Решение № 260092 от 10.05.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ № 260092 гр. Пловдив, 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание на девети март през две хиляди и двадесет и първа деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

ВЕЛИНА АНТОНОВА в присъствието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА и прокурора ДИМИТЪР АНГЕЛОВ, след като разгледа докладваното от съдия Велина Антонова ВНОХД № 553/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от

НПК.

Делото е било образувано във връзка с протест на Окръжна прокуратура - Хасково срещу присъда № 260002 от 17.09.2020 г. по НОХД № 210/2019 г. на Окръжен съд – Хасково, наказателно отделение.

С посочения съдебен акт подсъдимият С.А.М. е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, предл. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

С присъдата си първият съд е отхвърлил като неоснователен и предявения от Държавата, чрез м.н.ф. граждански иск за сумите от 4247,17 лева и 3962,12 лева, представляващи обезщетение за настъпили от деянието, предмет на обвинението имуществени вреди – невнесен данък върху добавената стойност.

В подадения протест и допълнения към същия се претендира, че в мотивите към оправдателната присъда не е даден убедителен отговор защо се приема, че истинската стойност на машините е била посочена именно в българските, а не в турските фактури за вносните стоки. Още повече, че инстанцията и сама е отчела съществувалата към инкриминирания период търговска практика, съгласно която в отношенията между български и турски фирми цените на вносните фактури са били далеч под цените на износните за едни и същи стоки, като няма икономическа логика турският продавач изкуствено да е завишавал реалните продажни цени в износните фактури, тъй като би заплатил и по-голямо износно мито. В подкрепа на доводите си обвинението се позовава и на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която е съпоставила стойностите на стоките в българските фактури със средната пазарна цена на машините в инкриминирания период, като е отчела доста по-ниска пазарна стойност за същите спрямо средната пазарна стойност за страната ни. Релевира още, че подсъдимият С.М. съзнателно се е ползвал от неверните фактури, за да избегне установяването и плащането на данък добавена стойност, тъй като е бил упълномощен от съдружника си не само да продава машините, но и да представлява „Й.М.“ ООД в качеството му на субект на данъчното законодателство. От въззивния съд се иска да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за данъчно престъпление.

В жалбата на гражданския ищец със съответните допълнения към същата, се сочи, че представените пред българските митнически власти фактури с невярно съдържание със съответстващи по вид и количество стоки с тези, издадени от доставчика, се явяват такива с невярно съдържание, доколкото посочената в същите стойност е била занижена. В допълнение юрисконсулт М.К. - пълномощник н.М.н.ф. релевира че при формиране на изводите си, Окръжен съд – Хасково е игнорирал доказателствената тежест на събраните по делото доказателства и в частност значителното занижаване в стойностите на фактурите, приложени към процесните ЕАД и тези, изхождащи от дружеството – износител. Изводът на ОС, че обвинението не е доказано се квалифицира като необоснован.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд представителят на държавното обвинение поддържа подадения протест и допълненията към същия. От въззивния съд се иска да отмени присъдата на първия съд и да постанови нова осъдителна присъда.

Гражданският ищец не изпраща процесуален представител в съдебно заседание пред въззивния съд. В писмено становище поддържа изцяло доводите си в подадената въззивна жалба.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд защитникът на подсъдимия адвокат Й.Й. изразява становище за недоказаност на твърденията на държавното обвинение за съпричастността на неговия подзащитен към процесното обвинение. Моли апелативния съд да потвърди присъдата на окръжия съд като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият поддържа доводите на своя защитник.

В последната си дума моли да бъде потвърдена оправдателната присъда на първия съд.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки законосъобразността и обосноваността на първоинстанционната присъда, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

През

2003 г. подс. С.М. и свид. М.М. учредили дружество с ограничена отговорност „Й.М.“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Х.. С решение на ОС Х. от 23.07.2003 г. дружеството било вписано в търговския регистър, с управители - двамата съдружници, които представляват и управляват, заедно и поотделно, фирмата. С изрично пълномощно М. упълномощил подс. С.М. да се занимава изцяло с търговската дейност в Б. и да го представлява пред всички физически и юридически лица, държавни органи и учреждения, данъчни, финансови и контролни органи, съдилища и нотариуси, митнически власти и застрахователни организации.

„Й.М.“ ООД Х. имало за предмет на дейност: покупки на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, комисионни, спедиционни, складови и лизингови сделки, търговско представителство и посредничество; производство и търговия с машини за пластмасова обработка и др.

