Решение № 178 от 18.10.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Кърджали, 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на пети октоМ.и през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20225100500159 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260011/12.05.2022 г., постановено по гр. д. № 229 по описа за 2019 г. на Районен съд - К., Г. д. „Г. п.“ към М. н. в. р., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К. М. Л.“ № *, е осъдена да заплати на Е.

М. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „А." №*, сумата в размер на 1522.22 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до 01.10.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата в размер на 183.99 лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците, считано от първо число на месеца следващ месеца на дължимото плащане, до 01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 01.10.2019 г. до окончателното й изпащане.

Също така Г. д. „Г. п.“ към М. н. в. р., гр. С., е осъдена да заплати на Е.

М. П. разноски по делото в размер на 380 лв., а по сметка на Районен съд - К. сумата от 110.89 лв., представляваща общият размер на дължимата държавна такса по предявените искове, сумата от 80 лв., представляваща разноски за съдебно – счетоводна експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

1

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Г. д.

„Г. п.“, представляван от процесуалния си представител ю.к. П. С., който го обжалва като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано.

Сочи се, че служители в М., съгласно чл. 142, ал. 1 от ЗМ. са три категории:

1) държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2) държавни служители; 3) лица, работещи по трудово правоотношение. В конкретния случай служителят e полицейски орган, чийто статут се уреждал от ЗМ.. В случая, ищецът e полицейски орган, извършващ специфични дейности, със специфична насоченост - защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност и опазване на обществения ред, работещ при специфичен режим на работа, чийто статут се урежда от ЗМ.. Специалната уредбата за полагане на специфичния труд се обуславяла пряко от значимостта на обществените отношения, свързани с изпълнението на функциите им. С оглед специалния характер на ЗМ., размерът на дължимото допълнителното възнаграждение се определяло съобразно специалните правила, посочени в ЗМ. и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. За да бъде компенсирана особената тежест на полагания труд била издадена приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. Излагат се съображения, че полагането на труд през нощта било свързано със задължението на работодателя за възмездяването му, като за дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен час или за част от него и минималния размер от 0.25 лв. били приложими: чл. 261 от КТ и чл. 8 от НСОРЗ; чл. 67, ал. 7, т.1 от ЗДСл и чл. 20 от НЗСДА и чл. 179, ал. 1 от ЗМ. и чл. 9 от наредбите по чл. 179, ал. 2 от ЗМ.. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, била приложима, когато продължителността на нощния труд била по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай, установява КТ - 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. За служителите в М., за които се прилагали разпоредбите на ЗМ. и издадените въз основа на него подзаконови 2 нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, била установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд - 8 часа и коефициентът бил 1.

В ЗМ. и подзаконовите му актове, не било предвидено превръщането на нощните часове в дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период представлявал сбора от общо положения на смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в дневен нощен труд и отработените дневни часове. Сочи се, че подзаконовият нормативен акт по чл. 187, ал. 9 от ЗМ. не предвиждал превръщането на нощния труд в дневен, поради факта от предвидената в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМ. еднаква продължителност на часовете дневен и нощен труд. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд, какъвто би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Коефициентът, предвиден в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за превръщането на нощния труд в дневен целял установяване налице ли е надвишаване на нормата и наличие на извънреден труд, а не авТ.тично обявяване за извънреден труд на разликата, получена след конвентиране на часовете нощен труд, без сумиране с надвишаващата норма. С оглед характера на служебното правоотношение на въззиваемия и създадената организация на работа в М., разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ били неприложими спрямо неговото служебно правоотношение, което правело неоснователна претенцията по главния и акцесорния иск. Моли съда да отмени обжалваното решение на Районен съд – К. и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искови претенции бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемия.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемия Е. М. П. не е подаден писмен отговор.

В съдебно заседание жалбодателят не се представлява. Чрез процесуалния си представител ю. к. П. С. е представил писмени бележки, с които поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

В съдебно заседание въззиваемият не се явява, представлява се от адв.

3

Т. Н., който представя договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, списък на разноските по чл. 80 от ГПК и писмена защита, като моли за присъждане на разноски за въззивна инстанция.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на Районен съд - К. е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден нощен труд и обезщетение за забавено плащане на парично задължение за минало време. Ищецът твърди, че за процесния период е полагал нощен труд, който не е преизчислен с коефицент 1.143 и съответно не е заплатен от ответника.

Ответникът оспорва иска, като сочи, че на основание на издаваните от Министъра на вътрешните работи наредби е извършвано отчитането на положения труд от ищцата за процесния период. Твърди също, че в наредбите липсва изрична норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефицент 1.143.

От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че през процесния период страните са обвързани по валидно служебно правоотношение, в рамките на което ищецът е полагал при ответника нощен труд на смени по график при сумирано отчитане на работното време. Основният спорен по делото въпрос е дали следва положеният от държавните служители в М. нощен труд да бъде преизчисляван по реда на КТ, респ. по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143. По този въпрос съдът съобрази следното: Съгласно чл. 176 от Закона за 4

М. н. в. р. (ЗМ.) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на М. се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМ.). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време.

Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в М. е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.

187, ал. 1 ЗМ.). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМ.). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМ.). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМ.). В чл. 187, ал. 10 ЗМ. (предишна ал. 9) е указано, че с наредба на министъра на вътрешните работи се определя редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането му, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители. През процесния период действа Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., в която липсва изрично правило за преизчисляване с коефициент 1.143 при сумирано отчитане на работното време на положения нощен труд, което правило е било 5 уредено в Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г., действала до 02.08.2016 г. Това не означава обаче, че не следва да се приложи механизмът за преизчисляване на нощния труд.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в М., съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това 5 общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в М. в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С оглед гореизложеното се налага изводът, че неприлагането на правната уредба, касаеща механизма за преобразуване на нощния труд в дневен, с коефициент 1.143, и изплащането му като извънреден, по отношение на служителите в М., представлява разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, т. е. не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на тази цел. Съгласно постоянната практика на СЕС, при установяване на наличие на дискриминация, противоречаща на правото на ЕС, и до приемането на мерки за възстановяване на равното третиране, спазването на принципа за равно третиране може да се гарантира единствено, ако на категорията лица в понеблагоприятно положение се предоставят същите предимства като тези, от които се ползват лицата в привилегированата категория (в този смисъл са решението от 9 март 2017 г. по дело С-406/15, т. 66, решението от 26 януари 1999 г. по дело С-18/95, т. 57, решението от 22 юни 2011 г. по дело С-399/09, т. 51, и решението от 28 януари 2015 г. по дело С-417/13, т. 46). Лицата в по неблагоприятно положение трябва да бъдат поставени в същото положение 6 като лицата, които се ползват от съответната привилегия (решението от 11 април 2013 г. по дело С-401/11, т. 35). В тази хипотеза националният съд е длъжен да не прилага дискриминационната национална разпоредба, без да е необходимо да иска или да изчаква нейната предварителна отмяна от законодателя, и да приложи по отношение на групата лица, които се намират в неравностойно положение, същия режим като този, от който се ползват лицата от другата категория (в този смисъл са решението от 12 декеМ.и 2002 г. по дело С442/00, т. 43, решението от 7 септеМ.и 2006 г. по дело С- 81/05, т.