Решение № 176 от 14.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20251001000239 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ответника - “Хадекс“ ЕООД, ЕИК 14804765, чрез адв. Б. и адв. Р. срещу решение № 1714 от 10.12.2024г., по т.д. № 20231100902283 по описа на СГС за 2023г., т.о. VІ-21 състав, в частта, с която е признато за установено, че е нарушил правата на ищеца - WD-40 Manufacturing Company, дружество учредено съгласно законите на Калифорния, САЩ върху регистрирана национална марка № 29294, марка на ЕС № 012314936 и марка на ЕС № 010805158, осъден е да преустанови нарушението на правата на ищеца и е постановено унищожаване на стоките предмет на нарушението – 1 920 броя антикорозионна течност с надпис „SD-40“(200 мл.), 2 400 броя антикорозионна течност с надпис „SD-40“(400 мл.) и 2 400 броя антикорозионна течност с надпис „ВS-40“(496 мл.), на основание чл. 116, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗМГО и е осъден да заплати 5 171,03 лева разноски на ищеца.

Въззивникът/ответникът - “Хадекс“ ЕООД счита, че в обжалваната от него част решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че неоснователно е отхвърлено възражението на ответника по чл. 117 ЗМГО, тъй като ищецът не е използвал реално процесните марки в пет годишен период преди подаване на исковата молба. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел за ирелевантни обстоятелствата, че ответникът е поръчал различни стоки от доставените му такива, поради което липсва вина за 1 твърдените нарушения. Съобразно възприетото в трайната съдебна практика(решение № 6 от 01.04.2010г. по т.д. № 451/2009г. на ВКС, І т.о.), добросъвестността и съобразяването на поведението на търговеца с честната търговска практика, в контекста на спазването на правото върху марка, следва да се определи като знание за съществуване на чуждо право и извършване на действие, които не са в противоречие със забраната знакът на марката да се използва в търговската дейност. Ответникът е действал добросъвестно и е поръчал само продукти ненарушаващи чужди права. Вината се презюмира, но тази презумпция съгласно съдебната практика подлежала на оборване. Въвеждането на евентуално нарушаващи стоки на територията на страната се е случило въпреки волята и без знанието на ответника, като този внос се дължал изцяло на самоволните действия на изпращача на стоките. Ответникът е поръчал и пренесъл стоки през границата на страната, които не носят идентичен или сходен на регистрираните марки от ищеца, или негова имитация, а носят съвсем различни знаци и обозначения за търговски произход. Това обстоятелство изключвало отговорността на ответника за нарушаването на права върху марки на ищеца, по смисъла на чл. 113, ал. 1 вр. с чл. 13, ал. 1, и ал. 2 ЗМГО. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че с подадените митническа декларация и възражение срещу унищожаването на процесните стоки, ответникът е извършил действия по тяхното въвеждане на територията на страната.

Ответникът е поръчал антикорозионни спрейове с марка „ADRO“ и е очаквал тяхното получаване, и за това е оспорил претенцията на ищеца. Неоснователността на исковете по чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗМГО, обуславяла неоснователността на исковете за преустановяване на нарушението и тяхното унищожаване по чл. 116, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМГО. Освен това, вносът по дефиниция бил еднократен акт на пренасяне на стоките през държавната граница на Република България и е приключил към датата на предявяване на исковата молба, поради което е невъзможно този акт да продължава и към момента на приключване на устните състезания по делото. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли изцяло уважените обективно и кумулативно съединени искове. Претендира разноски за двете инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Въззиваемият по въззивната жалба на ответника - ищецът WD-40 Manufacturing Company, е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба чрез адв. С. и адв. Д.. Изложени са подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника/ответника, които ще бъдат разгледани при съответното обсъждане на твърденията във въззивната жалба. Счита въззивната жалба на ответника за неоснователна, а решението в обжалваната от него част за правилно и законосъобразно, и моли да се потвърди от въззивния съд. Претендира разноски за въззивното производство.

