лицето, отговорно по декларацията за поставяне на стоките под режим митническо складиране, или лицето, на което тези права и задължения са прехвърлени.

Чл. 106

(отменен)

(1) Откриването и управлението на митнически склад се допускат след издаване на разрешение от митническите органи, с изключение на случаите, когато складът се управлява от тези органи.

(2) Лице, което желае да открие и да управлява митнически склад, подава писмено искане до митническите органи, съдържащо необходимите сведения за издаване на разрешение и доказващо икономическата целесъобразност от складирането. В разрешението се определят условията, при които митническият склад се открива и управлява.

(3) Разрешение се издава само на местни лица.

Чл. 107

(отменен)

Складодържателят е длъжен:

1. да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад;

2. да изпълнява задълженията, произтичащи от складирането на стоките;

3. да спазва условията, определени в разрешението.

Чл. 108

(отменен)

(1) Когато разрешението е за обществен склад, задълженията по чл. 107, т. 1 и/или 2 могат да се възложат само на вложителите в склада.

(2) Вложителят е винаги отговорен за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране.

Чл. 109

(отменен)

Правата и задълженията на складодържателя могат да бъдат прехвърлени на друго лице с разрешение на митническите органи.

Чл. 110

(отменен)

Митническите органи при спазване на разпоредбите на чл. 94 имат право да изискват от складодържателя да учреди обезпечение на задълженията му по чл. 107.

Чл. 111

(отменен)

(1) Материалната отчетност за стоките, поставени под режим митническо складиране, се води от лице, одобрено от митническите органи, по утвърдени от тях условия и ред, освен в случаите, когато общественият склад се управлява от митническите органи.

(2) Стоките под режим митническо складиране се завеждат в съответните документи веднага след въвеждането им в склада.

(3) При спазване на разпоредбите на чл. 92 митническите органи могат да не изискват водене на материална отчетност, когато:

1. задълженията по чл. 107, т. 1 и/или 2 са възложени само на вложителя;

2. стоките са поставени под режим митническо складиране с писмена декларация по нормалната процедура или с търговски или друг документ, придружен с молба за поставянето им под този режим.

Чл. 112

(отменен)

(1) Когато съществува обоснована икономическа целесъобразност и не се възпрепятства митническият надзор, митническите органи имат право да разрешат:

1. поставяне в митнически склад на местни стоки освен стоките, посочени в чл. 104, ал. 1, т. 2;

2. преработване в митническия склад на чуждестранни стоки, допуснати под режим активно усъвършенстване, при спазване на изискванията за този режим;

3. обработване в митнически склад на чуждестранни стоки, допуснати по режима за обработка под митнически контрол, при спазване на изискванията за този режим;

4. формалности, които могат да не бъдат извършвани в митнически склад по реда на т. 2 и 3, съгласно правилника.

(2) В случаите по ал. 1 стоките не се поставят под режим митническо складиране.

(3) Митническите органи имат право да изискват стоките по ал. 1 да се заведат на отчет по реда на чл. 111.

Чл. 113

(отменен)

(1) Престоят на стоките под режим митническо складиране е неограничен.

(2) В правилника могат да бъдат определени случаи, при които митническите органи имат право да определят срок, преди изтичането на който вложителят е длъжен да поиска ново митническо направление.

Чл. 114

(отменен)

(1) По време на митническото складиране с вносните стоки могат да се извършват обичайни операции, посочени в правилника, предназначени да осигурят тяхното запазване, подобряване на търговския им вид или качество или подготвянето им за доставка или препродажба.

(2) Операциите по ал. 1 се съгласуват предварително с митническите органи, които определят условията за тяхното извършване.

Чл. 115

(отменен)

(1) Стоките, поставени под режим митническо складиране, могат да бъдат временно извадени от митническия склад, когато това се налага от конкретните обстоятелства. Изваждането на стоките се разрешава предварително от митническите органи, които определят и условията за извършването му.

(2) По време на престоя извън митническия склад стоките могат да бъдат подлагани на операциите по чл. 114 при условията, определени в него.

Чл. 116

(отменен)

Стоките под режим митническо складиране могат да бъдат преместени от един в друг митнически склад с разрешение на митническите органи.

Чл. 117

(отменен)

(1) Когато възникне митническо задължение за внос на стока и митническата стойност на тази стока е определена на базата на реално платената или подлежащата на плащане цена, която включва разходите за складиране и запазване на стоките по време на престоя им в склада, тези разходи не трябва да бъдат включени в митническата стойност, при условие че са отделени от реално платената или подлежащата на плащане цена на стоката.

(2) Когато вносната стока е претърпяла обичайни операции по смисъла на чл. 114, по искане на декларатора за определяне размера на вносните митни сборове се прилагат данните за вида, количеството и митническата стойност, които в момента на възникване на митническо задължение биха се приложили за тази стока, ако тя не е претърпяла посочените операции. Изключения от тези разпоредби се предвиждат в правилника.

(3) Когато чуждестранни стоки се поставят под режим внос по чл. 82, ал. 1, т. 3 без представяне пред митническите органи, при определяне размера на вносните митни сборове са валидни видът, митническата стойност и количеството за тези стоки към момента на поставянето им под режим митническо складиране, при условие че тези елементи за облагане са били приети или допуснати от митническите органи при поставянето на стоките под режим митническо складиране и заинтересуваното лице не подаде искане за прилагане на елементите за облагане, валидни към момента на възникване на митническото задължение. Извършеното митническо оформяне не изключва прилагане на разпоредбите за последващ контрол.

Чл. 118

(отменен)

(1) При спазване на изискванията на чл. 119 режимът активно усъвършенстване разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстването на:

1. чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти, без да се облагат с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика;

2. внесени стоки, за които ще бъдат възстановени или опростени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Република България.

(2) За целите на режима активно усъвършенстване:

1. система с отложено плащане означава режим активно усъвършенстване по ал. 1, т. 1;

2. система с възстановяване означава режим активно усъвършенстване по ал. 1, т. 2;

3. операции по усъвършенстване означава:

4. компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоките;

5. еквивалентни стоки са местни стоки, използвани вместо вносни стоки за производството на компенсаторни продукти;

6. рандеман е количеството или процентът компенсаторни продукти, получени при усъвършенстването на определено количество вносни стоки.

Чл. 119

(отменен)

(1) Митническите органи разрешават:

1. компенсаторните продукти да бъдат получени от еквивалентни стоки;

2. компенсаторните продукти, получени от еквивалентните стоки, да бъдат изнесени извън митническата територия на Република България преди внасянето на вносните стоки.

(2) Еквивалентните стоки трябва да бъдат от същото качество и да притежават същите характеристики като вносните стоки. В определени в правилника случаи може да се разреши еквивалентните стоки да бъдат в по-напреднал производствен стадий в сравнение с вносните стоки.

(3) За митнически цели при прилагането на ал. 1 вносните стоки се считат за еквивалентни, а еквивалентните – за вносни.

(4) Прилагането на разпоредбата по ал. 1 може да бъде забранено, ограничено или облекчено при условия и по ред, определени в правилника.

(5) В случаите по ал. 1, т. 2, когато компенсаторните продукти подлежат на облагане с износни митни сборове и тези продукти не се изнесат или реекспортират по режима активно усъвършенстване, титулярът на разрешението обезпечава митните сборове, ако в определените срокове вносните стоки не се внесат.

Чл. 120

(отменен)

Разрешението за активно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на операциите по усъвършенстването.

Чл. 121

(отменен)

Разрешението се издава на местни лица, като се допуска издаването на разрешение и на чуждестранни лица, ако внасят стоки с нетърговски характер:

1. когато е възможно идентифициране на вносните стоки в компенсаторните продукти, с изключение на стоките по чл. 118, ал. 2, т. 3, буква „г“, а за стоките по чл. 119 – когато е възможно да се провери изпълнени ли са условията, предвидени за еквивалентните стоки;

2. когато режимът активно усъвършенстване спомага за създаването на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторни продукти и не се засягат основни икономически интереси на производителите в Република България (икономически условия). Случаите, в които икономическите условия се смятат за изпълнени, се определят в правилника.

Чл. 122

(отменен)

(1) Митническите органи определят срок, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат изнесени или реекспортирани или да получат друго митническо направление. Този срок се определя съобразно продължителността на операциите по усъвършенстването и разпореждането с компенсаторните продукти.

(2) Срокът започва да тече от датата, на която чуждестранните стоки са поставени под режим активно усъвършенстване. Митническите органи могат да продължават този срок след писмено мотивирано искане от титуляра на разрешението. Митническите органи могат да допуснат срок, който започва да тече в рамките на календарен месец или тримесечие, да изтече на последния ден от последващ календарен месец, съответно тримесечие.

(3) При прилагане на разпоредбата по чл. 119, ал. 1, т. 2 митническите органи определят срока за внасяне на чуждестранните стоки и декларирането им за режима. Този срок започва да тече от датата на приемането на декларацията за износ на компенсаторните продукти, получени от еквивалентните стоки.

(4) За отделни вносни стоки или операции по усъвършенстването в правилника могат да бъдат определени специални срокове.

Чл. 123

(отменен)

(1) Митническите органи одобряват рандемана за операциите по усъвършенстване на стоките или посочват метода за определянето му. Рандеманът се определя на базата на действителните условия, при които се извършва или трябва да се извърши операцията по усъвършенстването.

(2) За случаите на обичайно извършване на операции по усъвършенстване на стоки с постоянни характеристики при еднакви технологични условия, водещи до производство на компенсаторен продукт с постоянно качество, на основата на натрупани данни, в правилника могат да се определят стандартни ставки на рандеман.

Чл. 124

(отменен)

Случаите и условията, при които стоките в непроменено състояние или компенсаторните продукти се считат за поставени под режим внос, се определят в правилника.

Чл. 125

(отменен)

(1) Когато възникне митническо задължение, неговият размер се определя на базата на елементите за облагане, съответстващи на вносните стоки, към момента на приемане на декларацията за поставянето им под режим активно усъвършенстване, като се имат предвид и разпоредбите на чл. 126.

(2) Ако при приемане на декларация за внос съществува преференциално тарифно третиране в рамките на тарифни квоти или плафони за идентични на декларираните стоки, тези стоки могат да ползват предвидените преференции, при условие че в момента на приемане на декларацията за поставяне под режим активно усъвършенстване вносните стоки са отговаряли на условията за преференциално тарифно третиране.

Чл. 126

(отменен)

Извън случаите на чл. 125 компенсаторните продукти:

1. се облагат с вносните митни сборове за тези продукти, когато се поставят под режим внос и са включени в списък, приложен към правилника, и ако са в количества, които съответстват по рандеман на изнесената част от компенсаторните продукти, невключени в списъка. Титулярът на разрешението може да поиска облагане на тези продукти при условията на чл. 125;

2. се облагат с вносни митни сборове, определени съгласно разпоредбите за режим с отложено плащане или за свободна зона, или за свободен склад, ако са поставени под този режим или са в свободна зона или в свободен склад, като:

3. могат да се обложат по режима обработка под митнически контрол, ако вносните стоки могат да бъдат поставени под този режим;

4. могат да ползват по-благоприятно тарифно третиране поради специфичното им предназначение, ако такова третиране е предвидено за внасяни идентични стоки;

5. се освобождават от вносни митни сборове, ако такова освобождаване е предвидено за внасяни идентични стоки в случаите по чл. 181, ал. 1..

Чл. 127

(отменен)

(1) Компенсаторните продукти и стоките в непроменено състояние или части от тях могат да се изнасят временно за допълнителни операции по усъвършенстване извън митническата територия на Република България при условията на режима пасивно усъвършенстване.

(2) Когато при реимпортирането на продуктите и стоките по ал. 1 се поражда митническо задължение, облагат се:

1. компенсаторните продукти или стоките в непроменено състояние по ал. 1, чиито вносни митни сборове се определят съгласно чл. 125 и 126;

2. реимпортираните продукти след обработката им извън митническата територия на Република България, като размерът на вносните митни сборове се изчислява съгласно разпоредбите на режима пасивно усъвършенстване при същите условия, които биха се приложили, ако продуктите, изнесени при условията на този режим, биха били допуснати за внос преди изнасянето им.

Чл. 128

(отменен)

(1) Прилагане на системата с възстановяване е възможно за всички стоки, с изключение на случаите, когато към момента на приемане на декларацията за внос:

1. за вносните стоки съществуват количествени ограничения при внос;

2. за вносните стоки се прилагат тарифни мерки в рамките на квоти;

3. за вносните стоки се изисква представяне на вносни или износни лицензи или сертификати в рамките на селскостопанската политика; 4.за компенсаторните продукти са предвидени експортни субсидии или такси.

(2) Прилагане на системата с възстановяване е възможно за всички стоки, с изключение на случаите, когато към момента на приемане на декларацията за внос:

1. за вносните стоки съществуват количествени ограничения при внос;

2. за вносните стоки се прилагат тарифни мерки в рамките на квоти;

3. за вносните стоки се изисква представяне на вносни или износни лицензи или сертификати в рамките на селскостопанската политика; 4.за компенсаторните продукти са предвидени експортни субсидии или такси.

(3) Прилагане на системата с възстановяване е възможно за всички стоки, с изключение на случаите, когато към момента на приемане на декларацията за внос:

1. за вносните стоки съществуват количествени ограничения при внос;

2. за вносните стоки се прилагат тарифни мерки в рамките на квоти;

3. за вносните стоки се изисква представяне на вносни или износни лицензи или сертификати в рамките на селскостопанската политика; 4.за компенсаторните продукти са предвидени експортни субсидии или такси.

(4) Декларацията за внос трябва да съдържа указания, че се ползва системата с възстановяване, както и номера и датата на разрешението за нейното прилагане.

Чл. 129

(отменен)

При системата с възстановяване не се прилагат разпоредбите на чл. 119, ал. 1, т. 2 и ал. 3 и 5, чл. 122, ал. 3, чл. 124, чл. 125, чл. 126, т. 3 и чл. 132.

Чл. 130

(отменен)

Временен износ на компенсаторни продукти, извършен по реда на чл. 127, ал. 1, не се счита за износ по смисъла на чл. 131, освен ако тези продукти не са реимпортирани в Република България в определените срокове.

Чл. 131

(отменен)

(1) Титулярът на разрешението има право да поиска възстановяване или опрощаване на вносните митни сборове, когато представи доказателства пред митническите органи, че внесените стоки по системата с възстановяване или компенсаторните продукти, получени от тях, са:

1. изнесени; или

2. с цел последващо реекспортиране са поставени под режими транзит, митническо складиране, временен внос, активно усъвършенстване по системата с отложено плащане или в свободна зона, или в свободен склад.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага, ако са спазени всички условия за ползване на съответния режим.

