Решение № 9219 от 19.10.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 9219

Бургас, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIII-ти тричленен състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ

ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ИЛИЯНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ канд № 20267040601808 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е началник отдел Митническо разузнаване и разследване към ТД Митница Бургас. Касаторът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Д. Д..

Ответник по касация е П. С. ЕАД [населено място], [ЕИК], със съдебен адрес [населено място] 1000, [улица], ет.5. Ответникът по касация взема участие в касационното производство чрез пълномощник – адвокат Т. Т. от АК София.

Жалбата е насочена срещу решение № 554/17.06.2026г. по АНД № 166/2026г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № BG2025/1000-1881/НП/18.11.2025г., издадено от началник отдел Митническо разузнаване и разследване към ТД Митница Бургас, с което на П. С. ЕАД е наложена имуществена санкция 6 606.94 лв. за извършено административно нарушение по чл.234 ал.2 т.1, вр. с ал.1 т.1 от Закона за митниците.

За да отмени наказателното постановление, в мотивите си първоинстанционният съд е приел за установена фактическата обстановка по постановлението, но констатирал, че фактическите изводи на АНО са формирани при допуснато съществено процесуално нарушение. Приел е, че акта за установяване на административно нарушение е издаден след изтичането на срока за това по чл.34 от ЗАНН, тъй като срокът започва да тече от разкриването на нарушителя, а в случая това следва да се приеме за осъществено от момента на подаване на митническата декларация, а не от момента на извършване на проверката, както приел органа. Първоинстанционният съд приел, че наказателното постановление е издадено и в нарушение на изискването по чл.18 от ЗАНН, тъй като в обстоятелствената част на постановлението се съдържали данни и за други допуснати по случая административни нарушения на привлеченото към отговорност лице. Въз основа на тези два основни извода съдът отменил постановлението и присъдил разноски в полза на жалбоподателя.

В касационната жалба на административнонаказващия орган се изразява несъгласие с изводите на съда. Правят се подробни доводи защо в процесния случа нарушителя следва да се приема за открит от момента на приключване на проверката, а не от момента на подаване на митническата декларация. Правят се доводи и за това, че с оспореното наказателно постановление е наложено едно административно наказание за едно допуснато административно нарушение, при което не е налице нарушение на изискването на чл.18 от ЗАНН. Иска се първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по същество, с което да се потвърди наказателното постановление. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация счита касационната жалба за допустима, но неоснователна. Излага съображения за неоснователност на направените от касатора оплаквания. Излага подробни доводи за материална незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим. За да прецени правилността на обжалвания съдебен акт съдът взе предвид следното.

От фактическа страна първоинстанционният съд приел за установени фактите по постановлението, които като цяло не са спорни. Установено е, че на 12.09.2023г. с ОМД с MRN 23BG001007059360R0 жалбоподателят, в качеството си на вносител и декларатор е декларирало за режим пускане в свободно обращение стока с описание „стоманени заготовки с квадратно сечение (от нелегирана стомана), съдържащи тегловно под 0.25% въглерод; размер 150х150х12000 мм – 3SP MOD – 803 бл.; 3454105 кг“. На 19.09.2003г. към декларацията е подадена допълнителна декларация с MRN 23BG001007059580R3.

Със заповед № ЗТД-1000-811/01.10.2024г., изменена с последващи заповеди, издадени от директора на ТД Митница Бургас, на основание чл.48 от Регламент № 952/2013 и чл.84 ал.1 т.2 от ЗМ, е възложено извършване на последващ контрол на подадените от П. С. ЕАД декларации. Проверката е обективирана в приложен констативен доклад № [рег. номер]/12/14.04.2025г., връчен на проверяваното лице на 22.04.2025г. При извършения последващ контрол е констатирано, че в ОМД с MRN 23BG001007059360R0 е допуснато неправилно деклариране, като в облагаемата митническа стойност на стоката не е включен разход на дружеството за транспорт на стоката (демюрейдж в пристанище на натоварване И., Украйна) в размер 33 034.69лв., съгласно представена фактура № 20092023-022/20.09.2023г. на стойност 18 250 щатски долара. Според изводите на проверяващия екип, възприети от актосъставителя и административнонаказващия орган, посочените транспортни разходи не били декларирани своевременно пред митническите органи, съответно данъчната основа на стоката била некоректно определена в нарушение на чл.55 ал.1 т.2 от ЗДДС, с което е било избегнато частично заплащане на ДДС в размер 1 452,65 лв. Прието е, че с описаното деяние дружеството е осъществило състава на нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 1 452,65 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

При горните факти настоящата инстанция прие следните правни изводи.

