Решение № 91 от 17.06.2021, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ гр.Ловеч, 17.06.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 160 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, чл. 220 ал. 1 от Закона за митниците, вр. чл. с чл. 84, ал. 1 от Закона за митниците.

В Ловешкият административен съд е постъпила жалба от „****”, ЕООД, гр. *****, ул. „*****, ЕИК *****, представлявано от Е.Ц., чрез адв. С.Ж., срещу Решение рег. № 32-82057/13.03.2020 г. на Директор на Териториална дирекция „Северна морска“.

По повод определение на съда от з.с.з на 16.07.2020 г., с което жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 и чл. 151, т. 1 от АПК, с указание до жалбоподателя жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да конкретизира обжалван административен акт с номер на акта и издател, да се посочи в коя част се обжалва конкретизирания административен акт; 2. да конкретизира в какво се състои незаконосъобазността на акта; 3. да конкретизира искането до съда; 4. да представи удостоверение за съществуването и представителството на организацията – жалбоподател; 5. да посочи дали е подал жалба по административен ред пред Директора на Агенция „Митници“ чрез Директор на Териториална дирекция „Северна морска“, да представи копие от жалба, съдържаща информация за дата на подаване на същата, евентуално копие на решение на Директора на Агенция „Митници“, от жалбоподателя е постъпила уточняваща молба вх. № 3004/06.08.2020 г. /на л. 1143 от делото/, в която се сочи, че обжалваното решение е с рег. № 32-82057/13.03.2020 г. на Директор на Териториална дирекция „Северна морска“, като решението обхваща 73 митнически декларации, по които се търси досъбиране на ДДС в размер на 20 017,96 лв., като конкретизира, че решението се обжалва изцяло, с искане да се отмени Решение рег. № 32-82057/13.03.2020 г. на Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ изцяло, както и уточнява, че не е подавана жалба по административен ред.

В жалбата си оспорващото дружество излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Сочи, че за всички описани в административния акт транспортни разходи и услуги, с които административният орган е увеличил данъчната основа в процесиите митнически декларации, има издадени данъчни фактури, по които е начислено и платено дължимото ДДС. Жалбоподателят твърди, че с настоящото решение същият данък се начислява за втори път, което е недопустимо. Начисляването и плащането на дължимия ДДС за транспортирането на стоките и услугите е описано и в обжалвания акт, но не се коментира в него какво налага необходимостта от повторното му събиране. Жалбоподателят сочи, че неправилно административният орган увеличава данъчната основа в процесиите митнически декларации за досъбиране на допълнително ДДС с оглед факта, че транспортната и митническата услуга е извършена след първото „местоназначение“ на стоките съгласно дефиницията, дадена в § 1 т. 72 от ДР на ЗДДС - „ (Нова -ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) „Първо местоназначение“ на територията на страната по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. Сочи, че видно от съдържанието на процесиите митнически декларации - всички те са за „допускане за свободно обръщение“. В тази връзка намира приложение дефиницията на закона за „първо местоназначение“, а именно - тъй като в нито един от придружаващите стоките документи не е посочен конкретен склад като първо местоназначение, а условието на доставка за стоките е *****, на Пристанището е станало първото претоварване на стоките от едно превозна средство на друго - от морски на сухопътен транспорт. Сочи, че първото местоназначение на стоките съгласно дефиницията на § 1 т. 72 от ДР на ЗДДС е временният склад на Пристанище Варна, където е станало нареждането за експедиция на стоките и същите са били натоварени на сухопътен транспорт. Това е мястото, където стоките се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната - от кораба на камион.

Жалбоподателят сочи, че от представените в хода на проверката доказателства се установява, че са извършени транспортни и митнически услуги за стоките по процесиите митнически декларации, след въвеждането им на територията на страната, като в общата стойност на всяка фактура е включен и начисления ДДС по нея. С оглед изложеното намира, че е безспорно, че дължимият ДДС за извършените транспортни услуги, след митническата обработка на стоките, за транспорт в страната, е начислен и платен, заедно с общата стойност на фактурата. Сочи, че данъкът за транспортната услуга от Варна до склада на жалбоподателя и евентуалните други разходи във връзка с доставката на стоката, извършени на територията на страната, се начислява и дължи отделно от този за вноса. След като организирането на превоза от пристанище Варна до склада на дружеството е възложено на български транспортни фирми, те начисляват 20 на сто ДДС за този транспорт, осъществен на територията на страната и това е доказано от дружеството, че е осъществено. Поради което според жалбоподателя не са налице предпоставките за увеличаване на данъчната основа в митническите декларации, предмет на решението, т.к предоставената транспортна услуга е извършена след първото местоназначение на стоката, освобождаването й за потребление и оформянето й в митнически режим на внос. Неприложима е и разпоредбата на чл. 36а, ал.1 ЗДДС, тъй като конкретните транспортни и митнически услуги, като доставки не са облагаеми с нулева ставка и стойността им не е включена в данъчната основа по чл. 55 на процесиите ЕАД. Поддържа, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като с него е увеличена данъчната основа по процесиите митнически декларации с транспортни и други услуги, за които има издадени данъчни фактури и е платено дължимото ДДС. С оспорения акт същият данък се начислява за втори път, което е недопустимо. Жалбоподателят сочи съдебна практика на ВАС. В заключение се иска отмяна на оспореното решение изцяло, както и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя съгласно списък на разноските.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят не се представлява, като не е представена и писмен защита от жалбоподателя. Жалбоподателят е представляван само в едно съдебно заседание на 02.12.2020 г. от адв. С.Ж. ***, която поддържа жалбата, както и искането за присъждане на разноски в общ размер 1796 лв., съгласно списък на разноските на л. 1171от делото.