(3) За получаване на митническо направление по ал. 1, т. 2 внесените стоки и компенсаторните продукти се считат за чуждестранни стоки.

(4) Искането за възстановяване се подава в срок, определен в правилника.

(5) Компенсаторните продукти или стоките в непроменено състояние, поставени под митнически режим или в свободна зона или в свободен склад съгласно разпоредбите на ал. 1, могат да бъдат поставени под режим внос с разрешение на митническите органи. В този случай, при спазване на изискванията на чл. 126, т. 2, размерът на възстановените или опростените вносни митни сборове съответства на размера на митническото задължение.

(6) При определяне размера на вносните митни сборове, подлежащи на възстановяване или опрощаване, се прилага разпоредбата на чл. 126, т. 1, като се отчита съответната специфика.

Чл. 132

(отменен)

При режим активно усъвършенстване по системата с отложено плащане компенсаторните продукти се освобождават от износни митни сборове, които се събират за подобни продукти, получени от местни стоки, вместо от вносни.

Чл. 133

(отменен)

Режимът обработка под митнически контрол разрешава допускането на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки за обработка с цел промяна на вида или състоянието им, без да се облагат с вносни митни сборове или да се подлагат на мерките на търговската политика. Получените в резултат на обработката продукти (обработени продукти) се оформят за внос в страната след заплащане на дължимите за тях вносни митни сборове.

Чл. 134

(отменен)

Случаите и специфичните условия, при които може да се използва режим обработка под митнически контрол, се определят в правилника.

Чл. 135

(отменен)

(1) Разрешение за обработка под митнически контрол се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на обработката.

(2) Разрешението се издава на местни лица, когато:

1. вносните стоки могат да се идентифицират в обработените продукти;

2. след обработката на стоките е икономически неоправдано да се възстановят видът и състоянието им, които са имали преди поставянето им под режима;

3. прилагането на режима няма да доведе до заобикаляне на правилата за произход и количествените ограничения, предвидени за внасяни стоки;

4. прилагането на режима стимулира развитието на съответната дейност в страната, без да засяга основните икономически интереси на местни производители на подобни стоки (икономически условия). Случаите, в които икономическите условия се смятат за изпълнени, се определят в правилника.

Чл. 136

(отменен)

Разпоредбите на чл. 122, ал. 1 и 2 и чл. 123 се прилагат и при обработката под митнически контрол, като се отчита съответно спецификата на този режим.

Чл. 137

(отменен)

Когато възникне митническо задължение за стоки в непроменено състояние или за продукти, намиращи се в междинен стадий на обработка по отношение на предвидената в разрешението, размерът на това задължение се определя въз основа на елементите на облагането, установени за вносните стоки, при приемане на декларацията за обработка на стоките под митнически контрол.

Чл. 138

(отменен)

(1) При допускането на режим обработка под митнически контрол, ако вносните стоки са отговаряли на условията за ползване на определено преференциално тарифно третиране и ако то е приложимо за продукти, идентични на оформяните за внос обработени продукти, за изчисляване на вносните митни сборове за обработените продукти се прилагат преференциалните митнически ставки.

(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и при тарифни квоти или плафони. В тези случаи от тарифните квоти или плафони, прилагани при приемане на митническата декларация за внос, се приспада количеството на вносната стока, използвана за получаване на обработения продукт.

Чл. 139

(отменен)

Режимът временен внос разрешава ползването на митническата територия на Република България, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.

Чл. 140

(отменен)

Разрешение за временен внос се издава по искане на лицето, което ползва или нарежда ползването на тези стоки.

Чл. 141

(отменен)

(1) Митническите органи не разрешават режим временен внос, когато е невъзможно вносните стоки да се идентифицират.

(2) Митническите органи могат да разрешат режим временен внос без идентифициране на стоките, когато естеството им или операциите, които ще се осъществят, няма да доведат до злоупотреби с режима.

Чл. 142

(отменен)

(1) Срокът, в който вносните стоки трябва да се реекспортират или да получат ново митническо направление, се определя от митническите органи. Този срок трябва да бъде достатъчен за осъществяване на разрешеното ползване.

(2) Максималният срок, през който стоките могат да останат под режим временен внос, е 24 месеца, като се спазват разпоредбите относно специфичните срокове по чл. 143. Митническите органи могат да определят по-кратък срок със съгласието на заинтересуваното лице..

(3) При изключителни обстоятелства митническите органи могат да продължават сроковете по ал. 1 и 2 по искане на заинтересуваното лице, в разумни граници, за да се осъществи разрешеното ползване.

Чл. 143

(отменен)

Случаите, сроковете и условията, при които може да се разреши режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове, се определят в правилника.

Чл. 144

(отменен)

(1) Ползване на режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за стоки, които не са посочени в случаите по чл. 143 или са посочени, но не отговарят на всички условия, предвидени за разрешаване на временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове.

(2) Условията за ползване на режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове, както и стоките, за които този режим не може да се ползва, се определят в правилника.

Чл. 145

(отменен)

(1) Размерът на дължимите вносни митни сборове за стоките, поставени под режим временен внос с частично освобождаване, за всеки календарен месец или част от месец, по време на който са под този режим, е 3 на сто от размера на митните сборове, дължими за тези стоки, ако са били допуснати под режим внос на датата, на която са поставени под режим временен внос.

(2) Общият размер на частично дължимите вносни митни сборове не трябва да превишава размера на митните сборове, които биха се дължали, ако тези стоки са оформени под режим внос на датата, на която са били поставени под режим временен внос, без да се прибавят дължимите лихви.

(3) Прехвърлянето на правата и задълженията, произтичащи от режим временен внос, съгласно чл. 96 не налага прилагането на същата система на освобождаване за всеки период на ползване.

(4) Ако прехвърлянето на правата и задълженията е извършено при режим с частично освобождаване за двамата титуляри на режима през един и същ месец, първият титуляр дължи сумата от вносните митни сборове за целия месец.

Чл. 146

(отменен)

(1) Когато възникне митническо задължение за вносни стоки, неговият размер се определя на основание на елементите за облагане, съответстващи на тези стоки, към момента на приемането на декларацията за поставянето им под режим временен внос. В случаи по чл. 143, определени в правилника, размерът на задължението се определя на базата на елементите за облагане, съответстващи на тези стоки, към момента на възникване на съответното митническо задължение.

(2) Когато по причина, различна от поставянето на стоките под режим временен внос с частично освобождаване от митни сборове, възникне митническо задължение за тези стоки, размерът на това задължение е равен на разликата между митните сборове, определени съгласно ал. 1, и митните сборове, определени съгласно чл. 145.

Чл. 147

(отменен)

(1) При спазване на разпоредбите на чл. 156 – 161 и на чл. 127, прилагани при системата на стандартния обмен, режимът пасивно усъвършенстване разрешава да се изнасят временно местни стоки извън митническата територия на Република България, за да се подложат на операции по тяхното усъвършенстване и получените в резултат на тези операции продукти да бъдат оформени под режим внос с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове.

(2) Временното изнасяне на местни стоки включва облагането им с износни митни сборове, прилагането на мерките на търговската политика, както и другите формалности, предвидени при износ на местни стоки извън митническата територия на Република България.

(3) За целите на режима пасивно усъвършенстване:

1. временно изнасяни стоки са стоките, поставени под режим пасивно усъвършенстване;

2. операции по усъвършенстване са операциите по чл. 118, ал. 2, т. 3, букви „а“, „б“ и „в“;

3. компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоките;

4. рандеман е количеството или процентът компенсаторни продукти, получени при усъвършенстването на определено количество временно изнесени стоки.

Чл. 148

(отменен)

(1) Не могат да бъдат поставени под режим пасивно усъвършенстване местни стоки:

1. износът на които дава право за възстановяване или за опрощаване на вносните митни сборове;

2. които преди износа са били под режим внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове поради употребата им за специфични цели, докато условията, определени за разрешаването на това освобождаване, са в сила;

3. износът на които дава право на получаване на субсидия.

(2) Изключения от разпоредбата на ал. 1, т. 2 могат да бъдат определени в правилника.

Чл. 149

(отменен)

(1) Разрешение за пасивно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което нарежда извършването на операциите по усъвършенстването.

(2) Ползване на режима пасивно усъвършенстване може да се разреши и на друго лице за стоки с български произход по смисъла на този закон, когато операциите по усъвършенстването се състоят във вграждане на тези стоки в стоки, произведени извън Република България и внесени като компенсаторни продукти. Прилагането на режима се разрешава, ако се улеснява продажбата на изнасяните стоки, без да се засягат основните интереси на местните производители на стоки, идентични или сходни на внесените компенсаторни продукти.

(3) Случаите и специфичните условия за прилагане на ал. 2 се определят в правилника.

Чл. 150

(отменен)

Разрешението се издава на местни лица, когато:

1. е възможно да се установи, че компенсаторните продукти са получени в резултат на усъвършенстване на временно изнесените стоки. Изключения от тази разпоредба могат да бъдат определени в правилника;

2. разрешението за ползване на режима пасивно усъвършенстване няма да засегне съществено икономическите интереси на местните производители.

Чл. 151

(отменен)

(1) Срокът, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат реимпортирани на митническата територия на Република България, се определя от митническите органи. Определеният срок може да бъде продължен при мотивирано искане на титуляра на разрешението.

(2) Рандеманът за операциите по усъвършенстване на стоките се определя от митническите органи, които при необходимост посочват метода за определянето му.

Чл. 152

(отменен)

(1) Пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове по чл. 153, ал. 1 се разрешава при условие, че компенсаторните продукти са декларирани за внос от името или за сметка на:

1. титуляра на разрешението; или на

2. всяко друго местно лице, ако то е получило съгласието на титуляра на разрешението и ако условията на разрешението са изпълнени.

(2) Не се разрешава пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове по чл. 153, ал. 1, когато едно или няколко от условията или задълженията по режима пасивно усъвършенстване не са изпълнени, с изключение на случаите, когато неизпълнението не е нарушило правилното функциониране на режима.

Чл. 153

(отменен)

(1) Пълното или частичното освобождаване от вносни митни сборове по чл. 147, ал. 1 се осъществява чрез приспадане от размера на вносните митни сборове, дължими за внесените компенсаторни продукти, на размера на вносните митни сборове, които биха се дължали на същата дата за временно изнесените стоки, ако се внесат в митническата територия на Република България от страната, където са били обект на операцията или на последната операция по усъвършенстване.

(2) Размерът, който се приспада по ал. 1, се изчислява на основата на количеството и вида на временно изнесените стоки на датата на приемане на декларацията за поставянето им под режим пасивно усъвършенстване и на основата на другите елементи за облагане, прилагани по отношение на тези стоки на датата на приемане на декларацията за внос на компенсаторните продукти. При прилагането на ал. 1 стойността на временно изнесените стоки е тази, която се взема предвид за тези стоки по време на определянето на митническата стойност на компенсаторните продукти съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „а", или ако стойността не може да бъде определена по този начин - разликата между митническата стойност на компенсаторните продукти и разходите по усъвършенстване, определени посредством всеки друг подходящ метод.

(3) За целите на прилагане на ал. 2:

1. в правилника се определят разходите, които не се вземат предвид при изчисляване на сумата за приспадане;

2. когато временно изнесените стоки преди поставянето им под режим пасивно усъвършенстване са били поставени под режим внос с намалени мита поради употребата им за специфични цели и докато условията, определени за прилагане на намалените мита, продължават да са в сила, размерът на сумата за приспадане е размерът на вносните митни сборове, действително събрани при тяхното оформяне под режим внос.

(4) В случай че временно изнасяните стоки биха могли при поставяне под режим внос да ползват намалени или нулеви мита поради употребата им за специфични цели, този размер на митата се взема предвид, при условие че тези стоки са били обект на същите операции, предвидени за такова специфично предназначение в страна, където са били подложени на операцията или на последната операция по усъвършенстване.

(5) Когато компенсаторните продукти ползват преференциална тарифна мярка по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 4 или 5 и ако такава мярка е в сила за стоки със същия тарифен номер като на временно изнесените, размерът на вносните митни сборове, които се вземат предвид при изчисляване на сумата за приспадане по ал. 1, е този, който би бил приложен, ако временно изнесените стоки биха отговаряли на условията, при които тази преференциална тарифна мярка може да се приложи.

(6) Ако в рамките на търговския стокообмен между Република България и други страни е предвидено освобождаване от вносни митни сборове за някои компенсаторни продукти, разпоредбите на този член не се прилагат.

Чл. 154

(отменен)

(1) Когато операцията по усъвършенстването има за цел поправка на временно изнасяните стоки, последващият им внос се извършва при пълно освобождаване от вносни митни сборове, ако се докаже, че поправката е извършена безплатно поради гаранционно задължение или производствен дефект.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато дефектното състояние на стоката е установено и взето предвид в момента на първоначалния внос на тази стока.

Чл. 155

(отменен)

(1) Когато операцията по усъвършенстването е поправка на временно изнасяни стоки срещу заплащане, частичното освобождаване от вносни митни сборове е определяне размера на дължимите митни сборове на основание на елементите за облагане на компенсаторните продукти към датата на приемане на декларацията за вноса им, като митническата стойност е равна на разходите за поправката, ако тези разходи представляват единственото плащане на титуляра на разрешението и не са повлияни от връзки между него и извършващото поправката лице.

(2) В отклонение от разпоредбите на чл. 153 в правилника може да се определи в кои случаи и при какви специфични условия стоките могат да се поставят под режим внос след пасивно усъвършенстване, като разходите по усъвършенстване се вземат като основа за определяне на митническата стойност за целите на прилагане на Митническата тарифа.

Чл. 156

(отменен)

(1) Компенсаторният продукт може да бъде заменен с внасяна стока – заместващ продукт, при прилагане на системата на стандартния обмен и при спазване разпоредбите на чл. 156 – 161.

(2) Прилагането на системата на стандартния обмен се разрешава от митническите органи, когато операцията по усъвършенстването се състои в поправка на местни стоки.

(3) Разпоредбите, прилагани за компенсаторните продукти, се прилагат и за заместващите продукти, с изключение на тези по чл. 149, ал. 2 и 3 и чл. 150.

(4) Митническите органи могат да разрешат, при определени от тях условия, предварителен внос на заместващите продукти преди износа на временно изнасяните стоки.

(5) При предварителен внос на заместващ продукт се учредява обезпечение на вносните митни сборове.

Чл. 157

(отменен)

(1) Заместващите продукти трябва да имат едно и също тарифно класиране, търговско качество и технически характеристики като предназначените за предвидената поправка временно изнасяни стоки.

(2) Когато временно изнасяните стоки са употребявани преди износа, заместващите продукти също трябва да бъдат употребявани. Митническите органи имат право да разрешават заместващият продукт да не бъде употребяван, ако е доставен безплатно поради гаранционно задължение или фабричен дефект.

