Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 133 от 10.07.2026, Районен съд - Свиленград

Съд
Районен съд - Свиленград
Дело
Административно наказателно дело 499/2026
Вид
Решение № 133
Подписан
10.07.2026
Състав
Добринка Димчева Кирева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Свиленград, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200499 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №

BG2026/1000-174/НП от 14.05.2026 година на Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Д. Й. /******************/ роден на **********г. в ************* с адрес : ****************** за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на

300,00евро/586,75 лв./.

Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателя,който обжалва горе цитираното в законно предвидения за това срок. Същият в жалбата си твърди,че обжалваното НП било необосновано,неправилно и издадено в противоречие на процесуалните правила и в противоречие на закона . Оспорва извършеното нарушение,като твърди,че не били изяснение всички факти и обстоятелства по случая.Наложеното наказание било несправедливо и незаконосъобразно,поради което моли съда да отмени обжалвания акт .

Претендира присъждане на направените по делото разноски в размер на 204,52евро на основание чл.38 от ЗАдв.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява . За него се явява адв.Д.,който поддържа жалбата по изложените в нея доводи и 1 доризвива подробни в насока за отмяна на обжалваното НП,като в условията на алтернативност,моли съда да намали наложеното наказание до минимално предвидения в закона размер.

Административнонаказващият орган /АНО/ - Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници чрез процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено изцяло.

В съдебната фаза ангажира гласни и писмени доказателства.Претендира присъждане на юр.възнаграждение.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна :

Н а 07.01.2026год. около 02,30часа на Митнически пункт Капитан Андреево на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” на път от Република Турция за Република България пристигнал автобус марка Сетра с рег.№********** на фирма Лукс Йонга,управляван от жалбоподателя по делото,като в автобусът пътували общо 17 души,заедно с персонала.

За автобусът постъпило искане №313 от гранична полиция,за извършване на съвместна проверка ,във вр.с чл.22 от Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове.

По същото време на работа на горепосочения МП изпълнявал служебните си задължения митническия инспектор св. Ж. Г. К. и митническият служител В. В. П. .

Преди предприемане на митническа проверка, св. Ж. Г. К. и колегата му В. В. П., приканили лицата да обявят и да декларират носените от тях стоки – вкл. акцизни такива и валутни ценности, в отговор на което шофьорът деклирарила пилешко месо /220кг/,предадено на БАБХ с Протокол за изземване №2 от същата дата .

Останалите декларирали личен багаж и стоки в нетърговски количества в рамките на законоустановените лимити за безмитен внос.

Автобусът бил пролъчен с рентгенова апаратура,като при първоначалното му пролъчване под №0739 била маркирана зона с подозрение.

При извършената проверка на дадената зона с подозрение от митническия служител Венко Нейков бил открит тайник,като в него били открити две укрити лица,които били предадени на гранична полиция.

Тайникът се намирал под задната дясна част на автобусът под предпоследните пасажерски седалки и бил с дълбочина 110см. ,ширина 60см. и височина 60см,а отворът му бил 60/60см.

На основание чл.16,ал.1,т.5 от ЗМ било изискано писмено обяснения от 2 жалбоподателя, като същият посочил ,че след като пътниците преминат митницата,щял да го разтовори.

За извършеният физически преглед на автобусът от страна на митническите служители бил съставен протокол за извършена митническа проверка №922/07.01.2026г. ,в който били описани откритите лица и начина им на укрИ.е ,специално пригодените места за това и техните размери, който протокол бил подписан , от митническите служители посочени по-горе,така и от жалбоподателя,без лицето да впише в него обяснения или възражения относно констатираното по време на прегледа.

При този резултат от цялостния митнически контрол и след открИ.е на деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и неговия предмет, свидетелят Ж. Г. К. пристъпил към съставянето на акт за установяване на митническо нарушение, против нарушителя.

Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие на нарушителя, както и на митническия служител– В. В. П., след приключване на проверката на същата дата- 07.01.2026г.

В съставения АУАН актосъставителят, изложил подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма, и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото извършване, налице са и останалите изискуеми реквизити.

В съответствие с обективираните в акта фактически твърдения, нарушителя бил привлечен към административно-наказателна отговорност за деяние, представляващо „при преминаване през държавната граница използвал превозно средство автобус подробно описан с неговите белези ,в който е установено наличието на тайник по смисъла на парг.1,33 от допълнителните разпоредби на ЗМ”, като същото правно е квалифицирано с нормата чл. 238в,ал.1 ЗМ – административно-наказателен състав, вписан и твърдян за осъществен, с констатиращия акт /АУАН/.

АУАН е предявен –надлежно ,преведен на разбираем на лицето език и връчен на жалбоподателя -лично, който с полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя не е вписал,че има възражения и такова съответно не е подадено в законоустановения за това 7дневен срок.