Ответникът - Директор на Териториална дирекция /ТД/„Северна морска“, гр. Варна, се представлява от юрк. Т. К., който в съдебно заседание и писмена защита намира жалбата за неоснователна, като излага подробни аргументи за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение в писмено становище вх. № 1864/04.06.2021 г., като моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., както и евентуално поддържа искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

С обжалваното Решение рег. № 32-82057/13.03.2020 г. на Директор на Териториална дирекция „Северна морска“ на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗМ, вр. с чл. 48 и чл. 77, пар.

1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, буква а), вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101, пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1, чл. 55, ал. 1, чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, е решено: 1. Да се коригират горецитираните митнически декларации, съгласно информацията, съдържаща се в Таблица 1 и Таблица 2 от решението; 2.

Установен ДДС (В00) за досъбиране в размер на 20 017,96 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл.114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.; На основание чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 77, §3 от Регламент (ЕС) №

952/2013 за длъжник определям „****“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление обл. Ловеч, общ. *****, гр. ***** 5600, ул. *****.

В оспореното решение е прието следното:

Въз основа на Заповед за възлагане № 32-243846/21.08.2019 г., изменена със заповед ЗТД-4000-389(32-272680)/20.09.2019 г. на Директора на ТД Дунавска, е извършена проверка в рамките на последващия контрол на основание чл. 48, във връзка с чл. 12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците на „****“ ЕООД, ЕИК *****, във връзка с поставянето на стоки под режим допускане за свободно обращение, включваща и гореописаните митнически декларации /в решението са посочени 73 MRN/.

Резултатите от проверката са изложени в Доклад № BG004000/1/5/22.11.2019 (32- 335815/21.11.2019 г.), като е констатирано следното:

В проверените и цитираните по-горе митнически декларации е констатирано неправилно формиране на данъчната основа при допускането на стоки за свободно обращение на база изисканите и предоставени митнически декларации и придружаващите ги документи /фактури, товарителници, опаковъчни листа и др./. Проверяващият екип е установил невключени в данъчната основа разходи за транспорт, хамалие, митническо оформяне и различни видове такси, свързани с вноса, описани в Таблица 1 и Таблица 2 от настоящото решение.

На основание чл. 54, ал. 1 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/, към датата на приемане на митническите декларации възниква задължение и за данък добавена стойност. На основание чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение.

Съгласно чл. 55, ал.1 от ЗДДС, е регламентирано, че данъчната основа при внос по чл. 16 от закона, е митническата стойност, увеличена със доколкото не са включени в нея:

1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;

2. свързани с вноса разходи за комисионна, опаковка, транспорт, застраховки, такси и други направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.

При определяне на данъчната основа при внос на стоки по чл.

55, ал. 1 от ЗДДС, в случай на издадени фактури за разходи, свързани с вноса при поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение, независимо дали е приложена нулева ставка на данъка или ставка на данъка в размер на 20 на сто, фактурираните услуги, тъй като са разходи, свързани с вноса, следва да се включат в данъчната основа. Следователно, когато за разходите, свързани с вноса, доставчикът е издал фактура с начислен данък в размер на 20 на сто, при определяне на данъчната основа по чл.55, ал. 1 от ЗДДС, се включват разходите за предоставената услуга, без начисления данък върху добавената стойност.

Предвид установените невключени разходи, свързани с вноса на стоките, за които е начислен и 20% данък добавена стойност, и с цел избягване на двойното данъчно облагане, разпоредбата на чл.36а, ал. 3 от ЗДДС /в сила от 01 януари 2014 година/ дава възможност на доставчиците да прилагат нулева ставка на данъка и да извършват корекция на начислен данък по вече издаден данъчен документ.

Разходите по издадените фактури са изплатени от „****“ ЕООД на доставчиците на услуги, но не са декларирани в данъчната основа на митническите декларации за проверявания период.

При внос данъчното събитие и изискуемостта на данък добавена стойност възникват на датата на осъществяване на вноса, т. е. - когато възниква митническото задължение, съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 6 във връзка с чл. 16 от ЗДДС. На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.