Чл. 158

(отменен)

Стандартният обмен се разрешава, ако е възможно да се провери изпълнени ли са условията по чл. 157.

Чл. 159

(отменен)

(1) При предварителен внос износът на временно изнасяните стоки трябва да се осъществи в срок 2 месеца от датата на приемане на декларацията за внос на заместващите продукти.

(2) Митническите органи могат да продължават срока по ал. 1 при мотивирано искане на титуляра.

Чл. 160

(отменен)

При предварителен внос и при прилагане на разпоредбите на чл. 153 размерът на сумата за приспадане се определя в зависимост от елементите за облагане на временно изнасяните стоки към датата на приемане на декларацията за поставянето им под режим пасивно усъвършенстване.

Чл. 161

(отменен)

При стандартния обмен не се прилагат разпоредбите на чл. 149, ал. 2 и 3 и чл. 150.

Чл. 162

(отменен)

Процедурите, предвидени за режима пасивно усъвършенстване, се прилагат и за стоки, ползващи мерки на търговската политика, различни от тарифните.

Чл. 163

(отменен)

(1) Режимът износ представлява изнасяне на местни стоки извън митническата територия на Република България и включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасяне на стоките, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено – облагане с износни митни сборове.

(2) Местните стоки, предназначени да бъдат изнесени, се поставят под режим износ. Тази разпоредба не се прилага за стоките, поставени под режим пасивно усъвършенстване и временен износ.

(3) Декларацията за износ се представя в митническото учреждение, в района на което се подготвят експедицията и товаренето на стоките за износ. Изключения от тази разпоредба могат да бъдат предвидени в правилника.

(4) За местни стоки, за които в закон са предвидени фискални преференции като за износ, режимът износ може да се прилага и когато стоките не напускат митническата територия на Република България при условия и по ред, определени в правилника.

Чл. 164

(отменен)

Износът се разрешава, ако стоките напускат митническата територия на Република България в същото състояние, в което са били при приемане на декларацията за износ.

Чл. 165

(отменен)

(1) Режимът временен износ разрешава местни стоки да се изнесат временно извън митническата територия на Република България при условие да бъдат реимпортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.

(2) Условията, редът и сроковете за режима временен износ се определят в правилника.

Чл. 166

(отменен)

Свободните зони и свободните складове са обособени части от митническата територия на Република България или помещения върху нея, в които:

1. чуждестранните стоки за целите на митническото облагане и на мерките на търговската политика при внос се считат за намиращи се извън митническата територия на Република България, ако не са поставени под режим внос или под друг митнически режим и не са употребявани или изразходвани в нарушение на митническите разпоредби;

2. местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в друг закон или в акт на Министерския съвет.

Чл. 167

(отменен)

(1) Свободните зони трябва да бъдат оградени, с изключение на тези по чл. 168а. Свободните зони и свободните складове трябва да имат определени входни и изходни контролно-пропускателни пунктове.

(2) Извършването на ново строителство в свободната зона се съгласува с митническите органи относно възможностите за осъществяване на митнически контрол и надзор. Съгласуването се извършва в 30-дневен срок. Ако органите не се произнесат в този срок, се приема, че съгласуването е извършено.

Чл. 168

(отменен)

(1) Границите, входните и изходните контролно-пропускателни пунктове на свободните зони и складове подлежат на митнически надзор, с изключение на свободните зони, посочени в чл.168а.

(2) Митническите органи могат да упражняват митнически контрол върху лицата, транспортните средства и пренасяните от тях стоки, които влизат или излизат във или от свободната зона или свободния склад.

(3) Достъпът до свободната зона или до свободния склад може да бъде забранен за лица, които не спазват разпоредбите на този закон.

(4) Внасянето на стоки в свободна зона или склад, престоят им и изнасянето на тези стоки от свободна зона или склад може да се контролира от митническите органи. За осъществяването на този контрол всички необходими документи, придружаващи стоките при тяхното внасяне във или изнасяне от свободна зона или склад, се представят на митническите органи или на определено от тях лице, което ги пази на тяхно разположение. Митническите органи имат право да изискват представянето и на други документи. При извършване на контрола стоките трябва да бъдат на разположение на митническите органи.

Чл. 168а

(отменен)

(1) Министерският съвет може да определя свободни зони, в които митническите проверки и формалности се осъществяват съгласно разпоредбите за режим митническо складиране, като се прилагат и предвидените за този режим разпоредби относно митническото задължение. По отношение на тези свободни зони не се прилагат чл. 170, 176 и 179.

(2) Разпоредбите на чл. 44, ал. 2, чл. 199, ал. 1, т.8 и ал. 3, т.6 и чл. 202, ал. 1, т. 5 не се отнасят за свободните зони по ал. 1.

Чл. 169

(отменен)

(1) В свободните зони и в свободните складове могат да се съхраняват както чуждестранни, така и местни стоки.

(2) Митническите органи имат право да изискват стоките, представляващи някаква опасност, които могат да повредят други стоки и които изискват специални условия за съхранение, да се поставят в оборудвани за такива стоки помещения или места.

Чл. 170

(отменен)

(1) При спазване разпоредбите на чл. 168, ал. 4 внасянето на стоките в свободна зона или в свободен склад не е основание за тяхното представяне пред митническите органи, нито за подаване на митническа декларация.

(2) За извършване на предвидените митнически формалности пред митническите органи се представят стоките, които:

1. са поставени под митнически режим и чието внасяне в свободна зона или в свободен склад води до приключване на този режим. Представяне на стоките не е необходимо, ако не се изисква по разпоредбите на съответния митнически режим;

2. са обект на разрешение за възстановяване или опрощаване на вносни митни сборове, при условие, че в него е разрешено поставянето на тези стоки в свободна зона или в свободен склад;

3. се ползват от мерките по чл. 166, т. 2.

(3) Митническите органи трябва да бъдат уведомявани за стоките, подлежащи на облагане с износни митни сборове или на други разпоредби, регулиращи износа.

(4) По искане на заинтересуваните лица митническите органи удостоверяват чуждестранния или местния статут на стоките, поставени в свободна зона или в свободен склад.

Чл. 171

(отменен)

(1) Продължителността на престоя на стоките в свободните зони или в свободните складове е неограничена.

(2) В правилника могат да бъдат определени срокове за престоя на някои стоки в свободните зони или в свободните складове.

Чл. 172

(отменен)

(1) В свободните зони и в свободните складове са разрешени всякакви дейности с промишлен или търговски характер, както и извършването на услуги при спазване разпоредбите на този закон. За упражняването на тези дейности митническите органи се уведомяват предварително.

(2) Митническите органи имат право да забранят или ограничат дейностите по ал. 1 в зависимост от:

1. естеството на стоките – предмет на тези дейности;

2. нуждите на митническия надзор.

(3) Митническите органи имат право да забранят упражняването на дейност в свободните зони и в свободните складове на лица, които не спазват разпоредбите на този закон.

Чл. 173

(отменен)

(1) Чуждестранните стоки, намиращи се в свободна зона или в свободен склад, могат да бъдат:

1. поставени под режим внос съгласно изискванията за този режим и разпоредбите на чл. 178;

2. обект на обичайните операции, посочени в чл. 114, ал. 1, без да се изисква разрешение;

3. поставени под режим активно усъвършенстване съгласно изискванията за този режим;

4. поставени под режим обработка под митнически контрол съгласно изискванията за този режим;

5. поставени под режим временен внос съгласно изискванията за този режим;

6. изоставени съгласно разпоредбите по чл. 180;

7. унищожени, при условие че заинтересуването лице предостави на митническите органи необходимата информация.

(2) Когато стоките са поставени под един от режимите по ал. 1, т. 3, 4 и 5, начините за контрол се съобразяват с условията на функционирането на свободните зони или свободните складове и на митническия надзор в тях.

Чл. 174

(отменен)

(1) Местните стоки по чл. 166, т. 2 могат да бъдат предмет само на операции, целящи тяхното съхраняване. Тези операции могат да бъдат извършвани без разрешение на митническите органи.

(2) Местните стоки по чл. 166, т. 2 могат да подлежат на операции, различни от тези, целящи тяхното съхраняване под контрола на митническите органи, при условие че след извършването на тези операции ще напуснат територията на Република България.

(3) Местните стоки, които не са се ползвали от мерките, предвидени в чл. 166, т. 2, могат да бъдат предмет на други операции, различни от тези, целящи тяхното съхраняване под контрола на митническите органи.

Чл. 175

(отменен)

(1) Стоките, намиращи се в свободните зони и в свободните складове, с изключение на чуждестранните, за които е приложен чл. 173, и на местните, които не са се ползвали от мерките, предвидени в чл. 166, т. 2, не могат да бъдат употребявани или изразходвани.

(2) С изключение на разпоредбите за снабдяване с продукти на кораби, въздухоплавателни средства и влакове, извършващи международни превози, и в степен, която съответният режим позволява, ал. 1 не се прилага при употребяването или изразходването на стоки, които при режим внос или временен внос не се облагат с вносни митни сборове и не се подлагат на мерките на търговската политика.

Чл. 176

(отменен)

(1) Всяко лице, упражняващо дейностите складиране, обработка, преработка или покупко-продажба на стоки в свободна зона или в свободен склад, трябва да води материална отчетност във форма, одобрена от митническите органи, от въвеждането на стоките в свободната зона или в свободния склад. Тази материална отчетност трябва да позволява на митническите органи да идентифицират стоките и да проследяват тяхното движение.

(2) В случай на претоварване на стоки в свободната зона свързаните с тази операция документи трябва да бъдат на разположение на митническите органи. Краткотрайното складиране на стоки при претоварване се счита за част от претоварването.

Чл. 177

(отменен)

(1) При спазване на специалните митнически разпоредби стоките, намиращи се в свободна зона или в свободен склад, могат да бъдат:

1. изнесени или реекспортирани извън митническата територия на Република България; или

2. въведени в останалата част от митническата територия на Република България.

(2) С изключение на разпоредбите на чл. 55 – 60 по отношение на местните стоки разпоредбите на част трета се прилагат и при въвеждане на стоки от свободни зони или свободни складове в останалата част от митническата територия на страната. Тези разпоредби не се прилагат за стоки, които се изнасят от свободната зона по морски или въздушен път, без да се поставят под режим транзит или под друг митнически режим.

Чл. 178

(отменен)

(1) Когато възникне митническо задължение за чуждестранна стока, чиято митническа стойност се образува на базата на действително платена или подлежаща на плащане цена, включваща разходите по складирането и съхраняването на стоките при престоя им в свободната зона или в свободния склад, тези разходи не се включват в митническата стойност, при условие че са отделени от действително платената или подлежаща на плащане цена за стоката.

(2) Когато чуждестранна стока е претърпяла в свободната зона или в свободния склад обичайни операции по реда на чл. 114, ал. 1, данните за вида, количеството и митническата стойност на стоката, които се използват за определяне размера на вносните митни сборове, са тези, които в момента на възникване на митническо задължение биха се приложили за тази стока, ако тя не е претърпяла посочените операции. Тази разпоредба се прилага по искане на декларатора и при условие, че операциите са съгласувани по реда на чл. 114, ал. 2.

(3) В правилника могат да бъдат предвидени изключения от случаите по ал. 2.

Чл. 179

(отменен)

(1) При въвеждане или при повторно въвеждане на стоки от свободна зона или от свободен склад в останалата част от митническата територия на Република България или при тяхното поставяне под митнически режим удостоверяването по чл. 170, ал. 4 може да бъде използвано за доказване на местния или чуждестранния статут на тези стоки.

(2) Когато не е определен конкретният статут на стоките, те се считат за:

1. местни стоки – за целите на облагането с износни митни сборове и при прилагането на мерките на търговската политика при износ;

2. чуждестранни стоки – в останалите случаи.

Чл. 180

(отменен)

(1) Чуждестранните стоки могат да бъдат:

1. реекспортирани извън митническата територия на Република България;

2. унищожени или изоставени в полза на държавата с разрешение на митническите органи.

(2) При реекспорта се прилагат формалностите за напускане на стоки и мерките на търговската политика.

(3) Министерският съвет може да определи случаи, при които чуждестранните стоки могат да бъдат поставени под режим с отложено плащане с оглед неприлагане на мерките на търговската политика при износа.

(4) Митническите органи трябва да бъдат уведомени предварително за реекспорта или за унищожаването на стоките. Митническите органи забраняват реекспорта, когато формалностите или мерките по ал. 2 го налагат.

(5) Когато се реекспортират стоки, които по време на техния престой на митническата територия на Република България са под митнически икономически режим, се представя митническа декларация в съответствие с разпоредбите на чл. 66 - 84 и чл. 163, ал. 3 и 4.

(6) Унищожаването и изоставянето на стоки в полза на държавата се извършва съгласно разпоредбите на правилника. Унищожаването или изоставянето на стоки в полза на държавата не трябва да води до никакви разходи за нея.

(7) Отпадъците и остатъците, получени при унищожаването на стоките, получават собствено митническо направление, предвидено за чуждестранни стоки. Те остават под митнически надзор до момента, определен в чл. 44, ал. 2.

Чл. 180а

(отменен)

Стоките, които напускат митническата територия на страната, са под митнически надзор. Те могат да бъдат обект на проверки от страна на митническите органи съгласно действащите разпоредби. Стоките трябва да напуснат митническата територия на страната по определените от компетентните органи пътища и начини.

Чл. 181

(1) Случаите, при които поради особени обстоятелства се предоставя освобождаване от вносни мита за стоки, допуснати за свободно обращение на митническата територия на Съюза, са определени в Регламент (ЕО) № 1186/2009.

(2) Освен в случаите по ал. 1 се допуска и освобождаване от заплащане на вносни мита на употребявано домакинско имущество, внасяно от физически лица, които са пребивавали временно в трета страна в продължение най-малко на 6 последователни месеца поради упражняване на професионална дейност.

(3) Допуска се освобождаване от заплащане на вносни мита на домакинското имущество по ал. 2 за лично и частно ползване, ако то съответства по вид и количество на времетраенето и на повода за временното пребиваване в третата страна.

(4) Правото по ал. 2 се упражнява след представяне на документ, потвърждаващ повода за пребиваването в третата страна.

(5) Допускането за свободно обращение с освобождаване от заплащане на вносни мита на домакинското имущество се извършва еднократно в срок до 6 месеца след приключване на временното пребиваване в третата страна.

Чл. 182

Без да се нарушават изискванията на чл. 30, ал. 2, т. 6, при поставянето им под режим внос се освобождават от вносни митни сборове:

1. продуктите на морския риболов и другите продукти, извлечени извън териториалните води на Република България от кораби, регистрирани в Република България и плаващи под нейното знаме;

2. стоките, получени от продуктите по т. 1, на борда на кораби-заводи, регистрирани в Република България и плаващи под нейното знаме.