На основание чл.229,ал.1 от ЗМ за обезпечаване на евентуални вземания по акта за установяване на административно нарушение,била задържана с разписка за задържане сумата в размер на 500долара.

По АНПр е постъпила молба с вх.№32-24942/26.02.2026г. от жалбоподателя , чрез пълномощника му адв.Д./ с приложено към молбата пълномощно/ за сключване на споразумение на основание чл.229а от ЗМ.

Във връзка с постъпилата молба е изпратено писмо до пълномощника за явяване на 25.02.2026г. в сградата на АМ с оглед сключване на предложеното 3 споразумение, като писмото е връчено на адв.Д. на 19.02.2026г.

Постъпила е молба от адв. Д. с вх.№32-55777/20.02.2026г. в която оспорва предложеното споразумение,за което излага съображения ,като сочи,че нарушителя желае да сключи споразумение съобразно правилата на чл.229,ал.3,т.2 от ЗМ във вр.с чл.2 от ЗАНН ,а именно с 80% от минимално предвидения размер.

Поискано е разяснения от актосъставителя и от един от митн.служител извършило проверка на автобусът относно представлява ли откритата кухина,специално изработена такава ,различна от кухините,които са част от оригиналната констуркция на производителя, поради което двамата митнически служители са дали такива, в които сочат,че открития тайник,представлява специално изработен механизъм за прикрИ.е на стоки и хора,поради което представлява тайник по смисъла на пар.1,33 от ДР на ЗМ.

Сезиран с надлежно с така съставения АУАН и въз основа на същия, АНО е издал процесното Наказателно постановление /НП/ № BG2026/1000-174/НП от 14.05.2026 година на Заместник Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас към Агенция Митници, с което на Д. Й. /******************/ роден на **********г. в Турция с адрес :

****************** за нарушение на чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.238в, ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на

300,00евро/586,75 лв./.

В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, както и основната правна квалификация на нарушението, дадена от контролния орган –чл.238в,ал.1 ЗМ.

Обжалваното НП е редовно връчено – на секретаря /Виолета И.ова/ на пълномощника на жалбоподателя-адв.Д. на 26.05.2026г., с отбелязване за получаването му.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 502/32-817160 от 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници”, Директорите, Заместник–директорите на Териториалните дирекции и т.н. имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ.

По АНПр е и писмо от което се установява ,че въз основана на издаденото НП срещу жалбоподателя и в срока за обжалване не са постъпили суми за доброволно пращане на 80процента от наложената глоба.

По делото бе представено и прието като доказателство ел.подписан Протокол по НОХД №14/2026г. по описа на РС Свиленград,като видно от същият, съдът е одобрил постигнатото споразумение между РП Хасково,ТО Свиленград, подсъдимия-настоящ жалбоподател и защитникът му,с което същият се е признал за виновен в това, че на 07.01.2026г. през ГКПП ‘’Капитан Андреево’’ - шосе, общ.Свиленград, обл.Хасково, превел през границата на страната от Република Турция в Република България чуждите 4 граждани - **************/, роден на **************г. – гражданин на *********** и *************/, роден на ***************г. - граждани на *********, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвал моторно превозно срество - автобус марка „Сетра“ с турски рег. № ******************- престъпление по чл.280, ал.2, т.3, т.4, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 280, ал.2, т.3 и т.4, вр.ал.1, вр.чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 2 от НК, му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и „ГЛОБА“ в размер на 4 600 евро. На основание чл.66, ал.1 от НК,е отложено изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години.

Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в НП, респ. и АУАН, съдът изведе въз основа анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния процесуален ред, в хода на производството, които са напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се. Тяхната доказателствена стойност, не се оспори от страна на жалбоподателя, който и не е ангажирал достатъчно насрещни доказателства, в подкрепа на твърденията си по жалбата. Свидетелските показания на разпитаният по делото свидетел – Ж. Г.

К., съдебният състав кредитира изцяло с доверие, предвид липсата на противоречия , тяхната систематика и взаимно допълване, като те са в цялостна корелация и с писмените доказателствени средства. Според начина на формиране показанията му се основават на преки, непосредствени възприятия на свидетелят, т.е. представляват пряко, първично доказателство, като в съдържимата се в тях информация е с ясна и точна конкретика за фактите, вкл. и с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя. Поради това и при липса на индиции за предубеденост на свидетелят, съдът даде вяра на показанията на същият и ги възприема за достоверни. А досежно доказателственият им ефект, същите са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават влизането на жалбоподателя в страната ни от Р Турция; извършването на митническа проверка на жалбоподателя и намирането на две лица укрити в МПС в специално пригоден за това тайник.

Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката и тези представени в съдебното заседание, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.