Решение № 1344 от 11.05.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1344

Русе, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - II КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

Членове:

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

ДИАНА КАЛОЯНОВА

При секретар БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛИЦА ДИМИТРОВА канд № 20267200600179 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по жалба на Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД „Митница“ - Русе против решение № 11/06.01.2026 г., постановено по АНД № 1350/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление № BG2025/4000-238/НП/13.08.2025 г., издадено от Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ в ТД „Митница“ – Русе. С наказателното постановление на основание чл. 234 ал.1 т.1 от Закона за митниците ЗМ) на „Промет Стиил“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 1667,21 лева.

В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочи, че със съставения по чл. 117 от ЗДДС протокол, санкционираното дружество избягва контрола от страна на митническата администрация. Излагат се твърдения, че самоначисляването на ДДС с протокол по ЗДДС не представлява ефективно внасяне в държавния бюджет на дължимия ДДС по митническата декларация MRN 23 BG004006097770R2 от 12.10.2023г., след като в качеството си на декларатор не е декларирало пред митническите органи направените допълнително транспортни разходи по фактура №07122023-021/07.12.2023г. Навежда като аргумент обстоятелството, че санкционираното дружество не се е възползвало от процедурата по чл. 173 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Твърди, че със самоначисляването на ДДС по протокол по чл.117 от ЗДДС, „Промет Стиил“ ЕАД е избегнало заплащането на дължимата законна лихва за забава. Оспорва и размера на присъдените с въззивното решение разноски в полза на дружеството. Жалбоподателят претендира отмяна на оспореното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Промет Стиил“ ЕАД, чрез адвокат Т. Т. в отговор на касационната жалба, в съдебно заседание и писмени бележки, депозирани по делото, дава становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за касационната инстанция по представен списък.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена е в срока по чл. 211, ал.1 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна, след преценка на събраните по делото доказателства, контролираната съдебна инстанция е установила следното:

На 12.10.2023 г. „Промет Стиил“ ЕАД внесло в страната от Украйна стока – ламарина на рулони и декларирало този внос за режим за допускане за свободно обращение с митническа декларация MRN 23BG004006097770R2. Митническата стойност била определена според стойността посочена в приложените две фактури за закупуване на стоката. В МД била включена и стойността на услугата за превоз. Митните сборове по декларацията (0.00лева) били заплатени в това число и ДДС в размер на 554 898,99 лева .

На 07.12.2023г. дружеството получило още една фактура за допълнително навло за превоза на декларираните стоки- № 07122023-021/07.12.2023 г.

Дружеството начислило ДДС по тази фактура издавайки протокол по чл.117 от ЗДДС, който отразило в дневниците по покупки и продажби за данъчните си задължения за м.декември 2023г., сред които и ДДС по фактурата в размер на 1667,21 лева.

До 01.10.2024 г. и до издаване на АУАН и НП, дружеството не било подало коригираща декларация до митническите органи и не ги уведомило, че е начислило и заплатило ДДС и по тази фактура.

На същата дата - 01.10.2024 г., на главен инспектор в ТД на АМ в ТД Митница – Бургас, била възложена проверка на дружеството. При проверката, от счетоводството на „Промет Стиил“ ЕАД, била представена и фактура № 07122023-021/07.12.2023 г. издадена от FAYETTE INTERNATIONAL HOLDINGS LTD за 4 262,16 евро, преизчислени в размер на 8 336,06 лева, в която било отбелязано, че сумата е начислена за допълнително навло. Органът счел, че тази фактура е относима към митническа декларация MRN 23BG004006097770R2 и начислил и сумата от нея към митните сборове по декларация MRN 23BG004006097770R2, преизчислявайки данъчната основа по МД и извеждайки извод, че дължимия ДДС по вноса е по-висок от взетия под отчет и заплатен такъв към датата на поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение с общо 1667,21 лева.

В хода на проверката в срока по чл. 84к от ЗМ дружеството ответник е изпълнило задължението си да представи документ, че публичното задължение върху тази сума е начислено и заплатено, но наказващият орган е приел за неотносим представения протокол по чл.117 ЗДДС.

В резултат приел, че разходите за допълнително навло не са декларирани пред митническите органи и не са прибавени към декларираната реално платена или подлежаща на плащане цена на внасяните стоки при определяне на митническата им стойност. Направен е извод, че митническата стойност на стоките по цитираната МД е некоректна и е определена в нарушение на разпоредбите на чл. 70, чл. 71, § 1, буква д) и чл. 173 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и по този начин дружеството е избегнало частично заплащане на публично държавно вземане - ДДС в размер на 1667,21 лв., за което е съставен АУАН.

На 13.08.2025 г. началникът на Отдел МРР в ТД Митница - Русе издал обжалваното НП № BG2025/4000-238, с което приел, че деянието на дружеството следва да се разглежда като митническа измама, защото е довело до избягване на частично заплащане на дължими публични държавни вземания – ДДС в размер на 1667,21лв. и на основание чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ наложил на „Промет Стиил“ ЕАД имуществена санкция в размер на 1667,21 лв. АНО приел, че датата на нарушението е 12.10.2023 г., която съвпада с датата на подаване на МД MRN 23BG004006097770R2, т.е с датата на поставянето на стоките под посочения режим.