Чл. 183

(1) Местни стоки, изнесени извън митническата територия на Република България, ако бъдат отново въведени в нея за внос в срок три години, се освобождават от вносни митни сборове по искане на заинтересуваното лице.

(2) При особени обстоятелства срокът от три години може да бъде продължен от началника на Главното управление на митниците или упълномощено от него лице.

(3) Когато връщаните стоки преди износа им от митническата територия на Република България са били оформени на режим внос с намалени или нулеви митни сборове поради ползването им за специфични цели, освобождаването по ал. 1 се разрешава, ако тези стоки се ползват отново за същите цели. Ако тези стоки нямат същото предназначение, размерът на дължимите вносни митни сборове се намалява с размера на митните сборове, заплатени при първоначалния внос. Когато сумата за приспадане е поголяма от дължимата сума за връщаните стоки, не се разрешава възстановяване.

(4) Освобождаване от вносни митни сборове по ал. 1 не се разрешава за стоки, изнесени извън митническата територия на Република България в рамките на режим пасивно усъвършенстване, с изключение на случаите, когато стоките се намират в състоянието, в което са изнесени.

Чл. 184

Освобождаване от вносни митни сборове по чл. 183 се разрешава за стоки, които се реимпортират в същото състояние, в което са изнесени. Случаи и условия, при които се допускат изключения от тази разпоредба, могат да бъдат предвидени в правилника.

Чл. 185

(1) Разпоредбите на чл. 183 и 184 се прилагат, като се отчита съответната специфика, и за връщаните компенсаторни продукти, които са изнесени или реекспортирани, след като са били под режим активно усъвършенстване.

(2) Размерът на дължимите вносни митни сборове се определя съгласно правилата за режим активно усъвършенстване, като датата на реекспорта на компенсаторните продукти се приема за дата на вноса им.

Чл. 186

(1) Когато при прилагането на митническите разпоредби митническите органи изискват предоставяне на обезпечение за митническо задължение, това обезпечение може да бъде предоставено под формите, предвидени в чл. 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

(2) Формите на обезпечения по смисъла на чл. 92, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, които могат да бъдат предоставяни за обезпечаване на митническо задължение, са:

1. ипотека;

2. залог;

3. паричен депозит или платежно средство, което се счита за равностойно на паричен депозит, във валута, различна от евро.

(3) Предоставеното обезпечение следва да покрива размера на вносните или износните мита и другите вземания, възникнали във връзка с вноса или износа.

(4) За целите на ал. 2, т. 3 се прилагат обменните курсове на чуждестранните валути към еврото, публикувани от Българската народна банка към датата на приемане на обезпечението.

(5) Приемането на общото обезпечение се извършва от компетентния митнически орган, издал разрешението за общо обезпечение.

(6) В разрешенията, издадени по чл. 19, ал. 2, т. 5 и 6 и ал. 4, т. 1, 4 и 11, митническото учреждение по обезпечението, посочено в чл. 151, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, е съответно Централното митническо управление или териториалното митническо управление.

(7) Приемането на еднократното обезпечение се извършва от началника на съответната митница, където възниква или би могло да възникне задължението за вносни или износни мита и други вземания.

Чл. 187

(1) Обезпечение под формата на ипотека в полза на държавата се предоставя чрез сключване на договор за ипотека между директора на Агенция „Митници“ или упълномощено от него лице и собственика на недвижимия имот – предмет на ипотеката.

(2) Стойността на недвижимия имот – предмет на ипотека, се определя съгласно данъчната оценка.

Чл. 188

(1) Обезпечение под формата на залог се предоставя чрез сключване на договор за залог в полза на държавата между директора на Агенция „Митници“ или упълномощено от него лице и собственика на заложеното имущество.

(2) Преди сключването на договора по ал. 1 директорът на Агенция „Митници“ или упълномощеното от него лице привлича оценител, вписан в регистъра на Камарата на независимите оценители в България. Когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може, или откаже да извърши оценката, може да бъде привлечено друго лице от съответна професия или област.

(3) Заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се предоставя на директора на Агенция „Митници“ или на упълномощеното от него лице, който приема или не приема окончателната оценка.

(4) Разходите по ал. 2 са за сметка на залогодателя.

Чл. 189

(отменен)

(1) Когато митническите разпоредби предвиждат задължително учредяване на обезпечение, митническите органи определят размера, който е равен на:

1. конкретния размер на митническото задължение или задължения, в случай че този размер може да бъде определен по сигурен начин в момента, в който обезпечението се изисква; или на

2. най-високия определен от митническите органи размер на митническото задължение или задължения, които са възникнали или които биха могли да възникнат за останалите случаи.

(2) При учредено общо обезпечение на митнически задължения, чиято сума се променя във времето, размерът на това обезпечение трябва да бъде определен така, че във всеки момент да покрива пълния размер на съответните митнически задължения.

(3) Когато митническите разпоредби предвиждат незадължително учредяване на обезпечение и митническите органи го изискват, те определят неговия размер така, че той да не превишава посочените в ал. 1 и 2 размери.

(4) При условия и в случаи, определени в правилника, митническите органи имат право да договарят с длъжника обезпечения с различни от посочените в този член размери.

Чл. 190

(отменен)

Обезпечението може да бъде учредено с депозит в пари, с банкова гаранция, а в случаи, определени в правилника, и по други начини, осигуряващи плащането на митническото задължение.

Чл. 191

Приемането на депозит в пари или в платежни средства, които се считат за равностойни на депозит в пари, се извършва с документ, от който да е виден най-малко длъжникът или длъжниците, за които се отнася, размерът, необходим за покриване на размера на вносните или на износни мита, както и размерът на другите вземания, възникнали във връзка с вноса и износа.

Чл. 192

(отменен)

За приетите обезпечения митническите органи не дължат лихви.

Чл. 193

Поръчителството, което не се използва в друга държава членка, се предоставя в зависимост от случая във форма съгласно приложение № 1 – за еднократно обезпечение, и съгласно приложение № 2 – за общо обезпечение.

Чл. 194

(отменен)

(1) Лицето, което е длъжно да учреди обезпечение, е свободно да избира вида му от предвидените в чл. 190.

(2) Митническите органи имат право по ред, определен в правилника, да откажат приемането на предложеното обезпечение, както и на способа за учредяването му, когато те са несъвместими с правилното функциониране на съответния митнически режим. Митническите органи имат право да определят период от време, в който избраният способ на обезпечаване не може да се променя.

Чл. 195

Когато обезпечението е несъвместимо с правилното функциониране на съответния митнически режим или обезпечението не обезпечава по сигурен начин размера на вносното или на износното мито и другите вземания, възникнали във връзка с вноса и износа, органът, който следва да приеме обезпечението, може да откаже да приеме предоставеното обезпечение с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 195а

(1) Когато при проверка на данните в приета митническа декларация за митнически режим допускане за свободно обращение на стоки, които попадат в списъка по чл. 66в, се установи, че декларираните цени на стоките са по-ниски от справедливите цени, валидни за тях в Европейския съюз, митническите органи изискват предоставяне на обезпечение. Обезпечението се предоставя в размер, осигуряващ заплащането на митническото задължение и другите вземания, които може да възникнат при вноса, изчислени на база справедливите цени за тези стоки към момента на декларирането.

(2) Митническите формалности за декларирания митнически режим допускане за свободно обращение на стоки продължават след предоставяне на обезпечението по ал. 1.

Чл. 196

(отменен)

Когато митническите органи установят, че представеното обезпечение не гарантира или вече не осигурява безспорно или изцяло за-плащането на митническото задължение в предвидените срокове, те изискват от лицето по чл. 186, ал. 1 допълнително обезпечение или заместването на първоначалното обезпечение с ново.

Чл. 197

(отменен)

(1) Обезпечението не се освобождава, докато митническото задължение, за което е било представено, не се погаси или може да възникне отново. Обезпечението се освобождава незабавно, след като митническото задължение се погаси или вече не може да възникне.

(2) Когато митническото задължение е частично погасено или не може да възникне за част от сумата, която е била обезпечена, съответната част от обезпечението се освобождава по искане на заинтересуваното лице.

Чл. 198

(отменен)

Изключения от прилагане на разпоредбите на тази глава се допускат при изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 199

(1) Вносно митническо задължение за стока, подлежаща на облагане с вносни митни сборове, възниква при:

1. оформяне на режим внос;

2. поставяне под режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове;

3. неправомерно въвеждане на митническата територия на Република България в нарушение на разпоредбите на чл. 45 – 48;

4. неправомерно въвеждане от свободна зона или от свободен склад в останалата част на митническата територия на страната в нарушение на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2;

5. отклоняване от митнически надзор;

6. неизпълнение на едно от изискванията при временно складиране или при ползване на митнически режим;

7. неспазване на едно от условията, определени за поставяне под съответния митнически режим, както и за прилагане на намалени или нулеви вносни митни сборове или за освобождаване от вносни митни сборове поради употребата на стоките за специфични цели;

8. употребяване или изразходване в свободна зона или в свободен склад при условия, различни от предвидените в действащите разпоредби. В случай на изчезване на стоката и ако за това изчезване не се представят на митническите органи достоверни доказателства, се счита, че стоките са били употребени или изразходвани в свободната зона или в свободния склад;

9. издаване на документи, необходими за получаване на преференциално третиране на стоки с български произход в други страни, когато сключените между Република България и тези страни споразумения предвиждат заплащане на дължимите митни сборове за вложените чуждестранни стоки.

(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 6 и 7 се прилагат в случаи, различни от посочените в т. 5 на същата алинея, ако установените пропуски са довели до реални последици за правилното функциониране на временното складиране или на съответния митнически режим.

(3) Вносното митническо задължение възниква във:

1. момента на приемане на митническата декларация за случаите по ал. 1, т. 1 и 2;

2. момента на неправомерното въвеждане за случаите по ал. 1, т. 3 и 4;

3. момента на отклоняване от митнически надзор, за случаите по ал. 1, т. 5;

4. момента, когато престава да бъде изпълнявано изискването, чието неизпълнение поражда митническо задължение по случаите по ал. 1, т. 6;

5. момента на поставяне на стоката под съответния режим за случаите по ал. 1, т. 7;

6. момента на първоначалното употребяване или на изразходването на стоката при условия, различни от предвидените в действащите разпоредби, за случаите по ал. 1, т. 8;

7. момента на приемане на митническата декларация за износ на стоките, за които се издават документи за ползване на преференциално тарифно третиране, за случаите по ал. 1, т. 9.

(4) Специфични случаи на възникване на митническо задължение, неуредени в ал. 1, както и случаите, когато не възниква митническо задължение, се определят в правилника.

Чл. 200

(1) Износно митническо задължение възниква при:

1. износ с митническа декларация извън митническата територия на Република България на стока, подлежаща на облагане с износни митни сборове;

2. изнасяне без митническа декларация извън митническата територия на Република България на стока, подлежаща на облагане с износни митни сборове;

3. неспазване на условията за изнасяне извън митническата територия на Република България на стока с пълно или частично освобождаване от износни митни сборове.

(2) Износното митническо задължение възниква във:

1. момента на приемане на митническата декларация за износ за случаите по ал. 1, т. 1;

2. момента, когато стоката действително е изнесена извън територията на страната, за случаите по ал. 1, т. 2;

3. момента, когато стоката е достигнала местопредназначение, различно от това, за което е разрешено нейното изнасяне с пълно или частично освобождаване от митни сборове, или при невъзможност митническите органи да определят този момент – в момента, в който изтича срокът, определен за представяне на доказателство за изпълнение на предвидените условия за случаите по ал. 1, т. 3.

Чл. 201

(1) Митническите задължения по чл. 199, ал. 1 и по чл. 200, ал. 1 възникват и когато се отнасят за стока – обект на мярка за забрана или ограничение при вноса или износа.

(2) Митническо задължение не възниква при неправомерно въвеждане на митническата територия на Република България на неистински или подправени парични знаци, наркотични вещества, за които се носи отговорност по Наказателния кодекс.

(3) Когато митническото законодателство предвижда благоприятно тарифно третиране на стоките поради тяхното естество или специфичното им предназначение или частично или пълно освобождаване от вносни или износни митни сборове съгласно чл. 28, 88, 147, 181 и 183 - 185, такова благоприятно тарифно третиране или пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове се прилага в случаите на възникване на вносно митническо задължение съгласно чл. 199, 200 и 201, при условие че действията на заинтересуваното лице не са свързани с недобросъвестност или с груба небрежност и лицето докаже, че останалите условия за благоприятното тарифно третиране или за пълното или частичното освобождаване са изпълнени.

Чл. 202

(1) Длъжник за плащане на митническото задължение е:

1. вслучаите по чл. 199, ал. 1, т. 1, 2 и 9 и чл. 200, ал. 1, т. 1 и 3 – деклараторът, а при косвено представителство длъжник е и лицето, за сметка на което е изготвена митническата декларация; Когато митническата декларация за поставяне под режим е изготвена въз основа на информация, която води до частично или пълно несъбиране на дължимите вносни митни сборове, длъжник за плащане на митническото задължение е и лицето, предоставило необходимата информация за изготвяне на декларацията и което е знаело или според обстоятелствата е трябвало да знае, че информацията не отговаря на истината.

2. в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 3 и 4:

3. в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 5:

4. в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 6 и 7 – лицето или лицата, неизпълнили изискванията, произтичащи от временното складиране на стоките или при ползване на митнически режим, или неспазване на едно от условията на предоставения митнически режим;

5. в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 8 - лицето, употребило или изразходвало стоките, както и всяко лице, взело участие в това действие, което е знаело или от обстоятелствата е трябвало да знае, че стоките се употребяват или изразходват при условия, различни от предвидените в действащото законодателство; когато митническите органи не могат да установят по безспорен начин лицето, употребило или изразходвало стоките, за длъжник се смята лицето, което е известно на митническите органи като последен държател на стоките.

6. в случаите по чл. 200, ал. 1, т. 2 – лицето, изнесло без митническа декларация стоки, подлежащи на облагане с митни сборове, и лицето или лицата, които са участвали в износа и са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че за стоките трябва да бъде представена митническа декларация.

(2) Когато за едно митническо задължение има повече от един длъжник, те са солидарно отговорни за неговото заплащане.

Чл. 203

(1) Ако не е предвидено друго в този закон, размерът на вносните или износните митни сборове, дължими за дадена стока, се определя на основата на елементите за облагане на тази стока към момента на възникване на съответното митническо задължение.

(2) Изключения от разпоредбите на ал. 1 за отделни специфични случаи могат да се определят в правилника.

(3) В случаи, определени в правилника, при възникване на вносно митническо задължение, свързано с режими с отложено плащане, длъжникът заплаща лихва в размер на законната лихва върху размера на вносните митни сборове поради отлагане на датата на възникването или вземането му под отчет.

Чл. 204

(1) Митническото задължение възниква на мястото, където са осъществени действията, довели до неговото възникване.

(2) Когато не е възможно да се определи мястото на възникване, митническото задължение се счита за възникнало на мястото, където митническите органи установят, че за стоката се дължат митни сборове.

(3) Когато съответният митнически режим за дадена стока не е приключен, митническото задължение се счита за възникнало на мястото, където стоката е била поставена под този режим.

(4) Когато наличната информация позволява на митническите органи да установят, че митническото задължение вече е възникнало, когато стоките са били на друго място на по-ранна дата, смята се, че митническото задължение е възникнало на това място, което може да бъде определено като местоположение на стоките в най-ранния момент, когато може да се установи, че митническото задължение е възникнало.

(5) Изключения от разпоредбата на ал. 1 за отделни специфични случаи могат да се определят в правилника.

Чл. 205

(1) Митническите органи изчисляват размера на митните сборове, който произтича от дадено митническо задължение, в момента, в който те разполагат с необходимите елементи, и го вписват в счетоводните документи или на друг носител на счетоводна информация, което е вземане под отчет.

(2) Случаите, в които ал. 1 не се прилага, както и процедурите и сроковете за вземане под отчет се определят в правилника.

(3) Когато е възникнало митническо задължение, с изключение на случаите по чл. 199, ал. 1, т. 1 и чл. 200, ал. 1, т. 1, и липсват данни за вида на стоките, се счита, че е възникнало задължение:

1. в случаите, когато има данни за определена група стоки – за стоката с най-високата митническа ставка от всички стоки, които се обхващат в тази група;

2. в случаите, когато няма никакви данни за вида на стоките – за най-високооблагаемата стока, като се отчитат всички събирани от митническите органи държавни вземания.

Чл. 206

(1) Длъжникът трябва да бъде уведомен писмено за размера на митните сборове веднага след като те бъдат взети под отчет. Уведомяването на длъжника се извършва с връчването на решението по чл. 19.

(2) Когато размерът на митните сборове, вписан в митническата декларация, има само информативен характер и все още не е приет от митническите органи, последните извършват уведомяването по ал. 1 само ако размерът на посочените митни сборове не съответства на определения от тях размер. Когато размерът на информативно посочените митни сборове съответства на размера, определен от митническите органи, и при спазване на съответните разпоредби, определени в правилника, даването на разрешение за вдигане на стоките се счита за уведомяване на длъжника.

(3) Уведомяването на длъжника не може да бъде извършено след изтичането на 3-го-дишен срок от датата на възникване на митническото задължение. Този срок спира да тече от момента на подаване на жалба по смисъла на чл. 220 за времето на производството по обжалване.

Чл. 207

Митните сборове, за които е извършено уведомяването по чл. 206, трябва да бъдат заплатени от длъжника в срокове, определени в правилника.

Чл. 208

(1) Плащането трябва да бъде извършено в касата на митническото учреждение или безкасово.

(2) По искане на длъжника плащането може да бъде извършено и чрез прихващане от митническите органи на недължимо платени от него суми за митни сборове.

Чл. 209

(1) По искане на заинтересуваното лице митническите органи имат право да отсрочат плащането на митните сборове при условия и в срокове, определени в правилника.

(2) Отсрочване на плащането се разрешава след обезпечаване на митните сборове от длъжника.

(3) За извършените допълнителни услуги във връзка с разрешаване отсрочването на плащането митническите органи събират направените разноски.

Чл. 210

Митните сборове могат да бъдат заплатени и от друго лице, различно от длъжника.

Чл. 211

(1) Когато размерът на митните сборове и/или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, не е заплатен в определения срок, митническите органи използват всички възможности, предвидени в този закон и в други нормативни актове, за осигуряване на плащането им, включително и предаването им за принудително изпълнение по чл. 19б, ал. 2.

(2) Митническите органи начисляват и събират законната лихва върху размера на дължимите митни сборове и на другите публични държавни вземания считано от деня, следващ датата на изтичане на определения срок за плащане, до датата на плащане.

Чл. 212

(1) Митническото задължение се погасява:

1. чрез заплащане на митните сборове;

2. чрез опрощаване на митните сборове;

3. когато при стоки, декларирани за митнически режим, изискващ заплащането на митни сборове:

4. когато стоки, за които е възникнало митническо задължение по чл. 199, ал. 1, т. 3 и 4, са задържани при неправомерното им въвеждане и веднага или впоследствие са отнети в полза на държавата.

(2) Правото за събиране на митните сборове се погасява и с изтичането на петгодишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която са възникнали митническите задължения и другите публични държавни вземания, установени с решение на митническите органи..

(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага при откриване от съда на производство по несъстоятелност на длъжника.

Чл. 212а

Митническото задължение, възникнало на основание чл. 199, ал. 1, т. 9, се погасява, когато извършените формалности за разрешаване на преференциално тарифно третиране бъдат отменени.

Чл. 213

Начините за погасяване на митнически задължения, възникнали при специфични случаи, се определят в правилника.

Чл. 214

(1) Възстановяване на митни сборове е връщането в пълен или частичен размер на заплатените вносни или износни митни сборове.

(2) Възстановяване се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието за плащането им е отпаднало.

Чл. 215

(1) Опрощаване на митни сборове е:

1. решение за пълно или частично несъбиране на вносните или износните митни сборове; или

2. решение за пълно или частично анулиране на вземането под отчет на размера на вносните или износните митни сборове, когато не са били заплатени.

(2) Опрощаване се извършва, когато се установи, че в момента на вземането им под отчет митните сборове не са били дължими или основанието за вземането им под отчет е отпаднало.

Чл. 216

(1) Възстановяване или опрощаване не може да се разреши, когато действията, послужили за основание на плащането или вземането под отчет на недължими митни сборове, произтичат от недобросъвестно поведение на заинтересуваното лице.

(2) Възстановяването или опрощаването на вносни или износни митни сборове се разрешава след писмено искане пред съответното митническо учреждение преди изтичане на срок от три години, считано от датата, на която длъжникът е бил уведомен за тези митни сборове.

(3) Срокът по ал. 2 може да бъде удължаван, ако заинтересованото лице представи доказателства, че е било възпрепятствано да подаде такова искане вследствие на непредвидими обстоятелства или на непреодолима сила.

Чл. 216а

Възстановяване на вносни или износни митни сборове се извършва, в случай че митническата декларация бъде анулирана и митните сборове са били заплатени. Възстановяването се разрешава след писмено искане на заинтересованото лице, подадено в срока за подаване на молба за анулиране на митническата декларация.

Чл. 217

В правилника могат да бъдат определени случаи и условия, различни от посочените в предходните членове, при които може да се разреши възстановяване или опрощаване на вносните или износните митни сборове.

Чл. 218

В правилника може да бъде определен минимален размер на вносните или износните митни сборове, под който не се разрешава възстановяване или опрощаване.

Чл. 219

Когато поради допуснати грешки митническото задължение е било опростено или размерът на съответните митни сборове е бил възстановен, първоначалното задължение става отново изискуемо.

Чл. 219а

За възстановените митни сборове не се дължат лихви. В случаите, когато митни-те сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва.

Чл. 220

(1) Всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Актовете на директора на Агенция „Митници“ подлежат на обжалване пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 221

(1) Обжалването на решението по чл. 19б не спира неговото изпълнение.

(2) Изпълнението на решение по чл. 19б може да бъде спряно по искане на заинтересованото лице от директора на Агенция „Митници“ при обосновано съмнение за несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато може да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице.

(3) Когато с решението по чл. 19б се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, неговото изпълнение може да бъде спряно от органа, който го е издал, ако в срока за обжалване на решението бъде предоставено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Обезпечението може да бъде паричен депозит или поръчителство под формата на банкова гаранция. За срока на спирането се дължи законна лихва.

(4) Решението, с което се отказва спиране на изпълнението, може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Обжалването спира изпълнението на решение, с което се установяват задължения, произтичащи от прилагането на международна конвенция, към която Република България се е присъединила, и длъжници са гарантиращите организации, определени с акт на Министерския съвет. След влизане в сила на решението то се изпраща в тридневен срок на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за принудително изпълнение.

Чл. 222

Разпоредбите на част седма не се прилагат за случаите, отнасящи се до отменяне или изменяне на актове, издадени от митническите органи въз основа на административнонаказателните разпоредби на този закон.

Чл. 223

Митническите органи проучват, установяват и наказват всяко нарушение или опит за нарушаване на разпоредбите на митническото законодателство, доколкото деянието не представлява престъпление.

Чл. 224

Деянията, които съставляват митнически нарушения, наказанията, които се налагат за тях, както и отговорностите за тях, се определят с този закон.

Чл. 225

(1) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления и решения на съда се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания, доколкото този закон не предвижда друго.

Чл. 226

(1) Административнонаказателно отговорни са лицата, извършили митническо нарушение на територията на Република България, както и подбудителите, помагачите, укривателите и допустителите.

(2)

(3)

(4)

Чл. 226а

(1) Митническите органи постановяват отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на митническо нарушение, както и на превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките в случаите, когато такава мярка е предвидена в този или в друг закон, освен в случаите по чл. 229б, ал. 1, т. 3.

(2) Преди приключване на административнонаказателното производство митническите органи могат да се разпореждат по реда на чл. 239 със стоките, подлежащи на бърза развала със стоките, чието съхраняване от митническите органи е невъзможно или представлява опасност за живота и здравето на хората или за околната среда,, както и със стоките, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация.

(3) Когато отнемането в полза на държавата е невъзможно или в случаите по ал. 2, лицата по чл. 226, ал. 1 заплащат солидарно сума, равна на митническата стойност на предмета на нарушението, както и на превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките.

Чл. 227

(отменен)

(1) За митнически нарушения се предвиждат следните наказания:

1. глоба;

2.

3. имуществена санкция за юридическите лица и за едноличните търговци.

(2)

Чл. 228

За маловажни случаи на митнически нарушения, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат на местонарушението глоби по ред и в размерите, установени в чл. 39 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 229

(1) Митническите органи имат право да изземват и задържат стоките – предмет на митническо нарушение, преносните, превозните и други средства, послужили за тяхното укриване, внасяне или изнасяне от страната, веществените доказателства, необходими или свързани с процедурата на разследване, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания по съставения акт.

(2) До приключване на административнонаказателното и наказателното производство иззетите и задържаните стоки се съхраняват от митническото учреждение.

(3) Митническите органи задържат и съхраняват под митнически надзор стоките, които са предмет или средство, или доказателство за извършено престъпление, до извършване на митническите формалности по отношение на тях съобразно действащото законодателство.

(4) За иззетите от митническите органи наркотични вещества се прилагат разпоредбите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

(5) Митническите органи предават незабавно на органите на Министерството на вътрешните работи иззетите и задържани оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.

(6) В случаите, когато стоките – предмет на митническо нарушение, не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митата и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание.

(7) Митническите органи могат да налагат мерките по реда на глава двадесет и шеста, раздел 1а за обезпечаване на вземанията по съставения акт за установяване на митническо нарушение.

Чл. 229а

Административнонаказателното производство може да приключи със споразумение между наказващия орган и нарушителя в едномесечен срок от направено предложение. Наказващият орган прави предложение за сключване на споразумение в 14-дневен срок от получаване на преписката от актосъставителя, а нарушителят може да направи предложение в 14-дневен срок от връчването на акта. Споразумение за прекратяване на административнонаказателно производство може да бъде постигнато само ако деянието не съставлява престъпление.

Чл. 229б

(1) Споразумението отразява съгласието на административнонаказващия орган и нарушителя в писмена форма по следните въпроси:

1. има ли извършено деяние, извършено ли е то от нарушителя и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието митническо нарушение;

2. какви да бъдат видът и размерът на наказанието;

3. отнемат ли се в полза на държавата стоките – предмет на нарушението, както и превозните и преносните средства, послужили за превозването или пренасянето на стоките, или те се заплащат в размер не по-малко от 25 на сто от равностойността им.

(2) Споразумението съдържа:

1. датата на сключване на споразумението;

2. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на наказващия орган;

3. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя, точния му адрес и единен граждански номер, а в случай че е чужденец – имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това – и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа;

4. датата на акта, въз основа на който е образувано производството, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;

5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;

6. законовите разпоредби, които са били нарушени виновно;

7. вида и размера на административното наказание;

8. вещите, които се отнемат в полза на държавата, както и преносните, превозните и други средства и съоръжения, послужили и използвани за извършване на нарушение по този закон, или те се заплащат в размер не по-малко от 25 на сто от паричната равностойност, които представляват митническата им стойност;

9. разпореждането с веществените доказателства;

10. банкова сметка, по която да се заплати дължимата глоба или имуществената санкция.

(3) Със споразумението не може да се определя:

1. наказание от вид, различен от предвидения в закона за конкретното митническо нарушение;

2. размер на глобата или на имуществената санкция, по-нисък от 80 на сто от минималния, предвиден за конкретното митническо нарушение;

3. сума в размер по-малко от 25 на сто от паричната равностойност на предмета на нарушението, както и от паричната равностойност на превозното и преносното средство, които представляват митническата им стойност.

(4) Споразумението се подписва от административнонаказващия орган и от нарушителя или от негов представител, изрично упълномощен за постигане на споразумение.

(5) Когато е съставен акт за установяване на административно нарушение за няколко нарушения, споразумение може да се сключи и само за някое от нарушенията.

(6) В случаите по ал. 5 признанието на лицето, с което е сключено споразумение по въпросите, посочени в ал. 1, не може да се използва като доказателство за виновността му за другите нарушения, за които е съставен актът за установяване на административно нарушение.

(7) Със споразумението страните договарят режим на отнемане на вещи в полза на държавата съгласно ал. 1, т. 3. Когато със споразумението се извършва разпореждане с веществени доказателства или се отнемат в полза на държавата вещи, които не принадлежат на нарушителя, за сключването му е необходимо писмено съгласие на собственика на вещите, което става неразделна част от споразумението. В случай че собственикът не даде съгласие за разпореждане с веществени доказателства или за отнемане на вещи в полза на държавата или не може да бъде открит, наказващият орган се произнася по въпроса за веществените доказателства и за отнемането на вещите в полза на държавата с наказателно постановление, което подлежи на обжалване по реда на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания.

(8) Когато със споразумението е наложено административно наказание глоба или имуществена санкция, нарушителят приема да ги заплати в срок до 14 дни от сключване на споразумението.

(9) Споразумението влиза в сила от деня на заплащане на глобата или имуществената санкция. Споразумението е окончателно и има последиците на влязло в сила наказателно постановление.

(10) В случай че глобата или имуществената санкция не бъде платена в срока по ал. 8, наказващият орган обявява, че споразумение не е постигнато с мотивирано постановление, което не подлежи на обжалване или протест, и издава наказателно постановление.

