Протокол № 1895 от 27.10.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1895 гр. Сливен, 27.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Галина Едр. ПЕ.а

Сложи за разглеждане докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20252230200899 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Дружеството-жалбоподател „М.К.Б.“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв.Т. Т. от АК-София, надлежно упълномощен от преди.

Въззиваемата страна – Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД „Митница“ Бургас, редовно призована, се представлява от ст.юриск.Г. Р., надлежно упълномощена.

В залата присъства А.Х. – специалист в Агенция „Митници“.

Адв.Т.: Няма процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.

Ст.юриск.Р.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Същото е във фазата на съдебното дирене.

Съдът констатира, че в предходно съдебно заседание е изискал от жалбоподателя да представят писмени доказателства относно представителната власт на М. Л.. С писмо вх.№ СД-02-04-19841/06.10.2026 г. по описа на СлРС жалбоподателят уведомява съда, че М. Л. е била определена като лице за контакт при извършването на последващ контрол от митнически 1 инспектори при ТД „Митница“ Бургас, но на същата не са предоставяни представителни права и пълномощни във връзка с изготвянето и подписването на документи от името на дружеството пред митническите органи.

Съдът констатира, че по делото по ел.поща е постъпило Становище вх.

№ СД-02-04-19368/29.09.2026 г. по описа на СлРС от процесуален представител на въззиваемата страна, с което се изразява становище по разпореждането на съда в съдебно заседание на 29.09.2026 г. относно представителната власт на М. Л..

Адв.Т.: Запознах се, да се приемат.

Ст.юриск.Р.: Считам, че не следва да бъде прието писмото от г-н Е.Я., тъй като тук не говорим за представителна власт, а за процедура, която е учредена в Закона за митниците (ЗМ) и именно управителят на дружеството Е.Я. на основание чл.84г, ал.1, т.7 от ЗМ, именно той е определил М. Л. от лицата, които да оказват съдействие на проверяващите инспектори по време на проверката за последващ контрол. Също така документът, който е по искане на управителя на дружеството Е.Я., М. Л. да извърши тази справка, е удостоверено с печата на „М.К.“. Освен подписа на М. Л., има и печат на дружеството.

По доказателствата съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото постъпилото писмо вх.№ СД-02-04-19841/06.10.2026 г. по описа на СлРС от жалбоподателя, както и постъпилото Становище вх.№ СД-02-0419368/29.09.2026 г. по описа на СлРС от процесуален представител на въззиваемата страна.

Адв.Т.: Направил съм искане за допълнителна експертиза. Поддържам това искане. Ако прецените, че не е необходимо, с оглед изясняване обективната истина по делото, би следвало да се даде ход по същество и приключване на съдебното следствие, с оглед на обстоятелството, че ние нямаме други доказателства, които да посочим във връзка с изясняване на обективната истина. Що се отнася до възраженията, свързани с изисканото представено доказателство, това са въпроси по същество, по които ще взема 2 отношение в пледоарията си. Представям списък с разноски.

Ст.юриск.Р.:

Нямам доказателствени искания.

Считам доказателственото искане за извършване на експертиза за неоснователно и моля да имате предвид, че на 10.12.2026 г. предстои да настъпи абсолютната погасителна давност.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

В залата се явяват адв.Т., ст.юриск.Р. и А.Х..

След проведено тайно съвещание съдът намира, че направеното доказателствено искане от жалбоподателя за назначаване на комплексна икономическа и счетоводна експертиза е допустимо, но неоснователно, тъй като част от поставените в молбата на „М.К.Б.“ ЕООД въпроси са изяснени и обективирани в писмен констативен доклад № BG001000/1/5/19.12.2022 г. с рег.№ 32-443594/19.12.2022 г. до Директора на ТД „Митница“ Бургас.

С оглед гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за назначаване на комплексна икономическа и счетоводна експертиза като неоснователно.

Адв.Т.: Няма да соча други доказателства.

Ст.юриск.Р.: Няма да соча други доказателства.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.

ДАВА ХОД на делото

ПО

С Ъ Щ Е С Т В О:

Адв.Т.: От името на доверителя ми „М.К.“ моля да отмените НП и ни присъдите разноски за всички съдебни инстанции съобразно представените списъци за разноски както пред настоящата съдебна инстанция, така и пред РС-Сливен при първоначалното разглеждане на делото и пред 3

Административен съд – Ямбол, и разглеждането на делото в касационните инстанции. Жалбата на „М.К.“ е мотивирана, моля да имате предвид всички съображения, изложени в нея във връзка с незаконосъобразността на НП, като в настоящата пледоария ще се спра единствено на въпросите с установеното в рамките на съдебното следствие. Какво всъщност стана ясно от проведеното съдебно следствие. Основното доказателство, на което се позовават митническите органи, както доклада от 19.12.2022 г., така и в последващите актове за установяване на митнически нарушения, които са изцяло на база на констатациите в този доклад, са свързани с т.нар. справка за готови и полуготови килими, приложена към протокола на митническите органи от 31.08.2022 г. По делото беше безспорно установено, че тази справка е подписана от лице без представителна власт, а именно М. Л., която е била лице за контакт, но не и упълномощено лице с права да подписва документи от името на дружеството. На това основание справката следва да бъде изключена изцяло от доказателствата по делото, като основание за това е и обстоятелството, че в настоящото производство се прилага НПК, а чл.21, вр.чл.134 от НПК изискват всички документи, в които има термини и изрази, изречения, които са на чужд език, да бъдат преведени надлежно от съответното лицензирано лице или да бъдат преведени от, както казва чл.134, от официален преводач. Както в рамките на административното производство, така и в рамките на съдебното следствие не беше направено искане за превод на тези документи, поради което те не представляват годно доказателствено средство и следва да се изключат. Същото се отнася до всички фактури по вноса, което е видно от приложенията към доклада от 19.12.2022 г. Те са на турски език – опаковъчните листове, товарителницата са на турски език, т.е. всички тези доказателства, които са представени по делото и не са преведени на български език за целите на настоящото производство следва да бъдат изключени от доказателствата по делото. Основание за това е чл.21, вр.чл.134 от НПК. Тук се поставя въпросът също така за някои елементи от обясненията на актосъставителите, на които искам да обърна особено внимание. Те са в голяма степен тенденциозни, неверни и показват или незнание, или умишлено невярна интерпретация на закона и приложимите международни споразумения, като ще акцентирам върху най-основните. При проведения разпит на 14.04.2026 г. на актосъставителя г-жа Т., тя твърди, на стр.10 от протокола, че в Регламента пише какви са задълженията на лицата за 4 съдействие, т.е. лицата за контакт. Това е абсолютно невярно. В Регламента няма никакви разпоредби, които да казват какви са задълженията на лицата за съдействие или както митническите органи ги наричат лицата за контакт.

