Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 80 от 09.06.2026, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Административно наказателно дело 321/2025
Вид
Решение № 80
Подписан
09.06.2026
Състав
Невена Пламенова Великова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 2, предл. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 4 · Закон за адвокатурата
  • чл. 231 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 41 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 79б, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 233, ал. 1 · Закон за митниците
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за съдебната власт
  • чл. 57 · Конституция на Република България
  • чл. 242 · Наказателен кодекс
  • чл. 118 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 320 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 42 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Сливница, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. П. като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20251890200321 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Т. Г., ЕГН **********, подадена чрез адв. Л. К., срещу Наказателно постановление (НП) № BG2024/9999-123/HП от 23.04.2025 г., издадено от В. К.

П. – за директор на дирекция „Митническо разузнаване и разследване” (МРР) в Централно митническо управление (ЦМУ) на Агенция „Митници”, съгласно Заповед № О1310/15.04.2025 г. на директора на Агенция „Митници” и Заповед № ЗАМ-502/32-817160 от 15.04.2024 г. на директора на Агенция „Митници”, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 231, вр. чл. 233, ал. 1 от Закон за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 22125,44 лева, за нарушение на чл. 233, ал.

1 ЗМ, като на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ са отнети в полза на държавата вещите, предмет на митническо нарушение, а именно 23 бр. златни изделия с общо тегло 201,57 грама, подробно описани в атакуваното НП, а на основание чл. 226а, ал. 3, вр. чл. 233, ал. 8 ЗМ е присъдено нарушителят да заплати и сумата в размер на 5985,79 лева, представляваща митническата стойност на превозното средство.

В жалбата се твърди, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като жалбоподателят счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е от НП е видно, че е налице изключително противоречива фактическа обстановка, тъй като на жалбоподателя не му е известно на коя дата е извършил твърдяното от ответника нарушение, както и колко са на брой златните изделия, тъй като в съставеният АУАН и издаденото въз основа на него HII са описани 21 броя обекти – златни изделия, а се сочи, че общият им брой е 23 броя, с което е било нарушено и правото му на защита, доколкото не става ясно срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава.

При това положение счита, че в хода на установяване на административното нарушение и в това по налагане на наказанието, е било допуснато съществено процесуално нарушение, което по своето съдържание и последици е ограничило правото му на участие и на защита в това производство и което се явява самостоятелно основание за отмяна на атакуваното HП, без съдът да се произнася по съществото на спора. С оглед на горното претендира за 1 цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В последно проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. К., който поддържа въззивната жалба. Претендира разноски в производството. В предоставения му срок по делото са постъпили писмени бележки, в които, в допълнение на изложените в жалбата доводи, се обръща внимание, че по делото не е установено безспорно на кого са принадлежали намерените златни накити в проверявания автомобил, предвид обстоятелството, че в него са пътували и други лица, от които не е снемано писмено обяснение. Сочи, че при наличие на грешки в акта е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, но тази санираща норма е неприложима за самото наказателно постановление. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е било да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Поддържа, че предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, в НП нарушението следва да е описано точно и ясно, с посочване на датата и мястото, където е извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават, както и на нарушената правна норма, като се отбелязва, че в случай на допусната техническа грешка, за разлика от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН с оглед, на която не всички нередовности на АУАН са съществени, законът не съдържа изрична разпоредба, която да предвижда законосъобразност на НП при допуснати нередовности относно съдържанието по чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН. Счита, че наличието на противоречие при уточняване на времето на извършване на нарушението не може да се санира, тъй като съгласно изискванията на закона в НП следва да се посочат изрично определени реквизити. Сочи, че докато в чл. 62, ал. 2 АПК е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена. С оглед на горното жалбоподателят счита, че са нарушени реквизитите посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН , което винаги накърнявало правото на защита на нарушителя.