Неправилно районният съд е приел, че АУАН е съставен след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН, който срок е обвързал с датата на подаване на първоначалната митническа декларация (MRN 23BG001007059360R0) от 12.09.2023г., тъй като в Закона за митниците съществува специално предвидена процедура, съответно момент от настъпването на който е обусловено образуването на административнонаказателно производство, в случай на извършване на последващ контрол.

Съгласно чл.84к, ал.1 от ЗМ когато в хода на проверката в срока по чл.84в, ал.3, т.6 са събрани доказателства за извършени митнически нарушения или за различен размер на дължимите мита и други публични държавни вземания, митническите органи, извършващи проверката, провеждат с проверяваното лице заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, освен ако проверяваното лице се откаже писмено от обсъждането. В 7-дневен срок от заключителното обсъждане проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства.

В нормата на чл.84л от ЗМ е предвидено, че проверката в рамките на последващия контрол приключва с констативен доклад, който се изготвя не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по чл.84в, ал.3, т.6 и който съдържа: направените констатации (т.7) и предложения за определяне размера на митата и другите публични държавни вземания и за образуване на административно наказателно производство (т.9).

Видно от изложеното, законодателя е предвидил, че в случаите на последващ контрол, констативния доклад с който приключва производството може да съдържа предложение за образуване на административнонаказателно производство. Ето защо, в случай, че доклада съдържа такова предложение от момента на неговото издаване започва да тече срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство.

В случая при спазването на реда на чл.84к, ал.1 от ЗМ, на 01.04.2025 г. е проведено заключително обсъждане с представители на „Промет Стиил“ЕАД, след което на 14.04.2025 г. е изготвен и писмения констативен доклад.

Съгласно чл.84л, ал.4 от ЗМ, докладът, с доказателствата приложени към него, в 7-дневен срок се връчват на проверяваното лице срещу подпис и се предават на органа, възложил проверката, за последващи действия, каквото действие се явява и образуването на административнонаказателно производство със съставянето на АУАН. В този смисъл срокът за съставяне на АУАН е започнал да тече от момента на съставяне на констативния доклад - 14.04.2025 г., а не както е прието в обжалваното решение от подаването на митническата декларация, поради което при съставянето на АУАН на 19.05.2025 г. са спазени сроковете по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

Неправилно първоинстанционния съд е приел, че с наказателното постановление е допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН, съгласно който когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Наистина в обстоятелствената част на АУАН и на постановлението механично са възпроизведени констатации от констативния доклад, които не са относими по случая, тъй като не сочат обстоятелства, свързани със състава на конкретното административно нарушение, но при внимателен прочит на текста на постановлението става ясно, че административната санкция е наложено за едно конкретно нарушение, т.е. в съответствие с изискванията на чл.18 от ЗАНН.

Въпреки изложеното обжалваното решение се явява правилно, като краен резултат, тъй като неправилно от наказващият орган е определена датата на извършване на административното нарушение, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

В наказателното постановление е прието, че административното нарушение е извършено на 12.09.2023г. – датата на подаване на първоначалната митническата декларация, като същевременно фактурата за която се сочи, че не е включена при определяне на митническата стойност на стоките е издадена на 20.09.2023 г.

В случая, правнозначимият факт е дали на датата на подаване на митническата декларация дружеството е било длъжно и е могло да декларира и разходите по фактурата, която все още не е била издадена, с оглед преценката дали на тази дата задълженото лице е избегнало или направило опит да избегне плащането на публични задължения.

Понятието за разход е законово уредено в Закона за корпоративното подоходно облагане, като съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО разходът се признава тогава, когато е обоснован с първичен счетоводен документ, а според чл.26, т.2 от ЗКПО не се признават разходи, които не са документално обосновани.

Към датата на подаване на митническата декларация, стойността на услугите за които е била издадена разглежданата фактура, все още е била неизвестна, разходът не е бил извършен и за него не е бил издаден документ, поради което и обективно той няма как да бъде включен в митническата стойност. В този смисъл, не би могло да се приеме, че на датата на подаване на митническата декларация – 12.09.2023 г. е осъществен състава на чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ, защото към този момент няма избягване на плащане на публично задължение.

След издаването на процесната фактура на 20.09.2023 г. за дружеството е възникнала възможност, съответно и задължение да подаде заявление за поправка на данните в митническите декларации, след като те вече са били приети, според правилото на чл.173 пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

По изложените съображения, следва да се приеме, че на датата на подаване на митническата декларация, посочена като дата на извършване нарушението, дружеството не е извършило нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ. Издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като е обосновал краен резултат за отмяната му, районният съд е постановил по същество правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, на основание чл.221 ал.2 АПК.

По повод направеното искане и на основание чл.63д от ЗАНН касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски, съобразно представения списък.