Решение № 1643 от 12.02.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1643

Варна, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - I тричленен състав, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ИВЕТА ПЕКОВА

Членове:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

ДИМИТЪР МИХОВ

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА канд № 20247050703015 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница – Варна, чрез юрк.Р. Г., против Решение № 259/09.09.2024г. на Районен съд – Девня /ДРС/, I-ви състав, постановено по НАХД № 134/2024г. по описа на същия съд, с което е отменено НП № [Наименование]/2000-20/15.03.2024г., с което на С. М. Л. – И., [ЕГН] за нарушение на чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 от Закона за митниците /ЗМ/, е наложена глоба, в размер на 6559,49лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания. Със същото решение Териториална дирекция Митница – Варна при Агенция „Митници“, е осъдена да заплати на С. Л. – И. разноски за производството, в размер на 650,00лв.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Конкретно сочи, че ВРС неправилно е приел, че по делото били събрани множество писмени материали, които съдържат данни за сделката между страните – за дата, предмет, цена, заплащане и митническа стойност, която е договорната такава за стоката, поради което е необходимо да се изследва само действителната воля на страните по покупко-продажбата. Излага подробни съображения за това, че събраните доказателства кореспондират изцяло с извършеното нарушение от С. Л. – И., като резултатът от извършено виновно деяние е частичното избягване на определения с НП размер на публичните държавни вземания. Твърди, че събраните писмени и гласни доказателства установяват, че митническата стойност за употребявания автомобил по митническата декларация от 18.06.2021г. не е платената действителна или подлежаща на плащане цена на стоката при нейната продажба за износ с местоназначение на митническата територия на Общността. Писмото от американските митнически власти представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, т.к. е изготвено от длъжностно лице в кръга на службата му, по установената форма и ред, и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Позовава се на разпоредбата на чл.140 от Регламента за изпълнение 2015/2447 и твърди, че нито в хода на административнонаказателното производство, нито по-късно, са представени документи в подкрепа на декларираната митническа стойност, което е дало основание за извършване на проверка по линия на международното сътрудничество. В приложения към декларацията документ за покупко-продажба не са посочени съществени реквизити за всяка външнотърговска сделка – начин и срок на разплащане, банка и банковата сметка на продавача, срокове и начин на разплащане. Твърди, че РС-Девня е постановил обжалваното решение в противоречие с установената фактическа обстановка и събраните доказателства, като реалната митническа стойност следва да се определи на основание чл.74, § 3 от Регламент № 952/2013, вр. чл.144, § 2 от Регламента за изпълнение № 2015/2447 и това е цената, декларирана в износната декларация, като пазарната цена е без касателство за целите на митническия контрол. Във връзка с доводите на РС-Девня за допуснато нарушение на чл.33, ал.2 ЗАНН моли съдът да съобрази, че поради констатираните признаци на престъпление първоначално образуваната преписка е била прекратена, а настоящата е образувана по реда на чл.36, ал.2 ЗАНН - въз основа на Постановление на Окръжна прокуратура – Варна от 20.12.2023г. за прекратяване на досъдебно производство № **/2022г. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай че жалбата бъде отхвърлена, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Г., която моли жалбата да бъде уважена.

Ответната страна – С. М. Л. – И., лично и чрез адв.Г., оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения за нейната неоснователност в писмени възражения вх.№ 7720/11.11.2024г. и в пледоария по същество. Навежда доводи и че административнонаказателното производство е проведено в нарушение на сроковете по чл.34 ЗАНН, както и че е изтекла давността за административнонаказателно преследване. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в производството пред ВРС не са събрани доказателства, обосноваващи категоричен извод за невярно деклариране на внесения употребяван автомобил и липсват данни за извършено нарушение по чл.234 ЗМ. Моли решението да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред РС-Девня е установено, че на 16.06.2021г. на Пристанище Варна – Запад пристигнал контейнер [Наименование], натоварен със стока. На 18.06.2021г. за част от стоката в Митнически пункт Варна – Запад била подадена митническа декларация за поставяне под режим допускане за свободно обръщение № 21BG002002051736R8. Стоката била декларирана като употребяван автомобил с повреди, [Марка], модел "Рав" 4, първа регистрация на 02.01.2019г., раб. обем 2488 куб.см, мощност 139 KWDIN, шаси [Наименование], с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 10 %, държава на износ САЩ, обща фактурна стойност 5520,00 щатски долара, условие на доставка CFR Варна, декларирана митническа стойност 8840,61лв. Въз основа на декларираните данни били заплатени държавни вземания в размер на 884,61 лв. мито и 1964,93 лв. ДДС. Получател на стоката била С. М. Л. – И..

