Решение № 50 от 16.01.2018, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ __________/__________________, гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд –

Варна, Седемнадесети състав

На пети декември две хиляди и седемнадесета година,

В открито съдебно заседание в следния състав:

Председател: М. И.-Даскалова

Секретар: Оля ЙОРДАНОВА

Като разгледа докладваното от административния съдия Административно дело №3404 по описа за 2016г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и чл.220, ал.1 от Закона за митниците.

Образувано е по жалба на “ОРБИКО БЪЛГАРИЯ”ЕООД - гр.София, против Решение изх. №32-340256/05.12.2016г. към ЕАД № 16BG002000Н0017333/ 02.03.2016г. издадено от Началника на Митница Варна, с което на основание чл.77, &1, б.а от Регламент /ЕС/ 952/2013, във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 вр. с чл.32, ал.8 и чл.41, чл.42 от ЗАДС, във вр. с чл.54, чл.55 ал.1, т.2, чл.56, чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС е определен нов размер на държавните вземания за поставените под режим „допускане за свободно обръшение“ на стоките с цитираното ЕАД: акциз в размер на 14702, 96лв. и ДДС в размер на 17854, 11лв., а предвид взетия под отчет с ВПО №1797 от 02.03.2016г. заплатен ДДС в размер 14913, 52лв., са определени за доплащане от дружеството 14 702, 96лв. - акциз и 2940, 59лв.- ДДС.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. То противоречало на материалноправни разпоредби и при постановяването му били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Разпоредбата на чл.33а, ал.1 и ал.3 от Закона за акцизите и данъчните складове не предвиждала, че за прилагането й следва да се създаде подзаконова уредба и не препращала към такава в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове /ППЗАДС/, за разлика от другите случаи, какъвто представлявал чл.33а ал.5 от ЗАДС. Твърдят, че през периода 01.12.2009г. -26.03.2010г. нулевата ставка за акциза по чл.33а ал.1 и ал.3 от ЗАДС се прилагала без необходимост от представяне на декларация, още по-малко такава със съдържание по чл.26е ал.3 от ППЗДАДС. Поради това подаването на такава декларация не съставлявало предпоставка за прилагане на нулевата акцизна ставка в случая на чл.33а ал.1 и ал.3 от ЗАДС, тъй като с подзаконов акт не можело да се поставят допълнителни условия за прилагане на разписани в закона облекчения. В условията на евентуалност се твърди, че дори и да се приеме, че декларацията по чл.26е от ППЗАДС е условие за освобождаване на внесеното количество от акциз, то дружеството е подало декларация със съдържанието по цитираната разпоредба, а ако органът е счел, че има нередовности в нея, следвало да даде възможност на жалбоподателя да ги отстрани. Като не направил това, той допуснат съществено нарушение на производствените правила. Пред митническите органи било декларирано, че са налице предпоставките по чл.33а ал.1 и ал.3 от ЗАДС, което било достатъчно за приложение на нулевата акцизна ставка. ВнеС.те стоки не били използвани в производство по смисъла на чл.59 от ЗАДС, поради което нямало основание са се приеме, че се дължи акциз в размер по чл.32 ал.8 от ЗАДС. Обстоятелството, че “С. М.” ЕООД не бил краен потребител на стоката било ирелевантно за определяне на акцизната ставка. С неправилното начисляване на акциз, неправилно била увеличена данъчната основа на стоката, а от там неправилно бил увеличен и размера на ДДС. С тези доводи се иска отмяна на оспореното Решение към ЕАД на Началника на Митница Варна и присъждане на дружеството-жалбоподател на направените по делото разноски. В съдебно заседание процедсуалният представител на дружеството депозира писмени молби, в които заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът – Началникът на Митница Варна се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли за постановяване на решение за отхвърлянето й като неоснователна, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка по отделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства и като взе предвид разпределението на доказателствената тежест между страните, съдът достигна до следните фактически установявания:

На 02.03.2016г. в отдел “Митническо оформяне” при Митница Варна е подадена митническа декларация /л.11 от преписката/ за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ на стока– моторни масла „SHELL“: „SHELL ALEXIA S4“ – 14865.303 литра ; „SHELL ARGINA X40“ – 5025.236 литра и „SHELL MELINA S 30“ – 4997.186 литра, с общо нето тегло 22760.000кг. Декларатор и получател на маслата e „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - гр.София. Стоката e внесена от Република Турция с товарен автомобил тип цистерна с рег.№ 24TJ417/27AHY15. Митническата декларация e регистрирана с №16BG002000Н0017333 на 02.03.2016г.

