Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1650 от 13.10.2023, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 2095/2021
Вид
Решение № 1650
Подписан
13.10.2023
Състав
СВЕТЛАНА БОЙКОВА МЕТОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.203 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.203, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 204, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.204, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.54 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.66б · Закон за митниците
  • чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.85 пар.1 · Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (преработен текст)

РЕШЕНИЕ

№1650 гр. Пловдив, 13.10.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на петнадесети февруари, през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив Петър Петров, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2095 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, вр. ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на „Ламарина 2005“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Болярци, обл. Пловдивска, ***, депозирана чрез процесуалния представител адв. О., против Агенция Митници гр.София, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 14 982,05 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, произтекли от незаконосъобразно бездействие на митническите органи, изразяващо се в забавяне на обработката на подадена митническа декларация, продължило от 03.05.2019 год. до 07.05.2019 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 07.05.2019 год. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищецът се представлява в съдебно заседание от пълномощника му адв. О., който моли за уважаване на предявените с исковата молба претенции, както и за присъждане на направените по делото разноски по представен списък. Представена е писмена защита с подробно изложени съображения по съществото на делото и обсъждане на част от събраните доказателства по него.

Ответникът – Агенция Митници, се представлява от упълномощения си процесуален представител юрк. С.. В съдебно заседание и в писмено становище се оспорва исковата молба и се навеждат твърдения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Задължително участващият по реда на чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим. С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответния административен орган при изпълнение на административна дейност, като са предявени и претенции за законна лихва с посочен начален и краен период. Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая ответникът е Агенция „Митници“, а съгласно чл. 3, ал. 1 от

Устройствения правилник на Агенция „Митници“, последната е юридическо лице. Съответно териториалните дирекции (сред които е и ТД „Тракийска“, сега ТД „Митница Пловдив“) са част от нейната структура съгласно чл.7, ал.1 от същия правилник.

От приетите и приложени по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

На

03.05.2019 г. ищецът „ЛАМАРИНА 2005“ ЕООД внася от Турция на територията на Република България 41395 кг. гв галванизирана ламарина от нелегирана стомана, с широчина повече от 600mm, покрита с пластмаса, на рулони: 0.50x1250mm (RAL 9002), натоварена в четири камиона с peг. номера ***, ***, *** и ***, с приложени и придружаващи ги Декларация MRN 19BG003009016515R6 /07.05.2019 г., Сертификат EUR1 №1 0023634, Анализен сертификат EN10204 и EN10204-2007, Фактура № MGE2019000000118 /02.05.2019г., Опаковъчен лист от 02.05.2019 г, Транзитна декларация MRN 19TR34120000559107/02.05.2019 г. и CMR № 25523/02.05.2019г.

Процесната стока е с код по Комбинираната номенклатура 7210 70 80, с декларирано мито 0,00 лв., видно от Декларация MRN

19BG003009016515R6/07.05.2019 г.. подадена на 03.05.2019 г. с LRN 190000***Н970700.

Митническата декларация постъпила в системата на АМ на 03.05.2019 г. сутринта, като била подадена от митническия посредник „Звезда Спед“ ООД. На 07.05.2019 г. с митническа декларация MRN 19BG003009016515R6/07.05.2019 г. стоката била поставена под режим „допускане до свободно обръщение с цел крайно потребление“ стока