При проведена последваща проверка по линия на международното сътрудничество относно декларирани митнически стойности на употребявани автомобили, българските митнически органи получили отговор от американските митнически власти, с приложена електронна информация за износ (EEI), съгласно която за горепосоченото моторно превозно средство, при износа му е декларирана стойност 17919,00 щатски долара = 28698,35лв. При тази стойност били установени дължимите държавни вземания – 2933,90лв. мито и 6474,58лв. ДДС.

Прието било, че С. Л. е извършила нарушение по чл.234, ал.1 ЗМ, за което й бил съставен АУАН № BG16082022/2000/М-266/16.08.2022г. Впоследствие на 21.12.2022г. било образувано ДП № ***/2022г. за престъпление по чл.255, ал.1, т.2 НК, а административнонаказателното било прекратено с Резолюция № BG2022/2000-210/МР/11.01.2023г. Досъдебното производство било прекратено с Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна от 20.12.2023г. и въз основа на него, по реда на чл.36, ал.2 ЗАНН било издадено НП № BG2024/2000-20/НП от 15.03.2024г., с което на основание чл.234, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 ЗМ, на С. М. Л. – И. била наложена глоба, в размер на 6559,49лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

За да отмени наказателното постановление ДРС е приел, че за да се осъществи състава на чл.234, ал.1, т.1 ЗМ следва лице да избегне или да направи опит за пълно или частично заплащане/обезпечаване на мита или на други държавни вземания, събирани от митническите органи. В случая е декларирана конкретна стока и заплатената за нея цена, за която митническите органи са приели, че не е действителната цена. Този извод е обоснован със справка от американските митнически власти, която представлява разпечатка от информационна система за обработка на данни, подадени от физически или юридически лица, във форма утвърдена от Митницата в САЩ и по отношение на своето съдържание не представлява официален документ по смисъла на чл.84д, ал.2 ЗМ. Според ДРС се касае за частен документ, който не е в състояние да послужи за определяне на стойността, вкл. да удостовери, че визираната от износителя цена е реално уговорената, в частност заплатена или подлежаща на плащане. Същевременно по делото са налице множество писмени материали, които съдържат данни за сделката между страните, в частност за дата, предмет, цена, заплащане. Актосъставителят и АНО не оспорват същите относно самата сделка, а само по отношение на цената, като този извод е изведен единствено от получената справка. В тази връзка ДРС е приел, че е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко – продажбата. Прието е, че в конкретния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на „основателни съмнения“ по смисъла на разпоредбата на чл.140 от Регламент (ЕС) 2015/2447, според която в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по–ниска от действителната. В случая не може да се направи несъмнен извод, че приетата с НП стойност е договорната, респективно следва да се приеме, че декларираната при вноса е действителната такава. Отделно, ДРС е приел и допуснато нарушение на чл.33, ал.2 ЗАНН, поради наличието на данни за паралелно водене на две административнонаказателни производства.

Така постановеното решение като краен резултат е правилно.

РС – Девня е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован от закона и от доказателствата извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Настоящата инстанция не споделя мотивите на ДРС за допуснато нарушение на чл.33, ал.2 ЗАНН, изразяващо се в паралелно водене на две административнонаказателни производства, както и възражението на ответника за неспазване на сроковете по чл.34 ЗАНН, т.к. административнонаказателното производство, образувано със съставения АУАН № BG16082022/2000/М-266/16.08.2022г., е надлежно прекратено с Резолюция № BG2022/2000-210/МР/11.01.2023г., а наказателното постановление е издадено по реда на чл.36, ал.2 ЗАНН – въз основа на Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна от 20.12.2023г., с което е прекратено ДП № ***/2022г. Смятано от датата на прекратяване на досъдебното производство, наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Не е изтекла и давността за преследване по чл.80, ал.1, т.5 НК, т.к. нарушението е извършено на 18.06.2021г., а НП е издадено на 15.03.2024г. – преди изтичане на тригодишния срок. Не е изтекла и абсолютната давност по чл.81, ал.3 НК – четири години и половина.

Неоснователно касаторът поддържа, че събраните доказателства обосновават безспорно извършено нарушение по чл.234, ал.1, т.1 ЗМ.

От материалите по приетата административнонаказателна преписка безспорно се установява, че административнонаказателното производство е образувано след последваща проверка по чл.84, ал.1, т.1 ЗМ на процесната митническа декларация, извършена по реда на последващия контрол по чл.48 МК. В хода на последващия контрол, митническите органи са предприели действия по чл.140, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с възникнали съмнения в декларираната митническа стойност на процесния автомобил – вж.докладна записка № 32-222422/04.07.2022г. на н-к отдел „Митническа стойност“. Проведена е проверка по линия на международното сътрудничество, като въз основа на отговора от американските митнически власти е обоснован извод, че действителната митническа стойност е тази, посочена в износната декларация – 17919 USD (28698,35лв. с курс за митнически цели 1,60156 за 1 USD.