(11) Когато не бъде постигнато споразумение, наказващият орган издава наказателно постановление, като не може да ползва признанието на лицето, срещу което е съставен акт за установяване на административно нарушение, по въпросите, посочени в ал. 1, като доказателство за виновността му.

(12) Издаването на наказателно постановление, без да е направено предложение по чл. 229а, изречение второ, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

(13) Алинеи 1 – 12 се прилагат съответно за еднолични търговци и за юридически лица.

Чл. 229в

(отменен)

Споразумението за прекратяване на административнонаказателното производство влиза в сила от датата на одобряването му. Споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление.

Чл. 230

За всеки случай на нарушения на митническия режим се съставя акт от митническите органи.

Чл. 231

Наказателните постановления се издават от началника на Главното управление на митниците или от определени от него длъжностни лица.

Чл. 232

(1) Когато нарушителят не е известен или е известен, но не е открит на адреса, посочен при връчването на акта за административно нарушение, или е напуснал страната, или е посочил адрес само в чужбина, наказателното постановление не се връчва. Постановлението се счита за влязло в законна сила два месеца след издаването му.

Чл. 233

(1) Който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките или при износ – стойността на стоките.

(2) За митническа контрабанда се наказва и този, който пренесе или превози стоки през външна граница на Европейския съюз без знанието и разрешението на митническите органи и стоките са открити в резултат на проверка на територията на Република България.

(3) Когато за извършване на нарушението по ал. 1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия – от 200 до 250 на сто от продажната им цена.

(4) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 се налага глоба в максималния размер, предвиден за съответното нарушение.

(5) При повторно нарушение по ал. 3 се налага глоба в максималния размер, предвиден за съответното нарушение, но не по-малко от 1000 лв., а когато предмет на нарушението са тютюневи изделия – не по-малко от 2000 лв.

(6) Стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките.

(7) Стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата и в случаите, когато нарушителят е неизвестен.

(8) Превозните и преносните средства – собственост на нарушителя, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда.

Чл. 234

(1) Който избегне или направи опит да избегне:

1. пълно или частично заплащане или обезпечаване на митата или на другите публични държавни вземания, събирани от митническите органи, или

2. забрани или ограничения за внос или износ на стоки, или прилагането на мерки на търговската политика, се наказва за митническа измама.

(2) За митническа измама наказанието е глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от:

1. размера на избегнатите публични държавни вземания - за нарушение по ал. 1, т. 1;

2. митническата стойност на стоките или при износ – стойността на стоките, предмет на нарушението по ал. 1, т. 2.

(3) Когато предмет на митническата измама са акцизни стоки, наказанието е глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 150 до 250 на сто от:

1. размера на избегнатите публични държавни вземания - за нарушение по ал. 1, т. 1;

2. митническата стойност на стоките или при износ – стойността на стоките, предмет на нарушението по ал. 1, т. 2.

(4) В случаите на митническа измама стоките – предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, се присъжда тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност, или при износ – стойността на стоките, освен ако стойността на избегнатите мита и/или другите публични държавни вземания не надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоките или при износ – стойността на стоките.

Чл. 234а

(1) Който отклони временно складирани стоки или стоки, декларирани за митнически режим или реекспорт, като не изпълни установените в нормативните актове или определените от митническите органи условия, се наказва с глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките или при износ – стойността на стоките - предмет на нарушението.

(2) Когато предмет на нарушението по ал. 1 са акцизни стоки, наказанието е глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 150 до 250 на сто от митническата стойност на стоките или при износ – стойността на стоките - предмет на нарушението.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 се прилагат съответно разпоредбите на чл. 233, ал. 7 и 8.

Чл. 235

(1) Който продаде, купи или направи опит за това, даде или приеме като подарък, за пазене, за ползване, под наем или като залог стоки, за които е знаел или според обстоятелствата е трябвало да предполага, че са внесени в нарушение на митническото законодателство или в нарушение на нормативно определените ограничения и условия, се наказва с глоба - за физическите лица от 300 до 1500 лв. или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци от 500 до 2000 лв.

(2) Когато разпореждането по ал. 1 се извършва със стоки – предмет на митнически нарушения по чл. 233 и 234, тези стоки се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са.

(3) Наложеното наказание не освобождава лицата от заплащане на дължимите мита и други държавни вземания, събирани от митническите органи, с изключение на случаите по ал. 2.

Чл. 236

С наказанието по чл. 235, ал. 1 се наказват и лицата, които не изпълнят задълженията по чл. 4, ал. 1.

Чл. 237

Стоки, които по вид и количество нямат търговски характер и за които се изисква деклариране, ако не бъдат декларирани от пътниците, преминаващи държавната граница, и бъдат открити на обичайни места при митнически преглед, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, без да се налага глоба.

Чл. 238

(1) Всяко нарушение на нормативни актове, приложими за стоки под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е предвидено друго, се наказва с глобата или с имуществената санкция по чл. 235, ал. 1.

(2) Със същото наказание се наказва и лице, което се противопоставя на митническите органи при изпълнението на служебните им задължения,.

(3) Лице, което е длъжно по този закон да предостави на митническите органи стоки, документи и сведения, но не ги представи, се наказва с глоба – за физическите лица, или с имуществената санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, до 5000 лв.

Чл. 238а

Който не изпълни установените в нормативните актове или определените от митническите органи срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, до 2000 лв.

Чл. 238б

Който не изпълни задължение по чл. 10, ал. 6, се наказва с глоба до 1000 лв.

Чл. 238в

(1) Който при преминаване през държавната граница използва превозно или преносно средство, в което е установено наличието на тайник, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 превозното или преносното средство се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е.

Чл. 238д

Лице, което не изпълни задължение за деклариране на референтния номер на решение за обвързваща тарифна информация, се наказва с глоба от 300 до 1500 лв. – за физическите лица, или с имуществена санкция от 500 до 2000 лв. – за юридическите лица и едноличните търговци.

Чл. 239

(1) Агенция „Митници“ се разпорежда чрез продажба с всички отнети и изоставени в полза на държавата стоки по производства, водени от митнически орган. Продажбата се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от длъжностни лица, определени от директора на Агенция „Митници“ или от оправомощени от него лица.

(2) Агенция „Митници“ се разпорежда и със:

1. задържаните стоки, подлежащи на бързо разваляне; подлежащи на бързо разваляне са тези стоки, чието съхраняване предвид тяхната специфика може да доведе до погиването, значителното им повреждане или до влошаване на качеството, което съществено би намалило тяхната стойност или би довело до невъзможност за употреба съобразно тяхното предназначение;

2. задържаните стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация; стоки, чието съхраняване води до значителни разходи за митническата администрация, са тези стоки, чието продължително съхраняване е икономически необосновано или води до разходи, превишаващи тяхната стойност; разходи по съхраняването на стоките са всички разходи, направени от митническите органи във връзка със задържането на стоките, включително разходите по товаренето и разтоварването, транспортирането, складирането, пазенето и други;

3. задържаните стоки, чието съхраняване от митническите органи е невъзможно.

(3) Когато стоките по ал. 1 са негодни или за задържаните стоки по ал. 2 има заключение на компетентните органи, че не отговарят на изискванията за безопасност и съответствие по отношение на живота и здравето на хората, животните, растенията и околната среда, същите се унищожават от митническите органи.

(4) Изоставените и отнетите в полза на държавата стоки по този закон, за които има декларация на притежателя на право върху интелектуална собственост, че са произведени без неговото съгласие или разрешение, се унищожават от митническите органи.

(5) Стоките по ал. 1, с изключение на тютюн и тютюневи изделия и алкохол и алкохолни напитки, могат да се предоставят безвъзмездно за социални нужди на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването и на Министерството на образованието и науката, предметите с историческа, археологическа, нумизматична или художествена стойност – на Министерството на културата, а екземпляри от видовете по чл. 37 и 70 от Закона за биологичното разнообразие – на Министерството на околната среда и водите.

(6) Изоставените и отнетите в полза на държавата животински и растителни видове по ал. 1 могат да се предоставят безвъзмездно на държавни или общински зоологически и ботанически градини и на природонаучни музеи.

(7) Изоставените и отнетите в полза на държавата моторни превозни средства по ал. 1 могат да се предоставят на бюджетни организации за изпълнение на техните функции.

(8) Министърът на финансите издава наредба, с която определя условията и реда за разпореждане със стоките по ал. 3 и 4.

(9) Разпореждането с изоставени и отнети акцизни стоки по този закон се извършва при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 124, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове.

(10) При разпореждане чрез продажба несъюзните стоки се декларират за митнически режим или реекспорт от купувача.

(11) За предоставените по ал. 5 – 7 несъюзни стоки се извършват митнически формалности за допускане за свободно обращение.

Чл. 240

Сумите, постъпили от реализацията на изоставени и отнети в полза на държавата стоки, и сумите, представляващи равностойността на отнетите в полза на държавата стоки, когато те липсват или са отчуждени, се внасят в приход на централния бюджет.

§ 1

По смисъла на този закон:

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9. „Митнически органи“ са длъжностните лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и/или извършват контрол или дейност по разследване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21. „Митническа територия на Република България“ е територията на Република България.

24. „Служебна тайна“ е информацията, която не е държавна тайна, но е свързана с изпълнението на функциите и задачите на митническите органи по прилагането на митническото, валутното и акцизното законодателство или е получена в резултат на тази дейност, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на Агенция „Митници“ или би увредил друг правнозащитен интерес.

25. „Митнически учреждения“ са:

26.

27.

28.

29.

30.

31. „Митническо разузнаване" е събиране, обработка, проверка, анализ и разпространение на информация от митническите органи за противодействие на митническите и валутните нарушения, нарушенията на акцизното законодателство и престъпленията в случаите, предвидени в чл. 194, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс.

32.

33. „Тайник“ е специално изработена или пригодена кухина в превозното или преносното средство, различна от кухините, които са част от оригиналната конструкция на производителя.

34. „Продажна цена на тютюневи изделия“ е цената, регистрирана в Регистър на цените на тютюневите изделия на Агенция „Митници“ или определена по реда на акцизното законодателство.

35. „Повторно“ е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.

36. „Тежко нарушение на митническото законодателство“ е всяко нарушение на разпоредбите на митническото законодателство, за което с влязло в сила наказателно постановление е наложена глоба или имуществена санкция в размер над 25 000 лв.

37. „Кораби“ са плавателните съдове и плавателните съоръжения.

38. „Стойност на стоки при износ“ за целите на административнонаказателната отговорност е цената на стоката при продажбата за износ франко българска граница или пазарната цена на стоката без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока между лица, които не са свързани, с включени в нея съпътстващи разходи, като комисиона, опаковане, транспорт, застраховка, и други разходи, пряко свързани с доставката до българска граница.

39. „Членове на едно семейство“ за целите на чл. 127, параграф 1, буква „з“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са съпрузите, роднините по права линия – без ограничение в степените, роднините по съребрена линия – до четвърта степен включително, и роднините по сватовство – до втора степен включително.

40. „Справедливи цени“ са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата „ТЕЗЕЙ“ („THESEUS“) на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre).

§ 2

В Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 58 и 70 от 1995 г., бр. 21, 56 и 107 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 5 се правят следните изменения:

2. В § 2 от допълнителните разпоредби се създават т. 7 и 8: „7. „Антрепозитен склад“ е митнически склад, открит и управляван по реда на чл. 104 – 117 от Закона за митниците. 8. „Безмитни зони“ са свободните зони и свободните складове, открити и управлявани по реда на чл. 166 – 179 от Закона за митниците.“

§ 3

В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 90 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 57 от 1995 г., бр. 16, 56 и 104 от 1996 г., бр. 51, 86 и 111 от 1997 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 23 се изменя така: „Чл. 23. (1) Не се дължи данък при внос на стоки, когато: 1. стоките влизат в безмитни зони, антрепозитни складове и в търговски обекти за безмитна търговия; 2. се внасят благородни метали за Българска народна банка; 3. в закон или международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект еквивалентен на косвен данък; 4. се внасят безвъзмездни помощи с хуманитарна цел, предоставени на държавата или общините от чужди държави, общини, юридически и физически лица или организации; 5. се внасят безвъзмездни помощи, предоставени на: учебни и здравни заведения, научни, културни, просветни и социални организации; министерства, ведомства и други държавни органи; Български Червен кръст, Агенцията за чуждестранна помощ; 6. се внасят носители на информация по линия на участието на Република България в международния обмен на издания, когато те са освободени и от мита и такси; 7. се внасят въоръжения, снаряжения и техника за нуждите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите органи в системата на националната сигурност, чийто внос е разрешен по установения ред; 8. не се облагат с мита и такси в рамките на разрешения безмитен внос стоките, внасяни от пътници, както и получаваните от физически лица, без еднолични търговци, международни пощенски и други пратки, с изключение на моторните превозни средства; 9. се внася ядрено гориво; 10. се внасят помощни технически средства и съоръжения за инвалиди, както и резервни части за тях, включително леки автомобили, внасяни от инвалиди I група инвалидност или от лица на шест и повече години, които имат заболяване или увреждане, посочени в списък, одобрен от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите. Освобождаването от данък върху добавената стойност при внос на леките автомобили се извършва по реда за освобождаването им от мито и в размер до левовата равностойност на 900 щатски долара включително. По тази разпоредба може да се внесе лек автомобил за период от три години за употребяван и пет години за нови автомобили; 11. се внасят животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства, консумативи и медицинска апаратура по централизирани доставки за Министерството на здравеопазването или доставки за държавни или общински болници по списък, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на финансите. (2) Не се събира данък, когато стоките са под митнически режим с отложено плащане, включено под режим на временен внос, както и при реекспорт. Начисленият данък в тези случаи се обезпечава в съответствие с размера реда, определени със Закона за митниците и правилника за неговото прилагане, за обезпечаване на митните сборове.“

2. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

§ 4

В чл. 52, ал. 5 от Закона за банките (ДВ, бр. 52 от 1997 г.) се създава т. 4: „4. началниците на Главното управление на митниците и на районните митнически управления, когато: а) с акт на митническите органи е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на митническа проверка или не води необходимата отчетност, както и ако тя е непълна или недостоверна; б) с акт на митническите органи са установени митнически нарушения; в) е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени от митническите органи вземания, събирани от тях, както и за обезпечаване на глоби, законни лихви или други; г) с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверявания от митническите органи обект.“

§ 5

В чл. 17 от Закона за Държавната спестовна каса (обн., ДВ, бр. 95 от 1967 г.; изм., бр. 21 от 1975 г., бр. 83 от 1978 г., бр. 41 от 1985 г. и бр. 59 от 1996 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3: „Съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 2 и по искане на началниците на Главното управление на митниците и на районните митнически управления, когато: 1. с акт на митническите органи е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на митническа проверка или не води необходимата отчетност, както и ако тя е непълна или недостоверна; 2. с акт на митническите органи са установени митнически нарушения; 3. е необходимо налагането на запори върху банкови сметки за обезпечаване на установени от митническите органи вземания, събирани от тях, както и за обезпечаване на глоби, законни лихви и други; 4. с акт на държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверявания от митническите органи обект.“

2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

§ 6

В чл. 83, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм. и доп., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г.) след думите „юридически лица“ се добавя „и еднолични търговци“.