Въззиваемата страна – директор на дирекция „Митническо разузнаване и разследване” (МРР) в Централно митническо управление (ЦМУ) на Агенция „Митници”, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл. юрисконсулт – Елена Е., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. В предоставения от съда срок по делото са постъпили писмени бележки, в които са развити доводи за законосъобразност на атакуваното НП. По-конкретно, процесуалният представител счита, че е безспорно установена датата на извършване на нарушението – 31.08.2024 г., което обстоятелство се установявало от съставените в хода на проверката и след нея документи, като се потвърждава и от представените и приети по делото писмени доказателства — данните, съдържащи се в служебните графици на митническите мобилни групи в периода 26.08.2024 г. — 06.10.2025 г., информацията от рапортната книга на Митнически пункт К., от електронната разпечатката от митническата информационна система Обработка на рискова информация (ОРИ), както също и от справката, извършена в автоматизираната информационна система на Граничен контрол чрез програмен интерфейс „Справки“ на МВР, от които е видно, че Н. Г. е напуснал територията на страната в 23.38 ч. на 31.08.2024 г. веднага след приключването на митническата проверка, чийто край, съгласно ПИМП № 24ВBG005804М0З7780 от 31.08.2024 г., е в 23:00 ч. В този смисъл се счита, че допуснатата техническа грешка в месеца на извършването на нарушението от 2 нарушителя в описателната част на АУАН не е от категорията на съществените, доколкото в обвинителната част на АУАН коректно е вписан съответният месец, поради което същата не опорочава акта и административнонаказателното производство. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН нередовностите в АУАН не са пречка за издаването на наказателното постановление, след като е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е прецизирал по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН обвинението в тази му част. В този смисъл счита, че не са налице допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения. Счита, че по безспорен начин в хода на производството е било установено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си за деклариране на стоките, предназначени да бъдат поставени под митнически режим по чл. 66, ал.1 ЗМ, като по делото се установява, че недекларираните стоки не попадат в обхвата на дефинициите за нетърговски стоки и стоки с нетърговски характер по смисъла на чл. 1, т. 6 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността и на чл. 1, т. 21, буква „б” от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Счита, че количеството и стойността на недекларираните стоки (включително с оглед на тяхната митническа стойност, съобразно становището на Комисията на АМ) не водят до извод за случаен характер на наличието им в личния багаж на пътник, който случаен характер в обичайното си значение в общоупотребимия език се изразява и обозначава, като обикновено малки по размери и количество вещи, пренасяни от физическо лице при пътуване, които са му необходими за същото и обслужват негови лични или на семейството му нужди. Изявлението на Н. Г., че процесните стоки са негови, след установяването им, в резултат на извършената митническа проверка, не насочват към семейна употреба или към частна, лична необходимост на Г. от процесните стоки във връзка с пътуването му, още повече, че към момента на контролните действия липсва подобно изявление в тази насока, или твърдения, че стоките са явно предназначени за подарък, а фактът на недекларирането им – укриването на информация за превозваните стоки, както и вида и количеството им, логично не обосновава извод за нетърговско предназначение. За да обоснове нетърговския характер на стоките, въззиваемата страна се позовава и на стойността им, която надхвърля 1000,00 евро, разгледана във връзка с разпоредбата на чл. 137, т. 1, букви „а“ и „б” от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. В този смисъл и доколкото нарушението е доказано както от обективна, така и от субективна страна, моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като на въззиваемата страна бъдат присъдени разноски по делото. При условията на евентуалност, в случай на потвърждаване на НП, прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице (надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя – адв. К.), срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (е връчено на 15.07.2025 г., а жалбата е с рег. № 32-228079/25.07.2025 г., т.е. подадена е в рамките на законоустановения двуседмичен срок), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

На основание чл. 79б, ал. 2 ЗАНН съдът констатира, че процесната глоба не е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в 3 резултат на плащане на санкцията.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 31.08.2024 г., около 20.30 часа, жалбоподателят Н. Т. Г., ЕГН **********, който управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, с български регистрационен номер № ***, негова собственост, пристигнал на МП – К., трасе „Изходящи леки автомобили и автобуси“.

В автомобила, заедно с водача, пътували Я. Т. Г., ЕГН **********, В. Д. О., ЕГН **********. Т. Н. Г.а, ЕГН 165104455 и Д. В. О., ЕГН **********.

По същото време на смяна, съгласно утвърдения график, били свидетелите П. Т. Т. – на длъжност държавен инспектор в Агенция „Митници“ (видно от Заповед за изменение на служебно правоотношение № 1082 от 22.05.2023 г. на директора на АМ, Заповед за изменение на служебно правоотношение № 1138 от 05.09.2024 г. на директора на АМ и 2 бр. длъжностна характеристика) и М. В. В., които били изпратени от ЦМУ да подпомагат колегите си на МП – К. поради засиления трафик.