С нея били представени фактурите за стоката №********** от 29.02.2016г., за транспорта, за митническото представителство, товарителница, сертификати за анализ, за движение на стоките, за непреференциален произход. В ЕАД в кл.33 „Тарифен код“ e деклариран код „Х319“ и към митническата декларация e приложена декларация по чл.26е, ал.5 от

ППЗАДС /л.21 от преписката/, поради което била приложена нулева ставка на акциза за стоката. В тази декларация управителят и представител на „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ЕООД-София заявил, че маслата по фактурата за внос №********** от 29.02.2016г. са предназначени за реализация на територията на страната и ще се използват в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл.59 от ЗАДС; няма да се използват за моторно гориво или гориво за отопление; няма да се използват като добавка или за разреждане на моторни горива и не съдържат газьол.

Със Заповед за възлагане № ЗМ-5800-238/32-195253/13.07.2016г., началникът на Митница Столична възложил проверка в рамките на последващия контрол на основание чл.48, вр. чл.12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент /ЕС/ № 952/2013г. и чл.84а от Закона за митниците. Проверката приключила с Доклад № BG005800/1/21/04.10.2016г. /л.89-107 от делото/ , в който е отразено, че „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - гр. София е представило неточна декларация по чл.26е, ал.2 от ППЗАДС, тъй като не били спазени изискванията на чл.26е, ал.3 от ППЗАДС да се посочат дейностите, в които ще се използват стоките и лицата, които ще ги потребяват.

В доклада е отразено установеното при проверката, че дружеството-купувач на стоката–„С.“ЕООД-гр.Варна представило декларация по чл.26е от ППЗАДС, че получените масла над 210 литра са за „корабно снабдяване“, т.е. че то няма да потребява тези стоки. Проверяващите съобразили чл.24 ал.1 т.1 от ЗАДС, съгласно който от облагане с акциз се освобождават енергийните продукти за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове /вкл. за риболов/, освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване по ред и начин, определени с ППЗАДС. С оглед на това констатирали, че в декларацията на „С.“ ЕООД-гр.Варна не е посочено целевото използване на стоката, на която то не се явявало краен потребител. Тъй като за вноса се прилагали разпоредбите на чл.26е от ППЗАДС, от който ал.2 и ал.3 от ППЗАДС – кумулативно, в доклада е направен извода, че вносителят на стоката „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ЕООД - София е следвало в писмена декларация да посочи дейностите, в които ще се използват стоките и лицата, които ще ги потребяват – т.е. пълната информация и данните по чл.26е, ал.2 и ал.3 от ППЗАДС за маслата, за да бъде използвана за вноса им нулева ставка на акциза /л.89-107 от делото/. Проверяващите посочили, че съгласно чл.26е ал.4 от ППЗАДС към митническата декларация следвало да се приложи писмена декларация по ал.2 и ал.3 при вноса на смазочните масла на територията на страната, след като не са в потребителски опаковки до 210литра. По повод посоченото в декларацията на „С.“ ЕООД, че маслата са за зареждане на плавателни съдове е взето предвид, че доставката на енергийни продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства се освобождава от облагане с акциз съгласно чл.26 ал.2 от ЗАДС, като тази дейност се смята за износ и платеният /обезпечен/ за стоките акциз се възстановява по ред и в срокове посочени в ППЗАДС. В случая от установеното при проверката и от посоченото в декларацията на „С.“ ЕООД-гр.Варна за процесната стока е направен извода, че за нея не са налице предпоставките осъществилото вноса й дружество да се възползва от преференцията на нулевата акцизна ставка за вноса й.