§ 7

В чл. 34 от Административнопроцесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 90 от 1979 г.; изм., бр. 9 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 25 и 61 от 1991 г., бр. 19 от 1992 г., бр. 65 и 70 от 1995 г., бр. 122 от 1997 г.) т. 3 се отменя.

§ 8

В Указ № 2242 за свободни безмитни зони (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 4 от 1989 г., бр. 84 от 1993 г. и бр. 26 от 1996 г.) навсякъде думите „свободни безмитни зони“ се заменят със „свободни зони“.

§ 9

(1) Считано от 1 януари 1998 г. до влизането на този закон в сила към Главното управление „Митници“ се създава извънбюджетна сметка „Финансово обезпечаване на борбата с контрабандата и наркотрафика, квалификация и стимулиране на митническите служители и развитие на инфраструктурата на граничните контролно-пропускателни пунктове“.

(2) Приходите по извънбюджетната сметка се набират от:

1. такси за допълнителни услуги, събирани от митническите органи в размери, определени от Министерския съвет. Тези такси не са митни сборове;

2. приходи от сключени договори с юридически и физически лица за разрешени от министъра на финансите дейности в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на други места, чието изпълнение изисква допълнителен митнически контрол;

3. предназначените за Главното управление „Митници“ постъпления от глоби и отнети в полза на държавата стоки и предмети след удържане на извършените разходи, както и сумите, представляващи равностойността на отнетите в полза на държавата стоки, когато те липсват или са отчуждени;

4. двадесет на сто от събраните глоби за валутни нарушения;

5. средствата, получени от експлоатация на сгради и съоръжения и от предоставяне на данни;

6. лихви.

(3) Средствата по извънбюджетната сметка се разходват за:

1. финансово обезпечаване на борбата с митническата контрабанда и наркотрафика;

2. покриване на разходи, свързани с предоставянето на допълнителни услуги и на материална база;

3. изграждане и поддържане на инфраструктурата на Главното управление „Митници“ на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове и за други нужди, определени от министъра на финансите;

5. стимулиране на митническите служители и поощряване на откривателите на митнически и валутни нарушения.

(4) Превишаването на приходите над разходите при влизането на този закон в сила е преходен остатък и се използва по предназначението на сметката по чл. 14.

(5) Извънбюджетната сметка се утвърждава от министъра на финансите по предложение на началника на Главното управление „Митници“. Редът за набирането и разходването на средствата се определя в наредба на министъра на финансите.

(5-dup) Извънбюджетната сметка се утвърждава от министъра на финансите по предложение на началника на Главното управление „Митници“. Редът за набирането и разходването на средствата се определя в наредба на министъра на финансите.

(5-dup2) Извънбюджетната сметка се утвърждава от министъра на финансите по предложение на началника на Главното управление „Митници“. Редът за набирането и разходването на средствата се определя в наредба на министъра на финансите.

(5-dup3) Наличните средства към 31 декември 1997 г. към Приходно-разходната сметка за дейността на Главното управление „Митници“, създадена с Постановление № 44 на Министерския съвет от 1991 г. за намаляване на бюджетните разходи (обн., ДВ, бр. 23 от 1991 г.; попр., бр. 26 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 45 и 70 от 1991 г., бр. 40, 43, 47 и 51 от 1992 г., бр. 5, 96 и 104 от 1993 г., бр. 2, 6, 24 и 33 от 1995 г., бр. 108 от 1996 г. и бр. 61 от 1997 г.), след изпълнение на разпоредбите на § 13 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. постъпват в приход по бюджета на Главното управление „Митници“.

(5-dup4) Наличните средства към 31 декември 1997 г. по Приходно-разходната сметка по чл. 102 и 103 от Правилника за прилагане на Закона за митниците, утвърден с Постановление № 5 на Министерския съвет от 1975 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 49 от 1978 г., бр. 81 от 1988 г., бр. 34 от 1990 г., бр. 26 и 30 от 1991 г., бр. 15, 20, 81 и 104 от 1992 г., бр. 37, 68 и 87 от 1993 г., бр. 6, 9, 16 и 30 от 1994 г., бр. 28 и 66 от 1995 г., бр. 10, 23, 28, 30 и 62 от 1997 г.), постъпват в приход по извънбюджетната сметка по § 9.

(5-dup5) В Закона за митниците (обн., Изв., бр. 21 от 1960 г.; изм. и доп., ДВ., бр. 66 от 1966 г., бр. 26 от 1968, бр. 29 от 1969 г., бр. 85 от 1972 г., бр. 84 от 1988 г. и бр. 30 от 1990 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 17, ал. 2 числото „2“ се заменя с „5000“.

2. В чл. 56, ал. 1 думите „от 5 до 50“ и в ал. 2 думите „до 100 лв.“ се заменят с „до 1 000 000 лв.“.

3. В чл. 58, ал. 3 числото „5“ се заменя с „1000“.

4. В чл. 66, ал. 2 числото „30“ се заменя с „2000“.

(5-dup6) Параграф 3, т. 1 и § 9, 10 и 11 от преходните и заключителните разпоредби на този закон влизат в сила от 1 януари 1998 г., а § 12 – три дни след обнародването на закона в „Държавен вестник“.

§ 14

Този закон влиза в сила шест месеца след обнародването му в „Държавен вестник“ и отменя:

1. Закона за митниците (обн., Изв., бр. 21 от 1960 г.; изм. и доп., ДВ., бр. 66 от 1966 г., бр. 26 от 1968 г., бр. 29 от 1969 г., бр. 85 от 1972 г., бр. 84 от 1988 г. и бр. 30 от 1990 г.).

2. Указ № 692 за определяне и изплащане възнаграждения на откривателите на митнишката контрабанда (Изв., бр. 2 от 1951 г.).

§ 15

(1) В 6-месечен срок от обнародването на закона Министерският съвет приема правилник за прилагането му.

(2) Министърът на финансите издава наредби и инструкции за изпълнение на закона и на правилника за прилагането му, както и на митническото законодателство на Европейския съюз..

§ 16

Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите и на началника на Главното управление на митниците.

§ 17

Този закон се прилага доколкото не противоречи на митническото законодателство на Европейския съюз.

Чл. 241

(1) Митническият контрол в пристанищата на Република България на кораб се състои в проверяване на корабните документи за превозваните стоки, на пренасяните парични средства, на корабните помещения и имущество, на багажите на пътниците, както и на вещите на екипажа и на други лица, намиращи се на кораба.

(2) За извършените проверки на кораби по ал. 1 митническите органи съставят протокол в два екземпляра, който се подписва и от капитана на кораба или от друго оторизирано лице – корабен агент, съответно от корабния мениджър, на когото се предава екземпляр от протокола.

Чл. 242

Корабите, пристигащи от и за пристанища на Република България, могат да спират само на пристанища, в които има митнически учреждения, или в други пристанища след разрешение на митническите органи. Тези кораби се намират под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол през цялото време на престоя им.

Чл. 243

(1) Без разрешение на митническите органи до кораби, осъществяващи международен рейс, намиращи се под митнически надзор и контрол, не могат да се доближават или да застават други плавателни средства.

(2) Без разрешение на митническите органи от кораби под митнически надзор не могат да се приемат или да се предават на брега или на друг кораб и обратно всякакви стоки, левове и парични средства в наличност. Тази разпоредба не се прилага за приспособления за товарене, разтоварване или предпазване на кораба от повреди.

Чл. 244

(1) Митническият контрол на багажите на пътниците и на екипажите на корабите се извършва на кораба или на определени от митническите органи места в района на пристанището във възможно най-кратък срок.

(2) Преди започване на митническия контрол капитанът на кораба лично или чрез друго оторизирано лице – корабен агент, съответно корабният мениджър представя на митническите органи:

1. данни чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт, формуляри IMO FAL от Конвенцията за улесняване на международното морско корабоплаване, съставена в Лондон на 9 април 1965 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 59 от 1998 г.) (ДВ, бр. 56 от 1999 г.);

2. товарния корабен манифест;

3. превозните документи за стоките;

4. други корабни документи, които се изискват от митническите органи за осъществяване на контрола.

(3) Митническият контрол обхваща всички помещения на плавателното средство, включително каютите на пътниците и на екипажа, и се осъществява във възможно най-кратък срок.

(4) Митническите органи могат да поставят митнически пломби или други обезпечителни знаци на отделни помещения на кораба за осигуряване на митническия контрол.

(5) След приключване на входящата контрола митническите органи вписват поставените пломби или други обезпечителни знаци в декларацията за корабните провизии (IMO FAL Form 3). Превозните документи и другите документи по ал. 2, т. 4 се връщат на капитана на кораба или на друго оторизирано лице – корабен агент, съответно на корабния мениджър.

Чл. 245

Извършените проверки по чл. 241 се регистрират в митническото учреждение в определен за тази цел регистър в митническа информационна система. В досие се съхраняват екземплярите за митническото учреждение от съставените протоколи, представените декларации, товарни корабни манифести, списъци на екипажи и на пътници.

Чл. 246

(1) За разрешаване разтоварването на стоки от кораба в митническото учреждение се представя нареждане за разтоварване. Митническите органи разрешават разтоварването, като регистрират в определен за целта регистър нареждането за разтоварване и го връщат на подателя за представяне на пристанищния оператор.

(2) Разтоварването на стоки от кораба може да започне след представяне пред митническото учреждение на регистрирано от пристанищния оператор нареждане по ал. 1.

(3) След приключване на разтоварването нареждането за разтоварване се прилага към декларацията за временно складиране.

Чл. 247

(1) При установяване на разтоварени по-малко или повече колети, повреди на опаковката на стоките, различия в теглото на колетите и партидите и при друга нередовност пристанищният оператор съставя акт – известие, който се подписва от капитана на кораба и от митническия служител.

(2) Един екземпляр от акта известие по ал. 1 се предава на митническото учреждение и се съхранява към декларацията за временно складиране.

Чл. 248

(1) След окончателното разтоварване на кораба пристанищният оператор съставя генерален акт за действително разтоварените от кораба стоки, който се подписва от капитана на кораба и от митническия служител. Един екземпляр от генералния акт се предава на митническото учреждение и се съхранява към декларацията за временно складиране.

(2) Установените при разтоварването стоки в повече следва да се впишат в декларацията за временно складиране, ако не са предмет на митническо нарушение.

(3) Установените при разтоварването стоки в по-малко се отразяват в декларацията за временно складиране в съответствие с констатираните с генералния акт и с приложените към него акт известие действително разтоварени стоки.

Чл. 249

Не по-късно от 24 часа преди започване на товаренето на стоки на кораб, който напуска митническата територия на Съюза, на митническото учреждение се представя нареждане за товарене. При разрешаване на товаренето на стоките нареждането се регистрира в определен за целта дневник и се заверява с подпис на митнически служител и с личен печат. Единият екземпляр от нареждането се задържа за митническото учреждение, а останалите се връщат на пристанищния оператор.

Чл. 250

(1) След натоварване на кораба пристанищният оператор за всяка отделна партида стоки предава на митническото учреждение копие от подписания от капитана на кораба товарен ордер.

(2) Товарните ордери по ал. 1 се въвеждат в митническото учреждение в определен за тази цел регистър и се прилагат към нареждането за товарене.

Чл. 251

След приключване на митническия контрол митническите органи снемат поставените пломби или други обезпечителни знаци, заверяват втория екземпляр на декларацията за корабните провизии (IMO FAL Form 3) и предават на капитана писмено съгласие, че корабът може да напусне пристанището.

Чл. 252

Органите на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ разрешават да напусне кораб с издаване на свидетелство за отплаване, след като митническото учреждение разреши освобождаването на кораба от митнически контрол чрез Националния център за електронен документооборот на морския транспорт.

Чл. 253

Изпълнителна агенция „Морска администрация“ или пристанищният оператор, или корабният агент, съответно корабният мениджър са длъжни да превозват митническите органи до корабите за извършване на контролната дейност.

Чл. 254

Ползвателите на цели или технологично обособени части от пристанищата са длъжни да предоставят безвъзмездно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения и приспособления за осъществяване на митнически контрол.

Чл. 255

(1) Влакове, пристигащи на и напускащи митническата територия на Съюза, спират в граничните жп гари на определени места и веднага се представят от лицензирания железопътен превозвач на митническите органи за извършване на митнически контрол.

(2) Контролът на влаковете и на превозваните с тях стоки, пътници и багажи се извършва в определеното време за престоя на влака на граничната жп гара. Митническите органи имат право да извършват проверки и на локомотивите, вагоните, багажните фургони и на пощенските вагони, както и на обслужващия персонал на влака.

(3) Редът, по който се извършва митническият контрол на общите гранични гари и/или по време на движение на пътническите влакове, се определя в сключените международни договори.

(4) Митническите органи имат право да осъществяват контрол на пътнически влакове и на превозваните с тях пътници и багажи и по време на движението на тези влакове.

(5) При изпълнение на служебните си задължения по ал. 4 митническите органи пътуват безплатно, за което се легитимират пред превозната бригада на железопътния превозвач със служебна карта, издадена от Агенция „Митници“.

(6) Времето за престоя на влаковете в граничните жп гари се определя от Национална компания „Железопътна инфраструктура“ съгласувано с Централното митническо управление.

Чл. 256

(1) За влаковете, пристигащи на и напускащи митническата територия на Съюза след определеното в разписанията време, граничната жп гара съобщава на митническото учреждение на въвеждане или на напускане незабавно след получаване на известието за закъснението им, а за движещите се без разписание влакове – след получаване на известието за определеното движение на тези влакове.

(2) Влаковете, пристигнали на и напускащи митническата територия на Съюза, могат да тръгват от граничните гари, след като митническите органи са дали съгласие за това.

(3) Граничните гари във водените от тях регистри за пристигащите и напускащите влакове определят колона, в която митническите органи вписват датата, часа и минутата на освобождаването на тези влакове от митнически контрол, подписват се и поставят личния си печат.

(4) При извършване на митнически контрол на пристигналите на митническата територия на Съюза пътнически влакове по време на движението им освобождаването по ал. 3 се вписва и се заверява след започване на митническия контрол на влака.

