Решение № 161 от 02.05.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. С., 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440100074 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените осъдителни искове от ищеца В. Д. К. срещу ответника О. на М.- С., за осъждане на ответника О. на М. - С., с адрес град С., ***, представлявана от ***, да заплати на ищеца - сумата в размер на 4 211,55 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 14.01.2022г. - 14.01.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 15.01.2025г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 767,15 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като началната дата за изчисляване е 01.04.2022г. до деня преди датата на предявяване на иска в съда – 14.01. 2025г.

В съдебно заседание за ищеца процесуалният му представител адв.О.

За ответната страна юриск.В. оспорва исковете по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

С внесения в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват както 1 по основание, така и по размер, като същите се явяват и недоказани. Сочи се, че през исковия период ищецът е бил служител на М. по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМ., а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМ. статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМ., поради което в този случай не са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител, Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, противно на пространно развитите доводи в исковата молба. Съобразно чл. 187, ал. 7 от ЗМ. работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Известно е, че извънреден труд е налице само ако работника или служителя действително е работил извън установеното работно време, което категорично не е налице в конкретния случай.

По делото не е спорно, че ищецът е служител на О. на М. - С., като за претендирания исков период, същият е работил на длъжност *** в група *** Д. при О. на М. - С.. Не е спорно, че ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на полагане на труда - дневни и нощни смени при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМ..

Неправилно ищецът посочва, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща М. и навежда доводи, че следва да се премине към субсидиарно приложение на разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Уредбата на нощния труд на държавните служители в М. за разглеждания период се съдържа на две нива - първо на законово, в чл. 187, ал.

1 и ал. 3 от ЗМ., чл. 179 от ЗМ. и второ, на подзаконово ниво в Наредба № 8121з[1]1353/15.12.2020 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМ. /отм.

ДВ. бр. 51 от 1 юли 2022 г./ и Наредба № 81213-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от закона за министерството на вътрешните работи.

Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМ. ,.нормалната продължителност на работното време на държавните служители в М. е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24- часов период. Нощен е трудът, който се полага между 22:00 и 6:00 ч.“. Тази разпоредба е императивна и определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време през нощта, изразено в броя на часовете „8“. По аргумент на чл. 187, ал. 4 от ЗМ., при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната 2 продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 7.“, т. е. така нормираният коефициент е 1, а не 2 твърдения в исковата молба - 1,143. Фиксираната законова норма от 8 часова продължителност на работното време през нощта, установена в закон - чл. 187, ал. 1, изр. Н-ро се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането й. Същата съответно е намерила отражение и в издадените подзаконови нормативни актове, уреждащи процесиите отношения, касателно в чл. 21, ал. 3 от Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г. и Наредба № 81213-922/22.07.2022 г. Съобразно така действащата специална правна уредба, касаеща служителите на М. по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМ., следва да се приеме, че нормалната продължителност на работното време за служителите на М. през нощта е 8 часа. Действително тя е по-голяма от общата нормална продължителност на работното време на работниците и служителите по трудови правоотношения, установена в Кодекса на труда, който предвижда в чл. 140 „нормалната продължителност на седмичното работно време при 5 дневна работна седмица през нощта е 35 часа.

Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 7 часа“. Това различие и по - голямата продължителност на работното време при 5 дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта - 8 часа е обусловено от основните функции на М., които са установени в ЗМ.. Това оправдава и обосновава например и прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време, трудово възнаграждение и на други подобни на работниците и служителите по трудови правоотношения в Кодекса на труда и в ЗМ.. Именно поради спецификата на работа на държавните служители - полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМ., който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 и ал. 3. За тях са неприложими нормите на общото законодателство като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г.

ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Тълкувателният акт е отчел, че в ЗМ. има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на М. - допълнително възнаграждение за прослужено време (чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМ.), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМ.), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 ЗМ.), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМ.), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал. 3 5, 6 и 7 от ЗМ.) и др. Поради това, с тълкувателното решение е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с М. е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 ЗНА, т. е. възможността по аналогия да се 3 приложат Кодексът на труда и в частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено и с решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на СЕС и тълкувателното решение са задължителни за всички съдилища в Република България (чл. 633 ГПК и чл. 130, ал. 2 ЗСВ).

Прилагането на ЗМ. в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/15.03.2023 г. по т. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Следи се за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Според решение по дело С262/20 Съда на Европейския съюз, чл. 8 и чл. 12, б. „а“ от Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. По- конкретно, допуска се определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор, както е по действащия Кодекс на труда, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите /със статут по действащия ЗМ./, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и е съразмерно на тази цел.

Поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР № 1/15.03.2023 г., както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С[1]262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 - С-536/2021 и С732/2021 - С-738/2021, постановени по отправени съответно от РС - Луковит и от РС - Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове, е отправено преюдициално запитване по в. гр. дело № 193/2023 г. По това преюдициално запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С определение от 29.07.2024 г. Съдът на Европейския съюз дава следните отговори на поставените въпроси: Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноеМ.и 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази 4 разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по[1]специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.