Съгласно чл.20 ал.1 от ЗАДС в доклада е посочено, че задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление, като в случая е приложим чл.20 ал.2 т.5 от ЗАДС който определя като освобождаване за потребление и вноса и когато е в нарушение на митническото законодателство. Поради това дружеството-вносител се явява данъчно задължено лице по арг. От чл.3 ал.1 т.2 от ЗАДС, а задължението за заплащане на акциза по ЕАД № 16BG002000Н0017333/ 02.03.2016г. възниква на основание чл.2 т.3 и чл.199 ал.1 от ЗМ. Предложено е съгласно чл.42 във вр. с чл.20 ал.2 т.5 от ЗАДС акцизът да се определи и вземе под отчет по реда за публичните задължения, събирани от митническите органи, като ставката бъде определена съгласно чл.32 ал.8 от ЗАДС в размер на 646лв. за 1000литра или 1000кг, в зависимост от определената данъчна основа. На основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗДДС проверяващите са посочили, че в случая възниква и задължение за заплащане на ДДС и данъкът става изискуем на основание чл.54 от ЗДДС, като длъжник е декларатора, който е дружеството-вносител на стоката, съгласно чл.202 ал.1 от ЗМ. Така с доклада е изчислено и посочено, че по ЕАД № 16BG002000Н0017333/ 02.03.2016г. за внесеното количество от 22,76тона новия размер на задължението е: 14702,96лв. за акциз и 2940,59лв. за ДДС.

Въз основа на доклада Началникът на Митница Варна приел, че жалбоподателят не е спазил изискването на чл.26е, ал.3 от ППЗАДС относно съдържанието на писмената декларация, което води до начисляване на посочените размери на акциз и данък върху добавената стойност за внесената стока. Той издал Решение №32-340256/05.12.2016г. към ЕАД № 16BG002000Н0017333/ 02.03.2016г., с което на основание чл.77, &1, б.а от Регламент /ЕС/ 952/2013, във вр. с чл.20, ал.1 и ал.2 вр. с чл.32, ал.8 и чл.41, чл.42 от ЗАДС, във вр. с чл.54, чл.55, ал.1, т.2, чл.56, чл.66, ал.1, т.2 от ЗДДС определил нов размер на държавните вземания за поставените под режим „допускане за свободно обръшение“ на стоките с цитираното ЕАД: акциз в размер на 14702, 96лв. и ДДС в размер на 17854, 11лв. Предвид взетия под отчет с ВПО №1797 от 02.03.2016г. заплатен ДДС в размер 14913, 52лв., с Решението административният орган определил за доплащане от дружеството както следва: 14702, 96лв. - акциз и 2940, 59лв. – ДДС във връзка с процесната стока.

Във връзка със спора по делото в последното открито съдебно заседание са приети и приложени постъпилите писмени доказателства с писмо от „С. М.”ООД-гр.Варна отразяващи начина по който са използвани маслата доставени им от „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ЕООД с фактури **********/10.03.2016г. и №**********/22.08.2016г., фактури и деливърилисти, износни декларации, кореспонденция и обяснителна записка. Приети са и допълнително представени от жалбоподателя писмени доказателства, представляващи 4 бр. счетоводни извлечения и справки, отнасящи се до получаването, движението и последващата реализация на стоките, предмет на ЕАД №16BG002000Н0017333/ 02.03.2016г., във връзка с което е издадено оспорваното Решение.

Въз основа на тези писмени доказателства по делото е изготвено и прието без оспорване от страните заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и компетентно дадено. Вещото лице установява счетоводно същите факти и обстоятелства, каквито са констатирани в доклада от последващият контрол: че маслата закупени и внеС. в РБългария от „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ЕООД с фактура №********** от 29.02.2016г. декларирани с ЕАД №16BG002000Н0017333/ 02.03.2016г. за допускане за свободно обръщение са: „SHELL“: „SHELL ALEXIA S4“

– 14865.303 литра

; „SHELL ARGINA X40“ – 5025.236 литра и „SHELL MELINA S 30“ – 4997.186литра, с общо нето тегло 22760.000кг.; че са заприходени в счетоводството на това дружество и с две фактури №**********/10.03.2016г. и №**********/22.08.2016г. са продадени на „С. М.”ООД-гр.Варна, в счетоводството на което са отразени по сметката за разходи за материали и не са съхранявани, а директно са отнасяни на плавателния съд, на който са натоварени. От счетоводните записвания на „С. М.”ООД-гр.Варна вещото лице констатира, че маслата, които е закупило от „ОРБИКО БЪЛГАРИЯ“ЕООД с фактури №**********/10.03.2016г. и