Чл. 257

(1) Митническите учреждения на въвеждане или на напускане, осъществяващи надзор и контрол в граничните жп гари, водят регистър за влаковете, пристигнали на и напускащи митническата територия на Съюза.

(2) В регистъра по ал. 1 се вписват данните за влака, броят на включените в състава на влака вагони, превозващи стоки, празните вагони и номерата на представените за всеки влак предавателни и транзитни ведомости за предадени и приети пратки от лицензираните железопътни превозвачи.

Чл. 258

(1) За всеки пристигнал на митническата територия на Съюза влак в граничната жп гара лицензираният железопътен превозвач представя на митническото учреждение на въвеждане:

1. предавателната и/или транзитната ведомост, в които са описани въведените на митническата територия на Съюза жп пратки и превозващите ги вагони;

2. за всяка описана във ведомостите жп пратка – копие на екземпляр 2 на товарителница CIM или СМГС.

(2) Предавателните и транзитните ведомости се регистрират в митническото учреждение на въвеждане в определен за тази цел регистър.

Чл. 259

(1) За всеки влак, напускащ митническата територия на Съюза, лицензираният жп превозвач представя на митническото учреждение на напускане:

1. предавателната и/или транзитната ведомост, в които са описани изведените от митническата територия на Съюза жп пратки и превозващите ги вагони;

2. за всяка описана във ведомостите жп пратка – копие на екземпляр 2 на товарителница CIM или СМГС.

(2) Предавателните и транзитните ведомости се регистрират в митническото учреждение на напускане в определен за тази цел регистър.

Чл. 260

Когато се установи, че поставените пломби или други обезпечителни знаци на намиращи се под митнически надзор жп вагони са с нарушена цялост или има видими следи за неразрешен достъп до стоките, лицензираният железопътен превозвач съставя констативен протокол, който се подписва и от митническия служител, участвал при съставянето му. Два екземпляра от протокола се предават на митническото учреждение.

Чл. 261

Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е длъжна да предостави безвъзмездно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения и приспособления за осъществяване на контролната им дейност.

Чл. 262

Митническите органи имат право да задържат за проверка пътнически влакове, пристигащи на и напускащи митническата територия на Съюза, и след определеното по разписание време за тръгването им.

Чл. 263

(1) Митническите органи извършват митнически контрол на въздухоплавателните средства, на техните екипажи, на превозваните пътници и на техните багажи, на разтоварваните от и на натоварваните на тези средства стоки, когато пристигат от или заминават за несъюзно летище.

(2) Митническите органи имат право да извършат митнически контрол и всякакъв друг контрол, възложен им по силата на друго законодателство, на багажите на превозваните пътници, на разтоварваните от и на натоварваните на тези средства стоки, когато извършват вътресъюзни полети.

Чл. 264

Митническите органи имат право да задържат за проверка въздухоплавателни средства и след определеното по разписанието време за излитането им.

Чл. 265

Летищните администрации, управляващи летищата, одобрени за международен въздушен транспорт за граждански цели, са длъжни да предоставят безвъзмездно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения, приспособления и контролни салони за извършване на митническия контрол.

Чл. 266

(1) Митническа проверка на стоките и на парични средства, съгласно Валутния закон се извършва чрез проверка на декларираните от пътника данни, а по преценка на митническите органи – чрез проверка на багажите и чрез личен преглед на пътника.

(2) Проверка на багажите се извършва в присъствието на пътника или на упълномощено от него лице.

(3) Личен преглед се извършва:

1. на места или в определени помещения, забранени за влизане, които са осветени и отоплени, обзаведени са със закачалки и шкафове за облеклото и вещите на лицето, на което се извършва прегледът, и са снабдени със санитарен възел за измиване преди и след провеждане на личния преглед;

2. от митнически служител от същия пол като проверяваното лице;

3. като започва с оглед на главата, обувките и частите на горното облекло; когато митническият служител има сериозни съмнения, че укриваната стока се намира в конкретна част на облеклото или в обувките, най-напред се извършва проверка на тези части на облеклото или на обувките;

4. като продължава с преглед на съблеченото бельо след проверката на главата, обувките и частите на горното облекло;

5. на някои телесни кухини и места, закрити с превръзка, само от лекар, извикан от митническото учреждение, в присъствието на митнически служител;

6. на непълнолетно лице и на лице, поставено под ограничено или пълно запрещение, може да се извърши само в присъствието на законния представител или в присъствието на лице, което го придружава.

(4) За извършения личен преглед се съставя протокол.

Чл. 267

(1) Митническите органи извършват контрол на международните пощенски пратки относно спазването на митническото, акцизното и валутното законодателство, както и на забраните и ограниченията. Контролът се извършва чрез използване на техники за анализ на риска.

(2) При внасяне или изнасяне на стоки, съдържащи се в международни пощенски пратки, въведените забрани или ограничения във връзка с опазване на обществения морал, обществения ред и обществената сигурност, с опазване на здравето на хората и животните, със защитата на растенията, с опазване на околната среда и на културното наследство, със защитата на национални богатства, имащи художествена, историческа или археологическа стойност, или със защитата на правата върху интелектуалната собственост се прилагат при спазване на съответното законодателство.

Чл. 268

(1) Пристигащите на територията на Република България международни пощенски пратки се превозват до Българския разменно-сортировъчен център с „Бордеро за предаване“ CN37/CN38 под отговорността на пощенския оператор.

(2) Пратките, представени на митническите органи с бордерото по ал. 1, в зависимост от държавата на изпращане се разпределят в Българския разменно-сортировъчен център на:

1. стоки в пощенски пратки, с презумпция за съюзен статус, изпратени от държави членки;

2. пощенски пратки, обозначени с етикет по приложение 72-01 или приложение72-02 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447;

3. други пратки.

(3) Когато пощенска пратка съдържа едновременно съюзни и несъюзни стоки, тази пратка и всички придружаващи документи трябва да са обозначени с етикета, предвиден в приложение 72-01 или приложение 72-02 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447.

(4) Пощенските пратки, които следва да бъдат препратени за митническо оформяне до други места, се превозват под режим транзит. Като транзитна декларация може да се използва документ „Опис 271“.

(5) За съюзните стоки, съдържащи се в пратка по ал. 3, се изисква отделно доказателство за митническия им статус. Доказателството за митническия статус може да се постави или в самата пратка, като това ясно се обозначи на външната страна на опаковката, или се изпраща отделно, като в този случай се предоставя на получаващото митническо учреждение заедно с пратката от пощенския оператор.

(6) Всички пощенски пратки могат да бъдат отваряни за проверка на съдържанието им в присъствието на митнически служител без изискване за уведомяване на получателя на пратката. За резултатите от извършената съвместна проверка се изготвя протокол от пощенските и митническите служители.

Чл. 269

(1) Стоките в пощенска пратка, предназначени за трети страни, чиято стойност не надвишава 1000 евро и които не подлежат на облагане с износни мита, се считат за декларирани за износ чрез извеждането им от митническата територия на Съюза. Съдържанието на пратката следва да бъде описано от изпращача в CN22 и/или в CN23.

(2) Стоките в пощенска пратка, за които не са изпълнени изискванията на ал. 1, се декларират по електронен път за поставяне под режим износ.

(3) Превозването на международни пощенски пратки от пощенския оператор чрез пощенската система в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз се счита за транзит.

Чл. 270

Пощенският оператор е длъжен да предостави безвъзмездно на митническите учреждения необходимите им служебни помещения и приспособления за целите на извършване на контрола.

Приложение 1

Приложение № 1 към чл. 193 ПОРЪЧИТЕЛСТВО – ЕДНОКРАТНО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ I. Задължение на поръчителя: 1. Наименование на кредитната институция, финансовата институция или на застрахователното дружество ..........................................................., представлявано от ..................................................... . Със седалище и адрес на управление ................................................. ................................................................................................................. с настоящото поема солидарно задължение пред митническото учреждение по обезпечението за максимална сума от ............................................................................ в полза на Република България, за сумите, които предоставящото настоящото обезпечение лице (наименование и адрес на лицето, предоставящо обезпечението чрез поръчителство): ......................................................................................... дължи или ще дължи под формата на мита, акциз* и данък върху добавената стойност за описаните по-долу стоки, обхванати от следната митническа операция: .......................................... Описание на стоките: ............................................................................. .................................................................................................................. . 2. Поръчителят поема задължението да изплати поисканите суми при първо искане в писмен вид от страна на компетентния орган и без да има право на отлагане на плащането за срок, по-дълъг от 30 дни от датата на искането, освен ако преди изтичането на този срок дружеството или всяко друго заинтересувано лице докаже пред митническите органи, че задължението за заплащане на задължението е погасено. При поискване от страна на поръчителя и при наличие на основателна причина компетентният орган може да удължи 30-дневния срок от датата на искането за плащане, в който той е задължен да заплати исканите суми. В този случай се дължат лихви. 3. Това поръчителство поражда действие от датата на приемането му от митническото учреждение по обезпечението. Поръчителят остава отговорен за изплащане на всякакви задължения, възникнали по време на митническа операция, покрита от това поръчителство и започнала преди датата, от която евентуално отменяне или евентуално прекратяване на поръчителството е породило действие, дори когато искането за плащане е направено след тази дата. Поръчителят потвърждава, че цялата кореспонденция, всички съобщения и всички документи по формалности или процедури, свързани с това поръчителство, изпратени до или извършени в писмена форма по отношение на посочения адрес, се приемат като надлежно връчени. Поръчителят се задължава да информира предварително митническото учреждение по обезпечението в случай на промяна на седалището и адреса си на управление. Съставено в ................... на ...................... (дд/мм/гг) Поръчителство за сумата от ............................... (сумата се изписва словом собственоръчно) ......... .................................................................................................................. (Подпис) ІІ. Приемане от страна на митническото учреждение по обезпечението Митническо учреждение по обезпечението ........................................... .................................................................................................................. (наименование) Поетото поръчителство е прието на .......... ................................. за обезпечаване на митническата операция, извършвана по митническа декларация/декларация за временно складиране № .............................., от ...................... (Печат и подпис) *Когато с договора за поръчителство се обезпечават задължения за акциз, поръчител може да е банкова институция.

Приложение 2

Приложение № 2 към чл. 193 ПОРЪЧИТЕЛСТВО – ОБЩО ОБЕЗПЕЧЕНИЕ I. Задължение на поръчителя: ................................................................................... 1. Наименование на кредитната институция, на финансовата институция или на застрахователното дружество ...................................................., ........................................................................................, представлявано от ....................................................... Със седалище и адрес на управление ................. ................................................................................... . с настоящото поема солидарно задължение пред митническото учреждение по обезпечението ............................................................................................ за максимална сума от ............................................. (с думи) в полза на Република България за сумите, които предоставящото настоящото обезпечение лице (наименование и адрес на лицето, предоставящо обезпечението чрез поръчителство): ......................................................................................... дължи или ще дължи под формата на мита, акциз* и данък върху добавената стойност, които може да бъдат и/или са били начислени по отношение на стоките, обхванати от митническите операции по т. 1а и/или т. 1б. Максималната сума, за която се отнася поръчителството, се състои от следните елементи: ......................................................................................... . а) 100/50/30 на сто (ненужното се заличава) от дела от референтния размер, съответстващ на размера на митата, акциза и данъка върху добавената стойност, които може да бъдат начислени, равен на сбора на сумите по т. 1а, и ............................ б) 100/30 на сто (ненужното се заличава) от дела от референтния размер, съответстващ на размера на митата, акциза и данъка върху добавената стойност, които може да бъдат начислени, равен на сбора на сумите по т. 1б; 1а. сумите, които съставят дела от референтния размер, съответстващ на размера на митническото задължение, и в съответните случаи – данъците, които може да бъдат начислени, са следните за всяка от посочените цели: а) временно складиране – .................................; б) режим митническо складиране – ..............; в) режим временен внос с пълно освобождаване от вносни мита – ............................................; г) режим активно усъвършенстване – ..............; д) режим специфична употреба – ...................; е) друга – да се посочи видът на операцията – ...............................................................................; 1б. сумите, които съставят дела от референтния размер, съответстващ на размера на митническото задължение, и в съответните случаи – данъците, които са били начислени, са следните за всяка от посочените цели: а) допускане за свободно обращение въз основа на стандартна митническа декларация без отложено плащане – ..............................................; б) допускане за свободно обращение въз основа на стандартна митническа декларация с отложено плащане – .................................................; в) допускане за свободно обращение въз основа на митническа декларация, подадена по силата на член 166 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ, L 343/558 от 29 декември 2015 г.) – .......................................................................................; г) допускане за свободно обращение въз основа на митническа декларация, подадена по силата на член 182 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза – .................................................................; д) режим временен внос с частично освобождаване от вносни мита – ........................................; е) режим специфична употреба (за суми, декларирани в митническа декларация за режим специфична употреба) – ...............................................; ж) друга – да се посочи видът на операцията – ............................................................................... 2. Поръчителят поема задължението да изплати поисканите суми при първо искане в писмен вид от страна на компетентния орган и без да има право на отлагане на плащането за срок, по-дълъг от 30 дни от датата на искането, освен ако преди изтичането на този срок дружеството или всяко друго заинтересувано лице докаже пред митническите органи, че задължението за заплащане на задължението е погасено. При поискване от страна на поръчителя и при наличие на основателна причина компетентният орган може да удължи 30-дневния срок от датата на искането за плащане, в който той е задължен да заплати исканите суми. В този случай се дължат лихви. От тази сума не се приспадат никакви вече изплатени съгласно условията на това поръчителство суми, освен ако от поръчителя бъде поискано да изплати задължение, възникнало при операция, която е започнала преди датата на получаване на предходното искане за плащане или до 30 дни след това. 3. Това поръчителство поражда действие от датата на приемането му от митническото учреждение по обезпечението. Поръчителят остава отговорен за изплащането на всякакви задължения, възникнали по време на митническа операция, покрита от това поръчителство и започнала преди датата, от която евентуално отменяне или евентуално прекратяване на поръчителството е породило действие, дори когато искането за плащане е направено след тази дата. Поръчителят потвърждава, че цялата кореспонденция, всички съобщения и всички документи по формалности или процедури, свързани с това поръчителство, изпратени до или извършени в писмена форма на посочения адрес, се приемат като надлежно връчени. Поръчителят се задължава да информира предварително митническото учреждение по обезпечението в случай на промяна на седалището и адреса си на управление. Съставено в ............... на ................... (дд/мм/гг) Поръчителство за сумата от .............................. (сумата се изписва словом собственоръчно) ....... .......................................................................................... (Подпис) II. Приемане от страна на митническото учреждение по обезпечението Митническо учреждение по обезпечението .... .......................................................................................... Задължението на поръчителя е прието на ................................................................................................. (Печат и подпис) *Когато с договора за поръчителство се обезпечават задължения за акциз, поръчител може да е банкова институция.

Приложение 6

(отменен)