– „ГВ галванизирана ламарина от нелегирана стомана с широчина повече от 600 мм, покрита с пластмаса, на рулони – 0.50 х 1 250 мм (RAL 9002) – 41.395 т.“ Стоката била със страна на произход и изпращане Република Турция, като регистрираната МД представлявала искане за ползване на непреферницална тарифна квота с референтен номер 098614. Към момента на разрешаване на режима, респективно приемането на декларацията от митническата администрация, квотата не била критична и не било учредено обезпечение на публичните държавни вземания при евентуален отказ за ползване на тарифната квота. След извършена проверка в митническата информационна система за получените отговори от ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ към ЕК относно разпределението на квотите на 10.05.2019 г., било установено, че искането за квота № 098614 по МД MRN 19BG003009016515R6/07.05.2019 г. е разрешено за 20.40401% от исканото количество, т.е. за 8 446.24 кг следва да се начисли мито със ставка мито 0%, а за 32 948.76 кг следва да се начисли мито със ставка 25%. Отговорът от ИС на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ към ЕК към националната митническа ИС за внос /МИСВ/ бил получен електронно на 10.05.2019 г. и автоматично МД MRN 19BG003009016515R6/07.05.2019 г. се трансформирала в две стоки. След трансформацията на МД MRN 19BG003009016515R6/07.05.2019 г. за стока № 2 било определено възникването на ново митническо задължение общо в размер на 14 982.05 лв., от които мито 12 485.04 лв. и ДДС 2 497.01 лв. на основание чл.77, пар.1 буква а) във връзка с чл.85 пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.54 от ЗДДС и автоматично от МИСВ било изпратено електронно съобщение до модул „Митническо задължение“ /ММЗ/ с новите данни за митническо задължение по МД MRN 19BG003009016515R6/ 07.05.2019 г. Също автоматично, от модул ММЗ е изпратено електронно съобщение до търговеца, с което същият бил уведомен за размера на възникналото задължение. Последното било впоследствие определено изрично по вид и размер с Решение № РТД – 3000-1596/26.06.2020/32-182333 на Директор на ТД Тракийска към АМ, след обявяване от съда за нищожни на действията на административния орган по митническата декларация по извършена корекция на декларацията, с което решение било постановено ищецът да доплати допълнително суми за мито 12485,04 лв. и ДДС от 2497,01 лв., или общо 14982,05 лв. Сумите били взети под отчет и били погасени към 09.07.2020 г. Решението на Директор на ТД Тракийска било оспорено по административен ред пред Директор на АМ, който с Решение № Р-398/32-226254/04.09.2020 г. отхвърлил жалбата на ищцовото дружество.

Решението за определяне на допълнителни митнически задължения било обжалвано и пред Административен съд Пловдив, който с Решение № 2359/17.12.2020 г., постановено по адм. дело № 2113/2020 г. отхвърлил жалбата на „Ламарина 2005“ ЕООД, като това съдебно решение било и потвърдено с окончателно решение на ВАС № 7321/16.06.2021 г. по адм. дело № 2023/2021 г. В хода на съдебното производство по оспорване на Решение № РТД – 3000-1596/26.06.2020/32-182333 на Дирекция на ТД Тракийска към АМ от страна на ищеца бил наведен от ищеца и обсъден от съда довод за незаконосъобразност - извършено забавяне в обработката на МД в периода от подаването ѝ 03.05.2019 г. до приемането ѝ на 07.05.2019 г., довело до начисляването на допълнително мито поради изчерпване на дължимите квоти.

Така установеното от фактическа страна съдът намира въз основа на събраните по делото писмени доказателства, включващи и приложеното за послужване адм. дело № 2113/2020 г. по описа на Административен съд – гр.

Пловдив, ведно с касационно адм. дело 2023/2021 г. по описа на Върховен административен съд, както и свидетелските показания и приетата съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка Ж., доколкото същите са логични и последователни, както в по-голямата им част съответни на останалите доказателства по делото. Приетата съдебно–техническа експертиза, съдът също кредитира, като компетентно и обективно изготвена.

От правна страна съдът намери следното: За да възникне правото на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на посочените предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца.

В разпоредбата на чл.

204 АПК са въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.

Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на ал. 3 и ал. 4, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието. Така, съгласно изричното правило на чл.204, ал.4 АПК . незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В случая се претендира именно причиняване на вреди в резултат от бездействие, чиято незаконосъобразност следва да се установи от ищеца пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Ищецът основава исковата си претенция на незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в забавяне на обработката на подадена митническа декларация, продължило от 03.05.2019 год. до 07.05.2019 г. Твърди се, че ако декларацията е била обработена на датата на нейното подаване по електронен път, то ищецът би могъл да се ползва от непреференциална тарифна квота с реф. № 098614 по отношение на цялото количество по подадената МД, каквото искане е заявил, а приемането на декларацията на 07.05.2019 г. е довело до разрешаване на преференция със ставка 0% мито по квотата само за част от исканото по МД количество, което според ищеца пък е довело до причиняване на вреда за него, съставляваща заплатените допълнително определени митнически задължения за килограмите от декларираната стока, за които не е приложена преференцията.

Съгласно теорията и съдебната практика на ВАС, действието, респективно бездействието на администрацията по чл.203, ал.1 от АПК следва да съставлява фактическо такова, като конкретно незаконосъобразното действие е такова, което се предприема без правно основание, а незаконосъобразното бездействие представлява неизпълнение на задължение на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, да извърши конкретно действие, свързано с прогласено от нормативния акт защитимо субективно право. Незаконосъобразното действие /бездействие/ по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не може да е юридическо /правно/ действие и съставлява фактически, а не юридически акт.

По делото се установява, включително и от приетата техническа експертиза, че въпросната МД е депозирана по електронен път на 03.05.2019 г., като е постъпила в електронната система на АМ. Съгласно Заповед №