Търговската дейност на „Й.М.“ ООД реално започнала в края на 2007 год., като била съсредоточена предимно във внос от Т. в Б. на машини за изработка на пластмасова дограма и последващата им продажба на територията на страната. Машините били изработвани от „Й.- М.М." ЕООД в Т., което дружество ги продавало на фирма „Й.Д.Т." ООД, а последното от своя страна ги изнасяло за Б. и продавало на „Й.М." ООД. Двете дружества „Й.- М.М." ЕООД и „Й.Д.Т." ООД били собственост и контролирани от свидетеля М.М., който регистрирал второто дружество за да осъществява износ на машините от Р. Т.. Съгласно действащото в Т. законодателство „Й.- М.М." ЕООД нямало правото да изнася своята продукция извън страната и затова през 2000 година М.М. решил да учреди друго дружество, което формално да извършва износ. Така в Р. Т. било регистрирано дружеството с ограничена отговорност с фирма „Й.Д.Т." ООД. Впоследствие търговците М. и М. М. взели решение да изнасят своята продукция в Б., но не чрез директни доставки на потенциални купувачи, а отново чрез регистрация на собствено дружество в страната ни, което да бъде получател по износната сделка, а след това да продава въпросните машини на други търговци. В изпълнение на това намерение М. М. използвал познанството си с подсъдимия М., когото убедил да се включи в замислената търговска дейност чрез участие в учреденото от двамата търговско дружество. Така се стигнало до учредяване на процесното дружество със седалище в гр. Х. (т. 1 л. 35 от досъд. пр.). С решение от 23.07.2003 г. по ф. д. 302/2003 г. по описа на Окръжен съд-Х. дружеството било вписано в Търговския регистър при Окръжен съд-Хасково. Съгласно учредителния акт и решението за вписване капиталът му бил 5 000 лева, разпределен в 100 дяла, 90 от които били притежание на М.М., а останалите 10 на подсъдимия М.. Относно управлението и представителството съдружниците се съгласили и обявили в регистъра, че дружеството ще бъде управлявано и представлявано заедно и поотделно от тях. Независимо от приетото в учредителния акт разпределение на дружествените дялове, търговската дейност на практика се ръководела от М.М.. Той осъществявал търговския контакт с дружеството-производител на стоките, както и с дружеството, което формално изнасяло същите, той наемал превозвача в Р. Т., плащал превоза, оформял износната документация, в това число и придружаващата стоката фактура, а също и осигурявал необходимите средства за дължимия при вноса данък добавена стойност (ДДС). Подсъдимият получавал внесените в Б. стоки след преминаването на превозващия ги автомобил през входящото митническо учреждение. Заплащането на дължимия при вноса данък ставало във вътрешно митническо бюро в гр. Х., където подсъдимият осъществявал контакт с транспортиращото ги лице, което му предавало вносните документи – ЧМР, ТИР-карнет, фактура, опаковачен лист. След това, съгласно постигнатата между двамата съдружници договореност, М. извършвал продажбата на машините на местни търговци в страната ни, а получената цена предоставял на М.М.. За работата си в дружеството М. получавал възнаграждение /заплата/, което двамата съдружници били уговорили. Освен това на подсъдимия било издадено и пълномощно (л. 39 т. 1 от досъд. пр. ), с което М.М. му делегирал правото да представлява дружеството пред трети лица и държавни органи в страната ни. Считано от 19.11.2007 г. (л. 159 т. 8 от досъд. пр.) дружеството „Й.М.“, гр. Х. получило регистрация по ЗДДС.

От началото на 2008 година счетоводното обслужване на управляваната и представлявана от подс. М. фирма „Й.М.“ ООД - Х. било поето от „А.З.“ ЕООД Х.. Управител и собственик на капитала на това дружество бил свид. С.М., с когото подс. М. се познавал от дълги години.

Въпреки, че между двете дружества нямало сключен договор за водене на счетоводството на „Й.М.“, свидетелите Д.Д. и И.Я., служители на „А.З.“ ЕООД, изпълнявали задълженията си да осчетоводяват първичните документи (фактури за разходи или приходи), които С.М., лично или чрез други лица, редовно предавал в офиса на счетоводната фирма. Двете се грижели и за документацията, свързана с назначаване или освобождаване на работници и служители в „Й.М.“ ООД.

Дружеството било регистрирано по ЗДДС от 19.11.2007 г. През 2008 г. то осъществявало търговската си дейност, като в офиса на „А.З.“ ЕООД редовно били представяни счетоводни документи за направени разходи и получени приходи. В счетоводната фирма разполагали със софтуерен продукт (типова бланка) на справка-декларация по ЗДДС. Въз основа представените първични счетоводни документи (митнически декларации, фактури за извършени покупки, за продажби, за куриерски и мобилни услуги, наем и реклама) счетоводителките попълвали ежемесечно справки-декларации във всяка от които, за съответния месец, били посочени извършените покупки и продажби, стойностите им и търговските партньори на представляваното от М. дружество. При отсъствие на подс. М. към момента на подаване на справки-декларациите, той предварително подготвял и подписвал пълномощни, с които Д.Д. го представяла и получавала от негово име документи пред и от НАП. В инцидентни случаи със същите права била упълномощавана и И.Я..

По този начин в периода м. 01. - м. 12.2008 г. редовно били подавани месечни справки-декларации по ЗДДС на „Й.М." ООД – гр. Х..

Развивайки търговската дейност на дружеството подс. М. посещавал изложения и базари, рекламирал стоката и се договарял с клиентите за закупуването на машините. Заплащането ставало или чрез превеждане на сумата по банков път или в брой, на ръка, след което се издавала фактура за извършената сделка. Вносът от Т. на машините бил деклариран от М. в МБ Х., където стоките били обмитявани. Там били представяни първичните счетоводни документи (фактури от покупката на машините, ЧМР, ТИР карнети, опаковъчни листове и др.). Подсъдимият попълвал и подавал митнически декларации за всеки един внос, като вписвал данни за фактурата, марката, модела и броя на внасяните стоки, както и цената им. Той оставял стоките на склад в гр. Х., а в последствие ги продавал на други търговци в Б.. М. осигурявал сам или чрез други лица, първичните счетоводни документи в счетоводната къща навреме, за да се обработят и включат в подаваните справки-декларации по ЗДДС.

При осъществен внос на машини от Т., през месеците август и октомври 2008 г., подсъдимият представил пред митническите органи, заедно с други документи, придружаващи стоката и фактури № 023981 от 22.08.2008 г,. с посочена цена на покупките в размер на 33 609 евро (65 733. 49 лв. ) и № 023994/17.10.2008 г., с посочена цена на покупките в размер на 32 938 евро (64 421.13 лева). Фактурите били описани в ЕАД № № 08ВG003107H0022293/25.08.2008 г. и 08ВG003107Н0030192/20.10.2008 г., а вносните декларации (ЕАД) дали основание за определяне на ДДС, посочени в СД № № 26000970848/12.09.2008 г. и