Решение № 173 от 25.09.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Свиленград, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200640 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №

BG2026/1000-1228/НП от 09.06.2026 година на Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Т.

Г. /T.G./ роден на **********г. в гр.Одрин, Турция с адрес в Р. Турция, за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 250,00евро/488,96 лв./.

Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателя,който обжалва горе цитираното в законно предвидения за това срок. Същият в жалбата си твърди,че обжалваното НП било необосновано,неправилно и издадено в противоречие на процесуалните правила и в противоречие на закона . Оспорва извършеното нарушение,като твърди,че не били изяснение всички факти и обстоятелства по случая.Наложеното наказание било несправедливо и незаконосъобразно,поради което моли съда да отмени обжалвания акт ,а в условията на алтернативност моли съда да измени неговия размер до минимално предвидения за това размер .

Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 204,52евро на основание чл.38 от ЗАдв.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява . За него се явява адв.Д.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и доризвива подробни в насока за отмяна на обжалваното НП,като в условията 1 на алтернативност,моли съда да намали наложеното наказание до минимално предвидения в закона размер.

Административнонаказващият орган /АНО/ - Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници чрез процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено изцяло.

В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.Претендира присъждане на юр.възнаграждение.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна :

Н а 11.04.2026год. около 22,00часа на Митнически пункт Капитан Андреево на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” на път от Република Турция за Република България пристигнал лек автомобил марка Хюндай с рег.№22АFH007 ,управляван от жалбоподателя по делото, който пътувал сам в автомобила.

За автомобила постъпило искане от гранична полиция №11257 ,за извършване на съвместна проверка ,във вр.с чл.22 от Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове.

По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявал служебните си задължения митническия инспектор св. С. С. М. и митническият служител св.С. И. А. .

Преди предприемане на митническа проверка, св. С. С. М. и колегата му св.С. И. А., приканили лицето да обяви и да декларира носените от него стоки –вкл. акцизни такива и валутни ценности, в отговор на което шофьорът не декларирал такива .

На основание чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ в гаража на трасе „Входящи леки автомобили и автобусти“ двамата митнически служители извършили митническа проверка на превозното средство и на багажа на лицето,при което открили в пода на автомобила-тайник,достъпа до който се осъществявал,чрез изрязване на отвор с размери : ширина 55см, дължина 170см и дълбочина 33см. В така обособения тайник митническите служители открили две укрити лица,който били предадени на Главна Дирекция Гранична полиция.

На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ било изискано писмено обяснения от жалбоподателя, като същият посочил ,че не знаел за тайника. Изминало един месец откакто закупил автомобила,но все още …/като в останалата част обясненията му не могат да бъдат преведени/.

За извършеният физически преглед на МПС от страна на митническите служители бил съставен протокол за извършена митническа проверка №27880/11.04.2026г. ,в който били описани откритите лица и начина им на 2 укрИ.е ,специално пригодените места за това и техните размери, който протокол бил подписан , от митническите служители посочени по-горе,така и от жалбоподателя,без лицето да впише в него обяснения или възражения относно констатираното по време на проверката.

При този резултат от цялостния митнически контрол и след открИ.е на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и неговия предмет, свидетелят С. С. М. пристъпил към съставянето на акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя.

Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие на нарушителя, както и на митническия служител– С. И. А., след приключване на проверката на същата дата- 11.04.2026г.

В съставения АУАН актосъставителят, изложил подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма, и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и останалите изискуеми реквизити.

В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения, нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за деяние, представляващо „при преминаване през държавната граница използвал превозно средство автомобил подробно описан с неговите белези ,в който е установено наличието на тайник по смисъла на парг.1,33 от допълнителните разпоредби на ЗМ”, като същото правно е квалифицирано с нормата чл. 238в,ал.1 ЗМ – административно-наказателен състав, вписан и твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/.

АУАН е предявен –надлежно ,преведен на разбираем на лицето език и връчен на жалбоподателя -лично, който с полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя не е вписал,че има възражения и такова съответно не е подадено в законоустановения за това 7дневен срок.

На основание чл.229,ал.1 от ЗМ за обезпечаване на евентуални вземания по акта за установяване на административно нарушение,била задържана с разписка за задържане сумата в размер на 250евро.

Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия, АНО е издал процесното Наказателно постановление /НП/ № BG2026/1000-1228/НП от 09.06.2026 година на Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Т.

Г. /T.G./ роден на **********г. в гр.Одрин, Турция с адрес в Р. Турция, за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 250,00евро/488,96 лв..

В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на нарушението, дадена от контролния орган –чл.238в,ал.1 ЗМ.

3

По АНПр е постъпила молба с вх.№32-213780/13.07.2026г. от жалбоподателя , чрез пълномощника му адв.Д./ с приложено към молбата пълномощно/ за представителство по АНПроизводство и пред съда ,в това число и връчване на НП на пълномощника.

Във връзка с постъпилата молба е изпратено за връчване на пълномощника на процесното НП, като същото е връчено на адв.Д. на 14.07.2026г. чрез ССЕВ.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 93/37-152369 от 19.05.2026 година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ.

По АНПр е и писмо от което се установява ,че въз основана на издаденото НП срещу жалбоподателя и в срока за обжалване не са постъпили суми за доброволно пращане на 80процента от наложената глоба.

По делото бе представено и прието като доказателство Протокол по НОХД №263/2026г. по описа на РС Свиленград,като видно от същият, съдът е одобрил постигнатото споразумение между РП Хасково,ТО Свиленград, подсъдимия-настоящ жалбоподател и защитникът му,с което същият се е признал за виновен в това, че на 11.04.2026 година през ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, област Хасково, превел през границата на страната от Република Турция в Република България, отделни лица, а именно: Х.Л.М.

(Hevar Latif Mohammed), роден на ************ година в град Сулеймания, Република Ирак и М.Х.Ф. (Mohamad Halil Faraj), роден на ************ година в град Сулеймания, Република Ирак, граждани на Република Ирак, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Хюндай” с турски регистрационен № 22 AFH 007 - престъпление по чл. 280, ал. 2, т. 3 и т. 4, вр.ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 280, ал.2, т.3 и т.4, вр.ал.1, вр.чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 2 от НК, му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /една/ година и „ГЛОБА“ в размер н а 3000 евро. На основание чл.66, ал.1 от НК,е отложено изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал достатъчно насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата. Свидетелските показания на разпитаният по делото свидетел – С. С.

М. и С. И. А., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия , тяхната систематика и взаимно допълване, като те 4 са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията му се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелят, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл. и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелят, съдът даде вяра на показанията на същият и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават влизането на жалбоподателя в страната ни от Р Турция; извършването на митническа проверка на жалбоподателя и намирането на две лица укрити в МПС в специално пригоден за това тайник.

Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката и тези представени в съдебното заседание, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Единствено съдът не дава вяра на дадените от жалбоподателя лични обяснения в хода на адм.наказателното производство,в които същият отрича знание относно наличието на тайник в управляваното от него МПС,тъй като доколкото същият е пътувал сам в лекият автомобил,нелогично се явява твърдението му ,тъй като няма обяснение как двете лица са се укрили в автомобила и след достигане на дестинацията до която е следвало да пътуват укрити,по какъв начин същите ще напуснат тайника,без водача . Още повече,че самият жалбоподател е признал вината си,че е превеждал откритите в тайника лица по влязлото в сила Споразумение. Именнно по тези съображения съдът не кредитира дадените писчени обяснения от жалбоподателя и не изгражда правни изводи въз основа на тях.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна страна формира следните изводи: