Решение № 1120 от 30.09.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2009/2026
- Вид
- Решение № 1120
- Подписан
- 30.09.2026
- В сила
- 30.09.2026
- Състав
- Анелия Маркова, Зорница Гладилова, Величка Борилова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104, ал.1 · Закон за държавния служител
- чл. 107, ал. 1, т. 5 · Закон за държавния служител
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, т.3, предл. първо · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 301 - 302 · Наказателен кодекс
- чл. 301 - 302 · Наказателен кодекс
- чл. 69, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1120 гр. София, 30.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Величка Борилова
Зорница Гладилова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000502009 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 3587/27.05.2026 г., постановено по гр.д. № 8214/2023 г., по описа на Софийски градски съд, ГО, I-20 състав, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Д. З. Г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, 1./ сумата от 12 782.30 евро обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК, по което е била оправдана с присъда № 24 от 03.07.2020 г., постановена по НОХД № 2374/2018 г. по описа на СпНС, влязла в сила на 21.07.2020 г., като е отхвърлил иска за неимуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 25 564.60 евро /50 000 лв./; както и 2./ сумата от 25 405.10 евро /49 688.04 лв./, представляваща претърпени имуществени вреди от незаконното обвинение като разноски за адвокатско възнаграждение и пропуснати ползи от разликата между основните трудови възнаграждения, които ищцата е щяла да получи за периода м.02.2017 г. – м.12.2020 г. и получените от нея суми за обезщетения за лишаване от работа, като е отхвърлил иска за имуществени вреди в частта за разходи за гориво на леки автомобили, за автобусни билети и за хотел, за горницата до пълния предявен размер от 27 227.83 евро /53 253 лв./, ведно със законната лихва върху главните вземания за обезщетения, считано от 21.07.2020 г. до окончателното плащане.
Срещу това решение, в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е подадена въззивна жалба от Д. З. Г., която моли то да бъде отменено като съдът уважи предявените искове в пълнота. Сочи, че изводите на първоинстанционния съд относно размера на вредите, които следва да бъдат обезщетени били необосновани. Съдът неправилно отхвърлил иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за имуществени вреди за разходи за 1 гориво за леки автомобили, за автобусни билети и за хотел за горницата до пълния предявен размер от 27 227.83 евро. По делото било установено, че в хода на наказателния процес ищцата била е постоянно живуща в гр. Бургас като през по-голямата част от процеса била поставена под домашен арест на своя постоянен адрес в гр.Бургас, а процесът се развивал в гр.София. Доказани били: броят на съдебни заседания по наказателния процес; фактът, че ищцата се е явявала на всички съдебни заседания навреме и не е ставала причина за отлагане, или забавяне на процеса; че част от съдебните заседания са провеждани сутрин, което налагало пристигане в София от предния ден; че освен по основния наказателен процес ищцата участвала и в редица частни наказателни производства - по мерки за неотклонение, по искане за отстраняване от длъжност и др., както и по произтичащи от основния процес, административни дела, за възстановяване на работа и пр. По делото били представени преписи от протоколите от съдебно заседание и останалата документация по наказателното производство. Тези факти обуславяли извода за наличие на безспорно направени разходи по тези доказани пътувания за наказателното производство. Ищцата не била съхранила документите за пътуванията, но тези разходи подлежали на обезщетяване. В нарочна молба били цитирани и взети предвид от ССЕ: ценоразписи на автобусните превозвачи за посочения период на пътуване, както и цените на горивата за периода, като бъдат изчислени усреднено разстоянията и разходите за гориво за едно пътуване;
Ценоразписи - усреднено за обикновен, нелуксозен хотел в София за датите на съдебните заседания. Относно иска по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди първоинстанционният съд се произнесъл необосновано досежно определяне на размера на справедливо обезщетение. След задълбочен анализ на релевантните факти и обстоятелства, съдът несправедливо определил 12 783.20 евро и го отхвърля за горницата до пълния размер от претендираните 25 564.60 евро. Не било преценено наличието на данни за възпрепятстване на професионалната реализация на ищцата. Несправедливото обвинение и наказателния процес се отразили пряко и то с тежко последици върху професионалната реализация на ищцата.