Подадена е въззивна жалба и от ищеца – WD-40 Manufacturing Company срещу решение № 1714 от 10.12.2024г., по т.д. № 20231100902283 по описа на СГС за 2023г., т.о. VІ-21 състав, в частта, с която са отхвърлени осъдителните искове срещу „Хадекс“ ЕООД за заплащане на обезщетение за нарушение на правата върху процесните марки, за изземване на стоките, чрез 2 които е извършено нарушението, както и исковете за заплащане на 1 920 лева разходи за унищожаване на стоките, разходите за съхранение в размер на 252 лева за периода от задържането от митническите органи до подаване на исковата молба(08.11.2023г.08.12.2023г.) и по 12,60 лева за всеки календарен ден, в който се съхраняват стоките, считано от подаване на исковата молба до постановяване на решението, на основание чл. 116, ал. 1, т.

3 и т. 4, и ал. 2, т. 2 от ЗМГО. Твърди, че претенцията на ищеца за обезщетение на вредите е в общ размер на 81 000 лева, произтичащо от установяване на нарушение, на която и да е от четирите марки. В обжалваното решение неправилно е посочено, че претенцията е за плащане на обезщетение в размер на 20 250 лева за нарушение на правата върху всяка от четирите марки или сумата от 81 000 лева. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че след като процесните стоки са били задържани от митническите органи и не са реализирани на пазара, маркопритежателят не е претърпял вреди от нарушението. Този правен въпрос е бил предмет на разглеждане в решение № 22 от 10.05.2012г. по т.д.

1157/2010г. по описа на ВКС, ІІ т.о., решение № 253 от 12.04.2017г. по т.д. 2923/2015г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСНК на ВКС. С молба вх.рег. № 10828 от 22.04.2025г., ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба и е посочил, че претендира по 25 000 лева имуществени вреди от нарушението на национална марка № 29294, марка на ЕС № 012314936 и марка на ЕС № 010805158, както и че общият размер на обезщетението е 75 000 лева. По отношение на отхвърления иск за изземване на стоките предмет на нарушението по чл. 116, ал. 1, т. 4 от ЗМГО, счита, че става въпрос за единен иск, тъй като са свързани със съюза „и“, а не „или“, поради което двете действия могат да бъдат искани само кумулативно. Според ищеца, самостоятелен иск за изземване, без унищожаване на нарушаващите стоки е недопустим, съгласно чл. 120 вр. с чл. 116, ал. 1, т. 4 ЗМГО. Тези стоки не са отнети в полза на държавата и продължават да са собственост на ответника, поради което актът на изземване следва да предхожда акта на тяхното унищожаване. По отношение на отхвърления иска за осъждане на ответника да заплати разходите за унищожаване на стоките, счита, че този иск е различен от иска за разходите за съхранение на процесните стоки. Това са разходи, които ищецът следва да направи, на основание чл. 29 от Регламент 608/2013 и които са в пряка връзка с извършеното от ответника нарушение, и неговия отказ да даде съгласие за унищожаването на процесните стоки. Ищецът е представил оферта от дружество за третиране на отпадъци, че тези бъдещи разходи са в размер на 1 920 лева с ДДС. Законодателят изрично е предвидил в чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗМГО, че тези разходи могат да се претендират едновременно с иска по чл. 116, ал. 1 ЗМГО т.е. едновременно с установяване на нарушението. Счита за неоснователен извода на съда, че ответникът можел да оттегли възражението си пред митническите органи и желае стоките да бъдат унищожени. По отношение на отхвърления иска за осъждане на ответника да заплати разходите за съхранение на процесните стоки, счита, че това са бъдещи сигурни разходи, които ищецът е длъжен да заплати на митническите органи, на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 608/2013 и чл. 126, ал. 4 ЗМГО вр. с чл. 12 от Закон за митниците. До подаване на исковете разходите възлизали на 252 лева, а за всеки следващ ден се дължат 12,60 лева. В писмени 3 бележки излага подробни доводи за неоснователността на въззивната жалба на ответника и за основателността на своята въззивна жалба, както и варианти за начини на определяне на обезщетението за вреди по чл. 119, ал. 1, т. 2, евентуално по т. 1 вр. с чл. 118, ал. 3 ЗМГО.

Претендира разноски за въззивното производство.

Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на възиваемия/ответника - „Хадекс“ ЕООД, който е подал в срок писмен отговор, чрез адв. Р. и адв. Б.. Изложени са подробни доводи по всяко едно от твърденията на въззивника/ищеца, които ще бъдат разгледани при съответното обсъждане на твърденията във въззивната жалба. Счита въззивната жалба на ищеца за неоснователна, а решението в обжалваната от него част за правилно и законосъобразно, и моли да се потвърди от въззивния съд.

В частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 116, ал. 1, т. 1 и т.2 ЗМГО, за защита на правата върху национална марка рег. № 29094 WD-40 словна, решението не е обжалвано и е влязло в сила, на основание чл. 296, т. 1, пр. първо ГПК.

В частта, с която е прекратено производството по иска по чл. 119, ал. 1, т. 2 и т. 1 ЗМГО за обезщетение за вреди за сумата над 75 000 лева до 81 000, поради оттегляне на въззивната жалба, определението не е обжалвано и решението е влязло в сила, на основание чл. 296, т.

1, пр. второ ГПК.

Въззивните жалби са подадени в законния срок от надлежни страни по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на градския съд, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.

Във въззивното производство страните не спорят по установената от доказателствата по делото фактическа обстановка, че WD-40 Manufacturing Company е притежател на национална марка рег. № 29294 - фигуративна, заявена на 24.10.1995 г., регистрирана в Патентното ведомство на РБ на 06.11.1996 г. и с подновено действие до 24.10.2035г. Тази марка е регистрирана за стоки от класове 2 и 4 на МКСУ, съответно: Клас 2: препарати за предпазване на метални повърхности от потъмняване и ръждясване; Клас 4: смазващи и проникващи масла, като същата представлява изображение, напомнящо шише с цилиндрична форма, в тъмен цвят с жълт щит, чиято форма представлява общото очертание на квадрат към чиято долна страна е долепен равнобедрен триъгълник, който цилиндър завършва в горната част със заоблено гърло в бял цвят и червена капачка. WD-40 Manufacturing Company е притежател на марка на ЕС № 012314936 – фигуративна и индивидуална, заявена на 15.11.2013 г., регистрирана в Службата на ЕС по интелектуална собственост (СЕСИС) на 14.04.2014 г. и с дата на изтичане 15.11.2033г. Тази марка е регистрирана за стоки от класове 2 и 4 на МКСУ, съответно от Клас 2: предпазно покритие за предотвратяване на ръждясване и контрол на ерозията и Клас 4: масло за смазване и попиване за всякакви цели, като същата включва надписа WD-40 изпълнен с удебелени букви в син цвят върху жълт фон във формата на правоъгълник в чиято долна част е 4 долепена част от окръжност. WD-40 Manufacturing Company е притежател на марка на ЕС № 010805158- индивидуална и с вид 3D, заявена на 13.04.2012 г., регистрирана на 15.09.2012 г. в СЕСИС и с дата на изтичане 13.04.2032г. Тази марка е регистрирана за стоки от класове 2 и 4 на МКСУ, съответно в Клас 2: Препарати за предотвратяване на потъмняване, корозия и ръждясване и Клас 4: Смазочни и антикороизонни масла, като същата се състои от жълт щит, обгръщащ горната третина на цилиндрична консервна кутия с буквите WD-40 в син цвят в щита, като фонът на консервената кутия е оцветен в синьо и е с червена капачка. На 06.11.2023г. „Хадекс“ ЕООД е подал митническа декларация с референтен номер 23BG002002106567R0 за внос. На 10.11.2023 г. Агенция Митници, ТД „ Митница Варна“ е уведомила ищеца, че е задържала стоки, за които се предполага, че нарушават правото му на интелектуална собственост: 1 920 броя антикорозионна течност с надпис „SD-40“(200 ml), 2 400 броя антикорозионна течност с надпис „ SD-40“ ( 400 Ml), 2 400 броя антикорозионна течност с надпис „ BS- 40“ ( 496 ml) с вносител ответното дружество. На 15.11.2023г. ищецът е уведомил директора на „Митница Варна“, че всички задържани стоки нарушават неговите права на интелектуална собственост и е съгласен процесните стоки да бъдат унищожени. На 27.11.2023г. директорът на „Митница Варна“ е уведомил ищеца, че е постъпило възражение от ответника срещу задържането на стоката. Определил е срок на ищеца до 08.12.2023г. да упражни правата си по чл. 23, т.3 от Регламент (ЕС) № 608/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, за да установи нарушенията на правата си върху регистрирани марки. От заявка № 00017888 от 24.06.2023г., се установява, че ответникът е поръчал на „ Ruida import and export Co limited“ в Китай антикорозионен спрей 7 680 броя. От фактура № R 00028992 се установява, че ответникът е закупил в три различни разфасовки общо 7 680 бр. антикорозионен спрей, но не посочена конкретна тяхна марка.