В хода на съдебното следствие пред РРС е назначена СчЕ, чието заключение е, че процесната фактура не е включена в дневниците за ДДС за д.п. м.12.2023г., но издаденият протокол по чл.117 ЗДДС е отразен в дневниците и ДДС е самоначислен, като са изпълнени изискванията за това, възползвайки се от правото на приспадане на данъчен кредит за този период.

При така установена фактическа обстановка РС – Русе формирал извод, че обжалваното НП е изцяло необосновано, тъй като изводите на АНО, относно съставомерни елементи от състава на нарушението - деяние и обективните му признаци не кореспондират със събраните доказателства. В мотивите си въззивният съд посочил, че към 12.10.2023 г. - момента на подаване на МД, към митническата стойност са включени и разходи за транспорт и товаро-разтоварване, съгласно разпоредбата на чл. 71, § 1, б.“д“ от Регламент № 952/2013 г. Съдът приел, че допълнителните разходи за навло, възникнали два месеца след подаване на МД действително не са включени в последната, но след като са направени, върху тях е начислен и платен ДДС, което се установявало и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Според въззивния съд, с това си действие санкционираното дружество е изпълнило задължението си за заплащане на публично държавно вземане. Предвид това счел, че в хода на проверката, в срока по чл.84к от ЗМ дружеството е изпълнило задължението си да представи документ, че публичното задължение върху тази сума е начислено и заплатено, чрез ползване на данъчен кредит, но АНО неоснователно го е приел за неотносим, което е довело до необоснованост на обжалваното НП, тъй като липсвали доказателства за съставомерен елемент от обективната страна на нарушението по чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ, а именно специалната цел – избягване или опит да се избегне частично заплащане на публично държавно вземане.

С тези мотиви първата съдебна инстанция е отменила изцяло оспореното пред нея НП като незаконосъобразно.

В оспореното решение съдът е изложил и мотиви досежно размера на присъдените в полза на „Промет Стиил“ ЕАД разноски, като удовлетворил изцяло искането по претендираната сума от 2933,75 лева, равнозначни на 1 500 евро и отхвърлил възражението за прекомерност. Съображенията в тази насока са за правна сложност на делото, свързана с аргументирането на множество фактически обстоятелства и правни хипотези, изложени в подробна жалба, яваване на процесуалния представител в две с.з.

Решението на РС – Русе е правилно.

Административнонаказателната отговорност на „Промет Стиил“ ЕАД е ангажирана на основание чл. 234 ал. 1 т. 1 от ЗМ, тъй като в качеството му на декларатор, като е поставило под режим допускане за свободно обращение с МД MRN 23BG004006097770R2/ 12.10.2023г. стоки, за които е декларирало митническа стойност, определена в нарушение на чл. 70 и чл. 71, § 1, б. „д“ от Регламент № 952/2013, като не е декларирало направените допълнително транспортни разходи до мястото на въвеждане на стоките на митническата територия на Съюза по фактура № 07122023-021/07.12.2023 г., издадена от “Fayette International Holdings“ LTD, в това число и не е предприело действия, предвидени в чл. 173 от Регламент № 952/2013, е извършило митническа измама, изразяваща се в избягване на частичното заплащане на дължими публични държавни вземания, а именно ДДС в размер на 1667,21 лв.

Безспорно, съгласно чл. 70 от Регламент № 952/2013, основният метод за определяне на митническата стойност, който е приложен в случая при деклариране на вноса, е въз основа на договорната стойност, която представлява действително платената или подлежащата на плащане цена, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Елементите на договорната стойност са посочени в чл. 71 от Регламент № 952/2013, а в чл. 72 от същия регламент са посочени елементите, които не се включват в митническата стойност. Така всички разходи за транспорт, застраховка, товаро-разтоварни и обработващи операции, които не са включени в договорната стойност и са извършени до мястото на въвеждане на стоките в митническата територия на Съюза следва да се включат в митническата стойност на вноса, която е основа за определяне на задълженията при извършения внос.

На следващо място, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа при внос на стоки се определя като митническата стойност се увеличи с дължимите данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната, както и свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Следователно, за да бъдат включени в данъчната основа при вноса разходите за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка е необходимо да са налице три предпоставки: да са свързани с вноса; да не са вече включени в митническата стойност; да са направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

Няма спор, че към момента на подаване на МД-12.10.2023г. е било спазено изискването към митническата стойност да се включат и разходите за транспорт и товаро-разтоварни и обработващи операции.

В тази връзка по делото не е спорно, че сумата по процесната фактура от 07.12.2023 г. представлява направени допълнително транспортни разходи за навло до мястото на въвеждане на стоката на митническата територия на Съюза и не е била включена в митническата стойност по МД от 12.10.2023г. и е следвало да бъдат включени в декларираната митническа стойност и данъчна основа, което не е сторено с коригираща митническа декларация по смисъла на чл. 173 от Регламент № 952/2013.