Срещу това решение, в частта, с която исковете са уважени, е подадена въззивна жалба и от Прокуратурата на Република България, която моли въззивния съд да го отмени и да отхвърли предявените искове. Сочи, че постановеното първоинстанционно решение е порочно в частта, в която са уважени исковете на ищцата поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Алтернативно моли да намалите размера на присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Не били обсъдени поотделно и конкретно към казуса приетите доказателства, както и как са се отразили на ищцата следните обстоятелства имащи значение за определяне на обезвреда: Тежестта на престъплението;
Продължителността на наказателното производство; Броя и продължителността на извършените с участието на ищцата процесуални действия на досъдебната фаза и съдебната фаза на производството; Начина, по който обвинението се е отразило върху пострадалия при обсъждане на доказателства, от които се извежда причинната връзка между производството и твърдяна промяна на личността; Обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната. Анализът на доказателствата не обосновавал присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в определения размер от 12 782.30 евро /25 000 лв./. Необоснован бил извода на съда, че провежданото наказателно производство се е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищцата, както и за негативен ефект от наказателното производство и причинени притеснения от преживения стрес, страх от изхода на делото, неувереност, отчуждение от приятели и близки, което не споделяме. Наказателната репресия спрямо Д. Г. продължила около 3 години и 8 месеца, като ищцата е била привлечена в процесуалното качество на обвиняема за „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК - по чл. 321. ал, 3. т. 2. вр. ал. 2 НК. Наложените мярка за неотклонение „задържане под стража“, впоследствие заменена с ,„домашен арест“, 2 а след това с „парична гаранция“, не били търпени през целия период на наказателното производство. Наказателното производство било с фактическа и правна сложност като били повдигнати обвинения на повече от едно лица - на 7 лица при наличие на усложнена престъпна дейност. С оглед разумната продължителност на наказателното производство, както и липсата на трайни вреди върху здравословното състояние на ищцата, така и в професионален план, не се предполагало определяне на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Липсвали доказателства за настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищцата, както и твърдения и доказателства за увреждане на физическото здраве на ищцата в причинна връзка с процесната наказателна репресия. Съдът нарушил правилото на чл. 52 от ЗЗД, доколкото определеният размер на обезщетението не съответства на принципа на справедливостта, установената съдебна практика в аналогични случаи, социално-икономическите условия на живот в страната през периода, за които се претендират вреди, както и вида и обема на доказаните вреди. Не съобразил даденото задължително разрешение в т. 11 на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.
Постановеното първоинстанционно решение било порочно в частта относно несправедливо присъденият размер на обезщетението за имуществени вреди – 4 857.27 евро /9500 лв./ разноски за адвокатско възнаграждение и 20 547.82 евро /40 188.04 лв./ - пропуснати ползи от разликата между основните трудови възнаграждения, които ищцата е щяла да получи за периода м.02.2017 г. - м.12.2020 г. и получените от нея суми за обезщетения за лишаване от работа, ведно със законната лихва върху главните вземания за обезщетения, считано от 21.07.2020 г. до окончателното плащане. Прокуратурата на Република България не следвало да отговаря да имуществени вреди във връзка с отстраняването от длъжност на ищцата Г., което не било по инициатива на ответника, а е в резултат на действия на друг орган. Ищцата била окончателно възстановена на работа, считано от 04.01.2021 г. По отношение на присъденото обезщетение за претърпените имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение по наказателното производство въззивникът счита, че ангажираните договори за правна защита и съдействие удостоверявали направен разход в претендирания размер, но липсвали доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат /така тълк.р. № 1/2017 г. от 18.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което в случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение. За платеното в повече държавата не дължи обезщетение/. Представените договори за правна защита и съдействие, с които ищцата цели установяване заплащането на общата сума 4857,27 евро (9 500 лв.) не съставлявали годно доказателство за действително плащане на твърдяната сума във всеки един от тях. Отделно е посочено, че заплатения адвокатски хонорар бил прекомерен.
Ответникът по въззивната жалба Д. З. Г. я оспорва и моли въззивния съд да я остави без уважение.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Д. З. Г. срещу Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ: 1./ за заплащане на сумата от 50 000 лева /допуснато изменение по реда на чл. 214 и чл. 232 ГПК в размера на иска в о.с.з. от 12.05.2025 г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и 2./ сумата от 53 253 лева /допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК в размера на иска в о.с.з. от 12.05.2025 г./, представляваща обезщетение за претърпени 3 имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 21.07.2020 г. - влизането в сила на Присъда постановена по н.о.х.д. № 2374/2018 г., по описа на Специализирания наказателен съд, XVI-ти състав до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба е посочено, че с обвинителен акт на Специализирана прокуратура, изготвен по ДП № 55 /2015 г. по описа на СО - СП, пр.пр. № 534 /2015 г. Д. З. Г. е обвинена за това, че е в периода от 30.09.2015 г. до 02.11.2016 г. в с. Лесово, общ. Ямбол и в гр.
Бургас, в качеството си на длъжностно лице - старши митнически инспектор в Митница Бургас, участвала в организирана престъпна група, с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 301 - 302 НК, с участници Р. П. Я., А. Д. А., В. Ж. С., Г. В. Е., А. К. Д., С. Е. П. и Г. С. Г., като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица.
Спрямо Д. З. Г. била взета мярка за неотклонение „домашен арест“. Образувано било н.о.х.д.
№ 894/2018г. по описа на СНС, което е прекратено и върнато на СП за отстраняване на нередовности. Със Заповед № 324/10.02.2017 г. на Директора на Агенция Митници, на Д. Г. е наложено дисциплинарно наказание уволнение, отменена с решение № 252/19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 501/2017 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас. Със заповед № 7438/23.08.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“ било прекратено служебното правоотношение с ищцата, отменено с Решение № 679/17.06.2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, потвърдено с решение № 15831/21.12.2020 г., постановено по адм.д. № 9906/2020 г. по описа на ВАС. На 20.07.2018 г. бил внесен нов обвинителен акт, въз основа на който било образувано н.о.х.д. № 2374/2018 г. по описа на СНС. С присъда № 24/03.07.2020 г. постановена по н.о.х.д. № 2374/2018 г. по описа на СНС, ищцата била призната за невиновна по така повдигнатото обвинение. Вследствие повдигнатото обвинение за ищцата настъпили неблагоприятни последици, както в личен, така и в професионален план. Д. Г. претърпяла и имуществени вреди в общ размер на 53 253 лева.
Разпечатката съдържа 21 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/696bb927-46bb-40a3-ac61-f13f1124d554