Представителството пред митническите органи в Регламент 952 е уредено в чл.18 и чл.19, доколкото не ме лъже паметта, чрез институт за митническо представителство и чрез общите правила за представителна власт, съществуващи в държавите членки на Европейския съюз (ЕС). Самият митнически кодекс на Съюза реферира към общите правила за представителна власт, които в конкретния случай съществуват в България, доколко едно лице може да бъде упълномощено да представлява дружеството и съответно чрез своите волеизявления да го задължава. Няма разпоредби за лицата за контакт, лицата за съдействие и във вторичното европейско законодателство. Имам предвид Регламент 2015-2466, както и Регламент за изпълнение 2015-2447.

Затова съждението на г-жа Т. като актосъставител, на стр.9 от протокола, че гжа Л. е упълномощена лично от управителя като лице за съдействие означава, че тя или няма правилна преценка за разликата между упълномощено лице и лице за контакт, или просто дава показания с единствената цел да защити валидността на това доказателство, което е основно в рамките на целия процес по изготвянето на доклада от 19.12.2022 г. Терминът лице за съдействие и лице за контакт не съществува в общото митническо законодателство на съюза. Също така искам да посоча, че след като съм възразил, че такива разпоредби в митническия кодекс на Съюза и във вторичното митническо законодателство няма, г-жа Т. е казала „Да, но има такава разпоредба в Закона за митниците, в главата за последващ контрол“. Единственото място, където се говори за лица за контакт, е в т.11 на Приложение 5 към §89 от ПЗР на ЗМ, където се съдържа образец на разрешение за управление на съоръжение за временно складиране. Но това е разпоредба и това е образец, който е свързан с използването му преди 02.10.2017 г. и оттогава на практика не съществува във вътрешното ни законодателство. Никъде в ЗМ няма запис, че лице за контакт представлява упълномощаване. Не знам на какво точно се позовават митническите органи. Всички документи, на трето място, от т.нар. споделена папка, за която говори г-жа Т. като актосъставител в нейните показания пред съда, са събрани в противоречия със спогодбата за митническо сътрудничество между България и Турция от 1998 г., която е действаща и е обнародвана в ДВ № 87/29.07.1998 г. Г-жа Т. в опита си да обясни липсата от необходимост от 5 прилагането на спогодбата твърди, че спогодбата не се прилага за частни правоотношения. В чл.10 и чл.11 от спогодбата изрично е посочено, че митническите органи ще представят по собствена инициатива или при поискване една на друга информация във връзка с нарушение на действащото митническо законодателство на територията на двете държави и особено информация, отнасяща се до стоки, за които се знае или подозира, че са обект на митническо нарушение. В чл.11 изрично се казва, че когато митническата администрация на запитаната страна не разполага с исканата информация, тя е длъжна да предприеме мерки за получаването на тази информация, действайки от свое име и в съответствие със законите на тази държава. Т.е. всички факти и обстоятелства, които не са проверени от митническите органи в т.нар. споделена папка, която представлява информация, предоставена от турското дружество майка, поради непроверяването на тази информация също следва да бъде изключена от доказателствения материал по делото. На следващо място, на стр.4 от протокола, в показанията си г-жа Т. твърди, че съгласно Регионалната конвенция за паневросредиземноморските правила за произход на стоките има задължение дружеството да води такава отчетност с такава аналитичност, че да позволява лесно и проследимо произхода на стоките и това е категорично невярно. В Регионалната конвенция се вижда, че няма такова задължение, въведено за икономическите оператори. Тази конвенция урежда отношения между държавите членки, а на икономическите оператори възлага задължения само в строго определени случаи. На първо място това е чл.31, § 1-3 от ревизирано допълнение I, което изисква износителят да съхранява доказателства за произхода и подкрепящите документи най-малко три години. И вторият член, в който се възлагат задължения и който няма отношение към случая, но го цитирам за пълнота, е чл.12, § 1-4, който урежда метода на счетоводното разделяне при взаимозаменяеми материали, едната част от които са с произход, а друга част са с недоказан произход. Това са текстове от конвенцията, които се отнасят до икономическите оператори, т.е. това, което твърди г-жа Т. е абсолютно невярно. Моля да вземете предвид и нейните обяснения във връзка с автентичен и неавтентичен сертификат за движение, защото Регионалната конвенция по никакъв начин не се занимава с въпроса за автентичността на сертификатите за движение. Няма такъв запис нито в самата конвенция, нито в приложението, нито в конкретните разпоредби на съглашението на 6